Рождение на свети Йоан Кръстител

           Пророче и Предтечо на Христовото пришествие, недоумяваме как да те възхвалим достойно ние, които с любов те почитаме. Твоето славно и честно рождение избави от безплодие твоята майка и от немота твоя баща, и на света се проповядва въплъщението на Божия Син.

Братя и сестри,

              Бог с милостива десница ни доведе до преславното честване на последния пророк и първия мъченик, най-великия сред родените от жена – Кръстителя Христов, Предтечата Йоан.
На днешния ден празнуваме рождението на Кръстителя, разказано ни от евангелист Лука, рождение, съпроводено с чудеса, явили Божията воля над избраника, проправящ пътя на Месия.
             Ангел известява на праведния свещеник Захария, че в старините негови и на жена му Елисавета, по Божия милост ще се роди син – велик пред Господа, съвършен аскет, изпълнен с Дух Светий още от майчина утроба. Младенецът ще върви пред Бога в духа и силата на пророк Илия и ще обърне сърцата на бащите към чадата.
             И наистина Предтечата Йоан носи в най-голяма степен пламенната духовност за правда, напомняща мъжеството на старозаветния Илия. Кръстителят ще обърне и сърцата на евреите към чадата – апостолите.
             Ще приготви народ съвършен, това е новият Израил – всички повярвали в Христа, без разлика от народност и обществено положение.
             И още младенец в майчина утроба, заченат половин година преди безсеменното зачатие Христово, младенецът проиграва радостно, когато чува гласа на Майката Божия. Още тогава се изпълва с Дух Светий, с Божествена благодат, която го води през всички дни на неговия кратък, труден и отдаден на Бога живот.
            Отрасъл в пустинята, укрил се заради убийството на Витлеемските младенци от Ирод, Предтечата е изряден постник, чийто ангелоподобен живот кара иконографите нерядко да го изобразяват с криле като безплътните сили.
            Непримирим към неправдата, Кръстителят никога не пести изобличенията към покварата на властимащите, което му струва и живота.
             Всеотдаен проповедник на покаянието, синът на Елисавета и Захария посочва, че вижда Агнеца, дошъл да се жертва за греховете на света. Това е Христос, на Когото Предтечата не е достоен да развърже дори ремъка на обущата. Нему Бог е дал да кръсти Безгрешния, за да се изпълни всяка правда. С цялата сила на своя авторитет пред народа, който го тачи като пророк, свети Йоан посочва Христос като дошлия в плът Спасител на света.
            На Кръстителя Бог е отредил пръв да благовести  и след смъртта си в ада идването на Избрания съкрушител на смъртта, греха и дявола, а именно Христос.
              Молим се за застъпничеството на Предтечата за смекчаване на сърцата ни, за да се оросят със живителната роса на покаянието, което да обнови в нас Божия образ. Защото изповедта не е просто изброяване на грехове, греховни привички, изповедта ни е цялостен стремеж да видим и усетим със сърцето си истинната дълбина и мрак на нашата собствена греховност. Затова се молим на свети Йоан да се застъпи, та Божията благодат да разтопи нашето вкоравено от безчувствие сърце.
              Знаем, че в часа на Съда именно той, заедно с Майката Божия, стои край Божия престол и те умоляват Съдията за прошка и избавление.
            По техните молитви Господ да ни прости и помилва. Амин!
А сега нека всички приготвени с покаяние и изповед да пристъпят към Свето Причастие.
            Честит празник!

Копирайте Проповед на Еньовден, 2020

Иконата е копирана от www.http://manastirvavedenje.org

          Като почитаме вашия честен събор и празнуваме вашата свята памет, български светии, усърдно ви молим: молете Господа за всички, най-вече за нашите ближни, да се запази българската земя от всяка беда и народът да се утвърди навеки в православната вяра и като преживеем благочестно в мир живота си, заедно с вас да достигнем Вечното Отечество в Блаженото Царство на Христа Бога!

Братя и сестри,

            По Божията благодатна милост достигнахме до днешната Втора Неделя след Петдесетница, когато честваме всички български светии и всички светци, просияли по нашите земи. Това е повод да обърнем молитвен взор нагоре към духовното небе, където пред Божия престол пребивават облечените в бели дрехи, дошли от голямата скръб, праведници, удостоени с нетленните венци на Божията слава. Сред тях са и мнозина български светии, наши съотечественици, превърнати от Божията благодат в горящи лампади с духовна светлина, възвисени като светила, които не могат да се укрият под скрина. Немалко от тях са светители като свети Патриарх Евтимий, свети Теодосий Търновски, свети Патриарх Йоаким, свети Софроний Врачански, пример за безукорен живот на епископи, положили душата си за словесното стадо, истински пастири, последвали докрай Пастиреначалника Христа.

Има още →

Матей 10:32-33, 37-38

           И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен, а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен. Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.

           На Тебе, Който по целия свят с кръвта на Твоите мъченици, като с багреница и висон Си украсил Твоята Църква, викаме: Христе Боже, изпрати щедростите Си на Твоите люде, дай на Твоя народ и на нашите души велика милост.

Братя и сестри,

              Всички, дошли навреме за службата, чуха днешното евангелско четиво.
             Свети евангелист Матей предава Христовите слова. Господ Иисус Христос казва: „Всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен.“
             И Спасителят добавя: „А който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от Него пред Моя Отец Небесен.“
            Вижте колко кратко литургийно четиво и същевременно колко силно и страшно по смисъл.

Има още →

Честит да бъде рожденият ден на апостолската ни църква!

            Когато слезе и смеси езиците, Всевишният раздели народите, а когато раздаваше огнените езици, към единство повика всички, затова единогласно славим Всесветия Дух.

Поучение на празника на Свети Дух

Братя и сестри,

            На вчерашния ден, Петдесетница, честваме слизането на Светия Дух над апостолите в Сионската горница, станало по обещание на Спасителя. Преди Своето Възнесение Той приканва учениците да стоят в Йерусалим, докле се облекат в сила отгоре. Това се случва 10 дни след Възнесение Христово, когато е големия старозаветен празник Петдесетница. Това е честване на Синайското законодателство – даването на 10-те Божии заповеди на Мойсей на планина Синай. Голямо множество народ – юдеи и прозелити, ще рече приели вярата в Единия Бог езичници, са се стекли в Йерусалим за този празничен ден. И на Господ е угодно точно тогава да изпрати Светия Дух, Утешителя, Който от Отца изхожда, Духа на Истината, изпратен чрез Сина да слезе над главите на апостолите и Майката Божия. Това е и рождения ден на Църквата, защото от деня на християнската Петдесетница започва апостолската проповед. Дарбата езици, дадена в широк мащаб на ранната Църква, служи за да се разпространи Христовото учение до край земя.
          Днес продължаваме честването на това величествено събитие – слизането на Светия Дух, Който и досега живее и действа в Христовата Църква. Този Дух Свети всеки от нас е получил с Миропомазването си след Светото Кръщение. И нещо повече, апостол Павел съветва:“Духа не угасяйте!“- ще рече да не пропадаме в тежки и непокаяни грехове, да не оскверняваме с грях телата си, които са храмове на Светия Дух, да знаем, че сме призвани да станем благодатни съсъди, горящи с никога неизчезващата вечна Божия любов. Амин!
          Честит празник на всички! Причастието на Светия Дух да е с всички вас.

Копирайте Поучение на празника на Свети Дух, 2019

Прочетете Петдесетница. Основаване на Църквата

Стенописът е копиран от www.steuphemia.org.au

Петдесетница (Света Троица)

Честит да бъде рожденият ден на апостолската ни църква!

         Благословен си, Христе, Боже наш, Който показа рибарите премъдри, като им прати Светия Дух и чрез тях улови света, Човеколюбче, слава на Тебе!

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Братя и сестри,

          На днешния ден Църквата възпоменава събитие, променило облика на света, а именно даването на Светия Дух на вярващите Христови следовници, животрептене на Светия Дух в светотайнствения живот на Църквата. Това, което се случва в деня на еврейската Петдесетница, когато юдеите честват даването на 10те Божии заповеди, не е радостен миг, случил се тогава и останал назад във времето.
        Защото благодатните дарби на Духа, явени първоначално като дарба „езици“, нужна за разпространението на благовестието – тези благодатни дарби продължават да се изливат изобилно в Тайнствата на Църквата.
          Получаваме Светия Дух в мига на нашето Кръщение и Миропомазание. Това е годежният пръстен на Духа, който ни напомня нашите обетования към Христа, залог за възрастване в духовния живот и преуспяване в доброто, което същият този Свети Дух може да сътвори в душите ни, стига да се откажем от навиците на ветхия човек, навиците на плътския човек.
           Вярвайки в Христа, ние ще дадем, ние ще излъчим, ще излеем тези благодатни живителни струи на живата вода. Ще рече – Светият Дух изливайки се от нашите сърца ще оживотвори света.
           Виждаме колко високо е назначението на християнина, колко изискващо, колко съвършено трябва да е нашето битие на вярващи, на хора, осенени от Духа, носещи Духа в своя духовен светилник – своята душа и сърце.
            Това е много задължаващо. Защото към това ни призовава Христос – нашият Спасител, към това възкачване към духовното небе, възкачване на Светия Дух в нас, възможно единствено, ако насочим свободата си към жадуване на Благодатта Божия, към копнеж по духовното небе.
            Можем да си честитим рождения ден на апостолската Църква. И по силата на духовния си взор да отсъдим къде сме ние в това тържество на непрестанна Божия благодат. Защото апостолът казва: „Духът не угасяйте“. Какво ще рече това? Да отбягваме не само тежките осъдителни за смърт грехове и  чрез покаяние да ги отхвърлим съвсем, но и да отбягваме всяка злост, всяка гнила дума, всяко осъждане, корист, завист, гняв и ропот. Защото това е оскърбление на Светия Дух, с Когото сме запечатани в деня на избавлението, т.е. в деня на нашето кръщение.
             Молим  се Богу да бъдем достойни наследници на вътрешната чистота на вярващите от онези времена. Защото сме немощни, слаби, изнежени, неспособни за духовни трудове, но поне да копнеем за тази чистота на сърцата, която ги прави дом на Светия Дух- ето така да се молим.
             Честит да е рожденият ден на Църквата!

Копирайте Проповед на Петдесетница, 2020

Иконата е копирана от http://поисков.рф

Братя и сестри,

             Дните на човешкия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила – осемдесет години, а най-доброто от тях е труд и болест, казва псалмопевецът. Това е начертанието на нашия живот след грехопадението, когато поради греха на Адам в света навлизат болестите, старостта, грехът и смъртта. Животът на днешния човек въпреки научните постижения не е дълъг, за разлика от старозаветните праотци, които, знаем, са живели със стотици години.
Но никой, с изключение на Енох и Илия, не ще отбегне смъртния час.
Ние обичаме нашите близки, скърбим за тях, а ето – в дните, които Бог е отредил да останем още малко време тук, в земния живот, за да се потрудим за нашето спасение, в тези дни трябва да продължим нашата грижа за тях, за онези, които вече не са при нас. Защото връзките на любовта, с които сме свързани взаимно, са неразтържими, раздялата ни е временна, а молитвата ни е една – да даде Господ и на тях и на нас – останалите живи, да даде един ден добра отсъда.
Затова и пишем имената на починалите на всяка литургия, защото свещеникът ги поменава преди службата, заедно с цялата небесна църква. Смята се, че дори душата да е на скръбно място, това отделяне на частица просфора с името на покойника е съпроводено с лъч благодатна светлина за тази душа. Така и на всяка панихида, на всеки помен, молитвата на свещеника, призван да отправя просби и моления за всички човеци, в тази молитва Божията благодат сътворява утешителна среща между нас и починалите.
Приготвяме жито в съгласие с думите на свети апостол Павел, че житното зърно трябва да умре в земята, за да възкръсне като клас пшеница, така както ние умираме, за да възкръснем за пролетта на вечния живот.
Раздаваме храна за милостиня, не защото духът се храни, духът е нематериален, а за да сторим милост, да нахраним някой гладен в името на опрощение греховете на починалия.
Да не забравяме и четивата от книга Псалтир.  Ако може всеки ден да отваряме безсмъртните Давидови псалми и да прочитаме от тях заупокой, като знаем, че те имат чудното свойство да прогонват злите сили. Ето така можем да помогнем на нашите близки, а и на всики, за които няма кой да се помоли и да направи панихида.
Да не се леним в този наш духовен труд и да не спираме да обгрижваме починалите, говоря за обгрижване духовно. Защото грижата не е само да поддържаме гроба и да печатаме некролози, грижата е преди всичко насочена към духа, а това са заупокойните молитви на Църквата и нашите, слети в едно, помените и милостинята, сторени в тяхно име.
Господ да упокои всички починали в място злачно, блажено и спокойно, а нас да помилва, настави и вразуми. Амин!

Копирайте Проповед на задушница, 2020

Изображението е копирано от http://www.plovdiv-press.bg

Йоан 17:1-13

            Това като каза Иисус, дигна очи към небето и рече: Отче, дойде часът, прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа.
              Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня. И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света. Те бяха Твои и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово. Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе, защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил.

Има още →

     Възнесъл си се в слава, Христе, Боже наш, зарадвал учениците с обещанието за Светия Дух, уверил ги чрез благословението, че Ти си Син Божи, Спасител на света.

Братя и сестри,

            Възнесение Господне – Спасовден е велик Господски празник. На този ден, четиридесетият след Възкресението на нашия Господ Иисус Христос, е време, през което Спасителят често се явява и беседва с учениците и отваря ума им, за да разбират Писанията. На този четиридесети ден след Възкресението Си Господ извежда апостолите вън от Йерусалим, близо до Витания. Там пред очите на голямо множество народ, сред които и Божията Майка, Христос се възнася към небето.
             Този ден е наречен Спасовден, защото Спасителят завършва Своето дело по спасението на изгубения човешки род. Човешката природа, придобита от Него при Въплъщението, днес се възнася към небето. До този миг райските двери бяха затворени за човека, още от онзи момент, когато прародителите бяха изгонени от рая и Бог сложи херувим с огнен меч да пази рая, за да не се върне човекът в него.
            Но ето – Богочовекът ни изкупи. Богочовекът ни спаси. Човешката природа се възкачва към небето и то много по-високо отпреди. Човешката природа сяда отдясно на Отца. Това е неописуемо величие, неизразима висина, величествена и страховита.
           Възможността за спасение вече е дадена. Христос я даде на нас – човеците. А дали ще поискаме да усвоим изкупителните му заслуги, дали ще пожелаем да се устремим по този отворен вече за нас път към небесната ни прародина – това е въпрос , който всеки решава в дните на този наш единствен земен живот.
           Сега е моментът да се борим, да копнеем, да молим, да принасяме покаяние, да бъдем милостиви без мярка, да не осъждаме – сега, в този ни живот. Защото този ни живот е единствен, единствено и неповторимо време, дадено за нашето спасение.
          Райските двери са отворени. Христос ни кани. Христос иска всички да достигнат до познание на истината и да се спасят.
          Нека и ние да се потрудим за делото на нашето спасение. Защото това е най-важното, да не кажа – едничко важното дело на живота ни. Защото ако достигнем истински духовен живот, то покрай нас ще се спасят мнозина.
          Свети Серафим Саровски казва: „Придобий мирен дух и хиляди около теб ще се спасят“.
         Да даде Господ всекиму тази благодатна придобивка.
         Благодатта на Възнеслия се Спасител и любовта на Бога Отца и причастието на Светия Дух да е с всички вас! Амин!

Копирайте Проповед на Възнесение Господне, 2020

Стенописът е копиран от http://www.orthodoxindiana.org

Честит празник на българската просвета и култура и на славянската писменост!

Йоан 9:1-38

          И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение. Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?
          Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му. Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден, настъпва нощ, когато никой не може да работи. Докле съм в света, светлина съм на света.
          Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия и му рече: Иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал.

Има още →

            Като видя на небето образа на Твоя Кръст, и както Павел, не от човеци бе призован, Твоят апостол между царете, Господи, положи в Твоята ръка царстващия град, който по молитвите на Богородица запазвай в мир, единствен Човеколюбче.

Братя и сестри,

               Светата Православна Църква възпоменава днес равноапостолния император свети Константин, дал свобода на християнската вяра след цели 3 века гонения, и неговата майка  – боголюбивата Елена, намерила по светите земи Кръста Господен и множество светини, свързани със земния живот на Спасителя. Затова и на иконата на днешния празник виждаме заедно майката и сина, допринесли тъй много за утвърждаването на Христовата вяра, а между тях е Кръстът Господен.
             Нека помним, че кръстното знамение се явило на небето и на император Константин и на цялата му войска преди битката с неговия конкурент – езичника император Максенций. Константин имал и сън, в който му се явил Самият Господ. По словата на Спасителя, той заповядва да се изобрази кръст върху оръжията, щитовете и шлемовете на войниците.
            До този момент кръстът е бил знак на позорна и безчестна смърт, знак на лоша поличба. От този миг, от тази победа, император Константин, утвърден още от младини в ценностите на християнската вяра от своя баща, започва да гради християнизацията на огромната Римска империя.
              Негово дело е преместването на столицата от Рим в Константинопол, който цели 10 века е център на християнската империя и култура . Той остава в историята и със знаменития Милански едикт от 313 година, с който обявява християнството за официална религия.
             Така Христовата Църква излиза от мрачината на катакомбите, за да въздигне прекрасните храмове на Живия Бог, където в огромните кръщелни стотици вярващи се приобщават към вярата.
            По желание на света Елена са въздигнати и множество храмове в Йерусалим, Витлеем и над местата, където се случват чудесата и беседите на Господ Иисус Христос из Палестина.
            В дните на богопротивните учения, разразили се през 4-ти век, свети Константин свиква Първия Вселенски събор, присъства на откриването му и моли всички епископи за мир и съгласие в Христа. На този събор се формулират основните верови истини на апостолската Църква, известни като „Символ на вярата“, който става общ за цялата Православна Църква. Чуваме го всеки път по време на света Литургия – той е молитва по-ярка от всяка друга, изповедание на нашата идентичност като християни, като Христови чада.
            Казвам „чуваме го“, ако в този момент не звъннат нашите телефони или не спрем да разговаряме. Защото сякаш забравяме къде сме попаднали и какво се случва. Църквата е пълна с ангели, съслужащи с нас, а ние сме улисани в делничните грижи и не съумяваме да въздигнем сърцата си нагоре и дори не се смущаваме, че пречим на общата молитва.
             Нека бъдем по-внимателни към делото на нашето спасение. По-благоговейни, по-съвестни, да се стремим към духовното небе, към този наш истински дом, където сияят увенчани светиите, сред които и днес честваните равноапостолни майка и син – светите Константин и Елена. По техните молитви, Господ да ни вразуми и помилва. Амин!
           Честит празник!
           Честито на всички именици!

Копирайте Проповед на 21 май, 2020