Велики Четвъртък
Братя и сестри,
Днес е Велики Четвъртък, богат на богослужебна символика ден. Днес е Тайната вечеря, когато Господ Иисус Христос установява Тайнството на тайнствата – Светото Причастие. На тази празнична вечеря Той умива нозете на учениците Си и скърби, защото знае,че един от 12-те апостоли ще Го предаде. На този ден вечерта, след заник слънце, Църквата възпоменава спасителните за нас Христови страдания, страданията на Безгрешния, дошъл да изкупи света от властта на греха, смъртта и дявола. На днешния ден след службата се отслужва общия маслосвет, чието осветено олио се пази за лечебно помазание през цялата година.
Днес мнозина пристъпват за Свето Причастие, така както е редно – след пост, макар и смекчен за болните, след изповед и покаяние. Да не забравяме, че точно единението със Светата Чаша е това, което ни прави християни.
Но да не пристъпваме небрежно, а с благоговение, страх Божий, с трезвение и вяра.
Има още
Страстната седмица
Страстната седмица е седмицата на Христовите страдания – седмицата преди Възкресение. Богослуженията са продължителни, с прочит на много евангелски откъси и е редно, колкото ни позволяват обстоятелствата, да присъстваме в храма.
Според богослужебния устав на Велики Понеделник, Велики Вторник и Велика Сряда сутрин се служи Преждеосвещена литургия. Както знаем, на тази служба Свети Дарове са претворени в предходната неделя – в случая Цветница. Можем да пристъпим към Свето Причастие, ако имаме нужната подготовка – пост, покаяние, изповед. В неделя вечерта на Цветница, в понеделник вечер и вторник вечер се отслужва Последование на Жениха. Възпоменават се библейски лица, събития и притчи, свързани тематично с предстоящия арест и страдания на Господ Иисус Христос – праведният Йосиф, защото той е продаден от братята си за 20 сребърника, както Господ е продаден за 30 сребърника; притчата за 10-те девици и притчата за талантите, символизиращи нуждата от духовна бдителност; Страшният съд; помазалата нозете на Господ с миро жена, която по този начин Го подготвя за погребение. На Велика Сряда за последен път в рамките на поста се отслужва Преждеосвещена литургия. Вечерта има Малко повечерие, чиято основна тема от богослужебния текст е предателството на Юда.
Цветница
Вход Господен в Йерусалим

Носен на небесата върху престол, а на земята върху осле, Христе Боже, прие хвала от ангелите и прослава от децата, които Ти викаха: Благословен си Ти, Който дойде да призовеш Адама.
Братя и сестри,
Днес честваме славния Вход Господен в Йерусалим – единствения ден, когато нашият Спасител приема човешка слава и почест с възгласите: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне!“ Осанна на еврейски значи „помогни, спаси“. С този приветствен възглас множеството народ, опиянено от славата на Възкресителя на починали, славата на Онзи, Който вдигна от гроба 4-дневния Лазар, опиянено от тази слава, множеството вижда в Христос възкресителя на юдейската държавност, политическия водач, който ще избави богоизбрания народ от срамната езическа власт. И не малка част от онези, които сега викат „Осанна!“ с палмови вейки в ръце, след няколко дни ще вдигнат глас пред римския прокуратор и ще настояват за убийството на Спасителя с думите: „Разпни Го!“
На днешния празник възклицаваме радостно като децата, които постилат дрехите си пред ослето, когато Христос влиза в Йерусалим – града, който избива пророците, града, който след броени дни ще посегне и на Месията, на Самия Син Човечески.
Днес ликуваме и се веселим като всички онези, за които Спасителят споделя с думите на псалмопевеца: „От устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала.“
Така нека и ние да бъдем младенци за злото. От утре започва началното време на седмицата, наречена Страстна, седмицата на Христовите страдания, на търпеливо понесените от Богочовека предателства, отстъпления, позор, ругатни, побои, хули, плесници, бичуване, насмешки, багреницата на истинската слава, трънения венец, Голготския път, пироните, майчината мъка, питието от оцет – цялата злоба , цялата препълнена чаша на злост срещу Невинния, цялата злост на онези, които поискаха кръвта Му да падне върху тях и върху чадата им. А срещу всичко това – благостта на Христовите слова: „Господи, прости им, те не знаят какво вършат.“
На Него, Единородния, Единствения Всеблаг, Бога на опрощението и милостта се прекланяме и днес и през всичките си дни. И да даде Господ никога, никога да не отстъпим от Христос. Защото няма нищо по-страшно от това и на този и на онзи свят.
Да се молим Господу за всичко, да благодарим за всичко, да се отпуснем на крилете на Божията воля в днешните тъжни дни на утеснение. И да се уповаваме, че след пътя на страданията ще дойде Възкресението и Бог ще се смили над грешния човешки род, така както любящ баща прегръща своето любимо, макар и непослушно чадо.
Божието благословение да е с всички вас – с вас, които сте тук и изповядвате вярата си, и с всички, които днес отсъстват по най-уважителните причини – да се погрижат за другите и да ги предпазят. Божието благословение да е над всички, честващи радостния Вход Господен! Амин!
Копирайте Проповед на Цветница, 2020
Иконата е копирана от http://www.anabirchall.ro
Евангелско четиво и проповед на Лазаровден
Йоан 11:1 – 45
Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра и Марта. (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.)
Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!
Като чу това, Иисус рече: Тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий. Иисус обичаше Марта, и сестра й, и Лазаря. А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше.
След това рече на учениците: Да идем пак в Иудея.
Учениците Му рекоха: Рави, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш?
Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят, а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него. Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал, но отивам да го събудя.
Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
Евангелско четиво и проповед на Неделя на света Мария Египетска
Марк 10:32-45
Когато бяха на път, възлизайки за Йерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни, и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него: Ето, възлизаме за Йерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците, и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне.
Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Йоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме.
Той ги попита: Какво искате да ви сторя?
Те Му рекоха: Дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти.
Но Иисус им рече: Не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?
Размисли в дните на карантина
Автор: Архимандрит Андрей Конанос
Днес мълчах през целия ден. Вече няколко дни не съм говорил с хора. Няма да скрия: доста дни през годината аз живея точно така: в безмълвие и уединение. Лично за мен в това няма нищо необичайно и удивително.
Но сега не става дума за мен.
Сега става дума за всички нас.
Замислих се за това как се промени животът ни. Всичко е спряло, замръзнало, затворено.
Замислих се за теб. Ти си стоиш в къщи и не ти е леко. Това е против твоята воля, защото ти не си затворник, не си интроверт. Ти си стоиш вкъщи по принуда, защото е такова нареждането. Ти си стоиш вкъщи и от любов, защото знаеш, че това е необходимо за твое добро и за доброто на всички нас и на всички тези, които обичаме.
Евангелско четиво и проповед на Неделя на преподобни Йоан Лествичник
Марк 9:17-31
Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух. Дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.
Иисус му отговори и рече: О, роде неверен, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!
И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе, той падна на земята и се валяше запенен.
И попита Иисус баща му: Колко време има, откак му става това? Той отговори: От детинство, и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби. Но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.
Иисус му рече: Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.
И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: Вярвам. Господи! Помогни на неверието ми. А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: Дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе, а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го, и то стана.
И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: Защо не можахме ние да го изгоним?
Отговори им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.
Като излязоха оттам, минуваха през Галилея, и Той не искаше някой да узнае. Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и на третия ден след убиването ще възкръсне.
Братя и сестри,
Днешното литургийно свето евангелие ни разказва за великото чудо, сторено от Господ Иисус Христос, изцелил тежко болен бесноват младеж. Бащата със сълзи изповядва вярата си във всемогъщата Божия сила с думите: „Вярвам, Господи, помогни на неверието ми“. Запитан после от апостолите, защо те не успели да изцелят бесноватия, Христос отговаря: „Тоя род с нищо не може да излезе освен с молитва и пост.“
Ето – сега сме в благодатните дни на молитвата и поста. Сега сме във времето на Великия пост. По Божие допущение това е период на изпитания за нас и целия свят, остарял в грехове. Свидетели и участници сме на мор, на пораза, напомняща чумата от последните времена.
Кого имаме за защита?
При Кого да прибегнем?
Кому се уповаваме?
Не ли на Онзи, Който сътвори небето и земята? Не ли на Промислителя и на Спасителя? Не ли на Онзи, Който обеща, че ще е с нас до свършека на света? Не ли на Христос, Който ни посочи онова, което е възможност за спасение – нашия човешки дял – поста и молитвата.
Потресени сме, ужасени сме, страхуваме се за нашите близки, скърбим за хилядите покойници – ето колко поводи има да преклоним коленете на сърцата си пред Сърцеведеца Бога, знаейки, че и едно врабче не пада от стрехата без Божията воля.
Защото ние живяхме самодоволни. Всеки ден слушахме и гледахме за земетръси, пожари и войни, а ето невидимият враг е пред нашата врата. Нашата илюзия, че сме подредили, предвидили, планирали собствения си свят, в един миг се разруши.
Нека скърбите на днешния ден да дадат тласък на духовния ни живот. Нека да усилим молитвата, нека да се съсредоточим върху живота си – дали сме принесли покаяние, дали сме простили на всички, дали сме постъпвали правилно.
Нека да дадем на Господа нашите съкрушени и смирени сърца, да Му дадем най-разтърсващия пост, далеч от всеки комфорт и самодоволство, далеч от безгрижие и нерадение.
А Господ, Който е Всевиждащ, ще устрои нашето спасение. Нему слава, чест и величие во веки веков!
Да не забравяме молитвите към Майката Божия – нашата най-силна застъпница и ходатайка, да не занемаряваме четеното на Новия Завет и житията за сметка на сериали и пазаруване в интернет.
Защото „през много скърби се влиза в Царството Божие“. Да не позволяваме на светското и самодоволно мислене да пречи на духовния ни път. Защото иначе нищо не може да ни спаси – говоря за подготовката за вечния живот. Да не занемаряваме точно тази важна подготовка, за която като християни сме призвани. И да се издигнем високо с двете крила на душата – поста и молитвата, като не спираме да казваме: „Помилвай ни, Боже, помилвай ни!“
Копирайте Проповед на Неделя на свети Йоан Лествичник, 2020
Благовещение


Днес е начало на нашето спасение и откриване на вечната тайна: Синът Божи става Син на Дева, и Гавриил благовести благодат. Затова и ние с него да зовем към Богородица:
Радвай се благодатна, Господ е с Тебе!




