На Първия събор си се показал поборник и чудотворец, богоносни отче наш Спиридоне. Затова и мъртвия от гроба си извикал и змията в злато си превърнал; и когато си пеел светите молитви, ангели са служели с тебе, пресвещени. Слава на Дарилия ти сила, слава на Увенчалия те, слава на Даващия чрез тебе изцеления на всички!

Иконата е копирана от http://www.pinterest.com

Днес оковите на безчадието се развързват, защото Бог, като чу Йоаким и Анна, яви им повече от надеждата им, като явно обеща да им се роди Богоотроковицата, от която Сам Неописаният да се роди, Който, станал Човек, повели на ангелите да й викат: радвай се, благодатна, Господ е с тебе.

Иконата е копирана от http://www.tvsatcom.bg

Тропар

               Правило на вярата и образец на кротостта, учител на въздържанието яви се за твоето „стадо“, показвайки им истината! Със смирението си получил величие, с бедността – богатство! Отче, свещено-началниче Николае, моли Христа Бога да се спасят нашите души!

Братя и сестри,

                Днес честваме прославен чудотворец, почитан в целия християнски свят, светител, сподобил се с нетленни мощи, усърден помощник на всички изпаднали в беда, защитник на слаби и онеправдани, спасил по Божия милост не един пътуващ сред вълните на бурното житейско море. Честваме свети Николай, епископ на град Мир в малоазийската област Ликия, живял през 4-ти век, прославен с толкова много чудеса, че не бихме могли да ги изброим.
             Сред тях особено впечатляват случаите, когато свети Николай, сам пътуващ за Йерусалим, с молитва укротява морска буря и възкресява моряк, пребит при падане от мачта. Друг път, вече след своето прославление, свети Николай запушва с шаран пробойна в една лодка и така спасява моряците в нея.
             Застъпник за несправедливо обвинени, сам раздал имот на бедните, спасил от безчестие бедни девойки, винаги милосърден и отзоваващ се на мъките на своето паство, със своята молитвена помощ свети Николай помага на стотици, стотици люде. Дори неотдавна, преди десетина години, от разбилия се кораб „Ванеса“ свети Николай спаси своя съименик – българския моряк Николай Димитров, който носеше в себе си безценна фамилна иконка с образа на светеца-покровител на моряците – свети Николай.
             Във всяка наша грижа, болка, нужда, скръб, свети Николай би помогнал, стига да се обърнем към него.
             Блажени сме, че имаме толкова дръзновен пред Бога небесен ходатай и покровител. Щастливи са и всички, които носят неговото благословено име  – име на чудотворец – победител на злото, истински Божи избраник.
              Достигнал дълбока старост, светителят мирно преминал целия си жизнен път, в трудове и помощ за ближните, се представя в Господа през 342 година. Днес мощите му, нетленни и мироточиви, са пренесени в град Бари, Италия, защото през 11-ти век град Мир в Ликия е покорен от мохамеданите.
             По молитвите на свети Николай и най-вече по застъпничеството на Майката Божия и небесните сили, Бог да ни назидава, вразумява и спасява, та да можем един ден да лицезрем Божествената Небесна Слава. Амин!
            Честит празник, братя и сестри!
            Честито на всички именици!
             Божието благословение да е с всички вас!

Иконата е копирана от http://www.doxologia.ro

С проливане на твоите сълзи безплодната пустиня си разработил, а с въздишките из глъбини делата си стократно оплодоносил, и стана светилник на вселената, сияейки с чудеса, преподобни Саво, отче наш. Моли Христа Бога да се спасят нашите души.

Прочетете житията на днес честваните светци : Житие на свети Сава Освещени и Житие на свети Нектарий Битолски

Братя и сестри,

В благодатните дни на Рождественския пост честваме тържествени светийски празници. Днес възпоменаваме свети Сава Освещени, велик подвижник на четвъртото столетие, прославен отшелник, просиял с истински духовни подвизи, поставен за наставник и водач на всички оттеглили се в пустините на Палестина. Чистотата на неговия живот и чудодейната му молитва го направили широко известен, от което преподобният цял живот се опитвал да се опази. Неговата най-голяма духовна радост била безмълвната молитва и ръкоделието, с което си изкарвал прехраната. Наречен е Освещени, защото йерусалимският патриарх е настоявал свети Сава да се сдобие с презвитерски, тоест свещенически сан. По онова време мнозина идвали на уединение и за отшелнически живот в пустините край река Йордан и около Йерусалим. Те черпели от духовния опит на преподобния и братството на свети Сава основало цветущ манастир, сияещ с духовна светлина чак до дните на ислямското нашествие. Свети Сава починал с тиха и блажена кончина в пещерата си, където безброй години възнасял молитва, на 94 годишна възраст. Бог да ни укрепява и прощава греховете ни по неговите свети молитви. Амин!

Иконата на св. Сава е копирана от http://www.pinterest.co.uk , а на св. Нектарий Битолски от https://abvgd.eu

Да почетем света Варвара, защото с помощта и оръжието на кръста, тя – всечестната, разкъса примката на врага и като птица се освободи от нея.

Братя и сестри,

             Когато възпоменаваме толкова прославени великомъченици, като днес честваната достославна Варвара, не може да не преклоним глави и сърца пред Божията благодат, превърнала ги в сияещи лампади в невечерния ден на Божието Царство.
Защото знаем от житието на светицата – тя още от ранни години е съзерцавала природната красота и е прозряла битието на Неописуемия Творец, Създател на всичко видимо и невидимо. Била е езичница, възпитана в езически дух, но Бог я е избрал, за да понесе Името Му пред управници и да вдъхновява християните от всички времена за устояване на истината. И не само това – светиите не са само живият пример за съвършен живот и съвършена вяра – те са наши молитвени застъпници, Божии хора, осияни с венците на правдата, които могат с дръзновение да измолват милости за грешния човешки род.
И точно защото греховете ни са неизброими, точно затова обръщаме поглед към светиите и към Майката Божия за молитвено застъпничество пред Божия престол. Света Варвара е помогнала на мнозина след своята кончина, много пъти се е явявала на болящи при епидемии от шарка, избавяща от внезапна смърт.
Просим нейните молитви и в този час, когато немалко болни и страдащи изживяват страшни мигове. Молим се тя да ни подкрепи, тя да измоли от Господа още дни, за да принесем покаяние. Уповаваме се на нейните молитви, на тази дивна Божия угодница, претърпяла невероятни мъки за Христа. И знаем, дори в долината на смъртната сянка да тръгнем, Бог пак ще е с нас.
Само да имаме упование и търпение, та кратките страдания от този земен път да покрият множеството ни грехове.
По молитвите на света великомъченица Варвара и на всички светии, и най-вече по застъпничеството на Всемилостивата Владичица, света Богородица, Господ да ни прости и помилва. Амин!

Иконата е копирана от http://www.vseikoni.ru

      Като първозван сред апостолите и брат на върховния (от тях – апостол Петър), моли се, Андрее, на Владиката на всички, да дарява мир на света и велика милост.

Братя и сестри,

          Днес, 30 ноември, честваме свети апостол Андрей, наречен Първозвани, като повикан пръв на нелекото служение на апостолското дело. Свети Йоан Богослов пише за свети Андрей: „Той пръв намира брата си Симона (т.е. Петър) и му казва: Намерихме Месия“.
          В мига, когато Господ  Иисус Христос казва на галилейските рибари: „Вървете след  Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци“, Андрей, заедно със своя брат Симон Петър, оставя мрежите.
          И става Христов ученик, Христов апостол, съработник, труженик на нивата Христова, осенен в деня на Петдесетница с благодатните дарове на Светия Дух, неуморен проповедник на Христовото семе. Свети Андрей е един от 12-те апостоли, удостоени да присъстват на Тайната вечеря, когато Господ установява великото и страшно тайнство на светото Причастие.
          След спущането на Светия Дух, нему се пада по жребий прповед в страните около Черно море, земята на скитите, земите на Константинопол и Северна Гърция. Казват, че свети Андрей достига и до най-страшните и нецивилизовани земи – езическите хълмове, където след векове ще засияят златните кубета на Киев. В пророческо видение той съобщава, че Господ ще просвети и тази страна. В град Патра, на територията на днешна Гърция, свети Андрей е заловен от управителя Егеат и подложен на изтезания за Христовата вяра. С пламенно слово първозваният Христов апостол иска да обърне управителя към Христа, за да му спести вечните мъки. Защото знае, че тукашните мъчения, колкото и да са страшни, са временни, а истински страшни са вечните мъки, които очакват жестокото сърце на озлобения езичник.
          Свети апостол Андрей е привързан на кръст. Така той, както ще видим, и неговият брат Петър, споделят кръстната смърт, подобна на тази на Спасителя. След изтезанието и болките, той не спира да проповядва и дори увещава народа да не се стига до размирици. В последния ден на месец ноември, първозваният апостол е приет в Небесното Царство сред най-ближните Христови приятели.
           По неговите молитви, Бог да прости и да ни помилва! Амин!

Иконата е копирана от http://naosagiasbarbaras.blogspot.com

Евангелско четиво и проповед – Лука 18:18-27      

          И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?
          А Иисус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. Знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си.
          А той рече: Всичко това съм опазил от младини.
          Като чу това, Иисус му каза: Още едно ти не достига. Всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене.

          А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат.           Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: Колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство! Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
          Които чуха това, рекоха: А кой може да се спаси?
          Но Той рече: Невъзможното за човеците е възможно за Бога.

Братя и сестри,

             Днешното литургийно евангелско четиво ни представя разговора между Господ Иисус Христос и един от благочестивите юдеи, млад човек, издигнал се до ранг на началник. Този човек, успял да опази всички Божии заповеди от младини, търси път за спасение, иска да наследи вечния живот.
           Господ знае всичко и провижда в сърцата ни. За Него не е тайна, че в сърцето на младия човек се е загнездил червеят на сребролюбието, който не му позволява да постигне съвършенство в духовния живот.
          Христос казва: „..още едно не ти достига, всичко що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене„.
           Но как да се раздели с богатството си този човек, който очевидно е бил силно привързан към него? Как да надмогне сребролюбието, което вече е дълбоко укоренено? Знаем, и евангелистите споменават, че фарисеи, книжници и други народни водачи са сребролюбиви и дори се присмиват на Христовата проповед – призив на непритежаване и борба срещу скъперничеството и алчността.
           Затова и Господ казва, като вижда безплодната духовна борба у този човек, внезапно натъжен, защото не ще смогне да преодолее своята привързаност към земното, Господ казва:„Мъчно ще влязат в Царството Божие ония, които имат богатство„.
           Имаме велики примери за праведници, които са били богати. Такива са Авраам, Ной, Йов, Товит. Такива са и мнозина от християнските учители, посветили живота си на добротворство и милостиня – свети Йоан Милостиви, свети Зотик Сиропитател, свети Мелания Римлянка. Но с доброволно пожертваното за бедните свое имане те се удостояват с небесния чертог. За тях винаги Божията воля е била на първо място.
           А ето – този богат началник не може да послуша Божията покана, въпреки че Спасителят пряко му казва, че ще му даде небесно съкровище.
           Апостолите са оставили всичко и са послушали Господа. Но този човек, въпреки че е опазил Божиите заповеди, не успява да порасне до възрастта на мъж съвършен във вярата.
           Той е пример за всички нас. Пример за това, че може да благоугодим в много, но не успеем ли да преборим най-тежката язва в душата си, трудът ни може да отиде напразно. Пример е за това да не се стремим към  земно богатство, защото то само утежнява пътя ни към Царството Божие.
            Да даде Господ дар на мъдрост и знание да виждаме и да ценим наистина важните неща. А сред тях не е самоцелното трупане на богатства за наша полза.
           Честит възкресен ден!
           Божието благословение да е с всички вас!
        Амин!

Копирайте Евангелско четиво и проповед на Неделя тринадесета след Неделя подир Въздвижение

             В блажено пустинно безмълвие и на съборите, горящ от любов към Бога, си посрамил лукавите бесове и злочестивите еретици. Стоящ на молитва си просиял в огнена светлина и с твоето преставяне си възвеселил пеещите ангели, Теодосие, наш отче, затова те молим: моли се за нашите души!

Иконата е копирана от Wikimedia Commons

Иконите са копирани от http://www.ant1news.gr и http://www.haoss.org.

Тропар

Със словата си ти поучи езичниците на Божията вяра, а с делата си се възвиси до божествения безпечален живот; с чудесата си просия пред ония, които пристъпват с вяра към тебе, а със знаменията преславно озари западните земи. Затова, Клименте, славим твоята божествена памет.

    На 25 ноември почитаме свети Климент Охридски

             Свети Климент Охридски почитаме в числото на светите Седмочисленици на 27 юли, когато е неговото успение. На 25 ноември е отреден от църквата отделен празник за светеца, който тържествено се отбелязва от православния български народ.
             Свети Климент Охридски и неговото дело са неразривно свързани с епохалното събитие за славянския свят, а именно – създаването на славянската азбука от свети Кирил Философ и преводаческата и просветителска дейност на неговия брат Методий и учениците им. Всички тях – светите Кирил, Методий, Климент, Сава, Наум, Горазд и Ангеларий наричаме свети Седмочисленици.
            Дали наистина отдаваме заслуженото на тези богомъдри съзидатели на цял един нов духовен свят, спасили от асимилация славянството? Знаем ли достатъчно за тези хора, на чийто духовен ръст дължим неповторимото светоусещане за баграта и дълбината на родното слово?  Смятаме ли се за достойни наследници на светители, чиято мъдрост и святост е сравнима само с просветното дело на християнската книжнина от 4 -ти век – „златния век“ на патристиката*? Осъзнаваме ли, че цяла вселена, оросена от благодатния дъжд на Божиите букви, е родена и живее  благодарение на светите братя и техните ученици!

           За нас, българите, свети Климент, заедно със свети Наум, остават най-силно свързаните с българската духовна култура, светители. И това не е случайно – след отстраняването на свети Горазд, поради интрига на немското духовенство, най-старши по възраст от приближените на светите братя, е свети Климент. Дори нещо повече, житиеписецът на свети Климент – блажени Теофилакт, описва Климент като най-близък ученик на свети Методий, по род славянин.
           Знаем, че след смъртта на свети Методий, Климент и школата на славянските преводачи е разпръсната от немския епископ Вихинг, който не желае в земите на Чехия да има славянско богослужение.
           Нямаме сведение какво става с Горазд и Сава, но за Климент, Наум и Ангеларий се знае, че достигат пределите на България.
           Свети княз Борис – Покръстителят, владетел с ясен политически взор и изключителна проницателност, е предвидял нужната писменост на роден език. Още в Плиска свети Климент има възможност за разгръщане на широка по обем книжовна дейност. Освен превода на богослужебната литература, свети Климент, заедно с Константин Преславски, създава блестящи творби, пример за най-изискан стил и най-възвишено богоозарение. Сравним е единствено със знаменития си учител – неподражаемия по точност на изказа и философичност, създател на азбуката – свети Константин, наричан Философ.
            Изпратен в Девол, Главиница и Охрид, свети Климент организира училище за начална грамотност и подготвя свещенослужители. В житието му пише, че за кратко време е успял да обучи 3500 души – цифра, в която някои изследователи подозират хипербола, но всъщност показваща грандиозното му дело, като макар и със съработници, основната тежест по организация и идеен план, е била несъмнено на свети Климент.
            Както знаем, свети Климент още в Рим, когато папата канонизира славянските преводи, е ръкоположен за свещеник, а след възцаряването на Симеон става епископ, и то „пръв епископ на български език“.
            Ето как звучи на един език с новосъздадена писменост, с динамично изковаващи се понятия, изящния слог на ненадминатия Климент, пишещ възхвала на своя незаменим учител свети Кирил: „Облажвам твоите златозарни очи, чрез които слепотата на незнанието бе премахната …. Облажавам твоите ангелозрачни зеници, озарени от божествената слава…. Облажавам твоите пречестни ръце, чрез които слезе над моя народ дъждовният облак на богопознанието… Облажавам твоята златозарна утроба , от която изтече за моя народ животворна вода….. Облажвам твоите светлозарни нозе, с които ти бързо обходи като слънце целия свят….“
            Тази „светлинна теология“, това изграждане на сложни прилагателни, носещи наносите на християнската мистика, това сътворяване на нови думи, е дело на свети Климент – отличителна черта на неговите текстове, несравними нито с Константин Преславски, нито с Йоан Екзарх, чийто принос към „златния век“ е също колосален.
            С право свети Климент е строител, съзидател на старобългарския книжовен език, сравним единствено с поетичното перо на знаменития Григорий Богослов, тъй обичан от свети Кирил Философ. С право Софийският университет и множество училища в страната носят името на Охридския чудотворец.
            И неслучайно, благодарение на неговото изящно перо, разполагаме с най-основните извори за делото на самите свети братя – „Пространно житие на Кирил“ и „Пространно житие на Методий“. Блажени Теофилакт пише, че преди смъртта на Климент, някои от учениците му видяли насън, че светите Кирил и Методий дошли при блажения и му предсказали края на неговия живот.
            Ето така – заедно на небесата са праведниците, трудили се усърдно на Божията нива, учители и ученици, боговдъхновени светители, духовни лампади, сияещи светилото на непомръкващата вяра (да не забравяме, че всички техни усилия са именно, за да могат славяните да слушат Библията на роден език, а не в името на абстрактна духовност или автономна култура, или самостойна книжнина, защото на езика на средновековния човек, духовността е винаги тъждествена с вярата в Бог). Сега са заедно пред Божия престол в съзерцание на Божествената слава – седмина, които достойно се потрудиха, за да отворят духовните очи на съвременниците си и поколенията след тях.
              Заедно са светите Кирил, Методий, Климент, Сава, Наум, Горазд и Ангеларий – с добрия подвиг подвизавали се, пътя свършили, вярата опазили, и ето за награда получили нетленния венец на правдата в Божието Царство.
              Награда е и това, че и до момента изписваме  „вяра“, така както свети Климент ни показа….

*патристика – название на светоотеческата литература в периода 4-8 век

Иконата е копирана от http://www.atelierpraxis.blogspot.com