Лука 19:1-10

         След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него.
         И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст. И като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам.
         Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.
         И той бързо слезе и Го прие с радост. И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: Отби се при грешен човек.
         А Закхей застана и рече Господу: Ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно.
         Тогава Иисус рече за него: Днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.

Братя и сестри,

       Чухме литургийното евангелско четиво, което ни описа срещата на Господ Иисус Христос с един богат и безнравствен човек, презрян бирник, служещ на езическата римска власт, мразен от всички юдеи – митаря Закхей. Евангелист Лука разказва, че многолюдно посрещане има Спасителя, влизайки в Йерихон. И един от онези, които искат да зърнат прославения Чудотворец, е митарят Закхей.

Има още →

     Пастирската лира на твоето богословие победи тръбите на ораторите, защото извираше от дълбините на Духа – така твоята проповед ставаше по-добра. Но моли Христа Бога, отче Григорие, да се спасят нашите души.

            На днешния ден, 25.01., Църквата отдава почит на свети Григорий Назиански, наречен Богослов, родственик на светии и близък приятел на свети Василий Велики, боговдъхновен християнски писател, изтънчен поет, задълбочен философ, блестящ ерудиран светител на четвъртото столетие, съумял най-прецизно да формулира християнските истини и да опровергае тогавашните лъжеучения, посветил целия си богоумъдрен живот на Църквата и на Христовото паство. Знае се, че когато отива в Константинопол, целият столичен град е бил под влияние на арианската ерес, а когато си тръгва оттам, всички вече били обърнати към истината от боговдъхновеното му слово. От догматическите му съчинения с най-голяма слава са „Пет слова за богословието“, където сякаш е най-блестящото догматическо изложение за тайните на Света Троица – опровержение на разпространените тогава заблуди. Неговите съчинения се ползват и от християнските мислители от по-късно време. Нека не забравяме свети Константин – Кирил Философ, създателят на нашата азбука, който почти изцяло построява своите аргументи при спора със сарацини и евреи върху изложенията на свети Григорий Богослов и в цялост усвоява неговите философски и реторични похвати.
           Неслучайно Църквата заслужено дава названието „Богослов“ на смирения Григорий. Богослов е наречен четвъртият евангелист – великият Йоан, прозрял най-дълбоко в Божиите тайни. Същото име е дадено и на духовния светилник на 11-ти век – свети Симеон Нови Богослов.

догмат – основна верова истина

Назианс – древен град в Мала Азия

Иконата е копирана от https://doxologia.ro

към Начало

Прочетете:

Икони: http://www.briag.bg, https://chudoicona.ru

Лука 18:35-43

        А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше; и като чу да минава край него народ, попита: Какво е това? Обадиха му, че Иисус Назорей минава. Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме! Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме! Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го: Какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам. Иисус му рече: Прогледай! Твоята вяра те спаси. И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала.

Братя и сестри,

         Днешното литургийно евангелско четиво ни припомня велико чудо, сторено от нашия Господ Иисус Христос. Спасителят изцелява един слепец, който проси край пътя за Йерихон. Нещастникът, пребивавал в пълен мрак, усеща своето избавление. Неговата вяра в Месия, Който иде, за да спаси света, го кара да настоява, да проси и да моли: „Помилуй ме, Иисусе, Сине Давидов!“
          Ето – точно незрящият вижда с очите на сърцето си, че край него минава Синът Божий, Избавителят на пленени, Освободителят от оковите на мрака, Чудотворецът и Възкресителят – минава Онзи, чрез Когото всичко е станало. А мнозина от зрящите с телесните си очи не ще повярват в Христос, въпреки чудесата, изцеленията и словото с Божествена власт.
          Не е ли това изобличение за множеството здрави, зрящи с телесните си очи, уж очакващи Месията юдеи?
          Нали точно онези, които съпровождат Иисус и са възхитени от Неговите чудеса и благодатна сила, са сред тълпата, която един ден ще вика: „Разпни Го!“.
          А прогледналият слепец – пише евангелист Лука – веднага тръгва след Христа.
          Така и ние, ако сме изцелени от мрака на езическите или атеистичните заблуждения, трябва да тръгнем след Христа по тесния път. Християнството не е само одежда, която обличаме, християнството е вътрешна промяна, излизане на вътрешния ни човек, който е богоподобен. Ето този вътрешен човек ликува, когато се молим, постим или извършваме доброделание.
          А колко много си вредим, когато заглушаваме гласа му, допускайки в сетивата си пяната и злобата на днешния ден да замъглява духовния ни взор.
         Не е ли нашето християнство верую само на думи? Живеем ли Христа? Христос обитава и в сърцата ни?
        Ето това е въпросът, който всеки от нас трябва да си зададе. И дано Бог ни умъдри да видим истинското си духовно състояние, да прозрем скритите недъзи на душата ни.
         Бог да ни вразуми и помилва по Своята велика милост и по застъпничеството на Пресветата Владичица Богородица и всички светии. Амин!

Икона: https://www.bzi.ro

към Начало

Тропар на свети Евтимий, патриарх Търновски

        Просиял с пустиннически подвиг, достойно си се изкачил на престола на първосветителството,
откъдето си озарил всички с лъчите на богопознанието и си изпил чашата на безкръвното мъченичество. Сега предстоейки пред престола в горния Йерусалим, Евтимие, моли Христа, нашия Бог, за тези, които почитат твоята памет.

Братя и сестри,

          Църквата ни призовава днес към възпоминание на живота и делото на най-известния сред просиялите в святост български епископи – свети патриарх Евтимий.
          Знаменателен духовник, безпримерен авторитет, безукорен пастир, изтънчен интелектуалец и преводач, създател на цяла литературна школа, свети Евтимий въплъщава всички духовни добродетели на древните свети отци и същевременно целият му живот е пример за действие, за борба и непримиримост със злото и за високо духовно наставничество.
         Той е знаел от видението на своя учител – великия Теодосий, че България ще падне под турска власт именно в дните на собственото му епископско служение. И въпреки това, до последен дъх живее с упованието в Бога и знанието, че горчивата чаша на страданията изпиват не само отделни хора, но и цели народи.
         Дошъл часът за тази горчива чаша – петвековното робство, когато зелената плесен на насилствено наложения ислям ще покрие много области, а пък Църквата ще се украси с кървите на много новомъченици. И неслучайно, когато старопрестолният град Търново пада под агарянския натиск, и свети патриарх Евтимий е поведен на заточение. На въпроса на уплашения народ: „На кого ни оставяш, добри пастирю?“ светителят, провиждайки бъдещето на нашия многострадален народ, казва: „На Светата Троица ви оставям – отсега и довека“.
         Така на Божията помощ е оставен нашия народ и на молитвеното застъпничество на Майката Божия и родните светии, сред които сияе богоумъдрения и славен светител – патриарх Евтимий.
         По неговите молитви, Бог да ни подкрепи, да ни умъдри, да ни въцъркови и облагороди, та да бъдем поне в нещо достойни за духовния облик на предците си. Амин!

Икона: http://www.edinni.bg

          Като си подражавал на нрава на ревностния Илия и последвал правите пътеки на Кръстителя, отче Антоние, станал си жител на пустинята и опора на света с твоите молитви. Затова  моли Христа Бога да се спасят нашите души.

Братя и сестри,

          Днес честваме велико духовно слънце, истинска горяща лампада сред сомна на светиите. Честваме родоначалника на християнското отшелничество, прославен по цял свят с подвизи, богоумъдреност и чудеса, а именно египтянина Антоний, когото Църквата нарече „Велики“.
          Макар от знатен произход и на ранна възраст, богоумъдреният Антоний избира труден и непознат дотогава път на съвършенство в Христа. Дотогава отдалите се на пост и молитва са пребивавали в градовете или край населените места и обикновено не се подвизавали сами.
          Възлюбил Господа с всичкото си сърце, всичкия си разум и от цялата си душа, юношата Антоний оставя своето богатство и се оттегля в пустинна местност. Там му предстоят две десетилетия тежка битка с похотта на очите, похотта на плътта и гордостта житейска. Но с помощта на Божията благодат великият отшелник е освободен от буреносните страсти, от нападенията на врага и от изкушенията. Бог се поселва в сърцето му и неописуемата Божия благодат го въздига в авва, което ще рече наставник на множество египетски пустиножители, които просияват в добродетелен живот чрез неговото наставничество. По Божия промисъл немалка част от техните слова, подвизи и дела са записани и останали за поколенията, а житието на великия Антоний излиза изпод перото на боговдъхновен светител и приятел на преподобния, а именно свети Атанасий, когото честваме утре.
           Когато четем житията на тези светии, се докосваме до духа на „златния век“ на християнската аскетика – четвъртото столетие, което е образец за монашество за всички времена. И макар че мярата на техните подвизи е недостъпна за нас, християните от последните времена, то не спираме да се уповаваме на тяхното молитвено застъпничество. Защото не бива да забравяме, че светиите – преподобни, постници, аскети, праведници, всички те са нашето истинско духовно семейство, семейство, обитаващо небесната ни прародина, родственици по дух, които се молят за нас пред престола на Всевишния. И както приживе са превивали снага и колене в поклони пред Всеподателя за прощение на света, така и сега предстоят по-лъчезарни от слънца пред Стария по дни и се молят за оскъднелите по вяра, обкръжени и стеснени отвред християни на последните времена.
           Велико е тяхното дръзновение пред Бога, велико е и нашето настояване за молитвеното им застъпничество.
           Затова и просим и казваме: „Преподобни отче Антоние, моли Бога за нас. Моли Бога и ние да станем съучастници на тая небесна радост, сред която пребиваваш вечно. Амин!“
           Божието благословение да е с всички вас. Честито на всички именици по молитвите на Майката Божия, на свети Антоний и на всички светии.

Иконата е копирана от http://www.skiathoslife.gr

Презентация Свети Антоний Велики pdf

Презентация Свети Антоний Велики pptx

Лука 17:12-19

         И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни!
          Когато ги видя, рече им: Идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се.
          А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас, и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше, и той беше самарянин.
          Тогава Иисус продума и рече: Нали десетимата се очистиха? А де са деветте?
          Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец?
          И му рече: Стани, иди си, твоята вяра те спаси.

Братя и сестри,

         Днешното литургийно свето евангелие разказва за чудното изцеление на десет тежко болни от проказа. Знаем, че проказата е била страшна заразна болест и прокажените са изолирани, всички са се страхували от тях заради болестта им и те не са живяли в градовете. Нещастните болни са преживявали с просия, гонени отвсякъде.

Има още →

          По стародавна традиция пловдивският митрополит Николай отслужи архиерейска света Литургия в катедралния храм на град Хасково „Успение Богородично“. Той възведе в иподяконски чин момчета и мъже от Хасково и Димитровград. Тържествената богослужба завърши с трогателна проповед, в която владиката, споменавайки добродетелите на свети Йоан Предтеча, сподели, че любовта към свободата и верността на истината са украсявали и пожертвалите се за освобождението на Хасково, което е станало точно на Ивановден*.

*На 7 (19) януари 1878 г. авангардът на генерал Гурко приближава Хасково откъм с. Клокотница. В 11 часа командира на групата разузнавачи – капитан Виламов докладва, че е превзел града. Щастливите българи се събират пред църквата “Успение Богородично”, която с камбанен звън известява за голямото събитие. Народът, воден от свещеници с икони и хоругви, излиза извън града, за да посрещне с хляб и сол приближаващата дивизия на генерал Гурко. (текст на историческата справка: http://www.haskovo-online.com)

Начална снимка: http://www.bta.bg

Галерия: http://www.svetlinata-na-hrama.com

           Споменът за праведния е с похвали, а за теб е достатъчно Господнето свидетелство, Предтечо, защото наистина си се показал най-почитан сред пророците, като си се удостоил да кръстиш в Йорданските води Проповядвания. Ти с радост пострада за истината и благовести на затворените в ада  явилия се в плът Бог, Който взема върху Си греха на света и ни дарява велика милост.

                Иконата е копирана от http://www.blessedmart.com

Гледайте презентацията „Богоявление и Ивановден“:

       Когато Ти се кръщаваше в Йордан, Господи, се разкри поклонението на Светата Троица, защото гласът на Отец свидетелстваше за Тебе, като Те нарече възлюбен Син, а Духът във вид на гълъб потвърди верността на думите. Слава на Тебе, Христе Боже, Който се яви и просвети света.

Братя и сестри,

         На днешния велик Господски празник честваме Кръщението на нашия Господ и Спасител Иисус Христос във водите на река Йордан. Този празник е наречен Богоявление, защото се разкрива Троичната тайна, само предсказана в Стария Завет. Чува се гласа на Бог Отец, Който казва за Сина: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето блговоление“. Спасителят се кръщава във водите на Йордан, а Светият Дух във вид на гълъб слиза над главата Му.
           Тази величествена тайна е непостижима, но Светата Троица разкрива Себе Си, за да ни направи Христови, ще рече – изповедници на Троичната тайна.
           Свръхнепостижимата и загадъчна за ума Троичната тайна е достъпна за сърцето на вярващите, което като Светая Светих тупти с думите: „Слава Тебе, Боже! Слава Тебе, Боже! Слава Тебе, Боже!“
            И на всяка света Литургия пеем на Троичния Бог:
             „Светий Боже, Светий Крепки, Светий Безсмъртни, помилуй нас!“
             Помилуй, Господи, Своето малко стадо, което си сподобил да вкуси Твоята тайна – тайната на Божествената любов. Защото знаем какво казва свети Йоан Богослов: „Бог е Любов“. И на тази съвършена Божествена Любов, Която заради нас пожертва и Единородния Си Син, отдаваме сърце и дух. И колкото повече съзнаваме нашата тленност и нищожество, нашата немощ и слабост,  защото въпреки украсата ни с Божия образ сме немощни, слаби и окаяни, толкова повече се стремим към нашия Създател, Твореца на небето и земята. Възпяваме Троицата единосъщна и неразделна и благодарим Богу, че в днешния ден е промислил да освети със Своето Кръщение дори естеството на водната стихия.
            Прекланяме се пред Троичната тайна, която изповядваме с най-обичайния за нас, православните,  жест – с нашето прекръстване. Знаем, че трите свити пръста изобразяват точно Света Троица и така молим, прекръствайки се, силата на Разпнатия Спасител и благодатта на Света Троица да е с нас, Христовите.
            Затова и вечер преди да заспим се молим с думите на свети Йоаникий: „Упованието ни е Отец, прибежището ни е Син, покров ни е Дух Светий. Света Троице, слава Тебе!“
            И да побързаме да се покаем за греховете си, та да дадем място на Троичната светлина да възсияе в душите ни.
            Защото Бог ни призовава да бъдем царствено свещенство, народ свят, люде придобити. Честито на всички да е славното Богоявление!
            Честито на всички именици!
            Божието благословение да е с всички вас! Амин!

Икона: http://www.saintjohnchurch.org

към Начало