Пастирската лира на твоето богословие победи тръбите на ораторите, защото извираше от дълбините на Духа – така твоята проповед ставаше по-добра. Но моли Христа Бога, отче Григорие, да се спасят нашите души.

            На днешния ден, 25.01., Църквата отдава почит на свети Григорий Назиански, наречен Богослов, родственик на светии и близък приятел на свети Василий Велики, боговдъхновен християнски писател, изтънчен поет, задълбочен философ, блестящ ерудиран светител на четвъртото столетие, съумял най-прецизно да формулира християнските истини и да опровергае тогавашните лъжеучения, посветил целия си богоумъдрен живот на Църквата и на Христовото паство. Знае се, че когато отива в Константинопол, целият столичен град е бил под влияние на арианската ерес, а когато си тръгва оттам, всички вече били обърнати към истината от боговдъхновеното му слово. От догматическите му съчинения с най-голяма слава са „Пет слова за богословието“, където сякаш е най-блестящото догматическо изложение за тайните на Света Троица – опровержение на разпространените тогава заблуди. Неговите съчинения се ползват и от християнските мислители от по-късно време. Нека не забравяме свети Константин – Кирил Философ, създателят на нашата азбука, който почти изцяло построява своите аргументи при спора със сарацини и евреи върху изложенията на свети Григорий Богослов и в цялост усвоява неговите философски и реторични похвати.
           Неслучайно Църквата заслужено дава названието „Богослов“ на смирения Григорий. Богослов е наречен четвъртият евангелист – великият Йоан, прозрял най-дълбоко в Божиите тайни. Същото име е дадено и на духовния светилник на 11-ти век – свети Симеон Нови Богослов.

догмат – основна верова истина

Назианс – древен град в Мала Азия

Иконата е копирана от https://doxologia.ro

към Начало

Прочетете:

Икони: http://www.briag.bg, https://chudoicona.ru

Лука 18:35-43

        А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше; и като чу да минава край него народ, попита: Какво е това? Обадиха му, че Иисус Назорей минава. Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме! Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме! Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го: Какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам. Иисус му рече: Прогледай! Твоята вяра те спаси. И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала.

Братя и сестри,

         Днешното литургийно евангелско четиво ни припомня велико чудо, сторено от нашия Господ Иисус Христос. Спасителят изцелява един слепец, който проси край пътя за Йерихон. Нещастникът, пребивавал в пълен мрак, усеща своето избавление. Неговата вяра в Месия, Който иде, за да спаси света, го кара да настоява, да проси и да моли: „Помилуй ме, Иисусе, Сине Давидов!“
          Ето – точно незрящият вижда с очите на сърцето си, че край него минава Синът Божий, Избавителят на пленени, Освободителят от оковите на мрака, Чудотворецът и Възкресителят – минава Онзи, чрез Когото всичко е станало. А мнозина от зрящите с телесните си очи не ще повярват в Христос, въпреки чудесата, изцеленията и словото с Божествена власт.
          Не е ли това изобличение за множеството здрави, зрящи с телесните си очи, уж очакващи Месията юдеи?
          Нали точно онези, които съпровождат Иисус и са възхитени от Неговите чудеса и благодатна сила, са сред тълпата, която един ден ще вика: „Разпни Го!“.
          А прогледналият слепец – пише евангелист Лука – веднага тръгва след Христа.
          Така и ние, ако сме изцелени от мрака на езическите или атеистичните заблуждения, трябва да тръгнем след Христа по тесния път. Християнството не е само одежда, която обличаме, християнството е вътрешна промяна, излизане на вътрешния ни човек, който е богоподобен. Ето този вътрешен човек ликува, когато се молим, постим или извършваме доброделание.
          А колко много си вредим, когато заглушаваме гласа му, допускайки в сетивата си пяната и злобата на днешния ден да замъглява духовния ни взор.
         Не е ли нашето християнство верую само на думи? Живеем ли Христа? Христос обитава и в сърцата ни?
        Ето това е въпросът, който всеки от нас трябва да си зададе. И дано Бог ни умъдри да видим истинското си духовно състояние, да прозрем скритите недъзи на душата ни.
         Бог да ни вразуми и помилва по Своята велика милост и по застъпничеството на Пресветата Владичица Богородица и всички светии. Амин!

Икона: https://www.bzi.ro

към Начало

Тропар на свети Евтимий, патриарх Търновски

        Просиял с пустиннически подвиг, достойно си се изкачил на престола на първосветителството,
откъдето си озарил всички с лъчите на богопознанието и си изпил чашата на безкръвното мъченичество. Сега предстоейки пред престола в горния Йерусалим, Евтимие, моли Христа, нашия Бог, за тези, които почитат твоята памет.

Братя и сестри,

          Църквата ни призовава днес към възпоминание на живота и делото на най-известния сред просиялите в святост български епископи – свети патриарх Евтимий.
          Знаменателен духовник, безпримерен авторитет, безукорен пастир, изтънчен интелектуалец и преводач, създател на цяла литературна школа, свети Евтимий въплъщава всички духовни добродетели на древните свети отци и същевременно целият му живот е пример за действие, за борба и непримиримост със злото и за високо духовно наставничество.
         Той е знаел от видението на своя учител – великия Теодосий, че България ще падне под турска власт именно в дните на собственото му епископско служение. И въпреки това, до последен дъх живее с упованието в Бога и знанието, че горчивата чаша на страданията изпиват не само отделни хора, но и цели народи.
         Дошъл часът за тази горчива чаша – петвековното робство, когато зелената плесен на насилствено наложения ислям ще покрие много области, а пък Църквата ще се украси с кървите на много новомъченици. И неслучайно, когато старопрестолният град Търново пада под агарянския натиск, и свети патриарх Евтимий е поведен на заточение. На въпроса на уплашения народ: „На кого ни оставяш, добри пастирю?“ светителят, провиждайки бъдещето на нашия многострадален народ, казва: „На Светата Троица ви оставям – отсега и довека“.
         Така на Божията помощ е оставен нашия народ и на молитвеното застъпничество на Майката Божия и родните светии, сред които сияе богоумъдрения и славен светител – патриарх Евтимий.
         По неговите молитви, Бог да ни подкрепи, да ни умъдри, да ни въцъркови и облагороди, та да бъдем поне в нещо достойни за духовния облик на предците си. Амин!

Икона: http://www.edinni.bg

          Като си подражавал на нрава на ревностния Илия и последвал правите пътеки на Кръстителя, отче Антоние, станал си жител на пустинята и опора на света с твоите молитви. Затова  моли Христа Бога да се спасят нашите души.

Братя и сестри,

          Днес честваме велико духовно слънце, истинска горяща лампада сред сомна на светиите. Честваме родоначалника на християнското отшелничество, прославен по цял свят с подвизи, богоумъдреност и чудеса, а именно египтянина Антоний, когото Църквата нарече „Велики“.
          Макар от знатен произход и на ранна възраст, богоумъдреният Антоний избира труден и непознат дотогава път на съвършенство в Христа. Дотогава отдалите се на пост и молитва са пребивавали в градовете или край населените места и обикновено не се подвизавали сами.
          Възлюбил Господа с всичкото си сърце, всичкия си разум и от цялата си душа, юношата Антоний оставя своето богатство и се оттегля в пустинна местност. Там му предстоят две десетилетия тежка битка с похотта на очите, похотта на плътта и гордостта житейска. Но с помощта на Божията благодат великият отшелник е освободен от буреносните страсти, от нападенията на врага и от изкушенията. Бог се поселва в сърцето му и неописуемата Божия благодат го въздига в авва, което ще рече наставник на множество египетски пустиножители, които просияват в добродетелен живот чрез неговото наставничество. По Божия промисъл немалка част от техните слова, подвизи и дела са записани и останали за поколенията, а житието на великия Антоний излиза изпод перото на боговдъхновен светител и приятел на преподобния, а именно свети Атанасий, когото честваме утре.
           Когато четем житията на тези светии, се докосваме до духа на „златния век“ на християнската аскетика – четвъртото столетие, което е образец за монашество за всички времена. И макар че мярата на техните подвизи е недостъпна за нас, християните от последните времена, то не спираме да се уповаваме на тяхното молитвено застъпничество. Защото не бива да забравяме, че светиите – преподобни, постници, аскети, праведници, всички те са нашето истинско духовно семейство, семейство, обитаващо небесната ни прародина, родственици по дух, които се молят за нас пред престола на Всевишния. И както приживе са превивали снага и колене в поклони пред Всеподателя за прощение на света, така и сега предстоят по-лъчезарни от слънца пред Стария по дни и се молят за оскъднелите по вяра, обкръжени и стеснени отвред християни на последните времена.
           Велико е тяхното дръзновение пред Бога, велико е и нашето настояване за молитвеното им застъпничество.
           Затова и просим и казваме: „Преподобни отче Антоние, моли Бога за нас. Моли Бога и ние да станем съучастници на тая небесна радост, сред която пребиваваш вечно. Амин!“
           Божието благословение да е с всички вас. Честито на всички именици по молитвите на Майката Божия, на свети Антоний и на всички светии.

Иконата е копирана от http://www.skiathoslife.gr

Презентация Свети Антоний Велики pdf

Презентация Свети Антоний Велики pptx

Лука 17:12-19

         И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни!
          Когато ги видя, рече им: Идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се.
          А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас, и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше, и той беше самарянин.
          Тогава Иисус продума и рече: Нали десетимата се очистиха? А де са деветте?
          Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец?
          И му рече: Стани, иди си, твоята вяра те спаси.

Братя и сестри,

         Днешното литургийно свето евангелие разказва за чудното изцеление на десет тежко болни от проказа. Знаем, че проказата е била страшна заразна болест и прокажените са изолирани, всички са се страхували от тях заради болестта им и те не са живяли в градовете. Нещастните болни са преживявали с просия, гонени отвсякъде.

Има още →

          По стародавна традиция пловдивският митрополит Николай отслужи архиерейска света Литургия в катедралния храм на град Хасково „Успение Богородично“. Той възведе в иподяконски чин момчета и мъже от Хасково и Димитровград. Тържествената богослужба завърши с трогателна проповед, в която владиката, споменавайки добродетелите на свети Йоан Предтеча, сподели, че любовта към свободата и верността на истината са украсявали и пожертвалите се за освобождението на Хасково, което е станало точно на Ивановден*.

*На 7 (19) януари 1878 г. авангардът на генерал Гурко приближава Хасково откъм с. Клокотница. В 11 часа командира на групата разузнавачи – капитан Виламов докладва, че е превзел града. Щастливите българи се събират пред църквата “Успение Богородично”, която с камбанен звън известява за голямото събитие. Народът, воден от свещеници с икони и хоругви, излиза извън града, за да посрещне с хляб и сол приближаващата дивизия на генерал Гурко. (текст на историческата справка: http://www.haskovo-online.com)

Начална снимка: http://www.bta.bg

Галерия: http://www.svetlinata-na-hrama.com

           Споменът за праведния е с похвали, а за теб е достатъчно Господнето свидетелство, Предтечо, защото наистина си се показал най-почитан сред пророците, като си се удостоил да кръстиш в Йорданските води Проповядвания. Ти с радост пострада за истината и благовести на затворените в ада  явилия се в плът Бог, Който взема върху Си греха на света и ни дарява велика милост.

                Иконата е копирана от http://www.blessedmart.com

Гледайте презентацията „Богоявление и Ивановден“:

       Когато Ти се кръщаваше в Йордан, Господи, се разкри поклонението на Светата Троица, защото гласът на Отец свидетелстваше за Тебе, като Те нарече възлюбен Син, а Духът във вид на гълъб потвърди верността на думите. Слава на Тебе, Христе Боже, Който се яви и просвети света.

Братя и сестри,

         На днешния велик Господски празник честваме Кръщението на нашия Господ и Спасител Иисус Христос във водите на река Йордан. Този празник е наречен Богоявление, защото се разкрива Троичната тайна, само предсказана в Стария Завет. Чува се гласа на Бог Отец, Който казва за Сина: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето блговоление“. Спасителят се кръщава във водите на Йордан, а Светият Дух във вид на гълъб слиза над главата Му.
           Тази величествена тайна е непостижима, но Светата Троица разкрива Себе Си, за да ни направи Христови, ще рече – изповедници на Троичната тайна.
           Свръхнепостижимата и загадъчна за ума Троичната тайна е достъпна за сърцето на вярващите, което като Светая Светих тупти с думите: „Слава Тебе, Боже! Слава Тебе, Боже! Слава Тебе, Боже!“
            И на всяка света Литургия пеем на Троичния Бог:
             „Светий Боже, Светий Крепки, Светий Безсмъртни, помилуй нас!“
             Помилуй, Господи, Своето малко стадо, което си сподобил да вкуси Твоята тайна – тайната на Божествената любов. Защото знаем какво казва свети Йоан Богослов: „Бог е Любов“. И на тази съвършена Божествена Любов, Която заради нас пожертва и Единородния Си Син, отдаваме сърце и дух. И колкото повече съзнаваме нашата тленност и нищожество, нашата немощ и слабост,  защото въпреки украсата ни с Божия образ сме немощни, слаби и окаяни, толкова повече се стремим към нашия Създател, Твореца на небето и земята. Възпяваме Троицата единосъщна и неразделна и благодарим Богу, че в днешния ден е промислил да освети със Своето Кръщение дори естеството на водната стихия.
            Прекланяме се пред Троичната тайна, която изповядваме с най-обичайния за нас, православните,  жест – с нашето прекръстване. Знаем, че трите свити пръста изобразяват точно Света Троица и така молим, прекръствайки се, силата на Разпнатия Спасител и благодатта на Света Троица да е с нас, Христовите.
            Затова и вечер преди да заспим се молим с думите на свети Йоаникий: „Упованието ни е Отец, прибежището ни е Син, покров ни е Дух Светий. Света Троице, слава Тебе!“
            И да побързаме да се покаем за греховете си, та да дадем място на Троичната светлина да възсияе в душите ни.
            Защото Бог ни призовава да бъдем царствено свещенство, народ свят, люде придобити. Честито на всички да е славното Богоявление!
            Честито на всички именици!
            Божието благословение да е с всички вас! Амин!

Икона: http://www.saintjohnchurch.org

към Начало

Братя и сестри,

         Днешният ден, известен като Водици, въвежда към великия Господски празник Богоявление или Йордановден. За тези знаменателни събития от живота на нашия Спасител – Господ Иисус Христос пишат и четиримата евангелисти. В древност празникът Богоявление е наричан и Празник на Просвещението, защото голямо множество оглашени са пристъпвали към Свето Кръщение в осветените води и са обличали белите одежди на духовната чистота.
          За да очисти приобщената Му човешка природа и за да даде пример за нас, Господ Иисус Христос пристъпва към Кръщение във водите на река Йордан. Кръщението е от ръцете на Предтечата, то е покайно, а Спасителят няма грях. Но Съвършеният в Своето смирение Богочовек желае да изпълни закона – да изпълни и изплати всяка правда и пристъпва към Кръщение.
         В мига, когато се кръщава Безгрешният, се открива и Троичната тайна – гласът на Отца, Който изявява думите на Богосиновството, Синът, Който се кръщава, и слезлият над Него Дух Свети във вид на гълъб.
         Тази Троична тайна, много пъти и по много начини загатвана в Стария Завет, се разкрива в този миг. Тя е поверена нам – на Христовите и е най-скъпоценно съкровище на веровите истини. Тази тайна – Единството по същност и Троичността по Лица на Бога е първа, първостепенна и абсолютна благодатна истина, която ние изповядваме всеки ден и всеки час, дори с нашето прекръстване. Защото трите събрани пръста, с които се осеняваме кръстообразно, изобразяват тази велика, свръхнепостижима за ума, но ясно познаваема за сърцето Троична тайна.
          Затова не е достатъчно да кажем, че Бог е Един, не е достатъчно, защото знаем, че Той е Троичен.
          Покланяме се на Светата Троица – на Отца, Сина и Светия Дух – съпрестолна, равночестна и неразделна Троица, като съзнаваме, че сме християни, доколкото изповядваме на слово и дело Троичния Бог.
          Затова и казваме в днешния ден – навечерие на Богоявление:
          Благодарим Ти, безначални Боже!
          Благодарим Ти, Единородни Сине, Слово на Отца!
          Благодарим Ти, Душе Светий, Проникващ целия свят и животворящ вовеки!
          Благодарим Ти, Господи, че създаде света като наш общ дом и, че ни дарува Светата Църква за наша Майка и Закрилница, спасителен кораб, стълб и крепило на Твоята истина.
           Благодарим Ти, Троични Боже, че ни доведе до тоя час, та още един път на земята да почетем великия ден на Твоето Богоявление.
           Слава Тебе, Боже!
           Слава Тебе, Боже!
           Слава Тебе, Боже!
           Днешният Велик водосвет, както и утрешният, се извършват с напълно еднакви молитви. Така че днешната и утрешната светена вода е една и съща. Тя е силно лековита и се използва при болести и скърби.
           Нека с благоговение да я отнесем вкъщи при домашните икони.
           Благословението на Сръхестествената Троица да е с всички вас. Амин!

Изображение: http://www.orthodoxianewsagency.gr