На 26 ноември почитаме свети Стилиан Детепазител и свети Алипий Стълпник

Евангелско четиво – Лука 18:18-27      

          И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?
          А Иисус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. Знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си.
          А той рече: Всичко това съм опазил от младини.
          Като чу това, Иисус му каза: Още едно ти не достига. Всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене.
          А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат.
          Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: Колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство! Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
          Които чуха това, рекоха: А кой може да се спаси?
          Но Той рече: Невъзможното за човеците е възможно за Бога.

Братя и сестри,

           Днешното литургийно евангелско четиво представя разговора на нашия Господ Иисус Христос с един млад и богат юдейски началник. Знаем, че е момък, който рано се е издигнал, защото като момък ни го описва евангелист Марк, а свети Лука изтъква само общественото му положение „началник“.
          Та този млад и успял по всички критерии човек, спазил Мойсеевия закон, пита Христа какво да стори, за да наследи вечен живот.
          Това е въпрос, който вълнува и всички нас. Това е най-същественият въпрос, въпросът за смисъла на целия ни живот – как да постигнем спасението в Христа? Как да наследим Царството Божие?
           Спасителят изброява на младежа заповеди от закона – не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствай, почитай баща си и майка си.
            Не е малко, никак не е малко, че този началник е опазил всичко това от младини. Мнозина ли са тези, които могат да споделят на Господа, че са опазили заповедите, заповеди валидни за всеки християнин до окончанието на света.
            А на въпроса на младежа – „Какво не ми достига?“, Христос отговаря, знаейки по силата на божествената си природа, целия му живот.
Евангелист Марк добавя, че Господ го е възлюбил, което значи, че Христос е обикнал този търсещ спасение човек. Обикнал е порива му към блажената вечност. Затова и добавя единственото, което не му достига по пътя към Царството Божие. Господ казва: „Всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене.“
             Ние знаем, че този призив на Господа последваха и евангелист Матей, и апостолите Петър и Андрей, и Зеведеевите братя – всички оставиха целия си досегашен живот и последваха Христа. Така Го последваха и учениците в числото на 70-те апостоли, сред които е и самият евангелист Лука, чийто евангелски откъс днес четем.
Ако богатият момък бе сторил това, че да се раздели с целия си имот и последва Господа, щеше да има дара и участта на апостол. Щеше, подобно на другите Христови ученици, да проповядва евангелието до край земя, да претърпи скърби и гонения и най-вероятно да завърши земния си път с мъченическа смърт, увенчан с нетленния венец на славата в Божието Царство.
             Но богатият момък не можа да стори това. Той е натъжен, защото има твърде много имот. Тази негова привързаност се оказа по-силна от порива към вечността. Той не смогва да се пребори с тази своя скрита язва – сребролюбието, не смогва да направи единственото, което е нужно за неговото спасение.
            Затова и Господ казва: „Мъчно ще влязат в Царството Божие ония, които имат богатство.“
Защо? Защо е така? Нали и патриарсите Авраам, Исаак и Иаков имаха богатство? Нали и Ной беше богат? Нали и многострадалният Йов беше богат и щедър?
             Да, всички тези праведници, а и мнозина други, имаха богатство, но не бяха привързани към него. Имаха имот, но бяха лишени от сребролюбие. Имаха пари, но щедро даваха за милостиня.
             Защото не богатството е зло само по себе си, а привързаността към него.
             А ние, които не само не сме спазили Божиите заповеди от младини, не само сме грешили, ние може да помислим, че след като сме бедни и нямаме много имот, ще се спасим.
              Но това не е така. Дори и да нямаме имот, имаме куп други привързаности към земното, които ни пречат да последваме Христа. Старецът Паисий Светогорец казва: „Човек може да се привърже дори към очилата си.“
Братя и сестри, Господ да ни просветли, та да видим своите гибелни привързаности, своите скрити недъзи, своите вътрешни слабости, които ни пречат да бъдем съвършени в любовта към Христа. Защото Господ е силен, единствен Той е силен да ни помогне да осветим и очистим скришната стаичка на нашите сърца. И ако там се гнезди сребролюбие, да го излекуваме с милостиня, да се борим с алчността, маскирана като предвидливост и житейска мъдрост, та да не се окаже, че заради нещо тленно сме пожертвали безсмъртния живот. Амин!
             Божието благословение да е с всички нас, по молитвите и моленията на нашата Пресвята Владичица Богородица и Приснодева Мария!

Копирайте Проповед на Неделя 13-та след Неделя подир Въздвижение, 2023

          Да възпеем всехвалната Христова невеста, закрилница на Синай, наша помощница и застъпница, защото тя светло обори нечестивите майстори (на словото) чрез силата на Духа и се увенча като мъченица и измолва за всички велики милости.

         Иконата е копирана от https://ok.ru

           Днес предобразът на Божието благоволение и проповед на спасението на човеците – Дева светло се явява в храма Божий и предвъзвестява Христа на всички. Да възкликнем и ние велегласно към нея: радвай се, изпълнение на Божия промисъл.

Братя и сестри,

           Когато младенката Мария, по Божие чудо, дадено чадо в старините на богоотците Йоаким и Анна – когато малката Мария навършва 3-годишна възраст е заведена тържествено в Йерусалимския храм. Празничното шествие е съпроводено от девици – приятелки на Мария, със запалени свещи в ръце. Света Анна, майката на Богоотроковицата, е радостна, че изпълнява обета, даден Богу – да посвети благословената си дъщеря на Бога.
           Съвсем самичка, крехката младенка Мария възкачва, без да бъде придържана от никой, възкачва високите стъпала на Йерусалимския храм. При ангелско пеене, отредената да стане Вместилище на Невместимия, е въведена в Светая Светих – най-святото място в храма, където веднъж годишно влиза само първосвещеникът.
        За всички тези събития от ранните дни на Майката Божия ние знаем от Свещеното Предание.
           Въвеждането на малката Мария в Светая Светих става въпреки предписанията на закона. Но първосвещеникът, комуто пророчески е открито коя е младенката, възкачила стъпалата на храма, дръзнал, въпреки закона, да я въведе в Светая Светих.
           После 3-годишната дъщеря на Йоаким и Анна заживява в помещението за девици и се обучава на четене, писане и ръкоделие. Нейният занаят е бил шиене, шиене на завеси за храма. А знаем, че след време, когато под Разпятието Христово войниците поделят вещите на осъдените, те хвърлят жребий за хитона, в който е облечен Спасителят, изтъкан отгоре до долу. Този хитон, тази дълга горна дреха, е тъкана от ръцете на пречистата Богоматер.
Изключително бързо Светата Дева е изучила Свещеното Писание, както и в съвършенство ръкоделието на предене, тъкане и шиене. Преданието разказва, че още тогава ангели са ѝ служили и са ѝ давали небесно ястие, когато тя е била в Светая Светих, вглъбена в молитва.
            Така са минали – в труд, молитва, четене и съзерцание ранните години на Всесвятата Владичица, която е удостоена да стане Майка на Въплътилия се Бог.
           Днешният празник се нарича още ден на християнското семейство, защото по примера на светите богоотци Йоаким и Анна – най-чистата семейна двойка, по техен пример и ние, днешните християни, трябва да въвеждаме в храма, да въцърковяваме нашите деца и внуци. Защото сме отговорни и ще бъдем отговорни за това дали сме довели Христа в техните сърца.
            Ще отговаряме за това, че в неделния ден сме предпочели разходките, футбола и спорта пред църквата и Светото Причастие. Ще отговаряме, че не сме научили децата дори на молитвата „Отче наш“.
            Ще отговаряме, че не се молим, не се молим усърдно за спасението на техните и нашите души. Ще отговаряме, че стоим с часове пред телевизора или социалните мрежи, вместо да четем псалми и акатисти.
Ще отговаряме, че не се каем и си мислим, че всичко ни е наред и сме добри и свестни хора.
            Ще отговаряме, че макар и християни, мисленето ни е светско, повърхностно, мислене на хора, които плачат за греховете си, а искат да поддържат дружба, както с Бога, така и със света.
            Ще отговаряме и за това, че нашите заблуди сме предали на децата си. А тези наши заблудите – астрологията, йогата, будизма, окултизма, гадаенето, прераждането, вярата във Ванга, Дънов или някои от другите псевдопророци сме предали, сме допуснали да се предадат на нашите деца.
Дано Господ ни вразуми, та да принесем искрено покаяние в единайстия час.
             А Всесвятата Владичица, Царицата Небесна, не спира да се моли за всички нас.
             По нейните молитви, Господ да ни прости и помилва, да ни вразуми и облагодати!
            Честит и благословен празник! Амин!

 Проповед на Въведение, 2023
           

Иконата е копирана от http://www.kanon-tradition.ru

Братя и сестри,

           Днес почитаме велик Божи угодник, достохвален мъченик от раннохристиянско време, прославен застъпник пред Божия престол за грешния човешки род.
          Почитаме свети великомъченик Мина, египтянина-воин, презрял всичко суетно и преходно, всички блага на този земен свят и изповядвал вярата сред нечувани страдания.
          В онези времена – първите векове след Рождество Христово, императорите-езичници започват гонения срещу новопоявилото се Христово учение. Християнството противоречи на цялото езическо многобожие, свързано с почитане на идоли и мрачни езически практики на гадаене, жертвоприношения, разврат в езическите храмове и почитане на римските императори като богове.
          От тези първи 3 века на своето съществуване, Христовата Църква дава много мъченици, които, украсени с багреницата на своите многострадални кърви, отиват в Царството Небесно и пред Божия престол се застъпват за всички нас.
          Сред тях сияе воинът Мина, който оставя войската на земния цар, за да се причисли към безсмъртното небесно войнство. Ако погледнем неговото житие, ще видим, че той съзнателно се връща в града по време на езически празник, за да изповядва открито християнската вяра.
          Той знае, че го очаква ужасна смърт. Но любовта му към Христа, Който е Пътят, Истината и Животът, любовта му към Христа е по-силна от естествения човешки страх пред болката и страданието. Неслучайно светите отци на Църквата казват, че мъченичеството е дар, велик дар, с който са удостоени немного хора.
          Мъченическата смърт на свети Мина се отнася към 304 година.
          Обикновено изглежда, че дивните в подвизи и устояване на вярата християни са останали в древните времена. Вярно е, че днес няма гонения като Диоклетиановото преследване на Христовите следовници. Минаха и десетилетия откак приключи атеистичния държавен режим, когато партийните активисти са обикаляли църквите на Възкресение да следят кой отива да почете най-големия християнски празник.
           Ето, днес няма открито гонение срещу Църквата. Но врагът на нашето спасение действа по друг начин. Виждаме, че за три десетилетия и повече предмет Религия не е въведен в общообразователните училища, както е било преди тоталитарния режим. И повярвайте, това не е поради бездейност на Църквата, която многократно призовава към това и внесе петиция по този въпрос, когато предстояха промени в закона за образованието.
           Нещо повече, християнският морал, традиционният морал от библейско време, не може да достигне до нашите деца, зомбирани от практиката на наложените извращения, маскирани като човешки права.
           Знаем от библейската история, че такова нечувано отстъпление от всички ценности е имало в дните на Содом и Гомора и как само семейството на Лот се е спасило от Божия гняв, изсипал се върху градовете, клокочещи от противоестествени грехове.
          Дори и ние, малцината в Църквата, малкото Христово стадо, не сме опазени от окултни влияния, от сектантски възгледи, не сме опазени от астрология, от различни суеверия и талисмани, от посещения при екстрасенси, от баене и гадаене, от вяра в прераждането, в Дънов или във Ванга, които някои смятат за истински духовни водачи.
           Какво да проповядваме на своите деца, щом самите ние не сме запазили чистотата на вярата, тази Христова вяра, за която проля кръвта си свети Мина. Как се смятаме за християни, когато не желаем да се отречем от собствените си заблуди, заблудите на съвременни хора, приучени, че всичко е добро, дори и лъжливата духовност, щом ни се поднесе от медиите и интернет.
           Какъв отговор ще дадем на Страшния Божи съд? Как ще се оправдаем? Не всички могат да бъдат мъченици. Никой не иска от нас да претърпим мъченията на свети Мина. Но всеки, всеки може да се моли в скришната си стая на Троичния Бог. Всеки може да прости, когато е обиден. Всеки може да загаси телевизора, за да не гледа скверни сцени. Всеки може да заяви, когато чуе, че Дънов, Ванга и дядо Влайчо са духовни водачи, че това не е истина. Защото духовете, които водят Дънов, Ванга и дядо Влайчо са поднебесните духове на злобата, враговете, които правят всичко за нашата погибел. Те са маскираните в ангели на светлината наши противници, за които говори апостол Павел.
          И нека помним словата на Златоустия богослов: „Всеки, който е в Истината, а продължава да търси нещо друго, очевидно търси лъжата“.
          Да не бъде, братя и сестри, да не бъде това, да ставаме участници в безплодните дела на мрака. А понеже отстъплението от Христа е всеобщо, да се молим, да не отпаднем от вярата, да се молим и за нашите чада, да се просветят от Божията светлина и да отстъпят от всяка заблуда.
          Божието благословение, по молитвите на светите Мина, Виктор и Викентий, на света Стефанида и свети Теодор Студит да е с всички вас. Амин!

Икона: http://4.bp.blogspot.com

Копирайте: Проповед на 11.11.23

    Военачалници Божии, служители на Божествената слава, предводители на ангелите и наставници на човеците, измолете полезното за нас и велика милост, защото сте военачалници на безплътните сили.

Гледайте презентацията за ангелите:

Братя и сестри,

            Днес е празникът на светите ангели Божии и най-вече в чест на свети архистратиг Михаил – предводител на небесните войнства. Неговото име  – Михаил означава „Кой е като Бог?“ и още в Стария завет този ангел се споменава неведнъж. От Свещеното Писание и Предание ние знаем и имената на седем от първенстващите ангели, като свети Михаил предвожда ангелските сили срещу духовете на мрака. В Библията е казано, че „Михаил и ангелите му водеха битка на небесата с дявола и демоните му.“

           Господи, Който с дълбока мъдрост човеколюбиво всичко устройваш, и полезното на всички подаваш, Единствен Създателю, упокой душите на Твоите раби, защото упованието си възложиха на Тебе – Творец и Създател, и Бог наш.

Братя и сестри,

     По Божия милост отново сме в храма, за да се помолим на Владетеля на живи и мъртви – Всеподателя Бога – да се помолим за починалите ни сродници и за всички от века усопши наши отци, братя и сестри.
    Защото всички сме създадени по Божи образ, всички сме събратя по житейски път, всички носим последиците от грехопадението, а именно греха и смъртността.
     Добре, че Църквата се застъпва за всички нас, за живи и починали, със своите нестихващи молитви. Защото „у Господа всички са живи“(Лука 20:38), а ние скоро ще идем във вечния живот.
     Молим се и даваме милостиня заупокой, както е писано в книга на Иисуса син Сирахов от Стария завет „Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост“ (Сир.7:36).
     Тази милост е заупокойната молитва и милостинята, сторена за прощение греховете на починалия.
     Да записваме имената на кръстените наши сродници, за да ги помене свещеникът заупокой, да четем псалтир, да раздаваме милостиня, да нахраним някой гладен – ето какво ни повелява любовта Божия, която е „свръзка на съвършенството“ (Кол.3:14). В поменната трапеза има варено жито, което е символ на възкресението. Защото житното зърно посято умира в почвата зиме, за да израстне като хубав клас за топлика на вечния живот.
     И както сме се грижили приживе за своите обични, така да не спираме и сега да ги обгрижваме и то не само с външни неща – поддръжка на гробове и некролози, но с молитва, панихида и милостиня, които са им най-нужни.
     Бог да упокои всички споминали се от създание мира, в място светло, злачно и покойно, където няма скръб и въздишка, а нас да вразуми и възведе към Своята светлина.
     Амин!

           На 3  ноември почитаме един от най-великите синове на българския народ – прославен с чудеса, постник, иконописец, просветител и храмостроител на 16-тото столетие – равноапостолния монах св. Пимен Зографски. Неговото колосално духовно дело бе в голяма степен забравено, за наш срам, но в последните години се направиха стъпки в посока на припомняне живота и значението на Пименовото дело за отстояване на единния ценностен свод у нашия народ във време на османско подтисничество и прозападна (католическа) пропаганда.
           Дълго време на житиеписния текст за свети Пимен, научната общност не е гледала с подобаващо внимание, поради споменатия в „Достопаметната бележка“ след житието Паисий Хилендарски, счетен за анахронизъм, навяващ съмнения за автентичността на житието. През 2021г излезе от печат изследването на богослова Георги Тодоров „Равноапостолът св. Пимен Зографски. Дълбокото Възраждане на България“, където, съпоставяйки обемен изворов материал, по убедителен начин авторът доказва, че посоченият Паисий Хилендарски не е, разбира се, широко известният будител Паисий, съставителя на „История славянобългарская“, живял доста по-късно, а схимонах Паисий Хилендарски Българин (1820 – 1910г), съвременник и връстник на Гаврил Кръстевич, родом от Свищов, вуйчо на Алеко Константинов, хилендарски монах, държащ в края на живота си келия в Карея, където в началото на 20в. развива книжарска и книгоиздателска дейност. Прозвището „Българин“, което поставя редом с името си върху издадените от него книги, показва родолюбивата му нагласа.
           Така „камъкът за препъване“ – мнимият анахронизъм в достопаметната бележка след житието, в чието осмисляне се провалят и крупни изследователи, най-сетне е отстранен, за да може този блестящ житиеписен текст да заеме своето истинско място като най-съществената българска книжовна творба от 17в. и дори най-важна за цели два века – след житието на свети Николай Софийски (1555г) до „История славянобългарская“ (1762г).
           Да почетем с преклонение и обич достигналия святост праведник св. Пимен, който отдаде целия си живот на изпълнение Божията воля и опазване на словесното стадо.

Житие
на преподобния наш отец Пимен, просиял в Зографския монастир на Света Гора Атонска в лето от Христа 1510

          Този свети Пимен (в света Павел) бе от град Средец (сега наричан София в България). Родителите му нямали чеда и често правели прилежна молитва към Пресвета Богородица да им дари чедо, което обещали да дадат в служение на Бога. На стари години, майка му една нощ стояла в молитва пред иконата на пресвета Богородица и плачела за това. Поради дългата отруденост тя седнала и задрямала с лек сън и ето, идва към нея една жена, облечена в бели царски одежди, а зад нея следвали множество монаси, които, паднали на колене, Я молели да изпълни желанието на тая жена, защото тя бе дала обет да дари роденото от нея да служи Богу и да бъде монах като тях. След това прилежно моление монасите станали и изпели чудна песен на Пресвета Богородица, а Тя пристъпила към седящата му майка и възложила ръка върху нея, казвайки: „Не плачи, о жено, ето, по благодатта на Моя Син, Господ Иисус Христос, ще родиш на тези си години син.“ Като ѝ казала това, Тя тутакси станала невидима с целия оня сонм монаси, а онази, като се пробудила, станала и въздала благодарение Богу и на Пресвета Богородица, и на утринта разказала на мъжа си това видение. Той като добър раб Христов притичал в църквата на светия великомъченик Георгий и разказал на своя духовен отец Тома Иконописец видението на жена си.

Има още →

           На 1 ноември възпоменаваме будителите – всички достойни за уважение българи, способствали за отстояване на нашето християнско самосъзнание и на българщината, за опазване на родния език, традиция и култура.
          Честваме всички тях, някои от които неизвестни за широкия кръг читатели – като свети Пимен Зографски от 16 век, съградил, обновил и изписал ведно със своята школа над 300 църкви и манастири в България. Честваме великия Паисий, Хилендарският монах, който разкри вкратце родната история и я отърси от праха на забравата. Честваме всички негови следовници – книжовници, екзарси, преводачи, публицисти, поети, революционери и монаси, титани на духа и делото (макар и с най-различни нагласи и убеждения), отдали живота си за неугасимия блян да зърнат една свободна, лишена от гнет, заблуди, чуждопоклонничество и упадък, силна и славна България, държава на духа, носителка на великите идеали, завещани от предците.
          Честит да е празникът, на всички, които дишат и живеят с тези идеали!

Изображение: https://primorsko.bg

Патриаршеско и синодално послание по повод Прославление на светите мощи на св. Евтимий, патриарх Търновски

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

            В началото на миналото столетие, към края на 1905 г., едно откритие предизвиква небивало оживление в църковния ни живот, изблици на чиста радост и въодушевление и всенародна прослава на Божието име. При разкопки в притвора на съборния храм на Бачковската света обител, извършени по инициатива на тогавашния игумен – йеромонах, а по-късно архимандрит Паисий (Пастирев), са открити и удостоверени гробът и мощите на небесния покровител, молитвен застъпник за православния български род и последен български патриарх от епохата на Средновековието – дивния и всеправославно почитан св. Евтимий Търновски.
            Събитията от онези паметни за Православната ни църква и за целия ни народ дни са своевременно и подробно документирани. Документиран е и онзи порив на вярата и благочестието, който незабавно събира пред новооткрития гроб неизброимо множество поклонници, славещи и възхваляващи Бога в Неговия дивен угодник Евтимий – последен по ред, но първенствуващ според мащабите и значимостта на делото си първойерарх на славната наша Търновска патриаршия. Не закъсняват и чудесата, които Всемилостивият Бог извършва чрез Своя угодник Евтимий Търновски и които са още едно потвърждение за истинността на откритите тогава негови свети мощи.
           Всичко това е отразено в периодичния печат, а надлежният „Доклад на комисията по изследване откритието на св. мощи на последния български патриарх Евтимия“ още в началото на декември 1905 г. е публикуван в официалния печатен орган на светата ни Православна църква „Църковен вестник“. През последвалите години темата е разглеждана и осветлявана неведнъж и в специално посветени на безценното откритие изследвания. За открития гроб и намерените там свети мощи на последния Търновски патриарх Евтимий пишат както тогава, така и в по-ново време, някои от най-големите и авторитетни имена на родната хуманитаристика. 
            Ала изконният враг на човешкото спасение, който винаги е бил „лъжец и баща на лъжата“ (Ин 8:44), не могъл и този път да не опита да помрачи радостта на Христовото словесно стадо, посаждайки семената на съмнението в достоверността на намерените в Бачковския манастир свети мощи на светителя Евтимий Търновски. И като намерил оръдия на богоборческата си воля в лицето на люде амбициозни – хора, преследващи в Църквата свои лични и егоистични цели, вместо общоцърковната и общонародна полза, успял да предизвика дълговременни ожесточени спорове, включително и сред учени-изследователи, относно направеното от отец-игумена Паисий (Пастирев) откритие.
           Това съмнение битува и до днес, а поради това продължават и споровете върху автентичността на откритите през 1905 г. свети мощи на св. Евтимий Търновски. И най-вероятно тези спорове и съмнения ще продължават още дълго, възпрепятствайки Православната ни църква да стори онова, което е длъжна да направи, а именно: да оповести официално и окончателно пред Божия народ, пред посестримите православни църкви и пред целия свят истината, че в Бачковската света обител „Успение Богородично“, оказала се по Божий промисъл последен земен дом на последния ни Търновски патриарх св. Евтимий, и днес се покоят неговите свети мощи – за прослава на Божието свято име и за утеха на всички онези, които с вяра прибягват към светите му молитви пред Божия престол.  
           Ето защо, със съзнание за своя дълг и своята отговорност пред Бога и пред дивния Негов угодник св. Евтимий Търновски, а също така и пред поверения му от Бога Негов народ, Светият Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия днес призовава за прекратяване на споровете и разногласията, като постановява учредяването на нов празник – Прославление на светите мощи на св. Евтимий, патриарх Търновски.
           Нека този светъл празник да бъде за духовна радост на светата ни Църква. Светло да украсява с красотата си богослужебния ни календар и да приканва Божия народ към още по-усърдно изпълнение на Божията свята воля и изпросване на Божията милост по молитвите на Търновския светител Евтимий, покланяйки се вече не само пред неговия образ, изписан на светите му икони, а и пред чудотворните свети мощи на този наш отец, патриарх и всякога верен застъпник пред нашия Всеблаг Небесен Отец.
           По молитвите на Пресвета Богородица, на светия Търновски патриарх Евтимий и на всички Свои угодници от българския християнски род Господ Бог щедро да ни дарува Своя мир и Своята любов и да ни укрепва със Своята неоскъдяваща благодат!
          Честит и благословен празник!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

† НЕОФИТ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ

† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ

† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ

† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ

† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ

† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ

† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ

† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН

† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ

† Русенски митрополит НАУМ

† Старозагорски митрополит КИПРИАН

† Врачански митрополит ГРИГОРИЙ

† Видински митрополит ДАНИИЛ

† Доростолски митрополит ЯКОВ

22.10.2023 | Автор: Българска патриаршия

620 години по-късно светите мощи на патриарх Евтимий, последен български патриарх от епохата на Средновековието, който не оставил до последно своето паство, бяха тържествено прославени в Бачковската ставропигиална света обител в присъствието на стотици православни християни, дошли да се помолят пред мощите на светия патриарх, да попросят от него застъпничество и утеха. 

Историческа справка: 

На 20 ноември 1905 г. по инициатива на отскорошния игумен архим. Паисий в Бачковския манастир, в притвора на храма, се извършват разкопки и е разкрит гроб без скелет, в който се намират останки от архиерейска мантия, голям омофор и два епитрахила. На 8 декември 1905 г. разкопките продължават и в непосредствена близост до първия бил намерен втори гроб с кости, останки от монашеско облекло и свита на руло оловна плоча (лист) с надпис:

СВ[етие] МОЩИ ЕВТИМИУ ПРЕОС[в]Е[щ] ЕННОМУ АРХ[иепископу] В[еликаго] ГР[ада] ТРЪН [ова] и БЛЪГАРО[мъ] ПАТРИАР[ху].

Буквите в надписа са наредени така, че да образуват акростих СИРОТА. Отстрани са изписани букви с цифрово означение, чийто най-вероятен прочит според В. Златарски е: 1404 4 АП[рил].

Св. Синод е известен за откритията и назначава комисия в състав: синодалният протосингел Неофит (сетнешен видински митрополит), йеродякон Григорий и проф. Васил Златарски, която проверява на място фактите. Техният доклад е публикуван на цели пет вестникарски страници в бр. 50 на „Църковен вестник“ от 23 декември 1905 година. Докладът описва подробно как е станало откриването на гробовете, като при отварянето на втория гроб в присъствието на игумена, всички братя и слуги „се разнесла благоуханна миризма, такава, каквато издава св. миро… Почнали да разгледват костите, от които благоуханието се разнесло все по-силно и по-силно“. Комисията свидетелства, че при отварянето на гроба в нейно присъствие на 11 декември отново е било усетено „същото силно благоухание… и всички наоколо придошли граждани и военни се питаха: „какво е това благоухание?“ В следващия брой 51-52 на същия вестник В. Златарски публикува още един материал за намерения надпис с приложено факсимиле. Породилите се след това спорове спират прославлението на мощите до наши дни. 

Ето защо Св. Синод със съзнание за своя дълг и своята отговорност пред Бога и пред дивния Негов угодник св. Евтимий Търновски, а също така и пред поверения му от Бога Негов народ, призова за прекратяване на споровете и разногласията, като постановява учредяването на нов празник – Прославление на светите мощи на св. Евтимий, патриарх Търновски, който оттук нататък ще се чества на 22 октомври.

Текст и снимки: Ангел Карадаков

Източник: https://bg-patriarshia.bg

Житие на свети Димитър Басарбовски

         Преподобни Димитър Басарбовски се родил в село Басарбово, което се намира на 8-9  километра от град Русе. Преподобни Паисий Хилендарски в своята „История славянобългарска“ сочи 1685 г. навярно като година на смъртта му.
         Според свети Паисий той бил цивилно лице. Живеел просто. Имал няколко овци. Засадил си малко лозе до една река. Там си направил малка колиба. Прекарал целия си живот сам. Със светия си живот угодил на Бога. На същото място умрял и там бил погребан. По-късно Бог открил на някои човеци неговите мощи. Последните били пренесени в село Басарбово, Русенско. Край тях ставали изцеления. Така с простото си житие свети Димитър просиял всред българския народ. Бог го прославил посмъртно с много чудеса.
           Според румънския синаксар той бил селски пастир на животни. Бил с чувствителна съвест. Имал страх Божи. Веднъж, като изкарвал животните на полето, от невнимание стъпкал едно птиче гнездо с птиченцата. Този случай така му подействувал, че за наказание три години ни  зиме, ни лете не обул виновния крак.
            Друго предание говори, че бил женен, но без деца. Подир смъртта на жена си постъпил в пещерния манастир до родното си село. Там бил постриган за монах. Подвизавал се усърдно. Възпитал в себе си всички възвишени добродетели на истински монах. Предвидил смъртта си. Излязъл от манастира, легнал между два камъка на брега на близката река Лом и там предал на  Господа душата си. Подир някое време паднал пороен дъжд. Водата свлякла тия два камъка заедно със светите мощи на преподобния в реката. Мощите лежали известно време във водата. Преподобни Димитър се явил на една бесновата девица от село Басарбово и й казал, че ще я излекува от болестта й, щом като извади мощите му от реката. Мощите били извадени и положени в селската църква. Бесноватата девица била излекувана. Такова благодатно изцеление получавали и много други болни от различни болести.
           Две боголюбиви сестри от близкото село Червена вода благоговейно почитали преподобния. Поискали тайно да си откраднат от мощите му частица за новопостроения от тях храм. Но колата им не могла да тръгне, докато не се разкаяли и не върнали откраднатата частица.
           Търновският митрополит Никифор дошъл да се поклони на мощите с група духовници. В тая група бил и монах Лаврентий. Той се опитал като целува мощите, да си отхапе частица. Но устата му останала отворена до момента, докогато със сълзи на очи се покаял.
           Преславският епископ Йоаникий тежко заболял. Поискал да го занесат при преподобни Димитър. Положили го при ковчега му. След като била отслужена божествена литургия, той оздравял напълно.
          Турчин решил една нощ да ограби църквата на преподобния. Докоснал се до сребърните кандила. Нозете му се схванали. Сутринта богомолци го изнесли на ръце из църквата. Този човек до края на живота си пълзял по улиците на град Русе и просел милостиня.
          Угро-влахийски воевода пожелал да има мощите на преподобни Димитър Басарбовски в своята домашна църква. С такава мисия изпратил в Басарбово боляри и свещеници. Но светецът не разрешил да пренесат мощите му през Дунава. Удивени, пратениците решили да разберат волята на Божия угодник. Поставили мощите в кола с невпрягани дотогава юнци. Оставили животните свободни. Юнците отишли с колата направо в Басарбово и спрели пред църквата.
           В 1774 г., когато бушувала една от руско-турските войни, руският генерал Петър Салтиков наредил мощите на преподобни Димитър да бъдат отнесени в Русия. Букурещкият българин Димитър Поклонник, който служел за преводач при генерала, го помолил да ги остави в Букурещ като обезщетение срещу загубите на румънския народ във войната. Генералът се съгласил. Оттогава тези свети мощи почиват в Букурещ, в църквата „Три светители“.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Прочетете още за Басарбовския скален манастир и мощите на преподобни Димитър Басарбовски:

Икона: http://www.bg.wikipedia.org