Успение на свети Методий Славянобългарски
На 6 април почитаме паметта на великия просветител, преводач и книжовник, богоумъдрения Методий, брат на свети Константин – Кирил, наречен Философ.
Ето заключителната част на пространното житие на свети Методий, излязло изпод перото на някой от близките негови ученици:
„.….. След това, като остави настрана всичкия [житейски] шум и като възложи всичките си грижи на Бога, най-напред постави от своите ученици двама свещеници, добри скорописци, и преведе бързо от гръцки език на славянски всичките [библейски] книги в пълнота, с изключение на Макавеите, в продължение на шест месеца, започвайки от месец март до двадесет и шестия ден на месец октомври. Като свърши, отдаде достойна хвала и слава на Бога, който дава такава благодат и такъв бърз успех. И като отслужи заедно с клира си светото тайно възношение, отпразнува паметта на свети Димитър. Защото преди това той беше превел заедно с Философа само Псалтира, Евангелието с Апостола и избрани църковни служби. А сега преведе и Номоканона, сиреч църковните правила, и Отеческите книги.
Когато унгарският крал стигна до дунавските земи, пожела да го види. Макар че някои мислеха и казваха, че не ще се отърве без мъки, [Методий] отиде при него. А той, както подобава на господар, така го посрещна — почетно, тържествено и с радост. И като беседва с него, както подобава на такива мъже да беседват, прегърна го, почете го с големи дарове и го изпроводи, думайки: „Поменувай ме винаги, честний отче, в светите си молитви.“
И тъй, като пресече всички обвинения от вси страни и затвори устата на многоглаголивите, той завърши земния си път и опази вярата, очаквайки венеца на правдата. И понеже беше благоугодил на Бога, той беше обикнат.
Взе, прочее, да наближава времето да получи покой от страданията и награда за многото трудове. Тогава го запитаха, думайки: „Кого определяш, честний отче и учителю, измежду учениците си да ти бъде приемник в твоето учение?“ Той им посочи един от известните свои ученици, на име Горазд, и рече: „Този е един свободен мъж от вашата земя, начетен е добре в латинските книги и е правоверен; нека да бъде върху него божията воля и вашата обич, както и моята.“
На Цветница, когато се бяха събрали всички люде, той влезе в църквата и макар и немощен, изрече благословения за царя, за княза, за духовниците и за целия народ и каза: „Пазете ме, деца, до третия ден.“ Така и стана. На третия ден на разсъмване той рече: „В твоите ръце, Господи, предавам духа си“, и почина в ръцете на свещениците в шестия ден на месец април, индикт трети, в шест хиляди триста деветдесет и третата година от сътворението на целия свят (885 г.).
Учениците му го поставиха в ковчег, отдадоха му подобаващи почести, като отслужиха погребална служба на латински, гръцки и славянски, и го положиха в съборната църква. И той се присъедини към отците си и към патриарсите, пророците, апостолите и мъчениците. Събра се народ от без числено множество, хора, които го изпроводиха със свещи, плачейки за добрия учител и пастир: мъже и жени, малки и големи, богати и бедни, свободни и роби, вдовици и сираци, чужденци и туземци, недъгави и здрави — всички [оплакаха] оногова, който беше всичко за всички, за да спечели всички.
А ти, света и пречестна главо, с молитвите си от висините поглеждай милостиво към нас, които копнеем за тебе. Избавяй от всяка напаст твоите ученици, разпространявай учението и прогонвай ересите, та и ние, като преживеем тук достойни за званието си, да застанем заедно с тебе като твое стадо от дясната страна на Христа Бога нашего, приемайки от него вечен живот. Нему се пада слава и чест вовеки веков. Амин!“
Превод: Хр. Кодов по текста на Успенския сборник от XII–XIII век.
Стара българска литература. Том IV. Житиеписни творби. Изд. „Български писател“, София. 1986 година
Прочетете целия текст на „Пространно житие на архиепископ Методий“
Икона: https://spiritofpleven.com
Досег до светините на Кипър
Онези, които са били на поклонение с ясното съзнание, че то е различно от обикновената екскурзия с разглеждане на забележителности, се досещат, че Кипър и духовните съкровища там са бленувана мечта за всеки християнин. Досегът е множество светини в рамките на няколко дни е невъзможен, натоварването в опита да се посетят повече църкви и манастири не е малко, но пък духовният заряд от тези срещи е неописуем.
Самолетът се сниши над острова, огрян от слънце, с море без вълни, накъдрено от пяна в студеното мартенско утро на първия ден на нашето поклонение – студено и дъждовно в София, слънчево и приветливо в Кипър.
С какво е известен този остров? Част от него носи названието Саламин, вероятно пренесено от антични колонисти, поселили се тук от древния Саламин на Сароническия залив, известен с победата на гърците над персите в гръко-персийските войни през 5 в. преди Христа.
Историческите превратности в Кипър го свързват в най-голяма степен с християнската история. От Кипър е апостол Варнава, чийто племенник е евангелист Марк, в чиито къща в Йерусалим е Тайната вечеря. В Кипър проповядва и апостол Павел. От Кипър е един от най-преданите ученици на Павел и Варнава – свети Ираклиди, на когото е посветен величествен манастир. Тук цели 30 години, в древния Китион (сега Ларнака) светителства възкресеният четиридневен Лазар, Господният приятел, братът на Марта и Мария. Тук света равноапостолна Елена строи църкви и дарява частици от Честния Господен Кръст. Тук е единствената по рода си светиня, незнайно как оцеляла от грабежите на кръстоносците – въжето, с което Господ е привързан на Кръста. Тук светителства свети Епифаний Кипърски, един от знаменитите богослови на 4 век, чието сведено в молитва лице разпознаваме по древните стенописи. Тук е роден свети Спиридон Чудотворец. Тук се покоят безчислено множество светини – чудотворни икони, частици от Господния Кръст, мощи в реликварии и раки, докосвани от стотици хиляди устни, шепнещи молитви …
Островът е подстъп за поклонничество към Светите земи, зает от гърци, перси, араби, кръстоносци, османци, колонизиран от британци и днес, свободен православен свят, чиято северна част обаче (с поетичната Фамагуста) принадлежи на Турция след драматичните събития от 70-те години на миналия век.
И ето – първата ни спирка е църквата в Гироскипу – невероятен каменен храм, със стенописи от 9 – 14 в., посветен на света Параскева Римлянка, с 5 купола, тъй различни от нашите, с пристройка от по-късно време и камбанарията във венециански стил. А от пътеводителя научаваме, че първият многокуполен храм в Кипър е на свети Епифаний в Саламин (дн. Констанция), който няма да можем да видим.
Тук, в „Света Параскева“, цели стени със стенописи, предаващи живота на Господа и Майката Божия грейват към смаяния ни взор.
От централния купол ни гледа Света Богородица Оранта с вдигнати ръце – лицето ѝ е запазено, околовръст са пророците, държащи в ръце свитъците с месианските предвещания. Изискан и достолепен, византийският стил от 15 век покорява с хармоничността на багри и мистичния заряд на лицата. Виждаме Христос да умива краката на учениците, Христос, целунат от Юда, виждаме и войниците, дошли да го арестуват, изобразени с латински шлемове и въоръжението на кръстоносците – исконните врагове на православния свят.
Разпятието Христово сред кръстовете на разбойниците (в итало-византийски стил) заема цялата северна стена, там виждаме фрагмент от друг живописен слой – Успение Богородично.
А иконостасните икони силно напомнят нашите възрожденски образци.
С благ и проницателен лик Света Богородица Одигитрия (Пътепоказателница) от двустранната икона, а от другата страна се вижда запазен фрагмент от Разпятието – поразителна тъга блика от ликовете на жените под Кръста.
Зашеметени, излязохме от хладината на църквата на площадчето, искрящо в слънчеви блясъци.
Следващата ни спирка беше посветена на събитие от благовестническото пътешествие на свети апостол Павел. За неговия престой в Кипър знаем от 13 глава от книга „Деяния на светите апостоли“, писана от свети евангелист Лука. По време на пости в Антиохийската църква, Дух Светий нарежда Варнава и Павел да бъдат отделени от другите учители и да отпътуват за Селевкия, а после за Кипър. Те пристигат в Саламин, проповядват в синагогите (още отдавна има голямо еврейско поселение на острова). Заедно с тях е апостол Марк. („Йоан, наречен Марк..“). Те прекосяват целия остров и стигат до Пафос, където се срещат с проконсул Сергий Павел „мъж умен“.
Спряхме пред останките от римския дворец на проконсула, там е обозначена колоната, където апостол Павел, след като изобличил тамошния лъжепророк Елима, е бичуван 40 удара без един (2 Кор. 11:24). Но по Божия милост сърцето на проконсула се отваря за словото и той е първият римски управител, приел Христа. Днес до разрушената колонада се възвисява каменна базилика, с типичния за кипърските църкви романски привкус.
Няма как да забравим, че доста време, от 1260 г. до 1570 г. Кипър е владение на латинските рицари, завладян от Ричард Лъвското сърце, по-късно той е продаден на тамплиерите, те пък го продават на франкската династия на Луизианите. Така че не само византийски и източни влияния, но и латински се съчетават в уникални каменни ансамбли, потънали в маслинови и портокалови горички под жаркото южно слънце.
Автобусът ни отведе до катакомбите на света Соломония. Съкрушението и готовността за мъченичество на древните християни бе стаено в хладните сводове на подземието.
Тук са служили тайно литургии, тук юдеохристиянката Соломония е убита, заедно със 7-те си деца, подобно на старозаветната Соломония от Макавейските книги. Изтрити стъпала водеха към притихнали аязмени води.
Беше следобед, когато спряхме до величествените стени на манастира на свети Неофит Затворник, един от най-прославените аскети на 12-то столетие. За кипърци той има същото значение и важност, каквото има свети Иван Рилски за нас.
12-то столетие (Комнинова епоха) е разцвет на духовния живот във Византия. Тогава ние все още сме под византийско владичество, а на островите кипи висок културен и духовен живот. В близост до Пафос, високо в планината се поселва младият Неофит, кипърец, за когото няма Божия воля да тръгне на поклонение по Светите земи, уединил се в безмълвие и богомислие в скална пещера – църква, където сам изкопава гроба си. Този най-известен тукашен отшелник се научава на късна възраст да чете и пише, но става един от най-плодовитите църковни писатели от края на 12-то, началото на 13-то столетие, чийто манускрипти се съхраняват днес в най-големите музеи и книгохранилища.
Приведени пристъпваме в неговата килийка с изписани сводове, откъдето той е слушал богослужбите. А над нас, съвсем близо, могат да се докоснат с ръка, сияят византийски стенописи, които руският монах – пътешественик от 17 век Барский нарича „странни, необичайни, потрисащи и привеждащи към умиление всеки благочестив поклонник“ (книга Барский, М., 2005, с.238-240). Смята се, че тук рисува прочутият Теодор Апсидиос, едно от най-известните имена сред немалкото блестящи кипърски зографи, стенописвал и много други старинни църкви и манастири, завършил живота си като монах.
За съжаление времето не стига да идем до църквите в Асину, Палехори и Лагудера, където са запазени още блестящи образци на византийската живопис от периода.
A преди да посетим пещерната църква и килията на свети Неофит, влязохме в голямата съборна църква на манастира. Там, близо до входа, вляво, се покоят целите мощи на свети Неофит в сребърна рака, където развълнуваните странници могат да преклонят глава и да се помолят. Иконата на свети Неофит е полузакрита от сърмовезани червени завеси – отличителен знак за особено почитани светини в Кипър.
Манастирът е мъжки, с многобройно братство, с музей, където се намира най-прекрасната плащаница на света, но липсата на време не ни позволи да съзерцаваме изложените икони – истински триумф на православната иконопис.
Икономическа стабилност на Кипърската църква не е демонстративна и показна, тя е подсигурена от голяма църковна собственост, дори известен завод за цимент на острова се стопанисва от църквата в днешно време и това е повод за надежди, че тук не биха се взели решения под политически или икономически диктат. Още повече, че през вековете на разнородно политическо присъствие, кипърци са устоявали православната си идентичност.
Чак по тъмно стигнахме Ларнака, където на метри от хотела блестеше осветеният силует на базиликата „Свети Лазар“. Тук, в древния Китион, братът на Марта и Мария, възкресеният от Господа четиридневен Лазар е бил епископ. След повторната му смъртт, той е бил положен в каменен ковчег. Мощите му са се покояли тук чак до 9 век, до момента, когато Лъв VI ги изисква за поклонение в Константинопол.
На следващия ден, неделя, камбанният звън ни събуди. Въпреки ранния час храмът беше пълен. Огромната базилика с мощни колонади събираше стотици богомолци, които се покланяха на сребърната рака с частта от мощите на свети Лазар, която никога не е напускала храма. Вдясно на входа, откъм север, под олтарната апсида, се потапяме в хладината на криптата с каменния гроб на свети Лазар и още един каменен саркофаг на неизвестен епископ – също празен. Капакът на ковчега на свети Лазар, където пише „Четиридневни Лазар, приятелят Господен“, отдавна не е тук.
Над криптата, църквата тържествуваше в представителното източно пение на мъжкия хор. Множество, множество хора се причастиха, при все, че не е постен период.
Отвън, под издигащото се слънце, туристи правеха снимки на базиликата, камбанарията във венециански стил и външния притвор, спомен от католическия период, придаващ малко вид на абатство.
Точно по това време е загубен спомена за гроба и мощите на свети Лазар. Чак през 19 век намират ковчега и още частици от мощите.
След литургията потеглихме за манастира „Света Текла“, чийто живот е известен от апокрифа „Деяния Павлови“. Манастирът е основан от света Елена, която е ктитор на поне още няколко обители на острова. Кипър е близо до Светите земи, където императрицата е издирвала следите от Христовия живот и чудеса. Всъщност, света Елена, майката на равноапостолния император Константин, утвърдил християнството като официална религия, света Елена е първият църковен археолог и първият най-мащабен строител на храмове и манастири. Тя открива Господния Кръст в Йерусалим, както и много други светини, свързани с Разпятието и Рождеството на нашия Господ и с важни събития от земния Му живот, тя строи благолепни храмове в Светите земи над всяко място, пазещо спомена за Спасителя, тя въздига и част от старите кипърски манастири.
„Света Текла“ е малко манастирче в близост до Ларнака и донякъде прилича на нашите закътани обители. Потънала в маслинови дръвчета, двускатната базилика не е зографисана.
Преданието разказа, че след корабокрушение света Елена и нейните спътници се спрели в тази живописна, но безводна местност. И когато императрицата се обърнала с молитва към Света Богородица, избликнало аязмо. Там света Елена, по напътствие свише, построила църква на името на света първомъченица Текла – вярната ученичка и спътница на свети апостол Павел.
Днес манастирът е девически и посреща много поклонници, дошли да принесат молитва и да получат изцеление от лечебната калчица на аязмото. Пред дверите на храма има снимки на изцелени деца.
Тръгнахме отново на път, минавайки през портокалови горички, превити от зрели плодове. Неслучайно островът е бил многожелан и за египтяни, и за финикийци, перси, гърци. Неслучайно древният му културен пласт е от минойската цивилизация, а за християните най-затрогващо е посещението тук на Света Богородица.
Древната Кипърска църква още на II вселенски събор (381 г.) получава автокефалия и има редица привилегии от времето на император Зенон – кипърският архиепископ да се подписва с червено мастило, да служи в порфира и вместо архиерейски жезъл да има императорски. Единствената зависимост до 12 век е плащането на данъци на Византия и на Арабския халифат. После идват времената на кръстоносците, а след тях – през 1570 г., с 60 хилядна армия нахлуват османците. Столетията на перипетии и съпротива срещу чуждите влияния закаляват кипърските християни в устояване на православието.
Следващата ни спирка е манастирът Ираклиди, в околностите на столицата Никозия. Свети Ираклиди е светец от апостолско време, син на езически жрец, изпратен от баща си да съпровожда и показва пътя за Пафос на апостолите Павел и Варнава. По дългия път младежът е огласен и кръстен в река Соли. Той не се разделя с апостолите, докато са на острова. Ръкоположен е за епископ на Тимасос, където в подземие, по време на гоненията, тайно е отслужвал литургии. Сподобен с мъченическа смърт от ръката на освирепял езичник, когато е на 60 годишна възраст. Чудотворецът Ираклиди е погребан в криптата, над която днес се издига величествен двукорабен храм с уникален иконостас.
От 13 век манастирът е девически, а по католическо време, когато православните епархии са съкратени от 14 на 4, замира и тази митрополия на Тимасос, за да се възроди отново през 14 век. Оттогава е сегашният вид на обителта. Но има части от криптата, които са от 6 век. За съжаление, поради ремонтни дейности, монахините не можаха да отключат криптата с гроба на Ираклиди, на неговия приемник Мнесон и други раннохристиянски светии. В притвора ни посрещнаха величествени икони и изумителен стенопис, дело на монах Филарет (17-18 век).
Грижливо поддържаната горичка наоколо свидетелства за неуморния труд на монахините.
След манастира на свети Ираклиди се отправихме към огромна руска катедрала, с изграден монументален архитектурен комплекс около нея – планетариум с мозайки по фасадата, места за отдих и забавления за деца и дървена църквичка на Румънската църква сред големи кипариси. Импозантната катедрала в руски стил е част от митрополията на Тимасос.
Пред катедралата има статуя на Максим Грек – талантливият боговдъхновен преводач от гръцки на руски на богослужебните книги, чиято участ илюстрира трагизма на византизма на руска почва.
Беше привечер, когато достигнахме манастира Махера (или Махеоритиса). Една от най-славните обители с чудотворна икона, дело на свети Лука, е сгушена високо в планината сред горски масив. Строгият манастирски устав датира от 12 век, а още през иконоборческия период иконата, за да бъде спасена, е пренесена от Константинопол в Кипър, където е укрита в пещера и след време се явява на двама отшелници. По чуден начин, с даден им нож (махера), те разчистват входа на пещерата и намират безценната светиня. Света Богородица е изобразена сама, с молитвено прострени ръце. Днес тя е в съборния храм, където можахме да влезем малко преди вечернята. Посрещна ни мистичното пение на грузински поклонници, влезли преди нас.
Неземният лик на Богоматер ни гледаше с благост и печал. Оскъдният светлик на догарящия ден и трептящите кандила, заедно с Нейното присъствие и пението на грузинците създаваха толкова притегателна атмосфера, сякаш изразена с думите на апостол Петър: „Господи, добре ни е да бъдем тук“. Тропотът на клепалото известяваше за приближаващото повечерие. Бавно, приведени от трудове и молитви, монасите се запътваха към храма. Валеше дъжд. Сбогувахме се с отец Махера (едноименен на светата икона благолепен старец) и с мъка се откъснахме от това благословено място.
После разбрахме, че от братството на „Махера“ са били двама монаси и още четирима населници, всички в числото на 13-те мъченици, изтезавани и убити от католическите власти през 1231 г. в Никозия, в годините на франкското владичество, когато католическата пропаганда е изострена, а православната общност е в гонение. Това ни напомни за кончината на 26-те зографски мъченици – българи, изгорени живи, заради отказа да съслужат с папистите. Това се случва в същия период на латинско господство и попълзновение на изток. А днес колко безгрижно се удавят тези спомени, при все че западният свят изобщо не са отстъпили от своите нововъведения – „филиокве“ и чудовищния „догмат“ за непогрешимостта на папата.
На следващия ден, след нощувка в Ларнака, се отправихме към най-известната кипърска обител „Света Богородица Кикска“. Казват, че названието „кикос“ иде от специфично растение в този район на планината Троодес. Грандиозен и величав, възобновяван след многократни земетресения и пожари, Кикския манастир е сякаш най-представителния църковен градеж, приютил в себе си дивни светини.
За наша радост бяхме посрещнати от наш сънародник, с безупречен български, йеромонах на име Максим, с високо положение в администрацията на манастира. Той беше така добър да отдели време специално на нас и да ни разкаже за историята на чудотворната икона Кикска и за манастира, както и да ни заведе до параклиса, където са изложени за поклонение десетки, десетки реликварии с мощи на светци от ранно и по-късно време. Сред тях забелязахме частица от мощите на света Димитра Доростолска – една велика пред Бога, но малко известна у нас българка, достигнала святост.
С благоговение и трепет се поклонихме и целунахме сребърния обков, покрил ръцете на иконата Кикска Света Богородица. Лицето ѝ, както и лицето на Богомладенеца са закрити с червено покривало. Отец Максим ни предупреди, разказвайки за антиохийския епископ, дръзнал да вдигне покрова от свещения образ и загубил зрение.
Единствено в дни на суши и бедствия Кикската икона, рисуваната от свети Лука светиня, донесена от Константинопол, се изнася с литийно шествие до издигнат на най-високия връх ротонда (наречена Трон). Монасите, без да гледат, откриват Лицето ѝ и обърната към небето, Тя измолва милост и пощада за изгарящия в зной остров. Така са правили от древността и до днес.
На същия ред в иконостаса на съборната църква, отец Максим сочи още една Богородична икона, започнала да пролива сълзи преди няколко години. Да, има защо да плаче Майката Божия…
Църковният музей беше сам по себе си произведение на изкуството, с цветни подови мозайки и украсени тавани, приютил множество стари реликварии и икони, богослужебни книги, утвар и одежди. Видяхме и фермана, в който по времето на Танзимата Абдул Азис потвърждава стародавните свободи на този уникален императорски манастир, съграден от Алекси Комнин.
Отец Максим ни покани в големия архондарик, където по светогорски обичай се почерпихме с местно сладко и глътка ракия, произведена в манастира. Трогателно бе желанието му да получим спомени от обителта – иконичка с Кикската Богоматер и памуче, докоснато до чудотворната светиня.
Макар и нови, мозайките навсякъде бяха в издържан византийски стил и представяха най-доброто възможно продължение на традицията. И като цяло – престижът, тежестта и блясъкът на Кикската обител бяха несъмнено внушителни.
Заради дъжда не можехме да се изкачим до Трона, нито да видим паметника на архимандрит Макарий – първият президент на Кипър, и се отправихме по планинския път към манастира, наречен Богородица Троодитиса. Троодос е името на планински масив, където са разположени и Кикския манастир, и тази Богородична обител, прославена със своята чудотворна икона.
В следобедната тишина влязохме в храма съвсем сами и се поклонихме.
Тази чудотворна икона също е била скрита в пещера за цели 25 години, а когато е намерена, пред нея е продължавало да гори кандило. Така е открита – с горящо кандило пред светия образ.
Опожаряван и възстановяван, в днешния си вид този манастир е от 1842 г. Стенописите са нови, но издържани във византийски стил. Както е обичайно, и тук има мозайки – знак, че традицията на мозаечното платно е много силна.
След кратка почивка в този, трети ден от нашето поклонническо пътуване, достигнахме Омодос, сега енорийска църква, добила слава със своите светини – въжето, с което Христос е привързан към Кръста, напоено с кръвта Му, и множество реликварии с мощи, сред които главата на свети апостол Филип.
Наближаваше 17 ч. – време за затваряне на църквата, но гостолюбивият отец Неофит, запазил добри спомени от своето пътуване в Рилския манастир, реши да ни извади светините за поклонение отблизо. Частта от въжето е вписана в голям кръст, изложен зад стъкло на иконостаса до иконата на Господа. Пеейки тропара на Кръста, о. Неофит влезе в олтара, сне светинята и я изнесе в центъра на храма. Той извади и реликвария с главата на свети апостол Филип, за да можем да целунем мощите. Прикани ни да изпеем на български тропара и кондака на Кръста – имаше осанка и поведение на благородник.
Зашеметени и смаяни, едва забелязахме, че иконите на красивия свeтъл дърворезбен иконостас бяха с църковнославянски надписи.
Напоеното с кръв въже на Разпятието Христово е единствената в света реликва и се съхранява там, в тази църква. На това се дължи голямата слава на Омодос и затова света Елена дарява още 3 частици от кръстното дърво. Излишно е да споменавам, че вълнението ни бе неописуемо.
Това бе последната ни нощувка в Ларнака, на сутринта рано успяхме да влезем за последен път в базиликата „Свети Лазар“ и да се поклоним на мощите и на гроба на свети Лазар.
Качихме се на автобуса и потеглихме за „Ангелоктиси“, древната църква, чийто основи са пренесени от ангели по чуден начин, встрани от започнатия градеж. Затова е и наречена „Строена от ангели“.
Там ни чакаха ранни стенописи и мозайки още от 6 век. А възхитителната мозаична стена – Света Богородица между Арх. Михаил и Арх. Гавриил, напомняше незабравимите ранни мозайки от Равена. Имаше стенописи и от по-късно време – изискани византийски разкази за небесния свят и неговите жители.
По Божия милост успяхме да влезем и в келията „Свети Антоний“ – древен храм със стенописи от 9, 10 и 13 век.
Тръгнахме въодушевени, съпроводени от натрапливо ухание на босилек, насаден под палмите от двете страни на входа.
Последната ни спирка бе манастирът „Свети Мина“ до село Като Дрис, който е бил притежание на ордена на доминиканците, сетне на францисканците, сетне на маронитите и върнат през 18 век от османската власт на Кипърската църква, днес действащ девически манастир. Най-голямата му светиня е чудотворната икона на свети Мина. Вътрешността на църквата напомняше нашите храмове.
Предвид голямата почит на нашия народ към свети Мина, бе твърде символно, че завършихме нашето пътуване точно с поклонение в обителта на този велик, всеправославен светия.
Облагодатени и щастливи, въпреки умората, се завърнахме късно вечерта с полета до София.
Иконата на света Дева Мария с Младенеца в манастира Кикос в планините Троодос, Кипър, която през 1997 г. стана известна с това, че от очите на Божията Майка и Богомладенеца започнаха да се стичат сълзи от благоуханно миро.
А. Кильова
Копирайте: Досег до светините на Кипър
На 1 април почитаме преподобна Мария Египетска и свети Аврамий Български
Свети мъченик Аврамий Български
След като Стара велика България на кан Кубрат станала арена на кървави междуособици между привържениците на рода на Кубрат и синовете му – Дуло и мощния род Ашина, една част от старите българи, во главе с големия брат на нашия първовладетел Аспарух – Батбаян, се покорили на Ашина и скоро тяхната държава започнала да се нарича Хазария, макар жителите й да знаели, че са българи и езикът и обичаите им останали български до края на съществуването на Хазарската империя.
Друга част се оттеглила на югоизток и в поречието на реките Волга и Кама основали Волжка България или Волжски Болгар. Днес само името на река Волга пази паметта за величието на тази българска държава. В десети век владетелят на Волжски Болгар бил подлъган да приеме исляма от пратениците на Арабския халифат, под предлог, че арабите ще построят много крепости и с войска ще помогнат на волжките българи да се отбраняват от своите доскорошни събратя хазарите.
Мъченик Аврамий се родил във Волжка България и бил възпитан в мохамеданската вяра, която изповядвали неговите сънародници. Той бил богат човек и се занимавал с търговия. Бил привикнал към светските блага, но винаги оказвал гостоприемство на странници и бедни.
По Божията воля Аврамий се убедил в лъжливостта на мохамеданското учение и в истинността на християнската вяра и станал истински християнин. Изповядвайки Христовата вяра, той станал омразен за своите сънародници-мюсюлмани.
Веднъж като отишъл за търговия в град Велики Болгар, започнали да го убеждават, а после и да го принуждават да се отрече от Христа. Аврамий не се поддал на заплахите. Тогава го затворили в тъмница за дълго, а по-късно, като видели неговата непреклонност, отсекли му първо ръцете, после нозете и накрая – главата.
Свети Аврамий загинал мъченически на 1 април 1229 година. Християните в града благоговейно погребали тялото му в християнското гробище на Велики Болгар.
Виждайки, че на гроба му стават чудесни изцеления на болни християни, хората разказали за това на княз Георги Всеволодович. След една година тялото на мъченика било пренесено в град Владимир, където князът и семейството му, Владимирският епископ Митрофан, духовенството и народът посрещнали мощите на св. Аврамий и ги положили в църквата „Успение на Пресвета Богородица“ на 6 март 1230 година.
Паметта на св. Аврамий Българин се почита от нашата Църква от древност.
Източник: https://bg-patriarshia.bg/sv-avramii-bulg
Прочетете още за свети Аврамий Български: Свети мъченик Аврамий Български
Прочетете: Житие на св. преподобна Мария Египетска
Неделя на свети Григорий Палама
Марк 2:1-12
След няколко дни Той пак влезе в Капернаум и се разчу, че е в една къща.
Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат, и Той им проповядваше словото.
И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица, и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният.
Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: Чедо, прощават ти се греховете.
Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: Какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?
Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: Що размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа на разслабения: Прощават ти се греховете ли, или да кажа: Стани, вземи си одъра и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): Тебе казвам, стани, вземи си одъра и върви у дома си.
Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: Никога такова нещо не сме виждали.
Проповед на Неделя Втора на Великия пост
Братя и сестри,
В днешното литургийно евангелско четиво свети евангелист Марк разказва за изцелението на един тежко болен – разслабен, ще рече парализиран човек.
Като имат велика вяра, неговите близки разкриват покрива на къщата, където Господ Иисус Христос проповядва – разкриват покрива, за да спуснат болния с носилка в нозете на Христа. Това те правят в желанието си да доведат парализирания до Спасителя Христос, защото има голямо множество народ, дошли да слушат Словото и да се лекуват
Честито Благовещение!
Днес е начало на нашето спасение и откриване на вечната тайна: Синът Божи става Син на Дева, и Гавриил благовести благодат. Затова и ние с него да зовем към Богородица:
Радвай се благодатна, Господ е с тебе!
Братя и сестри,
Днес е началото на нашето спасение. Предвещаното още на нашите прародители избавление е близо. Чуваме благата вест за Зачатието Христово. Смирената Девица от Давидовия род се намира достойна в Божиите очи, за да послужи за великата тайна, да стане Вместилище на Невместимия. От Светия Дух се зачева в девичата утроба Царят на царете, Божият Син, Онзи, Който ще смаже главата на древната змия.
Благодатната Избраница може да се радва с пълно сърце. Нейният Син е Спасителят на света, предсказаният от пророците – Помазаникът Княз.
Неописуемият Бог, Който създаде света, доброволно прие да се посели в утробата на Девица. Затова и възпяваме Благовещение като начало на нашето спасение.
Съкрушителят на ада, Победителят на смъртта, Изтребителят на преизподнята, Всемилостивият и Величавият, от престола на вечността реши да се посели сред човеците, за да ги спаси.
Защото никой, никой не би могъл да ни изтръгне от властта на греха, смъртта и дявола, ако не бе решил да се въплъти Богочовекът.
Блажени сме, че се намери сред човешкия род пречист и достоен съсъд, съвършената по съвест и добродетели Дева, която послужи за тази велика тайна. Затова и архангелът благовести: „Радвай се, благодатна, Господ е с тебе. Благословена си ти между жените“. С този архангелски поздрав се обръщаме към Майката Божия, почитаме Я и Я тачим като облажавана от всички родове.
Защото Светата Дева, Пресвятата Владичица, Царицата Небесна има велика сила да измолва и обгрижва целия човешки род. И на нейната всесилна молитва, на нейната майчинска свобода да измолва прощение, ние се уповаваме днес.
Защото повече от всякога Христовата Църква е застрашена, макар да са отминали времената на гоненията. Днес ни грози опасността от изкривяване на християнските ценности, от помрачаване на Христовото послание, от отхвърляне на библейския светоглед, от лукава подмяна на истината с лъжа. Днес, под знака на мнимото добро и благоденствието, под знака на всеобщия напредък и обединение се прокрадват нехристиянски, небиблейски и в пълен разрив с традиционния светоглед ценности, наричани „нова нормалност“.
Длъжни сме да знаем, та поне ние да не бъдем излъгани – нормалността е една и единствена – онази, която е явена в Свещеното Писание и разкрита в Свещеното Предание, чийто носител е Църквата, древната апостолска Църква. Всичко друго, което вече ни се налага от най-високи места, е отстъпление от истината, отстъпление от нормалността, погибелно омрачаване на човешкия дух.
Защото не само се храним с отровна сурогатна храна, с ГМО и различни химикали, но и духовно вкусваме отровата сатанинска – прелъстителност на душевредни идеи и влияния, които ни засипват от медии и интернет, законодателство и образование.
Към кого да прибегнем, освен към Всеблагата Майка на нашия Бог? Към кого друг да се обърнем за помощ, освен към Нея, както хилядолетия християните са правили при смъртна опасност? Кого друг да молим за застъпничество, освен нашата Владичица?
Кой има най-голямо дръзновение пред Божия престол, освен седящата по-горе от херувими и серафими?
Затова нека усилим молитвата си, да усилим молението си, та Майката Божия да ни покрие със Своя Покров. И да измоли, да измоли още добри дни, дни на правда и радост в Светия Дух, дни на покаяние и смирение за грешния човешки род!
Честит празник на всички!
Божието благословение и закрилата на Всеблагата Владичица наша Богородица да е с вас и вашите чада. Амин!
Честито на всички именици!
Проповед на Благовещение, 2024
Икона: http://www.tourinfo.bg
Евангелско четиво и проповед на Неделя Православна
Йоан 1:43-51
На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: Върви след Мене. А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров.
Филип намира Натанаила и му казва: Намерихме Иисуса, сина Йосифов, от Назарет, за Когото писа Мойсей в Закона, и говориха пророците.
А Натанаил му рече: От Назарет може ли да излезе нещо добро?
Филип му казва: Дойди и виж.
Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство.
Натанаил Му казва: Отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: Преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те.
Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев.
Иисус му отговори и рече: Ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата, по-големи неща от това ще видиш.
И казва му: Истина, истина ви говоря, отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.
Братя и сестри,
Чухме днешното литургийно евангелско четиво. Господ Иисус Христос повиква първите си ученици. Той призовава апостол Филип, а Филип намира Натанаил и му съобщава, че вече Месия е дошъл. Това е Иисус, син Йосифов, от Назарет, за Когото е писано в Мойсеевия закон и пророческите книги.
Честит Тодоровден!
Тропар на свети великомъченик Теодор Тирон
За велико изповядване на вярата, сред пламъците като в тихи води се радваше светият мъченик Теодор; изгорен в огъня се принесе като сладък хляб на Пресвета Троица. По неговите молитви, Христе, Боже наш, спаси нашите души.
Братя и сестри,
На днешния ден почитаме чудото, сторено от свети Теодор Тирон в началото на 4-ти век, 50 години след мъченическата му кончина.
В дните на император Юлиан, наречен Отстъпник, заради отричането си от Христа и реставрацията на езичеството – в тези дни, по заповед на злочестивия император, в Константинопол всички сергии с храни на пазара били напръскани с идоложертвена кръв. Така императорът-богоборец искал да се подиграе на християнския пост. Но свети Теодор Тирон се явил във видение на тогавашния епископ и казал за това, като поръчал хората да варят по къщите пшеница с мед и така да се избавят от осквернената храна. Когато епископът попитал кой е светецът-воин, който му помага, свети Теодор разкрива името си и добавя, че е пратен в помощ на християните.
Вижте колко чудна е грижата Господня за всички нас. Светиите – Божи служители, угодили Богу чрез праведен живот, а често и с мъченическа смърт, са наши най-близки приятели, бдящи над духовния ни живот. Те са нашето небесно семейство. Всеки от нас има силна духовна връзка със своя ангел-пазител и с именния си светия. По-често да се обръщаме към тях с молитви и просби, като не забравяме и Майката Божия, и честния Предтеча, които не спират да се молят за грешния свят.
По традиция мнозина пристъпват днес към Свето Причастие. И така е редно, още в първите дни на поста да се единим със Светия Бог в Светата Чаша, та да имаме сили, подкрепени свише, да доведем доброделанието и труда на поста до Светата Пасха.
Някои си мислят, че Светото Причастие е награда за строгия пост. Не, не е награда – никакви трудове, лишения и пости не ни правят достойни за драгоценната Господня Кръв. Всичко това получаваме даром, не поради нашите усилия, а поради Божието снизхождение и милост. Защото Христос ни обещава: „Аз ще бъда с вас до свършека на света“. Господ е с нас до свършека на света не само със Своето Божествено учение, повеляващо най-съвършен морал, но и със Светите си Тайнства, с които Църквата ни обдарява. А сред тях сияе като най-скъпоценен дар Светото Причастие – претворените от Дух Светий вино и хляб в Тяло и Кръв Христови.
Блажени сме, трижди блажени, че можем да се утешим с Неописуемия, слязъл на земята.
Блажени сме, че нашето грехопаднало естество е удостоено да стане храм на Живия Бог.
Да даде Господ, с чистото свидетелство на своята съвест, да се причастяваме до свършека на дните си. Защото Бог единствен извършва тайнственото преобразяване на нашите сърца.
И нека по-често, в съгласие с нашия изповедник, да пристъпваме към Светата Чаша. Защото това е най-реалната подкрепа, най-силната ни връзка с небето, най-благият дар, който изгаря тръните на съгрешенията и пороците ни.
Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа и любовта на Бога и Отца и Причастието на Светия Дух да е с всички нас. Амин!
Честит празник!
Честито на всички причастници!
Разгледайте презентацията „Свети Теодор Тирон.Тодоровден“
Копирайте презентацията „Свети Теодор Тирон. Тодоровден“
Разгледайте презентацията „Иконите на светците-воини“ (Учебници – Витезда)
Копирайте презентацията „Иконите на светците-воини“ (Учебници – Витезда)
Копирайте: Проповед на Тодоровден
Иконата е копирана от http://www.icons.ge
Сирни заговезни – ден на прошката
Простено! – Прости!
Матей 6:14-21
Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец, ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.
Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерните; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда.
А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно, и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат, но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат, защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
Братя и сестри
Не е случайно, че на днешната Неделя Сиропустна, навечерие на Великия пост, ние си даваме взаимна прошка. Чухме литургийното евангелско четиво, където Господ казва: „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец“. Това ще рече – нашите грехове спрямо Бог и ближните ще бъдат простени в тази степен, в която ние простим на онези, които са ни оскърбили.
За да е спасителен постът ни, за да е богоугодно всяко наше начинание, за да имаме духовна полза, е нужна точно прошката – дълбока, искрена, от сърце, прошка, която ни прави християни не само на думи. Без да простим, без да направим усилие в тази посока, без да сломим гордостта си, която е източник на всяка злина, ние не ще положим на здрава основа своя духовен подвиг.
Защото постът е точно духовен подвиг, не просто ограничаване от храна и питие, а стремеж към повече молитва, повече добродеяние, пълно вникване в скритите недъзи на душата, искрено покаяние.
Това отличава истинският пост от обикновеното ограничение. Защото това, че сме болни и не можем да постим като другите, не означава, че не трябва да упорстваме в молитвата, опазването на сетивата, милостинята, обгрижването на нуждаещите се. И ако не можем да помогнем някому с пари, трудно ще се оправдаем, ако не се потрудим с молитва за него. Защото молитвата е пръв и най-голям духовен подвиг. И тъкмо молитвата ще породи другите добродетели – кротост, мир, правда, проясняване на духовните ни сетива.
Знаем от древните отци, че постът и молитвата са двете крила, които ни въздигат към духовното небе. Да, ако положим усилия да попостим във възможната за нас степен, без да лукавстваме и да пестим усилия, ако увеличим молитвата и посещението на великопостните служби, в които Църквата непрестанно ни напомня смисъла и целта на човешкия живот, то Божията благодат може да ни въздигне към духовното небе. И тогава по велика Божия милост може да се единим неосъдно с пречистото Тяло и драгоценната Кръв на Нашия Спасител и Изкупител.
Нашият съкрушен дух е жертва Богу, нашето смирение е най-скъпоценен дар, който можем да принесем Богу, нашето покаяние и прошката, която искаме и даваме на всички, са истинското духовно богатство, което нито молец изяжда, нито ръжда руши.
Господ да се смили над нашите немощни духовни сили. Защото живеем в тревожно и оскъдняло откъм правда, истина и морал време. Жалеем и за кончината на първойерарха на светата ни Църква. Боим се от гибелния и лукав дух на подменени ценности, фалшив морал и дори афиширано беззаконие, което вече настъпва в нашето общество.
Братя и сестри, да се молим, да се молим горещо за спасение на света, разтърсен от гибелни войни. Да се молим за чистотата на Църквата, която е Църква, докато е „стълп и крепило на истината“. Да се молим за достоен архиерей, който ще наследи блаженопочившия наш патриарх и, държейки здраво руля на църковния кораб, ще измоли Божията благодат да покрие по неизказан начин Божия народ. Да се молим Бог да ни укрие в тайното убежище на своето спасение, та неосъдно и нелицемерно да се причастяваме с Господните светини за прошка на греховете и за вечен живот.
Желая на всички леки и спасителни пости. Моля за прошка от всички и давам прошка на всички. Довечера пък, от 17.00 часа е вечернята на взаимното опрощение, когато молим за прошка всеки, а това е истинско добро начало на благоприятното време за встъпване в тесния път на спасението, което е най-важно на света! Амин!
Изображение: https://theologikoanalogio.wordpress.com
към Начало
Опело и погребение на българския патриарх Неофит
Българският народ и духовенството се сбогува днес с Негово Светейшество българския патриарх Неофит. Той почина в сряда, 13 март, на 78-годишна възраст след продължително боледуване.
В 9.30 ч. в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ започна заупокойна Света литургия.
От 11.30 ч. ще бъде отслужено и опелото, водено от Вселенския патриарх Вартоломей, заедно с представителите на поместните православни църкви и архиереите на БПЦ.
Около 14.00 ч. започва литийно шествие, като тялото на Негово Светейшество ще бъде отнесено в храм „Св. Неделя“, където ще бъде положено за вечни времена. Да бъде погребан в двора на храм „Св. Неделя“ е воля на патриарха и решение на Светия синод. Тленните му останки ще бъдат положени от южната страна на храма, зад гроба на Екзарх Йосиф.
снимка: http://www.standartnews.com
Светлината на Храма 