На 10 октомври почитаме светите 26 Зографски преподобномъченици

26-zografskih-muchenikov

Братя и сестри, 
            На 10 октомври Църквата възпоменава величествения подвиг на мъченичество, заради чистотата на вярата – възпоменава 26-те Зографски преподобномъченици, предали живота си на Господа, изгорени живи от католиците латинци на 10 октомври, 1284 година.
Как и защо се случва това? Тогавашният византийски император, като искал да закрепи властта си и като търси съюзници срещу арабите, решил да въвлича насила православна Византия в уния с Римския престол. Уния ще рече съглашателство и приемане на отхвърлените преди векове, по време на схизмата, а и по-рано, отстъпления на западните вярващи.
            По давление на императора такава уния – църковен съюз с отпадналите през 11 век латини се сключва на Лионския събор през 1274 година.

Има още

Неделя трета след Неделя подир Въздвижение. Свети апостол Тома

Лука 7:11-16

           На другия ден Иисус отиваше в града, наречен Наин, и с Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ. А когато се приближи до градските врата, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица и много народ вървеше с нея от града.
           Като я видя Господ, смили се над нея и рече и: Не плачи. И като се приближи, допря се до носилото, носачите се спряха, и Той рече: Момко, тебе думам, стани!
           Мъртвецът, като се подигна, седна и почна да говори и Иисус го предаде на майка му.
           И страх обвзе всички, и славеха Бога и казваха: Велик пророк се издигна между нас, и Бог посети Своя народ.

 Братя и сестри,
       В днешното литургийно евангелие свети евангелист Лука разказва за велико чудо, сторено от нашия Господ Иисус Христос, а именно възкресяването на едничкия син на една нещастна вдовица. Неслучайно свети Лука подчертава, че съсипаната майка е вдовица. Тя е можела да се омъжи след смъртта на съпруга си, Мойсеевият закон разрешава това, но тя не го е сторила, за да се посвети изцяло на своя обичан син. А сега чедото ѝ, носено в погребално ложе, се отправя към мястото, което никой от нас не може да избегне – мястото на погребалния покой, в очакване на Второто пришествие и Страшния Господен съд.
       Но Христос се смилява над страдащата майка. Смилява се, защото е Всемилостив нашият Създател, който не иска никой да погине. Всеки знае колко е велика любовта на родителя към чедото му. А колко неизмеримо по-велика е любовта Господня към всяко човешко същество, което Той е призовал към битие!
      Затова нека не забравяме, че Бог ни обича, обича всички – праведните обича, грешните милва и всички призовава към спасение.
      Срещата на Христа с погребалното шествие след минута ще се превърне в голяма радост. „Момко, тебе думам, стани!“ – ще чуе гласа на Своя Създател потъналият в обятията на смъртта младеж. Воплите на майката и на оплаквачите ще се обърнат във викове на удивление и възторг. Пред очите на смаяните близки смъртта – извечният човешки враг, похитил ни след грехопадението – смъртта е победена.
      Възкресителят е сред нас! Всемилостивият Избавител от робството на греха, смъртта и дявола е сред нас. Затова всички присъстващи казват, че Бог посети Своя народ.
      И не само починалият младеж възкресява Спасителят. Знаем – Той въздига за три дни и неръкотворния храм на Своето Тяло, на Своята човешка природа.
      Христос строшава портите адови, опустошава мрачното подземно царство, за да изведе към райската светлина праведниците, похитени от общия ни враг – дявола. И след Христовото Възкресение и Възнесение райската обител отново е достъпна за човеците, за ония, за които бе създаден рая.
      Велика, велика е Божията милост, че всички ние, наследниците на Адамовия грях и непослушание, можем да се въздигнем до висините на първосъздаденото блаженство.
     Защото Христос дойде, за да ни изкупи. И страданията на този век, подсейвани от човешкия враг – бащата на лъжата, и от собствената ни греховна воля – страданията на този век са мрачна сянка в сравнение с преизобилната небесна светлина на райските обители.
      Да даде Бог да се покаем навреме, да смекчим сърцата си, да принесем плод на покаяние, та да заслужим с последните макар най-последното кътче на новата земя, където обитава правда. Амин!
      Божието благословение да е с всички вас!
Изображенията са копирани от http://www.ortodoxia.md и http://www.presstv.bg 
 

Покров Богородичен

 

168c597aПокров             Днес ние, благоверните люде, светло празнуваме, осенявани от твоето идване, Божия Майко, и като отправяме взор към твоята пречиста икона, казваме с умиление: закриляй ни с твоя честен покров и ни избавяй от всякакво зло, молейки твоя Син, Христос нашия Бог, да спаси душите ни.
Иконата е копирана от http://virginmuseum.narod.ru

Свети мъченици Вяра, Надежда и Любов и майка им София

1709общо

Братя и сестри, 

          Днес честваме една велика страдалница – майка, християнка, чиито дечица, заради Христа са убити пред очите й.
             Това са света София и трите й дъщери – Вяра, Надежда и Любов, като Любов, най-малката, е била на 9 години в момента на изтезанията.
             Нека пред очите ни винаги да са тези примери за носене на кръста на страданията. Тези примери, макар и превишаващи слабите ни човешки сили, показват дивното действие на Божията благодат, когато може приживе да съзрем, въпреки мъката, през мъката, през Голгота, възкресението и райската обител.
             Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на света София и невръстните мъченички – Вяра, Надежда и Любов.
             Честито на всички именици! Амин!

Иконата е копирана от Иконопис.bg

Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен

1

14 септември общо

      Спаси Господи Твоите люде и благослови Твоето достояние, победа на православния български народ дарявай над противниците и запази с Твоя кръст наследието Си.

Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен
Кръстовден – 14 септември
            Православната църква извършва поклонение на светия Кръст Господен няколко пъти през годината. Най-честваният празник на Кръста е Кръстовден.
            На Кръстовден се честват следните събития: 1. Чудесното явяване на светия Кръст на император Константин Велики; 2. Намирането на светия Кръст на Голгота; 3. Връщането на Кръста от персийски плен.

Има още

Рождество на Пресвета Богородица

1Icon-of-Nativity-of-the-Mother-of-God
Твоето Рождество, Богородице Дево, радост възвести на цялата вселена, защото от тебе възсия Слънцето на правдата, Христос Бог наш, и като унищожи клетвата, даде благословение, а като обезсили смъртта, дарува ни живот вечен.

          
За празника Рождество Богородично
Рождество Богородично е един от най-големите празници на православната църква.
           Родителите на света Дева Мария – светите Йоаким и Ана, които църквата нарича „богоотци“, до старините си нямали деца. При израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия.
           Йоаким тъжал дълбоко.  Когато скръбта му станала преголяма, отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там той прекарал в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо, както някога с Авраам, който станал баща в дълбоки старини.
             Ана затъгувала дори повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала също тъй горещо да се моли на Бога да я облагодетелства с рожба. Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма скръб.
             – Господи, цялата природа те прославя със своите плодове. Всички се радват на свои деца. Само аз съм бездетна като безводна пустиня… Господи, Господи! Ти си дарил на Сарра в старините й син. Чуй и мене.
           Ана вложила цялата си душа в тая молитва. И ето – ангел Господен застанал пред нея и й казал:
          – Ано, Ано, твоята молитва е чута. Ти ще родиш благословена дъщеря и чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречеш Мария.
             В това време ангелът Господен се явил и на Йоаким в пустинята и му известил тази радост.
             Щастливите съпрузи се срещнали в Йерусалим. Разплакали се взаимно за явяването на ангела и принесли заедно жертва в храма. Те дали обещание, че ако им се роди дете, ще го дадат в служба на Бога.
           На 9 декември православната църква чества празника Зачатие на света Ана. Това е денят, в който света Дева Мария се заченала в утробата й. Девет месеца след това – на 8 септември, пречистата Дева се родила на света.

Проповед на десета неделя след Петдесетница

Когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който падна на колене пред Него и рече: Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс, и зле страда, защото често пада в огън и често във вода; водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят. А Иисус отговори и рече: о, роде неверен и развратен! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете Ми го тука. И запрети Иисус на беса, и той излезе из момчето; и то от оня час оздравя. Тогава учениците пристъпиха към Иисуса насаме и Му рекоха: защо не можахме ние да го изгоним? А Иисус им рече: поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно. Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост. А когато се намираха в Галилея, Иисус им рече: Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне. И те се нажалиха твърде много.
Благочестиви християни,
          Неверието  в Бога развращава човека и го подтиква към извършване на всякакви престъпления. Когато пък престъплението вече е извършено, съгрешилият в повечето случаи не съжалява за него, а си търси множество самооправдания и самоизвинения. Днешният свят дори вече е узаконил най-гнусни и страшни престъпления и ентусиазирано ги насърчава и подкрепя. Това са например престъпленията на блудството, прелюбодейството, мъжеложството, детеубийството… Грехът е станал норма на поведение. Спасението все повече се превръща в лично дело. В този свят, който е пламнал като геена от всички страни, за нас, християните, също има опасност да изгорим. Това може да стане, ако се повлечем след света и той ни поведе като овце на заколение в своята касапница. Такава опасност има и това се вижда от следния пример.
          Мъж и жена от Атина с три деца много се разстроили, когато разбрали, че им се е заченало четвърто дете. Макар че били вярващи, решили да прекъснат нежеланата бременност. За щастие попаднали на лекар, който бил православен християнин и който прекрасно знаел какво престъпление е абортът с всичките му ужасни последици. Затова той се опитал да вразуми съпрузите и ги запитал: „Имате ли деца?“ „Да, три.“ – бил отговорът. „Тогава ще ви дам един съвет – казал лекарят – Щом не искате да имате повече от три деца, убийте едно от вече родените, за предпочитане най-малкото, за да може детето, което сега е заченато, да се роди и да приеме свето Кръщение. При това и съпругата Ви ще избегне опасностите от един несполучлив аборт с всичките му лоши последици.“ „Това беше достатъчно – признават шокираните съпрузи. – Ние добре разбрахме какво щяхме да направим.“
          Църквата счита аборта за убийство и налага същата епитимия на жените, извършили този грях, каквато и на другите убийци. Св. Максим Изповедник пише: От момента на зачатието младенецът получава душа и едновременно се започва формирането на неговото тяло.
          
Грехът е своего рода безумие – доброволно безумие. Св. ап. Павел точно това казва: Те (езичниците, грехолюбците – б.м.) се заблудиха в своите помисли и неразумното им сърце се помрачи; наричайки себе си мъдри, те обезумяха … Затова Бог ги предаде на срамотни страсти: жените им замениха естественото употребление с противоестествено; също и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда (Римл. 1:21-22; 26-27).
          Каква отплата? Ето каква: Тогава Господ изля върху Содом и Гомора като дъжд жупел и огън от Господа от небето, и съсипа тия градове и цялата околност и всички жители на тия градове, и всички растения земни (Бит. 19:24-25). Заради какви грехове? Заради блудството и разврата на жителите му, заради мъжеложството и още много такива дела, достойни за смърт (Римл.1:23).
          Не е тайна, че днес в Содом и Гомора са се превърнали десетки, а може би и стотици и хиляди градове, но ние няма да ги съдим, нито ще ги назоваваме поименно, а ще ги предоставим на справедливия Божий съд. За нас самите е далеч по-важно да не превърнем собствените си душа и сърце в духовен Содом и Гомора, за да не ни постигне същата участ, каквато постигна тези два града. А това би могло да стане, според предупреждението на Спасителя, ако отхвърлим неговата евангелска проповед: Ако пък някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от къщата или от оня град, отърсете праха от нозете си. Истина ви казвам: по-леко ще бъде на земята Содомска и Гоморскав съдния ден, отколкото на оня град (Мат. 10:14-15). Това ще се случи с нас и ако се отклоним от Православната вяра и от учението на Православната църква: Ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар (Мат. 18:17).
          Справедливостта и чувството за духовна трезвост, към които трябва да се стреми всеки християнин, изискват от нас да обърнем Христовите думи: О, роде неверен и развратен! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? към самите нас и единствено към самите нас. Защото ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас (1 Иоан 1:8). Ако пък изповядваме греховете си, Той (Бог – б.м.) е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда (1 Иоан 1:9). Тогава Христос ще бъде с нас, ще влезе в нас и ще вечеряме с Него, и Той с нас (Откр. 3:20), на Трапезата на Неговата Божествена Евхаристия. Тогава Той ще ни дълготърпи, според боговдъхновеното слово на пророка: Да идем и да се върнем при Господа! Защото Той ни нарани – и Той ще ни изцели, порази – и ще превърже раните ни … и ще живеем пред лицето Му (Ос. 6:1-2).
Братя и сестри,
          Ето, Господ иде скоро и отплатата Му е с Него, за да въздаде всекиму според делата му (Откр. 22:12). Но Той дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние(2 Петр. 3:9).
          Да завършим това бедно слово с богатото слово на св. Павлин Нолански, което гласи: Войне Христов, който си въоръжен от апостола с шлема на спасението, бронята на правдата, щита на вярата, меча на истината и силата на Светия Дух! Твърдо стой в небесните си оръжия и угасявай нажежените вражески стрели с извора на мъдростта и с потока на живата вода у себе си! Пази онова, което ти е поверено, вярата опази, стреми се към правда, имай в себе си любовта Христова, стреми се да достигнеш търпение, упражнявай се в благочестие … бъди трезвен, във всичко се труди, бори се с добрия подвиг… Впрочем, пази се за теб венецът на правдата, който ще даде в оня ден Господ, праведният Съдия, на тези, които са възлюбили Неговото явяване (2 Тим. 4:8). Амин.
Източник: Николов, И. Неделни проповеди по евангелските четива, Православно издателство „Витезда“

Проповед на девета неделя след Петдесетница

И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа. И като разпусна народа. Той се качи на планината, за да се помоли насаме; и вечерта остана там самичък. А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен. И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето. А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха. Но Иисус веднага заговори с тях и рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се! Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата. А Той рече: дойди. И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса; но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме! Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни? И щом влязоха в кораба, вятърът утихна. А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: наистина си Божий Син! И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска.
Братя и сестри,
          В днешното литургийно евангелско четиво свети евангелист Матей разказва за дивно чудо на нашия Господ Иисус Христос – а именно ходенето на Спасителя по развълнуваното Галилейско море. 
          Късно през нощта, след часове силна буря, която блъска кораба на Господните ученици, Христос иде към тях, след като се е уединил за молитва на планината.
          Тази гледка – на ходещия по развълнуваното море Христос, смайва и потриса апостолите. Ужасени от бурята, а сега и от това чудо, което прилича на видение – толкова надхвърляща законите на естеството е тази гледка, че потресени, учениците извикали от смущение и страх.
          Но Господ ги успокоява и утешава с думите : „Аз съм, не бойте се !“.  Тогава пламенният апостол Петър пожелава да тръгне по водата към своя любим Учител.
          И наистина – с разрешението на Спасителя Петър излиза от кораба и прави крачки по вълните към Вездесъщия Христос.
          Да, и нему Господ позволява да надмогне, да надхвърли границите на естеството. Петър върви по водата на развълнуваното море. В мига, когато отклонява поглед от Спасителя към водната бездна, в мига, когато се разколебава неговото упование и той усеща несигурност – в този миг Петър започва да потъва. Така и ние започваме да потъваме духовно в този миг, когато отклоним взор от нашия Избавител и се насочим към стихията на земното, която без Бог всеки миг ще ни погълне.
          „Маловерецо, защо се усъмни?“ – пита Господ своя апостол. А този въпрос е отправен към всички нас. Защото Онзи, който е основал небето и земята, Онзи, чрез Когото всичко е станало, Промислителят и Изкупителят е силен и за нас да промени природния закон, който Той Самият е създал. И тогава се случва чудото.
          И въпреки че не сме видели някой да ходи по вода, знаем, знаем от житията как през води и реки са минавали велики Божий подвижници. Знаем и за най-великото Божие чудо, сторено за нашето спасение – чудото но Боговъплъщението. И всеки от нас е свидетел на чудо, случило се в олтара на собственото му сърце, а именно възпламеняването искрата на вярата, която Светият Дух разпалва с неизказани въздишки. А и отварянето на очите ни всяка сутрин за живот на този свят – време, дадено ни за подготовка за блажената вечност – ето едно всекидневно чудо, което се случва с всеки от нас. И това е чудо, Божия милост, която ние неблагодарните и злонравните мислим за наше исконно притежание, като забравяме, че животът ни е подарен от Бога и че Бог ожида нашето спасение. И още много, много чудеса всеки от нас може да разкаже, защото за да видиш чудесата, трябва да имаш очи за тях.
          А ние, като вярващи, би трябвало да имаме точно такива очи – очи на благодарни Богу чеда, очи на възлюбили Църквата синове, очи на покаяли се грешници, уповаващи се на Божията милост. Защото освен вярата и упованието Богу, ние всъщност нищо не притежаваме, ако и да имаме целия материален свят.
          Господ да ни умъдри, да ни помилва, да ни подкрепи със Своята всемогъща десница по пътя на развълнуваното и страшно житейско море. И да усили у нас вярата, от която няма нищо по-ценно. 
          Божието благословение да е с всички вас, по застъпничеството но Пресветата, Пречистата Царица Небесна – Владичицата Богородица, Майка на всички вярващи. Амин!
          Иконата е копирана от http://www.vidinskamitropoliya.com

Успение на Пресвета Богородица

uspenie

Успение Богородично

  При раждане си съхранила девството,
при смъртта не си изоставила света, Богородице,
представила си се пред Живота,
ти, която си майка на Живота,
и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.
 За Успението на нашата Владичица
           На 15-ти август (28-ми по стар стил) честваме най-тържествения Богородичен празник. Честваме Онази, която е облажавана от всички родове, Пречистата, Пресвятата, удостоена да стане Вместилище на Невместимия, Едничката, която роди по чуден начин, роди нашия Спасител – честваме света Богородица. Сякаш този празник е по-почитан и от Рождеството на Девата, и от Въведението й в храма. Защото в мига на Своето Успение – блажената кончина на праведниците, в този миг Тя вече е на небето, най-близко до Своя Божествен Син, и може да изпросва милости за света.

Има още

Поучение на 1 август

Братя и сестри,
          От първи август е началото на поста в чест на Успението на Майката Божия, което е и най-големият Богородичен празник. По стародавна традиция този пост е по-строг, а ние се стремим да продължим духовната си бран, да принесем покаяние и неосъдно да се причастим с Тялото и кръвта Христови. Да, месец август е време за почивки и екскурзии, към което ни предразполага и тази изпепеляваща жега. Но ние, като християни знаем, че има независим от календарното време духовен живот, духовен път на очистване от страстите и възкачване по тесния Голготски път на съразпъване с Христа. И това трябва да е цел на нашия живот, истинска цел. Защото знаем, че светското и духовното поприще не вървят ръка за ръка, че не може да се служи на двама господари. Затова и месец август – времето на подготовка за посрещане Успението на Майката Божия е време на духовен труд, усилена молитва у дома и в храма, време за покаяние и изповед.
          Предстои и посрещане на великия празник на Христовото Преображение – празник на Божията слава и светлина, които ние грешните сме удостоени да приемем всеки път със Светото Причастие. И макар да не съзерцаваме Божията светлина като древните християни, които непрестанно са се молили, ние пребивавайки на светата богослужба, сме невидимо облени от тази божествена светлина. И ставаме причастници на божествената светлина всеки път, когато се причастяваме за спасение.
          Да даде Господ и този път да пристъпим към Светата Чаша със съкрушение на сърцето, със сърдечно умиление и съзнание за собствената си греховност.
          Господ да се смили над нас и да ни помилва по Своята велика милост.
          Божието благословение да е с всички, начеващи спасителното дело на поста и с всички, които поради немощ или болест не могат да постят, но могат да се молят и да скърбят за греховете си, каквото е делото на всеки Христов следовник.
          Амин!
 
          Иконата е копирана от https:/azbyka.ru/