Иконата е копирана от pravlife.org

Братя и сестри,

        Голяма е нашата отговорност като християни, защото носим най-светлото име – името на Христа, наричаме се с божествено звание – Христови приятели, Христови угодници, следващи Христа. Това значи названието „християнин“.
        А колко малко съответстват нашите мисли, ум и дела на това най-високо звание. И колко често Божието име се похулва заради нашите грехове …
        Не можем да се оправдаем с незнание, защото вече всички книги – Библията и много православна литература са ни достъпни. Можем, ако искаме, и електронно да слушаме православни беседи. Никой още не ни е забранил да посещаваме църквата.
       А колко топлохладни сме всъщност ние, ние, които редовно сме тук. Влизаме, за да поискаме някаква молитва, някаква треба, без да съзнаваме, пристъпили прага на храма, че сме вече в подножието на Тавор.
       Идем при Бога само когато сме в страдания и беди, и твърде често като 10-те прокажени, които Христос изцели, забравяме да благодарим Богу за всичките Му благодеяния.
      Не желаем да очистим мрачното и зловонно подземие на нашето сърце, за да може Светият Дух да заживее в него. Дори нещо повече, изобщо не съзнаваме, че сме големи грешници, изобщо не мислим за истинско покаяние. Нашата изповед е формална, а светото Причастие – закономерност, с която се срещаме 4 пъти годишно.
       Всичко това е много тъжно! Вкаменелото безчувствие изцяло е помрачило нашия духовен взор. Говорим за Бога, а не живеем за Бога. Отделяме по няколко сънливи минути за молитва, а често дори и това не правим.
        За окайване е нашият живот, който изтича и се стопява. Стопява се безценното време, дадено ни да научим най-важния урок – самопринуждението към духовен труд за придобиване Царството Божие.
        Да даде Господ, да даде Всемилостивият наш Спасител да се осъзнаем навреме – в дните на този наш кратък земен живот, за да смогнем да принесем плод на покаяние и сърдечна молитва.
        По застъпничеството на Майката Божия, на днес чествания светец Климент Анкирски и на мъчениците с него, придобили Царството след нечувани страдания, Господ да ни прости и помилва, да ни вразуми и облагодати. Амин!

Презентация за свети Патриарх Евтимий

Свети Антоний Велики – родоначалникът на отшелническото монашество

Матей 4:12-17

           А като чу Иисус, че Йоан е предаден, отиде в Галилея; и като остави Назарет, дойде и се засели в Капернаум крайморски, в пределите Завулонови и Нефталимови, за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: „земята Завулонова и земята Нефталимова, на крайморския път, отвъд Йордан, езическа Галилея, народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина“. 
          Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: Покайте се, защото се приближи царството небесно.

„Покайте се, защото се приближи Царството Небесно“

Братя и сестри,

        След убийството на Господния Предтеча, нашият Спасител се заселва в града Капернаум, в езическа Галилея, и начева своята божествена проповед. Забележете, Той също ни насочва към покаянието, така както говореше и Кръстителят.
        От момента на идването на Спасителя Христос, вярващите знаят, че е близо Царството Божие. Да, минали са повече от 2 хиляди години от Рождението на Христа, но какво са за Господ 2 хиляди години. За Него 1000 години са като един ден. И ние и досега стоим прави на богослужбата в знак на нашето очакване на Спасителя, Който ще дойде не в смирение и кротост, както беше при Боговъплъщението, а в сила и слава голяма.
       Как ще застанем пред цялото човечество, пред Господ, Майката Божия, ангелите и светиите с всичките свои ужасни грехове. Защото „всинца много грешим“. И всички имаме нужда от очистителната баня на покаянието, която може да умие греховете ни, сторени след Светото Кръщение.
       Покаянието е основа на духовния живот. В патериците четем за душата на един праведен старец, която се издига високо към Небесното Царство. Злите духове не могат да я приближат, но не спират да викат: „Ето, ти успя, вече влизаш в Царството Божие“. А праведникът казва: „Не още“. Тези думи са израз на смирение и покаяние, което той не е забравил през всичките години на своя отруден подвижнически живот. „Не, далеч съм още от рая, уповавам се само на добрия Господ“ – казват отшелниците, просияли в святост.
        А как ние, светските хора, потънали в суетни грижи, объркани и безпомощни, можем да се спасим? Как да усетим лечебната сила на истинското покаяние? И как да знаем дали не само си мислим, че стоим, а всъщност да сме паднали? Паднали в самомнение, гордост, отстъпление, тщеславие, самолюбие, високоумие и лукавство.
        Имаме нашия Господ Иисус Христос, Който в един и същ е вчера, и днес, и утре. Имаме Майката Божия, ангелите и светиите – нашето истинско небесно семейство, в което няма изменение и сянка на промяна.
        Имаме и Църквата, в която обаче е нахлул светският дух и е разкъсвана от вътрешните недъзи на своите физически носители – хората. Но това е същата наша Църква, в която живее Светият Дух, в която Месията каза, че портите адови няма да ѝ надделят.
        Имаме и нашето поприще, нашето призвание – молитвата, която е мерило на истинския духовен живот.
        Да молим Господ да ни изпрати покаяние, за да можем да оплачем греховете си преди края – този край, който древните християни са искали да приближат с думите: „Да, дойди, Господи Иисусе!“.
        Защото краят на нашия живот е начало на нашия съд. Дано в онзи страшен час нашият ангел-пазител да може да покаже за оправдание повече часове в молитва, повече нелицемерно милосърдие и милостиня от чисто сърце, повече съчувствие и състрадание, повече покайни сълзи, за да може да се оправдаем, ведно с покаялите се грешници.
        Защото, каква полза от всичките ни земни усилия, ако не построим безсмъртното жилище за нашата безсмъртна душа?
        Братя и сестри, да молим Всемилостивата Владичица да ни дари разсъдителност, нелицемерно покаяние и съкрушение на сърцето, та да можем да оплачем греховете си приживе. Амин!
        Божието благословение да е с всички вас!

Икона: Христос Вседържител (Димитър Христов Зограф, 19-ти век) – bg.wikipedia.org

Копирайте: Проповед на Неделя след Богоявление, 2025

към Начало

Презентация за свети Йоан Кръстител

Братя и сестри,

         Днес, 5 януари, е навечерието на Просвещение, както древните са наричали празника Кръщение Господне. Христос се явява на река Йордан, за да освети водите. Христос Спасителят обновява чрез вода и Дух нашата овехтяла и окаяна природа. Христос се явява, пожелал да обнови цялото творение.
         Нека не забравяме, че Кръщението на нашия Господ Иисус Христос е описано и в четирите евангелия. Според древно предание проповедта на свети Йоан Предтеча и Кръщението Господне е извършено в плитчина, около 5 километра преди вливането на Йордан в Мъртво море. Смята се, че именно на това място, дванадесет столетия преди идването на Спасителя, древните израилтяни прекосяват реката и навлизат в Обетованата земя.
         От раннохристиянско време днешният ден – Навечерие на Богоявление е постен. Вероятно това е спомен от пост, който е предшествал Рождество Христово от онези времена, когато двата празника са се чествали заедно.
         Потапянето в осветените богоявленски води е древна традиция. Тържеството на великия водосвет се извършва само два пъти годишно – на днешния 5 януари и на 6 януари – Богоявление.
         Осветената вода е силно лековита, използва се благоговейно от болните, а остатъкът ѝ се влива във водата, останала от предходната година. Тази вода укрепява душата и тялото, прогонва бесовете, утвърждава в кротостта и благочинието, съхранява сърцето в радост и покой. Да я ползваме с почитание пред Божията всевластна мощ, пред Божия мир, пожелал да претвори дори и водната стихия в спасителна и лечителна природа.
          В раннохристиянско време в осветената богоявленска вода са кръщавани оглашените, тоест тези, които са готвени за свето Кръщение.
          А потапянето от свещеника на светия кръст прав изобразява потапянето на Спасителя в река Йордан.
          Честити сме, че Господ ни удостои да почетем още един път славния ден на Неговото Кръщение – деня, когато се чу гласа на Отец и се видя Божествения Дух във вид на гълъб, деня, в който се разкри великата тайна – явяването на Единосъщния и Троично проявен Бог.
          Божието благословение да е с всички вас. Честито Навечерие на Просвещение! Амин!

Изображение:bnr.bg/horizont, снимка Ива Антонова

Проповед на Водици, 2023     Изтегляне