Прочетете: Всички беседи

Сътворението на човека (Битие 2:1-9)

             Всичкото Писание е боговдъхновено – пише апостол Павел (2 Тим.3:16). Затова изследването на библейските текстове, свети Йоан Дамаскин нарича „най-прекрасно и душеполезно дело“.
          Насочваме поглед към възвишените истини, явени в първата книга на старозаветния корпус – „Битие“. 1-ва глава разказва за сътворението на целия универсум (беседа първа и втора), а тук – във 2-ра глава започва по-подробния разказ за създаването на последното творение – човека.
          Битиеписателят започва с кратко обобщение на предходния текст, за да разкаже в по-големи детайли за сътворението на човека:
          Битие 2:1 „Така бидоха свършени небето и земята и цялото им войнство.“
„Небето“ носи множество нива на смисли. „Небе“ е духовният, ангелският свят – светът на невеществените, вечни същности.
          Но под „небе“ разбираме не само невидимото творение, но и част от веществения свят.
          Свети Григорий Назиански подчертава в съгласие с Битие 1:6-8 , че „небе“ е означение и на твърдта. Под „твърд“ (ракиа) еврейският оригинал явява старинната представа за необятната повърхност, подобна на кристал. Небе е и целокупното въздушно пространство.
           Свети Йоан Дамаскин обяснява, че в еврейския език е честа употребата на множествено число – „небеса“. Знаем, че апостол Павел е отнесен на „третото небе“.
          Така че под „небе“ разбираме и духовния свят – обиталище на ангелите, и видимото с очи пространство над главите ни.

Има още →

Евангелско четиво на Неделя четвърта след Петдесетница
Матей 8:5-13

           А когато влезе Иисус в Капернаум, приближи се до Него един стотник, молеше Го и казваше: Господи, слугата ми лежи у дома разслабен и люто страда.
           Иисус му казва: Ще дойда и ще го излекувам.
           А стотникът отговори и рече: Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само дума и слугата ми ще оздравее, защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници. Едному казвам: върви, и отива, и другиму: дойди, и дохожда, и на слугата си: направи това, и прави.
           Като чу това, Иисус се почуди и рече на ония, които вървяха подире Му: истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра. И казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапеза с Авраама, Исаака и Накова в царството небесно, а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина, там ще бъде плач и скърцане със зъби.
           И рече Иисус на стотника: Иди си и, както си повярвал, нека ти бъде. И слугата му оздравя в същия час.

2 юли – Полагане честната дреха на света Богородица във Влахерна

Богородице Приснодево, покров на човеците, ризата и пояса на твоето пречисто тяло, нетленни поради твоето безсеменно рождество, си дарила като одеяние на царския град; в теб се обновява естеството и времето. Затова те молим да дадеш мир на твоя град, а на нашите души – велика милост.

Честит празник!

           Първопрестолни между апостолите, и учители на вселената, молете Владиката на всички да дарува на света мир и на душите ни велика милост.

За първовърховните апостоли

          Честваме заедно светите апостоли Петър и Павел, велики във вярата и толкова различни помежду си.
          Апостол Петър е сред първите повикани от Господ Иисус Христос, а апостол Павел не е видял Господа по плът и е призован след Възкресението.
           Апостол Петър проповядва на юдеите, апостол Павел на езичниците.
           Апостол Петър е необразован галилейски рибар, апостол Павел е готвен за равин, ученик в нозете Гамалиилови.
           Но ето – подвижническите си и благовестнически трудове и двамата свършват край Рим, където и двамата са сподобени с мъченическа смърт (67 година, при гонението на Нерон).
            И са еднакво увенчани от Господа, на Когото послужиха от момента, когато последваха Христос. И в еднаква степен допринасят за делото по съзиждането на Църквата Христова.
             Свети апостоли първовърховни, молете Господа за нас!

Иконата е копирана от www.pia-news.com

Евангелско четиво на Неделя трета след Петдесетница
Матей 6:22-33

          Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло;
 ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?
           Никой не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.
           Затова казвам ви, не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?
          Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?
          Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?
          Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат, а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях. И ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!
         И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.

За Светите Доростолски мъченици и техния събор

„ И всеки, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба..“ (Йоан 16:2)
„Споменът за праведника е с похвали..“

            Всеки християнин знае, че мъченичеството заради Христа дарува блестящи венци на удостоените да пролеят кръвта си за Господа и така да се присъединят към сонма на онези, които в бели одежди, с оръдията на своите изтезания, предстоят пред Божия престол – безчислено множество мъченици. И нашата земя българска е облагодетелствана да приеме кръвта на много Христови угодници.
           Неслучайно на 3-та неделя след Петдесетница Църквата постанови да честваме Събора на Светите Доростолски мъченици, за да може и ние да отбележим паметта на онези, които просияха като звезди в невечерния ден на Божието царство.
            Доростол – това е днешна Силистра – древен епископски център на Мизия (област, обхващаща Северна България и част от земите отвъд Дунава). Около Четвъртото столетие този район на Балканите посреща гоненията срещу християните с мъжествен отпор и дава бележити мъченици. Нещо повече – някои от тях като свети Дасий Доростолски и др. се почитат от целия християнски свят. Известни са в множество писмени паметници още от 4-ти век като мъченици за Христа и техният подвиг е вдъхновявал целия християнски свят.
            За съжаление днешната християнска общност в България трябва да припомня и издирва имената и житията на 21-те доростолски светилници, но и да погледне към безпристрастните археологически доказателства – археологът Г. Атанасов по надписи и веществени находки говори, че има над 340 мъченици от раннохристиянско време.
            Ето имената на 14 от доростолските мъченици:
            Започваме със свети Дасий Доростолски, тракиец по произход, честван на 20 ноември, според някои – първи мъченик в нашите земи, чието най-старо житие е запазено в Парижката национална библиотека, широко известен в древния християнски свят. Сега частица от мощите му се покои в катедралния храм на Силистра.
           Свети Емилиан, също тракиец, е изгорен жив на 18 юли 362 г., като на лобното му място е издигната епископска базилика.
            Тримата братя Дадас, Максим и Квинтилиан се представят в Господа по време на Диоклетиановото гонение като са отведени от Доростол в родното им селище и са обеглавени.
            Светите Пасикрат и Виталиан са войници, убити заради Христа.
            Следват имената на светите Валентиниан, свети Юлий Доростолски (честван на 9 юни), свети Никандър, свети Марциан, свети Максим, свети Исихий Доростолски (честван на 15 юни), свети Калиник, свети Кирил Доростолски и много други.
             Повечето от тях са напълно неизвестни извън тяснонаучните търсения, но обявяването на тяхното празнично прославление на отделен ден, точно след Неделя на всички български светии е надежда, че все пак ще се докоснем до светия подвиг на ония, които са посрамили лукавия и са се украсили с нетленните венци на славата.
             Всички те,  Доростолските мъченици, траки, гърци, славяни, илири, са свързани с нашата земя, тук са възнасяли молитвите си, тук са проляли кръвта си и тук е рожденният им ден в Господа – денят на тяхното мъченичество, така почитан от древните християни.
            Дано ние, техните недостойни наследници, да се докоснем поне със знание до благочестивия им подвиг.

Иконата на светите Доростолски мъченици е копирана от http://www.hristiqni.com, а иконата на свети Дасий Доростолски от http://www.flickr.com.

Честит Еньовден!

           Пророче и Предтечо на Христовото пришествие, недоумяваме как да те възхвалим достойно ние, които с любов те почитаме. Твоето славно и честно рождение избави от безплодие твоята майка и от немота твоя баща, и на света се проповядва въплъщението на Божия Син.

Иконата е копирана от arpati.blogspot.com

Честит празник!

          Като почитаме вашия честен събор и празнуваме вашата свята памет, български светии, усърдно ви молим: молете Господа за всички, най-вече за нашите ближни, да се запази българската земя от всяка беда и народът да се утвърди навеки в православната вяра и като преживеем благочестно в мир живота си, заедно с вас да достигнем Вечното Отечество в Блаженото Царство на Христа Бога!

Проповед на Неделя на всички български светии

          Да поменем в молитвен трепет и възторг светиите на многострадалното ни отечество – за това ни призовава Църквата днес. Да въздигнем сърцата си с упованието, че имаме силни застъпници пред Божия престол, които не спират да се молят за нас, грешните и окаяни наследници на безценното духовно съкровище на православната вяра. Да се съкрушим пред подвига на десетките, стотиците – повечето за нас неизвестни, богоносни съсъди, просияли като слънца във вечния ден на Божието Царство. Да се преклоним пред благодатния живот на нашите съотечественици, достигнали святост, на всички българи-светии, всички онези, които са напоили тази земя с покайни сълзи и тук са отпечатали поклоните на истинското благочестие и тук са отправяли своите жарки молитви.

Има още →

Матей 10:32-33, 37-38

           И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен, а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен. Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.          На Тебе, Който по целия свят с кръвта на Твоите мъченици, като с багреница и висон Си украсил Твоята Църква, викаме: Христе Боже, изпрати щедростите Си на Твоите люде, дай на Твоя народ и на нашите души велика милост.

Прочетете разказа за чудотворната икона на света Богородица „Достойно ест“

Всички светии,
молете Бога за нас…

             Светиите – по-живи от живите, по-близки от близките – нашето небесно семейство, предстоят пред Божия престол и се молят за нас. И в най-тежките и скръбни часове на живота ни от небесата към нас са обърнати с любов и грижа техните погледи. Често по техните молитви Бог съкращава някое наше изпитание. Те са безсмъртните светила на вярата, увенчани с нетленни венци в царството на вечния ден без залез, те са нашите истински сродници по дух и по плът, които копнеят да ни видят избавени от теготата на греха.

Има още →

Децата са готови за сценката

Възрастните хора в очакване на началото

Старите хора са доволни да видят за вторa година представлението на неделното училище

Свещеникът от храма сред обитателите на дома

Стихове за Възкресение

Сценката с Митаря и Фарисея

Почерпка за възрастните хора

Самотните възрастните хора са радостни от срещата с децата

   На 27 май, 2017 (събота) в дома за стари хора, децата от неделното училище при храм „Свети Димитър“ представиха своето тържество по случай приключване на учебната година. Умиление и радост предизвикаха у възрастните хора стихчетата на най-малките, а сценката с митаря и фарисея беше подобаващо оценена. Децата и част от техните родители бяха доволни да повторят рецитала от Възкресното тържество, като изразиха надежда, че това ще стане традиция. Със съвместни разговори и обща почерпка приключи посещението в старческия дом.

Свети Дух

 Честит да бъде рожденият ден на апостолската ни църква!

          Когато слезе и смеси езиците, Всевишният раздели народите, а когато раздаваше огнените езици, към единство повика всички, затова единогласно славим Всесветия Дух.

Прочетете Петдесетница. Основаване на Църквата

Стенописът е копиран от www.assumptioncathedral.org

Петдесетница (Света Троица)

Честит да бъде рожденият ден на апостолската ни църква!

Благословен си, Христе, Боже наш, Който показа рибарите премъдри, като им прати Светия Дух и чрез тях улови света. Човеколюбче, слава на Тебе.

Братя и сестри,

           Живата вода, обещана от Спасителя Христос, е благодатната сила на Светия Дух, Който е изпратен от Отца на празник Петдесетница. Христос се възнесе на небето, от което никога не е отстъпвал като Бог, за да може Утешителят, обещан от Него, да бъде пратен.
И Светият Дух, Който слиза във вид на огнени езици над учениците и над Божията Майка в йерусалимската горница, дава могъщата сила на апостолската проповед – божественото знание, на което не може да се противостои.
И от този миг – деня на Петдесетница, виждаме учениците, които при страданията на Христос се бяха заключили, поради страх от юдеите – виждаме учениците като богомъдри и неустрашими проповедници на евангелието, за което се сдобиват с мъченическа смърт.
И тази жива вода – благодатният извор на Светия Дух, не спира да извира от тайнствения, мистически живот на Църквата Христова, според Господнето обещание, че Той ще бъде с нас до свършека на света.
Защото всяко тайнство – кръщение, венчание или ръкоположение, всяка молитва, всеки водосвет струи изобилно същите благодатни струи на Светия Дух, Който слезе над учениците на петдесетия ден след Пасха.
И всички ние се освещаваме и облагодатяваме с благодатните дарове на Духа, щом сме тук и щом участваме в светотайнствения живот на Църквата.
Днес е рожденият ден на Христовата Църква, на която портите адови няма да надделеят, рожденият ден на спасителния духовен кораб, съграден да понесе призваните от всички времена, приютени в него сред бурното море на духовната лъст, съблазън и мрак. Затова и казваме, че Църквата е една непрестанна Петдесетница.
Младенческите дарби са заглъхнали и е останала по-голямата от всички – любовта Христова, която никога не отпада. Тази любов Христова е знак, белег на Духа в нашите сърца. Ако я имаме, значи у нас блика живоносния извор, превръщащ се в река от жива вода.
Затова братя и сестри, да се стараем да придобием любовта Христова, която е над всичко. И тази любов ще ни даде взор, според който всеки е наш брат, защото носи Божия образ, всеки е важен и ценен в Божиите очи и всеки излъчва светлина. Ако виждаме така света и ако жалим немощните, без да ги осъждаме, значи благодатта на Светия Дух е в нас.

            Честит празник! Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа, любовта на Бога и Отца и Причастието на Светия Дух да е с всички нас. Амин!

Копирайте Проповед на Петдесетница

Иконата е копирана от http://www.pravoslavieto.com