Лука 19:1-10

         След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него.
         И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст. И като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам.
         Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.
         И той бързо слезе и Го прие с радост. И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: Отби се при грешен човек.
         А Закхей застана и рече Господу: Ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно.
         Тогава Иисус рече за него: Днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.

Братя и сестри,

           Днешното литургийно евангелско четиво ни разказва за обръщането и спасението на един окаян грешник, за неговото спасение и на целия му дом.
Кой е митарят Закхей? Митарите са богата и привелигирована прослойка от юдейското население, бирници – откупвачи на данъци, служещи на презряната от юдеите езическа римска власт, грабители, които често са взимали многократно по-големи такси от хората. Неслучайно названието „митар“ – такъв, който събира митата – „митар“ в представите на обикновения човек е алчен грабител и грешник, още повече, че митарите са родоотстъпници, доколкото служат на езичниците – римляни.

Има още →

Тропар на свети Евтимий Велики

         Весели се ти, безплодна пустиньо, благодушествай ти, неизпитала болки, защото желаният мъж умножи духовните ти чеда, насади ги в благочестие, изпита ги във въздържание и съвършенство в добродетелите: с неговите молитви, Христе Боже, умири нашия живот.

Тропар на свети Евтимий, патриарх Търновски

        Просиял с пустиннически подвиг, достойно си се изкачил на престола на първосветителството,
откъдето си озарил всички с лъчите на богопознанието и си изпил чашата на безкръвното мъченичество. Сега предстоейки пред престола в горния Йерусалим, Евтимие, моли Христа нашия Бог за тези, които почитат твоята памет.

          Като си подражавал на нрава на ревностния Илия и последвал правите пътеки на Кръстителя, отче Антоние, станал си жител на пустинята и опора на света с твоите молитви. Затова  моли Христа Бога да се спасят нашите души.

      „Първото важно нещо за човека, надарен с разум, е да познава себе си; после да познава това, което идва от Бога и всички милости, които непрекъснато получава от Него.“

                                                           свети Антоний Велики
                                                                  Пето писмо

Братя и сестри,

                 Дивен е Бог в своите светии.
                 Да почетем великия Антоний, озареният от Господ отшелник, родоначалника на монашеството, чудотвореца и подвижника, който стана пример за всички времена – за това честване Църквата ни призовава днес. С молитвен трепет да измолим неговото ходатайство пред Божия престол, като знаем, че сред аскетите на четвъртото столетие той просия като ярка звезда и посочи пътя на спасение за мнозина

Има още →

Разгледай презентацията Свети Антоний Велики

Копирай презентацията Свети Антоний Велики

Лука 17:12-19

         И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни!
          Когато ги видя, рече им: Идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се.
          А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас, и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше, и той беше самарянин.
          Тогава Иисус продума и рече: Нали десетимата се очистиха? А де са деветте?
           Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец?
           И му рече: Стани, иди си, твоята вяра те спаси.

Проповед на Неделя на 10-те прокажени

         Днешното литургийно свето евангелие разказва за чудното изцеление на десет тежко болни от проказа. Знаем, че проказата е била страшна заразна болест и прокажените са изолирани, всички са се страхували от тях заради болестта им и те не са живяли в градовете. Нещастните болни са преживявали с просия, гонени отвсякъде.

Има още →

      Споменът за праведника е с похвали: за теб е достатъчно Господнето свидетелство, Предтечо, защото наистина си се показал най-почитан сред пророците, като си се удостоил да кръстиш в Йорданските води Проповядвания. Ти с радост пострада за истината и благовести на затворените в ада явилия се в плът Бог, Който взима върху Си греха на света и ни дарява велика милост.

          На Ивановден по традиция град Хасково чества бележито събитие – освобождаването на града от османско владичество с победоносния ход на руските войски, влезли в града на 20.01.стар стил / 07.01.нов стил 1878 година.

Иконата е копирана от www.dodiividi.blogspot.com

към Начало

– ето сърцевината на християнския морал. Защо толкова често вместо да сме милостиви, вместо да се молим за съгрешилия, изпадаме в осъждане, гневни упреци и дори злорадство. Знаем от житията, че древните отци са плачели, виждайки греховете на своя брат. А ние сякаш се насърчаваме в злоба и злорадство, в обиди и насмешки, сякаш в някаква наслада разказваме и показваме чуждите грехове.
              Какво ни ползва това като християни? Немилосърдието показва нисък духовен ръст или изобщо липса на духовен ръст.
              Немилосърдието не подобава на човек, който е тръгнал по стъпките на Всемилостивия.
Немилосърдието изобличава всеки, който е чул не само с телесните си уши евангелската повеля: „Не съдете, за да не бъдете съдени“(Матей 7:1-6).
               Немилосърдието е стрела, насочена към самите нас.
               Немилосърдието показва, че ние, незнайно защо, се имаме за нещо повече от падналия в грях престъпник, прелюбодеец или крадец.
               Бързи на гняв и лишени от милост, ние сякаш показваме на дело, че не следваме закона на любовта.
                Последното нещо, за което се сещаме, е молитвата за падналия брат.
                А първото е злорадството, кипящо от грехопадналото ни сърце.
                Трябва да помним, че Бог ще бъде милостив с нас в степента, в която сме били милостиви с всички, които подлежат на същия съд Божи – всички човеци.
               Нека не бързаме да хулим и сплетничим. Нека не заемаме ролята на съдници и отмъстители.
                Да имаме милост към грешника – още повече, че самите ние също сме грешници, и макар не точно в този грях, но много други грехове, укрити за света, живеят в нас.
               Най-добре би било, разбира се, да отбягваме всеки разговор и ситуация, които ни водят до разкриване на чуждия грях. Но това не винаги е възможно. Дори пред телевизора насищаме сетивата си с толкова много мерзост, насилие и злоба, че трудно можем да бъдем равнодушни.
               Но Христос ни призовава да оставим Съда на Него – Безгрешния, Който стана човек и добре познава човешкия свят и човешките немощи.
                Да не забравяме, че сатаната три пъти дръзна да се доближи и да изкушава Спасителя. И ние, разбира се, сме подложени ежеминутно на изкушения.
                Но на това изкушение – дали да проявим милост и състрадание или ще се включим към хора на оплювателите и самозваните съдници – това изкушение твърде често ни връхлита.
                Да имаме ясен и готов отговор. А той е:„Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ни!“
                Иисусовата молитва ще даде мира, който ни е отнет от тъжната вест за нечие голямо и гибелно прегрешение. Молитвата ще ни върне благодатта, така както тихо езеро се успокоява след хвърлен в него камък.

Марк 1:1-8

             Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Сина Божий, както е писано у пророците: „Ето. Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе.“
             „Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му.“
              Йоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове. И излизаха при него цялата Иудейска страна и иерусалимци, и всички се кръщаваха от него в река Йордан, като изповядваха греховете си.
            А Йоан носеше дреха от камилска вълна, и кожен пояс на кръста си, и ядеше акриди и див мед.
             И проповядваше, думайки: След мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му, аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светий.

         С добрия подвиг си се подвизавал, първомъчениче Христов и апостоле, и си изобличил нечестието на мъчителите. С камъни убит от ръцете на беззаконници, венец от десницата на Стоящия свише си приел и викайки към Бога си се отправил, като си казал: Господи, не им зачитай този грях.

Иконата е копирана от www.svetistefan.ca

към Начало

           С Твоето Рождество, Христе Боже наш, възсия на света светлината на познанието и чрез нея служителите на звездите от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе, Изтока от висините.
          Господи, слава на Тебе!

Иконата е копирана от http://www.pravoslavie.ru

към Начало