Поместваме продължение на четвърта глава на книгата „ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО“ на митрополит Инокентий (Вениаминов):

             Всяка вярна душа ще се изпълни с Духа, ако е очистена от грехове и не е претоварена, и не е затворена поради самолюбие и гордост. Защото Светият Дух винаги ни окръжава и желае да ни изпълни, но злите ни дела, ограж­дащи ни подобно на каменна и яка стена, като злобни стражари не Го допускат и Го отдалеча­ват от нас. Всеки грях може да отдалечи от нас Духа, но особено противни са Му телесната не­чистота и духовната гордост. Светият Дух, ка­то най-съвършената чистота, съвсем не може да пребивава у човек, осквернен от грехове. А и как може Той да бъде в сърцето ни, когато то е изпълнено и претоварено от различни гри­жи, желания и страсти?
           Затова:

1. Ако искаме Духа, Който получаваме при кръщението ни, да не си отиде от нас, или ако искаме да Го получим отново, сме длъжни да сме чисти по сърце и да пазим телата си от блуд, защото сърцето и тялото ни трябва да бъ­дат храм на Светия Дух. Който е чист по сърце и не е осквернен телом, у него ще влезе Духът и ще завладее сърцето и душата му, стига само този човек да не се надява на своите добри де­ла и да се хвали с тях, тоест да се смята за дос­тоен да получи даровете на Светия Дух като заслужена награда.
   Ако ти, за нещастие, си осквернил и разтлял сърцето и тялото си, то тогава се постарай да се очистиш чрез покаяние, тоест престани да грешиш и в съкрушение на сърцето се разкай за това, че досега си оскърбявал Бога – твоя любвеобилен Баща; кай се и започни да живе­еш по-боязливо — тогава и ти ще можеш да по­лучиш Светия Дух.

   Има още →

Честит да бъде рожденият ден на апостолската ни църква!

            Когато слезе и смеси езиците, Всевишният раздели народите, а когато раздаваше огнените езици, към единство повика всички, затова единогласно славим Всесветия Дух.

Прочетете Петдесетница. Основаване на Църквата

Стенописът е копиран от www.steuphemia.org.au

Петдесетница (Света Троица)

Честит да бъде рожденият ден на апостолската ни църква!

         Благословен си, Христе, Боже наш, Който показа рибарите премъдри, като им прати Светия Дух и чрез тях улови света, Човеколюбче, слава на Тебе!

 Братя и сестри,

           Живата вода, обещана от Спасителя Христос, е благодатната сила на Светия Дух, Който е изпратен от Отца на празник Петдесетница. Христос се възнесе на небето, от което никога не е отстъпвал като Бог, за да може Утешителят, обещан от Него, да бъде пратен.
И Светият Дух, Който слиза във вид на огнени езици над учениците и над Божията Майка в йерусалимската горница, дава могъщата сила на апостолската проповед – божественото знание, на което не може да се противостои.
             И от този миг – денят на Петдесетница, виждаме учениците, които при страданията на Христос се бяха заключили, поради страх от юдеите – виждаме учениците като богомъдри и неустрашими проповедници на евангелието, за което се сдобиват с мъченическа смърт.
              Тази жива вода – благодатният извор на Светия Дух, не спира да извира от тайнствения, мистически живот на Църквата Христова, според Господнето обещание, че Той ще бъде с нас до свършека на света.
            Защото всяко тайнство – кръщение, венчание или ръкоположение, всяка молитва, всеки водосвет струи изобилно същите благодатни струи на Светия Дух, Който слезе над учениците на петдесетия ден след Пасха.
             И всички ние се освещаваме и облагодатяваме с благодатните дарове на Духа, щом сме тук и щом участваме в светотайнствения живот на Църквата.
Днес е рожденият ден на Христовата Църква, на която портите адови няма да надделеят, рожденият ден на спасителния духовен кораб, съграден да понесе призваните от всички времена, приютени в него сред бурното море на духовната лъст, съблазън и мрак. Затова и казваме, че Църквата е една непрестанна Петдесетница.
               Младенческите дарби са заглъхнали и е останала по-голямата от всички – любовта Христова, която никога не отпада. Тази любов Христова е знак, белег на Духа в нашите сърца. Ако я имаме, значи у нас блика живоносния извор, превръщащ се в река от жива вода.
               Затова братя и сестри, да се стараем да придобием любовта Христова, която е над всичко. И тази любов ще ни даде взор, според който всеки е наш брат, защото носи Божия образ, всеки е важен и ценен в Божиите очи и всеки излъчва светлина. Ако виждаме така света и ако жалим немощните, без да ги осъждаме, значи благодатта на Светия Дух е в нас.

            Честит празник! Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа, любовта на Бога и Отца и Причастието на Светия Дух да е с всички нас. Амин!

Копирайте Проповед на Петдесетница

Иконата е копирана от https://commons.wikimedia.org

Братя и сестри, 

             Днес е Задушница – денят, когато Църквата ни призовава да се помолим за починалите наши сродници. И както приживе сме имали грижа за тях, тази грижа продължава и сега, когато са отходили във вечния живот.
              Да не забравяме и думите на свети апостол Павел, поменал Онисифор заради добрите му дела:„Нека Господ му даде да намери милост у Него в оня ден“. Оня ден е Съдният ден, и ние молим милост за покойните, милост и прощение на греховете им, уповавайки се на Божието всемилосърдие.
             Да подаваме милостиня в тяхно име, за техен упокой, да четем редовно псалтир със заупокойни молитви, да записваме имената им в Църква за поменаване по време на светата Литургия – ето какво можем да сторим за онези, които не са вече при нас.
             А на Господ на милостта и любовта се молим да опрости всяко волно и неволно тяхно прегрешение, сторено през земния им живот и да ги посели в място злачно, блажено и спокойно, където няма скръб и въздишка, а живот безкраен.
             Да правим панихиди и записваме имената на онези, които макар и кръстени, нямат роднина, или близките им не са вярващи и не ще го сторят – ето още едно наше задължение, наш дълг – да сторим милост на онези, на които няма кой да стори милост.
             И според това как сме се грижили за живи и покойни, Бог ще отреди и нашата отсъда в онзи ден. Амин!

Житие на свети мъченик княз Иоан Владимир

           Свети княз Йоан Владимир управлявал областите Зета и Далмация. По природа той бил миролюбив, благочестив и добродетелен. Във война с българския цар Самуил, който управлявал Западната българска държава, той бил взет в плен, но Самуил го оженил за своята дъщеря Теодора-Косара и го върнал на неговия престол.
             След трагичната смърт на цар Самуил, който умрял на 6 октомври 1014 г. от сърдечен удар, когато видял пленените и ослепени български войници, възцарил се син му Гавриил-Радомир, но византийското коварство подстрекало братовчеда му Иван-Владислав, който го убил и заел престола. Боейки се от отмъщение или от законните права на Йоан-Владимир, Иван Владислав го поканил при себе си чрез посредството на Охридския архиепископ Давид уж за мирни разговори.
             Кроткият и незлобив Йоан-Владимир повярвал на църковното пратеничество и приел поканата, но Иван-Владислав още при самото пристигане в столицата изпратил убийци да му отсекат главата. И понеже мечът поради някаква причина не могъл да уязви Йоан-Владимир, той кротко подал на убиеца своя меч с думите: „Искаш да ме убиеш, брате, но не можеш. Ето моят меч! Готов съм да бъда убит, както Исак и Авел!“ Злодеят го посякъл.
             Тогава станало чудо. Светият мъченик се втурнал с посечената си глава в ръце и влязъл в близката църква, в която вече паднал и предал на Господа светата си душа на 22 май 1016 г. Жена му отнесла тялото му в неговите владения и тържествено го погребала в църквата, при която сама завършила живота си в пост и молитва.
            След две години убиецът Иван-Владислав умрял от внезапна страшна смърт чрез невидима ръка и България паднала под византийско робство за 168 години. Нетленните мощи на св. Княз Йоан-Владимир са прославени с изтичане на целебно миро и с извършване на чудеса. Те се намират в град Елбасан (Албания).

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Иконата е копирана от http://voanerges.rs

            Като видя на небето образа на Твоя Кръст, и както Павел, не от човеци бе призован, Твоят апостол между царете, Господи, положи в Твоята ръка царстващия град, който по молитвите на Богородица запазвай в мир, единствен Човеколюбче.

Поучение на празника на светите царе Константин и Елена

Братя и сестри,

              Днешният празник е свързан с богомъдри царе, сторили много за Църквата и за християнството. Свети цар Константин, макар да приема кръщение в зряла възраст, винаги е имал добри християнски дела – издал е едикт за веротърпимост през 313 година и християнството става официална религия и гоненията спират. Царят е инициатор и на свикването на Първия вселенски събор, който осъжда арианската ерес и изгражда Символа на вярата – най-важната догматическа истина, която изповядваме на всяка литургия. Приносът и грижата му за църковните дела са толкова големи, че той сам се нарича „външен епископ“. Неговото дело е равноапостолно, той създава и столицата Константинопол – Константиновия град, центъра на християнския свят. Византия, християнската империя, просъществува цели 10 века. Въпреки ислямското завоевание, Византия е още жива, защото ние и до момента служим с двете византийски литургии – на свети Йоан Златоуст и на свети Василий Велики.
             Света Елена е майката на свети Константин, чиято пламенна вяра я е довела до Светите земи. Нейно дело е откриването на Кръста Господен, копието и гвоздеите, с които е умъртвен Спасителя. С нейно дарителство са построени благолепни обители навсякъде по Светите земи и е благоустроена Йерусалимската патриаршия. Затова и иконата на днешния празник изобразява свети Константин и света Елена от двете страни на Светия Кръст.
              Като имаме техния пример, знаем колко важно е властимащият да е с християнско самосъзнание, с Христов дух. Можем само да се молим за такива управници като свети Константин и света Елена.
              По техните молитви Господ да ни спаси и помилва. Амин!
              Честито на на всички именици!

Мозайката е копирана от http://vlasiostsotsonis.gr

Йоан 17:1-13

            Това като каза Иисус, дигна очи към небето и рече: Отче, дойде часът, прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа.
              Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня. И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света. Те бяха Твои и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово. Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе, защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил.
            Аз за тях се моля, не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои. И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях. Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! Опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние. Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име, ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за да се сбъдне Писанието. А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна.

Иконата е копирана от https://taniailieva06.blogspot.bg

             На 13 май неделното училище при храм „Свети Димитър“, Хасково, проведе тържество по случай завършване на учебната година. Разбира се, основна тема беше Възкресение Христово и всички стихове бяха свързани с нея. Сценката, която децата поставиха, бе изградена върху евангелската притча за 10-те девици.
             В края на тържеството предстоятелят на храма, свещеник Серафим Кильов, раздаде грамоти и подаръци на децата.

В очакване на представлението.

Представлението започва с празнични стихове.

Момичетата са готови за началото на сценката.

Поучителни са словата на Христовата притча.

Девиците със запалени светилници очакват Жениха.

Артистично представяне на най-малката девица.

В края на тържеството отецът при храма раздава годишните грамоти и подаръци.

За всяко дете има грамота, книжка и лакомства..

И за най-малките участници има подарък.

Децата са доволни от представянето си.

За награда – голяма празнична торта.

          Поместваме продължението на трета глава на книгата „ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО“ на митрополит Инокентий (Вениаминов):

…….. Третото задължение на ученика на Христа е да върви след Него. Да вървиш след Иисус Христос означава във всичките си дела и пос­тъпки да Му подражаваш. Както е живял и постъпвал Христос на земята, точно така тряб­ва да живеем и да постъпваме и ние. Напри­мер:
           Иисус Христос винаги въздавал благодаре­ние и хвала на Бога Отца и винаги Му се мо­лел – така и ние във всяко състояние и при всички обстоятелства в нашия живот сме длъжни да благодарим на Бога, да Го обичаме и явно и тайно да Му въздаваме хвала и да Му се молим, и винаги да Го носим в ума и сърце­то си.
            Иисус Христос почитал и се подчинявал на Своята Пречиста Майка, на мнимия Си баща праведния Йосиф и на юдейските началници. Така и ние сме длъжни да слушаме и почита­ме родителите и учителите си, да не ги драз­ним и оскърбяваме с постъпките си, да уважа­ваме нашите началници, да се подчиняваме и безропотно да изпълняваме техните нарежда­ния (освен в случаите, когато тези нареждания противоречат на християнските закон и морал!).

Има още →