Евангелско четиво на Неделя осма след Петдесетница
Чудното насищане на 5 хиляди души с пет хляба и две риби

Матей 14:14-22
И като излезе Иисус, видя много свят и смили се над тях и изцели болните им. А на мръкваме приближиха се до Него учениците Му и рекоха: Тук мястото е пусто, и времето вече напредна, разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна.
Но Иисус им рече: Няма нужда да отиват, дайте им вие да ядат.
А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби.
Той рече: Донесете Ми ги тука.
И след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците – на народа.
И ядоха всички и се наситиха, и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша, а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца.
И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа.
Стенописът е копиран от https://pravoslavie.fm
Свети пророк Илия


Славният Илия е ангел в плът, основа на пророците, втори предтеча на Христовото пришествие. Той изпрати отгоре благодат на Елисей да прогонва недъзите и да изцерява прокажените, затова и за почитащите го, той излива изцеления.
Иконата е копирана от http://www.liveinternet.ru
Света великомъченица Марина

Избавила си се мъжествено от лукавството на врага, победила си съюзилите се с него и от Бога си приела изобилна благодат да прогонваш от верните смъртоносните болести. Затова, моли се на Господа за нас, Марино славна!
Иконата е копирана от http://www.ikivotos.gr
Евангелско четиво и проповед на Неделя седма след Петдесетница.
На 15 юли почитаме светите мъченици Кирик и Юлита

Прочетете кратко житие Свети Кирик и Юлита
Евангелско четиво и проповед на Неделя седма след Петдесетница – Матей 5:14-19
Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи.
Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.
Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня.
Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, Докато всичко не се сбъдне.
И тъй, който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно; а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно.
„Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.“
Братя и сестри,
Христос е светлината на света. И светлината в мрака свети, и мрака я не обзе. Но в сиянието на Христовата светлина са Неговите апостоли, Неговите следовници, малките Христови братя, всички, които живеят християнски живот. Така би трябвало да бъде.
Не може се укри град навръх планина. Градът – това са делата на светиите и праведниците, той е навръх планина, защото духовното им съвършенство ги издига над мерзостта и дребнавостта на ежедневието.
Светлината по силата на своята природа е видима, тя е сияние, което озарява всички и осветява всичко.
Ще рече – без да се изтъкваме, без да се тщеславим, без да се гордеем, ако делата ни са дела на християни и живота ни – наистина християнски живот, то нашата светлина, светлината на Христос в нас, ще стане явна – те ще видят добрите ни дела.
Ако пък не виждат добрите ни дела и не могат да се поучат – това ще рече – има много път да извървим, докато станем светилници, излъчващи духовен блясък.
Защото много често носим званието „християнин“, а делата ни не са дела на християни, дори са дела по-гибелни от тези на невярващите или езичниците.
Добре че имаме лекарството на покаянието, което може да избели и най-греховната одежда. Да пристъпваме към покаяние като трезво гледаме с духовните си очи, трезво разследваме своя вътрешен живот.
Как ще бъдем съсъди на светлината, след като оставаме користолюбци, човекоугодници, еснафи, самолюбци, егоисти, затънали в житейски грижи и дреболии, нерадеещи за своето спасение.
Каквото и да се случи, бързаме да осъждаме, да се подиграваме с чуждата немощ, да злословим, да укоряваме. Бързи сме на гняв и бавни на милост. Готови сме като юдеите от Йоановото евангелие, първи да хвърлим камък срещу съгрешилия.
Това не е сърцето на християнина. В сърцето на християнина прошката взема връх над надигащия се гняв и съблазън. Благославянето на враговете пък дава покой и утеха. Нека винаги гледаме на себе си като най-слабите и немощните, да сме сурови със себе си и милостиви към чуждите грехове и пороци.
Защото всеки ден казваме с Господнята молитва „Прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници“. Ще рече – колкото простим, колкото прощаваме, толкова и Бог ще прости нашите съгрешения.
По молитвите на светите Отци от 6-те вселенски събори, тези благодатни съсъди, наистина просияли с богомъдрост и добродетели, по техните молитви Господ да ни прости и помилва. Амин!
Иконата е копирана от http://www.pinterest.com
Евангелско четиво и проповед на Неделя шеста след Петдесетница
Матей 9:1-8
Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.
И ето, донесоха при Него един разслабен, сложен на постелка. И като видя Иисус вярата им, каза на разслабения: Дерзай, чедо, прощават ти се греховете!
Тогава някои от книжниците казаха в себе си: Той богохулства.
А Иисус, като видя помислите им, рече: Защо мислите лошо в сърцата си? Защото кое е по-лесно? Да кажа: Прощават ти се греховете ли или да кажа: Стани и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (тогава казва на разслабения): Стани, вземи си постелката и върви у дома си.
И той стана, взе си постелката и отиде у дома си.
А народът, като видя това, почуди се и прослави Бога, Който е дал такава власт на човеците.
Проповед на Неделя шеста след Петдесетница
Братя и сестри,
В днешното литургийно свето евангелие евангелист Матей разказва за изцелението на един разслабен – тежко болен, парализиран човек, изцеление, сторено от Всемилостивия Лекар – Спасителя Иисус Христос. Но преди да изцели телесно болния заради вярата на неговите близки, Господ го изцелява духовно. Той казва на парализирания: „Чедо, прощават ти се греховете“.
Веднага зле настроените към Христа книжници решават, че Синът Човечески богохулства. Те не познават в Иисус – Сина Божий, Който иде за да спаси света.
Те знаят, че само Бог може да прощава грехове. Затова и Христос прощава грехове, защото е Богочовек и има властта за това, дадена Му от Отца.
Но книжниците си мислят, че Спасителят казва това, защото делото на прощение грехове е невидимо, а делото на изцеление е видимо за всички чудо.
Затова Христос ги укорява: „Защо мислите зло в сърцата? … Син Човеческий има и на земята власт да прощава грехове“.
Спасителят сега се обръща към болния с думите: „Стани, вземи си постелката и иди у дома“.
За Бог няма нищо невъзможно. Но нима прощението на греховете е по-малко чудно от надигането на това отслабнало от годините, изнемощяло тяло? Прощението на грехове е също такова велико чудо, както и изцелението. Нека не забравяме това.
И да пристъпваме към Тайнство Изповед с ясното съзнание за чудото, което се случва – свещеникът, подобнострастен като нас човек, има властта да развърже греха ни, и тази власт е дадена от Самия Господ.
С трепет да извършваме спасението си, да се каем искрено, да се стараем да не падаме в същите грехове, да се уповаваме Господу, че Сам Той избелва греха ни със Своята невеществена, нетварна светлина. И да осъзнаваме великата Божия милост за всяко наше дело.
Защото Христос е казал: „Без Мене не можете да вършите нищо“ (Ин.15:5).
Божието благословение да е с всички вас! Амин!
Стенописът е копиран от http://www.bnr.bg
Света великомъченица Неделя
С твоето чудно надмощие си победила докрай вражеските сили, Недельо преславна, защото със светлината на честния Кръст си прогонила идолопоклонението далеч в мрака.
Девице чиста, моли Христа Бога да ни дари велика милост.
Братя и сестри,
Някои християни – хора в плът и кръв, подобни на нас хора в света, със своите предпочитания, навици, светоглед, са просияли като слънца в невечерния ден на Божието Царство. Те са потъпкали демонските козни, отрекли са се от всяко земно благо заради Христа и са проляли кръвта си за Господ. Ето това са мъчениците, които са толкова високо в небесната йерархия, че дори с очите на душата ни е трудно да се издигнем в такава шеметна височина. Облечени в белите дрехи на невинността, оплискани в кръв, те предстоят пред Божия престол – така ги описва свети Йоан Богослов в книгата „Откровение“. Сред тях е днес честваната мъченица Неделя, сподобила се с мъченически венец в дните на страшното гонение на император Диоклетиан. Знатният й произход и голямата й красота не я съблазнили за женитба и светски живот. Тя отказала брака, защото била невеста Христова. Не е криела, че е християнка.
Един обиден от отказа й младеж веднага докладва на императора, който е известен с голямата си омраза в преследването на християните. Точно по негово време Църквата дава стотици мъченици. Изглежда всичко това става в Никомидия, Мала Азия, където римските императори са имали резиденция.
Родителите на света Неделя веднага са заточени на о. Митилин, където се сподобяват с мъченическа кончина, а самата девойка претърпява ужасни мъчения за Христа. Тя е удостоена с божествено видение – Сам Христос й се явява в тъмницата и изцелява раните й. Минути преди да бъде посечена с меч, тя кротко издъхва с молитва на уста. Това става през 289 година.
Ние сме дълбоко свързани с почитта към тази дивна Божия угодница Повече от век нейните мощи се покоят в столицата на Второто българско царство, където благочестивите царе от династията на Асеневци боголюбиво събират мощи на светии, та Търново е станал истински богохраним град. В Търново са били мощите и на свети Йоан Рилски, света Петка Епиватска, света Филотея Търновска, а също и на света Неделя. Тези светци са навеки свързани с нашия народ и са сътворили чрез своите мощи дивни чудеса в нашата земя.
Свети патриарх Евтимий ни е оставил прекрасно житие на великомъченицата. Поколения наред българи тачат светлата й памет и се молят за нейното застъпничество. Доказателство за това благоговейно отношение са широко разпространените имена Недялка, Неделина, Делчо, които говорят колко много нашия народ е скрепен с духовна връзка с прославената, великата Неделя (или Кириакия, както е името й на гръцки).
По нейните молитви Бог да ни укрепява, вразумява и съхранява.
Честит празник! Честито на всички именици!
Божието благословение да е с всички вас! Амин!
Иконата е копирана от http://www.christianorama.com
Свети Андрей Критски

Свети Андрей, архиепископ Критски, почитаме на 4 юли.
Свети Андрей, архиепископ Критски, бил родом от Дамаски, син на благочестиви родители. До седемгодишна възраст бил ням и по чудесен начин, като се причастил, проговорил. Оттогава момчето започнало да се учи с голямо усърдие. Особено обикнало да чете божествените книги.
Когато навършил 14 години, родителите му го завели в Йерусалим. Там свети патриарх Софроний го приел в църковния клир. Андрей водил най-строг живот. Всички го обикнали за неговата кроткост и добродетели. Той се грижел за бедните, странниците и болните и на всички служел с усърдие и любов.
На 1 юли почитаме светите безсребреници Козма и Дамян Римски и връщане мощите на преподобни Йоан Рилски в Рилския манастир
Братя и сестри,
В деня, когато почитаме светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян от Рим, в същия ден се радваме духовно с още един пресветъл празник, а именно пренасянето на мощите на свети Йоан Рилски от Търново в Рилския манастир.
Още от дните на Второто българско царство, от 1195 година, мощите на свети Йоан Рилски са били пренесени в столицата Търново, прославила се не само като престолен град, но и като значим духовен център. Тук са се покоили мощите на света Петка, света Филотея и свети Йоан Рилски цели столетия.
Свети Патриарх Евтимий написва и великолепни жития за светиите, чиито мощи са благоукрасявали столицата.
Но в дните на османското нашествие Търново пада, а Рилският манастир е разрушен. По молба на трима монаси, поискали разрешение от султан Мехмед II, чрез ходатайството на неговата майка Мария, благочестивата българска християнка, омъжена в султанския двор, мощите на най-известния сред българските светии са пренесени през 1469 година от Търново в Рилската обител, която отново била възстановена. Това е небивало тържество на тази многострадална земя, опустошена от чумата на османското нашествие.
По Божия воля мощите на свети Йоан Рилски остават в основания от него манастир и до днес. Да благодарим Богу за тая милост, защото мощите на много български светии се покоят днес в други страни.
Да благодарим Богу, че великият застъпник на нашия народ, оставил своя безценен „Завет“, е благоволил да е сред нас чрез своите мощи, които са извор на чудеса и изцеление и до днес.
И да помним, че свети Йоан Рилски съветва своите духовни чада и нас, наследниците на православното верою, с думите: „Пазете свято православната си вяра!“
Дали я пазим обаче? Дали изобщо я познаваме? Смеем ли да се наречем православни ние, които сме кръстени с апостолската вяра и сме плът и кръв от рода на угодилия Богу свети Йоан Чудотворец? Можем ли да оправдаем своето невежество по въпросите на вярата?
Бог да се смили над нас и да ни помилва – да имаме разум Христов, да отхвърлим всяка заблуда, тъй модерна сега, да отхвърлим лъжеученията, които ни заливат от екрана и в ежедневието. Да отхвърлим идеите за прераждане, за йога, за окултна мистика, за алтернативни учения, за вяра в думите на Ванга или Стойна, или който и да е друг мним авторитет в духовното поле.
Братя и сестри, нека се постараем да следваме думите, които ни завеща свети Йоан Рилски – да пазим светата православна вяра! Амин!
Иконата на светите Козма и Дамян Римски е копирана от https://www.johnsanidopoulos.com
Стенописите са копирани съответно от http://hram-uspenie-bogorodichno.org и http://www.zadrugata.com


