Лука 16:19-31

            Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висок и всеки ден пируваше бляскаво. Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му.
             Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха; и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък.
            Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш; па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават.
            А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща,  защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката.
           Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат.
          А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се по-каят.
         Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.

           Господи, Който с дълбока мъдрост човеколюбиво всичко устройваш, и полезното на всички подаваш, Единствен Създателю, упокой душите на Твоите раби, защото упованието си възложиха на Тебе – Творец и Създател, и Бог наш.

           Задушница е

               Любовта, която е “свръзка на съвършенството” (Кол.3:4), любовта, която „никога не отпада” (Кор. 13:8) е нашият постоянен, вложен от Бога стремеж да обгрижваме своите близки, така както е било приживе. Още повече, че имаме уверението на Господ Иисус Христос, че Бог „не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи„ (Лук. 20:38).

Има още →

             Честит да е празникът на просветната ни интелигенция – празник свързан с началото на следосвобожденската ни история, празник на всеки родолюбив българин, празник забранен по време на атеистичния режим, празник на духовните закрилници и просветители на нашия народ.
               Помним, че част от тях са изявени църковни дейци, литератори с блестящо перо, светии и мъченици от страниците на многострадалната ни история – създатели на славянобългарската азбука, книжовници, преводачи, поети, химнографи, историци, проповедници и енциклопедисти, пламенни радетели за българщината, истински титани на духа, чиито наследници сме ние.
               Да почетем на този ден достойните ни предци, кито се бориха за просветна, силна, освободена от гнета на робските предразсъдъци, свободна и славна България!

Страшният съд – външен стенопис от Воронец

Църквата в манастира на Сучевица

Дърво Иесеево – външен стенопис от Сучевица

          Алена Шекерджийска – Кильова 

            Повечето вярващи българи обвързваме Румъния с мощите на свети Димитър Басарбовски в Букурещ и на света Петка в Яш. Това е напълно естествено – ние сме емоционално, мистически, духовно единени с тези прославени светии, преживели в целомъдрие и святост целия си земен път, свързани с нашия род и земя. Свети Димитър е българин, селянин от с. Басарбово край Дунав, а света Петка е от Епиват и мощите й цели два века пребивават в Търново. Нашият майстор на „плетение словес“ свети патриарх Евтимий пише прекрасно житие на преподобната. След завземането на Търново от турците, мощите заминават във Видинското царство, сетне в Крушевец, в Белград и за половин век са в Истанбул, докато влашкият владетел Василий Лупу (1641г.) ги откупува и ги отнася в манастира „Голия“ в Яш.
             Със своето пътуване мощите на светиите освещават многострадалните земи на балканските народи, разорени от чумата и османското нашествие. Прави впечатление, че след своята кончина светиите сякаш пътуват повече, отколкото през всички дни на земното си странстване……

             Прочетете пътеписа  Византия след Византия – пътуване към светините на румънската земя

            Великомъчениче, ти който надвиваш езичниците, откри се на света като велик победител в беди. Както срина гордостта на Лий и вдъхнови Нестор за смел подвиг, така свети Димитрие, моли Христа Бога да ни дарува велика милост.     

        На 25 октомври, в навечерието на празника на свети великомъченик Димитър Мироточиви, храм „Свети Димитър“ посрещна вярващите с тържествения звън на празнична вечерня.
        На празника – 26 октомври, утринната служба започва в 8 часа, като следва света литургия, молебен канон, празничен водосвет и братска трапеза.
        Да помолим свети Димитър да се застъпи пред Бога за душевното ни здраве и спасение!

Лука 8:26-39

          И преплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея. А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата.
Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: Какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи!
         Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек, понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го вързваха с вериги и окови и го пазеха, но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците.
         Иисус го попита и рече: Как ти е името? Той рече: Легион, защото много бесове бяха влезли в него. И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната. А там по рътлината пасеше голямо стадо свини и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи.
         Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави.
         Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. И излязоха да видят станалото, и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум, и се изплашиха.
         А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният.
         И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях, понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна.
         Човекът пък, от когото излязоха бесовете, Го молеше да бъде с Него, но Иисус го отпрати и рече: Върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог.
Той отиде и разправяше по целия град, какво му бе сторил Иисус.

           Основа на покаяние, пример на умиление, образ на утешение и духовно съвършенство бе твоят равноангелски живот, преподобне. Kато си пребивавал в молитви, постничество и сълзи, отче Йоане, моли Христа Бога за нашите души.

Гледайте презентацията Свети Йоан Рилски

Прочетете урока за светците – покровители на българския народ – света Петка Търновска и свети Йоан Рилски Чудотворец

Българските светци – небесни покровители на нашия народ

           Много светци са просияли на нашата земя, затова много са и нашите застъпници пред Бога. Но от всички най-известни и близки на всеки българин са свети Йоан Рилски и света Петка Българска, към които прибягваме в молитвите си най-често.

Има още →

             Достославна Параскево, ти обикна пустинническия и безмълвен живот и с усърдие последва твоя Жених Христа, ти прие Неговото благо иго още в младостта си и мъжествено се въоръжи с кръстния знак срещу невидимите врагове, ти угаси жарта на страстите с постнически подвизи, пост, молитви и сълзи. И сега заедно с мъдрите девици, като предстоиш пред Христа в Небесния чертог, моли Го за нас, които почитаме твоята свята памет.

Евангелско четиво – Лука 8:5-15

         А когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча:
         Излезе сеяч да сее семе и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха, а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага, други пък паднаха между тръни и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха, а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша!
         А учениците Му Го попитаха и рекоха: Какво значи тая притча?

Има още →

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

             С троен венец увенча те Христос: на постничеството, на мъченичеството и на девството божествено, което ти докрай запази, славни свети Игнатие; затова и мощите ти прогонват страстите и всички лоши болести и рани.