Лука 8:5-15

         А когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча:
         Излезе сеяч да сее семе и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха, а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага, други пък паднаха между тръни и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха, а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша!
         А учениците Му Го попитаха и рекоха: Какво значи тая притча?
         Той отговори: Вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират.
          Тая притча значи: семето е словото Божие, а това, що падна край пътя, са ония, които слушат, но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят, а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват, а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод, а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша!

Братя и сестри,

           Днешното литургийно евангелско четиво бе Господнята притча за сеяча. Иисус Христос разказва пред народа тази притча, а после е запитан за скрития смисъл на притчата. На въпроса на апостолите  Спасителят се отзовава с разяснение кратко и ясно.

Има още →

Братя и сестри, 

            На 10 октомври Църквата възпоменава величествения подвиг на мъченичество, заради чистотата на вярата – възпоменава 26-те Зографски преподобномъченици, предали живота си на Господа, изгорени живи от католиците латинци на 10 октомври, 1284 година.
Как и защо се случва това? Тогавашният византийски император, като искал да закрепи властта си и като търси съюзници срещу арабите, решил да въвлича насила православна Византия в уния с Римския престол. Уния ще рече съглашателство и приемане на отхвърлените преди векове, по време на схизмата, а и по-рано, отстъпления на западните вярващи.
            По давление на императора такава уния – църковен съюз с отпадналите през 11 век латини се сключва на Лионския събор през 1274 година.

Има още →

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

             С троен венец увенча те Христос: на постничеството, на мъченичеството и на девството божествено, което ти докрай запази, славни свети Игнатие; затова и мощите ти прогонват страстите и всички лоши болести и рани.

Лука 7:11-16

           На другия ден Иисус отиваше в града, наречен Наин, и с Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ. А когато се приближи до градските врата, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица и много народ вървеше с нея от града.
           Като я видя Господ, смили се над нея и рече и: Не плачи. И като се приближи, допря се до носилото, носачите се спряха, и Той рече: Момко, тебе думам, стани!
           Мъртвецът, като се подигна, седна и почна да говори и Иисус го предаде на майка му.
           И страх обвзе всички, и славеха Бога и казваха: Велик пророк се издигна между нас, и Бог посети Своя народ.

 Братя и сестри,

           В днешното литургийно евангелско четиво свети евангелист Лука разказва за дивно чудо, сторено от нашия Господ Иисус Христос.
         Той възкресява покойник – едничния син на клета вдовица, носен за погребение. Не може всемилостивото сърце на Спасителя, дошъл за изкуплението на цялото човечество, да не откликне на майчината скръб.

Има още →

             Днес ние, благоверните люде, светло празнуваме, осенявани от твоето идване, Божия Майко, и като отправяме взор към твоята пречиста икона, казваме с умиление: закриляй ни с твоя честен покров и ни избавяй от всякакво зло, молейки твоя Син, Христос нашия Бог, да спаси душите ни.

Иконата е копирана от https://www.orthodoxmonasteryicons.com

Лука 6:31-36

          И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях.
          И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
          И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото.
          И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото.
          Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо, и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите.
           И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.

„Бъдете милосърдни, както и вашият Отец Небесен е милосърден!“

 Братя и сестри,

             Чухме в днешното литургийно свето евангелие същината на християнската нравственост. Господ Иисус Христос излага повелята за безвъзмездно, безответно, абсолютно безкористно добро – и към врагове и към приятели.

Има още →

           Възлюбени апостоле на Христа Бога, побързай да избавиш ония, що оправдание не намират. Бог приема молитвата ти, когато Му се кланяш, както те прие, когато се склони върху гърдите Му: Него моли, Богослове, да разпръсне и притисналата ни мъгла езическа, като просиш за нас мир и велика милост.

Братя и сестри,

            Не може да не споменем днес четвъртия евангелист, близкия Христов приятел и любим ученик, облегнал се на Христовите гърди на Тайната вечеря, не може да не почетем свети Йоан Богослов. Той е апостолът на любовта,онзи, който показа и доказа с живота и делата си, че в съвършената любов страх няма. Той единствен остана с Майката Божия под Разпятието Христово, само той бе удостоен с великата чест да служи и да се грижи за Богородителката чак до нейното успение.
           Да не забравяме, че той е сподобен по време на своето заточение на остров Патмос с величественото видение за свършека на света и последните дни, изложено в книга Откровение или Апокалипсис, с която завършва Новия Завет.
           Безчислени чудеса съпровождат неговата проповед из Мала Азия. Дълги години свети Йоан проповядва в Ефес – град известен с култа към езическата богиня Артемида. По молитвите на свети Йоан идолският храм се сринал, без да загине нито един човек, а мнозина се кръстили. По времето на император Домициан, арестуван и откаран в Рим, свети Йоан е принуден да изпие чаша с отрова. Тя не му навредила. После е хвърлен в нагорещено кипящо масло. Изплашен от чудото – при всички мъчения свети Йоан останал жив – императорът го осъжда на заточение на остров Патмос, където той диктува и своето евангелие. Във всичките си многострадални стъпки свети Йоан Богослов е съпроводен от ученика си Прохор, който записвал думите му. Затова понякога ги виждаме заедно изобразени.
В престарели години, вече грохнал и изнемощял, апостолът повтарял:“ Чадца – деца, обичайте се един други“.
           Ето в това се състои Христовото учение – да имаме Христова любов, незлопаметност, мир, да не осъждаме никого…
           По молитвите на свети апостол и евангелист Йоан Богослов, Бог да даде всекиму такава обич и дълготърпение. Амин!

        На 26 септември Църквата възпоменава успението – блажената смърт на свети Йоан Богослов. От стари времена Църквата установила и на 8 май да се възпоменават благодатните чудеса, които ставали на гроба на светеца на този ден, когато мнозина се изцелявали от болестите си, пристъпващите с вяра към светия апостол.

Иконата е копирана от http://www.mitropolia-varna.org

Копирайте Поучение на 26 септември – Успение на свети Йоан Богослов

Лука 5:1-11

          Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро, видя два кораба, които стояха край езерото, а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите. Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа.
          А когато престана да говори, рече Симону: Отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба.
          Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме и нищо не уловихме, но по Твоята дума ще хвърля мрежата.
           Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше.
И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ, и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат.
          Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек. Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях, тъй също и Иакова и Йоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона.
          И рече Иисус на Симона: Не бой се, отсега ще ловиш човеци.
          И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него.

Братя и сестри,

          Днешното литургийно евангелско четиво, според свети Лука, разказва как са повикани към апостолско служение апостол Петър, а също и Заведеевите братя Иаков и Йоан. Те са рибари, животът им преминава край Генисаретското езеро, поминъкът им е несигурен. Но ето – Месия е дошъл, Той ще призове ловците на риба да станат ловци на човеци. Ще рече, да станат апостоли.

Има още →

Евангелско четиво на Неделя след Въздвижение – Марк 8:34-9:1

          И като повика народа с учениците Си, рече им: Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.
         И рече им: Истина ви казвам, тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.

Братя и сестри,

             Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?
             Чухме тези Господни слова от днешното литургийно евангелско четиво, според евангелист Марк. Сам Христос казва „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва“.
             Възпоменаваме тези думи на Спасителя точно след Кръстовден, след като почетохме Честния и Животворящ Кръст, на Който Господ прикова нашите грехове.
             Да се отречем от себе си, ще рече да се разделим от всяка представа за комфорт, преуспяване и устройване във временния свят. Да се отречем, значи доброволно, заради Христа да се откажем от миражите на светското битие, а те са състезанието, домогването до власт, богатство, влияние, желанието всичко да ни е наред, да сме успели, да сме се подсигурили грижливо, сякаш не знаем, че този ни живот отминава като сън.
            Да вземем кръста си, значи да вървим по пътя на страданията и скърбите, да вървим по тесния път на ясното съзнание, че това е единствения ни път към Христа. Сам Той мина по Голготския път, за да ни изкупи, и ние , ако искаме да Го следваме, трябва осъзнато да пием горчивата чаша на скърбите и страданията, които ни се поднасят. Защото през много скърби се влиза в Царството Божие. Да не роптаем и хулим, да не проклинаме и осъждаме, да не се сравняваме с други, които благоденстват, защото Господ различно устройва спасението на всеки един от нас.
            Нищо не ни ползва, ако имахме всичко, цялата слава на този свят, всички земни блага, а пък не сме с Христа.
           Ето Сам Той казва: „Какъв откуп човек ще даде за душата си?“  Не ще можем да си помогнем в страшния час на Съда, нищо земно не ще ни помогне, затова разчитаме на застъпничеството на Църквата, на Майката Божия и светиите.
            Да даде Господ, братя и сестри, да вървим без ропот, без гняв по нашия си скръбен житейски път, като се молим за едно – да следваме Христа, да пребиваваме в небето на земята – Църквата, да си прощаваме и да се обичаме с Христова любов. И да помним, че единственото и най-страшно нещо е грехът, а не скърбите, болките и страданията.
           Господ да ни прости и помилва, да ни укрепи със силата на Своя Честен и Животворящ Кръст, Който спасява от всяко зло. Амин!

Копирайте Проповед на Неделя след Въздвижение, 2019

Прочетете и копирайте Проповед на Неделя след Въздвижение, 2017