Лука 8:41-56

          И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде у дома му, защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране.
          А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него. И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного, приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му и веднага кръвотечението й престана.
         И рече Иисус: Кой се допря до Мене?
И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: Кой се допря до Мене?
          Но Иисус рече: Допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене. Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала.
          А Той и рече: Дерзай, дъще, твоята вяра те спаси, иди си смиром!
          Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: Дъщеря ти умря, не прави труд на Учителя.
          Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: Не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде.
          А когато стигна в дома, не позволи никому да влезе, освен на Петра, Йоана и Иакова, и на бащата и майката на момичето. Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: Не плачете, тя не е умряла, а спи. И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла.
          А Той, като отпрати всички навън, я хвана за ръка и извика: Момиче, стани!
          И възвърна се духът й, тя веднага стана, и Той заповяда да й дадат да яде.
          И се почудиха родителите й. А Той им заповяда да не казват никому за станалото.

Прочетете Житие на свети Димитър Басарбовски, почитан на 27 октомври

Изображенията са копирани от https://caminhoscarmelitas.wordpress.com и http://www.giftsbg.net

 Братя и сестри,

            На 24 октомври честваме Пресветата, Пречиста Майка Божия, Царицата Небесна, облажаваната от всички родове Богородителка, благоволила да чудотвори чрез Пресветия си Лик, чрез Своята икона, наречена „Всех скорбящих радост“.
            На тази икона – Радост на всички скърбящи, Майката Божия е изобразена в цял ръст, около Нея има ангели и множество болни, на които Тя помага, облечена е в царски дрехи, както подобава на Владичицата на света.

Има още →

Лука 8:26-39

          И преплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея. А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата.
Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: Какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи!
         Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек, понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го вързваха с вериги и окови и го пазеха, но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците.
         Иисус го попита и рече: Как ти е името? Той рече: Легион, защото много бесове бяха влезли в него. И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната. А там по рътлината пасеше голямо стадо свини и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи.
         Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави.
         Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. И излязоха да видят станалото, и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум, и се изплашиха.
         А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният.
         И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях, понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна.
         Човекът пък, от когото излязоха бесовете, Го молеше да бъде с Него, но Иисус го отпрати и рече: Върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог.
Той отиде и разправяше по целия град, какво му бе сторил Иисус.

Стенописът е копиран от http://www.doxologia.ro

           Основа на покаяние, пример на умиление, образ на утешение и духовно съвършенство бе твоят равноангелски живот, преподобне. Kато си пребивавал в молитви, постничество и сълзи, отче Йоане, моли Христа Бога за нашите души.

Гледайте презентацията Свети Йоан Рилски

Прочетете  Българските светци – небесни покровители на нашия народ

Иконата е копирана от http://www.gotishop.com (худ. Димитър Еленов)

          Възлюбила своя Небесен Жених, не си се изплашила от мъченията на злочестивия агарянин и си проляла кръв и си пострадала до смърт, Злато всехвална, Мъгленска похвало. Затова сега приемаш твоята достойна награда – вечно веселие в чертозите на Христа, Нашия Бог. Него моли да се спасят нашите души.

Иконата е копирана от https://ibazar.focus.bg (икона от Росен)

             Достославна Параскево, ти обикна пустинническия и безмълвен живот и с усърдие последва твоя Жених Христа, ти прие Неговото благо иго още в младостта си и мъжествено се въоръжи с кръстния знак срещу невидимите врагове, ти угаси жарта на страстите с постнически подвизи, пост, молитви и сълзи. И сега заедно с мъдрите девици, като предстоиш пред Христа в Небесния чертог, моли Го за нас, които почитаме твоята свята памет.

Иконата е копирана от http://www.pastir.bg

Лука 8:5-15

         А когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча:
         Излезе сеяч да сее семе и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха, а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага, други пък паднаха между тръни и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха, а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша!
         А учениците Му Го попитаха и рекоха: Какво значи тая притча?
         Той отговори: Вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират.
          Тая притча значи: семето е словото Божие, а това, що падна край пътя, са ония, които слушат, но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят, а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват, а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод, а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша!

Братя и сестри,

           Днешното литургийно евангелско четиво бе Господнята притча за сеяча. Иисус Христос разказва пред народа тази притча, а после е запитан за скрития смисъл на притчата. На въпроса на апостолите  Спасителят се отзовава с разяснение кратко и ясно.

Има още →

Братя и сестри, 

            На 10 октомври Църквата възпоменава величествения подвиг на мъченичество, заради чистотата на вярата – възпоменава 26-те Зографски преподобномъченици, предали живота си на Господа, изгорени живи от католиците латинци на 10 октомври, 1284 година.
Как и защо се случва това? Тогавашният византийски император, като искал да закрепи властта си и като търси съюзници срещу арабите, решил да въвлича насила православна Византия в уния с Римския престол. Уния ще рече съглашателство и приемане на отхвърлените преди векове, по време на схизмата, а и по-рано, отстъпления на западните вярващи.
            По давление на императора такава уния – църковен съюз с отпадналите през 11 век латини се сключва на Лионския събор през 1274 година.

Има още →

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

             С троен венец увенча те Христос: на постничеството, на мъченичеството и на девството божествено, което ти докрай запази, славни свети Игнатие; затова и мощите ти прогонват страстите и всички лоши болести и рани.

Лука 7:11-16

           На другия ден Иисус отиваше в града, наречен Наин, и с Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ. А когато се приближи до градските врата, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица и много народ вървеше с нея от града.
           Като я видя Господ, смили се над нея и рече и: Не плачи. И като се приближи, допря се до носилото, носачите се спряха, и Той рече: Момко, тебе думам, стани!
           Мъртвецът, като се подигна, седна и почна да говори и Иисус го предаде на майка му.
           И страх обвзе всички, и славеха Бога и казваха: Велик пророк се издигна между нас, и Бог посети Своя народ.

 Братя и сестри,

           В днешното литургийно евангелско четиво свети евангелист Лука разказва за дивно чудо, сторено от нашия Господ Иисус Христос.
         Той възкресява покойник – едничния син на клета вдовица, носен за погребение. Не може всемилостивото сърце на Спасителя, дошъл за изкуплението на цялото човечество, да не откликне на майчината скръб.

Има още →