Марк 8:34-9:1

           И като повика народа с учениците Си, рече им: Който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.
           Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.

Има още →

Марк 2:1-12

           След няколко дни Той пак влезе в Капернаум и се разчу, че е в една къща.
           Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат, и Той им проповядваше словото.
            И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица, и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният.
           Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: Чедо, прощават ти се греховете.
           Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: Какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?
           Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: Що размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа на разслабения: Прощават ти се греховете ли, или да кажа: Стани, вземи си одъра и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): Тебе казвам, стани, вземи си одъра и върви у дома си.
           Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: Никога такова нещо не сме виждали.

Братя и сестри,

           Чухте днешното литургийно евангелско четиво според евангелист Марк. Господ Иисус Христос изцелява тежко болен човек – разслабен, ще рече парализиран. Изцелява го, като вижда вярата на четиримата му близки, които разкриват  покрива на къщата, за да спуснат болния при Спасителя Христос. И Господ прекъсва проповедта Си, за да изцели нещастния. Виждайки вярата на тия четирима близки, които намират начин да доближат болния до Извора на Живота, Господ заради тази вяра опрощава греховете на разслабения, а после и го изцелява телесно.

Има още →

            Заради страданията на Твоите светии, смили се, Господи, и изцели нашите болести, Човеколюбче, молим те.

Свети 40 мъченици Севастийски – 9 март

          При царуването на нечестивия император Ликиний се надигнало жестоко гонение срещу християните. В арменския град Севастия началникът на войската – ревностен поборник на идолослужението, научил, че в неговия полк има дружина от 40 християни и решил да ги принуди към идолопоклонство, но те били твърди във вярата си.
          Мъчителите завързали четиридесетте свети воини в леденостуденото езеро, близо до град Севастия за цяла нощ, а наблизо затоплили баня, та войниците, привлечени от топлината й, да не устоят на подвига. Само един от тях побягнал към банята, но едва стъпил на прага й, паднал мъртъв. В третия час на нощта светлина се разляла над всички, а те пеели възхвала на Бога. Като видял чудото стражът, който ги пазел, се хвърлил при мъчениците в езерото, изповядвайки вярата си в Христос, и така попълнил числото на четиридесетте.
         На сутринта всички били поразени от чудото, че мъчениците са още живи и славят Бога. Извлекли ги от езерото и ги подложили на нови мъчения, а накрая ги изгорили на клада. Това станало на 9 март.
          На 9 март, 1230 г. цар Иван Асен удържал победа над епирския деспот в Клокотница и построил храм в чест на 40-те мъченици в столицата Търново. Светите 40 мъченици са много почитани в България до днес.

Иконата е копирана от http://sv-ioanrilski-burgas.info

към Начало

       Тропар на великомъченик Теодор Тирон

        За велико изповядване на вярата, сред пламъците като в тихи води се радваше светият мъченик Теодор; изгорен в огъня се принесе като сладък хляб на Пресвета Троица. По неговите молитви, Христе, Боже наш, спаси нашите души.

Братя и сестри,

            В днешната събота, известна като Тодоровден, Тодорова събота, възпоменаваме дивно чудо, явило Божията милост над християните през 4-ти век. Било 50 години след прославената мъченическа кончина на младия мъченик – войникът Теодор Тирон, когато Бог удостоява Своя угодник да извършва чудеса.

Има още →

         Сирни заговезни – Денят на прошката

Простено! – Прости!

Матей 6:14-21

         Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец, ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.
         Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерните; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда.
          А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно, и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
          Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат, но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат, защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

Братя и сестри,

         Днес чухме Господните слова: „Ако простите на човеците прегрешенията им, и на вас Небесният Отец ще прости.“
         Какво значи това?
         Значи, че в степента, в която ние прощаваме, в тази същата степен и Бог ще ни прости. Нашето спасение е в нашите ръце, в нашето сърце, ако последва благодатния призив на прошката. Господ е всемилостив и всеопрощаващ, няма грях, който да победи Неговото дълготърпение, но Бог иска от нас да възрастнем от низостта на грехопадналата си природа, обременена със завист, злоба, жестокост, гняв, осъждане и лукавство – да възрастнем от това греховно помрачение в светоносни съсъди, в Христови приятели, отхвърлили вражда, неприязън и нерадение.

Има още →

На 28 февруари почитаме света мъченица Кирана Солунска

            Тази прекрасна невеста Христова беше от едно солунско село, наречено Ависона, чедо на християнски родители. Тя беше много красива и водеше скромен целомъдрен живот. Но дяволът, който мрази доброто, завидя на нейната голяма добродетел и като не можа да я оскверни със срамни помисли и с тайни неприлични деяния, намери за оръдие на своята злоба един агарянин, еничар, който беше бирник в онова село и събираше държавните данъци, и който се уязви от сатанинска любов към момичето. И започна окаяният да я ласкае по разни начини, за да я доведе до своето намерение. Но девицата съвсем не го приемаше. След това той обеща да й даде пари, колкото пожелае, и да й направи скъпоценни облекла. Ако ли не, я заплаши да й наложи наказания и накрая да я предаде даже на смърт. Но момичето имаше голяма любов към Христа и не се поддаде нито на подаръците и обещанията му, нито на заплахите му. Като видя, че не постига целта си, той се сговори с други еничари от неговата дружина и внезапно грабнаха момичето и го заведоха пред съдията в Солун, като лъжесвидетелствуваха, че уж била обещала да го вземе за мъж и да приеме тяхната вяра. Родителите й я последваха, но уплашени от техните заплахи, се скриха.

Има още →

Матей 25: 31-46

         А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози, и ще постави овците от дясната Си страна, а козите – от лявата.
           Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира, защото гладен бях, и Ми дадохте да ям, жаден бях, и Ме напоихте, странник бях, и Ме прибрахте, гол бях, и Ме облякохте, болен бях, и Ме посетихте, в тъмница бях, и Ме споходихте.
          Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме? Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме? Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме?
         А Царят ще им отговори и каже: Истина ви казвам, доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.
         Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: Идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели, защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям, жаден бях, и не Ме напоихте странник бях, и не Ме прибрахте, гол бях, и не Ме облякохте, болен и в тъмница, и не Ме споходихте. Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме?
        Тогава ще им отговори и каже: Истина ви казвам, доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили.
        И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците – в живот вечен.

Братя и сестри,

             В днешната неделя Месопустна, когато за последен път вкусваме месо, в знак на подготовка към Великопостните дни, в днешната неделя Църквата възпоменава най-величавото събитие на бъдните дни – свършека на човешката история и края на този свят в познатия му вид. Като знаем,че небе и земя щепреминат,но Господните думи няма да преминат, четем с трепет и страх Божий описанието на това най-грандиозно събитие – Страшния съд.

Има още →

Братя и сестри,

            Днес възпоменаваме молитвено нашите починали сродници в съгласие с апостол Павловите думи “възнасяй молитви, просби, моления за всички човеци“. В това число са и отходилите във вечния живот наши сродници, за които Църквата не спира да се моли. Моли се, защото знаем, че те са живи, така както Господ Иисус Христос ни наставлява: „Бог не е Бог на мъртви, а на живи“.
              Да, при нас ги няма, предали сме сътвореното от земна пръст тяло на сродната му пръст, но един ден, в часа на Съда, гробовете ще се отворят, починалите ще възкръстнат, душите ще се единят със своите тела, вече преобразени и блестящи, както казва апостолът “всинца ще се изменим“. Затова и гробът не е просто място на тление, а чертог, от който един ден ще бъдем призовани за неописуемия изгрев на вечния живот.

Има още →

      Лука 15:11-32

          И Господ още каза: един човек имаше двама сина, и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота.
           Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно. А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда, и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини, и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше.
          А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син, направи ме като един от наемниците си.

Има още →

          От пелените още, ти с усърдие прие за сестра премъдростта, богогласни, защото я видя пресветла като чиста девица. Прие я, доведе я и украси с нея душата и ума си, като със златен наниз, и се разкри, блажени, като втори Кирил  по име и по разум, о премъдри!

Братя и сестри,           

            На днешния ден се е представил в Господа велик богоносен Божи угодник, създател на българската азбука, довел Словото Божие до славянските народи, а именно Константин Философ, брат на Методий,архиепископ Моравски, приел 40 дни преди кончината си монашеска схима с името Кирил. Почитаме го като истински светилник, който не може да се укрие, а свети високо в духовния свят.

Има още →