Преобразил си се на планината, Христе Боже, като си показал на Твоите ученици славата Си, според силите им да я възприемат. По молитвите на Богородица да възсияе и над нас, грешните, Твоята вечна светлина, Светодавче, слава на Тебе!

Проповед на Преображение

Възлюбени чеда на Светата Църква,

            Днес е велик Господски празник. Неслучайно и тримата евангелисти – Матей, Марк и Лука съобщават подробно за тази чудна случка.
            Съвсем скоро след като Господ заявява, че около Него има хора, ученици Негови, които не ще видят смърт, докле не видят Царството Божие, дошло в сила, съвсем скоро след това Христос взема със Себе Си Петър, Иаков и Йоан и се възкачва  заедно с тях на Таворската планина. Знаем, че често Спасителят се е уединявал за молитва.
             Там, на планината Тавор, Господ Иисус Христос се преобразява пред смаяните погледи на тримата апостоли. Лицето Му светва като слънце, дрехите Му засияват бели като светлина, а от двете Му страни се явяват старозаветните пророци Мойсей и Илия и разговарят с Него.
             Това велико събитие честваме днес. Честваме извечно сияещата Божественост, извираща от Троичния Бог, лъчезрима и просияла чрез човешката природа на Сина Божий. Прекланяме се пред великата тайна, станала зрима за телесните очи на апостолите – сияещата нетварна светлина на Божия Син, на Второто Лице на Света Троица е видима за учениците. Всъщност това е извечно лъчащата се Божествена сила, извираща отвъд същност на Божествената Троица. Но по воля Божия люспите от очите на апостолите са паднали и те са удостоени да видят Божествената светлина, Божествената природа на Учителя, при Когото пребивават три години, чиито думи слушат и Когото следват в Неговото обществено служение.
             Така те не ще вкусят смърт, не ще вкусят смърт Петър, Иаков и Йоан преди да видят Божествената слава на Онзи, чрез Когото всичко е станало.
             И ние също вкусваме тази светлина, тази слава. Тя ни се дава в Светото Причастие.Заставайки пред Светата Чаша ние вече сме пред Таворската планина. Заставаме пред Божественото озарение. Защото християнството не е просто ходене на църква и палене на свещ. Християнството е начин на живот, единение с Христа в Светите тайни, озарение свише, което по невидим начин става част от нас.
             Да видят Преображението Христово се дава на апостолите, за да не се усъмнят и поколебаят в предстоящите дни на Христовите страдания при Голгота.
              На нас се дава да вкусим озарението според Господните слова: „Който яде Моята плът и пие Моята кръв ще има живот вечен и Аз ще го възкреся в последния ден.“
              Нека настояваме да знаем повече за Светото Причастие и да пожелаем да пристъпим към него, за да имаме дял във възкресението! Амин!
              Честит празник на всички!

Копирайте Проповед на Преображение,2020

Мозайката е копирана от https://www.britannica.com

Чудното насищане на 5 хиляди души с пет хляба и две риби

Матей 14:14-22

           И като излезе Иисус, видя много свят и смили се над тях и изцели болните им. А на мръкваме приближиха се до Него учениците Му и рекоха: Тук мястото е пусто, и времето вече напредна, разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна.
            Но Иисус им рече: Няма нужда да отиват, дайте им вие да ядат.
            А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби.
            Той рече: Донесете Ми ги тука.
            И след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците – на народа.
            И ядоха всички и се наситиха, и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша, а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца.
            И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа.

Братя и сестри,

           Чудото, сторено от Господа – насищането на 5000 души с 5 хляба и 2 риби, това чудо е тъй поразително, че и четиримата евангелисти го отразяват. Изумително е разкриването на Божията милост. Творецът на небето и земята, Онзи чрез Когото всичко е станало, милее за всеки от нас. Мнозина, донесли своите болни, голямо множество народ – жени, деца старци ожидат Божието снизхождение, търсят Христовата проповед и Христовите изцеления.
             Господ знае, че ние сме плът. Сам приел плът за нашето спасение, Синът Божи не ще остави дошлите за помощ и просещите озарение.

Има още →

Praznici 2.cdr

            С хвалебни венци да увенчаем славните Седмочисленици – Кирила и Методия, Климент и Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, които изгряха като светила и ни благовестиха Триединния Бог. Вие, непоклатни стълбове на българската Църква и боговдъхновени поборници на нашата реч, които прогонвате езическото бесовско учение, молете се на Христа Бога да утвърди нашата Църква и да дарува на душите ни велика милост.

            На 27 юли е успението на свети Климент Охридски. На този ден Църквата е отредила да се чества паметта на седемте славянски просветители: светите Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. За всеки един от тях в църковния календар има отделен ден, но в този ден те се празнуват заедно под  името Седмочисленици.

Свети Пантелеймон
Тропар
  Свети страдалче и целебниче Пантелеймоне, моли милостивия Бог да прости прегрешенията на душите ни.

Има още →

Матей 9:27-35

           Когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов!
           А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него. И Иисус им рече: Вярвате ли, че мога стори това? Те Му казват: Да, Господи!
           Тогава Той се допря до очите им и рече: Нека ви бъде по вашата вяра.
           И очите им се отвориха, а Иисус им строго заповяда: Гледайте, никой да не узнае. А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя.
            Когато пък тия излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс. И след като бесът биде изгонен, немият проговори. А народът се чудеше и думаше: Никога не е бивало такова нещо в Израиля.
           А фарисеите думаха: Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз.
           И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.

Братя и сестри,

           Чухме литургийното евангелско четиво от евангелист Матей. Това е разказът за изцелението на двамата слепци, които се молят, Синът Давидов, Спасителят на света, да ги помилва. Господ се допира до очите им и те проглеждат. Проглеждат според вярата си, а тя е голяма. И Христос изцелява всяка болест и немощ и проповядва благодатното и спасително божествено учение на опрощението.

Има още →

Иконата е копирана от https://tvsatcom.bg/novini/uspenie-na-sv-anna/

Има още →

           Избавила си се мъжествено от лукавството на врага, победила си съюзилите се с него и от Бога си приела изобилна благодат да прогонваш от верните смъртоносните болести. Затова, моли се на Господа за нас, Марино славна!

Братя и сестри,

               Господ Иисус Христос чрез своя апостол възвестява свободата на всички човеци, създадени по Божий образ: „Няма вече юдеин, нито елин, няма роб, нито свободник, няма мъжки пол, нито женски – всички сме едно в Христа Иисуса.“
             Да, всичко пред Бога сме равни, Бог обича всинца ни. Бог не гледа на лице – всеки, който Го люби и изпълни заповедите Му е добре дошъл в Божия чертог.
             Дори и крехкият женски пол Бог дарява със сили и безстрашие в изповядване на вярата. Църквата е отворена за всички – всеки може да изповяда Христос и да влезе в нея, всеки би могъл, при действие на Божията благодат дори да възрастне до мъченик.
             Днес честваме света Марина – нежната 16-годишна девойка от езически род, с езическо възпитание, от малка научена да вярва в множество богове, астрологии, хиромантии, прераждане. Ето, сред всички тия заблуди е израстнала младата Марина, те са били част от възпитанието на езичниците, така както за съжаление са част и от днешните представи на нашето бездуховно неоезическо общество. Дъщеря на езически жрец, тя посреща първите си гонения и  несгоди от собствения си баща, подобно на света Варвара, която дори била изтезавана собственоръчно от обезумелия в злобата си баща.
             Научена в истините на Христовата вяра, тя още не е кръстена, когато трябва да защити вярата си. Света Марина, наречена великомъченица заради великите си страдания и заради множеството, обърнато към Христа при тези мъчения, света Марина – 16-годишното девойче, устремено да се уподоби на мъдрите девици, превърнало се в чист и благословен съсъд на Божията светлина, понася нечувани мъчения с желязо, огън и вода.
            Ако отворим днешните учебници, ще прочетем по литература, че житията на светиите съдържат стереотипи и щампи. Винаги има чудеса или мъчения, които са тежки, ще прочетем, че това са едва ли не необходими шаблони на поведение – описаният светия е измъчван все по-страшно и тежко, Бог изцелява раните му и мнозина се обръщат към вярата.
              Предполага се, че това са разкрасени, повтарящи се форми във всяко житие. Но длъжни сме да знаем истината. Житията наистина изобилстват от чудеса и това е съвсем естествено, защото Бог твори чудеса чрез молитвите на Своите светии. В житието на всеки мъченик са описани страданията му, но това не е шаблон, не е преувеличение, точно обратното – не винаги е предадена изцяло и в подробности многочасовата, многодневна, понякога и многомесечна мъка на мъченика за вярата. Защото светците са страдали и са усещали болка, но подкрепяни свише са устоявали в подвига. Не само че няма преувеличения, дори много често не са описвани изцяло и докрай техните мъченически подвизи.
            Така девойчето Марина от Антиохия Писидийска скланя накрая след много дни нечовешки мъчения глава пред меча на палача.
             По нейните молитви Господ да ни прости и помилва, да ни облагодати и вдъхне сили да изповядваме поне мъничко вярата с нейното дръзновение. Амин!

Копирайте Проповед на 17 юли, света Марина, 2020

Иконата е копирана от http://www.ok.ru

Матей 8:28 – 9:1

           И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата. Те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път.
           И ето, те извикаха и казаха: Какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?
          А далеч от тях пасеше голямо стадо свини. И бесовете Го молеха и думаха: Ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини.
           И Той им рече: Идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата.
           А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс. И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им.
           Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.

Братя и сестри,

            Днешното литургийно евангелско четиво ни разказва за спасението на двама бесновати, изцелени от нашия Господ Иисус Христос. Ужасени сме като чуваме как бесовете викат: „Какво имаш Ти с нас Иисусе, Сине Божий? Дошъл Си да ни мъчиш преди време?“ Защото лукавите духове знаят, че тяхната отсъда е неизбежна, знаят,че ще свършат в огненото езеро. Затова са тъй безпощадни към нас, хората, и към цялото творение. Злите духове не могат да се примирят, че ние – слаби телесни същества, ние – грехопадналите, измъчени, заблудени, можем да бъдем спасени, защото Бог ни обича, обича ни като чеда, макар и непослушни, стига само да призовем Неговото Име.
             Ние сме много по-различни от тези бесновати, чиято обсебеност е видна за всички. Защото ние пък сме обиталище на страсти и душевни недъзи, от които трябва да молим коленопреклонно да се отървем. Да се спасим от беса на завистта, беса на осъждането и злобата, нерадението и духовната леност, омразата и гнева. Ето колко много бесове отхранваме ние, макар външно да не приличаме на бесноватите от евангелския разказ.
           Но носейки всички тези недъзи, не ще влезем в Царството Небесно. Не ще се сподобим с Небесния чертог. Не ще постигнем смисъла на нашето истинско предназначение – да придобием подобието Божие.
           Затова да молим Господ да ни спаси, съзнавайки греховните си слабости, да не се считаме за безгрешни и праведни, а да искаме да съзрем истинските си ужасни недостатъци. Да се покаем за тях и да започнем с непобедимата сила на Божията благодат битката на нашия живот – отвоюването на Небесното ни жилище.
           Затова и земната Църква е наречена войнстваща Църква, а Небесната – тържествуваща Църква.
           Църквата е една единствена, неин Глава е Христос, но в земната си част тя е войнстваща, точно защото воюва срещу поднебесните духове на злобата.
          И по-точно Бог воюва срещу тях, трябва само ние да потърсим Божията помощ и закрила.
          Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на Майката Божия – нашата най-силна застъпница пред Божия престол. Амин!

Копирайте Проповед на Неделя пета след Петдесетница, 2019

Стенописът е копиран от http://www.zadrugata.com

          С твоето чудно надмощие си победила докрай вражеските сили, Недельо преславна, защото със светлината на честния Кръст си прогонила идолопоклонението далеч в мрака.
          Девице чиста, моли Христа Бога да ни дари велика милост.

Братя и сестри,

          Някои християни – хора в плът и кръв, подобни на нас хора в света, със своите предпочитания, навици, светоглед, са просияли като слънца в невечерния ден на Божието Царство. Те са потъпкали демонските козни, отрекли са се от всяко земно благо заради Христа и са проляли кръвта си за Господ. Ето това са мъчениците, които са толкова високо в небесната йерархия, че дори с очите на душата ни е трудно да се издигнем в такава шеметна височина. Облечени в белите дрехи на невинността, оплискани в кръв, те предстоят пред Божия престол – така ги описва свети Йоан Богослов в книгата „Откровение“. Сред тях е днес честваната мъченица Неделя, сподобила се с мъченически венец в дните на страшното гонение на император Диоклетиан. Знатният й произход и голямата й красота не я съблазнили за женитба и светски живот. Тя отказала брака, защото била невеста Христова. Не е криела, че е християнка.
           Един обиден от отказа й младеж веднага докладва на императора, който е известен с голямата си омраза в преследването на християните. Точно по негово време Църквата дава стотици мъченици. Изглежда всичко това става в Никомидия, Мала Азия, където римските императори са имали резиденция.
           Родителите на света Неделя веднага са заточени на о. Митилин, където се сподобяват с мъченическа кончина, а самата девойка претърпява ужасни мъчения за Христа. Тя е удостоена с божествено видение – Сам Христос й се явява в тъмницата и изцелява раните й. Минути преди да бъде посечена с меч, тя кротко издъхва с молитва на уста. Това става през 289 година.
          Ние сме дълбоко свързани с почитта към тази дивна Божия угодница Повече от век нейните мощи се покоят в столицата на Второто българско царство, където благочестивите царе от династията на Асеневци боголюбиво събират мощи на светии, та Търново е станал истински богохраним град. В Търново са били мощите и на свети Йоан Рилски, света Петка Епиватска, света Филотея Търновска, а също и на света Неделя. Тези светци са навеки свързани с нашия народ и са сътворили чрез своите мощи дивни чудеса в нашата земя.
            Свети патриарх Евтимий ни е оставил прекрасно житие на великомъченицата. Поколения наред българи тачат светлата й памет и се молят за нейното застъпничество. Доказателство за това благоговейно отношение са широко разпространените имена Недялка, Неделина, Делчо, които говорят колко много нашия народ е скрепен с духовна връзка с прославената, великата Неделя (или Кириакия, както е името й на гръцки).
          По нейните молитви Бог да ни укрепява, вразумява и съхранява.
          Честит празник! Честито на всички именици!
           Божието благословение да е с всички вас! Амин!

Иконата е копирана от www.crkvaub.rs

Евангелско четиво на Неделя четвърта след Петдесетница
Матей 8:5-13

           А когато влезе Иисус в Капернаум, приближи се до Него един стотник, молеше Го и казваше: Господи, слугата ми лежи у дома разслабен и люто страда.
           Иисус му казва: Ще дойда и ще го излекувам.
           А стотникът отговори и рече: Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само дума и слугата ми ще оздравее, защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници. Едному казвам: върви, и отива, и другиму: дойди, и дохожда, и на слугата си: направи това, и прави.
           Като чу това, Иисус се почуди и рече на ония, които вървяха подире Му: истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра. И казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапеза с Авраама, Исаака и Накова в царството небесно, а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина, там ще бъде плач и скърцане със зъби.
           И рече Иисус на стотника: Иди си и, както си повярвал, нека ти бъде. И слугата му оздравя в същия час.

Иконата е копирана от http://www.oasteadomnului.ro