Иконите са копирани от http://www.ant1news.gr и http://www.haoss.org.

Тропар

Със словата си ти поучи езичниците на Божията вяра, а с делата си се възвиси до божествения безпечален живот; с чудесата си просия пред ония, които пристъпват с вяра към тебе, а със знаменията преславно озари западните земи. Затова, Клименте, славим твоята божествена памет.

    На 25 ноември почитаме свети Климент Охридски

             Свети Климент Охридски почитаме в числото на светите Седмочисленици на 27 юли, когато е неговото успение. На 25 ноември е отреден от църквата отделен празник за светеца, който тържествено се отбелязва от православния български народ.
             Свети Климент Охридски и неговото дело са неразривно свързани с епохалното събитие за славянския свят, а именно – създаването на славянската азбука от свети Кирил Философ и преводаческата и просветителска дейност на неговия брат Методий и учениците им. Всички тях – светите Кирил, Методий, Климент, Сава, Наум, Горазд и Ангеларий наричаме свети Седмочисленици.
            Дали наистина отдаваме заслуженото на тези богомъдри съзидатели на цял един нов духовен свят, спасили от асимилация славянството? Знаем ли достатъчно за тези хора, на чийто духовен ръст дължим неповторимото светоусещане за баграта и дълбината на родното слово?  Смятаме ли се за достойни наследници на светители, чиято мъдрост и святост е сравнима само с просветното дело на християнската книжнина от 4 -ти век – „златния век“ на патристиката*? Осъзнаваме ли, че цяла вселена, оросена от благодатния дъжд на Божиите букви, е родена и живее  благодарение на светите братя и техните ученици!

           За нас, българите, свети Климент, заедно със свети Наум, остават най-силно свързаните с българската духовна култура, светители. И това не е случайно – след отстраняването на свети Горазд, поради интрига на немското духовенство, най-старши по възраст от приближените на светите братя, е свети Климент. Дори нещо повече, житиеписецът на свети Климент – блажени Теофилакт, описва Климент като най-близък ученик на свети Методий, по род славянин.
           Знаем, че след смъртта на свети Методий, Климент и школата на славянските преводачи е разпръсната от немския епископ Вихинг, който не желае в земите на Чехия да има славянско богослужение.
           Нямаме сведение какво става с Горазд и Сава, но за Климент, Наум и Ангеларий се знае, че достигат пределите на България.
           Свети княз Борис – Покръстителят, владетел с ясен политически взор и изключителна проницателност, е предвидял нужната писменост на роден език. Още в Плиска свети Климент има възможност за разгръщане на широка по обем книжовна дейност. Освен превода на богослужебната литература, свети Климент, заедно с Константин Преславски, създава блестящи творби, пример за най-изискан стил и най-възвишено богоозарение. Сравним е единствено със знаменития си учител – неподражаемия по точност на изказа и философичност, създател на азбуката – свети Константин, наричан Философ.
            Изпратен в Девол, Главиница и Охрид, свети Климент организира училище за начална грамотност и подготвя свещенослужители. В житието му пише, че за кратко време е успял да обучи 3500 души – цифра, в която някои изследователи подозират хипербола, но всъщност показваща грандиозното му дело, като макар и със съработници, основната тежест по организация и идеен план, е била несъмнено на свети Климент.
            Както знаем, свети Климент още в Рим, когато папата канонизира славянските преводи, е ръкоположен за свещеник, а след възцаряването на Симеон става епископ, и то „пръв епископ на български език“.
            Ето как звучи на един език с новосъздадена писменост, с динамично изковаващи се понятия, изящния слог на ненадминатия Климент, пишещ възхвала на своя незаменим учител свети Кирил: „Облажвам твоите златозарни очи, чрез които слепотата на незнанието бе премахната …. Облажавам твоите ангелозрачни зеници, озарени от божествената слава…. Облажавам твоите пречестни ръце, чрез които слезе над моя народ дъждовният облак на богопознанието… Облажавам твоята златозарна утроба , от която изтече за моя народ животворна вода….. Облажвам твоите светлозарни нозе, с които ти бързо обходи като слънце целия свят….“
            Тази „светлинна теология“, това изграждане на сложни прилагателни, носещи наносите на християнската мистика, това сътворяване на нови думи, е дело на свети Климент – отличителна черта на неговите текстове, несравними нито с Константин Преславски, нито с Йоан Екзарх, чийто принос към „златния век“ е също колосален.
            С право свети Климент е строител, съзидател на старобългарския книжовен език, сравним единствено с поетичното перо на знаменития Григорий Богослов, тъй обичан от свети Кирил Философ. С право Софийският университет и множество училища в страната носят името на Охридския чудотворец.
            И неслучайно, благодарение на неговото изящно перо, разполагаме с най-основните извори за делото на самите свети братя – „Пространно житие на Кирил“ и „Пространно житие на Методий“. Блажени Теофилакт пише, че преди смъртта на Климент, някои от учениците му видяли насън, че светите Кирил и Методий дошли при блажения и му предсказали края на неговия живот.
            Ето така – заедно на небесата са праведниците, трудили се усърдно на Божията нива, учители и ученици, боговдъхновени светители, духовни лампади, сияещи светилото на непомръкващата вяра (да не забравяме, че всички техни усилия са именно, за да могат славяните да слушат Библията на роден език, а не в името на абстрактна духовност или автономна култура, или самостойна книжнина, защото на езика на средновековния човек, духовността е винаги тъждествена с вярата в Бог). Сега са заедно пред Божия престол в съзерцание на Божествената слава – седмина, които достойно се потрудиха, за да отворят духовните очи на съвременниците си и поколенията след тях.
              Заедно са светите Кирил, Методий, Климент, Сава, Наум, Горазд и Ангеларий – с добрия подвиг подвизавали се, пътя свършили, вярата опазили, и ето за награда получили нетленния венец на правдата в Божието Царство.
              Награда е и това, че и до момента изписваме  „вяра“, така както свети Климент ни показа….

*патристика – название на светоотеческата литература в периода 4-8 век

Иконата е копирана от http://www.atelierpraxis.blogspot.com

          Да възпеем всехвалната Христова невеста, закрилница на Синай, наша помощница и застъпница, защото тя светло обори нечестивите майстори (на словото) чрез силата на Духа и се увенча като мъченица и измолва за всички велики милости.

         Иконата е копирана от https://ok.ru

На 22 ноември почитаме свети Михаил Воин, българин

Евангелско четиво на Неделя девета след Неделя подир Въздвижение – Лука 12:16-21

         И каза им притча, като рече: На един богат човек нивата се бе много обродила и той размишляваше в себе си и казваше: Какво да направя? Няма де да събера плодовете си. И рече: Това ще сторя – ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: Душо, имаш много блага, приготвени за много години, почивай, яж, пий, весели се.  Но Бог му рече: Безумнико, нощес ще ти поискат душата, а това, що си приготвил, кому ще остане?  Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.

Прочетете:

           Днес предобразът на Божието благоволение и проповед на спасението на човеците – Дева светло се явява в храма Божий и предвъзвестява Христа на всички. Да възкликнем и ние велегласно към нея: радвай се, изпълнение на Божия промисъл.

Братя и сестри,

           Днес честваме Онази, Която в пророческо вдъхновение предвидя за себе си: „Ето, отсега ще ме облажават всички родове“(Лука 1:48)
           Тържествуваме заедно с девиците, понесли запалени свещи и запели химни, въведението на тригодишната Мария в Йерусалимския храм. За това празнично събитие от живота на невръстната младенка знаем от Свещеното Предание, явено в раннохристиянски текстове и в словата на много свети отци, чествали този ден.
            Праведните богоотци свети Йоаким и света Анна, решават да изпълнят своя обет – да отдадат на служба Богу роденото от тях дете. С множество роднини от своите царски и свещенически родове, богоотците потеглили от Назарет за Йерусалим.
            Блажени Теофилакт пише, че не само земният Йерусалим се събрал да види това празнично шествие, но и небесният град Йерусалим – светите ангели Божии се събрали да видят преславното въведение на малката отроковица в храма.
            И ние, ведно с тях ликуваме да съзрем избранницата Божия – Онази, Която ще се удостои след броени години да стане Вместилище на Невместимия.
            Свещеникът от Авиевата смяна – Захария, бащата на свети Йоан Кръстител, посреща Тази, Която ще се превърне в Новата Ева – Ева, чрез която вече ще се извърши спасението на човешкия род.
            Защото чрез прародителката Ева грехът влезе в света, а чрез Преблагословената Девица се осъществи дългочаканото избавление.
            Да дерзаят пророците, които в своя боговдъхновен взор говореха за възлюбената от Бога Владичица, да дерзаят тези, които я описваха в старозаветното писание като неопалима къпина, покарал Ааронов жезъл, Божий кивот, руно Гедеоново и множество предобрази, които се отнасят за Пречистия съсъд, в който Бог благоволи да се всели.
             И на иконата на днешния празник се виждат високите стъпала към храма, които сама Пренепорочната изкачва, за да влезе в Светая Светих  по Божие благоволение, в Светая Светих – там, където първосвещеникът влиза само веднъж годишно и произнася Божието име.
             Знаем, че света Анна често е идвала да навести своята дъщеря. Малката девица бързо изучила старозаветното Писание в съвършенство – затова често я виждаме изобразена с книга или хурка в ръка.
             Светата Дева се е обучила на изкусно ръкоделие – шиене и тъкане, тя е шиела храмовите завеси. Нейният живот в храма е бил молитва и труд.
              Ето така – в богосъзерцание и служение на Бога, Мария се е готвела за великото чудо – възвишената тайна на Божието Домостроителство, а именно – Боговъплъщението.
               Днес по традиция християнските семейства са в храма, за да почетем този славен празник. И да се приобщим със Светите Тайни – Тялото и Кръвта Господни.
               Редно е да знаем и друго – че не подобава да напускаме богослужбата преди края на светата литургия. Свети апостол Павел казва:“ Не напускайте събранието“. Има древни канони от съборите на светите отци, които налагат анатема на всеки, който не достоява до края на службата.
               Мнозина по незнание мислят, че когато завесата се спусне и каже: „Святая святим“- „Светинята е за светиите“, мнозина мислят, че службата е свършила.
               Тръгвайки си, те обръщат гръб на светлите ангели, които невидимо са изпълнили храма по време на претворяването на Светите Дарове.
                Когато тръгнем ненавреме, падаме под запрещението на древните църковни канони и сами се подлагаме на осъждане.
               Едва след възгласа на свещеника „С миром изидем“ – „С мир да излезем“, можем да тръгнем, щом имаме уважителна причина.
               И ако досега не сме знаели това, незнанието няма да ни се вмени за грях, но щом вече го знаем – нека да направим нужното за нашето спасение.
               Бог ни е дал свободна воля, но от нас зависи как ще я използваме.
                А сега нека всички, подготвили се с пост и лична изповед пред своя изповедник, да пристъпят към Светата Чаша!
                С вяра, благоговение и трепет да се молим – Тялото и Кръвта Христови да ни са за спасение, просветление и вразумление. Амин!

Копирайте Проповед на Въведение

Иконата е копирана от http://www.kanon-tradition.ru

Евангелско четиво и проповед

Лука 10:25-37

         И ето, един законник стана и изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?
         А Той му каза: В Закона що е писано? Как четеш?
         Той отговори и рече: „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си“.
         Иисус му каза: Право отговори, тъй постъпвай и ще бъдеш жив.
         Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: А кой е моят ближен?

Има още →

Благодатта на твоите уста, възсияла като огнена светлина, просвети вселената, придоби за света съкровища не от сребролюбие, показа ни висотата на смиреномъдрието. Но като ни поучаваш със своите слова, отче Иоане Златоусте, моли Словото Христа Бога да спаси нашите души.

    „Ако някой е намерил истината и търси нещо друго, очевидно е, че търси лъжата” 
                                                 свети Йоан Златоуст

           С тази крилата фраза златоустият богослов, един от най-ярките писатели на 4-тото столетие, перфектно образованият в античните философски школи антиохиец Йоан, сякаш се обръща към нашата съвременност.
          Очевидно е, че става въпрос за вяра, не за истина в смисъла на някакъв факт от сферата на тяснопрофилираното знание (т.е. не е истина от типа на научен факт като този, че ацетилхолинът е медиатор при преноса на нервни импулси в синапсите). Говори се за намерена Истина, за Истина която Е, за Христос, за Христос, Който е Пътя и Истината и Живота, за тази Истина, която ще познаем и която ще ни направи свободни. За тази истина пише Йоан Златоуст.

Има още →

Мино всехвални, събрали се с вяра, възхваляваме те като събеседник на ангелите и съжител с мъчениците и молим мир за света и велика милост за душите ни.

Иконата е копирана от http://www.picturabisericeasca.net

    Военачалници Божии, служители на Божествената слава, предводители на ангелите и наставници на човеците, измолете полезното за нас и велика милост, защото сте военачалници на безплътните сили.

Братя и сестри,

            Днес е празникът на светите ангели Божии и най-вече в чест на свети архистратиг Михаил – предводител на небесните войнства. Неговото име  – Михаил означава „Кой е като Бог?“ и още в Стария завет този ангел се споменава неведнъж. От Свещеното Писание и Предание ние знаем и имената на седем от първенстващите ангели, като свети Михаил предвожда ангелските сили срещу духовете на мрака. В Библията е казано, че „Михаил и ангелите му водеха битка на небесата с дявола и демоните му.“

           Господи, Който с дълбока мъдрост човеколюбиво всичко устройваш, и полезното на всички подаваш, Единствен Създателю, упокой душите на Твоите раби, защото упованието си възложиха на Тебе – Творец и Създател, и Бог наш.

           Братя и сестри,

Имаме великото утешение да знаем, че раздялата с нашите обични не е вечна. Да знаем, че те са престъпили прага на вечния живот, както и ние един ден ще го престъпим. Няма човек, който да отбегне участта на Адамовите потомци, а тя е смъртта като следствие от първородния грях. Но нашият Изкупител и Спасител Иисус Христос влезе в схватка с този извечен враг и с онзи, у когото е властта на смъртта – сиреч дявола. Влезе в схватка, победи го чрез Своето Възкресение и днес вече знаем, че преминаваме през смъртта, за да се събудим за пролетта на вечния живот.    

            Това блаженство молим и просим за нашите покойници, знаейки, че няма човек без грях. Защото и Сираховият син в Старият Завет казва: „Милост да имаш за всички човеци, но и починалият не лишавай от милост.“ Тази милост за починалия са заупокойните литурии, панихидите, молитвите и милостинята в негово име. Защото както сме се грижили приживе, така и сега трябва да продължим да се грижим за онези, които не са вече сред нас.

            И да не спиране да се молим Бог да упокои починалите в място злачно и спокойно, където няма скръб и въздишка. А Сърцеведецът Господ, който чете в нашите сърца, вижда нашата любов към близките и по мярата на тази обич ще изпрати лъч от Своята благост, където и да се намират те. Защото Бог е Любов, както казва свети Йоан Богослов.

            И по застъпничеството на Майката Божия, Честния Предтеча и всички светии, да се уповаваме на безкрайното добросърдечие на Всеблагия наш Творец, у Когото всички са живи. Амин!