Честит да бъде рожденият ден на апостолската ни църква!

Благословен си, Христе, Боже наш, Който показа рибарите премъдри, като им прати Светия Дух и чрез тях улови света. Човеколюбче, слава на Тебе!

           В Името на Отца и Сина и Светия Дух!

           Велик Господски празник е днешният 50-ти ден след Възкресение Христово. Това е денят, когато Светият Дух слиза над апостолите, учениците и Майката Божия в Сионската горница във вид на огнени езици. Всички знаем, че точно в този ден, когато евреите честват Синайското законодателство – даването на 10-те Божии заповеди на пророк Мойсей, точно на този празник, събралите се Христови следовници получават сугубо, изцяло благодатта от Светия Дух, обещан от Сина.
           От този ден, получили живата вода и сами превърнали се в извори на жива вода, с богоумъдрено слово, на което никой не може да противостои, галилейските рибари започват своята проповед за Христа, която ще обиколи света.
           Тогава, в онзи ден Петдесетница, те са стотина или двеста души, но ето – 3000 се кръщават, а скоро и целият цивилизован свят ще бъде обходен от апостолските нозе. Тогава те са шепа хора, а виждаме, че днес благовестието Христово е стигнало до краищата на земята.
           Днес е рожденият ден на Църквата, Чиято Глава е Сам Христос, а Тя като тяло Христово има обещанието, че портите адови не ще й надделеят. Нека помним това обещание, казано от Спасителя, защото Светият Дух живее в Христовата Църква, получаваме Го в тайнството Миропомазание, усещаме Го на всяка Света Литургия; Светият Дух възпламенява сърцата ни с радост и щастие, които не са като радостите на този свят; на Светия Дух, Който животрепти в Църквата и живее в Тайнствата, се уповаваме и в днешното тревожно, тъжно и страшно време на болести и страхове, на катаклизми и неправди, на неистово отстъпление, не само от християнските, но и от общочовешките ценности.
            „Не бой се, мое малко стадо!“ – утешава ни Христос. Винаги стадото истинно вярващи е било малко, но силата е в Божия Дух, Който укрепва слабата ни човешка природа.
            И на същия този Божествен Дух – съпрестолен, равночестен и покланяем се уповаваме, та да може като християни да преминем скърбите и ужаса на нашите страшни дни, без да отпаднем от вярата.
            Да се молим да изповядваме Светата Троица с дух и истина и да се надяваме, че Светият Дух, живеещ в Църквата и в нашите сърца, макар и окаменели, безчувствени и греховни, ще ни наставлява в тесния път на спасението.
            Защото невъзможното за човеците е възможно за Господа.
            На Светата, Единосъщна и Животворяща Троица слава и сега, и вовеки!
            Амин!

Икона на Старозаветната Света Троица, 1708 г., Патриаршеския манастир „Света Троица“ край Велико Търново – изт. https://svetimesta.com

            Господи, Който с дълбока мъдрост човеколюбиво всичко устройваш, и полезното на всички подаваш, Единствен Създателю, упокой душите на Твоите раби, защото упованието си възложиха на Тебе – Творец и Създател, и Бог наш.

  Братя сестри,

           Днешният съботен ден е известен като Задушница. Днес Православната Църква повелява да се отслужва заупокойна Света Литургия и както чухте, молим се за душите на нашите предшественици и сродници, и за починалите от създание мира досега. Не забравяме и думите на богомъдрия Сирахов син, който казва: „Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост.“(Сирах.7:36) Така с молитвите на Църквата и нейното застъпничество, с упование Богу, Който не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Господа всички са живи, ние просим милост и добра участ за нашите починали сродници. И делата на милосърдие, сторени в тяхно име – да нахраним гладния, да облечем голия, да почетем книга „Псалтир“ от Стария Завет с молитва за упокой, да запишем името на починалия, за да го помене свещеникът в Светата Литургия – всички тези дела на нашата любов, която не е намаляла с годините раздяла, Бог по Своето човеколюбие ще зачете и ще изпрати лъч от Своята благост, където и да се намират нашите покойници (стига, разбира се да са кръстени, защото тогава са членове на едната свята и съборна апостолска Църква).
          Да даде Бог и ние да възпитаме деца и внуци в това благочестиво знание. Защото правенето на жито, преливането на гроба, свързано със заупокойната служба, не е просто традиция, която трябва да се спазва. Житото е символ на възкресението, а всички ние ще възкръснем в Деня на Съда, и дано за вечен живот, а не за вечна гибел. Житното зърно „умира“ в земята, за да възкръсне като клас напролет, както и ние се молим да възкръснем за пролетта на вечния живот. Преливаме гроба с осветеното вино кръстообразно, за да достигне благодатта отвъд мъртвостта и тлението на положеното тяло.
          Молим се Богу с надеждата, че Всемилостивият Сърцеведец по молитвите на Своята Пречиста Майка, застъпница на човешкия род, ще даде милост на починалия.
          И нека знаем, че не бива да лишаваме нашите болни сродници и роднини от изповед и причастие. Защото мнозина, макар и християни, не водят свещеник при болния, за да не се уплаши и да не помисли, че умира. Нима не знаем, че всички ние сме смъртни. И още по-лошо – лишаваме онези, които обичаме от най-силната подкрепа, от най-силното лекарство за безсмъртие – от Светото Причастие, което е пораза и ужас за демонските сили, които нападат починалия.
          Да постъпваме с ум Христов, с пълно съзнание, че животът не е само тук и сега, и че грижата за близките ни е преди всичко духовна. И тази грижа продължава и след тяхната смърт. Амин!

Изображението е копирано от https://ndt1.eu

Йоан 17:1-13

            Това като каза Иисус, дигна очи към небето и рече: Отче, дойде часът, прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа.
              Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня. И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света. Те бяха Твои и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово. Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе, защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил.

Има още →

11 юни – Празник на Богородичната икона  „Достойно ест“

             В  една от килиите на Света Гора живеели старец монах и негов ученик. Веднъж когато ученикът  останал да се моли в килията, през нощта непознат монах почукал на вратата и ученикът го поканил да пренощува. Рано сутринта младият монах, заедно със своя гост започнали утринните молитви и когато възхвалявали Пресвета Богородица, гостът запял с ангелския си глас чудна песен за светата Дева, която младият монах не знаел: „Достойно е наистина да те облажаваме, Богородице, винаги блажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог“, след което и двамата продължили песента с познатата възхвала: “По- почитана от херувимите, несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог Слово, същинска Богородица те величаем.“
              Когато ученикът пожелал да научи тази песен, гостът написал песента с пръста си върху каменна плоча като във восък, а после станал невидим.
             Това бил Архангел Гавриил, който научил монасите как достойно да възхваляват препрославената Владичица Богородица. Иконата, пред която била изпята песента е наречена „Достойно ест“, а празникът в нейна чест е на 11 юни.

Иконата „Достойно ест“ е копирана от http://www.pictures11.ru

     Възнесъл си се в слава, Христе, Боже наш, зарадвал учениците с обещанието за Светия Дух, уверил ги чрез благословението, че Ти си Син Божи, Спасител на света.

Братя и сестри,

            На всяка света литургия и ежедневно в нашите молитви произнасяме истинните слова от Символа на нашата вяра – “ и възкръсна в третия ден според Писанията и възлезе на небесата и седи отдясно на Отца“.
            Неслучайно Възнесение Господне е наречен Спасовден – Деня на нашето спасение, осъществено от Богочовека. Защото на Елеонската планина Господ Иисус Христос пред очите на голямо множество Свои ученици и следовници, сред които е и Майката Божия, пред очите на свидетелите се възнася на небесата, в Своя Дом, като въздига отдясно на Отца и изкупената човешка природа.
             Делото на спасението е завършено. В шеметните висини на нетленния, неописуемия небесен свят се възкачва Богочовекът, възнася се човешкото естество, което Той придоби при Боговъплъщението, възлиза човешкото естество, което поради прародителския грях бе изгонено от рая. Затова и триумфът на победата над древното проклятие днес е тъй пълен, тъй осезаем, тъй неописуем. Посрещнат от ангели, въздигнат на облак, като благославя Своите следовници Спасителят въздига изкупеното човечество.
              Защото знаем – Христос е Глава на Църквата. Главата се въздига – ще рече и тялото се въздига. И за нас – придобитите, изкупените, осветените, охристовените, небесната двер е отворена, висината небесна е достъпна.
                Със Своето Възнесение Господ прославя човешката природа. Възнеслата се човешка природа става причастна на вечната слава, величие и власт на Божия Син, защото Той сяда отдясно на Отца. Което значи, че отдясно на Отца, от почетната, славната, победната страна се приобщава и грехопадналото, но въздигнато от Бога човешко естество.
               Честит и благословен да е деня на нашето спасение, деня когато Христос отвори за нас заключените небесни двери! Дано се окажем достойни, очистени в покаяние, за това велико призвание – възкачването на небето, където в непристъпна слава, макар и сред последните, Господ ще ни удостои да съзерцаваме онази неземна красота, която ухо не е чувало и око не е виждало! Амин!

Йоан 9:1-38

          И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение. Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?
          Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му. Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден, настъпва нощ, когато никой не може да работи. Докле съм в света, светлина съм на света.
          Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия и му рече: Иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал.

Има още →

Йоан 4:5-42

               И тъй, дохожда Господ в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Йосифа. Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия. Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода.
              Иисус и казва: дай Ми да пия. Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.
              Жената самарянка Му казва: Как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.)
              Иисус й отговори и рече: Да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива.

Има още →

            На преполовението на празника, жадуващата ми душа напой с водите на благочестието, защото на всички, Спасителю, си възгласил: „Който е жаден, да дойде при Мене и да пие!“ Източниче на нашия живот, Христе Боже, слава на Тебе!

            Празникът Преполовение е в средата на петдесетдневния период  между двата големи празника – Възкресение Христово и Петдесетница. На литургията се чете евангелския текст, който разказва как Христос дошъл в Иерусалим на празника  на шатрите. Когато евреите празнували този празник, те изграждали шатри (палатки) от палмови и миртови клонки като памет за четиридесетгодишното странстване в пустинята на израелския народ и неговия живот в шатри. Празникът продължавал 7 дни, през който се извършвал особен обред – свещениците излизали от Иерусалимския храм, отправяли се към извора Силоам, черпели вода в златен съд  и след като я внасяли в храма, първосвещеникът я изливал пред жертвеника. В последния ден на празника, който бил негова кулминация и затова се наричал велики, Господ произнесъл думите, които се споменават на този ден от Църквата: „Който е жаден, да дойде при Мене и да пие” (Йоан 7:37). Жадуващи са душите на хората, които търсят Бога. Водата, която Бог дава, е извор на вечен живот и вечни блага.

Стенописът е копиран от http://www.annunciation.ca.goarch.org

Йоан 5:1-15

           Подир това имаше иудейски празник, и възлезе Иисус в Йерусалим. А в Йерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която има пет притвора. В тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат.
          Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години.
          Иисус, като го видя да лежи и като узна, че боледува от дълго време, казва му: Искаш ли да оздравееш?
          Болният му отговори: Да, господине, но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата, когато пък аз дойда, друг слиза преди мене.
          Иисус му казва: Стани, вземи одъра си и ходи.
          И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше.
          А тоя ден беше събота. Поради това иудеите думаха на изцерения: Събота е, не бива да си дигаш одъра.
          Той им отговори: Който ме изцери, Той ми рече: Вземи одъра си и ходи.
          Попитаха го: Кой е Човекът, Който ти рече: Вземи одъра си и ходи?
          Но изцереният не знаеше, кой е, защото Иисус се бе отдръпнал поради тълпата, що беше на онова място.
          След това Иисус го срещна в храма и му рече: Ето, ти оздравя, недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо.
          Човекът отиде, та обади на иудеите, че Иисус е, Който го изцери.

Иконата е копирана от http://saintlukecolumbia.org 

Като видя на небето образа на Твоя Кръст, и както Павел, не от човеци бе призован, Твоят апостол между царете, Господи, положи в Твоята ръка царстващия град, който по молитвите на Богородица запазвай в мир, единствен Човеколюбче.

Братя и сестри,

           Чухме от днешното литургийно евангелско четиво как Господ онагледява проповядването и следването на Своето Божествено учение.
           Той описва ясна за всички житейска случка. Има кошара с овци, нейни съвестни пазачи, има и крадци, които искат да откраднат овците. Иде и Пастиреначалникът. След Него овците вървят, защото е техен стопанин, те Му се доверяват, а се страхуват от чуждите.
           Очевидно, че тази обикновена житейска картина онагледява възвишени истини. Кошарата с овците е Църквата. Овците, като послушни и кротки животни, изобразяват праведниците и разкаялите се грешници. Знаем от евангелието, че овците в Съдния ден ще бъдат поставени отдясно на Христос – Съдията, дошъл да съди и живи, и мъртви. Вратата е Светото Кръщение, чрез което влизаме в Църквата.
           Крадците, които прескачат отдругаде, са всички лъжемесии, всички лъжеучители от създание мира, които се стараят да погубват човешки души.
          Но Христовите знаят гласа на Своя стопанин, вървят след Този, Който ги води на тихи води и злачни пасбища и не могат да объркат Своя Пастир.
          А Той – Пастиреначалникът е нашият Господ Иисус Христос, Който недвусмислено казва: „Аз Съм вратата“. Това ще рече, че Той е вратата на вечния живот. Без Него, без Христос и вечната Му милост, не ще се спаси никоя твар. Той е Пътят и Истината и Животът. Влизаме във временния живот, както Той е пожелал и ако смогнем с Негова помощ, може и паша да намерим – това са светите Тайнства, и да излезем – ще рече да се родим след края на тукашното битие за вечната пролет на Небесния Чертог.
         Уповаваме се Нему, на Добрия Господ, Добрия Пастир на овците, молим се да се наредим сред числото на овците Негови, макар и болни, макар и немощни, молим се Добрият Пастир да не ни остави. Само да бъдем сред Христовите, сред Христовото стадо, сред онези, които не се подлъгват да тръгнат по гласа на крадци и разбойници, на вълци в овчи кожи, да бъдем сред онези, които не тръгват по широките и удобни пътища на кривоверието и заблудите.
          Да даде Господ до последното издихание да сме в числото на Христовото стадо, макар и с безчислени грехове, но умити в покаяние и изповед, да се ползваме за спасение от светите Тайнства и в покаяние да ни свари смъртният час.
          На днешния ден честваме светия цар Константин равноапостолен и неговата майка света Елена, намерила Кръста Господен и покрила Светите земи с благолепни храмове.
          Свети Константин е като онзи вратар от Христовия разказ за овците, който отваря кошарата, който бди и пази овците. Защото целия си съзнателен живот, укрепен от много благодатни знамения, свети Константин бди над Църквата. Той издава указ християнството да стане официална религия, той строи християнски храмове, той свиква Първия вселенски събор срещу нечестивата арианска ерес, той е наречен дори „външен“ епископ. Макар и да не е свещенослужител, той прави за Църквата много, затова е и наречен равноапостолен. По неговия пример стотици хора се обръщат в Христа, по негово желание е построен Константиновия град, който няма езическо минало, град – цели 10 века столица на християнската империя. И днес, посещавайки Истанбул, можем да идем да се поклоним на изключителни християнски светини.
          И да отдадем почит на онези, последвали Христа, избрани съсъди, които са довели Христовата светлина до цели народи.         
          Честит празник на всички! Честито на всички именици! Божието благословение да е с всички вас. Амин!

Мозайката е копирана от http://vlasiostsotsonis.gr

Копирайте Проповед на 21.05.2021