Евангелско четиво – Лука 13:10-17

         В една от синагогите Той поучаваше в събота, и ето – една жена с немощен дух от осемнайсет години, тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
         Като я видя Иисус, повика я и рече и: Жено, освобождаваш се от недъга си!
         И сложи ръцете Си върху нея и тя веднага се изправи и славеше Бога.
         При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота я изцери, заговори и рече на народа: Шест дена има, през които трябва да се работи, в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.
          Господ му отговори и рече: Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои?
          А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?
         И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Братя и сестри,

               Чухме литургийното евангелско четиво от свети евангелист Лука за изцелението, сторено от нашия Господ Иисус Христос  – изцеление на прегърбена и немощна жена, сведена до земята, прекарала цели 18 години с този ужасен недъг. В болки и страдания, без възможност да вижда лицата на хората, съсипана и страдаща, жената е дошла до синагогата в съботен ден.

Има още →

      Като първозван сред апостолите и брат на върховния (от тях – апостол Петър), моли се, Андрее, на Владиката на всички, да дарява мир на света и велика милост.

Иконата е копирана от https://city-adm.lviv.ua

        Да възпеем всехвалната Христова невеста, закрилница на Синай, наша помощница и застъпница, защото тя светло обори нечестивите майстори (на словото) чрез силата на Духа и се увенча като мъченица и измолва за всички велики милости.

Братя и сестри,

               С мъченически венец и нетленна слава в Небесния чертог са се прославили не само боговдъхновени мъже, Христови воини. Бог е прославил и жени, девойки в невръстна възраст, които са защитили с думи и дела вярата си и са пострадали за Христа в страшни мъчения. Такава достохвална мъченица, велика по богомъдрие и претърпени мъки, е света Екатерина, която честваме днес.
              Млада, красива и знатна, великолепно образована, Екатерина избира добрия дял, който няма да ѝ се отнеме, избира да пребъде с Вечния Жених Христа в Небесното Царство. Всички блага на нашия преходен свят тя отхвърля и пренебрегва. Неустрашима във вярата и велемъдра в диспута с езичниците философи, света Екатерина след продължителни изтезания, подкрепена свише, прекланя глава пред меча на палача през 305 година.
              Като виждат дръзновения ѝ подвиг, мнозина се обръщат към Христа. Сред тях е и царицата, и стотникът Порфирий, и други очевидци на мъченическия ѝ подвиг.
              Днес мощите на света великомъченица Екатерина се покоят в Синайския манастир, където поклонниците могат да се докоснат до този извор на благодат.
              И до днес учениците отправят молитви към света Екатерина, знаейки, че с премъдрост Божия и велико красноречие младата Екатерина е оборила всички опоненти – езичници на царския диспут.
              Прекланяме се пред мъченическия ѝ подвиг и пред подвига на свети великомъченик Меркурий, много честван и прославен мъченик от Скития, от земите на Добруджа, който приема венеца на славата в раннохристиянската епоха.
              И помним, че колкото и да сме слаби, немощни, бедни на духовни сили, ние сме духовните наследници на тези боговдъхновени Божии угодници. Те са християните от първите времена, а ние – християните от последните времена. Техният подвиг е дивен и примерът им е винаги пред очите ни. Молим се да имаме частица от тяхната преизобилна вяра, от тяхното дръзновение в изповядването на истината, частица от тяхната жертвена любов.
              Сега те са там – в горния Йерусалим, където е ден без залез, просияли като злато, опалено в горнило, венценосни, победители на греха, плътта и дявола.
              Молим се за тяхното молитвено застъпничество, за техните милостиви моления за грешния свят
              Бог да ни подкрепя и напътства по молитвите на мъчениците за Неговото свято име!

Иконата е копирана от http://www.vesti.mk

           Днес предобразът на Божието благоволение и проповед на спасението на човеците – Дева светло се явява в храма Божий и предвъзвестява Христа на всички. Да възкликнем и ние велегласно към нея: радвай се, изпълнение на Божия промисъл.

Братя и сестри,

            Днес честваме един от най-великите Богородични празници.  Честваме въвеждането на тригодишната младенка Мария, издънка от царския Давидов и първосвещеническия Ааронов род, най-святата Девица, избрана от Господа, намерена за достойна да стане след време Вместилище на Невместимия.
           За този празник знаем от Свещеното Предание, което ни разказва как престарелите Йоаким и Анна завеждат своята благословена дъщеря в Йерусалимския храм, за да изпълнят обещанието, което бяха дали Богу. Даруваната в старините им рожба, светите праведни богоотци посвещават Богу.
          Тук, в Йерусалимския храм, сред труд и молитва, сред четене на Свещеното Писание и непрестанно ръкоделие, живее младата Мария чак до дните на своето пълнолетие.
           Днешният празник е особено тържествен, защото е ден на християнското семейство. И както праведните Йоаким и Анна отрано въвеждат богоизбраното си чедо в храма, така и всеки християнин е призван да наставлява в Христовите истини, да поучава и въцърковява своите деца и внуци.
           Защото не е достатъчно да подсигурим изискванията на съвременния свят за детето – да му купим телефон, нови маратонки, различни пособия и модерни дрехи. Най-важното от нашето родителство е да дадем на своето дете Христос. Да го доведем до Христос, да го огласим, да му открием истините на вярата, да го научим да се изповядва и причастява.
           Ето на това трябва да научим децата си, за да се озарят от истината, преди да вкусят от примамливата недостоверност на лъжите, с които неизменно ще се сблъскат.
           И преди всичко, да молим Майката Божия да закриля децата, не само нашите – всички деца, да бъдат опазени от лукавия, антихристов дух, който се прокрадва в институции, образование и медии. Да бъдат опазени в доброто, да израснат във вярата, да могат да различават пътя на Спасителя от гибелните пътища на врага, да знаят поне една молитва и да държат на православното си верую.
           Да се молим Майката Божия по чуден начин да ги покрие със своя покров. Да молим, Тя – Всесвятата Царица Небесна да се застъпи за мир в света, за прекратяване на ужасната братоубийствена война, където се избиват взаимно православните ни братя.
           Да се молим да доживеем по-спокойни дни.
           И да помним – невъзможното за човека е възможно за Бога.
           Бог да се смили над всички ни, по молитвите на Своята Пречиста Майка, на светите праведни богоотци и на всички светии. Амин.
           Божието благословение да е с всички вас.
           Честит и благословен празник!

Проповед на Въведение Богородично,2022 Изтегляне

Иконата е копирана от http://www.crkva-kassel.de

Лука 12:16-21

         И каза им притча, като рече: На един богат човек нивата се бе много обродила и той размишляваше в себе си и казваше: Какво да направя? Няма де да събера плодовете си. И рече: Това ще сторя – ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: Душо, имаш много блага, приготвени за много години, почивай, яж, пий, весели се.
          Но Бог му рече: Безумнико, нощес ще ти поискат душата, а това, що си приготвил, кому ще остане?
          Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.

https://pereklichka.livejournal.com

     Лука 10:25-37

         И ето, един законник стана и изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?
         А Той му каза: В Закона що е писано? Как четеш?
         Той отговори и рече: „Възлюби Господа, Бога твоето, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си“.
         Иисус му каза: Право отговори, тъй постъпвай и ще бъдеш жив.
         Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: А кой е моят ближен?
         Отговори Иисус и каза: Един човек слизаше от Йерусалим в Иерихон и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв.
         Случайно един свещеник слизаше по тоя път и като го видя, отмина.
         Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина.
         Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили и като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино. След това го качи на добичето си, откара го в страноприемницата и се погрижи за него.
         А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: Погрижи се за него и, ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя.
         И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?
         Той отговори: Оня, който му стори милост.
         Тогава Иисус му каза: Иди и ти прави също така.

Братя и сестри,

           Днешната притча на нашия Господ Иисус Христос – притчата за добрия самарянин е най-красноречивият урок на Спасителя, чрез който Той ни учи на милосърдие. На въпроса на законника как да наследим вечен живот, Христос отговаря с въпрос: „В закона що е писано? Как четеш?“. За Всезнаещия Господ не е укрито, че този законник твърде много е чел свещените текстове, твърде много се е занимавал с Мойсеевия закон и знае – за съжаление – теоретично какъв е смисълът на човешкия живот. А този смисъл е ясен: Да възлюбим нашия Бог с всички сили на душата си, да възлюбим и ближния като себе си.
          Тогава законникът отново задава въпрос, „за да се оправдае“, както казва свети Лука –задава въпроса: „А кой е моят ближен?“ Защото за древните юдеи ближен е единствено сънародникът, съплеменникът, с когото имали обща вяра.
          За да опише кой е нашият ближен, Иисус Христос разказва знаменитата притча за добрия самарянин.
          Нападнатият и съсипан от разбойниците пътник е подминат от старозаветния свещеник и от левита – служител в храма. Онзи, който го спасява, обгрижва и лекува, е самарянин – член на общност, която е презряна и ненавиждана от юдеите. Но именно самарянинът е този, който е сторил милост.
           И така, Господ пита законника: „Кой от тримата е ближен на изпадналия в беда?“. И законникът отговаря: „Оня, който му стори милост“.
            Ето – милостта на самарянина, на онзи, който не ще отмине падналия и съсипан човек – тази милост трябва да е отличителна за всеки християнин. Защото вкоравеното и безчувствено сърце, което не се трогва и не благотвори, не се моли за ближния, а призовава възмездие – това не е сърцето на Христовия приятел.
            Ако сме Христови, значи да се уподобим в делата си на добрия самарянин. Да не подминаваме страданието, сякаш не е наша грижа, както сториха свещеникът и левитът. А ближен – ближен е всеки от нас, всеки, носещ Божия образ – неизличимата черта на сътворения човек. Вчера чествахме свети Йоан Милостиви, а днес – свети Йоан Златоуст. И ако отворим житията им, ще видим колко истинско милосърдие е движило всичките им дела и целия им живот.
           Да даде Господ и ние да сторим някому милост, без да се тщеславим, та в деня на Съда нашият ангел да има с какво да ни защитава.
           Защото милостта ни прави Христови!
           Божието благословение да е всички вас, по молитвите на света Богородица и на всички светии. Нека в молитвите си не забравяме никой от страдащите и бедстващите по света. Амин!

Икона: http://www.orthochristian.com

Проповед на Неделя на Добрия самарянин  Изтегляне

Мино всехвални, събрали се с вяра, възхваляваме те като събеседник на ангелите и съжител с мъчениците и молим мир за света и велика милост за душите ни.

Братя и сестри,

          Много са страдащите мъченици от ранните времена на Христовата Църква, угодили с подвизи и проляли кръвта си за Христос. Сред тях сияе с дивна слава свети великомъченик Мина – египтянинът воин, който през 304 г. след ужасни и нечувани изтезания е убит от езическата власт. В първите 3 века след Рождество Христово Църквата била гонена и преследвана, много християни са понесли утеснение, конфискация на имоти, а някои – и те сияят като слънца в невечерния ден на Божието Царство – някои преминават голямата скръб и стават мъченици за Христа.
         Велик дар е мъченичеството в име Христово. Велик дар и велика благодат се покои над онези, които са удостоени да станат мъченици. Те понесоха кръста на страданията, поеха като Христос по тесния път на скърбите, избраха добрия дял, който няма да им се отнеме.
         Неслучайно първите богослужби, първите строежи на храмове в древност са били над мощите на мъченици. И до момента, във всеки свети олтар, на престола обичайно има вградени мощи от мъченици.
         Някои от тях, като свети Мина, са наречени „великомъченици“. Велики са не само по невероятните и продължителни нечовешки изтезания, които те понасят. Велики са поради изобилната Божия благодат, която отваря сърцата на очевидците, и мнозина, гледайки мъченията, сами се обръщат към Христа.
         И колкото по-ужасни мъки претърпяха, толкова по-величествени и блестящи чертози наследиха във вечните обители. Да даде Господ всекиму да стигне такава небесна висота.
         Но за нас, грешните и отчаяни християни от днешното време, несвикнали на лишения, бедни откъм духовен живот и богати на страсти и недъзи, за нас остава примера на мъчениците и молитвата към тях. Защото там горе, под жертвеника Господен са те – душите на закланите за име Господне. И на тях казваме: „Свети мъченици, молете Господа за нас!“ Знаем, че свети Мина и всички мъченици имат голямо дръзновение пред Бога в измолване прощение на греховете ни, осъзнаване и вразумяване на грешния човешки род. Нещо повече – светиите имат дарувана свише сила да чудотворят, да ни помагат и закрилят, стига искрено да се молим и да принасяме покаяние.
          Защото не само молитвата, но и изпълнението на Божиите заповеди е неотменна част от живота ни като християни. Не може само да викаме към Господа, а Божиите заповеди да пренебрегваме.
          И преди всичко – да простим от сърце на ближните си, да се молим с вяра и любов, но не само когато сме в скърби, а и всеки ден, всеки миг. Да бъдем усърдни в милостинята, извършвана тайно, та Бог, Който вижда в скришно, да ни въздаде наяве в часа на Съда. Да не осъждаме, да не сплетничим и онова, което сме пропуснали в дните си, да сторим, докато е време. Да се кръстим, пък дори и на старини, да се венчаем, пък дори и на старини, да се изповядаме, макар и за първи път. Винаги можем да положим добро начало.
          Първата изповед е въпрос на живот и смърт. Противният дух – дяволът всякак иска да възпрепятства това дело, чрез което губи власт над нас. Но ние да гледаме към подвизите на светиите и да милеем истинско единение с Христа и с Неговата Църква, а това е в Светите Тайнства.
          Щом сме кръстени е редно и да се изповядваме, и да се причастяваме. Християнството е начин на живот, горене в сърцето, постоянство в молитвата. Защото не е достатъчно само да боядисваме яйца по Великден, за да се наречем „християни“.
          Бог да се смили над нас и да ни помилва, по молитвите на светия си угодник – великомъченик Мина.
          Божието благословение да е с всички вас. Честит и благословен празник!

Иконата е копирана от http://www.bg.wikipedia.org

Проповед на 11ноември – свети Мина, 2022 Изтегляне

        Военачалници Божии, служители на Божествената слава, предводители на ангелите и наставници на човеците, измолете полезното за нас и велика милост, защото сте военачалници на безплътните сили.

Братя и сестри,

            На днешния празничен ден честваме светите архангели – представители на небесното войнство, както и безчислените безплътни небесни сили – възпеватели и служители на Божието величие. Честваме ангелските чинове, създадени от Всеблагия Творец преди създаването на човека. Честваме всички онези, отразили небесната светлина, мълниеносни по бързина, в изпълнение на Божията воля – всички небожители, които останаха в небесния свят след падението на Денница, и не престават да служат Богу.
           Знаем, че ангел значи вестител и твърде често ангели служат Богу, като известяват различни, важни за човечеството събития. Всеки от нас има ангел-пазител, който се моли за нас, насърчава ни в доброто, предпазва ни от злите сили и милее за нашето спасение.
           Всички най-важни събития от старозаветната и новозаветната свещена история са съпътствани от ангелско присъствие.
           Самият Троичен Бог под образ на три ангела се явява на Авраам в дъбравата Мамре.
           Патриарх Яков сънува стълба, опряна в небето, по която слизат и възхождат ангели, и това видение е предобраз на Пресвятата Божия Майка, чрез Която Бог слезе на земята.
           Законът Мойсеев, 10-те Божии заповеди, са дадени в присъствието на ангели. Ангел предвожда богоизбрания народ в пустинята. И пак ангел – архангел Михаил, чието име значи „Кой е като Бог“, воюва със силите на злото. Архангел Гавриил се разкрива на пророк Даниил, архангел Рафаил се разкрива на Товия и пак архангел Гавриил в почуда и трепет става вестител на най-дивното събитие в човешката история – Боговъплъщението, явяването на Бог-Слово в плът, началото на нашето спасение, което честваме в деня Благовещение. Ангели стоят и край празния гроб Господен.
            Толкова величествен и многочислен ангелски хор сияе на духовното небе и се бори за спасението на всяка човешка душа. Защото чистите ангели, отразили Божията светлина като чисти огледала, твърде много скърбят и страдат за нашите грехове. И в своята близка до съвършенството същина, те умоляват Праведния Съдия за отлагане на гибелния час за света, за прощение на нашите грехове и за милост към грешния свят.
            Над тях, над серафими, херувими, престоли, сили, власти и начала, над архангели и ангели предстои Царицата Небесна, облажаваната от всички родове Майка Божия, а над Нея е престолът на Троичният Бог.
            Ето това е нашето небесно семейство, истинският наш род – родът на всички християни. Това е небесният свят, за който сме призвани. Това е сомна на небожителите, нашите истински приятели, които милеят и страдат за всяка погубена човешка душа. Колко много наскърбяват грехове ни тези наши небесни закрилници. И колко малко е нужно от нас – осъзнаване на греховете, молитва, покаяние и насочване на свободната воля към Небесното Царство.
           В момента, в който се покаем искрено, небесният свят ликува, и дано смъртта ни завари в покаяние. Защото Бог не е Бог на мъртви, а на живи, и у Господа всички са живи.
           Живи сме, доколкото оплакваме греховете си, живи сме, доколкото се вслушваме в гласа на нашия ангел, живи сме, доколкото принасяме покаяние.
           Господ да ни вразуми и настави по пътя на спасението, та да можем един ден да сме с Неговите ангели в нетварната Божия светлина, която няма заник. Амин!

Иконата е копирана от images.icon-art.info

Проповед на Архангеловден,2022 Изтегляне

Лука 8:41-56

          И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде у дома му, защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране.
          А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него. И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного, приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му и веднага кръвотечението й престана.
         И рече Иисус: Кой се допря до Мене?
И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: Кой се допря до Мене?
          Но Иисус рече: Допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене. Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала.
          А Той и рече: Дерзай, дъще, твоята вяра те спаси, иди си смиром!
          Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: Дъщеря ти умря, не прави труд на Учителя.
          Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: Не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде.
          А когато стигна в дома, не позволи никому да влезе, освен на Петра, Йоана и Иакова, и на бащата и майката на момичето. Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: Не плачете, тя не е умряла, а спи. И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла.
          А Той, като отпрати всички навън, я хвана за ръка и извика: Момиче, стани!
          И възвърна се духът й, тя веднага стана, и Той заповяда да й дадат да яде.
          И се почудиха родителите й. А Той им заповяда да не казват никому за станалото.

Икона:www.christianiconography.info

.

           Господи, Който с дълбока мъдрост човеколюбиво всичко устройваш, и полезното на всички подаваш, Единствен Създателю, упокой душите на Твоите раби, защото упованието си възложиха на Тебе – Творец и Създател, и Бог наш.

            Имаме великото утешение да знаем, че раздялата с нашите обични не е вечна. Да знаем, че те са престъпили прага на вечния живот, както и ние един ден ще го престъпим. Няма човек, който да отбегне участта на Адамовите потомци, а тя е смъртта като следствие от първородния грях. Но нашият Изкупител и Спасител Иисус Христос влезе в схватка с този извечен враг и с онзи, у когото е властта на смъртта – сиреч дявола. Влезе в схватка, победи го чрез Своето Възкресение и днес вече знаем, че преминаваме през смъртта, за да се събудим за пролетта на вечния живот.
           Това блаженство молим и просим за нашите покойници, знаейки, че няма човек без грях. Защото и Сираховият син в Старият Завет казва: „Милост да имаш за всички човеци, но и починалият не лишавай от милост.“ Тази милост за починалия са заупокойните литурии, панихидите, молитвите и милостинята в негово име. Защото както сме се грижили приживе, така и сега трябва да продължим да се грижим за онези, които не са вече сред нас.
           И да не спиране да се молим Бог да упокои починалите в място злачно и спокойно, където няма скръб и въздишка. А Сърцеведецът Господ, който чете в нашите сърца, вижда нашата любов към близките и по мярата на тази обич ще изпрати лъч от Своята благост, където и да се намират те. Защото Бог е Любов, както казва свети Йоан Богослов.
           И по застъпничеството на Майката Божия, Честния Предтеча и всички светии, да се уповаваме на безкрайното добросърдечие на Всеблагия наш Творец, у Когото всички са живи. Амин!