На 1 ноември възпоменаваме будителите – всички достойни за уважение българи, способствали за отстояване на нашето християнско самосъзнание и на българщината, за опазване на родния език, традиция и култура.
          Честваме всички тях, някои от които неизвестни за широкия кръг читатели – като свети Пимен Зографски от 16 век, съградил, обновил и изписал ведно със своята школа над 300 църкви и манастири в България. Честваме великия Паисий, Хилендарският монах, който разкри вкратце родната история и я отърси от праха на забравата. Честваме всички негови следовници – книжовници, екзарси, преводачи, публицисти, поети, революционери и монаси, титани на духа и делото (макар и с най-различни нагласи и убеждения), отдали живота си за неугасимия блян да зърнат една свободна, лишена от гнет, заблуди, чуждопоклонничество и упадък, силна и славна България, държава на духа, носителка на великите идеали, завещани от предците.
          Честит да е празникът, на всички, които дишат и живеят с тези идеали!

Изображение: https://primorsko.bg

Братя и сестри,

          По велика Божия милост имаме на небесата велик Христов угодник от нашия, българския род – отшелник, чудотворец и изцелител, богомъдър наставник и истински духовен водач на християнския народ – имаме свети Йоан Рилски. Наричаме го Иван, което е славянизираното название. Тачим го като закрилник на българския народ и то с право. Множество преписи от неговите жития са разпространени в Молдова, Сърбия и Русия. Той е небесен покровител на великия чудотворец на новото време – свети Йоан Кронщадски.
          За наша радост, мощите на свети Йоан Рилски са тук, в България, в Рилския манастир, пред иконостаса на съборната църква. Толкова други мощи на българи, достигнали святост, са далече от нас, но за наше утешение и духовна подкрепа, Бог е отредил мощите на свети Йоан Рилски да се покоят в основаната от него обител.
         Дано всеки вярващ да може да иде в Рилския манастир и като се поклони пред раката, да измоли неговото застъпничество за прощение на греховете си и избавяне от всяко зло.
         След блажената си кончина през 946 година, свети Йоан е погребан първоначално в малката църквица край пещерата, където се е подвизавал. Не след дълго мощите му, нетленни и благоухаещи дивно, са извадени и положени в главната манастирска църква. По Божий промисъл, те пътуват до Средец (София), където преседяват немалко време, дори е имало манастир на негово име там. Пренесени са и в Унгария, където славата на българския подвижник се разнася надалеч. След това престояват и в Търново, когато там е средището на Второто българско царство. По това време благочестивите Асеневци, и най-вече цар Иван Асен II, превръщат града в истински духовен център, събрал мощи и светини, не по-малко от Константинопол, който след латинския погром в 1204 г. никога не ще е вече същия.
         Свети Патриарх Евтимий, имайки под ръка по-старите жития на светията, съставя великолепно житие с риторична възхвала на преподобния. Това е най-обширното и изящно в своето литературно оформление житие, достигнало до нас.
         Впоследствие, в годините на османското нашествие, раката с мощите е върната от Търново в Рилския манастир, където се покои и до днес.
         На днешната дата, 19 октомври, Църквата почита тържественото пренасяне на мощите на свети Йоан Рилски в Средец, днешна София. Някои изследователи смятат, че това е още в дните на свети цар Петър – благочестивия внук на царя – Покръстител, желаещ да беседва приживе със свети Йоан Рилски. Този ден става най-известен празник на преподобния и навсякъде се служи литургия, и се молим за духовното застъпничество на свети Йоан.
         Прочитаме с умиление и неговия „Завет“, предсмъртните наставления, които той оставя не само на братството на Рилската обител, но и на всички нас – неговите духовни наследници. Молим неговото застъпничество пред Божия престол за вразумление на погиващите, за мир в света, за опазване на православната вяра от кривоверие и заблуди, повсеместни в наши дни, за прощение на греховете ни.
         Бог да ни помилва и облагодати, по молитвите на великия Христов угодник, чудотвореца, смирения създател на Рилската обител. Честит празник на всички! Божието благословение да е с всички вас. Амин!

Икона:https://www.blessedmart.com/shop/hand-painted-icons/st-john-of-rila-icon/

Проповед на19.10.2022       Изтегляне

Лука 8:5-15

         А когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча:
         Излезе сеяч да сее семе и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха, а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага, други пък паднаха между тръни и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха, а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша!
         А учениците Му Го попитаха и рекоха: Какво значи тая притча?
         Той отговори: Вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират.
         Тая притча значи: семето е словото Божие, а това, що падна край пътя, са ония, които слушат, но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят, а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват, а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод, а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша!

Братя и сестри,

         Днес, в четвърта Неделя след Неделя подир Въздвижение, Църквата ни припомня евангелската притча – безсмъртната и незабравима Христова притча за сеяча.
         Излезлият да сее е Самият Бог.
         Зърната, които сеячът хвърля, обаче имат свой, различен път. Тяхната участ не е еднаква.
         Едни падат край пътя и са изкълвани от птиците.
         Други падат на камък и след като поникнат, изсъхват, защото са лишени от влага.
         Трети падат между тръните, ала ние знаем, че тръните заглушават всичко.
         Едва четвъртата част от семената пада на добра почва и дава плод стократен.
         Нашият Господ Иисус Христос разяснява скрития смисъл на притчата. Сеячът е Бог, семето е словото Божие. Подобно на сеяча, Бог разпръсква щедро семената на словото навсякъде.
         Ала не всяко семе ще даде плод.
         Падналото край пътя показва всички хора, които слушат, но после дяволът открадва от тях словото, похищава го от сърцата им и те не могат да повярват и да се спасят.
         Поникналото на камък семе е образ на всички хора, които с радост слушат словото, ала нямат корен. Те вярват временно, идват до храма, може да се случи да се изповядат и причастят, но във време на изкушение отстъпват. А изкушението е ясно – то е отъпканото русло на ежедневието, в което няма място за Бога и Църквата.
         Падналото между тръните и пораснало временно семе, показва всички, които се задавят от грижи, богатство и светски наслади.
         Тук може да обърнем внимание, че съвсем противоположни неща – грижите и насладите, съвсем противоположни неща еднакво ни отдалечават от Бога.         Едва четвъртината от семето пада на добра земя и принася плод с търпение. Търпението, знаем, за християните е основна добродетел. Търпението и липсата на ропот са белег на истинския християнски живот.
         Защото Господ казва, че през много скърби се влиза в Царството Божие.
         Но, за да влезем там, трябва да облагодатим и очистим сърцата си. А това става с горещите сълзи на покаянието.
         Без покаяние няма как да се приобщим към благословените на Отца, които дават стократен плод. Покаянието и търпението, също като поста и молитвата, са две крила, които ни въздигат към Царството Небесно. Но докато постът е достъпен единствено за здравите, то покаянието, молитвата и търпението са достъпни за всички.
        Всеки, дори и най-невежият във вярата, може да възкликне: „Господи, помилуй!“ И по силата на сърдечния ни устрем към Бога, Бог всемилостиво ще ни даде Своята благодат – благодат за вразумление, просветление и спасение.
        Дано тази живителна благодат да е с всички нас, по молитвите на света Богородица и на всички светии. Амин!

propoved-nedelya-4-ta-sled-nedelya-podir-vazdvijenie-2023

Икона: https://dobrotoliubie.com

Презентация за света Петка

Евангелско четиво

Лука 7:11-16

           На другия ден Иисус отиваше в града, наречен Наин, и с Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ. А когато се приближи до градските врата, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица и много народ вървеше с нея от града.
           Като я видя Господ, смили се над нея и рече и: Не плачи. И като се приближи, допря се до носилото, носачите се спряха, и Той рече: Момко, тебе думам, стани!
           Мъртвецът, като се подигна, седна и почна да говори и Иисус го предаде на майка му.
           И страх обвзе всички, и славеха Бога и казваха: Велик пророк се издигна между нас, и Бог посети Своя народ.

Братя и сестри,

            Свети евангелист Лука разказва в своето евангелие за велико чудо, сторено от нашия Господ Иисус Христос. Спасителят възкресява починалия син на една нещастна вдовица, останала сам-самичка на света. Това се случва пред градските порти на малкото галилейско градче Наин, когато идещият Богочовек, съпроводен от апостолите, вижда скръбното погребално шествие.
           Евангелистът съобщава, че Христос се е смилил пред трогателната гледка.
           Да, Онзи, чрез Когото всичко е станало, е приел пълнотата на човешката природа. И Той най-добре може да се вчувства в страданието на ближните. Той най-горестно усеща похищението на чуждия – врага на човека, човеконенавистника дявол, чийто слуга е смъртта.
          Всички човеци са Божии чада, украсени с Неговия образ, а ето – чадата са пленени от зъл и безпощаден враг – от смъртта. Това стана след грехопадението на прародителите Адам и Ева – в света навлезе грехът, болестите, старостта и смъртта. Вместо да се радва на своето справедливо дарено от Бога владичество над сътворения свят, човекът става тленен, преходен и грехолюбив. Каква горчива участ на отреденото за почест, величие и любов човешко създание.
          Христос, приел в пълнота човешката природа, станал подобен нам във всичко, освен в греха, Христос съпреживява болката и ужаса на човешкото същество, изправено пред тази непоправима трагедия – смъртта на любим човек. Цялата мъка на тая жестока загуба, всичката жалост на съвършената човечност у Спасителя, е предадена от свети Лука кратко и ясно: „Като я видя Господ, смили се над нея и рече и: Не плачи.“
         Така и ние сме утешени, защото макар и смъртни, безсмъртни и облечени в нетление  ще можем да се върнем в рая, отново отворен за нас. Там ни чакат Майката Божия, ангелите и светиите, там е невечерен ден, защото Божията светлина огрява вечно, там са нашите починал сродници, които са смогнали да се покаят, там са починалите кръстени наши невръстни чада.
          Без страх, че ще се оскверни, както повелява Мойсеевия закон, Всевластният Живот се докосва до погребалното носило. Всемогъщият Възкресител се обръща към покойника с думите: “Момко, тебе думам, стани“.
           Така Христос се обръща и към всяка потънала в смъртен сън душа, към всеки човек, доведен до смърт, преди смъртта, от разрушителната сила на греховете си, така Христос извиква всеки да се съживи в духоносната сила на покаянието.
           Все още сме тук, на този свят, все още е възможно нашето възкресение от мрачния греховен сън. Защото, макар и християни, макар и често идещи на църква, има много още да се желае, за да станем по-бели от сняг, както се казва в 50 псалом покайния.
          Дано Господ, Който всекиму е оставил свободата да избира, дано Той да възкреси и нашите умъртвени от грехове души.
          Божието благословение да е с всички вас!

Проповед на Неделя трета след Неделя подир Въздвижение, 2022 Изтегляне

08.10.Свети Игнатий Старозагорски

          Честит празник!
          Честит да е денят на независимостта!
          Днес честваме събитие отпреди 115 години. На 22 септември 1908 г. в църквата „Св. 40 мъченици“ в старопрестолния град Велико Търново е провъзгласена независимостта, а княз Фердинанд приема титлата „цар на българите“. Така официално България получава равнопоставеното си място в системата на международните отношения – място, което тя е завоювала още през 1885 г. с паметния акт на Съединението на Княжество България и Източна Румелия при княз Александър Батенберг.
          През 1908 г. Турция се отказва окончателно от териториалните си претенции спрямо България. Това става след преговори, които дават резултат едва след активната намеса на Русия. Русия опрощава 125 млн. златни франка от контрибуцията, която Турция дължи на Русия от руско-турската война от 1877-78 г., а България се задължава да изплати 82 млн. златни франка на Русия под формата на заем за срок от 75 години. На 9 март в Петербург е подписан руско-турския протокол.
          На 6 април 1908 г. е сключен и българо-турския протокол, с което финансовата страна на българската независимост е окончателно решена.

Снимката е копирана от wikimedia.org

         Спаси, Господи, Твоя народ и благослови Твоето наследие, като даряваш на православните християни победи над враговете и запазваш с Кръста Си Твоя народ.

          Издигнал се доброволно на Кръста, Христе Боже, дарявай на едноименното Твое ново общество Твоите щедрости: зарадвай с Твоята сила православния български народ и му давай победа над противниците, като Твоята помощ ни бъде оръжие на мир и победа несломима.

          Елате всички народи да се поклоним на благословеното Дърво, чрез което се възцари вечната правда. Защото този, който чрез дървото прелъсти праотеца ни Адам, чрез Кръста се подведе. И покорилият с жестоко господство царското творение падна низвергнат с невиждано падение. Чрез кръвта Божия отровата на змията се отмива и проклятието на праведното осъждане се унищожава, когато Праведникът бе осъден от неправедния съд. Защото чрез Кръстното дърво подобаваше да се изцери дървото и чрез страданието на Безстрастния на Дървото (подобаваше) осъденият (човешки род) да се освободи от страданията. Но слава, Христе Царю, на Твоя премъдър промисъл за нас, чрез който Ти спаси всички като благ и Човеколюбец.

Икона: http://www.orthodoxy.hk

Твоето Рождество, Богородице Дево, радост възвести на цялата вселена, защото от тебе възсия Слънцето на правдата, Христос Бог наш, и като унищожи клетвата, даде благословение, а като обезсили смъртта, дарува ни живот вечен.

За празника Рождество Богородично

Рождество Богородично е един от най-големите празници на православната църква.
           Родителите на света Дева Мария – светите Йоаким и Ана, които църквата нарича „богоотци“, до старините си нямали деца. При израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия.
           Йоаким тъжал дълбоко.  Когато скръбта му станала преголяма, отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там той прекарал в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо, както някога с Авраам, който станал баща в дълбоки старини.
             Ана затъгувала дори повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала също тъй горещо да се моли на Бога да я облагодетелства с рожба. Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма скръб.

             – Господи, цялата природа те прославя със своите плодове. Всички се радват на свои деца. Само аз съм бездетна като безводна пустиня… Господи, Господи! Ти си дарил на Сарра в старините й син. Чуй и мене.
           Ана вложила цялата си душа в тая молитва. И ето – ангел Господен застанал пред нея и й казал:
          – Ано, Ано, твоята молитва е чута. Ти ще родиш благословена дъщеря и чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречеш Мария.
             В това време ангелът Господен се явил и на Йоаким в пустинята и му известил тази радост.
             Щастливите съпрузи се срещнали в Йерусалим. Разплакали се взаимно за явяването на ангела и принесли заедно жертва в храма. Те дали обещание, че ако им се роди дете, ще го дадат в служба на Бога.
           На 9 декември православната църква чества празника Зачатие на света Ана. Това е денят, в който света Дева Мария се заченала в утробата й. Девет месеца след това – на 8 септември, пречистата Дева се родила на света.

            Публикуваме житието на свети мъченик Анастасий Струмишки, благодарение на писмовното дело на свети преподобни Никодим Светогорец (1749-1809) – най-изявен представител на коливадското* движение, чиито усилия са насочени към съхранение паметта на просияли в святост подвижници и мъченици за Христа. В неговото съчинение „Нов мартирологий“ срещаме немалко жития на българи – мъченици от османската епоха, които иначе биха останали неизвестни.

           Този Христов мъченик, който се именувал по български Спас, а по гръцки Анастасий, бил родом от България, от Струмишка епархия, която в старо време се наричала Тивериополска, от село Радовиш. Бил млад, на възраст около 20-годишен, красив наглед.
          Дошъл в Солун при един оръжейник, който бил негов майстор, имал някакви турски носии и търсел начин да ги изнесе вън от Солунската крепост, без да плати мито. Затова майсторът уговарял своя ученик да облече една от тези носии и да мине през портите на крепостта уж като турчин (в който случай нямало обмитяване). Момъкът се противил, като казвал, че това е опасна работа, обаче майсторът го насърчил с много думи и го убедил, та той най-после облякъл една от турските носии и така тръгнал да мине през градските порти. Но хората на митничаря го запитали дали има документ (за платен данък), а той отговорил, че е турчин (и не подлежи на обмитяване).
         Тогава те му казали да направи “салават” (кратка изповед на мохамеданската вяра), за да се уверят, че е мюсюлманин, и да го пуснат. Но момъкът, като чул неочаквано това, останал безгласен, защото нито знаел що е това, нито искал да направи тази мюсюлманска вероизповед. Тогава започнали да го бият и да го блъскат, задето презира мохамеданството, и го завели в конака на митничаря и първом го представили на неговия кехая-секретар, като разказвали с крясъци и в преувеличена форма всичко гореказано. Този го разследвал подробно, но като видял, че въпреки упражненото върху него достатъчно насилие той не склонил да се потурчи, завел го при агата, началник на митничарите (същият бил син на един големец и първенец сред агите, на име Мустафа бей, който по-късно станал и беглербей – бей на бейовете). Той го разпитвал с по-големи подробности и първо употребил разни хитрости, като му правил блестящи и големи обещания, за да го привлече. Но след като видял, че обещанията не го смекчават, сменил маската си и започнал да му отправя ужасни заплахи. Но момъкът си останал твърд и само едно се мъчел да поправи – грешката, която направил първия път (когато казал на митничарите, че е турчин, бел.ред.), като изповядвал сега и казвал, че е християнин и няма да промени вярата си, каквото и да го правят.
           Като видял и чул това, митничарят изпратил човек при градския мюфтия да му изясни въпроса и да попита какво трябва да се прави с такъв един неверен хулител. Мюфтията отговорил: “Ти държиш с едната си ръка меча, а с другата – книгата. Което от двете искаш, него употреби!” С това искал да каже: “Ако си ревнител на нашата вяра, накажи нейния хулител с меча си; ако си сребролюбив и безразличен, тогава употреби книгата!”
          Като получил такъв отговор, митничарят го изпратил при моллата, което значи съдия. Изпратил и петима души турци да свидетелстват против него, че подиграва и хули тяхната вяра. Съдията опитал с различни начини да промени убеждението му, и като не успял, първо му наложил голям бой, а след това го затворил в тъмница, окован в железни вериги. Извикал го втори път и пак го намерил непроменен, и отново го бил безпощадно с тояги, и го затворил в тъмницата с още по-тежки вериги. А храбрият момък всичко понасял великодушно: и побоища, и вериги, и най-безутешна тъмница, несъмнено подкрепен от всесилната благодат на Иисуса Христа.
          На другия ден го изправил пред себе си трети път и отново употребил различни начини и хитрости, но всичко било напразно. Накрая, виждайки непреклонността на убеждението му, го изпратил при муселима (върховно съдебно лице в Солунския вилает, бел.ред.), за да бъде подложен на най-сурови изтезания. И той започнал веднага с много ласкателства, за да го убеждава да се отрече от Христа и да приеме Мохамеда. И какво ли не му казал? Какво ли не му предложил и обещавал? Поднесъл му веднага като нещо кой знае колко голямо този земемъдрен и суетен човек един чифт сребърни пищови, хубаво украсен меч, кадифено облекло, вносен велур, хиляда чуждестранни флорини (златната монета на Австро-Унгария., бел.ред.); обещал му да го направи най-почетния чохандарин (приближен) и да го има в благоволението си като напълно свой човек – стига само да стане турчин!
         Такива малоценни и нищожни неща предлагал и обещавал на Христовия воин муселимът, мислейки че с такива съблазни ще улови и привлече в погибел тази проста душа. Но добрият момък, макар да бил българин прост и неграмотен, след като се разкайвал, задето казал онази лоша дума (именно, че е турчин, бел.ред.), решил да устои и да си остане християнин и да изтърпи заради любовта си към Христа каквото и да му сторят. Без съмнение и благодатта на Иисуса Христа е просветила ума му, за да не се заблуди от лукавствата на видимите и невидимите врагове, а божествената Му сила укрепила слабостта на душата и тялото, за да изтърпи изтезанията за Христа. Отхвърлил най-разумно всичките предложения като смет, небесноумният момък дори не пожелал да ги погледне с очите си, и особено се отвращавал от тях и ги ненавиждал като средства и оръдия на гибелта.
         Властелинът, като видял, че по ласкателен начин не постига нищо, употребил насилие: заповядал да го бият силно, и го били безпощадно и жестоко. След това по нареждане бил хвърлен в тъмницата: нозете му стегнали в дървена клада, на врата му сложили верига, ръцете му оковали с белезници, а под ноктите му забили спици. И почти целия ден не преставали да го измъчват с различни изтезания. А съдията много пъти го извеждал, и така измъчен и окървавен го изправял пред себе си, и постоянно го подбуждал и принуждавал по всякакъв начин да стане мюсюлманин. Но мъченикът си оставал винаги същият и нищо друго не казвал, освен това: “Християнин съм! Не се отричам от вярата си!”
          В края на краищата обезнадежденият управител го изпратил на лобното място, като заповядал да го обесят вън от така наречената Нова порта, поръчвайки на своите хора да не престават по целия път да го подканят, та дано да го спечелят поне накрая. Но мъченикът, вървейки нататък, не стигнал жив до лобното място, а от многото изтезания и мъчения на тялото, агонизиращ на пътя, предал дух на 8** август 1794 г., като останал докрая в хубавата и сияйна изповед на нашата вяра в Христа Иисуса, на Когото да бъде слава во веки. Амин.

*коливади – (от коливо – жито за заупокойна панихида) название на движение в православието от 17-ти век за ограмотяване и възвръщане към корените на светоотеческото православие; най-видни представители са свети Макарий Коринтски, свети Никодим Светогорец и свети Атанасий Парийски

**архиепископ Филарет Черниговски поставя паметта му на 29 август, както е и в българският църковен календар

Първа електронна публикация www.sveta-gora-zograph-svbogoroditsa.com

Превод от гръцки изт.: pigizois.net

Икона: https://sv-ioanrilski-burgas.info

29.08.Свети Анастасий Струмишки

           Споменът за праведния е с похвали: за теб е достатъчно Господнето свидетелство, Предтечо, защото наистина си се показал най-почитан сред пророците, като си се удостоил да кръстиш в Йорданските води Проповядвания. Ти с радост пострада за истината и благовести на затворените в ада явилия се в плът Бог, Който взима върху Си греха на света и ни дарява велика милост.

 Братя и сестри,

           На днешния ден – Усекновение Църквата възпоменава убийството на праведния и свят Господен Предтеча, извършено по заповед на злия цар Ирод – син на печално известния Ирод – убиеца на Витлеемските младенци.
           Как се сдобива с мъченичество ангелоподобният пустиножител, проповедникът на покаянието? Как се увенчава онзи, който бе удостоен да кръсти във водите на Йордан Стария по дни – Богочовека Христос? Как най-великият сред родените от жена претърпя посичане и отходи славен във вечния живот?
           Евангелистите Марк, Матей и Лука разказват за това. Предтечата Господен е бил затворен в тъмница, заради своите изобличения. Подобно на древните пророци, той не се е страхувал да казва истината, заклеймявайки пороците на силните на деня.
           Така свети Йоан изобличава цар Ирод, че е взел братовата си жена – съпругата на цар Филип, а това е напълно забранено от Мойсеевия закон – при жив съпруг, неговият брат да вземе жена му.
           Затова Господният Предтеча е тъй мразен от царицата – прелюбодейка, от Иродиада.
           А на угощението, по случай рождения ден на Ирод, дъщерята Иродиадина – младата Саломия се впуска в разпътен танц. Повлиян от алкохола, очарован и приповдигнат, цар Ирод се заклева на девойката, да ѝ подари всичко, което пожелае.
          Тогава, подучена от майка си, Саломия иска в този миг да донесат на блюдо главата на затворения в тъмницата Йоан. Затова на много от иконите на Кръстителя го виждаме да държи на блюдо отсечената си глава.
           И забележете – заради клетвата и сътрапезниците си, опияненият цар издава тази ужасна заповед. Макар и нечестив, той не би го направил при обичайни обстоятелства. Не би го направил, защото знаем от евангелист Марк, че Ирод се страхува от Йоана, пази го, слуша го с приятност, макар и да го държи затворен.
           Но ето – заради своето честолюбие, за да не наруши царската дума, дадена пред велможите, за да не изглежда слаб, да не изглежда клетвопрестъпник, натъженият Ирод издава заповед за убийството на праведника. И всичко това е под влияние на разгулната атмосфера, на придруженото с алкохол угощение. Защото колко разпътство, безчестия и престъпления се извършват, повлияни от това гибелно опиянение на алкохола, никой не би могъл да изброи.
           Така се представя в Господа Христовият Кръстител, служейки Богу в правда и истина до сетния миг на своята тридесетгодишна възраст.
           И неслучайно Бог го въздига толкова горе – над сомна на светиите. Защото свети Йоан Предтеча, ведно със света Богородица, предстои пред Божия престол и всеки миг умолява Господа за прощение на грешния свят. Знаем, че и в часа на Страшния съд Божий Майката Божия и Честнѝя Предтеча ще умоляват Съдията за прощение греховете на грешниците.
           Да се молим за покаяние, за съкрушение, да се молим на Йоана Кръстителя да измоли смекчение и съкрушение на нашите закоравели в грехове сърца. Защото и ние също като Ирод, поради човекоугодие и самолюбие, сме сторили немалко грехове. И нашите души също като безпътната Саломия, дъщерята Иродиадина, са танцували, са флиртували с толкова много грешни помисли, грешни учения, грешни практики. И нашите сърца също като порочната Иродиада са питаели лоши чувства, неприязън и злоба при всяко изобличение.
            Господ да се смили над нас, да ни обнови с живителната роса на покаянието, да ни отрезви със Своите спасителни слова, да ни обнови в съкрушение, та животрептящата сила на Светия Дух да избели всичките ни грехове.
            Божието благословение да е с всички ни, по застъпничеството на Майката Божия и великия Господен Предтеча – Кръстителя Йоан. Амин!

Иконата е копирана от http://www.tsn.ua/ru

Проповед на Усекновение, 2022   Изтегляне