Неделя на светите Отци от Първия вселенски събор
Архив на категория: Църковни празници и проповеди
Възнесение Господне (Спасовден)
Възнесъл си се в слава, Христе, Боже наш, зарадвал учениците с обещанието за Светия Дух, уверил ги чрез благословението, че Ти си Син Божи, Спасител на света.
Братя и сестри,
Днешният ден – Свето Възнесение – е велик Господски празник.
Пред очите на голямо множество народ, пред очите на Своите ученици и следовници, Възкръсналият преди 40 дни Спасител – Господ Иисус Христос се възнася на небето.
Човешката природа, която Той прие, като се въплъти, се възнася на небето. Тази окаяна, смъртна, тленна и слаба човешка природа, приета от Спасителя, се изтръгна от примката на смъртта и дявола.
Защото Възкръсналият Спасител се възнася в тяло, възнася се в небесния чертог. Този, Който току-що вкуси от тленната храна – рибата и меда, възхожда към Царството. Възхожда Изкупителят, Който освободи от ада праотците.
Преди това Славно Възнесение, поради прародителския грях, небето бе заключено. И никой от праведниците – нито Авел, нито Ной, нито Авраам, нито покаялият се цар Давид не можеха да се възкачат в рая.
А сега – днес – Христос се възнася. Небето е с отворени порти. И ангелите възклицават, че Силният на война Господ се връща там, откъдето е дошъл. Връща се на Престола, където винаги е бил.
Но спасението е в това, че Богочовекът Христос, се върна на небето с човешката природа. И небесните врати вече са отворени за нас.
И ние също сме призвани да положим всички усилия да възходим към небесната си прародина.
Всички пророци и старозаветни праведници само мечтаеха, бленуваха за този час. А ето ние, недостойните, живеем в благодатното време на отключените небесни двери.
Братя и сестри, да се подвизаваме с усърдие, за да не пропиляваме напразно дните на нашия земен живот. Амин!
Проповед на Възнесение, 2023Изтегляне
Иконата е копирана от http://trydiani.blogspot.co
Ден на българската азбука и славянската писменост
На 24 май честваме с празничен дух радостното събитие на деветото столетие – оросяване на седящите в тъма и смъртна сянка славяни с „дъжда на Божиите букви“. Честваме боговдъхновения създател на азбуката свети Константин Кирил – Философ, възпоменаваме и свети Методий – преводачът и проповедникът, светителят, положил душата си за словесните овце, възпламенил разбирането на Божието слово сред западните славяни; тачим епохалното дело на създаването на една писменост, която е душата на славянските народи. Днес с кирилица – наследницата на първоначалните глаголически букви пишат българи, сърби, руси, а до XVIII век и в днешна Румъния се пише на кирилица. Хърватско пък до средата на XIII век ползва глаголицата и днес там правят опити за възраждане и опазване на глаголическото писмо.
„Устата, неусещащи вкуса на сладостта, човека правят да е като камък, но много повече безкнижната душа във человеците е мъртво нещо“¹.
На това епохално събитие – създаването на българската азбука и религиозната, и светска писменост на славянските народи, не е отсъдена забрава. Свещената азбука, създадена за да даде словото Божие на роден език, пребъдва не просто като символ на национална идентичност, пребъдва не само като културно наследство или книжовен праксис на много народи.
Мисионерското дело на светите братя, насърчени от богомъдрия свети Фотий, патриарх Константинополски става за нас българите онази нематериална, неунищожима сплав – „езика, вярата, писмеността“², които не позволяват на чуждите завоеватели да унищожат нашата „държава на духа“.
В днешно време, когато някои пишат на български с латински букви, езикът ни е разводнен от чуждици, когато вярата ни е сведена до двукратно посещение на църква – Великден и Рождество, когато прочита ни на текстове е твърде фрагментарен – толкова, колкото е публикацията в интернет – в днешно време е редно да се обърнем всецяло към нашата богохранима писменост – наше съкровище, наше духовно наследство, наш невеществен дом.
И да помним, че сме човеци дотолкова, доколкото имаме вярата, езика, писмеността, знанието за рода и ценностите наши. А те са ценностите на онези достойни мъже, преди 11 века, които изписаха първото начертание на първата буква на новата азбука като кръст – азбука, създадена за да преведе свещените текстове на библейския корпус и богослужебните книги.
Честито на всички, които си служат с кирилските букви, с богоначертаната кирилица!
Иконата е копирана от https://ikonopis.bg
¹ Проглас към евангелието“ – в „Тържество на словото“, С.1995, с.13
² акад. Дим. Лихачов
Родни светии – на 22 май почитаме свети мъченик Йоан-Владимир, княз Български
Житие на свети мъченик княз Йоан-Владимир
Свети княз Йоан-Владимир управлявал областите Зета и Далмация. По природа той бил миролюбив, благочестив и добродетелен. Във война с българския цар Самуил, който управлявал Западната българска държава, той бил взет в плен, но Самуил го оженил за своята дъщеря Теодора-Косара и го върнал на неговия престол.
След трагичната смърт на цар Самуил, който умрял на 6 октомври 1014 г. от сърдечен удар, когато видял пленените и ослепени български войници, възцарил се син му Гавриил-Радомир, но византийското коварство подстрекало братовчеда му Иван-Владислав, който го убил и заел престола. Боейки се от отмъщение или от законните права на Йоан-Владимир, Иван Владислав го поканил при себе си чрез посредството на Охридския архиепископ Давид уж за мирни разговори.
Кроткият и незлобив Йоан-Владимир повярвал на църковното пратеничество и приел поканата, но Иван-Владислав още при самото пристигане в столицата изпратил убийци да му отсекат главата. И понеже мечът поради някаква причина не могъл да уязви Йоан-Владимир, той кротко подал на убиеца своя меч с думите: „Искаш да ме убиеш, брате, но не можеш. Ето моят меч! Готов съм да бъда убит, както Исак и Авел!“ Злодеят го посякъл.
Тогава станало чудо. Светият мъченик се втурнал с посечената си глава в ръце и влязъл в близката църква, в която вече паднал и предал на Господа светата си душа на 22 май 1016 г. Жена му отнесла тялото му в неговите владения и тържествено го погребала в църквата, при която сама завършила живота си в пост и молитва.
След две години убиецът Иван-Владислав умрял от внезапна страшна смърт чрез невидима ръка и България паднала под византийско робство за 168 години. Нетленните мощи на свети княз Йоан-Владимир са прославени с изтичане на целебно миро и с извършване на чудеса. Те се намират в град Елбасан (Албания).
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Иконата е копирана от http://voanerges.rs
Прочетете повече: 22.05.Свети мъченик Йоан-Владимир, княз Български
Евангелско четиво и проповед на Неделя на Самарянката
Йоан 4:5-42
И тъй, дохожда Господ в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Йосифа. Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия. Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода.
Иисус и казва: дай Ми да пия. Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.
Жената самарянка Му казва: Как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.)
Иисус й отговори и рече: Да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива.
Четвърта неделя след Пасха – Неделя на Разслабления
Йоан 5:1-15
Подир това имаше иудейски празник, и възлезе Иисус в Йерусалим. А в Йерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която има пет притвора. В тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат.
Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години.
Иисус, като го видя да лежи и като узна, че боледува от дълго време, казва му: Искаш ли да оздравееш?
Болният му отговори: Да, господине, но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата, когато пък аз дойда, друг слиза преди мене.
Иисус му казва: Стани, вземи одъра си и ходи.
И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше.
А тоя ден беше събота. Поради това иудеите думаха на изцерения: Събота е, не бива да си дигаш одъра.
Той им отговори: Който ме изцери, Той ми рече: Вземи одъра си и ходи.
Попитаха го: Кой е Човекът, Който ти рече: Вземи одъра си и ходи?
Но изцереният не знаеше, кой е, защото Иисус се бе отдръпнал поради тълпата, що беше на онова място.
След това Иисус го срещна в храма и му рече: Ето, ти оздравя, недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо.
Човекът отиде, та обади на иудеите, че Иисус е, Който го изцери.
Иконата е копирана от https://znamhram.ru/
Честит Гергьовден!
Като освободител на пленници и на бедни защитник, на немощни лекар, на царе поборник, победоносни великомъчениче Георги, моли Христа Бога да се спасят нашите души.
Братя и сестри,
Днес честваният великомъченик – свети Георги Победоносец, е особено почитан от православната църква. И нашият народ тачи Божия угодник, извършил с помощта на Божията благодат дивни чудеса.
Още в дните на своята младост, Георги, вдъхновен от примера на своя баща, също мъченик за вярата, се приготвя да изповяда Христовото име. Това се случва в края на второто столетие, в дните на император Диоклетиан – най-свирепият гонител на християните.
Въпреки високия военен пост и завидното си богатство, Георги не се съблазнява да крие своята вяра. Той раздава имота си, подготвяйки се да наследи нетленно богатство. И на глас, пред всички сановници, изобличава царя и неговите заблуди.
Следват дни на мъчения, които ни шокират, дори само като четем житията. Защото небивали и страшни изтезания понасят онези, които са наречени великомъченици. Сред тях сияе и младият военен Георги, който от любов към Бога се причисли към небесното войнство.
Бичуване, изтезания, мъчения с разтягане на колело и Божий чудеса сред мъките ознаменуват последните дни на мъченика. Мнозина виждайки търпението му повярвали в Христа. Сред тях била императрицата.
Оцелял по Божия милост и след като е хвърлен в яма с негасена вар, свети Георги е изтезаван с нагорещени ботуши, а след това е приканен от езическите жреци да възкреси покойник. И наистина, по неговата молитва, Бог възкресява починалия.
Свирепият император, разярен от чудесата, станали пред очите на множеството, заповядал да екзекутират възкресения покойник.
А при затворения в тъмницата Георги идвали хора за съвет и благословение. Така един земеделец бил утешен, защото по молитвите на свети Георги, неговият вол бил изцелен. Оттогава е останало преданието, че свети Георги е покровител на стадата.
В навечерието на свято представяне в Господа, свети Георги е утешен от видението на Христа, който му обещава вечна радост. И наистина – свети Георги е обезглавен край Никомидия. Днес мощите му се покоят в Лида и поклонниците на светите земи могат да се помолят там, в знак на преклонение пред Божията благодат, която укрепява възлюбилия Бога човек.
Защото свети Георги е заобичал Господ с цялото си сърце и душа. А Христос го е дарил с дара на мъченичеството и чудотворството.
Много са храмовете, носещи името на великомъченика, и той е твърде прославен, особено във вековете на османската власт, когато християните особено много тачат мъчениците за вярата.
И днес се молим, свети Георги да се застъпи за нас – та да имаме поне частица от неговото дръзновение при изповядване на вярата в Христа. Амин!
Иконата е копирана от http://www.peregabriel.com
Неделя на светите Мироносици
Братя и сестри,
На днешната Неделя на светите Мироносици възпоменаваме събитията от първите часове на Христовото Възкресение. В ранните часове на неделния ден, призори след юдейския празник Пасха, близките сподвижници и следовници на Господа – жените, станали известни като мироносици, бързат към гроба Господен. Те са купили аромати, в желанието си да изпълнят докрай погребалния обичай, който повелява да се облее тялото на покойника с благовонни масла.
Разбира се, жените не ще намерят Възкръсналия Спасител в гроба. Камъкът е отвален, вътре са само гробните повивки, а приготвеното благоухание не ще стигне Божествения покойник. Защото Той вече е възкръснал. Но Църквата възпоменава привързаността, обичта и липсата на страх у жените мироносици. Те са под Кръста край Майката Божия, те гледат как полагат Христа в гроба, те бързат за помазанието, което не се случва, защото Спасителят е възкръснал.
Тези жени са като благоуханни цветя. Макар и съвсем откъслечно упоменати, ние се впечатляваме от тяхната обич, кротост и вярност, те въплъщават съвършената любов, у която страх няма. Те са Христовите следовнички, които са пример за всички християни от всички времена. Затова и са удостоени с дара на апостоли и благовестнички.
Защото тогава, когато никой не беше в нозете Иисусови, там бяха жените – преданите и боголюбивите, способните да обичат докрай, до съвършената саможертва.
Тези първи часове след Разпятието са страшни. Учениците, поради страх от юдеите, стоят при заключени врати, очакват се всеки миг репресии и гонения, отлъчване от общността и затвор. Възможни са бичуване и екзекуции. Пастирът е поразен, а овците са разпръснати.
Тайните ученици на Христа стават явни. Никодим и Йосиф Ариматейски, когото Църквата възпоменава като „благообразни Йосиф“, бързат да уредят подобаващо погребение на Божествения Учител. Мироносиците и Майката Божия Го оплакват, оплакват Живота, Който слиза в царството на смъртта. И до край земя се говори за тях, за жените мироносици, като удостоени първи да зърнат неописуемата гледка на празния гроб, където ангелът в бяло ги упътва за Спасителя, Който осъществи Своята мисия.
Днешният ден е празник на всички вярващи жени, призвани да следват мироносиците, ще рече да следват Христа в страданията и в скръбта, да отдадат цялото си сърце Нему, така както е присъщо на богоозарената вярваща жена, която не се страхува да е под Кръста и до гроба на Спасителя.
Честит празник на всички християнки, които искат да се уподобят на жените мироносици!
Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на Майката Божия и на всички светии. Христос воскресе!
Копирайте Проповед на Неделя на светите Мироносици, 2023
Иконата е копирана от http://www.yandex.uz
към Начало
Светлата седмица
Дните на Светлата седмица са по-особен богослужебен период. Цялата седмица до Томина неделя, Църквата смята за един единствен ден на Възкресението, изобразяващ осмия век – блажената вечност, преобразения свят, деня без залез.
В тази седмица е нестихваща радостта от Христовото Възкресение, райските двери са отворени, ние сме поканени на брачния пир на божествената любов. Затова и дверите към олтара са непрекъснато отворени.
Поведението на християните през Светлата седмица е определено с 66 правило на Шестия вселенски събор:
„През цялата седмица – от светия ден на Възкресението на Христа, нашия Бог, до новата света неделя (Томина неделя, б.а.), верните* трябва без пропускане да прекарват свободното си време в светите църкви, веселейки се с псалми, химни и духовни песни, радвайки се и тържествувайки в чест на Христа, слушайки четенето на Божествените Писания и наслаждавайки се на светите тайни, понеже по такъв начин, ние ще възкръснем заедно с Христа. Затова занапред в тия дни по никой начин да не стават конски надбягвания или някакво друго народно зрелище.“
През Светлата седмица не се извършват помени и панихиди, с изключение на погребения и панихида по случай 40-тия ден от представянето в Господа на починалия.
Дано пасхалната радост да не отшуми с края на Светлата седмица. Да даде Бог благодатният Му мир винаги да е с нас, непрогонен от нашите грехове. Амин!
Христос воскресе!
С „Христос воскресе!“ се поздравяваме не само тази седмица, но и целия следпасхален период, чак до Възнесение.
*верните – така се наричат всички кръстени християни
Изображението е копирано от http://www.bg-patriarshia.bg
към Начало
Възкресение Христово
Христос Воскресе!
Воистину Воскресе!
Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка, и на тия, които са в гробовете, живот дарува.
Макар и в гроб да слезе, Безсмъртне, обезсили силата на ада, и възкръсна като Победител, Христе Боже, като на жените мироносици извика: Радвайте се, и на Твоите апостоли мир дарува, а на умрелите даде възкресение.
Патриаршеско и синодално пасхално послание
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
Радостната вест за Възкръсналия от мъртвите Господ Иисус Христос и тържеството на живота сгрява сърцата и просвещава умовете ни, прогонва далеч от нас всяка тревога, мъка и отчаяние, укрепва и утвърждава вярата ни, и озарени от Светлината на Възкресението, ние отново ликуваме с пасхалния поздрав:
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Възкръсна Христос и смъртта завинаги изгуби властта, която имаше над човешкия род! Възкръсна Христос и мракът отстъпи пред Светлината, която не можеше да обземе! Възкръсна Христос и животът се възцари! И макар в нашия свят и днес да сме свидетели на изблиците на злото, ние обаче знаем, че неговото тържество е само привидно, защото цялата му власт беше „погълната с победа“ (1 Кор. 15:54). И затова вече не скърбим като такива, „които нямат надежда“ (1 Сол. 4:13), защото: „Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта победи и на тия, които са в гробовете, живот подари!“ (Тропар на Пасха).
Със Своето славно Възкресение Господ победи смъртта не за Себе Си, а заради нас, за да имаме ние живот. Той затова се въплъти, живя между нас, яви ни Своята божественост и светът видя „славата Му, слава като на Единороден от Отца“ (Йоан. 1:14) – защото такава беше Божията свята воля: „… всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен“ (Йоан. 3:15).
Христовото Възкресение е фундаментът на нашата спасителна вяра. Върху него се основава нашата светла и от нищо непомрачима надежда. А нашата вяра и надежда намират осъществяването си и се проявяват по най-добрия начин в любовта, на която пръв Христос ни научи. Тази любов Той ни завеща като неотменим белег за принадлежността ни към Неговото ново общество – Неговата свята Църква.
Като принадлежащи към Църквата Христова, ние познаваме и притежаваме Откровението за Божията воля – най-съвършеното и достъпно за човеците, затова Господ очаква от нас да принасяме и нашите плодове (срв. Йоан. 15:16). А своите плодове ние принасяме тогава, когато изпълняваме и най-важната Христова заповед към всички нас: „Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих“ (Йоан. 15:12). Без любовта към другия, към нашия ближен, християнството ни е само привидно и ние не сме Христови.
Христовото Възкресение, в чиято радост живеем днес и чрез което имаме надежда и вяра да наследим живот вечен, е резултат и плод на Божията любов към нас, човеците. Спасителят Господ Иисус Христос пръв ни възлюби и ни възлюби „докрай“ (Йоан. 13:1), а затова и нашият път към Възкресението и вечния живот в лоното на Отца е път, който не може да бъде извървян без истински жертвената, безкористна любов, която е венецът на християнските добродетели и на християнското съвършенство.
Днес тази съвършена христоподражателна любов е по-нужна отвсякога. Днес, когато изпитанията и пред християните, и пред цялото човечество се увеличават неимоверно, когато живеем във все по-голяма несигурност и страхове, когато природни бедствия и военни конфликти осъждат стотици и милиони на изгнаничество и лишения, а преждевременно погубените човешки животи са безброй, в света все повече се засилва тягостното усещане за безсилие и безпомощност.
Неспособността ни като хора да живеем в траен мир и благоволение, в смирение, взаимно разбирателство и взаимопомощ, отсъствието на състрадание и милосърдие в отношението на човек към човека, а също така и нежеланието за осъществяването на Божията свята и съвършена воля – всичко това все по-видимо определя облика на съвременния свят и заплашва да ни лиши от увереност в самия смисъл на нашия живот и съществуване.
Като християни ние знаем, че единственото, което е в състояние да промени тази нерадостна картина, да върне и да укрепи увереността ни в смисъла на спасението, а с това да промени и реалността, в която живеем, това е упованието ни в Бога и в Неговия благ промисъл за света и човека. Като християни ние не забравяме, че по Божий промисъл човекът е създаден не за смърт, а за живот (срв. Прем. Сол. 2:23); че тъкмо за да имаме живот (срв. Йоан. 10:10), Сам Бог влезе в света, за да може чрез Своето Възкресение да върне човека на пътя към неговото богоуподобяване.
Тази е единствената наша истинска утеха и затова днес, независимо от всичко, на което сме свидетели в света, радостта ни е пълна. Христовото Възкресение е дивен плод на безпределната Божия любов към нас. Възкръсналият Господ е начало за всеобщото възкресение на всички, „които са Христови“ (1 Кор. 15:23).
Нека в деня на Христовото Възкресение, прославяйки победата над смъртта и тържеството на живота, да отправим още по-усърдни молитви към Всеподателя за всички, чийто живот е бил отнет във война или при друго злощастие, както и за всички страдащи, угнетени и онеправдани, и да придружим молитвите си с дела на милосърдие и добротворство, на онази съвършена любов, която води до славата на Кръста и светлината на Възкресението.
Отечески всесърдечно поздравяваме всички чеда на светата ни Православна църква, в Родината и далеч от нея, с благопожелание за чиста и светла пасхална радост!
Мирът и благодатта на Възкръсналия Господ и Спасител наш Иисус Христос да бъдат с всички вас!
ЧЕСТИТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО!
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Прочетете: Похвално слово за Пасха на св. Йоан Златоуст
Светлината на Храма 