Иконата е копирана от http://www.vimaorthodoxias.gr

Избавила си се мъжествено от лукавството на врага, победила си съюзилите се с него и от Бога си приела изобилна благодат да прогонваш от верните смъртоносните болести. Затова, моли се на Господа за нас, Марино славна!

Братя и сестри,

Днес Светата Православна Църква възпоменава мъченическия подвиг на света великомъченица Марина, която в младенческа възраст – едва шестнадесетгодишна, защитава Христовото име, претърпява нечувани мъчения и се представя в Господа с най-блестящ венец на нетленна слава. И когато четем нейното житие, нека не мислим, че такива подвизи са единствено достъпни за християните от третото столетие.
Господ Иисус Христос е един и същ – и вчера, и днес, и утре. Вярно е обаче, че ние днешните
християни сякаш нямаме мъжеството на древните мъченици. Но вярно е също, че от нас се иска само едно – покаяние, смирение, стоене във вярата.
Какво ще рече стоене във вярата?
Ще рече – да не се поддаваме на кривоверие, на заблуди, на лъжеучения и неправди, на езически практики и суеверия, да не се поддаваме на съблазните на този век.
Нашето мъченичество е нашето покаяние.
Нашето поприще на спасение е възжеланото смущение.
Нашите трудове са чистотата на вярата.
А във време като нашето дори и това не е малко.
Господ да ни укрепи в тесния път, по молитвите на Своята Пречиста Майка, на света великомъченица Марина и на всички свои светии.
Божията благодат да е с всички вас, които чествате днешния благословен ден на почит към Божията благодат, действала във великата Божия угодница Марина.
Честито на всички именици! Амин!

Иконата е копирана от www.tsotilinews.gr

Евангелско четиво на Неделя пета след Петдесетница
Матей 8:28-9:1

          И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път.
          И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?
          А далеч от тях пасеше голямо стадо свини.
          И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини.
          И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата.
          А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс.
          И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им.       когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път.
          И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?
          А далеч от тях пасеше голямо стадо свини.
          И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини.
          И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата.
          А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс.
          И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им.
          Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.

Проповед на Неделя пета след Петдесетница

Братя и сестри,  

          Днес Светата православна Църква ни припомня онзи евангелски текст, който ни разказва за изцелението на двамата бесновати.
          Както знаем, нашият Господ Иисус Христос често пристъпва към изцеление на бесновати. Като изгонва нечистите духове, поселени в някой клетник, Спасителят показва, че царството на дявола – времето на земята, когато той е могъл да изтезава грехопадналото човечество е вече свършило. С вярата в Него – Божият син, Единороден на Отца, хората ще се освободят от робството на дявола.
          Бесовете молят Христос да допусне да влязат в стадото свини, които пасели недалеч. Христос им разрешава и цялото стадо, подлудено от злите духове се хвърля във водата.
          Оттук разбираме ясно, че без позволението Божие, демоните не могат да сторят нищо не само на нас, но и на животните.
          Но какво се случва после? Свинарите, виждайки Божието чудо, бягат в града. Те се страхуват, че ще бъдат наказани заради издавеното стадо.
          А гергесинските жители вместо да посрещнат Божествения Чудотворец, вместо да се покаят и да доведат своите болни при Него – излизат от града и молят Христа да си отиде от пределите им.
          Те не са благоговейни и смирени като свети апостол Петър, който се моли „Иди си от мене Господи, защото съм грешен човек.“ Не – единственото, което води закоравелите в грехове жители на Гергесинската страна е да избегнат още материални загуби.
          Те постъпват напълно противоположно на самаряните от града Сихар, които само по думите на жената – самарянка, разговаряла с Иисус при Иакововия кладенец – само по нейните думи излизат от града и идат в нозете Иисусови, за да чуят Неговите слова и да се спасят.
          Братя и сестри, дано никога да не се уподобим на гергесинците, които молят Христа да си отиде. Дано никога не поставим нещо материално или пък каквото и да е друго – чест, слава, престиж, власт – да не поставим нищо пред Христос.
          Да търсим Христа, да хлопаме и искаме, да призоваваме благодатта на Пресветия Дух да се всели в нашите сърца – ето така да насочим всичките си душевни сили. Защото каква нам полза, ако придобием цял свят, но повредим на душата си? И какъв откуп ще дадем за душата си?
          Да мислим, да мислим и да действаме повече за душата – за безсмъртното Божие творение. И да се молим на Христа да дойде и да заживее в нас. Амин!
          Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на Майката Божия и всички светии. Амин!

Иконата е копирана от https://arhangelhram.by/

към Начало

          С твоето чудно надмощие си победила докрай вражеските сили, Недельо преславна, защото със светлината на честния Кръст си прогонила идолопоклонението далеч в мрака.
          Девице чиста, моли Христа Бога да ни дари велика милост.

Братя и сестри,

          Прославяме с дух на сърдечно умиление богозримата великомъченица – всехвалната, чистата девица света Неделя.
          Честваме онази, разбира се, не единствена, която посрами езическото нечестие в дните на най-жестокото гонение срещу християните от ранно време – гонението на император Диоклетиан. Покланяме се пред подвига на онази, която презря благата на този свят – младост, красота, тленни наслади, за да се покаже мъжествена по дух изповедница и агница Божия.
           Поменаваме мъченицата света Неделя, родом от Никомидия – древен град с християнски традиции, дал множество мъченици. Да не забравяме 20-те хиляди християни, изгорени в църквата на Никомидия в навечерието на Рождество Христово, 302 година.
          Молитвено се обръщаме към крехката девойка, показала, че Божията милост в немощ се познава. Защото тя смело заявила на мъчителя: „Не ще ме сломиш, защото Бог ми помага.“
          Да, на нея Бог помага и тя се удостоява с блестящ венец, с нетленна слава в небесния сомн на Горния Йерусалим.
          Мнозина носят нейното име. Празнуват днес всички с имена Недялка, Делчо, Неделина. Да не забравяме връзката ни с нашия именен светия.
          Да просим молитвеното застъпничество на достохвалната Неделя, защото тя дръзновено предстои пред Бога със запален светилник в ръка и с оръдията на своето мъченичество. Защото за посрама на идолското зло, светицата е запазена и от нажежената скара, и от гладните зверове, и от всички уреди на изтезанията.
          Тя мирно предава духа си, преди войниците да я посекат и умира с молитва на уста.
          По нейните молитви, Бог да ни прости и ни помилва. Амин!

Честито на всички именици!

Иконата е копирана от pemptousia.com

           Светите безсребърници Козма и Дамян от Рим били братя, които имали благодат да лекуват по чудесен начин. Даром лекували, като искали от излекуваните да повярват в Христа. Братята лечители не вземали пари от излекуваните болни и затова са наречени безсребреници.
           Те претърпели мъчения в тъмница, както и съд, но като невинни, били освободени.
           Един лекар, някогашен техен учител, от завист с измама ги завел на една планина да събират билки и там с камъни ги убил в 284 година.
(Tези свети лечители са различни от  братята Козма и Дамян, също лечители и безсребреници, които Църквата почита на 1 ноември).

           На 18 август 946 година е успението на свети Йоан Рилски, а 34 години по-късно той се явил на сън на своите ученици и им заповядал да изровят нетленното му тяло и да го пренесат в Средец. Там мощите на светеца били пазени в продължение на два века.
           През 1195 година цар Асен тържествено ги пренесъл в столицата Търново.
           През 1496 година, след като получили разрешение от султана, монасите от Рилската обител върнали мощите на светеца от Търново в основания от него Рилски манастир. Навсякъде по дългия път от Търново до Рилския манастир народът посрещал и изпращал светите мощи на великия свой светец с дълбока почит и благоговение. Това ободрило народа и повдигнало духа му в годините на робството.   

Иконата на светите Козма и Дамян Римски е копирана от https://www.johnsanidopoulos.com
Стенописите са копирани съответно от  http://hram-uspenie-bogorodichno.org и  http://www.zadrugata.com

Евангелско четиво на Неделя трета след Петдесетница
Матей 6:22-33

           Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?
           Никой не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.
           Затова казвам ви, не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?
          Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?
          Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?
          Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат, а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях. И ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!
         И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.

Проповед на Неделя трета след Петдесетница

Братя и сестри,  

           Да търсим първо Царството Божие и Неговата правда, като знаем, че останалото ще ни се придаде – учи Спасителят Христос.
          Чухме днешното литургийно евангелие, където нашият Господ казва категорично, че не можем да служим на двама господари.
           Какво ще рече това. Не се ли опитваме да балансираме всички страни на нашия живот? Не се ли опитваме да угодим Богу, и същевременно да угодим на света и неговите страсти? Не се ли задушаваме от житейски грижи? А често тези грижи не са грижите за болен родител, болно чадо или изпълнение на наш дълг. Често тези грижи са напълно суетни, грижи да подобрим външния си вид, да подновим мебелите си, да сме в крак с последната мода или да направим кариера на всяка цена.
           Човешкият живот е твърде кратък. И ако не успеем да осъзнаем какво е истински важно, този наш безценен живот – безценен, защото ни е даден за подготовка за вечността – този наш безценен живот може да мине безцелно в суета и грижи, които няма да доведат до спасение.
            Когато Христос ни посочва за пример полските кринове и птиците небесни, Той не изисква от нас да се отдадем на безделие и безгрижие.
            Не, Той изисква от нас да осъзнаваме, че всичко се случва по Божия воля, да търсим душеспасителното и да отхвърляме суетното и празното, което само ще увеличи нашата привързаност към земните неща.
            Нашите човешки сили не са много. Но те са достатъчни, при призоваване на Божията благодат, с отхвърляне на онова, което ни пречи на духовния път, тези сили, подпомогнати свише, са достатъчни да ни доведат до истинско одухотворяване. А това ще рече, да дадем място на Светия Дух в нашите сърца. Да се молим, да правим милостиня скришом, да четем Свещеното Писание, съчиненията на светите отци и житията на светиите. Да не прахосваме времето си в гледане на телевизия, безцелни разговори, клюки и раздори, да отбиваме всичко, което води до осъждане.
           А когато някой падне в грях, да си спомним, че и ние сме грешни не по-малко и да се молим за него и за нас. Слънце да не ни залязва гневни, да простим от сърце на всички, всички ония, които в течението на нашия живот са ни оскърбили и ощетили. Да милеем за истински духовен път, белязан с истинско покаяние.
           Да не се обиждаме и самооправдаваме, което също е форма на вездесъщата и страшна гордост, която мори всички човеци.
           Да гледаме към небето с очите на сърцата си, да гледаме към небесното си семейство – Господ, Майката Божия, ангелите и светиите, като помним, че Господ иска всички човеци да се спасят и да достигнат познание за истината.
           И да се борим със суетата – суета за нашата външност, за нашия ум, за нашата работа, че сме красиви, умни, перфектни в делата си, да се борим с тези мисли, които на мнозина са попречили в духовния живот.
           И да призоваваме на помощ за грешния свят Единия и Троичен Бог – нашето упование, нашата надежда и нашата любов. Да призоваваме Господ да отмахне от окаяните ни и объркани умове всяка мисъл за земното и вещественото, която ни отдалечава от Него.
            Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на светите Доростолски мъченици и на всички праведници и светии. Амин!

Копирайте: Събор на светите Доростолски мъченици

Копирайте: Проповед на Неделя трета след Петдесетница, 2023

Иконата на светите Доростолски мъченици е копирана от http://www.hristiqni.com

към Начало

Честит Еньовден!

           Пророче и Предтечо на Христовото пришествие, недоумяваме как да те възхвалим достойно ние, които с любов те почитаме. Твоето славно и честно рождение избави от безплодие твоята майка и от немота твоя баща, и на света се проповядва въплъщението на Божия Син.

Иконата е копирана от arpati.blogspot.com

Честит празник!

          Като почитаме вашия честен събор и празнуваме вашата свята памет, български светии, усърдно ви молим: молете Господа за всички, най-вече за нашите ближни, да се запази българската земя от всяка беда и народът да се утвърди навеки в православната вяра и като преживеем благочестно в мир живота си, заедно с вас да достигнем Вечното Отечество в Блаженото Царство на Христа Бога!

Слово за българските светии

          Да поменем в молитвен трепет и възторг светиите на многострадалното ни отечество – за това ни призовава Църквата днес. Да въздигнем сърцата си с упованието, че имаме силни застъпници пред Божия престол, които не спират да се молят за нас, грешните и окаяни наследници на безценното духовно съкровище на православната вяра. Да се съкрушим пред подвига на десетките, стотиците – повечето за нас неизвестни, богоносни съсъди, просияли като слънца във вечния ден на Божието Царство. Да се преклоним пред благодатния живот на нашите съотечественици, достигнали святост, на всички българи-светии, всички онези, които са напоили тази земя с покайни сълзи и тук са отпечатали поклоните на истинското благочестие и тук са отправяли своите жарки молитви.

Има още →

11 юни – Празник на Богородичната икона  „Достойно ест“

             В  една от килиите на Света Гора живеели старец монах и негов ученик. Веднъж когато ученикът  останал да се моли в килията, през нощта непознат монах почукал на вратата и ученикът го поканил да пренощува. Рано сутринта младият монах, заедно със своя гост започнали утринните молитви и когато възхвалявали Пресвета Богородица, гостът запял с ангелския си глас чудна песен за светата Дева, която младият монах не знаел: „Достойно е наистина да те облажаваме, Богородице, винаги блажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог“, след което и двамата продължили песента с познатата възхвала: “По- почитана от херувимите, несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог Слово, същинска Богородица те величаем.“
              Когато ученикът пожелал да научи тази песен, гостът написал песента с пръста си върху каменна плоча като във восък, а после станал невидим.
             Това бил Архангел Гавриил, който научил монасите как достойно да възхваляват препрославената Владичица Богородица. Иконата, пред която била изпята песента е наречена „Достойно ест“, а празникът в нейна чест е на 11 юни.

Иконата „Достойно ест“ е копирана от http://www.pictures11.ru

Братя и сестри,

             Дните на човешкия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила – осемдесет години, а най-доброто от тях е труд и болест, казва псалмопевецът. Това е начертанието на нашия живот след грехопадението, когато поради греха на Адам в света навлизат болестите, старостта, грехът и смъртта. Животът на днешния човек въпреки научните постижения не е дълъг, за разлика от старозаветните праотци, които, знаем, са живели със стотици години. Но никой, с изключение на Енох и Илия, не ще отбегне смъртния час.
         Ние обичаме нашите близки, скърбим за тях, а ето – в дните, които Бог е отредил да останем още малко време тук, в земния живот, за да се потрудим за нашето спасение, в тези дни трябва да продължим нашата грижа за тях, за онези, които вече не са при нас. Защото връзките на любовта, с които сме свързани взаимно, са неразтържими, раздялата ни е временна, а молитвата ни е една – да даде Господ и на тях и на нас – останалите живи, да даде един ден добра отсъда.
           Затова и пишем имената на починалите на всяка литургия, защото свещеникът ги поменава преди службата, заедно с цялата небесна Църква. Смята се, че дори душата да е на скръбно място, това отделяне на частица просфора с името на покойника е съпроводено с лъч благодатна светлина за тази душа. Така и на всяка панихида, на всеки помен, молитвата на свещеника, призван да отправя просби и моления за всички човеци, в тази молитва Божията благодат сътворява утешителна среща между нас и починалите.
          Приготвяме жито в съгласие с думите на свети апостол Павел, че житното зърно трябва да умре в земята, за да възкръсне като клас пшеница, така както ние умираме, за да възкръснем за пролетта на вечния живот.
Раздаваме храна за милостиня, не защото духът се храни, духът е нематериален, а за да сторим милост, да нахраним някой гладен в името на опрощение греховете на починалия.
           Да не забравяме и четивата от книга Псалтир.  Ако може всеки ден да отваряме безсмъртните Давидови псалми и да прочитаме от тях заупокой, като знаем, че те имат чудното свойство да прогонват злите сили. Ето така можем да помогнем на нашите близки, а и на всички, за които няма кой да се помоли и да направи панихида.
           Да не се леним в този наш духовен труд и да не спираме да обгрижваме починалите, говоря за обгрижване духовно. Защото грижата не е само да поддържаме гроба и да печатаме некролози, грижата е преди всичко насочена към духа, а това са заупокойните молитви на Църквата и нашите, слети в едно, помените и милостинята, сторени в тяхно име.
           Господ да упокои всички починали в място злачно, блажено и спокойно, а нас да помилва, настави и вразуми. Амин!

Копирайте Проповед на задушница

Изображението е копирано от http://www.plovdiv-press.bg