Свети Антоний Велики – родоначалникът на отшелническото монашество

Матей 4:12-17

           А като чу Иисус, че Йоан е предаден, отиде в Галилея; и като остави Назарет, дойде и се засели в Капернаум крайморски, в пределите Завулонови и Нефталимови, за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: „земята Завулонова и земята Нефталимова, на крайморския път, отвъд Йордан, езическа Галилея, народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина“. 
          Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: Покайте се, защото се приближи царството небесно.

„Покайте се, защото се приближи Царството Небесно“

Братя и сестри,

        След убийството на Господния Предтеча, нашият Спасител се заселва в града Капернаум, в езическа Галилея, и начева своята божествена проповед. Забележете, Той също ни насочва към покаянието, така както говореше и Кръстителят.
        От момента на идването на Спасителя Христос, вярващите знаят, че е близо Царството Божие. Да, минали са повече от 2 хиляди години от Рождението на Христа, но какво са за Господ 2 хиляди години. За Него 1000 години са като един ден. И ние и досега стоим прави на богослужбата в знак на нашето очакване на Спасителя, Който ще дойде не в смирение и кротост, както беше при Боговъплъщението, а в сила и слава голяма.
       Как ще застанем пред цялото човечество, пред Господ, Майката Божия, ангелите и светиите с всичките свои ужасни грехове. Защото „всинца много грешим“. И всички имаме нужда от очистителната баня на покаянието, която може да умие греховете ни, сторени след Светото Кръщение.
       Покаянието е основа на духовния живот. В патериците четем за душата на един праведен старец, която се издига високо към Небесното Царство. Злите духове не могат да я приближат, но не спират да викат: „Ето, ти успя, вече влизаш в Царството Божие“. А праведникът казва: „Не още“. Тези думи са израз на смирение и покаяние, което той не е забравил през всичките години на своя отруден подвижнически живот. „Не, далеч съм още от рая, уповавам се само на добрия Господ“ – казват отшелниците, просияли в святост.
        А как ние, светските хора, потънали в суетни грижи, объркани и безпомощни, можем да се спасим? Как да усетим лечебната сила на истинското покаяние? И как да знаем дали не само си мислим, че стоим, а всъщност да сме паднали? Паднали в самомнение, гордост, отстъпление, тщеславие, самолюбие, високоумие и лукавство.
        Имаме нашия Господ Иисус Христос, Който в един и същ е вчера, и днес, и утре. Имаме Майката Божия, ангелите и светиите – нашето истинско небесно семейство, в което няма изменение и сянка на промяна.
        Имаме и Църквата, в която обаче е нахлул светският дух и е разкъсвана от вътрешните недъзи на своите физически носители – хората. Но това е същата наша Църква, в която живее Светият Дух, в която Месията каза, че портите адови няма да ѝ надделят.
        Имаме и нашето поприще, нашето призвание – молитвата, която е мерило на истинския духовен живот.
        Да молим Господ да ни изпрати покаяние, за да можем да оплачем греховете си преди края – този край, който древните християни са искали да приближат с думите: „Да, дойди, Господи Иисусе!“.
        Защото краят на нашия живот е начало на нашия съд. Дано в онзи страшен час нашият ангел-пазител да може да покаже за оправдание повече часове в молитва, повече нелицемерно милосърдие и милостиня от чисто сърце, повече съчувствие и състрадание, повече покайни сълзи, за да може да се оправдаем, ведно с покаялите се грешници.
        Защото, каква полза от всичките ни земни усилия, ако не построим безсмъртното жилище за нашата безсмъртна душа?
        Братя и сестри, да молим Всемилостивата Владичица да ни дари разсъдителност, нелицемерно покаяние и съкрушение на сърцето, та да можем да оплачем греховете си приживе. Амин!
        Божието благословение да е с всички вас!

Икона: Христос Вседържител (Димитър Христов Зограф, 19-ти век) – bg.wikipedia.org

Копирайте: Проповед на Неделя след Богоявление, 2025

към Начало

Презентация за свети Йоан Кръстител

Братя и сестри,

         Днес, 5 януари, е навечерието на Просвещение, както древните са наричали празника Кръщение Господне. Христос се явява на река Йордан, за да освети водите. Христос Спасителят обновява чрез вода и Дух нашата овехтяла и окаяна природа. Христос се явява, пожелал да обнови цялото творение.
         Нека не забравяме, че Кръщението на нашия Господ Иисус Христос е описано и в четирите евангелия. Според древно предание проповедта на свети Йоан Предтеча и Кръщението Господне е извършено в плитчина, около 5 километра преди вливането на Йордан в Мъртво море. Смята се, че именно на това място, дванадесет столетия преди идването на Спасителя, древните израилтяни прекосяват реката и навлизат в Обетованата земя.
         От раннохристиянско време днешният ден – Навечерие на Богоявление е постен. Вероятно това е спомен от пост, който е предшествал Рождество Христово от онези времена, когато двата празника са се чествали заедно.
         Потапянето в осветените богоявленски води е древна традиция. Тържеството на великия водосвет се извършва само два пъти годишно – на днешния 5 януари и на 6 януари – Богоявление.
         Осветената вода е силно лековита, използва се благоговейно от болните, а остатъкът ѝ се влива във водата, останала от предходната година. Тази вода укрепява душата и тялото, прогонва бесовете, утвърждава в кротостта и благочинието, съхранява сърцето в радост и покой. Да я ползваме с почитание пред Божията всевластна мощ, пред Божия мир, пожелал да претвори дори и водната стихия в спасителна и лечителна природа.
          В раннохристиянско време в осветената богоявленска вода са кръщавани оглашените, тоест тези, които са готвени за свето Кръщение.
          А потапянето от свещеника на светия кръст прав изобразява потапянето на Спасителя в река Йордан.
          Честити сме, че Господ ни удостои да почетем още един път славния ден на Неговото Кръщение – деня, когато се чу гласа на Отец и се видя Божествения Дух във вид на гълъб, деня, в който се разкри великата тайна – явяването на Единосъщния и Троично проявен Бог.
          Божието благословение да е с всички вас. Честито Навечерие на Просвещение! Амин!

Изображение:bnr.bg/horizont, снимка Ива Антонова

Проповед на Водици, 2023     Изтегляне

Братя и сестри,

          В Неделята след славния празник на Христовото Рождество, Светата Православна църква възпоменава четиринадесетте хиляди пеленачета – мъченици, избити от ненадминатия в злото Ирод.
          Обзет от маниакален страх, че Богомладенецът ще го измести от престола, цар Ирод дава заповед за сатанинското дело – поголовното избиване на всички бебета и деца до двегодишна възраст във Витлеем и околностите му. Тази ужасна трагедия е предсказана от пророк Йеремия, както съобщава и евангелист Матей.
          Но знаем, че известéн от ангел, праведният Йосиф Обручник е напуснал Витлеем и е потеглил за Египет, където светото семейство пребивава няколко години – до смъртта Иродова.
          Ето, тези четиринадесет хиляди мъченици стоят със запалени свещи в ръце, с бели одежди пред Божия престол и се молят за грешния свят. А страшно е да си представим скръбта на майки, сестри и близки, от чийто ръце са изтръгнати пеленачетата, за да бъдат покосени от мечовете на изпратените от Ирод военни части.
          Колко страшно е да се убиват деца, колко немислима е тази жестокост, за която ни напомнят и десетките подобни на нея масови кланета.
          Имаме много такива случаи в нашата си, българска история. Сред планините от трупове, които вижда Макгахан в Батак през август 1876 г., след Априлското въстание, има твърде, твърде много детски черепчета. А какво да кажем и за Перущица, и за Ново село, и за много други кланета, като това в Петрова нива, а също и в по-древно време – през различните епохи.
          Българската земя е дала много невръстни мъченици.
          Затова да благодарим Богу денем и нощем, че ние сме от поколенията, които не са видели ужасите на войната. Но целият свят днес воюва – и в Украйна, и в Палестина и Сирия. Да отправяме молитви непрестанно към нашия Господ – Княза на мира, та да просим от Него, Всемилостивия вразумление за този обезумял от страсти и погибел свят.
          Да се молим на Витлеемските мъченици, Господ да опази нашите чада от всичко гибелно и страшно, от физическата смърт и от духовното разложение, което днес насочва своите палещи стрели към най-малките.
          Божието благословение да е с всички вас по застъпничеството на Майката Божия, на всички ангели и светии, и на Витлеемските мъченици! Амин!

          Иконата е копирана от  http://www.saint.gr

С добрия подвиг си се подвизавал, първомъчениче Христов и апостоле, и си изобличил нечестието на мъчителите. С камъни убит от ръцете на беззаконници, венец от десницата на Стоящия свише си приел и викайки към Бога си се отправил, като си казал: Господи, не им зачитай този грях.

Братя и сестри,

          Днес, когато тържествуваме рождественската радост, когато ведно с ангели и човеци възгласяме „Слава във висините Богу и на земята мир“ – днес, Светата православна църква възпоменава благочестивия живот и мъченическата кончина на първомъченик и архидякон Стефан.
          Името Стефан значи увенчан, увенчан с нетленен мъченически венец. Той е убит от хвърлялите камъни, озверели сънародници, от юдеите, въставащи срещу Христовото благовестие, което архидякон Стефан неуморно разяснява.
          И въпреки че виждат сияещото като на ангел Стефаново лице, който дръзновено проповядва истината, че Иисус е очакваният Месия – освирепелите юдеи извеждат Стефан от синедриона и го убиват с камъни, както повелява Мойсеевият закон за светотатците.
          И не случайно днес се чете евангелското четиво за злите лозари. В тази притча Господ Иисус Христос разказва за стопанина, който насажда лозе и си отива.
          Стопанинът на лозето – Бог Отец, изпраща своите слуги щом наближава гроздобер. Гроздоберът е символ на скорошното пришествие на Христос, предвещано от Божиите слуги – пророците. Но всички Божии слуги са убити от злите лозари. „Едного набиха, другиго – убиха, а трети с камъни пребиха“ – пише евангелист Матей.
          Да, Господните пророци изпиха до дъно чашата на страдания и гонения. Така и Божият угодник, служителят Господен Стефан – началникът на дяконите в ранната църква, началник на онези, които служат и обгрижват – бе убит с камъни. Умирайки, увенчаният с правда и кротост първомъченик се моли за своите убийци с думите „Господи, не им зачитай тоя грях.“
          Да, заради жестокостта на лозарите – разпоредници на Божиите обещания, лозето – духовната нива се отне от юдейския народ и се даде на други лозари – на повярвалите езичници, за да дават плодове навреме.
          А тия плодове са вярата, надеждата и любовта в Христа.
          И ние – като следовници Христови, като божествен виноград, Божие лозе, като възпламенени със Стефановото упование Богу – трябва да принасяме духовен плод – плод на опазване заповедите и покаяние. 
          Затова честваме архидякон Стефан, затова тържествуваме светиите – защото гледаме на примера на техния живот и на свършека на този живот, който им отрежда вечна слава в Божието Царство. И като имаме пред очи техния подвиг, подражаваме на вярата им.
          Така поне трябва да бъде.
          Братя и сестри, 
          Живеем в лукави времена. Живеем във време, когато истината се примесва с лъжа, богопротивното се възглася от най-високите места, а в църквата нахлува светският дух и отстъплението от светоотеческите принципи.
          Да усилим молитвата, да не губим упованието във всеблагия Божи промисъл, който е отредил да живеем точно в това време, точно тук и сега.
          И да се молим, да се молим да не отпаднем от вярата, от лоното на апостолската ни Църква, да се молим да не загубим правилната посока – спасителния Христов път, да се молим да не съучастваме в безплодните дела на мрака, а напротив – да ги разпознаваме и да бягаме като от огън от тях.
          И да имаме, по молитвите на Майката Божия, на всички ангели и светии, да имаме поне частица от богоотдадената твърдост на свети първомъченик и архидякон Стефан.
          Честит и благословен празник!
          Честито на всички именици!
          Божието благословение да е с всички нас! Амин!

Копирайте: Propoved na Stefanovden, 2024

Икона: https://bg-bg.facebook.com/HramSvetaTroicaGabrovo /Житиеписната икона на свети първомъченик и архидякон Стефан е изписана от зографа Иванчо хаджи Василович от Габрово по поръка на дядо Цоньо и се намира в храм „Свети Николай“ с. Поповци/

към Начало

„Слава във висините Богу, и на земята мир,

между човеците благоволение“ (Лука 2:14)

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Дивната вест за Христовото Рождество, всеки път поновому възприемана и преживявана, ни припомня за най-дълбоката дадена на човеците радост. Откъсва ни от всичко, което е злободневно и преходно, и ни насочва към началата и най-дълбоките тайни на битието, видени в светлината на събитието, което веднъж и завинаги променя и осмисля цялата история на човечеството. Помирява ни с небесата и повторно отваря за всекиго от нас дверите на Царството Божие – Царство на светлината и любовта, на мира и радостта.

Благовестено от ангелите, явено на пастирите и безсловесните животни, почетено с поклон от човешката мъдрост, чудото на Христовото Рождество ни помага да търсим и откриваме истинския смисъл на нашето съществуване; да надмогваме всяка безутешност и безнадеждност, да живеем свободни от суетата на нашия свят и да гледаме нагоре: към Божията слава и небесното ни Отечество, като знаем, че „имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно“ (2 Кор. 5:1).

В света на болката и страданието, на тлението и смъртта – свят, който често забравя висшия смисъл на своето съществуване и се е насочил изцяло към земното и преходното, празникът на Христовото Рождество отново ни припомня, че „Бог примири света със Себе Си чрез Христа, … и ни вложи в нас словото на примирението“ (2 Кор. 5:19). Мирът, донесен на земята от Божия Син с Неговото Въплъщение, е онова благодатно състояние, което се възцарява в сърцето и душата на човека, познал в Христа дългоочаквания Месия и Спасител на света и цялото творение.

Отците и учителите на Църквата от всички времена в забележително единодушие говорят за Въплъщението на Божия Син като за ново творение – пресътворяване на света, създаден в началото от Бога, ала паднал в греха – поради непослушанието на праотците, който обаче не е бил изоставен от Бога, нито Бог е променил Своя първоначален замисъл за Своето творение. Библейското откровение започва с основополагащата истина, че: „В начало Бог сътвори небето и земята“ (Бит. 1:1). От Новия Завет ние разбираме и начина, по който Бог е сътворил света и всичко съществуващо – чрез Своя Син и творческо Слово, Който е Един от Пресветата, Животворяща и Богоначална Троица. И ето, че боговидецът Йоан започва своето забележително Благовестие в пълно съзвучие с онова, което е било открито още на Битиеписателя, и изповядва: „В начало беше Словото“ (Йоан. 1:1). За да благовести и новото откровение в Христа Иисуса, което е откровение за обновяването на Божието творение с Въплъщението на Единородния Син Божий: „И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина“ (Йоан 1:14).

Следователно не е случайно, че Христовото Рождество полага за християнския свят началото на Ново летоброене, което продължава и до днес. Защото с идването в света на Този, чрез Когото всичко е станало, започва наистина Нова епоха: епоха на помирението ни с Небесата, на обновяването на Божия Завет с човечеството. Епоха, в която Творецът Бог потвърждава Своя изначален замисъл, предоставяйки възможността „на всички ония, които Го приеха, – на вярващите в Неговото име…, да станат чеда Божии“ (Йоан 1:12). В тази епоха на помирението, на любовта и благодатта, човеците са отново „Свои“ на Бога, защото Синът и Слово Божие „Дойде у Своите Си“ – независимо от това, че „Своите Го не приеха“ (Йоан 1:11). Новото Божие откровение в Христа не отменя свободата, която е била дарувана на човека още при неговото сътворяване: свобода дори дотам, че да може да отхвърля своя Творец. А затова и участието на човеците в тайнството на обновяването на света е отново въпрос на личен избор и свободен плод от свободната човешка воля.

Ако в нашия свят ние продължаваме да сме свидетели на богоборчеството и греха, на трагедията на тлението и смъртта, на разрушителното действие на силите на мрака и ада, това е така, защото човекът продължава да бъде свободен със същата свобода, която са имали и нашите прародители. С Христовото Рождество обаче, след като Сам Бог живя в света като един от нас – подобен нам във всичко, освен в греха, – пред човека е открита и перспективата на обновлението: „… когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението“ (Гал. 4:4-5). Казано на езика на Отците на Църквата, това означава, че наистина „Бог стана човек, за да може човекът да стане бог“ (св. Атанасий Велики). Защото такъв именно е и най-дълбокият смисъл, такова е значението на Боговъплъщението и на дошлото чрез него осиновение на човеците: в предоставената ни възможност по благодат да се уподобяваме на Самия наш Творец и Спасител.

Празникът на Христовото Рождество е празник на светлината и новата надежда. От деня, в който Бог влезе в човешката история, живя между нас и обнови нашата природа, ние живеем в епохата на любовта и благодатта, епохата, в която Бог отново ни призовава „от тъмнина в чудната Своя светлина“ (1 Петр. 2:9). И затова – заедно с богопросветения Роман Сладкопевец – в единомислие и с неизказана радост и благодарност изповядваме и свидетелстваме заедно с цялата света Църква, че „Девата днес ражда Свръхестествения и земята принася пещера на Непристъпния, ангелите заедно с пастирите славословят, а мъдреците пътуват със звездата, защото заради нас се роди Младенец: предвечният Бог“ (Кондак, глас 3).

Нека мирът и благоволението, които Ангелското войнство възвести на целия свят в пресветлата нощ на Рождението на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, да бъдат с всички нас!

Отечески поздравяваме с празника на Христовото Рождество всички чеда на светата ни Църква – в пределите на Родината ни и далече от нея, с всесърдечни благопожелания за светлина и радост в душите и сърцата.

Честито Рождество Христово!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

† ДАНИИЛ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:

† На САЩ, Канада и Австралия митрополит  ЙОСИФ

† Великотърновски митрополит  ГРИГОРИЙ

† Плевенски митрополит  ИГНАТИЙ

† Ловчански митрополит  ГАВРИИЛ

† Пловдивски митрополит  НИКОЛАЙ

† Западно- и Средноевропейски митрополит  АНТОНИЙ

† Варненски и Великопреславски митрополит  ЙОАН

† Неврокопски митрополит  СЕРАФИМ

† Русенски митрополит  НАУМ

† Старозагорски митрополит  КИПРИАН

† Врачански митрополит  ГРИГОРИЙ,
   Наместник на овакантения Видински епархийски престол

† Доростолски митрополит  ЯКОВ

† Сливенски митрополит АРСЕНИЙ