Матея 6:14-21

          Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец, ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.
          Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерните, защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда.
          А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно, и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
           Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат, но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат, защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

                    В Името на Отца и Сина и Светия Дух!
                                  Братя и сестри,
          Без прошка няма християнство. Без прошка няма любов. Без прошка е невъзможно спасението. Без прошка не ще бъдат простени и нашите грехове. Без прошка не можем да пристъпим към единението с Христа в Светата Чаша!
          Сам Господ казва: „ако простите на човеците, и на вас Бог ще прости“.
          Защото нашата вяра е вярата на опрощението. Христовото учение е учението, което разяснява, че миналото може да бъде зачертано. Да, всичко лошо изчезва в мига, когато от сърце си кажем „Простено – прости“. Защото няма как да обичаме Бога, Когото не виждаме, ако таим омраза към ближния, който е до нас.
          Нека смекчим сърцата си за прошка, а не за безчувствие и измамно съзнание за нашата непогрешимост.
          Всички сме много грешни. А Бог ни търпи – праведните обича, грешните милва и всички призовава към спасение.
          Да не се леним да търсим прошката. Защото колкото прощаваме, толкова и Отец ще ни прости. И не само в днешния ден, но и във всеки момент да бързаме да се сдобрим и да поискаме прошка. Защото знаем от житията – някои са се спасили, точно защото са дали опрощение.
           Ако нямаме прошка – нито молитвата, нито поста, нито добрите дела ще ни бъдат от полза.
Да очистим сърцата си с благоуханието на прошката, та да молим благодатта да дойде в нас.
           Иска се само да простим!
           На вечернята в днешния ден всички си дават взаимно опрощение. Така ознаменуваме началото на поста с чист духовен взор, победили всяка злост и неприязън.
          Честит възкресен ден на всички!
         Божието благословение да е с всички вас! Амин!

Копирайте:Проповед на Неделя Сиропустна, 2016

към Начало

 Лука18:10-14

          Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисей, а другият митар.
          Фарисеят, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.
А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!
          Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.

Братя и сестри,

             За да изобличи онези, които се мислят за праведни, Господ Иисус Христос разказва следната притча. Един фарисей и един митар влизат в Йерусалимския храм, за да се помолят.
            Фарисеите са уважавани религиозни водачи, прецизни и образовани тълкуватели на Мойсеевия закон, спазват старозаветната обредност и прибавят дори още от себе си към предписанията, за да бъдат богоугодни.
Митарите или бирниците, по онова време са хора презряни, званието митар е синоним на безчестие, на обслужване на презряната римска власт, за която митарите събират данъци. Често те вземат много по-високи налози спрямо обичайното данъчно бреме, затова и митаря в очите на народа е най-черен родоотстъпник и грабител.

Има още →

       В тебе, отче, имаме пример как да се грижим за нашето спасение: ти взе кръста, последва Христа и учеше да презираме плътта, защото е преходна, и да се грижим за душата, която е безсмъртна. Затова, преподобни Романе, твоят дух се радва заедно с ангелите.

          Свети патриарх Евтимий Търновски пише за славния български светец, преподобни Роман Търновски:
          „Беше човек добродетелен и знаменит, ревнител на духовния живот, във всичко подобен на блажения Теодосий, истински пустиножител и постник, изпълнител на всички Господни заповеди.“

*блаженият Теодосий – свети Теодосий Търновски, учител на свети Роман, сам един от най-знаменитите светители на българската църква.

*пустиножител – отшелник, аскет, предпочитащ уединението пред обичайния социален живот.

                              Братя и сестри,
          Щом влезем в храма, нишката на ежедневието прекъсва. Ние сме на небето. Тук, под купола на храма, не е обичайния ни свят. Тук се възнасят общите ни молитви, молитвите на християнското събрание, тук на светия престол са вградени частици от мощи на светии, тук с трепет просим Божията милост. Нека не забравяме къде влизаме, къде сме попаднали. Да се освободим от всяка мисъл за земното и вещественото. Да пристъпваме с благоговение и почитание в дома Божий, който е дом за молитва и със сетивата на сърцето си да въздигаме своя ум от образа, който целуваме, към Първообраза, Който облажаваме. Защото сама Божията Майка, застъпница за всички нас, грешните, възкликва пророчески: „Ето, от днес ще ме облажават всички родове“.
          Та като тачим света Богородица и светиите – Божии приятели, усърдно се молим за тяхното молитвено застъпничество, тъй като Бог, надарил ги с чудотворство и изцеления, Бог е винаги един и същ – и преди и сега, и во веки.
          И както по молба на Своята Майка Той сторва първото си чудо на сватбата в Кана Галилейска, така и до този миг Господ Иисус Христос се вслушва в благото застъпничество на Онази, Която се удостои да стане Вместилище на Невместимия, къпината неопалимая, руното Гедеоново, позлатения кивот и напъпилия Ааронов жезъл – великата преславна Владичица, Пресвета Дева Мария, удостоила се да стане Богородица.
          По нейните молитви и по молитвите на днес честваните мъченици – свещеномъченик Власий Севастийски и прославения мъченик Георги Софийски Нови, Господ да ни помилва и опрости. Амин.  

         Твоят мъченик, Господи, Харалампий, при своето страдание прие нетленен венец от Тебе – нашия Бог, защото като имаше Твоята подкрепа, мъчителите повали и сломи на демоните безсилната дързост: по неговите молитви спаси нашите души.

          Радвай се благодатна Богородице Дево, защото от тебе изгря Слънцето на правдата, Христос Бог наш, Който просвещава намиращите се в тъмнина. Весели се и ти, старче праведни, приел в обятията си Освободителя на нашите души, Който ни дарява възкресение.

Иконата е копирана от http://www.rosinform.ru

Лука 19:1-10.

          След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него. И ето, някой си на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст, и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам.
           Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти. И той бързо слезе и Го прие с радост.
И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек. А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно.
          Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.

         Трите превелики светила на трисияйния Бог, просветили света с лъчите на божествените догмати, медоточните реки на премъдростта, напоили цялото творение с водите на богопознанието, Василий Велики, Богослова Григорий заедно със славния Йоан с език златословесен – нека всички, които обичаме словата им, да се съберем и с песни да ги почетем, защото те винаги се молят за нас на Светата Троица.  

Иконата е копирана от zona4.arhiva-ortodoxa.info

          Пастирската лира на твоето богословие победи тръбите на ораторите, защото извираше от дълбините на Духа – така твоята проповед ставаше по-добра. Но моли Христа Бога, отче Григорие, да се спасят нашите души.

         Лука 18:35-43

          А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше; и като чу да минава край него народ, попита: какво е това? Обадиха му, че Иисус Назорей минава. Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!
          Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи, но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме!
          Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го: Какво искаш да ти сторя?
          Той рече: Господи, да прогледам.
          Иисус му рече: Прогледай! Твоята вяра те спаси.
          И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала.