На 3  ноември почитаме един от най-великите синове на българския народ – прославен с чудеса, постник, иконописец, просветител и храмостроител на 16-тото столетие – равноапостолния монах св. Пимен Зографски. Неговото колосално духовно дело бе в голяма степен забравено, за наш срам, но в последните години се направиха стъпки в посока на припомняне живота и значението на Пименовото дело за отстояване на единния ценностен свод у нашия народ във време на османско подтисничество и прозападна (католическа) пропаганда.
           Дълго време на житиеписния текст за свети Пимен, научната общност не е гледала с подобаващо внимание, поради споменатия в „Достопаметната бележка“ след житието Паисий Хилендарски, счетен за анахронизъм, навяващ съмнения за автентичността на житието. През 2021г излезе от печат изследването на богослова Георги Тодоров „Равноапостолът св. Пимен Зографски. Дълбокото Възраждане на България“, където, съпоставяйки обемен изворов материал, по убедителен начин авторът доказва, че посоченият Паисий Хилендарски не е, разбира се, широко известният будител Паисий, съставителя на „История славянобългарская“, живял доста по-късно, а схимонах Паисий Хилендарски Българин (1820 – 1910г), съвременник и връстник на Гаврил Кръстевич, родом от Свищов, вуйчо на Алеко Константинов, хилендарски монах, държащ в края на живота си келия в Карея, където в началото на 20в. развива книжарска и книгоиздателска дейност. Прозвището „Българин“, което поставя редом с името си върху издадените от него книги, показва родолюбивата му нагласа.
           Така „камъкът за препъване“ – мнимият анахронизъм в достопаметната бележка след житието, в чието осмисляне се провалят и крупни изследователи, най-сетне е отстранен, за да може този блестящ житиеписен текст да заеме своето истинско място като най-съществената българска книжовна творба от 17в. и дори най-важна за цели два века – след житието на свети Николай Софийски (1555г) до „История славянобългарская“ (1762г).
           Да почетем с преклонение и обич достигналия святост праведник св. Пимен, който отдаде целия си живот на изпълнение Божията воля и опазване на словесното стадо.

Житие
на преподобния наш отец Пимен, просиял в Зографския монастир на Света Гора Атонска в лето от Христа 1510

          Този свети Пимен (в света Павел) бе от град Средец (сега наричан София в България). Родителите му нямали чеда и често правели прилежна молитва към Пресвета Богородица да им дари чедо, което обещали да дадат в служение на Бога. На стари години, майка му една нощ стояла в молитва пред иконата на пресвета Богородица и плачела за това. Поради дългата отруденост тя седнала и задрямала с лек сън и ето, идва към нея една жена, облечена в бели царски одежди, а зад нея следвали множество монаси, които, паднали на колене, Я молели да изпълни желанието на тая жена, защото тя бе дала обет да дари роденото от нея да служи Богу и да бъде монах като тях. След това прилежно моление монасите станали и изпели чудна песен на Пресвета Богородица, а Тя пристъпила към седящата му майка и възложила ръка върху нея, казвайки: „Не плачи, о жено, ето, по благодатта на Моя Син, Господ Иисус Христос, ще родиш на тези си години син.“ Като ѝ казала това, Тя тутакси станала невидима с целия оня сонм монаси, а онази, като се пробудила, станала и въздала благодарение Богу и на Пресвета Богородица, и на утринта разказала на мъжа си това видение. Той като добър раб Христов притичал в църквата на светия великомъченик Георгий и разказал на своя духовен отец Тома Иконописец видението на жена си.

Има още →

Преподобномъченици Яков Костурски и неговите двама ученици иеродякон Яков и монах Дионисий

           Яков бил роден в едно село на Костурската епархия. Родителите му се наричаха Мартин и Параскева. Бил овчар и от това спечелил богатство. Обаче възбуди завистта на брата си, както Авел на Каина, който го наклеветил пред турския съдия, че намерил съкровище. За да избегне братската завист, той отишъл в Цариград и там станал джелепин, тоест продавач на овце, и от тоя занаят станал много богат. Един ден на угощение при някой си агарянски началник той чул от него да се възхищава от християнската вяра… Жена му била бесновата, завели я при тогавашния патриарх свети Нифонт и щом светецът зачел над нея Светото Евангелие, той и неговите слуги видели, че се отворил покривът на църквата и слязла светлина от небето, която покрила патриарха и жената и осветила цялата църква.

Има още →

Житие на свети Димитър Басарбовски

         Преподобни Димитър Басарбовски се родил в село Басарбово, което се намира на 8-9  километра от град Русе. Преподобни Паисий Хилендарски в своята „История славянобългарска“ сочи 1685 г. навярно като година на смъртта му.
         Според свети Паисий той бил цивилно лице. Живеел просто. Имал няколко овци. Засадил си малко лозе до една река. Там си направил малка колиба. Прекарал целия си живот сам. Със светия си живот угодил на Бога. На същото място умрял и там бил погребан. По-късно Бог открил на някои човеци неговите мощи. Последните били пренесени в село Басарбово, Русенско. Край тях ставали изцеления. Така с простото си житие свети Димитър просиял всред българския народ. Бог го прославил посмъртно с много чудеса.
           Според румънския синаксар той бил селски пастир на животни. Бил с чувствителна съвест. Имал страх Божи. Веднъж, като изкарвал животните на полето, от невнимание стъпкал едно птиче гнездо с птиченцата. Този случай така му подействувал, че за наказание три години ни  зиме, ни лете не обул виновния крак.
            Друго предание говори, че бил женен, но без деца. Подир смъртта на жена си постъпил в пещерния манастир до родното си село. Там бил постриган за монах. Подвизавал се усърдно. Възпитал в себе си всички възвишени добродетели на истински монах. Предвидил смъртта си. Излязъл от манастира, легнал между два камъка на брега на близката река Лом и там предал на  Господа душата си. Подир някое време паднал пороен дъжд. Водата свлякла тия два камъка заедно със светите мощи на преподобния в реката. Мощите лежали известно време във водата. Преподобни Димитър се явил на една бесновата девица от село Басарбово и й казал, че ще я излекува от болестта й, щом като извади мощите му от реката. Мощите били извадени и положени в селската църква. Бесноватата девица била излекувана. Такова благодатно изцеление получавали и много други болни от различни болести.
           Две боголюбиви сестри от близкото село Червена вода благоговейно почитали преподобния. Поискали тайно да си откраднат от мощите му частица за новопостроения от тях храм. Но колата им не могла да тръгне, докато не се разкаяли и не върнали откраднатата частица.
           Търновският митрополит Никифор дошъл да се поклони на мощите с група духовници. В тая група бил и монах Лаврентий. Той се опитал като целува мощите, да си отхапе частица. Но устата му останала отворена до момента, докогато със сълзи на очи се покаял.
           Преславският епископ Йоаникий тежко заболял. Поискал да го занесат при преподобни Димитър. Положили го при ковчега му. След като била отслужена божествена литургия, той оздравял напълно.
          Турчин решил една нощ да ограби църквата на преподобния. Докоснал се до сребърните кандила. Нозете му се схванали. Сутринта богомолци го изнесли на ръце из църквата. Този човек до края на живота си пълзял по улиците на град Русе и просел милостиня.
          Угро-влахийски воевода пожелал да има мощите на преподобни Димитър Басарбовски в своята домашна църква. С такава мисия изпратил в Басарбово боляри и свещеници. Но светецът не разрешил да пренесат мощите му през Дунава. Удивени, пратениците решили да разберат волята на Божия угодник. Поставили мощите в кола с невпрягани дотогава юнци. Оставили животните свободни. Юнците отишли с колата направо в Басарбово и спрели пред църквата.
           В 1774 г., когато бушувала една от руско-турските войни, руският генерал Петър Салтиков наредил мощите на преподобни Димитър да бъдат отнесени в Русия. Букурещкият българин Димитър Поклонник, който служел за преводач при генерала, го помолил да ги остави в Букурещ като обезщетение срещу загубите на румънския народ във войната. Генералът се съгласил. Оттогава тези свети мощи почиват в Букурещ, в църквата „Три светители“.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Прочетете още за Басарбовския скален манастир и мощите на преподобни Димитър Басарбовски:

Икона: http://www.bg.wikipedia.org

Тропар на преподобна Димитра Киевска (Доростолска)

Като напусна страната си и своя град Силистра, ти се засели в град Киев, където манастир на Божията Майка устрои в чест на Нейното славно Въведение, и след смъртта си почиваш в него, и не го напускаш с молитвеното си ходатайство. Преподобна наша майко Димитра, помени и нас, твоите чеда, да бъдем помилвани по твоите молитви.

          Публикуваме житието на една достигнала святост, просияла в Небесното Царство българка – света Димитра Доростолска.

Житие на преподобна Димитра Доростолска

           Света преподобна Димитра Киевска (Доростолска), в света Матрона Александровна Егоровна, е родена през 1810 г. в българския град Силистра. Град Силистра е основан в римско време с името Дуросторум (Доростол), откъдето и светицата се нарича Доростолска. Тя била възпитана от благочестивите си родители Александър и Мария в духа на православната вяра, с многочислените примери на житията и благочестието на светците, прославили българската земя.
           В края на 20-те години на XIX в. семейството на преподобната Димитра се преселило в Бесарабия. Съпругът й, капитанът от руската армия Иван Егоров, загинал геройски в Кримската война (1853–1856). Матушка Димитра взела участие в отбраната на Севастопол (1855–1856), като помагала на ранените на бойното поле. През Руско-турската война (1877–1878) пък организирала в дома си в Киев лазарет за ранените войници. За участието си във войните тя получила няколко награди.
          През 1856 г. тя заминала за Киев и се установила в Печерск. Водила благочестив и скромен живот, черпела нравствени сили в молитвата и в четенето на духовни книги, и  посещавала често манастирските храмове. Часовете на уединение и молитва укрепили духа и надеждата й в Божието милосърдие.
          Тук, в Киев, се състояла забележителна среща, която променила целия й по-нататъшен живот. По Божий промисъл матушка Димитра се запознала с Киевския митрополит Исидор (Николски) (1858–1860), един от най-известните йерарси на Руската православна църква. Той станал неин духовен отец и наставник в продължение на много години. Тя дълбоко почитала своя духовник и не предприемала без благословията му нищо. Митрополит Исидор посочил на матушка подвижническия път и тя като го следвала, успяла да направи много за благото на Църквата и обществото.
            По предложение на владиката, матушка Димитра се заела със създаването на религиозна женска община за вдовици и сираци на загиналите през време на войните и за бедни безприютни. За благослов и покровителство  на бъдещата обител, митрополит Исидор й подарил досточтимата Боголюбската икона на Божията Майка. По-късно, когато заемал Санкт-Петербургската катедра (1860-1892), митрополит Исидор неизменно покровителствувал и подпомагал общината.
            С благословията и помощта на митрополит Исидор преподобна Димитра започнала през 1860 г. да изкупува имоти около нейния и през 1876 г. притежавала огромен земеделски участък с многобройни постройки – почти целия Печорски квартал в Киев. В него тя възнамерявала да създаде женска религиозна община. Това си намерение тя изложила в своето духовно завещание, написано в Санкт-Петербург.
             През 1877 г. тя се обърнала с молба към Киевския митрополит Филотей да разреши основаването на женска община, в която да живеят 33 вдовици и сирачета, които нямат средства за живот и желаят да се посветят на Бога и Църквата. Молбата й била удовлетворена и на 4 март 1878 г. с указ на император Александър II в Киев била учредена Введенската женска религиозна община „Въведение Богородично“.
            В полза на общината тя дарила земеделски участъци и няколко жилищни домове, както и ценни книжа на стойност 21 000 рубли. Тя подготвила всичко относно устройството на общината и поръчала в Санкт-Петербург да бъде изработен иконостас.
           През средата на XIX в. в Украйна се появили много женски религиозни общини. Те имали забележителна роля в делото на християнското милосърдие. Общините обединявали жени от всички възрасти и съсловия, които имали еднакъв духовен стремеж – служба на страдащите. За разлика от манастирите, в общините не практикували пострижение на иконики (монахини), но се съблюдавал обета на безбрачието и правилата на религиозния и трудовия живот. Пътят на развитие и характерът на тези общини бил различен, но всяка от тях била белязана от личността и жизнения път на своята учредителка. Първа от създадените такива общини в Киев била Свето-Введенската, основана от Матрона Александровна Егорова.
            Матрона Егоровна не успяла да дочака завършека на своето свято дело. Броени дни след основаването на общината, тя починала мирно и с упование на Господа на 9 (22 март) 1878 г. в Санкт-Петербург. Още приживе матушка приела тайно монашески постриг с името Димитра, в чест на св. Димитър Солунски – светия покровител на българите и на войниците.
           По решение на митр. Исидор преподобната била погребана временно в лаврата „Св. Александър Невски“, но още същата година мощите й били пренесени в Киев и положени във втория храм на общината „Св. великомъченик Димитър“. Обитателките почитали молитвено паметта на основателката на общността. Ежегодно на 9 март (22 март) – в деня на нейната смърт, и на 26 октомври (8 ноември) – храмовият празник на общината, киевските митрополити, архимандрити от Киево-Печорската Лавра или други йереи отслужвали Божествената литургия в храма „Св. Димитър“ и панихида на гроба на преподобната.
            През 1992 г. Руската Православна църква предала Введенската църква на Украинската Православна църква.
            На 8 ноември 2008 г., по време на тържественото честване на 130-годишнината от основаването на Свято-Введенския манастир, Украинската православна църква (Московска патриаршия) причисли Матрона Александровна – света Димитра Киевска към лика на поместно почитаните светии. Тя бе канонизирана с още една монахиня от манастира – св. Олимпиада, духовна наставница на архим. Антоний, впоследствие игумен на Троице-Сергиевата лавра в Русия.
           Днес поклонници от Украйна и други православни страни се покланят на мощите на света Димитра в процъфтяващия Свето-Введенски манастир. По благодатните молитви на преподобна Димитра много от тях получават изцеление. Нейният духовен подвиг и богоугоден живот приживе, нейната жертвеност, безстрашие и готовност да се притече на помощ на бездомните и страдащите, са благотворен пример за много православни, поведени от Господа по пътя на покаянието и дейната любов за спасението на своите души.
           Паметта на света Димитра Украинската църква чества на 9 март (22 март стар стил). Българската православна църква почита света Димитра Доростолска на 26 октомври.

изт. pravoslavieto.com

Начална икона: http://www.schitulclosca.ro

Икони в галерията: http://www.pravenc.ru и http://www.libsilistra.bg

Прочетете още подробности за живота и делото на света Димитра Доростолска:

Родни светии – 26.10.Света Димитра Доростолска,2022      Изтегляне

          На 21 октомври Църквата почита свети Иларион, епископ Мъгленски, дивно украшение на Мегленската епархия, изявен поборник срещу тогавашните ереси, богомъдър светител и полемист в защита на Христовата истина, чудотворец, изповедник на вярата, пострадал от еретиците и удостоен свише с нетленни и мироточиви мощи. По Божия милост до нас е достигнало неговото пространно житие, изцяло изпод перото на свети Патриарх Евтимий, възхвалил с жития и вплетени в тях похвали светците, чиито мощи като драгоценно съкровище се покоели в старопрестолния град Търново.

Има още →

          Тропар на свети Йоан Рилски

          Основа на покаяние, пример на умиление, образ на утешение и духовно съвършенство бе твоят равноангелски живот, преподобне. Kато си пребивавал в молитви, постничество и сълзи, отче Йоане, моли Христа Бога за нашите души.

На 19 октомври честваме най-известния сред българските светци, тачен и в целия православен свят – свети Йоан Рилски. Тази дата се свързва с пренасянето на мощите на светеца от Рилския манастир в град Средец (дн. София), според Ив. Дуйчев, станало между 969-972 г. по времето на свети цар Петър Български, а според Иванова – между 1068-1070 г. Заради многобройните чудеса станали още при първото пренасяне на мощите, 19 октомври се утвърдил като най-големия празник на свети Йоан Рилски.
Просим молитвите на великия рилски аскет, чудотворец и наставник на пътя на спасението, просим молитвите му за мир в света, за вразумление на погиващите, за избавление от духовната нищета, нерадение и погибел на днешното мрачно и лукаво време.
Прилагаме текста на Проложното житие на свети Иван Рилски от Стишния пролог – житиеписен източник, съдържащ житието на рилския светец, наред с житията на света Петка, свети Михаил Воин и разказа за пренасяне мощите на свети Иларион Мъгленски. Изложеният текст е най-популярната и широко разпространена творба за великия рилски светец – разпространена е в български, сръбски, молдовски, влашки и руски ръкописи. Преводът тук е дело на Климентина Иванова и е по изданието на Йордан Иванов. Използван е и най-стария препис, запазен в България – в Стишни пролог за зимното полугодие от втората половина на 14-ти век, български правопис, съхраняван в Библиотеката на БАН, София, под сигн. номер 73.

Проложно¹ житие на свети Иван Рилски от Стишния пролог

          Светият и преподобен наш отец Иван, великият сред постниците, беше прочее от пределите на славния Средецки град, от селото, наричано Скрино, в царуването на христолюбивия български цар Петър и на гръцкия Константин Диоген². Той имаше благочестиви и не твърде богати родители от българско племе. Когато родителите му си отидоха от живота, този, възлюбил от крехка възраст добродетелта, раздаде целия останал му бащин дял на нищите и слабите, а той самият, като прие монашески образ, излезе от своето отечество, без да носи нещо друго върху тялото си освен една кожена риза. И възлезе на някаква висока и пустинна планина и тук се подвизаваше в добродетел, хранейки се с дива растителност.

Има още →

          Възлюбила своя Небесен Жених, не си се изплашила от мъченията на злочестивия агарянин и си проляла кръв и си пострадала до смърт, Злато всехвална, Мъгленска похвало. Затова сега приемаш твоята достойна награда – вечно веселие в чертозите на Христа, Нашия Бог. Него моли да се спасят нашите души.

Житие и страдание на св. великомъченица Злата Мъгленска

           Тази дева-мъченица и непорочна невеста на Небесния Цар Христос Бог – Злата (1) – бе родом от едно село на име Слатина от Мъгленската епархия (2) в България. Бедна по произход, защото беше дъщеря на един неизвестен сиромах християнин, който освен нея имаше още три дъщери, Злата беше богата със своето предизбрание и с природната си красота. Предизбрана бе от Бога заради горещата си вяра в Него и заради своето девство и целомъдрие, надарена бе и с природна красота, която стана повод блажената да завърши живота си със славна и доблестна мъченическа кончина.

Има още →

   Тропар на света преподобна Петка 

          Достославна Параскево, ти обикна пустинническия и безмълвен живот и с усърдие последва твоя Жених Христа, ти прие Неговото благо иго още в младостта си и мъжествено се въоръжи с кръстния знак срещу невидимите врагове, ти угаси жарта на страстите с постнически подвизи, пост, молитви и сълзи. И сега заедно с мъдрите девици, като предстоиш пред Христа в Небесния чертог, моли Го за нас, които почитаме твоята свята памет.

          Наричаме света Петка Епиватска българска светица, заради нейния произход. Тя е родом от Епиват на брега на Мраморно море, а тази област през 11 век била с преимуществено българско население. С български произход, естествено, е и нейния брат Евтимий, епископ на Мадит, чийто нетленни мощи мироточили на много поприща в морето, както съобщава свети Патриарх Евтимий. Света Петка пребивава цели два века чрез своите мощи в Търново, когато градът е столица на Второто българско царство. И сега можем да се поклоним на светите ѝ мощи, които не спират да източват чудеса в Яш, Румъния, в църквата „Сретение Господне“, където е положена, след като е била много време в съседната, великолепно украсена с резбован бял камък старинна църква „Свети Три Светители“.
            Прилагаме целия текст на житието ѝ, написано от свети Патриарх Евтимий, както и добавяме разказа на свети Никодим Светогорец за нейните мощи.

ЖИТИЕ И ЖИВОТ НА НАШАТА ПРЕПОДОБНА МАЙКА ПЕТКА¹ , В НЕГО И КАК ТЯ БЕ ПРЕНЕСЕНА В ПРЕСЛАВНИЯ² ГРАД ТЪРНОВ³, НАПИСАНО ОТ КИР⁴ ЕВТИМИЙ, ПАТРИАРХ ТЪРНОВСКИ⁵

          Ако законът на любовта изисква да поменуваме паметта на любезните и да съзерцаваме техните образи, дела и думи, а много повече да живописваме техни подобия, много и многократно повече ще бъде достойно и твърде желателно за боголюбезните честно да почетат божиите угодници и тяхната памет и деяния за полза на повествованието. Защото словото за полезното принася не малка полза на слушателите!
         Както, прочее, когато в пролетните часове слънцето изпраща лъчи по цялата земя и всички живи същества растат и едреят и се развиват все по-бързо, сякаш участват в събор на обновлението, така и духовната повест създава събор на веселие за душите на слушателите и удобно разсейва и прогонва целия облак на печал!
         От слънцето по-светла ще бъде паметта на Петка/Параскева/, ако подробно разкажем нейното житие, деянията и пътувания, които тя понесе заради Христовата любов!
         Ще приеме, сигурно ще приеме като чедолюбива майка нашита детска немощ и ще придаде сила на усърдието, и ще ръководи към по-добро и по-благо!

Има още →

               Има възпоменания в дни на мъченици, които са по-показателни, по-знакови за една или друга епоха. Честваните на 10 октомври 26 Зографски преподобномъченици са знакови за нашето време на съглашателства, компромиси и политическа дипломация, прехвърлена в църковното поле. Отстояването на православието срещу западните нововъведения и заблуди показва високия духовен ръст на зографските монаси, които отхвърлят приетата, по политически причини, от императорския двор уния и защитават чистотата на вярата с живота си. Тяхната кончина е най-яркият пример за принципната невъзможност на заличаване на най-същностни различия, противни на Христовото учение – нещо, което в днешно време хора на модерните „вярващи“ е съгласен да пренебрегне. Ето и тяхното житие, както е изложено в „Жития на светиите“ изд. “Св.вмчк Георги Зограф“, 2001, с.287-290.
            Добавяме и историческия текст „Мъчение на Зографските монаси“, Стара българска литература т.4, с.283-285 със съответните текстово-критически бележки. Този текст е в основата на днешното житие, поместен е в сборник с други жития от 16 век, произхождащ от Света Гора, но е писан в края на 13 век. Ръкописът му сега е в Москва, ГБЛ, сбирка на Григорович, №1706.

          В древните писания се известява, прочее, такава повест: Юда Макавей, воювайки в града на великия цар – в Сион – с иноплеменните, понеже видя много от своите хора умъртвени, претърсвайки прилежно пазвите им, намери кумири; и като показа братолюбието си направи за тях очистителни жертвоприношения и молитви към щедрия и готов за милосърдие Господ(1). Ако, прочее, той така състрадаваше за неверниците, понеже му бяха сънародници, и това бе записано, та да се помни, колко повече подобаваше, щото благочестивите и благолепни монаси сега да се постараят за единоверните и единомислещи, и общожителни, и в една обител пребиваващи, а заедно с това – и добродетелни свои братя и да запишат края на живота им. В добродетел, и ревност на правоверието, и в отречение от света, и от всички светски неща те завършиха живота си, умирайки от огъня! И като ония трима отроци, които не поискаха да послушат вавилонския цар(2), така и тези, които не искаха да послушат прежестоките и свирепи латини, бидоха изгорени от тях, макар и да не получиха избавление като ония, древните, но за да получат, според апостола, по-доброто(3).
          Някога, когато нечестивият и суетнословният оня Матеолог(4) царува над гърците, а разсъждаваше и славеше по латинските вярвания, вдигнаха се латините от Италия и Рим, за да дойдат в Цариград при единомишленика си – споменатия Палеолог. При преминаването те воюваха с намиращите се в Атонската планина, наречена още и Света поради техния свят и добродетелен, и богопредан живот, а освен това – понеже измежду всички други места тя е избрана в жребий на Пресветата и Пречиста Богородица.
          Латините воюваха, както се рече, и срещу други обители. Така сетне дойдоха и срещу манастира на светия и славен великомъченик добропобедник Георги, наречен Зографски. И понеже не бяха пуснати в този манастир от монасите, които тогава се намираха там, те влязоха насила и го завладяха на 10-ия ден на месец октомври; тогава беше 6784 година от сътворението на света (1275). И запалиха кулата на цар Асен, и тя изгоря напълно с църквата.; и и заедно с тях изгоряха 193 книги и църковни съдове, и златни епитрахили(5), и многоценни завеси. И всички други църковни утвари, що бяха от благочестиви и приснопаметни царе – сиреч от светия цар Петър, от великия Иван-Асен и от Симеон, – едни бяха взети от нечестивците, други – изгорени. Заедно с тях изгоряха и двадесет и един иноци и четирима миряни. Имената на изгорелите иноци са следните: Тома, Варсунуфий, Кирил, Михей, Симон, Иларион, Яков, Мартимиан, Козма, Йов, Киприан, Сава, втори Яков, Сергей, Мина, Йосиф, Йоаникий, Павел, Антоний, Евтимий, Дометиан. А еклисиархът(6) Партений като виждаше пренасилствената и горчива смърт на братята, както и своята, която приближаваше, хвърли се от кулата долу, но не умря веднага, а изкара тридесет дена и на 8 ноември се пресели и той при Господа във вечния и безкраен живот.
          Общият ни враг, доброненавистник и завиждащ на нашето спасение, открай време не престава да подбужда царе и князе, и народи срещу живеещите благочестиво. Както подбуди той преди варварите срещу преподобните отци на Лаврата на свети Сава, та ги избиха, а паметта им се чества в църквата на 20 март(7); и после срещу отците в Синай и Раита, избити от „глазатите“(8), така и срещу тези тук доведе безсрамния и жесток народ франки и той извърши зло срещу тях; и за нещата що извърши, за тях е добре ние да говорим, понеже така понесоха смърт, не по-малка от смъртта на мъчениците. Макар и за някои да изглежда дързостно, но както прочее ония умряха за изповеданието, така и тези – за добродетелния и богоугоден живот и още – за вярата си, та да не се приобщят към служещите с безквасие(9) латини.
          И нека им кажем достойноподобаващо:
          „Жертви одушевени, всесъжения(10) словесни, страстопобедители и венценосци Господни. Вас земята не ще ви скрие, сиреч ние, живеещите върху нея, вярваме, че небето ще ви приеме(11), че ще се отворят за вас райските врати в бъдещия живот и след като сте вътре, ще се наслаждавате на Христос – дървото на живота, а не на това, заради което изпадна Адам(12). Помолете се , прочее, преподобни наши отци, та и ние, когато си отидем от този многоболезнен свят, да бъдем приютени заедно с вас при водата на покоя, в недрата Авраамови(13), в незалязващата светлина, в зеленината на райската храна, защото вашата ограда е вече недостъпна за вълците(14), а нашата е временна и изисква много пазители поради неведението на бъдещето. Молете се, прочее, да бъде запазено това малко стадо от вълците, що го погубват, сиреч надигащите се ереси и нападащите народи.“
          Поминаха се в Господа споменатите наши отци през текущата, както по-горе казахме, 6784 година от сътворението на света на 10-ия ден на месец октомври (1275). Това се написа за спомен та да не бъдат помрачени такива неща в дълбината на забравата, но да се споменават винаги в бъдните поколения. С техните молитви Господ Бог да съхрани нашите благочестиви и православни царе и да покори под нозете им варварските народи и всеки враг и противник и да умири този свят, а нас да укрепи в любовта си, амин!

1. 2 Мак.12:39-45
2. Става дума за тримата отрока, които отказват да се подчинят на вавилонския владетел Навуходоносор, поради което биват хвърлени в пещ, но остават живи по чудо. Дан.1-3
3. Евр. 11:40; 10:34
4. Матеолог – пустослов, суетнослов. Прозвище на император Михаил Палеолог, съставено по аналогия с Палеолог, използвано за подигравка от противниците на унията.
5. Епитрахилът е златотъкана одежда във форма на тясна престилка, която се надява на шията на свещеника по време на служба.
6. Еклисиарх – иконом на църквата и манастира.
7. Става дума за монасите от Йерусалимския манастир „Свети Сава Освещени“, един от най-големите общежителни манастири в околностите на Йерусалим. Те са били нападнати и избити от арабите в 796г.
8. Отците от Синай (на Арабския полуостров) и Раита са отшелници мъченици, пострадали за вярата. Според гръцките месецослови монасите от Синай са били нападнати и избивани неколкократно. Тук авторът има предвид едно нападение над Синай през V век. Нападателите са принадлежали към аравийското племе „blemii“, чието наименование гръцките извори асоциират с думата „βλέμμα“ (очи, поглед). При превода на славянски (вероятно на староруски) на Простия пролог името на племето се преосмисля и преводачът употребява формата „глазати“. С това значение тя се възприема и от старобългарските книжовници, когато става дума за събитията на Синай. Раита е място на източния бряг на Червено море на два дни път от Синай. Тамошните монаси са подложени на гонение около 373г. при император Валент. Авторът на житието поставя събитията в обратен ред и споменава първо мъченичеството на йерусалимските монаси, а после – избиването на отците от Раита и Синай.
9. Безквасие, т.е. да се употребява при причастие хляб без квас. Така е прието в обряда на Западната църква, докато в обряда на Източната хлябът за причастие се смесва с квас.
10. Всесъжения са старозаветните жертвоприношения, при които се е предписвало принасянето на жертвени животни, които са се изгаряли. По-късно в християнската литература „жертва за всесъжение“ се употребява символично.
11. Пасажът е заемка от похвала за Четиридесет мъченици от Василий Велики.
12. Противопоставяне на Дървото на познанието, заради което Адам и Ева са изгонени от рая, т.е. старозаветното дърво и Дървото на живота Христос, т.е. новозаветната благодат.
13. Пазвите Авраамови или лоното Авраамово – мястото на праведниците в рая.
14. Т.е. за изкушенията и греховете.

Родни светии – 10.10. Свети преподобномъченици Зографски, 2022      Изтегляне

26 преподобномъченици Зографски (По: Чети–минеи (Жития на светиите) на св. Димитрий Росстовски)       Изтегляне

Акатист на 26 преподобномъченици Зографски      Изтегляне

Изображения: sveta-gora-zograf.com

             С троен венец увенча те Христос: на постничеството, на мъченичеството и на девството божествено, което ти докрай запази, славни свети Игнатие; затова и мощите ти прогонват страстите и всички лоши болести и рани.

            На 8 октомври Българската Православна Църква чества прославен светия, просиял сред сонма на новомъчениците от османската епоха – българинът свети Игнатий Старозагорски, чието житие* е излязло изпод перото на свети Никодим Светогорец и преведено от гръцки от покойния епископ Партений.

            Този нов Христов войник и мъченик се роди в град Стара Загора, Търновска епархия. Баща му се наричаше Георги, а майка му Мария. Те се преселиха в Пловдив и дадоха сина си Иван, както той се наричаше по кръщение, да се учи на Свещените Писания. И толкова напредваше, че за малко време изучи първоначалната наука на славянски език, а после и по-горната наука. И понеже още от детинство обичаше безмълвието и монашеския живот, след време остави родителите си и отиде в Рилската планина, в тамошния манастир, като служеше шест години на един гневлив старец. А отиде в Рилския манастир, защото там се подвизавал братът на баща му или майка му, Иван Калпакчиев по кръщение, а Игнатий в монашество, който бил разбойник, но се покаял, приел монашески постриг в Рилския манастир, със свои средства изградил постницата и църквата “Свети апостол и евангелист Лука” и украсил стените ѝ с прекрасна стенопис през 1799 г., седем години след своето покаяние. Затова и този син на брата или сестрата по подражание бил наречен Иван в кръщението, а Игнатий в монашество.

Има още →