На 25 ноември, когато православната църква чества св. Климент Римски, честваме и знаменития му съименник – великия Климент от българския род, първия епископ на български език, достохвалния ученик на светите братя Кирил и Методий, Охридски светител и чудотворец, чийто мощи се покоят в Охрид.
          Честваме блестящ книжовник и житиеписец, съставител на изящни похвални слова, проникновен в богословското знание и богоозарен учител, съратник на св. Наум и близък приятел и наставник на княза-покръстител Борис-Михаил, който го изпраща в югозападните български предели.
          Житието на св. Климент е написано от блажени Теофилакт Охридски, гръцки епископ, оглавил Охридската архиепископия през XI век. Блажени Теофилакт, известен с ерудиция и литературна дарба, не е пожелал да остави в забрава делото и чудесата на знаменития си предшественик по катедра.

ТЕОФИЛАКТ БЪЛГАРСКИ
ПРОСТРАННО ЖИТИЕ НА КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ

ЖИВОТ, ДЕЙНОСТ, ИЗПОВЕДАНИЕ И ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ЧАСТ ОТ ЧУДЕСАТА НА СВЕТИЯ НАШ ОТЕЦ КЛИМЕНТ, БЪЛГАРСКИ ЕПИСКОП¹, НАПИСАНО ОТ ПРЕСВЕТИЯ И СЛАВЕН АРХИЕПИСКОП НА ПЪРВА ЮСТИНИАНА И НА ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ ГОСПОДИН ТЕОФИЛАКТ, КОЙТО ИМАЛ ЗВАНИЕТО МАГИСТЪР НА ОРАТОРИТЕ В КОНСТАНТИНОПОЛ 

I
Увод

1. Елате, чада², чуйте ме (Псал. 33,12), елате всич­ки, които се страхувате от бога, и ще ви раз­кажа (Псал. 65, 16), за да узнае и другото поколение, синовете, които ще се родят  (Псал. 77,   В), и създаващият се народ да възхвали господа (Псал. 101, 19). Това е казал Давид³, а ние днес го казваме заедно с него. Наистина трябва навсякъде и пред всички да разказваме за божието величие не само поради това, че няма граница на божията похвала (Псал. 146, 5), както вярваме, за­щото, колкото и много да съобщаваме и да говорим, неказаните неща са много повече, но и поради това, че разгласява­ното величие на божиите чудеса се явява като някакво под­буждане за по-безгрижните, които са заспали за извършване на добри дела.

2. Мнозина смятат, че нашият век е отстъпил в известно отношение на древността⁴, че миналите времена са блестели с чудеса и са били украсени с живота на мъже, които, ако и да са били с тела, са живели почти безтелесно, а на нашето поколение нищо подобно не било дадено от бога, затова тези хора, които лошо и твърде несигурно познават (действител­ността)⁵, по жалък начин се оказаха негодни за праведен жи­вот, понеже сегашната природа не го била възприемала. Същността на природата е една и съща и не се е променила, и господ си е запазил и в нашите времена твърде много мъже, които, без да превиват коляно (3 Царст. 19, 18) пред никого от хората⁶, са блестели със светлината на своя живот за слава на небесния ни баща, като са станали светила на света, имащи словото на живота (Фил. 2, 15-16).

Има още →

          Днес честваме велик светия, българин от град Потука (вероятно днешен Батак), чудотворец,прославен с мощи, източващи изцеления, живял през IX век. През XIV столетие мощите му са пренесени в Търново и тогава свети Патриарх Евтимий пише похвалното си слово за него, а в началото на XIX век са отнесени във Влашко.
          Бог да ни помилва по неговите свети молитви!

Проложно житие на Михаил от Потука (Михаил Воин)

           Този светец Божи Михаил беше през годините на благочестивия цар Михаил (1), от град Потука (2), родом българин, съвсем не от низините, но от род всепочитан и благоверен, и пръв сред първите по родовитост християни. Родителите му и мнозина други го нарекоха свято дете. Още от младеж, той от младенчеството си живееше чист живот, имаше пред очите си страха от Бога, пребиваваше в милостини и в пост, протягаше ръка към бедните, навестяваше болните, бе кротък и смирен, и украсен с всякакви добродетели. Когато навърши 25-годишна възраст, според военния ред бе избран за примикюр (2) над свободни войници.
          Случи се да се вдигнат етиопците и агаряните (3) срещу Римския град (4) и срещу народа на християнската държава и царството. Вдигнаха се и римските хора с голямо множество и тръгнаха срещу агаряните. Понеже агарянският народ беше многоброен, римляните, виждайки, че агаряните и етиопците ги надвиват, бързо побягнаха всички в планините и по затънтените места. Свети Михаил не се уплаши, но непрестанно насърчаваше своите хора. Понеже видя, че всички римляни избягаха, просълзен, падна веднага ничком на земята, молейки се на Бога за християните и говорейки: „Господи, Христе, Боже, Вседържителю …” и прочее. Свършил молитвата, той е втурна срещу инородците със своите воини. И навлезе сред безчисленото множество от агаряни и етиопци, победи ги всичките и ги разпръсна, без да пострада нито той самият, нито никой от всичките му воини.

Има още →

          Всички източници за светия мъченик Ангел Лерински, до които достигнахме, цитират историята на свети Паисий Хилендарски като основен извор за житието на новомъченика, наричан Ангел или Агатангел. Ето какво пише за него свети Паисий в История славянобългарска“:
           „В 1750 г. в Битол, гдето седи турският и македонски паша, турците мъчили и посекли за християнската вяра един юноша, хубав на лице и ръст. Много го принуждавали и мъчили да се откаже от Христа, но той премъдро и смело изобличавал тяхната безбожна вяра. Битолският владика записал много негови отговори, описал на гръцки език страданията му. И показал Бог велико знамение над неговите мощи. Името му било Ангел от село Лерин. Тоя свети мъченик Ангел просиял в наше време в българската земя.“
          Българската православна църква почита светия новомъченик на 8 ноември, на празника на светите Архангели. Вероятно почитането на светеца в нашата църква датира от времето, когато мъченически е пострадал, защото неговото мъченичество е описано от свети Паисий Хилендарски непосредствено след като се е случило, тъй като свети Паисий е негов съвременник.
          Едва в последните години се появиха гръцки сведения за новомъченика Ангел Лерински. В електронночетимия вариант на‘’Οι Νεομάρτυρες της Βουλγαρίας‘’ (Новомъченици български) Αρχιμανδρίτου του Οικουμενικού Θρόνου Θωμά Ανδρέου Ιεροκήρυκος Ιεράς Μητροπόλεως Ελευθερουπόλεως (Архимандрит на Вселенския престол Томас Андреу, Проповедник на Елефтеруполската света митрополия), Кавала, 2011, с.88, четем:
         „Друг случай на новомъченик от гръцки* произход е този на Ангел (или Агатангел) от днешна Флорина (на български Лерин). Календарът за 2009 г. на Флоринската, Преспанска и Еордейска света митрополия почита този новомъченик, загинал мъченически в манастира Пелагония (дн. Битола, Македония) на 17 февруари 1727** г. В книгата „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски се говори за мъченическата смърт на новомъченика („името му беше Ангел или Агатангел и беше от село Флорина“)……
          За новомъченика има малко известна информация. Знаем, че е роден през 1732 г. в Флорина, в санджака (префектура) Битоля (Манастира). Когато пораснал, той станал висок и красив младеж. На 18-годишна възраст турците се опитали да го привлекат към исляма, но Ангел – макар и много млад – не се повлиял от изкушенията и тогава смело приел мъченическата смърт. В книгата си Паисий Хилендарски споменава, че: „През 1750 г. в манастира… турците изтезаваха и заклаха красив юноша заради християнската му вяра… Името му беше Ангел и беше от село Флорина” На показанията му в манастира присъства и местният гръцки митрополит, който описа смелостта му и интелигентните и логични отговори, които е давал пред съда. Заради това, че с особена мъдрост и храброст осъжда мюсюлманската вяра, той е посечен едва 18-годишен през 1750 г. Българската православна църква почита паметта му на 8 ноември, по време на Архангелския празник….“

          Допълнителни сведения за светия новомъченик Ангел Лерински откриваме в един от сайтовете на Флорина (http://agiospanteleimonas-florina.blogspot.com/2010/06/blog-post_8186.html.)
          Митрополитът на Флорини, Преспа и Еордая, Теоклит, се обръща към гражданите по повод решението да се започне почитането на свети мъченик Агатангел от Флорина (юни, 2010 г.):                                                                                       
          „С особени чувства на радост, емоция, свято задоволство и благоговение се обръщам към вас, благословените чеда на гръцката македонска земя, за да станете съучастници на голямата духовна радост, преживяна от нашата поместна Църква за първото официално честване на паметта на свети новомъченик Агатангел в седалището на нашата митрополия Флорина. Вече е известно на всички вас. че свети новомъченик Агатангел, загинал мъченически в Пелагонийския манастир, произхожда от Флорина, е наш съгражданин. В ранна възраст той напуска Флорина и отива във Вутелион на Византия, в манастира, търсейки по-добри условия за живот. Там, упражнявайки професията на обущар, той скоро се отличил с честността си, с трудолюбието си. …. Но това, което го отличава от младите хора на неговото време, била чистата и твърда вяра, която имал в Христос и в Неговата „православна църква“. Той обичал Христос повече от всичко друго в живота си. Никоя друга любов не можела да „открадне“ любовта, която Агатангел имал в сърцето си за Христос, обичал Го просто, чисто, с цялото си сърце, с цялата си сила, обичал Го, както Го обичали бедните му родители и блажените му предци.
          Наред с любовта към Христа, светецът имал любов към родината си, покорената Македония. Почти четиристотин години робство отчитат многострадалните „гръцки македонци“. Турските завоеватели се отнасят към тях с жестокост. Ту с ласкателства, ту със заплахи, ту с насилие се опитват да ги накарат да променят вярата си. Да се ​​отрекат от Христос. Да се ​​отрекат от православната вяра и да станат мюсюлмани. А който се отрече от вярата си се отрече и от родината си.
          Сърцето на Агатангел се смутило от това, че няколко от събратята му римски християни не издържали на изкушенията или насилието, отричайки се от Христос и страната. Смелото му сърце се разбунтувало. Той не можел да понесе православната вяра да бъде опозорена. За това, когато по време на тридневния Байрам, който се празнува след Рамазана, насилственото покръстване на православните се засилило, това младо момче, ненавършило и двадесет години, отишло в Цариград, където получило султански ферман, който забранява насилственото покръстване в района на Пелагония. При завръщането си в Манастира светецът бил арестуван от възмутени от решението на турския султан и след жестоки мъчения е обезглавен на 17 февруари 1727 г.
           В среща, която проведохме в Светата митрополия, в която освен митрополита участваха уважаемият префект на Флорини г-н Йоанис Воскопулас, кметът на Флорини г-н Стефанос Папанастасиу, президентът на TEDC на Н. Флоринис, г-н Димитриос Илиадис, и президентът на манастирите на Н. Флоринис, г-н Теодорос Восду, се реши съвместно да се проведат събития в чест на светия новомъченик Агатангел…“

*Свети Ангел Лерински е с несъмнено български произход и неслучайно свети Паисий Хилендарски го включва в „История славянобългарска“ сред другите български светци и споменава, че той е просиял на българската земя. А родното място на светеца е било населено по негово време с население изконно българско и с българско самосъзнание. 

**1727 г. се споменава като година на мъченичеството на свети Ангел Лерински в някои източници, като понякога тя се споменава наред с 1750 г, в един и същ източник. Това разминаване в годините на мъченичеството оставя съмнението, че се говори за различни мъченици. По тази причина не можем точно да твърдим дали реликварият с мощите – светата глава на новомъченика Агатангел в манастира Киккос в Кипър, който съдържа същото описание на житието му, но е посочена датата 17 февруари, 1727 г., се отнася до същия мъченик, за който говори свети Паисий Хилендарски.

Икона: bg.wikipedia.org

08.11.Свети мъченик Ангел Лерински, 2022 Изтегляне

           На 3  ноември почитаме един от най-великите синове на българския народ – прославен с чудеса, постник, иконописец, просветител и храмостроител на 16-тото столетие – равноапостолния монах св. Пимен Зографски. Неговото колосално духовно дело бе в голяма степен забравено, за наш срам, но в последните години се направиха стъпки в посока на припомняне живота и значението на Пименовото дело за отстояване на единния ценностен свод у нашия народ във време на османско подтисничество и прозападна (католическа) пропаганда.
           Дълго време на житиеписния текст за свети Пимен, научната общност не е гледала с подобаващо внимание, поради споменатия в „Достопаметната бележка“ след житието Паисий Хилендарски, счетен за анахронизъм, навяващ съмнения за автентичността на житието. През 2021г излезе от печат изследването на богослова Георги Тодоров „Равноапостолът св. Пимен Зографски. Дълбокото Възраждане на България“, където, съпоставяйки обемен изворов материал, по убедителен начин авторът доказва, че посоченият Паисий Хилендарски не е, разбира се, широко известният будител Паисий, съставителя на „История славянобългарская“, живял доста по-късно, а схимонах Паисий Хилендарски Българин (1820 – 1910г), съвременник и връстник на Гаврил Кръстевич, родом от Свищов, вуйчо на Алеко Константинов, хилендарски монах, държащ в края на живота си келия в Карея, където в началото на 20в. развива книжарска и книгоиздателска дейност. Прозвището „Българин“, което поставя редом с името си върху издадените от него книги, показва родолюбивата му нагласа.
           Така „камъкът за препъване“ – мнимият анахронизъм в достопаметната бележка след житието, в чието осмисляне се провалят и крупни изследователи, най-сетне е отстранен, за да може този блестящ житиеписен текст да заеме своето истинско място като най-съществената българска книжовна творба от 17в. и дори най-важна за цели два века – след житието на свети Николай Софийски (1555г) до „История славянобългарская“ (1762г).
           Да почетем с преклонение и обич достигналия святост праведник св. Пимен, който отдаде целия си живот на изпълнение Божията воля и опазване на словесното стадо.

Житие
на преподобния наш отец Пимен, просиял в Зографския монастир на Света Гора Атонска в лето от Христа 1510

          Този свети Пимен (в света Павел) бе от град Средец (сега наричан София в България). Родителите му нямали чеда и често правели прилежна молитва към Пресвета Богородица да им дари чедо, което обещали да дадат в служение на Бога. На стари години, майка му една нощ стояла в молитва пред иконата на пресвета Богородица и плачела за това. Поради дългата отруденост тя седнала и задрямала с лек сън и ето, идва към нея една жена, облечена в бели царски одежди, а зад нея следвали множество монаси, които, паднали на колене, Я молели да изпълни желанието на тая жена, защото тя бе дала обет да дари роденото от нея да служи Богу и да бъде монах като тях. След това прилежно моление монасите станали и изпели чудна песен на Пресвета Богородица, а Тя пристъпила към седящата му майка и възложила ръка върху нея, казвайки: „Не плачи, о жено, ето, по благодатта на Моя Син, Господ Иисус Христос, ще родиш на тези си години син.“ Като ѝ казала това, Тя тутакси станала невидима с целия оня сонм монаси, а онази, като се пробудила, станала и въздала благодарение Богу и на Пресвета Богородица, и на утринта разказала на мъжа си това видение. Той като добър раб Христов притичал в църквата на светия великомъченик Георгий и разказал на своя духовен отец Тома Иконописец видението на жена си.

Има още →

Преподобномъченици Яков Костурски и неговите двама ученици иеродякон Яков и монах Дионисий

           Яков бил роден в едно село на Костурската епархия. Родителите му се наричаха Мартин и Параскева. Бил овчар и от това спечелил богатство. Обаче възбуди завистта на брата си, както Авел на Каина, който го наклеветил пред турския съдия, че намерил съкровище. За да избегне братската завист, той отишъл в Цариград и там станал джелепин, тоест продавач на овце, и от тоя занаят станал много богат. Един ден на угощение при някой си агарянски началник той чул от него да се възхищава от християнската вяра… Жена му била бесновата, завели я при тогавашния патриарх свети Нифонт и щом светецът зачел над нея Светото Евангелие, той и неговите слуги видели, че се отворил покривът на църквата и слязла светлина от небето, която покрила патриарха и жената и осветила цялата църква.

Има още →

Житие на свети Димитър Басарбовски

         Преподобни Димитър Басарбовски се родил в село Басарбово, което се намира на 8-9  километра от град Русе. Преподобни Паисий Хилендарски в своята „История славянобългарска“ сочи 1685 г. навярно като година на смъртта му.
         Според свети Паисий той бил цивилно лице. Живеел просто. Имал няколко овци. Засадил си малко лозе до една река. Там си направил малка колиба. Прекарал целия си живот сам. Със светия си живот угодил на Бога. На същото място умрял и там бил погребан. По-късно Бог открил на някои човеци неговите мощи. Последните били пренесени в село Басарбово, Русенско. Край тях ставали изцеления. Така с простото си житие свети Димитър просиял всред българския народ. Бог го прославил посмъртно с много чудеса.
           Според румънския синаксар той бил селски пастир на животни. Бил с чувствителна съвест. Имал страх Божи. Веднъж, като изкарвал животните на полето, от невнимание стъпкал едно птиче гнездо с птиченцата. Този случай така му подействувал, че за наказание три години ни  зиме, ни лете не обул виновния крак.
            Друго предание говори, че бил женен, но без деца. Подир смъртта на жена си постъпил в пещерния манастир до родното си село. Там бил постриган за монах. Подвизавал се усърдно. Възпитал в себе си всички възвишени добродетели на истински монах. Предвидил смъртта си. Излязъл от манастира, легнал между два камъка на брега на близката река Лом и там предал на  Господа душата си. Подир някое време паднал пороен дъжд. Водата свлякла тия два камъка заедно със светите мощи на преподобния в реката. Мощите лежали известно време във водата. Преподобни Димитър се явил на една бесновата девица от село Басарбово и й казал, че ще я излекува от болестта й, щом като извади мощите му от реката. Мощите били извадени и положени в селската църква. Бесноватата девица била излекувана. Такова благодатно изцеление получавали и много други болни от различни болести.
           Две боголюбиви сестри от близкото село Червена вода благоговейно почитали преподобния. Поискали тайно да си откраднат от мощите му частица за новопостроения от тях храм. Но колата им не могла да тръгне, докато не се разкаяли и не върнали откраднатата частица.
           Търновският митрополит Никифор дошъл да се поклони на мощите с група духовници. В тая група бил и монах Лаврентий. Той се опитал като целува мощите, да си отхапе частица. Но устата му останала отворена до момента, докогато със сълзи на очи се покаял.
           Преславският епископ Йоаникий тежко заболял. Поискал да го занесат при преподобни Димитър. Положили го при ковчега му. След като била отслужена божествена литургия, той оздравял напълно.
          Турчин решил една нощ да ограби църквата на преподобния. Докоснал се до сребърните кандила. Нозете му се схванали. Сутринта богомолци го изнесли на ръце из църквата. Този човек до края на живота си пълзял по улиците на град Русе и просел милостиня.
          Угро-влахийски воевода пожелал да има мощите на преподобни Димитър Басарбовски в своята домашна църква. С такава мисия изпратил в Басарбово боляри и свещеници. Но светецът не разрешил да пренесат мощите му през Дунава. Удивени, пратениците решили да разберат волята на Божия угодник. Поставили мощите в кола с невпрягани дотогава юнци. Оставили животните свободни. Юнците отишли с колата направо в Басарбово и спрели пред църквата.
           В 1774 г., когато бушувала една от руско-турските войни, руският генерал Петър Салтиков наредил мощите на преподобни Димитър да бъдат отнесени в Русия. Букурещкият българин Димитър Поклонник, който служел за преводач при генерала, го помолил да ги остави в Букурещ като обезщетение срещу загубите на румънския народ във войната. Генералът се съгласил. Оттогава тези свети мощи почиват в Букурещ, в църквата „Три светители“.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Прочетете още за Басарбовския скален манастир и мощите на преподобни Димитър Басарбовски:

Икона: http://www.bg.wikipedia.org

Тропар на преподобна Димитра Киевска (Доростолска)

Като напусна страната си и своя град Силистра, ти се засели в град Киев, където манастир на Божията Майка устрои в чест на Нейното славно Въведение, и след смъртта си почиваш в него, и не го напускаш с молитвеното си ходатайство. Преподобна наша майко Димитра, помени и нас, твоите чеда, да бъдем помилвани по твоите молитви.

          Публикуваме житието на една достигнала святост, просияла в Небесното Царство българка – света Димитра Доростолска.

Житие на преподобна Димитра Доростолска

           Света преподобна Димитра Киевска (Доростолска), в света Матрона Александровна Егоровна, е родена през 1810 г. в българския град Силистра. Град Силистра е основан в римско време с името Дуросторум (Доростол), откъдето и светицата се нарича Доростолска. Тя била възпитана от благочестивите си родители Александър и Мария в духа на православната вяра, с многочислените примери на житията и благочестието на светците, прославили българската земя.
           В края на 20-те години на XIX в. семейството на преподобната Димитра се преселило в Бесарабия. Съпругът й, капитанът от руската армия Иван Егоров, загинал геройски в Кримската война (1853–1856). Матушка Димитра взела участие в отбраната на Севастопол (1855–1856), като помагала на ранените на бойното поле. През Руско-турската война (1877–1878) пък организирала в дома си в Киев лазарет за ранените войници. За участието си във войните тя получила няколко награди.
          През 1856 г. тя заминала за Киев и се установила в Печерск. Водила благочестив и скромен живот, черпела нравствени сили в молитвата и в четенето на духовни книги, и  посещавала често манастирските храмове. Часовете на уединение и молитва укрепили духа и надеждата й в Божието милосърдие.
          Тук, в Киев, се състояла забележителна среща, която променила целия й по-нататъшен живот. По Божий промисъл матушка Димитра се запознала с Киевския митрополит Исидор (Николски) (1858–1860), един от най-известните йерарси на Руската православна църква. Той станал неин духовен отец и наставник в продължение на много години. Тя дълбоко почитала своя духовник и не предприемала без благословията му нищо. Митрополит Исидор посочил на матушка подвижническия път и тя като го следвала, успяла да направи много за благото на Църквата и обществото.
            По предложение на владиката, матушка Димитра се заела със създаването на религиозна женска община за вдовици и сираци на загиналите през време на войните и за бедни безприютни. За благослов и покровителство  на бъдещата обител, митрополит Исидор й подарил досточтимата Боголюбската икона на Божията Майка. По-късно, когато заемал Санкт-Петербургската катедра (1860-1892), митрополит Исидор неизменно покровителствувал и подпомагал общината.
            С благословията и помощта на митрополит Исидор преподобна Димитра започнала през 1860 г. да изкупува имоти около нейния и през 1876 г. притежавала огромен земеделски участък с многобройни постройки – почти целия Печорски квартал в Киев. В него тя възнамерявала да създаде женска религиозна община. Това си намерение тя изложила в своето духовно завещание, написано в Санкт-Петербург.
             През 1877 г. тя се обърнала с молба към Киевския митрополит Филотей да разреши основаването на женска община, в която да живеят 33 вдовици и сирачета, които нямат средства за живот и желаят да се посветят на Бога и Църквата. Молбата й била удовлетворена и на 4 март 1878 г. с указ на император Александър II в Киев била учредена Введенската женска религиозна община „Въведение Богородично“.
            В полза на общината тя дарила земеделски участъци и няколко жилищни домове, както и ценни книжа на стойност 21 000 рубли. Тя подготвила всичко относно устройството на общината и поръчала в Санкт-Петербург да бъде изработен иконостас.
           През средата на XIX в. в Украйна се появили много женски религиозни общини. Те имали забележителна роля в делото на християнското милосърдие. Общините обединявали жени от всички възрасти и съсловия, които имали еднакъв духовен стремеж – служба на страдащите. За разлика от манастирите, в общините не практикували пострижение на иконики (монахини), но се съблюдавал обета на безбрачието и правилата на религиозния и трудовия живот. Пътят на развитие и характерът на тези общини бил различен, но всяка от тях била белязана от личността и жизнения път на своята учредителка. Първа от създадените такива общини в Киев била Свето-Введенската, основана от Матрона Александровна Егорова.
            Матрона Егоровна не успяла да дочака завършека на своето свято дело. Броени дни след основаването на общината, тя починала мирно и с упование на Господа на 9 (22 март) 1878 г. в Санкт-Петербург. Още приживе матушка приела тайно монашески постриг с името Димитра, в чест на св. Димитър Солунски – светия покровител на българите и на войниците.
           По решение на митр. Исидор преподобната била погребана временно в лаврата „Св. Александър Невски“, но още същата година мощите й били пренесени в Киев и положени във втория храм на общината „Св. великомъченик Димитър“. Обитателките почитали молитвено паметта на основателката на общността. Ежегодно на 9 март (22 март) – в деня на нейната смърт, и на 26 октомври (8 ноември) – храмовият празник на общината, киевските митрополити, архимандрити от Киево-Печорската Лавра или други йереи отслужвали Божествената литургия в храма „Св. Димитър“ и панихида на гроба на преподобната.
            През 1992 г. Руската Православна църква предала Введенската църква на Украинската Православна църква.
            На 8 ноември 2008 г., по време на тържественото честване на 130-годишнината от основаването на Свято-Введенския манастир, Украинската православна църква (Московска патриаршия) причисли Матрона Александровна – света Димитра Киевска към лика на поместно почитаните светии. Тя бе канонизирана с още една монахиня от манастира – св. Олимпиада, духовна наставница на архим. Антоний, впоследствие игумен на Троице-Сергиевата лавра в Русия.
           Днес поклонници от Украйна и други православни страни се покланят на мощите на света Димитра в процъфтяващия Свето-Введенски манастир. По благодатните молитви на преподобна Димитра много от тях получават изцеление. Нейният духовен подвиг и богоугоден живот приживе, нейната жертвеност, безстрашие и готовност да се притече на помощ на бездомните и страдащите, са благотворен пример за много православни, поведени от Господа по пътя на покаянието и дейната любов за спасението на своите души.
           Паметта на света Димитра Украинската църква чества на 9 март (22 март стар стил). Българската православна църква почита света Димитра Доростолска на 26 октомври.

изт. pravoslavieto.com

Начална икона: http://www.schitulclosca.ro

Икони в галерията: http://www.pravenc.ru и http://www.libsilistra.bg

Прочетете още подробности за живота и делото на света Димитра Доростолска:

Родни светии – 26.10.Света Димитра Доростолска,2022      Изтегляне

          На 21 октомври Църквата почита свети Иларион, епископ Мъгленски, дивно украшение на Мегленската епархия, изявен поборник срещу тогавашните ереси, богомъдър светител и полемист в защита на Христовата истина, чудотворец, изповедник на вярата, пострадал от еретиците и удостоен свише с нетленни и мироточиви мощи. По Божия милост до нас е достигнало неговото пространно житие, изцяло изпод перото на свети Патриарх Евтимий, възхвалил с жития и вплетени в тях похвали светците, чиито мощи като драгоценно съкровище се покоели в старопрестолния град Търново.

Има още →

          Тропар на свети Йоан Рилски

          Основа на покаяние, пример на умиление, образ на утешение и духовно съвършенство бе твоят равноангелски живот, преподобне. Kато си пребивавал в молитви, постничество и сълзи, отче Йоане, моли Христа Бога за нашите души.

На 19 октомври честваме най-известния сред българските светци, тачен и в целия православен свят – свети Йоан Рилски. Тази дата се свързва с пренасянето на мощите на светеца от Рилския манастир в град Средец (дн. София), според Ив. Дуйчев, станало между 969-972 г. по времето на свети цар Петър Български, а според Иванова – между 1068-1070 г. Заради многобройните чудеса станали още при първото пренасяне на мощите, 19 октомври се утвърдил като най-големия празник на свети Йоан Рилски.
Просим молитвите на великия рилски аскет, чудотворец и наставник на пътя на спасението, просим молитвите му за мир в света, за вразумление на погиващите, за избавление от духовната нищета, нерадение и погибел на днешното мрачно и лукаво време.
Прилагаме текста на Проложното житие на свети Иван Рилски от Стишния пролог – житиеписен източник, съдържащ житието на рилския светец, наред с житията на света Петка, свети Михаил Воин и разказа за пренасяне мощите на свети Иларион Мъгленски. Изложеният текст е най-популярната и широко разпространена творба за великия рилски светец – разпространена е в български, сръбски, молдовски, влашки и руски ръкописи. Преводът тук е дело на Климентина Иванова и е по изданието на Йордан Иванов. Използван е и най-стария препис, запазен в България – в Стишни пролог за зимното полугодие от втората половина на 14-ти век, български правопис, съхраняван в Библиотеката на БАН, София, под сигн. номер 73.

Проложно¹ житие на свети Иван Рилски от Стишния пролог

          Светият и преподобен наш отец Иван, великият сред постниците, беше прочее от пределите на славния Средецки град, от селото, наричано Скрино, в царуването на христолюбивия български цар Петър и на гръцкия Константин Диоген². Той имаше благочестиви и не твърде богати родители от българско племе. Когато родителите му си отидоха от живота, този, възлюбил от крехка възраст добродетелта, раздаде целия останал му бащин дял на нищите и слабите, а той самият, като прие монашески образ, излезе от своето отечество, без да носи нещо друго върху тялото си освен една кожена риза. И възлезе на някаква висока и пустинна планина и тук се подвизаваше в добродетел, хранейки се с дива растителност.

Има още →

          Възлюбила своя Небесен Жених, не си се изплашила от мъченията на злочестивия агарянин и си проляла кръв и си пострадала до смърт, Злато всехвална, Мъгленска похвало. Затова сега приемаш твоята достойна награда – вечно веселие в чертозите на Христа, Нашия Бог. Него моли да се спасят нашите души.

Житие и страдание на св. великомъченица Злата Мъгленска

           Тази дева-мъченица и непорочна невеста на Небесния Цар Христос Бог – Злата (1) – бе родом от едно село на име Слатина от Мъгленската епархия (2) в България. Бедна по произход, защото беше дъщеря на един неизвестен сиромах християнин, който освен нея имаше още три дъщери, Злата беше богата със своето предизбрание и с природната си красота. Предизбрана бе от Бога заради горещата си вяра в Него и заради своето девство и целомъдрие, надарена бе и с природна красота, която стана повод блажената да завърши живота си със славна и доблестна мъченическа кончина.

Има още →