Към въпроса за покръстването на българите

          Проблемът за покръстването на княз Борис и поверения нему народ през 9 век е средищен на редица изследвания, доколкото именно чрез този акт и последвалите го събития България заявява своя цивилизационен избор – тя става градиво в тъканта на византийско-славянската цивилизация.
          Чрез покръстването България става част от семейството на християнските народи, тогава се осъществява тази светогледна трансформация сред управляващите, а по техния пример и сред обикновените хора. Разбира се, християнизация е имало много време преди покръстването по нашите земи, списъците с епископски и презвитерски имена фиксират точките на християнските центрове[1], но покръстването обичайно е свързано с приемането на Христа от елита, който не просто е властовият център на общността, но е и образецът за подражание, доколкото владетелската институция е носител на по-особени прерогативи за средновековния човек[2]. 
          Проблемът за покръстването е осветлен в немалко исторически извори – хрониката известна  като „Продължителят на Теофан“, текстовете на Скилица-Кедрин, Йоан Зонара, бл. Теофилакт Охридски, Мавро Орбини, Йосиф Асемани, а сетне и св. Паисий Хилендарски в своята История. Като основен източник за епохата и конкретно за събитията около покръстването могат да се посочат отговорите на папа Николай до княз Борис, Бертинските летописи, а също и кореспонденцията на св. патр. Фотий с българския княз. Безсъмнено като първокласен епиграфски източник е камъкът от Балши (Албания), чийто надпис също датира това събитие.
          Може да се заключи, че е наличен немалък изворов материал, който улеснява историческите изследвания за движение в посока излизане от неясната сфера на догадките към безвъпросната яснота на обективизацията.
          Тъй като в изследването по темата са работили утвърдените класици в историографията – В. Златарски, П. Мутафчиев, В. Гюзелев и др., редно е да заключим, че има достатъчно материал, който би ни представил условия за вникване в духа на епохата, в онези процеси – политически, социално-икономически, религиозни, ментални, които са съдействали за решението за покръстване от страна на княз Борис.
           Интерес представлява един специфичен аспект, свързан с покръстването в средата на 9 век, а именно представата за масовото унищожение на (прото) българската аристокрация вследствие туширането на езическата реакция – болярския бунт ….

[1] ^{Снегаров, Ив. Християнството в България преди покръстването на княз Бориса – В:ГДА,5,1955-6}

[2] ^{Комсталова, Р.  Елит и власт в средновековна България, С., 2014, с.107-114}

Целият текст прочетете по-долу:

Прочетете: Житие на свети цар Борис-Михаил, Покръстител

Икона: https://www.bgsever.info

Тропар на свети равноапостолни Методий

Чрез Твоя светител Методий, Христе, подай милост на нас, извършващите светлото тържество на неговото успение, отвори ни вратите на Царството, освободи ни от оковите на множеството наши грехове и по неговото застъпничество, Владико, ни помилвай.

Кондак

Божествения и верен Методий да възпеем, хора, и с любов да облажим като велик пастир на славяните, честен служител на Троицата и прогонител на ересите: той се моли непрестанно за всички нас.

            Публикуваме житийни фрагменти за делото и успението на свети Методий, по-възрастния брат на свети Константин – Кирил Философ – създателя на нашата азбука. Въпреки че въпросът с произхода на светите братя и до момента е дискусионен, позволяваме си да приведем в тази връзка, пасаж от „Кратко житие Кирилово“:
„Отечеството на този преподобен наш отец Кирил беше преславният и велик град Солун, в който се и роди. Той беше българин по род. Роди се от благоверни и благочестиви родители. Баща му се казваше Лъв, а майка му Мария – богати и първи в този град“(1).
            До нас достига пълния текст на „Пространно житие Методиево“(2), благодарение на което знаем в детайли живота на по-големия брат на свети Кирил, монах и светител, и изповедник на вярата, преводач и неуморен труженик в мисионерското дело на довеждане на Божията светлина до душите и сърцата на солунските и западните славяни.
            Наследник на именит род, твърде почетен на вид, свети Методий е бил семеен, имал висок военен чин и получава на младини управлението на едно славянско княжество (3). Впоследствие, озарен от Божията светлина и разочарован от мирските дела, той се освобождава от държавната длъжност и се замонашва в манастир на планината Олимп. В „Пространното житие на Методий“ пише, че още тогава „се занимаваше усърдно с книгите“ (4).

Има още →

          След като Стара велика България на кан Кубрат станала арена на кървави междуособици между привържениците на рода на Кубрат и синовете му – Дуло и мощния род Ашина, една част от старите българи, во главе с големия брат на нашия първовладетел Аспарух – Батбаян, се покорили на Ашина и скоро тяхната държава започнала да се нарича Хазария, макар жителите й да знаели, че са българи и езикът и обичаите им останали български до края на съществуването на Хазарската империя.
          Друга част се оттеглила на югоизток и в поречието на реките Волга и Кама основали Волжка България или Волжски Болгар. Днес само името на река Волга пази паметта за величието на тази българска държава. В десети век владетелят на Волжски Болгар бил подлъган да приеме исляма от пратениците на Арабския халифат, под предлог, че арабите ще построят много крепости и с войска ще помогнат на волжките българи да се отбраняват от своите доскорошни събратя хазарите.
           Мъченик Аврамий се родил във Волжка България и бил възпитан в мохамеданската вяра, която изповядвали неговите сънародници. Той бил богат човек и се занимавал с търговия. Бил привикнал към светските блага, но винаги оказвал гостоприемство на странници и бедни.
           По Божията воля Аврамий се убедил в лъжливостта на мохамеданското учение и в истинността на християнската вяра и станал истински християнин. Изповядвайки Христовата вяра, той станал омразен за своите сънародници-мюсюлмани.
Веднъж като отишъл за търговия в град Велики Болгар, започнали да го убеждават, а после и да го принуждават да се отрече от Христа. Аврамий не се поддал на заплахите. Тогава го затворили в тъмница за дълго, а по-късно, като видели неговата непреклонност, отсекли му първо ръцете, после нозете и накрая – главата.
           Свети Аврамий загинал мъченически на 1 април 1229 година. Християните в града благоговейно погребали тялото му в християнското гробище на Велики Болгар.
Виждайки, че на гроба му стават чудесни изцеления на болни християни, хората разказали за това на княз Георги Всеволодович. След една година тялото на мъченика било пренесено в град Владимир, където князът и семейството му, Владимирският епископ Митрофан, духовенството и народът посрещнали мощите на св. Аврамий и ги положили в църквата „Успение на Пресвета Богородица“ на 6 март 1230 година.
            Паметта на св. Аврамий Българин се почита от нашата Църква от древност.

Източник: https://bg-patriarshia.bg/sv-avramii-bulg

            В периода на управление на хан Крум (802-814) големи групи византийско население са преселвани в българска територия. Те носели свята християнска идентичност. Така в ханския двор попаднал гръцкият учен Кинам, който направил дълбоко впечатление със своята вяра и ерудиция на хан Омуртаг, който бил противник на християнството. Смятайки го за византийско влияние, той отстранил Кинам от досег със синовете си. Казват, че веднъж Кинам отказал да вземе участие в идоложертвена трапеза в двора. Така военнопленникът попаднал в тъмница за дълги години.
            След възцаряването на Омуртаговият син Маламир (831-836), по молба на своя по-голям брат Енравота, Кинам е изведен от затвора и подарен като роб на княза, който копнеел да чуе отново богоречивите му слова. Скоро Енравота, огласен във вярата, приема Свето Кръщение под името Боян.
             Маламир се опитал да го откаже от „чуждия Бог“. За българската аристокрация християнството все още било враждебно и прокарващо византийско влияние учение, което трябвало да се изкорени. Новопросветеният княз твърдо отхвърлил езическите идоли като скверни и заявил, че не ще се откаже от Христа. Тогава Маламир произнася смъртна присъда над своя брат – християнин. Преди да сведе глава пред меча, царственият мъченик изрича пророческите слова, че Христовата вяра ще се преумножи по земята българска, кръстният знак ще бъде изправен навсякъде, ще бъдат въздигнати отново храмове на истинския Бог и чисти свещеници, чисто ще Му служат. А идолите и жертвениците им ще потънат в забрава, сякаш никога не са били. Свети Боян-Енравота изрекъл и скръбно пророчество за своя ожесточен в езичеството роден брат.
             Князът – мъченик се увенчава с нетленен венец около 833 г. Маламир умира скоро, не оставя наследник и на престола се възкачва Пресиян, син на втория му по-голям брат Звиница. Знаем, че негов син е именно княз Борис – Михаил, покръстил се с поверения му народ през 864 г.
             Мощите на свети княз Боян-Енравота са неизвестни, не знаем гроба му. До нас не е достигнала и служба за него. Църквата го поменава на 28 март в денонощното богослужебно последование като първия български мъченик от княжески род.
             Името му е написано на небесата сред сонма на мъчениците.
             По неговите молитви, Бог да се смили над българския род.   

Други светии, почитани в деня на свети Боян-Енравота 

          В деня на свети мъченик Боян-Енравота църквата почита и други мъченици от нашите земи – свещеномъчениците свети Георги, епископ Загорски и презвитер Петър Мъгленски. Те са българи, канонизирани от Константинополската патриаршия, приели мъченическа смърт по време на гоненията срещу християните при хановете Крум, Дукум, Диценг и Омуртаг. Техните имена, заедно с имената на много други мъченици са известни от Патриаршеския синаксар.
          От синаксара научаваме, че свети Георги Загорски е епископ на град Дебелт, близо до днешен Бургас, Пардос (Парод) е българин, свещеник в Източна Тракия, Петър Мъгленски е свещеник в Мъглен (днешна Гърция), споменати са мъчениците Куперг (името му е вариант на Кубер), Асфир (вариант на Испор – Аспарух). На този ден почитаме и славяните свети Любомир и Хотимир. Някои от тях са убити през 813 г., заедно с одринския митрополит свети Мануил, други по-късно.
          По техните молитви, Бог да ни помилва!

Икона: http://www.hera.bg  

Копирай: 28.03.Свети Боян Енравота и други светии

СВЕТИ СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ

І. ЖИВОТОПИС

        Обилните сведения за живота на видния възрожденец, архипастир, книжовник и обществен деец свети Софроний Врачански се съдържат в автобиографичната му творба „Житие и страдания грешнаго Софрония“.
         Роден е през 1739 г. в Котел. По времето, когато българите тънели в най-тъмна робия, Котел, прикътан в котловината между Ветрила, Разбойна и Юрушки връх, се ползвал с известни свободи. Срещу задължението да пазят пътници и кервани в прохода, котленци ползвали някои привилегии. Селището било управлявано от свои първенци. Предприемчивите котленци, които се заели с джелепчийство (търговия на едро на добитък), се замогнали. В семейството на Владислав Джелеп се родил първороден син, когото нарекли Стойко. Бащата възлагал на него надеждата си, че ще го отмени в занятието и ще умножи богатството на дома. Но момчето било слабовато, болно и мечтателно. Когато Стойко бил на три години, починала майка му. Не след дълго време овдовелият баща повторно се оженил. Една млада чевръста мащеха, чорбаджийска дъщеря, шетала и властно се разпореждала в богатия дом. Тя оспорвала на завареника си правото на първороден. Седем години момчето търпяло гневния вик и тормоза на мащехата – една стръвна война, която ограбила сиротното му детство.

Има още →

           Житие на свети Йоан Българин

           Блаженият Йоан бил родом от България, млад на възраст, около 18-годишен, красив на лице, а бил и грамотен. При някакъв случай, който го сполетял, отрекъл се — уви! — от Христа. Но после след малко време дошъл в съзнание на стореното зло, разкаял се и като тръгнал от родното си място дошъл в Св. Гора и останал във великата Лавра на св. Атанасий, дето прислужвал на един духовен старец сакат и се занимавал с четене на свещените книги. Но понеже го гризяла съвестта поради отричането от Христа, което извършил, ходел всякога мрачен, скръбен и мълчалив, така щото с външния си печален вид показвал на зрителите, че е преживял някакво голямо злополучие.
         Прочее, един ден под предлог, че ще отиде в своето родно място, тръгнал и отишъл в Цариград, дето си наложил турски червен фес на главата и обул червени обуща на краката, и в този си вид влязъл в джамията „Св. София“, дето започнал да се кръсти и да прави поклони по християнски. Като го видели агаряните, възмутили се и се спуснали върху му и строго го запитали, защо прави това. А той приснопаметният безстрашно изповядал, че е християнин и като християнин прави своя кръст и се покланя на Христа, Който е Син Божий и Бог.
          Агаряните се помъчили по разни начини да го обърнат, но не намерили начин. Накрая, като видели непреклонността на неговото убеждение, обезглавили го вън от двора на поменатата джамия, и по този начин приснопаметният получил на 5 март 1784 година венеца на мъченичеството от Христа Бога нашето, Комуто подобава слава и власт във вековете! Амин!

Из „Neon Martirologon“, превод от гръцки еп. Партений

Друго житие на свети Йоан Българин

          Свети мъченик Йоан се родил в България в 1775 година. Тъй като мюсюлманите вярвали, че ще се удостоят с  вечен „рай“, където ще се радват на красиви девици и изобилие от храна, ако принудят християните да се отрекат от Христос и да последват Мохамед, те не пестяли усилия, за да обърнат християните чрез ласкателства или под заплаха от смърт към мюсюлманската вяра.
Когато Йоан бил още момче, той попаднал в компания на мюсюлмани. По различни начини той бил подмамен да се откаже от Христа и последва исляма. Когато бил около шестнадесетгодишен Йоан се осъзнал и бил съкрушен от болка, заради отричането си от Христос.
        Той отишъл на Света Гора – Атон във Великата лавра. Тук прекарвал времето си в покаяние, под ръководство на един старец. Той преживял в строг монашески живот около три години, но съвестта му продължавала да го измъчва. С благословението на своя страрец, Йоан решил да отпътува за Константинопол, за да изтрие вероотстъпничеството си с изповядване на Христа на публично място и с проливане на своята кръв.
          Младият монах се облякъл с турски дрехи, които на християните не било разрешено да носят. Пристигайки в Константинопол, той направо отишъл в църквата „Света София“, която била обърната на джамия. Пред мюсюлманите, които се намирали там, той започнал да се кръсти и да се моли с  християнски молитви.
          На висок глас обявил пред всички, че се е родил християнин, но съгрешил, като се отрекъл от Христос. Сега заявил, че иска да отхвърли фалшивата религия на Мохамед, за да последва отново Христос.
Турците изпаднали в голяма ярост, когато чули тези думи. Te го хванали и започнали да го изтезават по различни начини. „Отречи се от Христос“ – му казвали те,“и се върни към мюсюлманската вяра, или ще  бъдеш убит!“
         Свети Йоан отвърнал: „Без Христос няма спасение!“
         Разярените агаряни завлекли светията навън в двора на църквата и го обезглавили. По този начин свети Йоан получил венеца на мъченичеството в 1784 година, когато бил на 19 години.

Житието на свети новомъченик Йоан Българин е препечатано от сайта http://www.johnsanidopoulos.com.

Тропар на свети Константин-Кирил Философ

        От пелените още, ти с усърдие прие за сестра премъдростта, богогласни, защото я видя пресветла като чиста девица. Прие я, доведе я и украси с нея душата и ума си, като със златен наниз, и се разкри, блажени, като втори Кирил  по име и по разум, о премъдри!

Братя и сестри,           

            На днешния ден се е представил в Господа велик богоносен Божи угодник, създател на българската азбука, довел Словото Божие до славянските народи, а именно Константин Философ, брат на Методий, архиепископ Моравски, приел 40 дни преди кончината си монашеска схима с името Кирил. Почитаме го като истински светилник, който не може да се укрие, а свети високо в духовния свят.
              Прославяме го като мъдър наследник на богословското дело на свети Григорий Богослов, като истински втори Кирил, защото подобно на своя съименик свети Кирил Александрийски и Константин – Кирил се бори срещу ересите, отворили рана в снагата на Църквата. Неговите доводи в диспути със сарацините мюсюлмани и с евреите имат своята неотминаваща стойност и днес, неговата блестяща защита на правото всеки да ползва Свещеното Писание на роден език смайва със своята богомъдра сила.
             Прекланяме се на боговдъхновения книжовник, сторил за българите и за другите славянски народи повече от най-знаменитите царе. Защото създаването на азбуката и превода на Библията от гръцки на български е епохално дело, чийто плодове вкусваме ние – недостойните наследници на велики и прославени люде.
            Едва започнал 40 годишна възраст, достигнал съвършенство в кратко време, свети Кирил е призован от Господа и се представя на 14 февруари 869 година. Сам тогавашният папа Адриан извършва опелото му и той е погребан в църквата „Сан Клементе“ в Рим.
            По неговите молитви Бог да облагодати и просвети нашия народ, затънал в толкова много езически заблуди, окултни практики, незнание и нерадение.
            Затова днес се молим и казваме „Свети Кириле, комуто Господ изля премъдрост, застъпи се за нас“. Амин!

Похвала за нашия блажен отец и славянски учител Кирил Философ

            Христолюбци,
            Ето, възсия за нас светлозарната памет на нашия преблажен отец Кирил, новия апостол и учител на всички страни.
            Със своето благочестие и красота той изгря на земята като слънце, просвещавайки целия свят чрез зарите на Триипостасния¹ Бог. Божията премъдрост си съгради храм в неговото сърце и върху неговия език като вьрху херувим² почиваше Светият Дух, който винаги раздава дарове според силата на вярата, както е казал апостол Павел: “На всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов“ (Еф. 4:7). Нали Господ е казал: “Който ме обича, и аз ще го възлюбя, и ще му се явя сам (Иоан. 14:21); ще си направя жилище в него и той ще ми бъде син, а аз ще му бъда баща“ (по Йоан. 14:23).
           Търсейки такова отечество, този преблажен отец и наш учител изостави цялата красота на този живот, слава, дом и богатство, баща и майка, братя и сестри. Още от младини той беше чист като ангел, отклоняваше се винаги и отбягваше от житейските наслади, прекарваше времето си винаги в пеене па псалми и славословия, и в духовно поучение, като следваше само оня път, по който се възлиза на небесата. И затова божията благодат се изля в устата му, както е казал премъдрият Соломон: “На устните на премъдрия се намира знанието (по Притч. 16:7), а на езика си той носи закон и милост“ (Притч. 3:16). Чрез това нашият учител затвори злохулните уста на еретиците.

Има още →

Тропар на св. Георги Софийски Нови

         С многоизкусно търпение, блажени мъчениче Георгие, си претърпял огнена смърт и след твоята кончина си приел нетленен венец от Христа заедно с мъченическите ликове. И сега, достойно въдворил се в земята на кротките, моли Христа Бога за нас, които с вяра се покланяме на честните твои мощи.

Кратко животоописание на св. Георги Кратовски

           Знае се че бил роден през 1497 г. в гр. Кратово, Македония, в благочестиво българското семейство. Родителите му Димитър и Сара починали рано. След като получил елементарна грамотност и станал изкусен майстор-златар, младият Георги потърсил прибежище и препитание чак в София. Намерил подслон в дома на поп Пейо и започнал да упражнява занаята си. Физическата красота и необикновеното майсторство на Георги впечатляват турците, които се опитват да го помохамеданчат. Привидно като клиент, а всъщност за да провокира младия българин, при него дошъл някакъв образован турчин. Той въвлякъл Георги в разговор по въпросите на вярата, но младият златар го заставил да млъкне засрамен. Тогава турчинът съобщил на онези, които го пратили, че Георги е опасен за мохамеданството и насила трябва да бъде потурчен.
           Кадията извикал Георги под предлог да му даде своя поръчка, като отново умишлено предизвикал спор за вярата. Отговорите на Георги, който смело защитавал християнството, озлобили присъствуващите мюсюлмани. По тяхно настояване властите го хвърлили в затвора.
           Духовния му наставник поп Пейо го посетил в затвора и му вдъхнал твърдост във вярата. Пред съда Георги се държал достойно и кадията в крайна сметка го намерил за невинен. Разярените мюсюлмани обаче търсели отмъщение. Те самоволно завлекли Георги на мегдана и хвърлили 18-годишният младеж в горяща клада. Когато той започнал да се моли, един турчин го ударил с голямо дърво в главата и го повалил мъртъв в пламъците.
           Това станало на 11 февруари 1515 г. По някакво чудо дървата от кладата изгорели, а тялото на мъченика останало цяло и невредимо. Смелото поведение в съда, жестоките изтезания и героичната гибел на младия българин разтърсили християнското население в града.
           Службата и житието на светеца били съставени от поп Пейо.
           „Този мъченик беше на осемнадесет години. Тънък и висок, възрус, с продълговато лице, високи и гъсти вежди, нос гърбав, пръсти на ръцете тънки и дълги. Кротък по нрав и препрост, той изпреварваше всички с поклона си и всекиго от познатите си наричаше „господине“. Никога не се разсмя безразсъдно, нито се чу глупава и неприлична дума от устата му, нито пък се похвали за каквото и да е, нито попречи някому“.
           През нощта на смъртта му благочестиви християни го отнесли и погребали в митрополитската църква „Св. Марина“ (тя се е намирала в двора на днешната Софийска митрополия). След известно време мощите на Георги били извадени от гроба и поставени в храма на всеобщо народно поклонение. Днес те са в неизвестност, като само една малка част от тях се съхранява в Драгалевския манастир „Св. Богородица“ край София, а друга част – Рилския манастир „Св. Иван Рилски“.
           Само 14 години след смъртта на мъченик Георги Нови, в далечен Новгород било сложено началото на църковното почитание към него, откъдето то се разпространило по цяла Русия. (Виж Прославата на светите Божии угодници от Св. Иоан (Максимович).
           Паметта на свети Георги Софийски Нови Църквата празнува на 11 февруари. 

Pravoslavieto.com. На основата на „Българските светци“ от Пламен Павлов и Христо Темелски, http://www.aba.government.bg

Икона:www.plovdiv-press.bg

Прочетете още: 11.02.Св.Георги Софийски НовиИзтегляне

          Едва ли има друг български владетел, към когото историята да е толкова несправедлива, а личността и управлението му – така тенденциозно представяни от съвременните историци. Време е да покажем истинския му образ на Христов войн и достоен владетел, посветил живота си на Бога и своя народ. За мнозина, историята следва да бъде низ от славни военни победи: спечелени битки и противник, сломен от храбростта на войните ни. В съзнанието на поколенията като че ли остават повече онези владетели, които воюват със силата на меча. На добротворците и радетелите за мирно преуспяване, се отрежда скромната участ да бъдат споменавани  набързо в учебниците и историческите справочници.

Има още →

    Тропар на свети мъченик Димитър Сливенски

            Бидейки свята издънка от благочестив сливенски род, Димитрие, мъчениче славне, ти си произрасъл обилни плодове на всяка добродетел, пазейки православната наша вяра и като си завършил мъченически живота си, посрамил си злочестивите агаряни, мъчениче славни, моли Христа Бога да ни дарува велика милост.

Свети мъченик Димитър Сливенски

            Свети Димитър се родил в Сливен през 1818 година от бедни, но благочестиви родители. Той не получил образование, но слушайки в църква евангелските четива, се изпълнил с мъдростта на Свещеното Писание и с голяма ревност по Бога. Бил твърде млад, когато родителите му починали, скоро родната му къща се срутила и бил принуден да живее като слуга в дома на един турчин и с много труд да изкарва прехраната си.
             Той често в разговор хвалел Христовата вяра, а изобличавал заблужденията на мохамеданите. Разгневен, господарят му го изгонил без да му плати за труда. Когато от Одрин дошъл нов кадия, Димитър бил повикан да прислужва. Той бил снажен и красив момък и турците искали с помощта на новия кадия да го убедят да приеме мохамеданската вяра. Димитър подигравателно му отвърнал: „Олур ба, ефендим“ („Бива, бе, господин съдия!“). Турците взели сериозно тези думи и веднага един от тях се заловил да навие на главата му бяла чалма, каквато могъл да носи само правоверният мохамеданин. Но Димитър я хвърлил на земята и избягал, защото знаел, че това много ще озвери турците.
             След като се укривал известно време, бил посъветван от един благочестив селянин да отиде в митрополията в Русе. От русенския владика Димитър бил поучен във вярата и изпратен обратно в родното място, за да приеме мъченически подвиг за Христа. Младежът така и направил. В Жеравна той се предал на турската стража, която все още го търсела и когато се явил пред кадията смело изповядал Христовата вяра и похулил мохамеданската. Бил предаден на ужасни мъчения, които продължили повече от година, но останал твърд във вярата.  
            В края на януари 1841 година светият мъченик бил обезглавен пред лицето на многоброен народ. Християните с възхищение гледали подвига на своя съгражданин и след обезглавяването му всеки искал да вземе от пръстта, напоена с кръвта на мъченика. Тялото му стояло, пазено от турската стража, цял ден непогребано. Турците искали да го хвърлят във водите на Тунджа, но християните го откупили и погребали в двора на Дохиарския метох в града.

Прочетете повече: 30.01.Свети мъченик Димитър Сливенски    Изтегляне