Матей 9:27-35

           Когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов!
           А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него. И Иисус им рече: Вярвате ли, че мога стори това? Те Му казват: Да, Господи!
           Тогава Той се допря до очите им и рече: Нека ви бъде по вашата вяра.
           И очите им се отвориха, а Иисус им строго заповяда: Гледайте, никой да не узнае. А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя.
            Когато пък тия излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс. И след като бесът биде изгонен, немият проговори. А народът се чудеше и думаше: Никога не е бивало такова нещо в Израиля.
           А фарисеите думаха: Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз.
           И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.

Братя и сестри,

           Чухме литургийното евангелско четиво от евангелист Матей. Това е разказът за изцелението на двамата слепци, които се молят, Синът Давидов, Спасителят на света, да ги помилва. Господ се допира до очите им и те проглеждат. Проглеждат според вярата си, а тя е голяма. И Христос изцелява всяка болест и немощ и проповядва благодатното и спасително божествено учение на опрощението.

Има още →

Матей 9:1-8

          Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.
          И ето, донесоха при Него един разслабен, сложен на постелка. И като видя Иисус вярата им, каза на разслабения: Дерзай, чедо, прощават ти се греховете!
          Тогава някои от книжниците казаха в себе си: Той богохулства.
          А Иисус, като видя помислите им, рече: Защо мислите лошо в сърцата си? Защото кое е по-лесно? Да кажа: Прощават ти се греховете ли или да кажа: Стани и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (тогава казва на разслабения): Стани, вземи си постелката и върви у дома си.
          И той стана, взе си постелката и отиде у дома си.
          А народът, като видя това, почуди се и прослави Бога, Който е дал такава власт на човеците.

Проповед на Неделя шеста след Петдесетница

Братя и сестри,

            В днешното литургийно свето евангелие евангелист Матей разказва за изцелението на един разслабен – тежко болен, парализиран човек, изцеление, сторено от Всемилостивия Лекар – Спасителя Иисус Христос. Но преди да изцели телесно болния заради вярата на неговите близки, Господ го изцелява духовно. Той казва на парализирания: „Чедо, прощават ти се греховете“.
           Веднага зле настроените към Христа книжници решават, че Синът Човечески богохулства. Те не познават в Иисус – Сина Божий, Който иде за да спаси света.
           Те знаят, че само Бог може да прощава грехове. Затова и Христос прощава грехове, защото е Богочовек и има властта за това, дадена Му от Отца.
            Но книжниците си мислят, че Спасителят казва това, защото делото на прощение грехове е невидимо, а делото на изцеление е видимо за всички чудо.
           Затова Христос ги укорява: „Защо мислите зло в сърцата? … Син Човеческий има и на земята власт да прощава грехове“.
           Спасителят сега се обръща към болния с думите: „Стани, вземи си постелката и иди у дома“.
            За Бог няма нищо невъзможно. Но нима прощението на греховете е по-малко чудно от надигането на това отслабнало от годините, изнемощяло тяло? Прощението на грехове е също такова велико чудо, както и изцелението. Нека не забравяме това.
            И да пристъпваме към Тайнство Изповед с ясното съзнание за чудото, което се случва – свещеникът, подобнострастен като нас човек, има властта да развърже греха ни, и тази власт е дадена от Самия Господ.
           С трепет да извършваме спасението си, да се каем искрено, да се стараем да не падаме в същите грехове, да се уповаваме Господу, че Сам Той избелва греха ни със Своята невеществена, нетварна светлина. И да осъзнаваме великата Божия милост за всяко наше дело.
           Защото Христос е казал: „Без Мене не можете да вършите нищо“ (Ин.15:5).

            Божието благословение да е с всички вас! Амин!

Копирайте Проповед на Неделя шеста след Петдесетница, 2018

Стенописът е копиран от http://www.bnr.bg

Praznici 2.cdr

            С хвалебни венци да увенчаем славните Седмочисленици – Кирила и Методия, Климент и Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, които изгряха като светила и ни благовестиха Триединния Бог. Вие, непоклатни стълбове на българската Църква и боговдъхновени поборници на нашата реч, които прогонвате езическото бесовско учение, молете се на Христа Бога да утвърди нашата Църква и да дарува на душите ни велика милост.

            На 27 юли е успението на свети Климент Охридски. На този ден Църквата е отредила да се чества паметта на седемте славянски просветители: светите Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. За всеки един от тях в църковния календар има отделен ден, но в този ден те се празнуват заедно под  името Седмочисленици.

Свети Пантелеймон
Тропар
  Свети страдалче и целебниче Пантелеймоне, моли милостивия Бог да прости прегрешенията на душите ни.

Има още →

Иконата е копирана от imd.gr

Матей 8:28 – 9:1

           И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата. Те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път.
           И ето, те извикаха и казаха: Какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?
          А далеч от тях пасеше голямо стадо свини. И бесовете Го молеха и думаха: Ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини.
           И Той им рече: Идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата.
           А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс. И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им.
           Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.

Братя и сестри,

            Днешното литургийно евангелско четиво ни разказва за спасението на двама бесновати, изцелени от нашия Господ Иисус Христос. Ужасени сме като чуваме как бесовете викат: „Какво имаш Ти с нас Иисусе, Сине Божий? Дошъл Си да ни мъчиш преди време?“ Защото лукавите духове знаят, че тяхната отсъда е неизбежна, знаят,че ще свършат в огненото езеро. Затова са тъй безпощадни към нас, хората, и към цялото творение. Злите духове не могат да се примирят, че ние – слаби телесни същества, ние – грехопадналите, измъчени, заблудени, можем да бъдем спасени, защото Бог ни обича, обича ни като чеда, макар и непослушни, стига само да призовем Неговото Име.
             Ние сме много по-различни от тези бесновати, чиято обсебеност е видна за всички. Защото ние пък сме обиталище на страсти и душевни недъзи, от които трябва да молим коленопреклонно да се отървем. Да се спасим от беса на завистта, беса на осъждането и злобата, нерадението и духовната леност, омразата и гнева. Ето колко много бесове отхранваме ние, макар външно да не приличаме на бесноватите от евангелския разказ.
           Но носейки всички тези недъзи, не ще влезем в Царството Небесно. Не ще се сподобим с Небесния чертог. Не ще постигнем смисъла на нашето истинско предназначение – да придобием подобието Божие.
           Затова да молим Господ да ни спаси, съзнавайки греховните си слабости, да не се считаме за безгрешни и праведни, а да искаме да съзрем истинските си ужасни недостатъци. Да се покаем за тях и да започнем с непобедимата сила на Божията благодат битката на нашия живот – отвоюването на Небесното ни жилище.
           Затова и земната Църква е наречена войнстваща Църква, а Небесната – тържествуваща Църква.
           Църквата е една единствена, неин Глава е Христос, но в земната си част тя е войнстваща, точно защото воюва срещу поднебесните духове на злобата.
          И по-точно Бог воюва срещу тях, трябва само ние да потърсим Божията помощ и закрила.
          Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на Майката Божия – нашата най-силна застъпница пред Божия престол. Амин!

Копирайте Проповед на Неделя пета след Петдесетница, 2019

Стенописът е копиран от http://www.zadrugata.com

           Славният Илия е ангел в плът, основа на пророците, втори предтеча на Христовото пришествие. Той изпрати отгоре благодат на Елисей да прогонва недъзите и да изцерява прокажените, затова и за почитащите го, той излива изцеления.

Прочетете Проповед на Илинден, 2019

Иконата е копирана от  http://www.trydiani.blogspot.com (музей Плевен)

           Избавила си се мъжествено от лукавството на врага, победила си съюзилите се с него и от Бога си приела изобилна благодат да прогонваш от верните смъртоносните болести. Затова, моли се на Господа за нас, Марино славна!

Иконата е копирана от www.tsotilinews.gr

            Прочетете кратко житие на Светите Кирик и Юлита

Иконата е копирана от http://www.pinterest.com

Евангелско четиво на Неделя трета след Петдесетница
Матей 15:21-28

          И като излезе оттам, Иисус замина за страните Тирска и Сидонска.
          И ето, една жена хананейка, като излезе от ония предели, викаше към Него и казваше: помилуй ме. Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс.
          Но Той не й отвърна ни дума. И учениците Му се приближиха до Него, молеха Го и казваха: отпрати я, защото вика подире ни.
          А Той отговори и рече: Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев.
          Но тя, като се приближи, кланяше Му се и думаше: Господи, помогни ми!
          А Той отговори и рече: не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата.
          Тя каза: да. Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им.
          Тогава Иисус й отговори и рече: о, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти! И в оня час дъщеря й оздравя.

Братя и сестри,

           Онези от вас, които дойдоха навреме, чуха литургийното евангелско четиво. Евангелист Матей разказва за горещата молба на жената хананейка – една езичница, която излиза из родните предели, тръгва след Спасителя и не спира да вика и моли подире Му. Какво иска тя? Това е дръзновението на любящото майчино сърце.Тя проси изцеление за своята дъщеря, измъчвана от бяс. Ясно е, че при тази силна вяра, Бог не ще откаже на майката. Още повече, че жената хананейка ще засвидетелства и най-дивно смирение, на което малцина са способни.

Има още →