Днес на Литургията вместо Херувимската песен Църквата пее:

          Да мълчи всяка плът човешка и стои със страх и трепет и нищо земно да не мисли, защото Царят на царуващите и Господ на господстващите иде да се заколи и даде за храна на вярващите.
          И пред Него вървят ангелските ликове с всяко начало и власт, многооките херувими и шестокрилите серафими, които закриват лица и пеят: Алилуия, алилуия, алилуия!

Из хвалебните стихири:

         Днес гробът държи Този, Който в дланта Си държи творението. Камък покрива Господа, Който е покрил с добродетел небесата. Спи Животът и адът трепери, Адам се освобождава от оковите си. Слава на Твоя промисъл, чрез който си създал вечното упокоение, като си ни дарил, Боже, Твоето всесвето Възкресение от мъртвите.

Изображение: https://foma.ru

             Тебе, Който се обличаш със светлината като с дреха, Йосиф сне от дървото заедно с Никодим и като Те видя мъртъв, гол, непогребан, жално взе да плаче и нарежда: Уви, пресладки Иисусе! Преди малко слънцето, като Те видя да висиш на кръста, с мрак се покри, земята от страх се разклати и църковната завеса се раздра. Но ето сега Те виждам, как заради мене доброволно прие смърт.
              Как да Те погреба, Боже мой, или с каква плащаница да Те обвия? С какви ръце да се докосна до Твоето нетленно Тяло? Или какви песни, Милосърдне, да изпея на Твоята смърт?
              Величая Твоите страдания, възпявам и Твоето погребение с Възкресението и викам: Господи, слава Тебе!

Слово за Разпятието Христово

             Тeзи дни съпреживяваме Христовите страдания – молитвата до кървава пот, предателството чрез целувка, ареста, нечувания нощен процес, разпитите, бичуването, униженията, виковете „Разпни Го”  (вероятно от същото множество, което наскоро викаше „Осана”); багреницата на присмеха, изковаването на пироните, трънения венец на главата на Царя на славата, Голготския път и в края на този път – Разпятието-новото начало….
Страдаме заедно с Божията Майка, жените мироносици и любимия ученик под кръста и заедно с просветения войник знаем, че Тоя , Който умира е Праведник. Жадуваме да споделим участта на благоразумния разбойник, който с един миг изповядване на истината превари всички в рая.
          Идем с цветя при най-скъп Покойник. Защото днес на Разпети петък сме под кръста и до гроба на Христа. Целуваме благоговейно плащаницата с изображението на Спасителя. Минаваме на колене под плащаницата в знак, че сме причастни с гробния покой.
          Защото без Разпятие не може да има Възкресение. Без Голгота няма Възнесение. Без смърт е немислимо възкресение.
          Ето по Божи промисъл дяволът и неговият слуга –смъртта, посегнаха дори на Богочовека Христос, но това стана, за да бъдем спасени от тяхното иго.
          Нека почакаме още броени часове – смъртта не ще може да удържи Онзи, чрез Когото всичко е станало, и Той ще я съкруши, ще строши портите адови и ще освободи отвека пленените праведници от Адам до сега. Още съвсем малко време и най-великото чудо иде – от смъртната сянка просиява Светлина, страната на мрака е пленена, веригите на похитителя – древния човекоубиец са безсилни да удържат Съвършения, Всесилния, Онзи, Който прие от любов към нас човеците да стане един от нас и доброволно взе върху Си всички наши немощи, дори и тези мъки.
          Да оплачем сега Онзи, Който ни спаси, за да се усмихнем в часа на Възкресението.
          Не сме сами вече – Христос ни изкупи, Христос ни придоби, Христос ни спаси, Христос  отново ни отключи рая.

Прочетете Как древните християни посрещат Възкресение (Из Пътепис на Егерия, 4 век)

Иконата е копирана от http://www.byzarticon.gr

към Начало

Братя и сестри,

           На Велики Четвъртък Църквата възпоменава прощалната вечеря на Господ Иисус Христос с Неговите ученици. Това събитие е известно като Тайната вечеря и е отразено и в четирите евангелия. Наближават последните часове от земния живот на Спасителя. Богочовекът Христос, имайки пред очи най-висшата мисия – победата над смъртта, греха и дявола, иска да утвърди апостолите в наставлението на смирението – това най-силно оръжие срещу козните на дявола. Затова, макар Господ и Учител, Той измива нозете на учениците Си по време на Тайната вечеря. Така Той ги учи на истинско смирение – смирението, което върши доброто, без да очаква отплата.
            В числото на 12-те апостоли, близо до Христос е седнал и Юда от града Кариот, който е замислил да предаде Безгрешния в ръцете на богоубийците. Затова в скръб Спасителят възкликва: „Един от вас ще Ме предаде“. Има още →

             Страстната седмица е седмицата на Христовите страдания – седмицата преди Възкресение. Богослуженията са продължителни, с прочит на много евангелски откъси и е редно, колкото ни позволяват обстоятелствата, да присъстваме в храма. Според богослужебния устав на Велики Понеделник, Велики Вторник и Велика Сряда сутрин се служи Преждеосвещена литургия. Както знаем, на тази служба Свети Дарове са претворени в предходната неделя – в случая Цветница. Можем да пристъпим към Свето Причастие, ако имаме нужната подготовка – пост, покаяние, изповед. В неделя вечерта на Цветница, в понеделник вечер и вторник вечер се отслужва Последование на Жениха. Възпоменават се библейски лица, събития и притчи, свързани тематично с предстоящия арест и страдания на Господ Иисус Христос –  праведният Йосиф, защото той е продаден от братята си за 20 сребърника, както Господ е продаден за 30 сребърника; притчата за 10-те девици и притчата за талантите, символизиращи нуждата от духовна бдителност; Страшният съд; помазалата нозете на Господ с миро жена, която по този начин Го подготвя за погребение. На Велика Сряда за последен път в рамките на поста се отслужва Преждеосвещена литургия. Вечерта има Малко повечерие, чиято основна тема от богослужебния текст е предателството на Юда. (До сряда е добре да се приключи всяка тежка домашна работа, ремонти и големи почиствания)
            Велики Четвъртък е особено богат на богослужебна символика. Служи се света Василиева литургия, като основни теми са евангелските случки: измиването на нозете на учениците, извършено от Господ, Тайната вечеря, на която се установява Тайнството на тайнствата – Светото Причастие, молитвата на Господ в Гетсиманската градина, предателството на Юда.
             На Векики Четвъртък се отслужва и така наречения Велик (общ) маслосвет и се помазват присъстващите за здраве и прощение на греховете. Осветеният елей от маслосвета, вярващите носят вкъщи и го ползват за помазване кръстообразно по чело, слепоочия, ръце през цялата година, като останалият от предишната година елей се изгаря в кандилото.
            На този ден се боядисват яйца. Обикновено вярващите донасят при посещение в храма червено яйце, което символизира благовестието на света Мария Магдалина, подарила червено яйце на император Тиберий по случай Христовото Възкресение.
            Вечерта на Велики Четвъртък след залез слънце, Църквата изпълнява т.нар. последование на 12-те евангелия, т.е. на 12-те евангелски пасажа, в които се разказва за Господните страдания. При прочита на 5-тото евангелско четиво се изнася задпрестолния кръст от олтара и се поставя в центъра на храма. Това е изключително древна традиция. На този кръст е изобразен Господ, а по-долу отляво и отдясно са изобразени Майката Божия и свети Йоан Богослов, който единствен от учениците е присъствал на последните часове на Богочовека, разпънат на Кръста.
              Велики Петък (Разпети Петък) е най-скръбният ден на най-дълбоко вчувстване в Христовите страдания. Уставите на Църквата повеляват дори да не се яде и пие нищо до залез слънце, като се прави изключение само за тежко болните и за децата.
              Основна тема е осъждането на Господ Иисус Христос, разпъването Му на кръст, кръстните Му страдания и смърт. Сутринта, по време на богослужението, се изнася от олтара Светата Плащаница, която се поставя на специална висока маса (кувуклия) в централната част на храма пред Кръста. На плащаницата е изобразен Спасителят, свален от Кръста, заедно с Майката Божия, Никодим и Йосиф Ариматейски, които са устроили подобаващото Му погребение. При целуване на Светата Плащаница, Църквата пее: „Дойдете да възхвалим Йосифа приснопаметни, който привечер отиде при Пилат и изпроси Живота на всички.“ „Дай ми – казва – Тоя Странник, Който няма где глава да подслони. Дай ми Тоя Странник, Когото лукав ученик на смърт предаде …. Покланяме се, Христе, на Твоите страдания и на Твоето Свето Възкресение“.
            Множеството пристъпва да поднесе цветя на плащаницата и да мине под кувуклията. Снишавайки се, ние ставаме съпричастни на гробния покой на Спасителя, вкусил смърт, за да умъртви смъртта и да ни спаси от нейното бреме.            
Вечерта на Велики Петък камбаните бият траурно и се отслужва Опело Христово, което включва и литийно* шествие около храма с изнесената плащаница. Процесията влиза през западните врати, народът минава под плащаницата и свещенослужителите поменават имена за здраве.
            На Велика Събота сутринта се служи света Василиева литургия. Цялата събота Христос е в гроба и това е единствената събота в годината, когато се пости строго (за отбелязване е, че готвещите се за Свето Причастие за някоя неделна служба не бива и не могат да постят строго в събота, защото е забранено от древните канони – трябва да хапнат нещо с олио). Но Велика Събота е единствената строгопостна събота в годината, както строгопостни са и дните на цялата Страстна седмица. Който не е смогнал да боядиса яйца на Велики Четвъртък, може да ги боядиса на Велика Събота. На сутрешното богослужение, вместо обичайната „Херувимска песен“, Църквата пее: „Да мълчи всяка плът човешка и стои със страх и трепет и нищо земно да не мисли“.
             На Велика Събота се отбелязва не само гробния покой на Спасителя, но и слизането Му в ада, който Всесилният Господ опустошил. Самият Христос предсказва тридневния Си престой в гроба, като казва: „защото, както Йона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.“ ( Мат. 12:40).
             Колкото е съкрушаваща тъгата и скръбта при съпреживяването на Христовите страдания и кръстна смърт, толкова е вдъхновяващо и възторжено посрещането на Възкресението Му, с което Той побеждава смъртта, строшава адските двери и извежда праведниците от ада.
            Около 11 часа през нощта камбаните бият тържествено, започва празничното богослужение. Свещенослужителите в полунощ излизат от олтара, носейки благодатния огън, като възгласят: „Дойдете, вземете светлина от Нетварната Светлина и прославете Възкръсналия от мъртвите Христа.“ Всички запалват свещите си. Започва литийно шествие около храма, чете се евангелие и всички се поздравяват с най-великия празник на празниците. После влизат в храма и започва пасхална* утреня и Света Златоустова литургия.
             Възкресението е станало нощем, затова и в църквите богослужението е нощно. Чете се Пасхално слово* на свети Йоан Златоуст. Сега канени са всички на празничната трапеза – постили, непостили, трудили се, нетрудили се, болни, здрави, всеки, който не е под епитимия (забрана). Всеки, дори да не е постил, може да пристъпи на тази най-празнична служба към Светата Чаша!
             В неделния ден преди обяд, Църквата отслужва т. нар. Второ Възкресение – вечерня в първия ден на Пасха, чете се 20-та глава от евангелието на Йоан.
            Всички се поздравяваме до Възнесение с „Христос воскресе! – Воистину воскресе!“

*лития, гр. – процесия с икони, хоругви, кръст, съпроводена с пение на богослужебни химни

*Пасха – (от песах – отминавам) – най-важен юдейски празник, когато ангелът на смъртта отминава юдейските къщи, белязани с кръвта на жертвеното агне; при нас – Христовата Жертва ни спасява, избавя ни от робството на греха, смъртта и дявола. Апостол Павел изрично казва: „Христос, нашата Пасха, беше заклан заради нас.“ Пасха и Възкресение Христово се използват като синоними.

*Прочетете Пасхално слово на св. Йоан Златоуст

Копирайте текста Страстната седмица

Иконата е копирана от http://www.kryzhma.ru

към Начало

          Децата от неделното училище тържествено празнуваха Цветница – Вход Господен в Йерусалим. На беседата те говориха за Лазаровден, Вход Господен в Йерусалим и предстоящата Страстна седмица, като се предостави разказ и описание по иконни изображения.
          Наред с общия празник, учениците празнуваха и личен празник на едно от децата. Те се запознаха и с начини на боядисване на великденски деца, като подготовка за боядисването им на Велики четвъртък.

Тропар

           Ето, Женихът иде в полунощ, и блажен е оня раб, когото намери бдящ; недостоен е пък оня, когото намери заспал. Гледай, прочие, душо моя, да не бъдеш налегната от сън и затворена вън от Царството, но отрезви се, викайки: Свят, свят, свят си Боже наш, заради Богородица, помилуй ни.

        В неделя вечерта на Цветница, Велики понеделник вечерта и Велики вторник вечерта, Църквата отслужва Последование на Жениха. Женихът е Христос, Небесният Цар, девиците са приготвените и украсени с добродетели и милост души на покаялите се Христови следовници; темата е заимствана от евангелската притча за 10-те девици. На страниците на евангелието Господ Иисус Христос често си служи с този образ. Господарят (Бог) кани на вечеря, т.е. на брачния пир на божествената любов. Всеки, който отнася Христовите притчи към себе си, желае да сподели участта на разумните девици, т.е. богомъдрите души, оказали се достойни да влязат  в Небесния чертог.

Иконата е копирана от http://www.churchpop.com

         Носен на небесата върху престол, а на земята върху осле, Христе Боже, прие хвала от ангелите и прослава от децата, които Ти викаха: Благословен си Ти, Който дойде да призовеш Адама.

      Братя и сестри,

             Днес честваме славния Вход Господен в Йерусалим – единствения ден, когато нашият Спасител приема човешка слава и почест с възгласите: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне!“ Осанна на еврейски значи „помогни, спаси“. С този приветствен възглас множеството народ, опиянено от славата на Възкресителя на починали, славата на Онзи, Който вдигна от гроба 4-дневния Лазар, опиянено от тази слава, множеството вижда в Христос възкресителя на юдейската държавност, политическия водач, който ще избави богоизбрания народ от срамната езическа власт. И не малка част от онези, които сега викат „Осанна!“ с палмови вейки в ръце, след няколко дни ще  вдигнат глас пред римския прокуратор и ще настояват за убийството на Спасителя с думите: „Разпни Го!“
            На днешния празник възклицаваме радостно като децата, които постилат дрехите си пред ослето, когато Христос влиза в Йерусалим – града, който избива пророците, града, който след броени дни ще посегне и на Месията, на Самия Син Човечески.
           Днес ликуваме и се веселим като всички онези, за които Спасителят споделя с думите на псалмопевеца: „От устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала.“
           Така нека и ние да бъдем младенци за злото. От утре започва началното време на седмицата, наречена Страстна, седмицата на Христовите страдания, на търпеливо понесените от Богочовека предателства, отстъпления, позор, ругатни, побои, хули, плесници, бичуване, насмешки, багреницата на истинската слава, трънения венец, Голготския път, пироните, майчината мъка, питието от оцет – цялата злоба , цялата препълнена чаша на злост срещу Невинния, цялата злост на онези, които поискаха кръвта Му да падне върху тях и върху чадата им. А срещу всичко това – благостта на Христовите слова: „Господи, прости им, те не знаят какво вършат.“
         На Него, Единородния, Единствения Всеблаг, Бога на опрощението и милостта се прекланяме и днес и през всичките си дни. И да даде Господ никога, никога да не отстъпим от Христос. Защото няма нищо по-страшно от това  и на този и на онзи свят.
          Да се молим Господу за всичко, да благодарим за всичко, да се отпуснем на крилете на Божията воля в днешните тъжни дни на утеснение. И да се уповаваме, че след пътя на страданията ще дойде Възкресението и Бог ще се смили над грешния човешки род, така както любящ баща прегръща своето любимо, макар и непослушно чадо.
         Божието благословение да е с всички вас – с вас, които сте тук и изповядвате вярата си, и с всички, които днес отсъстват по най-уважителните причини – да се погрижат за другите и да ги предпазят. Божието благословение да е над всички, честващи радостния Вход Господен! Амин!

Копирайте Проповед на Цветница

Иконата е копирана от www.spiritualpaintings.com

Йоан 11:1 -45      

         Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра и Марта. (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.)
          Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!
          Като чу това, Иисус рече: Тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий. Иисус обичаше Марта, и сестра й, и Лазаря. А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше.
           След това рече на учениците: Да идем пак в Иудея.
           Учениците Му рекоха: Рави, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш?
           Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят, а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него. Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал, но отивам да го събудя.
Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

Има още →

Марк 10:32-45

             Когато бяха на път, възлизайки за Йерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни, и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него: Ето, възлизаме за Йерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците, и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне.
             Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Йоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме.
             Той ги попита: Какво искате да ви сторя?
             Те Му рекоха: Дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти.
             Но Иисус им рече: Не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?
             Те отговориха: Можем.
            А Иисус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите, но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене, сядането е на ония, за които е приготвено.
            И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова и Йоана.
            А Иисус, като ги повика, рече им: Знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях.
            Но между вас няма да бъде тъй: Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга, и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб.
            Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.

Братя и сестри,

     Свети евангелист Марк разказва подробно за молбата на двамата братя – Зеведеевите синове, апостолите Иаков и Йоан. Те молят Христа за почетни места в Царството Божие. Същата случка предава и свети евангелист Матей в своето евангелие, като допълва, че тяхното желание е предадено от Зеведеевата майка.
     По всичко личи, че братята Иаков и Йоан, удостоили се да зърнат блясъка на божествената природа на планината Тавор в мига на Господнето Преображение, по всичко личи, че те се чувстват едва ли не отличени от останалите. Тяхното схващане за Царството Божие е представа за земно политическо царство, където Месия е изгонил омразната езическа власт и царува над богоизбраните юдеи. Другите апостоли също не са чужди на тези представи, въпреки многократното обяснение на Спасителя, че Му предстоят кръстни мъки, Разпятие и Възкресение и въпреки указанията че Царството Божие не е от тоя свят.

Има още →

Тропар на свети равноапостолни Методий

Чрез Твоя светител Методий, Христе, подай милост на нас, извършващите светлото тържество на неговото успение, отвори ни вратите на Царството, освободи ни от оковите на множеството наши грехове и по неговото застъпничество, Владико, ни помилвай.

Кондак

Божествения и верен Методий да възпеем, хора, и с любов да облажим като велик пастир на славяните, честен служител на Троицата и прогонител на ересите: той се моли непрестанно за всички нас.

            Публикуваме житийни фрагменти за делото и успението на свети Методий, по-възрастния брат на свети Константин – Кирил Философ – създателя на нашата азбука. Въпреки че въпросът с произхода на светите братя и до момента е дискусионен, позволяваме си да приведем в тази връзка, пасаж от „Кратко житие Кирилово“:
„Отечеството на този преподобен наш отец Кирил беше преславният и велик град Солун, в който се и роди. Той беше българин по род. Роди се от благоверни и благочестиви родители. Баща му се казваше Лъв, а майка му Мария – богати и първи в този град“(1).
            До нас достига пълния текст на „Пространно житие Методиево“(2), благодарение на което знаем в детайли живота на по-големия брат на свети Кирил, монах и светител, и изповедник на вярата, преводач и неуморен труженик в мисионерското дело на довеждане на Божията светлина до душите и сърцата на солунските и западните славяни.
            Наследник на именит род, твърде почетен на вид, свети Методий е бил семеен, имал висок военен чин и получава на младини управлението на едно славянско княжество (3). Впоследствие, озарен от Божията светлина и разочарован от мирските дела, той се освобождава от държавната длъжност и се замонашва в манастир на планината Олимп. В „Пространното житие на Методий“ пише, че още тогава „се занимаваше усърдно с книгите“ (4).

Има още →