Братя и сестри,

          В дните на благословения пост, посветен на Успението на Майката Божия – в тези дни се подготвяме за изповед и за единение със Самия Господ в светото тайнство на Причащението.
          Насочваме очите на сърцата си нагоре, към небесния свят, към жилището на небесата, отредено за възлюбилите Бога. Дали и ние ще сме сред тях, ведно с покаялите се грешници?
          Дните на земния живот са кратки, времето е безценно, безценно за да придобием скъпия бисер, заради който търговецът от евангелската притча пожела да остави всичкото си имане.
          Този безценен бисер е Богообщението в Царството Небесно, на което се радват Божията Майка, ангелите, светиите, праведниците и покаялите се грешници.
          Дано да съумеем да принесем плод на покаяние приживе, защото след смъртта ни покаянието е неизбежно, но вече не е спасително.
          Да мислим повече, много повече за този час, когато трябва да дадем сметка за делата си на праведния Съдия.
          И понеже сме бедни откъм добри дела и добродетели, се уповаваме на Великата Застъпница наша, облажаваната от всички родове Божия Майка.
          Тя е майка и на всички нас.
          И като наша майка милее за нашето спасение и се моли за нас. Господ да се смили над нашите вкаменели от грехове сърца, да се смили и да ни помилва, по нейните свети молитви. Амин!

          Знаменитият старобългарски писател не е пряк ученик на св.св. Кирил и Методий. По всяка вероятност е завършил Магнаурската школа или висшето училище към Студийския манастир в Цариград. Произлязъл от знатен род и може би е бил един от онези млади българи, изпратени от княз Борис за обучение във византийската столица по споразумение с патриарх Фотий. Според една хипотеза св. Йоан е сред онези българи, които са получили образование и в Рим във времето на най-активните контакти на България с Папството. След завръщането си в България Йоан станал един от най-активните строители на младата българска църква. Отначало той бил презвитер, а по-късно заемал извънредно важната служба на „екзарх“. За такъв той бил определен от цар Симеон Велики (893-927) и отговарял за църковния живот в царството – един съвременник го нарича „Йоан, черковен строител на българската земя“. Йоан Екзарх има огромен принос за изграждането на старобългарската литература, богословие, философски и естествено-научни знания. Най-известни остават неговите произведения „Небеса“ (въз основа на Йоан Дамаскин) и „Шестоднев“, изграден върху византийски творби с оригинални авторски части. Наред с това големият писател е написал и няколко празнични слова, посветени на големи християнски празници. Някои големи преводни съчинения (например старобългарският превод на „Историята на Юдейската война“ от Йосиф Флавий) може би също са негово дело.
          С право Йоан Екзарх е смятан за един от „строителите“ на старобългарския литературен и богослужебен език, превърнал се в третия класически език на средновековна Европа. И днес понятията, създадени от даровития българин, присъстват в езиците на руси, сърби, украинци, белоруси и др. Вероятно Йоан Екзарх е бил канонизиран скоро след смъртта си, т.е. още към средата на X в. – надали е случайно, че презвитер Козма сочи „новия презвитер Йоан, който беше екзарх…“ като пример за подражание на българското висше духовенство. Основателно е допускането, че под името на „Св. Йоан, патриарх Търновски“ всъщност се крие именно св. Йоан Екзарх, тъй като за Паисий Хилендарски и другите възрожденски дейци Търново е неизменната столица на България през цялата ѝ история. В руските преписи на неговите съчинения големият старобългарски писател най-често е представян именно като светец. Пак в руските месецослови е запазена и датата на календарната прослава на св. Йоан Екзарх – 31 юли.
          

          Източник текст и снимка: Павлов Пламен, Темелски Христо, „Българи светци“, София, Тангра ТанНакРа ИК, 2010, с. 79

          За живота на този свещеномъченик се знае твърде малко. През втората половина на XVII век той бил епископ на Средните Родопи, а седалището му било Смолен (дн. с. Смилян, Смолянско). Тогава оттам преминала основната вълна на помохамеданчването на Родопската област. В т. нар. „Исторически бележник“, воден от светогорски монаси, се разказва по-подробно за това трагично събитие. “ В царуването на Мохамед IV  (1648-1687), през месец юли 1669г., когато стана страшното и с насилие помохамеданчване на българите в областта около Смолен, турците направиха много пакости. От жителите едни помохамеданчиха, други избиха, а трети избягаха из горите… Турците поискаха да заловят епископ Висарион, но той с голяма група българи през една нощ успя да избяга и се настани в Раково (дн. квартал на гр. Смолян).“  
          В ранното утро на 29 юли 1670 г. епископ Висарион тръгнал от с. Долно Езерово за с. Горно Езерово. Придружавали го десетина въоръжени конници. „Но ненадейно… в долината излезе голяма въоръжена чета от турци и помохамеданчени. След голям и кървав бой заловиха епископа и неговите телохранители.“ Откарали го в Смолен, където му предложили да приеме тяхната вяра. Той обаче бил непреклонен и го подложили на жестоки мъчения. С клещи късали парчета месо от тялото му, били го с железни пръчки, мушкали го с ножове, а след това го разхождали гол из селото. „Най-сетне един освирепял турчин излезе от тълпата и с остър нож прободе гърдите на епископа Висарион. Той се повали на земята и започна да се моли. Освирепелите турци помислиха, че той говори нещо обидно за тях, затова злобно се нахвърлиха върху него с камъни – обезобразиха го и тялото му направиха на пита.“ Погребали го в една градина, близо до хорището (мястото за хорото) в Смолен.
          Българската православна църква празнува паметта му на 29 юли. В село Смилян (старото Смолен) се издига паметник на свещеномъченика, а в град Смолян е построена величествена църква носеща неговото име.

          Източник текст и икона: Павлов Пламен, Темелски Христо, „Българи светци“, София, Тангра ТанНакРа ИК, 2010, с.162 и 166

Мт. 9:27-35

Когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов! А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него. И Иисус им рече: вярвате ли, че мога стори това? Те Му казват: да, Господи! Тогава Той се допря до очите им и рече: нека ви бъде по вашата вяра. И очите им се отвориха, а Иисус им строго заповяда: гледайте, никой да не узнае. А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя. Когато пък тия излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс. И след като бесът биде изгонен, немият проговори. А народът се чудеше и думаше: никога не е бивало такова нещо в Израиля. А фарисеите думаха: Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз. И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.

Братя и сестри,

          В днешното литургийно свето евангелие евангелист Матей разказва за някои чудеса на нашия Господ Иисус Христос, а именно изцелението на двамата слепци и на бесноватия, който е ням.
          Целият народ ликува, виждайки проявите на Божията сила. Повечето разбират, че пред тях е Божествен Чудотворец, чиито дела надминават всичко познато.
          Единствените, които са обхванати от злоба и в злобата си не се стесняват да клеветят Спасителя, са фарисейте.
          Ако четем внимателно Новия Завет, ще знаем, че сред фарисеите са главните противници на Иисус Христос, онези, които в най-голяма степен Го ненавиждат и клеветят.
          А ето, евангелист Матей съобщава, че те дори не се смущават да нарекат силата на Божествения Дух, с която Христос изцелява, да нарекат Божията сила демонично дело.
          Богоборците – фарисеи казват – „Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз“.
          Да си богоборец е страшно. А да си съзнателен, упорит и последователен богоборец е още по-страшно. Да клеветиш ще рече да си служиш  с оръжието на дявола – бащата на лъжата.
          А фарисеите клеветят Спасителя.
          Братя и сестри, да се въздържаме от лъжа и клевета. И дори да не слушаме лъжи и клевети. Да помним, че изричайки клевета, ставаме съпричастни с гонителите на Христа. Да се пазим от това като от огън. Защото ужасният грях на лъжата и клеветата може да ни срине в адската бездна.
          И ако научим нещо лошо за нашия ближен, да не бързаме да го споделяме, а да се молим, да се молим за падналия в грях. И да не се правим на съдници, като знаем, че всички ще бъдем съдени.
          Да се стараем да отбягваме всяка лъжа и клевета, та Господ, Който е Път, Истина и Живот, да ни помилва в съдния ден. И да помним, че лъжата и клеветата са страшни и гибелни грехове. Да побързаме да принесем покаяние за всички случаи, когато поради човекоугодие, от желание да не обидим някого или по някоя друга причина сме си служили с лъжа.
          Господ да се смили над нашите немощи по Своята велика милост.
          Божието благословение да е с всички вас по молитвите и застъпничеството на Небесната Царица – Пречистата Света Богородица и на всички светии! Амин!

Иконата е копирана от: http://www.newsnowgr.com

Иконата е копирана от http://www.vimaorthodoxias.gr

Избавила си се мъжествено от лукавството на врага, победила си съюзилите се с него и от Бога си приела изобилна благодат да прогонваш от верните смъртоносните болести. Затова, моли се на Господа за нас, Марино славна!

Братя и сестри,

Днес Светата Православна Църква възпоменава мъченическия подвиг на света великомъченица Марина, която в младенческа възраст – едва шестнадесетгодишна, защитава Христовото име, претърпява нечувани мъчения и се представя в Господа с най-блестящ венец на нетленна слава. И когато четем нейното житие, нека не мислим, че такива подвизи са единствено достъпни за християните от третото столетие.
Господ Иисус Христос е един и същ – и вчера, и днес, и утре. Вярно е обаче, че ние днешните
християни сякаш нямаме мъжеството на древните мъченици. Но вярно е също, че от нас се иска само едно – покаяние, смирение, стоене във вярата.
Какво ще рече стоене във вярата?
Ще рече – да не се поддаваме на кривоверие, на заблуди, на лъжеучения и неправди, на езически практики и суеверия, да не се поддаваме на съблазните на този век.
Нашето мъченичество е нашето покаяние.
Нашето поприще на спасение е възжеланото смущение.
Нашите трудове са чистотата на вярата.
А във време като нашето дори и това не е малко.
Господ да ни укрепи в тесния път, по молитвите на Своята Пречиста Майка, на света великомъченица Марина и на всички свои светии.
Божията благодат да е с всички вас, които чествате днешния благословен ден на почит към Божията благодат, действала във великата Божия угодница Марина.
Честито на всички именици! Амин!

Иконата е копирана от www.tsotilinews.gr

          Този Христов новомъченик бил роден през последното десетилетие на XVIII в. в град Осман пазар (дн. Омуртаг) в имотно и благочестиво семейство. Около 1812г. баща му, който бил търговец, фалирал, след което починал. Наскоро починала и майката. Така Йоан останал кръгъл сирак и без никакво състояние. Потърсил препитание в Търново при един майстор керемидар, като по-късно станал хайдутин в една чета. Бил заловен и без съд и присъда изправен пред бесилката. От страх припаднал и като се свестил, турците го придумали да приеме тяхната вяра. Той приел и станал Мехмед, като търновският войвода Али бей го оженил за вдовицата на майстора му (който бил убит от някакви злосторници), която също се потурчила.
          След осем месеца двамата вероотстъпници осъзнали греха си и започнали горко да се вайкат. На Петровден (29 юни) 1822г. Йоан потърсил помощ и съвет от търновския протосингел Дионисий, но те му били отказани. Намесил се йеромонах Йеротей, таксидиот от светогорския манастир Каракал. Вместо пари той му дал да продаде една сребърна мощехранителница и го посъветвал да се посели в далечно място, където не го познават. Обаче местните турци видели скъпата вещ и започнали разследване. Тогава Йоан публично изповядал граха си и прокълнал мохамеданския пророк Мехмед. По заповед на Али бей го измъчвали и държали във вериги. След седмица го изправили на съд и с ласки и обещания се опитали да го върнат към мохамеданството. Опитали се да го подкупят с цял куп злато, но Йоан не се поддал на изкушението и възхвалил своя Бог Иисус Христос. След нови сатанински мъчения отново го извели пред съдията и три пъти го питали какъв е, християнин или мохамеданин. И трите пъти той твърдо отговарял, че бил християнин и „желая да умра за Христа!“. Тогава съдът го осъдил на смърт чрез обесване.
          В събота на 16 юли 1822г. по обяд, мъченикът бил обесен извън града. На втората нощ тялото му било свалено от бесилката и погребано от благочестиви християни. Малко по-късно йеромонах Йеротей и неговият духовен събрат Никифор съставили житието на мъченика и го подвързали в един свой ръкописен сборник.
          Българската православна църква тачи паметта на този свети мъченик на 16 юли.

          Източник текст: Павлов Пламен, Темелски Христо, „Българи светци“, София, Тангра ТанНакРа ИК, 2010, с.181-182
           Иконата е копирана от: http://www.boliarinews.bg

Евангелско четиво на Неделя пета след Петдесетница
Матей 8:28-9:1

          И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път.
          И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?
          А далеч от тях пасеше голямо стадо свини.
          И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини.
          И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата.
          А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс.
          И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им.       когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път.
          И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?
          А далеч от тях пасеше голямо стадо свини.
          И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини.
          И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата.
          А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс.
          И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им.
          Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.

Проповед на Неделя пета след Петдесетница

Братя и сестри,  

          Днес Светата православна Църква ни припомня онзи евангелски текст, който ни разказва за изцелението на двамата бесновати.
          Както знаем, нашият Господ Иисус Христос често пристъпва към изцеление на бесновати. Като изгонва нечистите духове, поселени в някой клетник, Спасителят показва, че царството на дявола – времето на земята, когато той е могъл да изтезава грехопадналото човечество е вече свършило. С вярата в Него – Божият син, Единороден на Отца, хората ще се освободят от робството на дявола.
          Бесовете молят Христос да допусне да влязат в стадото свини, които пасели недалеч. Христос им разрешава и цялото стадо, подлудено от злите духове се хвърля във водата.
          Оттук разбираме ясно, че без позволението Божие, демоните не могат да сторят нищо не само на нас, но и на животните.
          Но какво се случва после? Свинарите, виждайки Божието чудо, бягат в града. Те се страхуват, че ще бъдат наказани заради издавеното стадо.
          А гергесинските жители вместо да посрещнат Божествения Чудотворец, вместо да се покаят и да доведат своите болни при Него – излизат от града и молят Христа да си отиде от пределите им.
          Те не са благоговейни и смирени като свети апостол Петър, който се моли „Иди си от мене Господи, защото съм грешен човек.“ Не – единственото, което води закоравелите в грехове жители на Гергесинската страна е да избегнат още материални загуби.
          Те постъпват напълно противоположно на самаряните от града Сихар, които само по думите на жената – самарянка, разговаряла с Иисус при Иакововия кладенец – само по нейните думи излизат от града и идат в нозете Иисусови, за да чуят Неговите слова и да се спасят.
          Братя и сестри, дано никога да не се уподобим на гергесинците, които молят Христа да си отиде. Дано никога не поставим нещо материално или пък каквото и да е друго – чест, слава, престиж, власт – да не поставим нищо пред Христос.
          Да търсим Христа, да хлопаме и искаме, да призоваваме благодатта на Пресветия Дух да се всели в нашите сърца – ето така да насочим всичките си душевни сили. Защото каква нам полза, ако придобием цял свят, но повредим на душата си? И какъв откуп ще дадем за душата си?
          Да мислим, да мислим и да действаме повече за душата – за безсмъртното Божие творение. И да се молим на Христа да дойде и да заживее в нас. Амин!
          Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на Майката Божия и всички светии. Амин!

Иконата е копирана от https://arhangelhram.by/

към Начало

          Сведенията за този светец са твърде оскъдни. Бил роден в средата на XV в. в с. Зъхне, Солунско, чието население било предимно българско. Подобно на редица други български духовници от бивша Византия в онази епоха и Теофил израснал в лоното на Цариградската Вселенска патриаршия. Той бил много просветен свещеник, прочут със своята ученост и в самия Цариград. Цариградският Вселенски патриарх Нифонт II (1497-1499; 1502) го изпратил с особена мисия заедно с Радомския епископ Акакий при Йерусалимския и Александрийския патриарси. След това, през времето на Вселенския патриарх Пахомий (1503-1504; 1505-1514), той станал нотарий и екзарх при Вселенската патриаршия.
          Скоро след това Теофил се оттеглил във Ватопедския манастир на Света гора. По-късно се преместил в Иверския манастир, където се прочул със своето подвижничество. Когато бил вече доста възрастен, му предложили Солунската митрополитска катедра, но той отказал поради старческа немощ. Наскоро след това починал – 8 юли 1548г.
          Българската православна църква тачи паметта на преподобния на 8 юли.

          Източник текст и икона: Павлов Пламен, Темелски Христо, „Българи светци“, София, Тангра ТанНакРа ИК, 2010, с.157 и 161