С Твоето Рождество, Христе Боже наш, възсия на света светлината на познанието и чрез нея служителите на звездите от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе, Изтока от висините.
        Господи, слава на Тебе!

ПАТРИАРШЕСКО И СИНОДАЛНО РОЖДЕСТВЕНСКО ПОСЛАНИЕ

„В това се състои любовта, че не ние възлюбихме Бога,
а Той ни възлюби и проводи Сина Си да стане умилостивение за нашите грехове“ (1 Йоан. 4:10)

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

За великия празник на Рождеството на нашия Спасител е казано и може да се каже много. Над дивното тайнство на Боговъплъщението са разсъждавали най-големите отци и учители на Църквата, а и едва ли на света има християнин, който да не се е замислял в себе си над онова, което празнуваме в деня на Рождество Христово. Ако обаче се опитаме да предадем най-дълбокия смисъл, съдържанието на този празник с най-малко думи, то те ще са, че това е тържеството на Божията любов. На онази себежертвена и непостижима за човешкия ум любов, с която „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него… да има живот вечен“ (Йоан. 3:16).
Тази любов Бог ни показа и ни призова към нея, когато в смирения Витлеем Той се роди като човек, за да живее с нас и да ни освободи от игото на греха, смъртта и тлението, да върне нашето изгубено богосинόвство, като ни направи участници в Неговата победа, която беше властна победа и тържество на живота. Тази неизмерима божествена любов и съпреживяваме в деня на Рождество Христово, когато духовно се присъединяваме към ликуването на ангелското войнство, на витлеемските пастири и на цялото творение, и заедно със светите небожители възпяваме чудото на богочовечеството:
Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!  (Лука. 2:14)
            Тази любов на Бога към човешкия род, която се е изявила във Въплъщението, за да достигне своята кулминация в страданията и кръстната Му смърт, е и остава първото и най-главно съдържание на Божия завет към нас и на нашата православна вяра, и затова всеки опит тя да бъде подменена с нещо друго, представлява изопачаване на християнството в самата му основа. В любовта, като в средоточие, се съдържа всичко, което ни е завещано от Христа Спасителя, Който недвусмислено назовава двуединната Божия заповед, върху която „се крепи целият закон и пророците“ и която заповед гласи: „Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум…: възлюби ближния си като себе си“ (Мат. 22:37-40).
Единородният Син Божи – Господ наш Иисус Христос – се роди и стана човек само благодарение на любовта. Невидимо за нашите телесни очи, но видимо за духовното ни зрение, Той се ражда и в сърцата на онези, които са Негови, които вярват в Него и живеят съгласно с тази вяра. А живеят съгласно с вярата само имащите Неговата любов, и за нас това е единственият истински важен закон и правило, от което няма изключения. „Който каже: „любя Бога“, а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?“ (1 Йоан. 4:20).
За същото свидетелства и Апостолът на народите, който завършва своя дивен Химн на любовта с категоричното настояване, че „сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта“ (1 Кор. 13:13).
             Любовта е силата, която проводи Бога от Небесата на земята. Тя е, която единствена може и да въздигне човека от земята към Небесата. Да го освободи от жестокия закон на греха и смъртта, да го избави от „долината на смъртната сянка“ (Пс. 22:4) и да го направи небесен жител, достигнал висшето предназначение, с което е бил сътворен: по образа на Бога, за да може Нему и да се уподоби. Да му помогне да изостави земното и преходното, заради онова, що е небесно и вечно, и да заживее завинаги в онзи свой „дом на небесата“, в онова свое „жилище неръкотворно, вечно“, което „имаме от Бога“ (2 Кор. 5:1).
Нека се поучим от Раждащия се днес заради нас и нашето спасение Бого-младенец, да не скъпим любовта си към Него и към онези, с които Той ни среща постоянно в нашия живот, и в чиито лица ни съветва да се научим да виждаме Самия Него (срв. Мат. 25:31-40). Няма християнство без любов и няма любов към Бога, която да не върви ръка за ръка с любовта ни към човека до нас, към конкретния нуждаещ се от нас човек, който е образ на Христа и възможност за всекиго да подражава на Христа в Неговата божествена любов към всички нас: праведни и неправедни, заслужили или незаслужили Неговата любов.
Това ни казва Сам Господ Иисус Христос, така е звучал винаги и автентичният глас на Църквата, към това сме и призвани: да въплъщаваме в живота си божествената любов, да свидетелстваме със слово и дело за „любовта Божия“, която „се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий“ (Рим. 5:5), и никога да не забравяме наставлението на апостола, който ясно казва: „Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, – щом любов нямам, нищо не съм“ (1 Кор. 13:2).
Нека молим Раждащия се днес Богомладенец за дара на любовта, с която Той пръв ни възлюби. За мир и благоволение между човеците по целия наш свят, разтърсван днес от нови конфликти и братоубийствени войни, които всеки ден отнемат или променят до неузнаваемост живота на стотици и хиляди невинни жертви – жертви на отсъствието на тази именно любов, на която ни научи Сам Господ и която Той иска да вижда в сърцето и в душата на всеки човек.
              Всесърдечно поздравяваме и приветстваме с празника на Рождението на Спасителя всички чеда на светата ни Църква, в пределите на Родината и далеч от нея, като на всички благопожелаваме мир, радост и всяко добро от Господа!
Божият мир, Неговата всеопрощаваща любов и Неговата велика милост да бъдат с всички нас!

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

† НЕОФИТ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ  И

МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ

† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ

† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ

† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ

† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ

† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ

† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ

† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН

† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ

† Русенски митрополит НАУМ

† Старозагорски митрополит КИПРИАН

† Врачански митрополит ГРИГОРИЙ

† Видински митрополит ДАНИИЛ

† Доростолски митрополит ЯКОВ

24.12.2023 | Автор: Българска патриаршия

Иконата е копирана от http://www.pravoslavie.ru

към Начало

Слава на стиховните стихири на Предпразненство на Рождество Христово

Тържествувай, Сионе, весели се, Йерусалиме, граде на Христа Бога, въздигни Твореца, Който се ражда в пещера и ясли. Отворете ми вратите и аз ще вляза през тях, ще видя Младенеца, в пелени повиван, Който в длан държи творението, Него възпяват ангелите с непресекващ глас, Подателя на живота – Господа, спасяващ нашия род.

Икона: https://kamerton.news/content/content/details/1873/category/9/lang/1

Възлюбени в Христа братя и сестри,

          Блажени сме, трижди блажени, че Господ Иисус Христос ни сподоби да стигнем до този час – до навечерието на Неговото преславно Рождество. Защото Рождеството в плът на Спасителя ознаменува края на мъките на страдащото и грехопаднало човечество. Онзи, за Който бе предсказано още на прародителите Адам и Ева, че ще се роди от жена, идва на света. Това е Месия Помазаника Княз, Който единствен има сила, защото е Богочовек, единствен има сила да смаже главата на змията. Ражда се като Човек, Онзи, Който предвечно е роден из недрата на Отца, Онзи Който е Второто Лице на Света Троица. Ражда се от пречистата кръв на Девица от царски и правосвещенически род. Давидовият потомък, който древните пророци предсказаха. Ражда се Бог Слово, което псалмите описаха. Ражда се Неописуемия, Който се въплъти от Светия Дух в деня на Благовещение. Ражда се Първия в смирение – Княза на мира, Който прие да дойде на тоя свят в бедност, в пещера на пастири, в яслите на безсловесните, които Го топлят с дъха си.
          Ражда се Онзи, чрез Когото всичко е станало. Ражда се като Цар. Пророк и Първосвещеник пророкуващия и дългоочакван Спасител, който от своите Си не беше познат. Ражда се възпяваният от ангелите Вечен и Стар по дни, без Когото и врабче не пада от стрехата. Ражда се Онзи, Който побеждава греха, смъртта и дявола – Спасителят Христос. Ражда се във Витлеем Изцерителя на света.  Защото само и единствено чрез Него смъртта е победена.
          Ето защо сме блажени – защото Той ни дарува още един път на земята да се поклоним на светото Му Рождество.
          Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение – възклицават ангелските хорове пред пастирите, чрез които всички простовати и обикновени люде с чисти сърца, са удостоени първи да се поклонят на родения в ясли Спасител.
          Злато, смирна и тамян поднасят мъдреците, Богу умъдрени и поведени чрез звездата – ангел, да достигнат до Обещания Избавител, за Когото знаят от свещените книги.
          Ангели и човеци, знатни и бедни – всички възхваляваме Спасителя и Пречистата Му Майка, Която послужи за великата тайна на Боговъплащението.
          И ние – отрудени и обременени, съсипани от житейски грижи, очакваме Рождеството на Спасителя. Смутове, епидемии, войни и падение на цялото общество не могат да помрачат рождественската радост. Защото преходен е образът на този свят. А вечното, съвършеният дар иде свише от Отца на светлините, Който проводи Своя Единороден Син заради нашето спасение. И чрез Христа единствено можем да бъдем живи, живи за вечния живот.
          Да предадем на децата си рождественската тайна, да споделим с всички рождественската радост – с всички, за които Христос е център на земния живот. Дано и ние да сме сред тях. И затрупани от шетане и приготовления да не забравим какво празнуваме, да не забравим Кого празнуваме.
          Честит и благословен празник – навечерие на Рождество Христово. Благодатно и мирно посрещане на Бъдни вечер – нощта на сбъднатото Божие обещание – обещанието, че ще се роди Младенеца, който ни освободи от робството на дявола и смъртта. На нашия Изкупител слава вовеки! Амин!

Иконата е копирана от https://orthodoxia.info/

  Тропар на свещеномъченик Игнатий Богоносец

   Последовател на нравите и наследник на престола на апостолите си бил, боговдъхновени, и си открил делата като възвеждащи към съзерцанието, затова си развил словото на истината и с вяра си се подвизавал до кръв, свещеномъчениче Игнатие. Моли Христос Бог да се спасят нашите души.

              Готви се, Витлееме, отвори се за всички, Едеме, радвай се, Ефрате, защото Дървото на живота разцъфтя в пещерата от Дева. Нейната утроба е мислен рай, в който е Божествената градина, като ядем от нея, ще бъдем живи и няма като Адам да умрем. Христос се ражда, за да възстанови отпреди падналия образ.

         Братя и сестри,

          Днес е Игнажден – денят, в който светата Православна църква почита паметта на свети Игнатий, наречен Богоносец. А колко жалко, че именно в деня на този велик Христов угодник, който е видял с очите си Господа и като дете е прегърнат от Спасителя с думите: „Ако не се обърнете и станете като деца, няма да влезете в Царството Небесно“, в този именно ден езическите традиции са толкова силни.
   Различни са езическите поверия в този ден. Суеверно се вярва, че следващата година ще е такава, какъвто е първият посетител на дома, че не се дава, нито се взема назаем, че не бива да се връщаме с празни ръце вкъщи и още много други. А още по-жалко е, че се намират християни, които продължават да ги следват, сякаш Христос не ни е освободил. Ние сме освободени от заблудите на езичеството, което под различни форми продължава своето съществуване и днес.
    Свети Игнатий Богоносец е прославен епископ, ученик на свети Йоан Богослов, светител на Антиохийската църква и светилник на всички малоазийски църкви, неуморен проповедник на словото Божие.
   В преклонна възраст, в дните на император Траян, той приема мъченическа смърт на римския колизеум. Пред очите на многохиляден народ, свети Игнатий е разкъсан от гладни лъвове. Затова често го изобразяват на иконите прав, между два лъва.
   От свети Игнатий са останали 7 послания до различни малоазийски църкви, които той пише през време на своето пътуване по вода към Рим, където ще посрещне смъртта в устата на лъвовете.
   В тези послания свети Игнатий излага безценни наставления за християните от всички времена. Той казва: “Не се оставяйте да бъдете заблудени с чужди служения, нито със стари, безполезни митове …“ И добавя: „отбягвайте разделения и лоши учения“, като поучава срещу тогавашните ереси. В онези времена еретиците от гностическите школи са учили, че Христос е дошъл в света само привидно, а не в плът и, че Той е имал призрачно тяло. Това лъжливо учение застрашава самата основа на християнството. Защото, ако Христос не е приел изцяло човешка природа, Той не би могъл и да ни изкупи. А без Изкуплението, не е възможно и спасението на човека от властта на греха, смъртта и дявола – спасение, което Богочовекът извоюва.
   Затова и Христовите следовници винаги са пазели чистотата на Христовото учение. И за тази чистота, за ненакърнената Христова вяра, са жертвали и живота си. Сред тях сияе свети Игнатий Богоносец, носещ Христа в своето преобразено от молитва сърце.
   Възпоменаваме го с почит, като се надяваме на дръзновените му моления пред Божия престол – моления за целия грешен свят и за Христовата Църква, която, макар и в непряко гонение, е изложена на най-жестоки опасности, а именно – светския дух и прикритите лъжеучения, които искат да помрачат Църквата, винаги пребиваваща като „стълб и крепило на истината“.
   Божието благословение, Божията милост да е с всички нас, по молитвите на Майката Божия и на свети Игнатий. Амин!

Проповед на Игнажден, 2023

Иконата е копирана от http://www.burgasnews.com

към Начало

           На Първия събор си се показал поборник и чудотворец, богоносни отче наш Спиридоне. Затова и мъртвия от гроба си извикал и змията в злато си превърнал; и когато си пеел светите молитви, ангели са служели с тебе, пресвещени. Слава на Дарилия ти сила, слава на Увенчалия те, слава на Даващия чрез тебе изцеления на всички!

Братя и сестри,

           Днес отдаваме почит на един от най-великите свети отци от четвъртото столетие – чудотвореца Спиридон, родом от Кипър, епископ Тримитунтски, чийто нетленни мощи днес се покоят в катедралния храм на остров Корфу в Гърция (древната Киркира). Прославен със смирен и добродетелен живот, свети Спиридон е участник в Първия вселенски събор. Той е застъпник за бедните, изцелител на користолюбивите и по Божия воля чудотворец и ревностен защитник на православната вяра.
          Достигнал честна старост, светителят умира при жътва на нивата, след като от дните на младините си се е трудил неуморно на Божията нива и е принесъл плод стократен. Поклонникът, дошъл до Корфу, може да се поклони пред раката с мощите му, които са винаги с обичайната за живите телесна температура. Виждаме там свети Спиридон, преклонил глава към рамото си, така както е приклонил цялото си човешко същество в служба Богу и на човеците. За него с право могат да се отнесат думите на свети апостол Павел: „С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих; прочее, очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведният Съдия; и не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване.“
           На празника на светеца червените пантофки, с които е обут, се разрязват на парченца и се раздават на вярващите. Казват, че всеки нов чифт пантофи бързо се изтърква, защото се знае, че свети Спиридон обикаля болните, за да проси изцеления за тях.
           По неговите молитви, Бог да ни помилва. Амин!

Свети Спиридон върши чудеса в старозагорската църква „Свети Паисий Хилендарски“

Из публикация в http://www.dolap.bg, 11.12.2017

            На 12 декември Българската православна църква отдава почит и поклонение на един от знаковите светци – Свети Спиридон,  епископ Тримитунски Чудотворец. …
            В църквата „Свети Паисий Хилендарски“ в старозагорския квартал „Зора“ се намира единственият в България престол на свети Спиридон. Милост Божия е и фактът, че на разположение на всеки, който желае, е възможността да се докосне до пантофка на светеца и да го помоли за помощ – за здраве, за рожба, за работа, за успех в учението, за избавление от беда и др. Предстоятелят на църквата отец Йордан Карагеоргиев споделя десетки случаи, след искрена молитва и вяра в силата на светеца, на излекувани хора, на заченали жени, на започнали работа дълго време безработни, на успех в бизнеса.
              Св. Спиридон е закрилник на майсторите-занаятчии – кундурджии (обущари), абаджии, дюлгери, бакърджии, грънчари и др. До 1944 г. празникът е бил един от най-почитаните. Всички занаятчии подготвяли богати трапези в домовете си, които не се вдигали през целия ден, тъй като постоянно идвали гости да честитят „за занаят и берекет“.

Росица РАНЧЕВА

МОЛИТВА КЪМ СВЕТИ СПИРИДОН ТРИМИТУНСКИ ЧУДОТВОРЕЦ

Богоносни отче наш Спиридоне, чуден светител на вселената и съжител на ангелите, днес цялата църква се прекланя пред тебе и проси твоето застъпничество пред Бога.

Ти си изпитал радостите и тежестите на семейните грижи. В труд, бдение и молитва е преминал целият ти живот. Над тебе изобилно се изля Божията благодат, която от немощни човеци прави велики чудотворци и проповедници. От обикновен пастир и земеделец, Бог те взе и направи пастир на християните. Защото душа, която изобилства от добродетели, Бог прави Свой дом и чрез нея просветва като светило, което се поставя на високо, за да свети на всички.

Ти, Пастирю добри, беше кротък като Давид, сърдечно чист като Яков, страннолюбив като Авраам и човеколюбив по примера на Спасителя. Затова народът те обикна, а Господ ти даде силата на Дух Светий, за да вършиш чудеса. Твоята молитва е била бърза като мълния и застъпничеството ти – сигурно, защото Бог е бил с тебе.
Сега ти стоиш пред Бога сред ангелите и всички праведници. Ние усърдно те молим: закриляй тези Божии раби (имената), които очакват твоята милваща бащинска защита. Простри ръката си и нахрани душите ни, запази нашите семейства от раздори и неразбирателства, благослови нашите всекидневни трудове и задължения, дари здраве на душите и телата ни, упътвай ни да растем в добродетелите, които ти си вградил в характера си, за да поживеем тих и безгрешен живот под покрова на Светата Единосъщна и Неразделна Троица и прославяме заедно със всички светии Отца и Сина и Светаго Духа сега и винаги и во веки веков. Амин!

Иконата е копирана от http://www.velychlviv.com

Житие на свети Спиридон Изтегляне

Лука 13:10-17

         В една от синагогите Той поучаваше в събота, и ето – една жена с немощен дух от осемнайсет години, тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
         Като я видя Иисус, повика я и рече и: Жено, освобождаваш се от недъга си!
         И сложи ръцете Си върху нея и тя веднага се изправи и славеше Бога.
         При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота я изцери, заговори и рече на народа: Шест дена има, през които трябва да се работи, в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.
          Господ му отговори и рече: Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои?
          А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?
         И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Братя и сестри,

            Свети евангелист Лука в днешното литургийно четиво ни разказва за изцелението на една прегърбена, немощна жена, която, свита към земята, цели 18 години страда и се мъчи. Това чудо ни предава единствено свети Лука. Прави впечатление, че Господ Сам се обръща към болната. В съботния ден, в синагогата, сред множество народ, Спасителят вижда тежко болната, свита сякаш на възел жена, чиято единствена утеха е молитвата и общото богослужение.
            Христос вика измъчената дъщеря Авраамова. Повиква я, за да я изцели, като възложи върху ѝ ръце. Вика я, за да я избави от примката на дявола, който е взел власт над тялото ѝ. Тази жена не е бесновата.  Тя е страдалница, подобно на Йов. Единствената ѝ гледка е земята, тя не може да вдигне очи към небето, не може да види лицата на хората.
            Голямо е нейното страдание през всичките тия 18 години. Но Божията милост я осенява неочаквано. Спасителят на човешкия род идва да я вдигне от сломеното и немощно състояние, до което сатаната я е довел.
            Но вместо всеобща радост след внезапното изцеление, вместо всеобща прослава на божествената сила на Богочовека Христос, се чуват укори и лицемерна ревност по Мойсеевия закон. Началникът на синагогата укорява Спасителя, че изцелява в съботен ден, в който юдеите не вършат никаква работа, в знак на почитание към закона.
            А нашият Спасител не се бои да нарече този тесногръд и фанатичен служител на закона „лицемерец“. „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“ (Лука 13:15)
             Съботният ден е денят на всеобщо богослужение, ден на Бога, за древните юдеи, според предписанията на 10-те Божи заповеди. За нас този ден е неделята, денят на Възкресението Христово, ден за прослава Богу с дела на милосърдие, с молитва и благотворене.
             И наистина, не е ли трябвало точно в деня за покой, точно в деня за славене на Бога, пред очите на всички, Господ да освободи тази измъчена и вярваща жена?
             И евангелист Лука добавя, че фарисеите, слушайки справедливото изобличение на Господа, изпитвали срам, а народът тържествувал.
             Добре би било този срам да се обърне в покаяние. Но виждаме точно обратното – народните водачи, фарисеи и законоучители възрастват в злоба и завист към Спасителя, към Човека, Чието слово има власт. Омразата им става толкова голяма и неистова, че ще ги доведе до решението за богоубийство.
             Ето как срамът не им е послужил за тласък по духовния път, тласък към покаяние. Напротив, срамът им ги прави още по-яростни, непримирими като всеки с уязвена гордост и сатанинско себелюбие. И това обяснява как, въпреки изумителните чудеса, въпреки божествените слова на Спасителя, те, противниците Христови, възрастват в своята злоба.
             И не случайно Господ на Кръста се моли за богоубийците, за собствения Си по кръв народ, народът, който искаше, настояваше кръвта Му да падне върху техните глави и главите на тяхното потомство. А Господ се моли с думите: „Отче, прости им, понеже не знаят, що правят“ (Лука 23:34)
             Така, в съвършената си мяра Богочовекът изпълни заповедта за обич към враговете – тази повеля, която издига Христовото учение над всяка друга стихия, над всеки друг нравствен закон.
             И всъщност, по това ще проличи дали сме наистина Христови, като изпълним заповедта за обич и благословение на враговете ни.
             Колко е трудно да се надскочи естествената жажда за отмъщение, за възстановяване на справедливостта, за въздаване реципрочно на обидата и на щетата. Но всъщност това ни прави Христови – претърпяването със смирение и молитва за нашия враг.
             Господ да ни сподоби с ум Христов, та по силата на Божията благодат, да надмогнем егоистично човешкото си настояване за собственото право.
             Божието благословение да е с всички вас по молитвите и моленията на Майката Божия и на всички светии. Амин!
             Честит възкресен ден!

Проповед на Неделя 10-та след Неделя подир Въздвижение, 2023

Стенописът е копиран от pemptousia.com

към Начало

           Днес оковите на безчадието се развързват, защото Бог, като чу Йоаким и Анна, яви им повече от надеждата им, като явно обеща да им се роди Богоотроковицата, от която Сам Неописаният да се роди, Който, станал Човек, повели на ангелите да й викат: радвай се, благодатна, Господ е с тебе.

Братя и сестри,

          На 9 декември Светата Православна Църква чества зачатието на света Анна – богомъдрата потомка на Аароновия род, удостоена да стане майка на света Богородица. За тези събитията знаем от Свещеното Предание и най-тържествено ги възпоменаваме на 8 и 9 септември, когато честваме Рождеството на Владичицата Богоматер.
          Знаем, че светите и праведни богоотци Йоаким и Анна са били бездетни и със скръб са носили своето безплодие. Еврейското общество не е гледало с добро око на бездетните, защото всички са мислели, че това е наказание за тежки грехове.
          Но както се случва и друг път в Стария Завет – знаем за Сарра, Аврамовата жена, за майката на пророк Самуил, също носеща името Ана, знаем и за майката на Самсон – всички тези праведни жени в старините си, по Божия милост се сдобиват с рожба.
          И ето – Бог явява Своята чудна милост и над престарелите праведници Йоаким и Анна, на които е отредено да имат чудна дъщеря – най-святата Девица на тоя свят, удостоена един ден да стане Майка на Богочовека.
          Горещата молитва на света Анна е чута и ангел Господен й известява, че и тя ще има чедо – благословена дъщеря, чрез която ще дойде спасението на света.
          На свети Йоаким също се явил ангел и го утешил с радостната вест.
          А на днешния ден – 9 декември, точно 9 месеца преди Рождество Богородично, Църквата чества това велико събитие – зачатието на света Анна, когато тя зачена Приснодевата.
          Днес празнуват всички, носещи името на смирената и свята праведница Анна, майката на света Дева Мария. Знаем, че на всяко богослужение Църквата поменава светите Йоаким и Анна, наричайки ги „богоотци“.
          Бог да ни помилва по техните свети молитви. Защото знаем, че откак свят светува не е имало по-безстрастно и праведно семейство от семейството на светите Йоаким и Анна.
          Честит празник на всички!
          Честито на всички именици!

Иконата е копирана от http://www.kapadokis.g

        На 7 декември почитаме света Филотея Търновска, прославена с нетленни и чудотворни мощи, родена в Поливот, (Южна Тракия), целомъдрена и преподобна отшелница. Нейното житие е съставил св. патриарх Евтимий, а цели два века, от времето на цар Калоян, мощите ѝ украсяват старопрестолния град Търново. След 1393г., когато османците завладяват Търново, мощите ѝ са пренесени в сръбските земи, а сетне – и във Влашко. Днес те се намират в град Арджеш, Румъния. Тук публикуваме житието ѝ, а пренасянето на чудотворните ѝ мощи от Търново във Видин е описано от съвременника на патриарх Евтимий – Видинския митрополит Йосиф.
          Въпреки че не знаем нищо конкретно за годините на нейния живот, дори само двувековното ѝ пребиваване в нашите земи я прави наша молитвена застъпница.
          Бог да се смили над българския народ по молитвите на света Филотея!

Пространно житие на Филотея Темнишка от Патриарх Евтимий 

          Пътят, който води към добродетелта, е предназначен да наставлява добре душата на боголюбезните и да я отвежда в небесните селения. Защото словото облажава ония, които са се устремили към добродетел и са очистили душевните си сетива. И какво друго ще бъде по-блажено или по-достойно за похвала от ония души, които вседушно са се отдали на Бога и следват Неговите заповеди? Поради това похвала спечелват ония мъдри девици, които всичко презряха и душевните си светилници подготвиха за посрещането на Жениха; така те и с Жениха празнуват, и на неизразима слава се наслаждават(1). Като им подражаваше усърдно, блажената Филотея бе удостоена да проникне в онова блаженство. Тя е, която и днес ни е събрала и ни е приготвила обилна трапеза от многото си чудеса. Нейните молитви призовавам, та да ни подкрепи и помогне да завършим и докрай добре да съградим това слово, посветено на нея, [словото], за което вие ни помолихте. Защото то ще принесе немалка полза и ще подтикне към ревност желаещите да вникнат в него с прилежно усърдие!
          Понеже в началото на сътворението злобният враг бе подмамен от завистта, той не изтърпя човек да живее в Рая.  И като нямаше как да излее своята злоба, намери жената, най-неразумната част, най-крехкото вместилище, неопитна за неговите лукавства и я прелъсти с равнобожие(2). А тя – неопитна за лукавствата му – повярва, подчинявайки се на смъртоносния съвет, поради което получи подобаващо възмездие за престъплението и се лиши от райската храна; и бе, прочее, отлъчена от Бога и от Рая. Затова бе наказан целият човешки род, затова има различни пороци и изкушения, затова жената бе подчинена на мъжа, затова той, [жено], те владее, затова жената бе осъдена да ражда в мъки; и така целият женски род получи възмездие. Има още →

       Тропар на свети Николай

         Правило на вярата и образец на кротост, учител на въздържанието те показа на Твоето стадо Този, Който е истината на нещата, поради това със смирението придоби величие, а с нищетата богатство, отче свещеноначалниче Николае, моли Христа Бога да се спасят нашите души.    

 Братя и сестри,

           Велик по чудотворство, прославен в смирение, просиял в добродетели и пламенен в защита на православната вяра е свети Николай, епископ на град Мир в азиатската област Ликия. Той е почитан по целия православен свят, а посмъртните му чудеса наброяват хиляди спасени за Бога и света човеци. Свети Николай е особено почитан и у нас.
           Живял през втората половина на трети век и през четвъртото столетие, свети Николай е свидетел на яростни еретически учения, които по онова време разтърсват Църквата. Със свойствената си смелост при устояване на истината, свети Николай защитава православната вяра. Дивен чудотворец, той възкресява починал при корабокрушение моряк. Избавя от злочеста участ семейството на обеднял баща с три дъщери. Застъпва се успешно за несправедливо осъдени, за всички, търсещи помощ.
            Въпреки че винаги избягва суетната човешка слава, делата му на Божи угодник и чудотворец се прочуват по целия цивилизован свят.
            Неуморен труженик на Божията нива, свети Николай брани словесното си стадо от вътрешни и външни врагове. Той проявява безстрашие и неуморно утешава, проповядва и подкрепя християните в годините на страшното Диоклетианово гонение, когато в град Никомидия, в Мала Азия, на връх Рождество Христово са изгорени 20 хиляди християни.
             Ето в какви тежки времена светителства епископ Николай. Ето в какво ужасяващо време той учи със слово и дело християните на истински живот в Христа.
             А колко пъти спасява пътуващите по море след своята кончина, само Господ знае! Затова днес свети Николай е почитан и като покровител на моряците, и на всички, свързани с морето. На днешния ден на празничната трапеза се слага риба, в спомен на чудото с една потъваща лодка, чийто пробойна явилият се по чуден начин свети Николай запушва с голям шаран.
             Много са храмовете, които днес празнуват своя храмов празник. Много са имениците, които носят честитото и благословено име Николай, което в превод е „победител на народите“.
             Мнозина са тези, които прибягват към молитвите на свети Николай, чиито мощи днес се покоят в град Бари, в Италия, обгрижвани от руското подворие. Стотици хиляди православни се надяват на молитвеното му застъпничество и го смятат за свой покровител.
             Защото и днес той има дръзновение да откликне на нашите молитви. Той предстои пред Божия престол и изпросва милост за несправедливо съдените, утеха за изтерзаните, прехрана за гладуващите, омиротворение за скърбящите, смирение за гневните, вразумяване за непокорните, покаяние за обременените, въздигане на болните, съкрушение за всички нас – плуващите в бурното житейско море на скърби и бедствия. Насрещните ветрове на безверие, суеверия, ереси, грижи, тревоги и кривоверие люлеят лодките на нашите сърца, но ние знаем, че в блестящата като слънце небесна обител, в дома на Отца, свети Николай не спира да се моли за нас. А често Бог го изпраща тук –  да посети някой болен, да спаси някой страдащ, да вразуми някой паднал под осъждане.
             Божието благословение да е с всички нас, дошлите да почетем великия Божи угодник, със семействата, чадата и сродниците ни, с всички отсъстващи, с всички, които още не познават Божията правда, но свети Николай се застъпва за тях и за нас.
            По неговите свети молитви и по застъпничеството на Майката Божия, Пресвятата Владичица и Приснодева Мария, Господ да ни прости и помилва, да ни даде дух на разум, кротост и смирение. Амин!
            Честит и благословен празник! Честито на всички именици!

        Икона: https://impressio.dir.bg

Копирайте: Проповед на Никулден, 2023