9 май – Пренасяне мощите на свети Николай Чудотворец

         Правило на вярата и образец на кротостта, учител на въздържанието яви се за твоето „стадо“, показвайки им истината; със смирението си получил величие, с бедността – богатство. Отче, свещеноначалниче Николае, моли Христа Бога да се спасят нашите души.

        Паметта на свети Николай честваме два пъти през годината – на 6 декември, когато светителят се представил на Господа и на 9 май – денят на пренасяне на светите му мощи от град Мир, където бил епископ, в град Бари (Италия). Всеки четвъртък през годината е също посветен на неговата памет.

Братя и сестри,

             На днешния ден Църквата поменава велики светии. Свети пророк Исая е един от четиримата „големи“ пророци от Стар Завет, наред с пророците Иеремия, Иезекил и Даниил. Наричат го с право „пети евангелист“, защото твърде ясно описва последните дни на Спасителя Христос и Неговите страдания.
             Честваме днес и пренасяне мощите на свети Николай, Мирликийски чудотворец, от Азия в град Бари, Италия, където тогава пребивава огромна православна общност. Това се случва, защото през 11 век градчето Мира, област Ликия, вече попада под ислямска власт. Днешният ден затова е и наречен „летен Никулден“.
           В същата година, когато са пренесени мощите, а това е 1087 г., свети Николай се прославя с още едно чудо – чудотворно спасение на удавено в морето дете.
           Днес поменаваме и светите новоселски мъченици. Това са двама свещеници, неколцина монахини и една мирянка, които приемат мъченическа смърт по време на трагичните Баташки кланета. Това се случва в манастир „Света Троица“ край село Априлци. Тяхната канонизация е обявена заедно с канонизацията на светите Баташки мъченици.
            На днешния ден се чества и победата над хитлерофашизма, едно сатанинско, човеконенавистно учение, чиято убийствена злост погубва стотици и хиляди човеци в дните на Втората Световна война. Да се помолим и за безчисленото множество православни, отдали живота си за тази победа.
            Бог да помене всички праведници в Своя Небесен Чертог. Амин!

            Христос воскресе!

Прочетете и копирайте Житие на свети Николай

Иконата е копирана от http://mojepravoslavlje.blogspot.bg

Христос воскресе!
Братя и сестри,

          Пасха е, Господня Пасха! Най-великия ден честваме всички ние, освободените от робството на греха, смъртта и дявола.
          Да не помрачаваме с нищо пасхалната радост, да я пазим в сърцата си, където е начертанието на новия, Христовия закон на любовта. Да простим на всички заради Христовото Възкресение ни призовава Църквата в празничните си песнопения. Христос възкръсна, за да можем и ние да възкръснем за нов живот у Него, за да можем да наследим Царството Божие, приготвено от създание мира.
          Но знаем – макар че изкуплението е насочено към цялото човечество, към всички хора на всички времена, то малцина усвояват тези изкупителни заслуги. Малцина са онези, които са уподобени на плодородната почва, отхранваща хвърленото зърно и дала плод стократен.
          Дано и ние, братя и сестри, с принесеното си нелицемерно покаяние, да изтрием ръкописанието на греховете си. За да наследим неописуемото Царство, което око не е виждало и ухо не е чувало и където има много жилища за праведниците. А ние, понеже не сме праведници, молим Бога да ни причисли към множеството покаяли се грешници. Защото знаем от светоотеческата литература, че в каквото състояние Божията десница ни намери в смъртния час, в това и ще ни съди.
          Дано последната ни минута, след всичките ни духовни преломи – падения и възходи, дано последната ни минута ни застигне в покаяние.
          И възкресението ни в последния ден да бъде за вечен живот в Христа, а не за осъждане. Амин!
          Благодатта и милостта на Възкръсналия Спасител да е с всички нас!
          Христос воскресе!

Като освободител на пленници и на бедни защитник, на немощни лекар, на царе поборник, победоносни великомъчениче Георги, моли Христа Бога да се спасят нашите души.

Христос воскресе!
Братя и сестри,

          Днес, на втория ден на нашия най-голям празник – Възкресение Христово, честваме и велик светец, почитан от целия православен свят. Честваме свети великомъченик Георги, особено тачен от българския народ.
          Знаем, че свети Георги е живял в дните на един от най-яростните гонители на християнството – император Диоклетиан, през 3 век и само на 20 годишна възраст, поради своите качества, той заема висша военна длъжност.
          Когато излиза указът, с който християните са предавани на мъчения и смърт, свети Георги раздава наследството си, урежда всичките житейски дела, знаейки, че му предстои мъченичество.
          В град Никомидия, Мала Азия, където е била резиденцията на римските императори, свети Георги смело изобличава кървавата политика на императора – езичник. Диоклетиан го увещава да се откаже от Христа и да принесе жертва на идолите. Младият Георги категорично отказва. Започват страшни мъчения и дори само да ги прочетем, ни се свива сърцето.
          Свети Георги е изтезаван дълго, но случилите се чудеса по време на тези мъчения обръщат мнозина към Христа.
          Дори Господ е дал такава сила на чудотворство на Георги, че той е възкресил починал човек.
          Неслучайно свети Георги е наречен великомъченик, защото претърпяното с помощта на Божията благодат е свръхмерно и чудно.
          В последните си часове младият християнин е утешен с божествено видение – сам Христос му се явил и му обещал небесна радост.
          Увлечена от действената Божия сила, която прозира във всички думи и дела на свети Георги, царицата също изповядвала, че вече вярва в Христа. Тя се казва Александра и също е сподобена с мъченическа кончина, чествана на днешния ден.
          След много мъки храбрият Христов воин скланя глава под меча на палача. Припомняйки прославения му живот, искаме да подражаваме на вярата му. Защото на толкова велики дела едва ли може да подражаваме.
          Но поне да молим да имаме частица от великата му вяра и любов към Христа. Амин!
          Честит и благословен празник!
          Честито на всички именици, носещи това увенчано с чест име!

Иконата е копирана от https://www.orthodoxianewsagency.gr

Христос Воскресе!

Воистину Воскресе!

               Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка, и на тия, които са в гробовете, живот дарува.

               Макар и в гроб да слезе, Безсмъртне, обезсили силата на ада, и възкръсна като Победител, Христе Боже, като на жените мироносици извика: Радвайте се, и на Твоите апостоли мир дарува, а на умрелите даде възкресение.

Братя и сестри,

            С „Христос воскресе!“ се поздравяваме не само тази седмица, но и целия следпасхален период, чак до Възнесение. Но днешните дни  – Светлата седмица, е по-особен богослужебен период. Дните до Томина неделя, Църквата смята за един единствен ден на Възкресението, изобразяващ осмия век – блажената вечност, преобразения свят, деня без залез.
           В тази седмица е нестихваща радостта от Христовото Възкресение, райските двери са отворени, ние сме поканени на брачния пир на божествената любов. Затова и дверите към олтара са непрекъснато отворени.
           Дано пасхалната радост да не отшуми с края на Светлата седмица. Да даде Бог благодатният Му мир винаги да е с нас, непрогонен от нашите грехове. Амин!

          Христос воскресе!

Иконата е копирана от thriskeftika.blogspot.com

Днес на Литургията вместо Херувимската песен Църквата пее:

          Да мълчи всяка плът човешка и стои със страх и трепет и нищо земно да не мисли, защото Царят на царуващите и Господ на господстващите иде да се заколи и даде за храна на вярващите.
          И пред Него вървят ангелските ликове с всяко начало и власт, многооките херувими и шестокрилите серафими, които закриват лица и пеят: Алилуия, алилуия, алилуия!

Из хвалебните стихири:

         Днес гробът държи Този, Който в дланта Си държи творението. Камък покрива Господа, Който е покрил с добродетел небесата. Спи Животът и адът трепери, Адам се освобождава от оковите си. Слава на Твоя промисъл, чрез който си създал вечното упокоение, като си ни дарил, Боже, Твоето всесвето Възкресение от мъртвите.

Изображение: https://foma.ru

             Страстната седмица е седмицата на Христовите страдания – седмицата преди Възкресение. Богослуженията са продължителни, с прочит на много евангелски откъси и е редно, колкото ни позволяват обстоятелствата, да присъстваме в храма. Според богослужебния устав на Велики Понеделник, Велики Вторник и Велика Сряда сутрин се служи Преждеосвещена литургия. Както знаем, на тази служба Свети Дарове са претворени в предходната неделя – в случая Цветница. Можем да пристъпим към Свето Причастие, ако имаме нужната подготовка – пост, покаяние, изповед. В неделя вечерта на Цветница, в понеделник вечер и вторник вечер се отслужва Последование на Жениха. Възпоменават се библейски лица, събития и притчи, свързани тематично с предстоящия арест и страдания на Господ Иисус Христос –  праведният Йосиф, защото той е продаден от братята си за 20 сребърника, както Господ е продаден за 30 сребърника; притчата за 10-те девици и притчата за талантите, символизиращи нуждата от духовна бдителност; Страшният съд; помазалата нозете на Господ с миро жена, която по този начин Го подготвя за погребение. На Велика Сряда за последен път в рамките на поста се отслужва Преждеосвещена литургия. Вечерта има Малко повечерие, чиято основна тема от богослужебния текст е предателството на Юда. (До сряда е добре да се приключи всяка тежка домашна работа, ремонти и големи почиствания)
            Велики Четвъртък е особено богат на богослужебна символика. Служи се света Василиева литургия, като основни теми са евангелските случки: измиването на нозете на учениците, извършено от Господ, Тайната вечеря, на която се установява Тайнството на тайнствата – Светото Причастие, молитвата на Господ в Гетсиманската градина, предателството на Юда.
             На Векики Четвъртък се отслужва и така наречения Велик (общ) маслосвет и се помазват присъстващите за здраве и прощение на греховете. Осветеният елей от маслосвета, вярващите носят вкъщи и го ползват за помазване кръстообразно по чело, слепоочия, ръце през цялата година, като останалият от предишната година елей се изгаря в кандилото.
            На този ден се боядисват яйца. Обикновено вярващите донасят при посещение в храма червено яйце, което символизира благовестието на света Мария Магдалина, подарила червено яйце на император Тиберий по случай Христовото Възкресение.
            Вечерта на Велики Четвъртък след залез слънце, Църквата изпълнява т.нар. последование на 12-те евангелия, т.е. на 12-те евангелски пасажа, в които се разказва за Господните страдания. При прочита на 5-тото евангелско четиво се изнася задпрестолния кръст от олтара и се поставя в центъра на храма. Това е изключително древна традиция. На този кръст е изобразен Господ, а по-долу отляво и отдясно са изобразени Майката Божия и свети Йоан Богослов, който единствен от учениците е присъствал на последните часове на Богочовека, разпънат на Кръста.
              Велики Петък (Разпети Петък) е най-скръбният ден на най-дълбоко вчувстване в Христовите страдания. Уставите на Църквата повеляват дори да не се яде и пие нищо до залез слънце, като се прави изключение само за тежко болните и за децата.
              Основна тема е осъждането на Господ Иисус Христос, разпъването Му на кръст, кръстните Му страдания и смърт. Сутринта, по време на богослужението, се изнася от олтара Светата Плащаница, която се поставя на специална висока маса (кувуклия) в централната част на храма пред Кръста. На плащаницата е изобразен Спасителят, свален от Кръста, заедно с Майката Божия, Никодим и Йосиф Ариматейски, които са устроили подобаващото Му погребение. При целуване на Светата Плащаница, Църквата пее: „Дойдете да възхвалим Йосифа приснопаметни, който привечер отиде при Пилат и изпроси Живота на всички.“ „Дай ми – казва – Тоя Странник, Който няма где глава да подслони. Дай ми Тоя Странник, Когото лукав ученик на смърт предаде …. Покланяме се, Христе, на Твоите страдания и на Твоето Свето Възкресение“.
            Множеството пристъпва да поднесе цветя на плащаницата и да мине под кувуклията. Снишавайки се, ние ставаме съпричастни на гробния покой на Спасителя, вкусил смърт, за да умъртви смъртта и да ни спаси от нейното бреме.            
Вечерта на Велики Петък камбаните бият траурно и се отслужва Опело Христово, което включва и литийно* шествие около храма с изнесената плащаница. Процесията влиза през западните врати, народът минава под плащаницата и свещенослужителите поменават имена за здраве.
            На Велика Събота сутринта се служи света Василиева литургия. Цялата събота Христос е в гроба и това е единствената събота в годината, когато се пости строго (за отбелязване е, че готвещите се за Свето Причастие за някоя неделна служба не бива и не могат да постят строго в събота, защото е забранено от древните канони – трябва да хапнат нещо с олио). Но Велика Събота е единствената строгопостна събота в годината, както строгопостни са и дните на цялата Страстна седмица. Който не е смогнал да боядиса яйца на Велики Четвъртък, може да ги боядиса на Велика Събота. На сутрешното богослужение, вместо обичайната „Херувимска песен“, Църквата пее: „Да мълчи всяка плът човешка и стои със страх и трепет и нищо земно да не мисли“.
             На Велика Събота се отбелязва не само гробния покой на Спасителя, но и слизането Му в ада, който Всесилният Господ опустошил. Самият Христос предсказва тридневния Си престой в гроба, като казва: „защото, както Йона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.“ ( Мат. 12:40).
             Колкото е съкрушаваща тъгата и скръбта при съпреживяването на Христовите страдания и кръстна смърт, толкова е вдъхновяващо и възторжено посрещането на Възкресението Му, с което Той побеждава смъртта, строшава адските двери и извежда праведниците от ада.
            Около 11 часа през нощта камбаните бият тържествено, започва празничното богослужение. Свещенослужителите в полунощ излизат от олтара, носейки благодатния огън, като възгласят: „Дойдете, вземете светлина от Нетварната Светлина и прославете Възкръсналия от мъртвите Христа.“ Всички запалват свещите си. Започва литийно шествие около храма, чете се евангелие и всички се поздравяват с най-великия празник на празниците. После влизат в храма и започва пасхална* утреня и Света Златоустова литургия.
             Възкресението е станало нощем, затова и в църквите богослужението е нощно. Чете се Пасхално слово* на свети Йоан Златоуст. Сега канени са всички на празничната трапеза – постили, непостили, трудили се, нетрудили се, болни, здрави, всеки, който не е под епитимия (забрана). Всеки, дори да не е постил, може да пристъпи на тази най-празнична служба към Светата Чаша!
             В неделния ден преди обяд, Църквата отслужва т. нар. Второ Възкресение – вечерня в първия ден на Пасха, чете се 20-та глава от евангелието на Йоан.
            Всички се поздравяваме до Възнесение с „Христос воскресе! – Воистину воскресе!“

*лития, гр. – процесия с икони, хоругви, кръст, съпроводена с пение на богослужебни химни

*Пасха – (от песах – отминавам) – най-важен юдейски празник, когато ангелът на смъртта отминава юдейските къщи, белязани с кръвта на жертвеното агне; при нас – Христовата Жертва ни спасява, избавя ни от робството на греха, смъртта и дявола. Апостол Павел изрично казва: „Христос, нашата Пасха, беше заклан заради нас.“ Пасха и Възкресение Христово се използват като синоними.

*Прочетете Пасхално слово на св. Йоан Златоуст

Копирайте текста Страстната седмица

Иконата е копирана от http://www.kryzhma.ru

към Начало

Вход Господен в Йерусалим

         Носен на небесата върху престол, а на земята върху осле, Христе Боже, прие хвала от ангелите и прослава от децата, които Ти викаха: Благословен си Ти, Който дойде да призовеш Адама.

Братя и сестри,

           Днес е велик Господски празник! Днес нашият Господ Иисус Христос влиза в Йерусалим, възседнал осле, тържествено посрещнат от ликуващото множество, което възглася: „Осанна“. Днес Царят на царете, отдавна чаканият Месия, Когото пророците предсказаха, псалмите описаха, иде в града на мира, което е името на Йерусалим. Пред Него шества славата Му на Възкресител, защото голямо множество бяха свидетелите на възкресяването на четиридневния Лазар. С палмови клонки, а ние с върбови, идем да посрещнем дошлия в плът Изкупител, приел един, единствен път почести и слава, приел ги, за да изпълни Писанията. Но безчисленото множество, дошло за празник Пасха, вижда в Господ земен цар, обединител на юдейския народ, политически водач, способен да ги избави от срамното и позорно робство на римляните, превърнали свещената земя на Яхве в римска провинция.
           Идещият в име Господне е тук. Христос е дошъл. Да, Той е Царят, Който бе предвъзвестен. Но Неговото царство не е от тоя свят. Той е Спасителят, но не от римската власт, а от властта на греха, смъртта и дявола. Той е Богочовекът, Който единствен можеше да примири Отца с грехопадналото човечество. Той е Безсмъртният, Който ще вкуси смърт, за да ни избави от смъртта.
          Празнуваме тържествения вход Господен в града, който след броени дни ще бъде свидетел на страданията Му. И сякаш сме сред тези, които викат: „Осанна“, което значи „Помогни, спаси“. Дано обаче не сме сред тези, които после ще викат „Разпни Го“. Защото и ние разпъваме Господ чрез нашите грехове. 
         Днес се радваме с ликуващото множество. Днес тържествуваме, че Господ иде при дъщерята Сионова – при Своята Църква, чийто Глава и крайъгълен камък е Самият Той – Старият по дни.
          Но съвсем скоро след общото „Осанна“, съвсем скоро предстои заговора, предателството, ареста, нечувания нощен процес, хулите, обидите, насмешките, поруганието, бичуването, плесниците, храчките, венеца от тръни, багреницата на истинната слава, скръбния Голготски път, гвоздеите, проклятията на непокаялия се разбойник, присмеха на враговете, майчината скръб под Кръста … чак додето се стигне до Христовото „Свърши се“.
          Всичко това ни чака през следващите дни на Страстите Христови – на Страданията Христови, когато Църквата ни призовава да се съразпънем с Христа, да се вчустваме в Христовите страдания, да съпреживеем болката на Изкупителя, за да съучастваме в радостта на Неговото Възкресение.
          Тази вечер, понеделник и вторник вечерта се отслужва Последование на Жениха – молитви, които ни отправят към страдащия Раб Господен, Младоженеца от притчата за десетте девици (в книгата на пророк Исаия страдащият Раб Господен е предобраз на Господ Иисус Христос).
          И всеки от нас избира дали да е сред разумните девици, посрещнали Христа със запалени светилници на добри дела и благодат. Защото Господ се радва и на доброто ни намерение. На Велики Четвъртък възпоменаваме Тайната вечеря, наречена така, защото Спасителят установява Тайнството на тайнствата – Светото Причастие. Вечерта в четвъртък четем 12 евангелски откъса, описали последните часове на нашия Господ. На Разпети Петък сутринта се изнася Светата Плащаница, която изобразява снемането от кръста и полагането в гроба на Христос. Минаваме под плащаницата не за здраве и късмет, както някои говорят, минаваме, за да станем съобщници на гробния покой на Спасителя. Вечерта с литийно шествие отслужваме Опело Христово – най-тъжното и прочувствено последование в богослужебната година.
          Сутринта на Велика Събота, когато Христос е в гроба, се отслужва литургия, на която можем да се причастим. Можем да пристъпим към Светата Чаша и вечерта на Възкресение, когато след полунощ започва празничната Пасхална Света литургия. А в неделя след Възкресение предиобед се отслужва вечерня, наречена Второ Възкресение.
          Виждате колко много последования от времето на първите християни е запазила до днес Светата ни Църква. Тя ни призовава всеки час към спасителното си лоно. Защото е добре всички да сме тук, но не само за Вход Господен, когато се раздава осветена върба. Добре е да сме тук всяка неделна служба, в богомислие, в богообщение, в оставление на греховните си навици и заблуди, в отречение от всичко, което пречи на духовния път. Да се отречем от всичко, което Църквата заклеймява, всичко, което е толкова обичайно за нашия свят, но всъщност е заблуда, а именно вярата в прераждането, хороскопите, почитта към Ванга, посещението при екстрасенси, леенето на куршум, гадаенето, йогата, всевъзможните суеверия, с които сме свикнали. Да ги оставим, братя и сестри, да ги оставим, защото след като вече сме с Истината, с Христа, и търсим нещо друго, очевидно е, че търсим лъжата.
           Да бъдем с Разпнатия и Възкръснал Спасител е най-великото благо, към което ни призовава Църквата. От нас единствено се очаква да се вслушаме в нейния спасителен призив.
           И да не бъдем християни само в обредите – правенето на козунаци и боядисването на яйца, но да възходим нагоре – в необятните висини на божественото Христово учение, без което не ще можем да се спасим. Амин!
           Честит и благословен празник!
           Божието благословение да е с всички вас, с чадата и домовете ви.
           Честито на всички именици!

Иконата е копирана от wmh-bg.com

Копирайте: Проповед на Цветница, 2024

Братя и сестри,

          Велика утеха ни дава Господ с възкресяването на четиридневния Лазар. Спасителят и друг път е възкресявал мъртви. И друг път Божията сила е променяла обичайния ход на грехопадналата ни природа, наследила смърт и тление. Христос възкресява и дъщерята на началника на синагогата, и сина на Наинската вдовица.
          Но днес Той, Всемилостивият, тъжен духом се доближава до гробната пещера на Своя приятел, брата на Марта и Мария. И евангелист Йоан добавя: „Иисус се просълзи“. Да, в гробницата, в напредналото тление, с повити нозе и ръце лежи не само Лазар. Тук е положен целокупният човешки род, който бе създаден за безсмъртие, но поради завист от дявола, се срина от високото си назначение, напусна рая и наследи горчивия плод на грехове, болести, старост и смърт. В гроба е положен Господния приятел, обичания от Господа Лазар. В гроба е плененото от дявола и смъртта човечеството, призвано за вечност, а наследило разтление.
          Господ се просълзява тук, пред гроба на Лазар, както се просълзява и пред Йерусалим, Божия град, който Го не позна и Го отхвърли.
          Всемилостивото сърце на Богочовека милее за похитения от врага Божи образ. Защото чрез всяка човешка смърт, в гроба се полага сътворения по Божи образ, призван за висота и богоподобие наследник на Царството.
         Затова толкова немислима, шокираща, страшна и неприемлива е смъртта. Тя е враг, от който не бихме се спасили, ако не беше дошъл Богочовекът.
         Приел човешката природа изцяло, лишен единствено от грях, Изкупителят стои пред гроба на Лазар. И риданието на сестрите, и забележките на ироничните юдеи, и исконната човешка потрес пред смъртта тегнат към всесилието на Божията милост.
          Защото не е по нашите сили да се преборим с древния човешки враг, предизвикал изгонването ни от рая. Не можем да се справим с този наш най-зъл противник – смъртта и онзи у когото е властта на смъртта, сиреч дявола.
          Но Възкресителят е вече тук. Онзи, Който ще примири Отца с грехопадналия свят, е тук. Синът на Девата, Смиреният галилейски дърводелец. Старият по дни е тук. Просълзен, Създателят на света, чрез Когото всичко е станало, оплаква предадения на тление човешки род.
          И само след броени мигове Словото, Което каза: „Да бъде светлина“, ще заповяда на Лазар да излезе от гроба. И голямото, голямото множество оплаквачи, дошли от близко и далеч, ще чуят божествения глас, същия глас, който ще призове всинца ни при Второто Пришествие.
           „Лазаре, излез“ – извиква Господ с висок глас. И послушният на Живия Бог излиза с повити нозе и ръце. Предаденият вече на тление се връща в нашия свят, където обладаните от злост Божии врагове ще търсят да го убият, да го погубят отново, за да унищожат живото чудо, сторено от Месията. А възкресеният от Христос Божи приятел ще живее още цели 30 години като епископ на древния Китион, днешен Ларнака на остров Кипър.
            Възкресяването на четиридневния Лазар е предобраз на Христовото Възкресение – неописуемия триумф над смъртта, който ще бъде само след няколко дни. Лазарова събота ни услажда и ни опиянява с възторга на непредставимото, случило се пред очите на всички, на най-радостното, покрило трагичния плод на нашата унаследена повреда, дава ни сили да вдъхнем от блаженството на близките, прегърнали дошлия от оня свят скъп сродник.
            „Христе Боже, за да увериш в общото възкресение преди Твоите страдания, от мъртвите въздигна Лазар“ – пее на днешния ден Църквата. И ние ликуваме заедно с безчисленото множество християни от всички времена, ликуваме ободрени и подкрепени в дните преди най-скръбното събитие – Разпятието Христово и най-възторженото – Възкресението Христово.
           И молим Всемилостивия Спасител да възкреси и нашите помрачени от грехове души! Амин!

Копирайте: Проповед на Лазаровден, 2024

Изображение: http://www.parohia.org

Кратко животоописание

         Свети мъченик Лазар Български бил от Дебел дял, край Габрово. Отишъл в Мала Азия в с. Соми. Нает за овчар, но като християнин, от турците мразен, хвърлен в тъмница и убит в 1802 година на 28 години.

Прочетете повече:

Стенописно изображение от „Свети Архангели“ в Рилския манастир, Димитър Зограф, 1845 г. (копирано от bg.wikipedia.org)

         На 12.04. (петък) Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай, с пловдивски и местни духовници отслужи в катедралния храм на Хасково „Успение Богородично“ Богородичния канон и IV статия на Богородичния акатист, който се чете в петъчните повечерия на Великия пост. Акатистът бе изпят пред донесената от Горни Воден чудотворна Богородична икона „Златна ябълка“, известна с безчислените си чудеса и изцеления от безплодие и тежки недъзи.
          В прочувствено слово владиката сподели, че всички православни почитат и облажават Майката Божия като закрилница и застъпница на човешкия род и всеки от присъстващите има своя лична история, свързана с някое чудо, сторено по молитвите на Богоматер, в неговия собствен житейски път. Той обърна внимание на избавлението, което света Богородица измолва за Константинопол през 7 век (когато се предполага, че е написан акатиста). Тогава градът – столица на християнския свят е обсаден от сарацините и остава само едно денонощие да бъде превзет. И както е обичайно при опасност, патриархът и жителите на Константинопол изнасят светините и мощите от храмовете и правят литийно шествие с горещи молитви около вътрешните стени на града. На пристанището патриархът потапя във водите част от чудотворния пояс на света Богородица, с надеждата Майката Божия да прояви милост към града.
         И помощта свише не закъснява – задухват силни ветрове от Черно море, които изтласкват вражеската флота в Егейско море и надигналата се буря потапя всички кораби.
         Впоследствие известен църковен археолог и историци доказват по документи, че именно през 7 век на посочената дата подземен вулкан е изригнал, нагорещената вода е разтопила смолата на дървените корпуси и предизвиканото цунами е унищожило изцяло корабите на нашествениците.
          И това чудо става по молитвите и застъпничеството на Майката Божия, която и днес със своята майчина свобода се застъпва за грешния човешки род, та дано ни отмине горчивата чаша на катаклизми, войни и нравствени падения.

Снимка: https://haskovo.live