Поклонническо пътуване до манастира „Св. св. Кирик и Юлита“

Манастирът „Св. св. Кирик и Юлита“

Поклонническата група в двора на манастира

Пред дверите на храма

Големите момчета и момичета от неделното училище

Красивата Богородична църква в Горни Воден

След срещата с чудотворната икона на света Богородица „Златна ябълка“

 Лука18:10-14

          Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисей, а другият митар.
          Фарисеят, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.
А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!
          Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.

Братя и сестри,

             За да изобличи онези, които се мислят за праведни, Господ Иисус Христос разказва следната притча. Един фарисей и един митар влизат в Йерусалимския храм, за да се помолят.
            Фарисеите са уважавани религиозни водачи, прецизни и образовани тълкуватели на Мойсеевия закон, спазват старозаветната обредност и прибавят дори още от себе си към предписанията, за да бъдат богоугодни.
Митарите или бирниците, по онова време са хора презряни, званието митар е синоним на безчестие, на обслужване на презряната римска власт, за която митарите събират данъци. Често те вземат много по-високи налози спрямо обичайното данъчно бреме, затова и митаря в очите на народа е най-черен родоотстъпник и грабител.

Има още →

          Рано сутринта станах щастлива и бодра, защото беше дошъл деня, в който трябваше да замина на поклонническо пътуване с неделното училище.
          Всички си намерихме места в автобуса и отпътувахме за манастира „Свети Георги“ в Поморие. Пътуването, както винаги, беше много приятно, макар че по пътя имаше малка авария, но по Божия милост всичко се оправи и ние пристигнахме благополучно в манастира. Монасите и послушниците  бяха много гостоприемни с нас и ни приеха в тяхната света обител. Нощта дойде и ние преспахме в манастира.На следващия ден отидохме в Созопол и посетихме новопостроената църква „Св.св. Кирил и Методий“, в която се поклонихме на мощите на свети Йоан Кръстител. След това всички заедно отплувахме с малко корабче до остров „Свети Иван“. На него имаше останки от местата, където в миналото са пребивавали монаси. Там, на същия остров, изследователите бяха открили мощи на свети Йоан Кръстител, които сега се пазят в Созополската църква, която посетихме. На острова всичко беше много диво, имаше различни птици.След като се прибрахме отново в манастира, някои отидоха на плажа, а други останаха в манастира. Сутринта на последния ден, ние станахме рано, за да отидем на литургия. Тя беше много хубава, защото всички свещеници служеха заедно. След службата, хората, които се бяха изповядали, се причастиха. Доста деца взеха причастие. Всички се прибрахме по стаите, за да съберем багажа си, защото за съжаление беше последният ден. Сбогувахме се с монасите в манастира и отпътувахме обратно за Хасково.
          Поклонническото пътуване беше много забавно и в същото време полезно. Много ми хареса и се надявам да има още безброй такива. Споменът винаги ще бъде с мен!!!

Виктория Тодорова  

       В тебе, отче, имаме пример как да се грижим за нашето спасение: ти взе кръста, последва Христа и учеше да презираме плътта, защото е преходна, и да се грижим за душата, която е безсмъртна. Затова, преподобни Романе, твоят дух се радва заедно с ангелите.

          Свети патриарх Евтимий Търновски пише за славния български светец, преподобни Роман Търновски:
          „Беше човек добродетелен и знаменит, ревнител на духовния живот, във всичко подобен на блажения Теодосий, истински пустиножител и постник, изпълнител на всички Господни заповеди.“

*блаженият Теодосий – свети Теодосий Търновски, учител на свети Роман, сам един от най-знаменитите светители на българската църква.

*пустиножител – отшелник, аскет, предпочитащ уединението пред обичайния социален живот.

Седмичен урок по Религия-Православие, 4 ниво, 15 урок

          Въпроси за преговор: 
1.За какво лозе се говори в преди изучената притча? – за Божието лозе, което изобразява богоизбраният народ – вярващите в Единия Бог.
2.Кои са лозарите и как изпълнили своето дело? – лозарите са еврейските първенци, които трябвало да поучават народа и да съблюдават изпълнението на Божия закон, но те се оказали недостойни водачи.
3.Кои са слугите и защо били убивани от лозарите? – слугите са Божиите пророци, които изобличавали еврейските стареи и законоучители за техните беззакония и затова били гонени и убивани.
4.А кой е синът на стопанина на лозето и как се отнесли към него лозарите? – това е Божият Син, Когото еврейските първеници не се посвенили да погубят и с това си навлекли Божието наказание.
5.Какво тълкувание в по-широк смисъл има тази притча? – лозето изобразява човешката душа, на която Бог повелява да трупа плодовете на добродетелите, за да заслужи Божието царство.

Притчата за митаря и фарисея
Лука18:10-14

          Господ Иисус Христос ни призовава винаги да се молим и при всяко свое дело да просим Божията помощ, а когато съгрешим да търсим от Бога прошка на греховете си. На Бога не всяка молитва е угодна и не всяка молитва бива чута от Бога. За да не останем без полза от своите молитви, Бог разказва притчата за митаря и фарисея. За наша поука Той разкрива молитвата, която всеки от двамата изрича в себе си. Ето и самата притча, разказана от Господ Иисус Христос:
           Двама души влизат в храма да се помолят. Единият е фарисей, а другият митар. Кои са фарисеите? Какво научихте за тях от притчата за лозето и злите лозари? Това са най-високо образованите законоучители, които добре познават Мойсеевия закон и поучават народа в неговото прилагане. Фарисеите отдават твърде голямо значение на външните дела според закона, които изпълняват педантично, но в сърцата си са безчувствени към страданията на ближните,  горди са и тщеславни. Те напълно са забравили най-важното в Божия закон – милостта, състраданието и любовта. Бог неведнъж ги изобличава за лицемерието им.  А митар означава събирач на данъци (бирник). Митарите били омразни на народа, защо обслужвали чуждите римски владетели, събирали данъци за тях и сами се облагодетелствали с високите налози, взети от бедния народ, затова по общо мнение те били големи грешници.

Има още →

                              Братя и сестри,
          Щом влезем в храма, нишката на ежедневието прекъсва. Ние сме на небето. Тук, под купола на храма, не е обичайния ни свят. Тук се възнасят общите ни молитви, молитвите на християнското събрание, тук на светия престол са вградени частици от мощи на светии, тук с трепет просим Божията милост. Нека не забравяме къде влизаме, къде сме попаднали. Да се освободим от всяка мисъл за земното и вещественото. Да пристъпваме с благоговение и почитание в дома Божий, който е дом за молитва и със сетивата на сърцето си да въздигаме своя ум от образа, който целуваме, към Първообраза, Който облажаваме. Защото сама Божията Майка, застъпница за всички нас, грешните, възкликва пророчески: „Ето, от днес ще ме облажават всички родове“.
          Та като тачим света Богородица и светиите – Божии приятели, усърдно се молим за тяхното молитвено застъпничество, тъй като Бог, надарил ги с чудотворство и изцеления, Бог е винаги един и същ – и преди и сега, и во веки.
          И както по молба на Своята Майка Той сторва първото си чудо на сватбата в Кана Галилейска, така и до този миг Господ Иисус Христос се вслушва в благото застъпничество на Онази, Която се удостои да стане Вместилище на Невместимия, къпината неопалимая, руното Гедеоново, позлатения кивот и напъпилия Ааронов жезъл – великата преславна Владичица, Пресвета Дева Мария, удостоила се да стане Богородица.
          По нейните молитви и по молитвите на днес честваните мъченици – свещеномъченик Власий Севастийски и прославения мъченик Георги Софийски Нови, Господ да ни помилва и опрости. Амин.  

         Твоят мъченик, Господи, Харалампий, при своето страдание прие нетленен венец от Тебе – нашия Бог, защото като имаше Твоята подкрепа, мъчителите повали и сломи на демоните безсилната дързост: по неговите молитви спаси нашите души.

          На 10.02.2016 г. (сряда), храм „Свети Харалампий”, кв. Болярово (Хасково), чества своя храмов празник.
          Хасковското духовенство в съслужение ще почете празника предходния ден,  09.02. (вторник) от 17:00 часа с тържествена вечерня и отслужване на петохлебие.
           На следващия ден, 10.02. от 9:00 часа ще бъде отслужена Света литургия и след нея ще се освети донесения от богомолците мед.
           Свети Харалампий е живял през трети век. Той е епископ, лечител и чудотворец, с молитви изпросвал плодородие и дъжд, изцелявал много болни. Светията достигнал достопочтена старост – на 113 годишна възраст приел мъченическа смърт за изповядване на Христовата вяра.
          Лечебната сила на меда, осветен на този ден, иде от знанието, че приживе този изряден постник е вкусвал съвсем оскъдна храна, сред която е меда.

Седмичен урок по Религия – Православие, 4 ниво, 14 урок

          Въпроси за преговор:
1.Каква случка разказва Господ в притчата за добрия самарянин? – историята за един човек, който бил нападнат от разбойници, но не получил помощ от своите единоплеменници и то свещенослужители, а от омразен чужденец самарянин, който имал милостиво сърце.
2.Какво изобразява криволичещият и опасен път в притчата и кои са пътниците? пътят е нашият живот, изпълнен с трудности и много изкушения, а пътниците сме ние – всички хора.
3.Харесва ли ви постъпката на добрия самарянин и защо? – без да се замисля за отколешната вражда, той спасил един човешки живот, една човешка душа, а както знаем, човешката душа е по-скъпа дори от целия свят.
4.Кого олицетворява добрият самарянин? – това е Господ Иисус Христос, Който дойде на земята, за да измие нашите грехове и да превърже нашите рани, за да оздравеят душите ни и да се спасим.
5.Кой е нашият ближен? – всеки човек, с когото Бог ни среща, който има нужда да проявим към него милост.

 Притчата за лозето и злите лозари

Мат.21:33-46; Марк 12:1–12; Лука 20:9-19

           В много от своите притчи Господ говори за царството Божие и за неговите бъдещи наследници. В притчата за лозето и злите лозари Господ показва кой заслужава да придобие небесното царство. Ето каква случка разказва Господ в тази притча:
          Един стопанин засадил лозе, оградил го, издигнал кула в него. Тъй като стопанинът трябвало да замине за дълго, той уредил всичко необходимо и наел лозари да се грижат за лозето.
Когато гроздето узряло, стопанинът пратил слуги да приберат плода на лозето. Но лозарите, като хванали слугите, набили ги и ги отпратили празни. А стопанинът отново пратил слуги, но и тях лозарите изпонаранили или убили. Накрая стопанинът решил да изпрати своя роден и обичан син, та като го видят лозарите, да се засрамят и да дадат дължимото на господаря на лозето. Но щом го видели отдалеч, лозарите се наговорили да убият наследника и да присвоят лозето. Така и направили. Извели го извън лозето и го погубили.
         Като завършил разказа Господ се обърнал към еврейските първенци -законниците* и стареите* народни с въпроса какво би сторил след всичко това стопанинът на лозето. (Стареите, книжниците и фарисеите са най-уважаваните и запознати с Мойсеевия закон религиозни водачи, които обаче често със свои си измислени предписания затъмняват истинския дух на Божия закон, даден на Мойсей.) А те дали логичния отговор: “…злодейците ще погуби, а лозето ще даде на други лозари…“ (Мат.21:41)

Има още →

          Радвай се благодатна Богородице Дево, защото от тебе изгря Слънцето на правдата, Христос Бог наш, Който просвещава намиращите се в тъмнина. Весели се и ти, старче праведни, приел в обятията си Освободителя на нашите души, Който ни дарява възкресение.

Иконата е копирана от http://www.rosinform.ru