Братя и сестри,

           Започнаха благодатните дни на Рождественския пост. Да се потрудим над себе си, да въстанем на битка със собствените си немощи и страсти, да смекчим сърцата си, като се пазим от злост, гняв и осъждане – ето към това очистване ни призовава Църквата.
Защото времето ни е твърде кратко, както казва свети цар Давид, седемдесет години, а при по-голяма сила – осемдесет години, и повечето от тях е труд и болест.
Защо пропиляваме ненужно това безценно време, дадено от Господа за делото на нашето спасение. Гледаме сякаш всичко друго да уредим – и деца, и внуци, и имоти, и кариера, и пенсия, а забравяме или оставяме последното – точно делото на спасението ни.
Да не бъдем топлохладни, а изцяло отдадени на Бога. Защото ясно е – не сме аскети, не сме постници или богосъзерцатели като древните християни. Но нека в милостивото си сърце да се родеем със светиите, просияли преди нас.
И преди всичко – да се уповаваме Богу, защото Той, Всесилният  и Всеблаг Промислител, не ще остави дори врабче да падне от стрехата, а какво остава за нашите души. Бог е промислил за всичко, достатъчно е да обърнем взор към Него с разкаяние и надежда и Той ще ни въздигне, ще ни облагодати, ще отрие всяка сълза от очите ни, ще възпълни недостигащото.
Благословени и преизобилни  в духовния плод да са дните на Рождественския пост. Амин!

Деца се събират, за да украсят елхата,
пеят рождественска песен и поставят играчки.
След песента започват да говорят помежду си:

Най-радостният празник приближава
и целият град засиява.
Светлинки многоцветни блестят
и празнично навред красят.

Тези прекрасни Рождественски дни,
изпълнени са с много добрини!
Усмивки на лицата греят,
децата весело се смеят!

Всеки дом сега посреща
гости близки и далечни,
искрят запалените свещи,
звучат поздрави сърдечни!

Има още →

     Лука 10:25-37

         И ето, един законник стана и изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?
         А Той му каза: В Закона що е писано? Как четеш?
         Той отговори и рече: „Възлюби Господа, Бога твоето, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си“.
         Иисус му каза: Право отговори, тъй постъпвай и ще бъдеш жив.
         Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: А кой е моят ближен?
         Отговори Иисус и каза: Един човек слизаше от Йерусалим в Иерихон и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв.
          Случайно един свещеник слизаше по тоя път и като го видя, отмина.
          Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина.
          Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили и като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино. След това го качи на добичето си, откара го в страноприемницата и се погрижи за него.
          А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: Погрижи се за него и, ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя.
          И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?
          Той отговори: Оня, който му стори милост.
          Тогава Иисус му каза: Иди и ти прави също така.

           Мино всехвални, събрали се с вяра, възхваляваме те като събеседник на ангелите и съжител с мъчениците и молим мир за света и велика милост за душите ни.

        Иконата е копирана от http://www.damascenegallery.com

            Тържествена вечерня  бе отслужена в старинния храм „Свети Архангели“предходната вечер, а на 8 ноември много вярващи присъстваха на богослужението, по случай храмовия празник.

        Военачалници Божии, служители на Божествената слава, предводители на ангелите и наставници на човеците, измолете полезното за нас и велика милост, защото сте военачалници на безплътните сили.

Архистратиг – военачалник (от гр. стратиг – воевода, предводител на войска; архи – от гр. представка за старшинство, висше положение в йерархията)
Архангел – началник на ангелите (Свети Архангел Михаил е началник на небесното войнство в борбата със злите сили)

Иконата е копирана от http://www.aig-humanous.blogspot.com

Лука 8:41-56

          И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде у дома му, защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране.
          А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него. И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного, приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му и веднага кръвотечението й престана.
         И рече Иисус: Кой се допря до Мене?
И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: Кой се допря до Мене?
          Но Иисус рече: Допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене. Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала.
          А Той и рече: Дерзай, дъще, твоята вяра те спаси, иди си смиром!
          Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: Дъщеря ти умря, не прави труд на Учителя.
          Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: Не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде.
          А когато стигна в дома, не позволи никому да влезе, освен на Петра, Йоана и Иакова, и на бащата и майката на момичето. Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: Не плачете, тя не е умряла, а спи. И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла.
          А Той, като отпрати всички навън, я хвана за ръка и извика: Момиче, стани!
          И възвърна се духът й, тя веднага стана, и Той заповяда да й дадат да яде.
          И се почудиха родителите й. А Той им заповяда да не казват никому за станалото.

           Господи, Който с дълбока мъдрост човеколюбиво всичко устройваш, и полезното на всички подаваш, Единствен Създателю, упокой душите на Твоите раби, защото упованието си възложиха на Тебе – Творец и Създател, и Бог наш.

            Любовта, която е “свръзка на съвършенството” (Кол.3:4), любовта, която „никога не отпада” (Кор. 13:8) е нашият постоянен, вложен от Бога стремеж да обгрижваме своите близки, така както е било приживе. Още повече, че имаме уверението на Господ Иисус Христос, че Бог „не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи„ (Лук. 20:38). Ето – за тях, вечно живите във вечния живот се молим, за тях четем псалми, в тяхно име раздаваме милостиня, така както повелява Свещеното Писание: „Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост” (Сир. 7:36). А в Товит (4:17) пише „Раздавай хлябовете си при гроба на праведните”.  И Иуда Макавей принесе умилостивна жертва за починалите – „той мислеше, че на умрелите в благочестие е приготвена превъзходна награда – каква света и благочестива мисъл! – затова принесе за умрелите умилостивна жертва, да бъдат освободени от грях.” (2 Мак.12:45). Имаме пред очи и думите на свети апостол Павел за праведния Онисифор: „Господ да му даде да намери милост у Него в оня ден” (2 Тим.1:18). По същество това е кратка заупокойна молитва, насочена към добра отсъда в часа на Съда.

Има още →

Лука 16:19-31

         Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висок и всеки ден пируваше бляскаво. Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му.
           Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово, умря и богаташът, и го погребаха, и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му и, като извика, рече: Отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък.
          Авраам пък рече: Чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото, сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш, па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават.
         А той рече: Моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща, защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката.
        Авраам му рече: Имат Моисея и пророците, нека ги слушат.
        А той рече: Не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят.
        Тогава Авраам му рече: Ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.