От твоя неизчерпаем извор, богоблагодатна, ти ме даряваш, вечно бликайки потоците на твоята неизказана благодат, а понеже свръх нашето разбиране си родила Словото, умолявам те, ороси ме с твоята благодат, за да ти пея: радвай се, спасителна вода!
Празникът на света Богородица – Живоприемни източник
Всяка година на Светли петък (първият петък след Великден), Православната църква празнува едно дивно чудо на света Богородица, което се случило през 5 век в Константинопол (днешен Истанбул). Близо до една от неговите порти, в малка горичка имало изворче, чиито води били целебни и вършели чудеса по молитвите на Пресвета Богородица. С времето обаче изворчето обрасло и потънало в забрава. Веднъж един воин, на име Лъв, докато се разхождал, срещнал на това място слепец, загубил пътя си. Лъв помогнал на слепеца да намери пътя, след което човекът го помолил за малко вода. Войникът тръгнал да дири вода и след като дълго се лутал, ето че чул глас: „Императоре Лъве, потърси в гъстака на горичката и ще намериш вода. Занеси на слепеца да пие и после помажи очите му с калта от изворчето. Така ще узнаеш Коя съм. Аз ще ти помогна да построиш храм на Моето име тук, така че всички, които Ме призовават, да получават изпълнение на своите молитви и изцеление на недъзите си”. Този път Лъв намерил изворчето и изпълнил казаното. Слепият тозчас прогледнал и прославил Божията Майка за оказаната му милост. А Лъв впоследствие наистина станал император. Той наредил да почистят изворчето и построил над него храм в чест на Пресветата Дева. Изворът и храмът нарекли „Живоприемни Източник на Пресвета Богородица”. Множество чудеса ставали и стават от водите на благословеното изворче.
Дните на Светлата седмица са по-особен богослужебен период. Цялата седмица до Томина неделя, Църквата смята за един единствен ден на Възкресението, изобразяващ осмия век – блажената вечност, преобразения свят, деня без залез. В тази седмица е нестихваща радостта от Христовото Възкресение, райските двери са отворени, ние сме поканени на брачния пир на божествената любов. Затова и дверите към олтара са непрекъснато отворени. Поведението на християните през Светлата седмица е определено с 66 правило на Шестия вселенски събор: „През цялата седмица – от светия ден на Възкресението на Христа, нашия Бог, до новата света неделя (Томина неделя, б.а.), верните* трябва без пропускане да прекарват свободното си време в светите църкви, веселейки се с псалми, химни и духовни песни, радвайки се и тържествувайки в чест на Христа, слушайки четенето на Божествените Писания и наслаждавайки се на светите тайни, понеже по такъв начин, ние ще възкръснем заедно с Христа. Затова занапред в тия дни по никой начин да не стават конски надбягвания или някакво друго народно зрелище.“ През Светлата седмица не се извършват помени и панихиди, с изключение на погребения и панихида по случай 40-тия ден от представянето в Господа на починалия. Дано пасхалната радост да не отшуми с края на Светлата седмица. Да даде Бог благодатният Му мир винаги да е с нас, непрогонен от нашите грехове. Амин!
Христос воскресе! С „Христос воскресе!“ се поздравяваме не само тази седмица, но и целия следпасхален период, чак до Възнесение.
*верните – така се наричат всички кръстени християни
Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка, и на тия, които са в гробовете, живот дарува.
Макар и в гроб да слезе, Безсмъртне, обезсили силата на ада, и възкръсна като Победител, Христе Боже, като на жените мироносици извика: Радвайте се, и на Твоите апостоли мир дарува, а на умрелите даде възкресение.
Братя и сестри,
С „Христос воскресе!“ се поздравяваме не само тази седмица, но и целия следпасхален период, чак до Възнесение. Но днешните дни – Светлата седмица, е по-особен богослужебен период. Дните до Томина неделя, Църквата смята за един единствен ден на Възкресението, изобразяващ осмия век – блажената вечност, преобразения свят, деня без залез. В тази седмица е нестихваща радостта от Христовото Възкресение, райските двери са отворени, ние сме поканени на брачния пир на божествената любов. Затова и дверите към олтара са непрекъснато отворени. Дано пасхалната радост да не отшуми с края на Светлата седмица. Да даде Бог благодатният Му мир винаги да е с нас, непрогонен от нашите грехове. Амин!
Днес на Литургията вместо Херувимската песен Църквата пее:
Да мълчи всяка плът човешка и стои със страх и трепет и нищо земно да не мисли, защото Царят на царуващите и Господ на господстващите иде да се заколи и даде за храна на вярващите. И пред Него вървят ангелските ликове с всяко начало и власт, многооките херувими и шестокрилите серафими, които закриват лица и пеят: Алилуия, алилуия, алилуия!
Из хвалебните стихири:
Днес гробът държи Този, Който в дланта Си държи творението. Камък покрива Господа, Който е покрил с добродетел небесата. Спи Животът и адът трепери, Адам се освобождава от оковите си. Слава на Твоя промисъл, чрез който си създал вечното упокоение, като си ни дарил, Боже, Твоето всесвето Възкресение от мъртвите.
Тебе, Който се обличаш със светлината като с дреха, Йосиф сне от дървото заедно с Никодим и като Те видя мъртъв, гол, непогребан, жално взе да плаче и нарежда: Уви, пресладки Иисусе! Преди малко слънцето, като Те видя да висиш на кръста, с мрак се покри, земята от страх се разклати и църковната завеса се раздра. Но ето сега Те виждам, как заради мене доброволно прие смърт. Как да Те погреба, Боже мой, или с каква плащаница да Те обвия? С какви ръце да се докосна до Твоето нетленно Тяло? Или какви песни, Милосърдне, да изпея на Твоята смърт? Величая Твоите страдания, възпявам и Твоето погребение с Възкресението и викам: Господи, слава на Тебе!
Днес е Велики Четвъртък – денят, когато Православната Църква възпоменава последните събития от земния живот на нашия Спасител – Господ Иисус Христос. Възпоменаваме измиването на нозете на апостолите, сторено от смирения Богочовек, честваме установяването на Тайнството Свето Причастие (Света Евхаристия) на Тайната вечеря, скърбим за предателството на Юда и състрадаваме на нашия Изкупител, ведно с молитвените Му въздишки в Гетсиманската градина. Сякаш няма друг ден от богослужебните дни на Великата седмица на Господните страдания, наситен с толкова много и различни молитвени последования. Тайната вечеря – вечерята, когато Господ установява Тайнството Свето Причастие, е в центъра на днешния ден. Защото нашия Премил Спасител, отивайки си доброволно от този свят, знаейки за наближаващите Свои спасителни страдания, не иска да ни остави сами. Господ не иска Неговите следовници, Христовите чада, да останат без живителното Му присъствие. И както преди обещава, че ще бъде с нас до свършека на света, така сега изпълнява това Свое обещание. Защото Христос е с нас не само в Своето благодатно учение, Христос е с нас в Тайнството на тайнствата – Светото Причастие. Като преломява и раздава хляба на последната вечеря, Господ казва: „Вземете, яжте, това е Моето тяло.“ После благославя чашата с думите: „Пийте, това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.“ Това чуваме на всяка Света литургия. Под „мнозина“ в Свещеното Писание се разбира „всички“, защото изкупителната жертва Христова се принася за всички живи и починали от всички времена – от създание мира до сега. Но не всички ще усвоят тези изкупителни заслуги на Спасителя. Не всички ще поискат да участват в Тайнството на Господнята вечеря. Защото не просто трябва да пристъпим към Светата Чаша със страх Божий, вяра и любов, ние трябва да пристъпим с чистото съгласие на нашата съвест, умита в благодатните сълзи на покаянието и обновена за нов живот в Христа. Ние, християните, клирици, наследниците на апостолите, извършваме Света Литургия вече повече от 2000 години, в съгласие с наставленията Христови – „Това правете за Мой спомен“. И всеки път принасяме тази вече безкръвна жертва, умолявайки Господ да претвори Светите Дарове – от хляб и вино да ги претвори в Живоносното Тяло и Драгоценната Кръв на Спасителя. Светите отци казват, че цялото мироздание, целият свят, съществува именно за тая служба, за това богослужение. А как не осъзнаваме това къде се намираме, как не осъзнаваме висотата на това богослужение, как не можем да обуздаем ума си да не блуждае, как не можем да накараме устните ни да мълчат, а очите на сърцето ни да търсят божественото? Как си позволяваме да говорим, да вършим ежедневните си дела, да шумим, да се поздравяваме и да небрежим за великото Тайнство на призоваване на Светия Дух? Колко е тъжно, че живеем в църквата, а още не сме облагодатили вътрешната стаичка на сърцата си с тамяна на благоговението. Не е страшно, че не сме научили всичко за богослужението и за вярата – какво да се прави, принадлежим на поколения, живели в атеистично време. Страшно е обаче, че не сме благоговейни, не обръщаме внимание, че ангели, невидими за телесните ни очи, съслужат със свещениците. А често дори им обръщаме гръб и напускаме храма, за да говорим по телефона или заради някаква дребна житейска грижа. Нека знаем, че от момента, когато певците пеят „Иже херувим“, т.е. „Ние, които тайнствено изобразяваме херувимите“, небесата са отворени и Божието присъствие се явява в Светите Тайни. Нека да бъдем благоговейни, в молитви и в мълчание, за да не трупаме още грехове, достатъчни са ни досегашните. И, ако бързаме и имаме наложителна причина, да излезем, когато чуем „С миром изидем“ – „С мир да излезем“. Защото спускането на завесата не е край на службата, ангелите са тук, свещеникът се причастява с Тялото и Кръвта Христови, а за нас е добре да не бъдем нехайни в този велик час. Мнозина се причастяват и днес, и на Велика Събота, и на нощната Пасхална Литургия. Ние знаем, в съгласие със Словото на свети Йоан Златоуст, което свещеникът чете на нощната служба, че всеки, всеки кръстен може да пристъпи към Светата Чаша – и постил, и непостил, и без особена подготовка. Защото Възкресение Христово е Празник на празниците. Но някои пристъпват без изобщо да са се изповядали нито веднъж в годината, може би изобщо в живота си. Не е добре това. Защото е лукавство да се причастяваме по право, заради радостта на най-великия Господски празник, лукавство е да бягаме от Тайнството Изповед и няма да ни е за спасение пристъпването към Светата Чаша без изобщо да сме се изповядвали. Нека това да имаме предвид и така със страх и трепет да извършваме делото на нашето спасение. Нека с мир да присъстваме молитвено и на Тайнството на общия Маслосвет, общото елеосвещение, което Църквата извършва днес. А с осветения елей да се помазваме, когато сме болни. И молитвата, родена от вярата, ще се вдигне до престола Божий. Особено когато призоваваме молитвеното застъпничество на Онази, на Която Господ ни предаде за осиновение – Майката Божия, Майка на всички вярващи в Нейния Син и наш Бог. По молитвите на Света Богородица и всички светии Господ да закриля и пази Светата си Църква и Своето малко стадо. Амин!
Страстната седмица е седмицата на Христовите страдания – седмицата преди Възкресение. Богослуженията са продължителни, с прочит на много евангелски откъси и е редно, колкото ни позволяват обстоятелствата, да присъстваме в храма.
Според богослужебния устав на Велики Понеделник, Велики Вторник и Велика Сряда сутрин се служи Преждеосвещена литургия. Както знаем, на тази служба Свети Дарове са претворени в предходната неделя – в случая Цветница. Можем да пристъпим към Свето Причастие, ако имаме нужната подготовка – пост, покаяние, изповед. В неделя вечерта на Цветница, в понеделник вечер и вторник вечер се отслужва Последование на Жениха. Възпоменават се библейски лица, събития и притчи, свързани тематично с предстоящия арест и страдания на Господ Иисус Христос – праведният Йосиф, защото той е продаден от братята си за 20 сребърника, както Господ е продаден за 30 сребърника; притчата за 10-те девици и притчата за талантите, символизиращи нуждата от духовна бдителност; Страшният съд; помазалата нозете на Господ с миро жена, която по този начин Го подготвя за погребение. На Велика Сряда за последен път в рамките на поста се отслужва Преждеосвещена литургия. Вечерта има Малко повечерие, чиято основна тема от богослужебния текст е предателството на Юда.
Носен на небесата върху престол, а на земята върху осле, Христе Боже, прие хвала от ангелите и прослава от децата, които Ти викаха: Благословен си Ти, Който дойде да призовеш Адама.
Проповед на Цветница
Братя и сестри,
Празничният Вход Господен в Йерусалим е единственият момент, когато смиреният и кротък Богочовек реши да приеме похвала и радостни приветствия. И това Господ стори, за да се сбъднат Писанията. Защото знаем, че в древност свети пророк Захария беше описал, че Царят – Христос иде при дъщерята Сионова – Църквата, яхнал осле. Възторжени тълпи посрещат Месията, Избранника, за Когото мнозина мислят, че ще създаде славно царство и ще прогони далеч омразните римляни. Вестта за възкресяването на четиридневния Лазар е стигнала надлъж и шир.
Когато бяха на път, възлизайки за Йерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни, и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него: Ето, възлизаме за Йерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците, и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне. Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Йоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме. Той ги попита: Какво искате да ви сторя? Те Му рекоха: Дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти. Но Иисус им рече: Не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Те отговориха: Можем. А Иисус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите, но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене, сядането е на ония, за които е приготвено. И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова и Йоана. А Иисус, като ги повика, рече им: Знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях. Но между вас няма да бъде тъй: Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга, и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб. Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.
Братя и сестри,
Ние чухме живоносните слова на нашия Спасител Иисус Христос: „Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде като слуга, и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб“. Така нашият Премил Изкупител отговаря на искането на апостолите Иаков и Йоан да седнат отляво и отдясно на Христа край престола на славата Му. Какво ще рече да сме слуги, да сме роби? Ще рече да сме роби Христови, да служим на ближния в име Христово. Всичко да правим, не като за пред нашия началник в света, а пред Великия Пастиреначалник Христа. Целият ни живот да е обърнат към изпълнение на Божиите заповеди. Молитвата „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния“ да не слиза от устата и сърцето ни. Да помним, че тукашният живот е кратък и е врата към вечния живот, където сме призвани за вечно блаженство в Христа, ако изпълним Неговите повели. Покаянието, истинското покаяние, ни прави малки в нашите собствени очи. То задушава вечно избуяващия плевел на тщеславието и осъждането. Да съкрушим нашата чудовищна гордост, която ни кара да се осъзнаваме като първи, най-важни, най-нужни за Бога и хората, най-праведни и незаменими. Да принесем плод на покаяние – ето това е нашият стремеж, стремежът на всеки, който иска да бъде жител на небето. Да престанем да се взираме в тленните и суетни земни блага, да благославяме ония, които ни тормозят, като наши благодетели, защото така ни напомнят, че нашето царство не е от този свят. Да правим милостиня – скрито, с разсъдителност, като знаем, че сме раби негодни. Да не пренебрегваме молитвите – утринни, вечерни, поклоните, четенето на духовна литература, беседите за вярата, като се молим Богу да ни укрепи в това зловещо, бездуховно и страшно в своето отстъпление време. Да помним, че иде час и дошъл е вече, когато неистината сяда на мястото на истината и правдата, тържествува в целия свят – от медии, университетски катедри, законодателни решения, а дори и от църковния амвон. Да се държим о светото Православие, учението на нашия Господ Иисус Христос, предадено в Свещеното Писание и Свещеното Предание, като помним, че за едното стоене във вярата ще се увенчаем с венци. Да се молим и за чадата си, защото децата са най-уязвими от безмилостната подмяна на ценности и най-лесно са манипулирани и могат да бъдат унищожени духовно. Да помним, че ние сме Христови, и Христос трябва да е център на нашия живот. Христос даде откуп за нас Своята Кръстна жертва. Пътят към рая е отворен, но пак се искат усилия, усилия и благочестив живот – живот на осъзнато покаяние и безропотно приемане на скърбите в Негово име, за да вървим по трънливия Голготски път на спасението. Ето, днес честваната света Мария Египетска, великата отшелница, просияла в святост, въздигната в Небесния чертог бивша блудница, днес честваната прославена подвижница е точно пример за рабиня Христова, за Христова послушница. Тя е послужила Господу след покаянието си с пост и молитва, а молитвата й е била за целия свят, който „лежи в злото“. Защото, когато светиите се молят, те се молят не просто за себе си, тяхната благодатна молитва покрива целия грешен свят. Те не са изолирани егоистично, изграждащи собственото си спасение, те са молитвени светила, които изпросват от Господа още време, още спокойни дни, още покаяние, още мир за грешния ни свят. Господ да ни помилва и спаси, да ни съхрани, да опази Своята Църква, по молитвите на Майката Божия, на света Мария Египетска и на всички Свои светии. Амин!