Матей 6:14-21

         Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец, ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.
         Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерните; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда.
          А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно, и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
          Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат, но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат, защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

  В Името на Отца и Сина и Светия Дух!
                                  Братя и сестри,
          Без прошка няма християнство. Без прошка няма любов. Без прошка е невъзможно спасението. Без прошка не ще бъдат простени и нашите грехове. Без прошка не можем да пристъпим към единението с Христа в Светата Чаша!
          Сам Господ казва: „ако простите на човеците, и на вас Бог ще прости“.
          Защото нашата вяра е вярата на опрощението. Христовото учение е учението, което разяснява, че миналото може да бъде зачертано. Да, всичко лошо изчезва в мига, когато от сърце си кажем „Простено – прости“. Защото няма как да обичаме Бога, Когото не виждаме, ако таим омраза към ближния, който е до нас.
          Нека смекчим сърцата си за прошка, а не за безчувствие и измамно съзнание за нашата непогрешимост.
          Всички сме много грешни. А Бог ни търпи – праведните обича, грешните милва и всички призовава към спасение.
          Да не се леним да търсим прошката. Защото колкото прощаваме, толкова и Отец ще ни прости. И не само в днешния ден, но и във всеки момент да бързаме да се сдобрим и да поискаме прошка. Защото знаем от житията – някои са се спасили, точно защото са дали опрощение.
           Ако нямаме прошка – нито молитвата, нито поста, нито добрите дела ще ни бъдат от полза.
Да очистим сърцата си с благоуханието на прошката, та да молим благодатта да дойде в нас.
           Иска се само да простим!
           На вечернята в днешния ден всички си дават взаимно опрощение. Така ознаменуваме началото на поста с чист духовен взор, победили всяка злост и неприязън.
          Честит възкресен ден на всички!
         Божието благословение да е с всички вас! Амин!

Копирайте: Проповед на Неделя Сиропустна, 2016

към Начало

     Единствен Създателю, Който управляваш всичко с дълбока мъдрост и човеколюбие, и Който даваш на всеки потребното; упокой Господи душите на Твоите раби, защото те възложиха надеждата си на Тебе – нашия Творец и Бог.

    Любовта, която е “свръзка на съвършенството” (Кол.3:4), любовта, която „никога не отпада” (Кор. 13:8) е нашият постоянен, вложен от Бога стремеж да обгрижваме своите близки, така както е било приживе. Още повече, че имаме уверението на Господ Иисус Христос, че Бог „не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи„ (Лук. 20:38). Ето – за тях, вечно живите във вечния живот се молим, за тях четем псалми, в тяхно име раздаваме милостиня, така както повелява Свещеното Писание: „Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост” (Сир. 7:36). А в Товит (4:17) пише „Раздавай хлябовете си при гроба на праведните”.  И Иуда Макавей принесе умилостивна жертва за починалите – „той мислеше, че на умрелите в благочестие е приготвена превъзходна награда – каква света и благочестива мисъл! – затова принесе за умрелите умилостивна жертва, да бъдат освободени от грях.” (2 Мак.12:45). Имаме пред очи и думите на свети апостол Павел за праведния Онисифор: „Господ да му даде да намери милост у Него в оня ден” (2 Тим.1:18). По същество това е кратка заупокойна молитва, насочена към добра отсъда в часа на Съда.

Има още →

      Лука 15:11-32

          И Господ още каза: един човек имаше двама сина, и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота.
Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно. А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда, и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини, и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше.
          А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син, направи ме като един от наемниците си.

Има още →

           На 10 февруари, храм „Свети Харалампий”, кв. Болярово (Хасково), чества своя храмов празник.
          Хасковското духовенство в съслужение почете празника предходния ден  с тържествена вечерня.
           На днешния ден бе отслужена Света литургия и след нея се освети донесения от богомолците мед.
           Свети Харалампий е живял през трети век. Той е епископ, лечител и чудотворец, с молитви изпросвал плодородие и дъжд, изцелявал много болни. Светията достигнал достопочтена старост – на 113 годишна възраст приел мъченическа смърт за изповядване на Христовата вяра.
          Лечебната сила на меда, осветен на този ден, иде от знанието, че приживе този изряден постник е вкусвал съвсем оскъдна храна, сред която е медът.

            Твоят мъченик, Господи, Харалампий, при своето страдание прие нетленен венец от Тебе – нашия Бог, защото като имаше Твоята подкрепа, мъчителите повали и сломи на демоните безсилната дързост: по неговите молитви спаси нашите души.

Иконата е копирана от http://www.icon-art.gr

към Начало

Сретение Господне – 2 февруари

         Според еврейския закон, щом момчето стане на 40 дни, родителите му да го отнасят в храма да го представят пред Бога. На 40-ия ден от Рождението на Божествения Младенец, света Богородица и праведният Йосиф Го отнесли в Йерусалимския храм.
          По Божие внушение старецът Симеон, който чакал обещания Спасител от дълги години, отишъл в храма по същото време. Като Го взел  на ръце, рекъл: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром, защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи..“ (Лука 2:29-31)
Свети Симеон е наречен Богоприимец, защото дочакал раждането на Христос, приел в ръце Богомладенеца и гласно потвърдил, че Спасителят вече е дошъл. Заедно със свети Симеон и пророчица Анна възхвалила Бога. Църквата възпоменава това събитие като Сретение Господне. Думата „сретение” означава среща, заради посрещането на Иисус Христос в храма от свети Симеон и пророчица Анна.

Свети Харалампий – 10 февруари

          Свети свещеномъченик Харалампий бил епископ в Магнезия, Мала Азия, смел проповедник на вярата. Изправен на съд, напразно бил увещаван да се поклони на идолите. Предаден бил на страшни мъчения, но раните му по чудесен начин заздравявали. Мнозина езичници, като гледали твърдостта на вярата му и чудесното оздравяване, повярвали и били предадени на смърт.
           Осъден на посичане, свети Харалампий издъхнал, преди мечът да го докосне, по времето на Септимий Север в 198 година на 113 години.

Задушница – 18 февруари

Неделя Месопустна (Месни заговезни)
19 февруари

      Неделя Сиропустна (Сирни заговезни)
26  февруари

             На вечернята на Неделя Сиропустна се извършва взаимно опрощение. Затова Сирни заговезни е наречен денят на прошката.

към Начало

Лука 18:10-14

          Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.
          Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.
           А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!
           Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня, понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат.

В Името на Отца и Сина и Светия Дух!

          Боже, бъди милостив към мене грешния!
          С тези думи на дълбоко и искрено разкаяние, един грешник –митар, ще рече бирник, измъчил с данъци десетки люде, презрян чиновник на римската власт, с тези думи на покаяние грешникът е оправдан. Христос казва, че си отиде оправдан повече, отколкото другия.

Има още →

         Радвай се благодатна Богородице Дево, защото от тебе изгря Слънцето на правдата, Христос Бог наш, Който просвещава намиращите се в тъмнина. Весели се и ти, старче праведни, приел в обятията си Освободителя на нашите души, Който ни дарява възкресение.

Слово за Сретение Господне

          Днес празнуваме представянето на четиридесетдневния Богомладенец в храма. Честваме преблагословената Владичица, понесла на ръце невръстния Спасител. Прекланяме се пред Законодателя, изпълнил закона, който Сам е дал. Тържествуваме Светата Дева, смирила се да пристъпи към очистване, от което не се нуждае – поради чудната тайна на Рождеството. Покланяме се на праведния Йосиф Обручник, довел Богомладенеца и Майка Му в Йерусалим и всеотдайно погрижил се за тях.
            Пророчеството се е сбъднало – престарял, ронещ се от грохналост, свети Симеон дочаква обещаното – да види с очите си Спасителя на света.
             Затова и се обръща към Младенеца с думите: „Сега отпускаш Своя раб, Владико, смиром..“
             А ето – и Пророчица Анна, Фануиловата дъщеря, свидетелства, че Бог е сред нас.
             А пречистата Дева узнава от Богоприимеца Симеон, че меч ще прониже душата й. Така и в радостта има горчивина на предуказаната скръб, на разбитото майчино сърце край Разпятието на Безгрешния.
              Дошли сме тук, за да почетем сретението, ще рече срещата на древния закон в лицето на свети Симеон  Богоприимец – среща с новото благодатно време на избавлението.

Копирайте Слово за Сретение Господне

Иконата е копирана от http://www.rosinform.ru

към Начало

           Трите превелики светила на трисияйния Бог, просветили света с лъчите на божествените догмати, медоточните реки на премъдростта, напоили цялото творение с водите на богопознанието, Василий Велики, Богослова Григорий заедно със славния Йоан с език златословесен – нека всички, които обичаме словата им, да се съберем и с песни да ги почетем, защото те винаги се молят за нас на Светата Троица.  

Иконата е копирана от http://www.toshev.blogspot.bg

към Начало

28 януари

Тропар на преподобни

           Боже на нашите отци, Действащ винаги с нас по Твоята кротост, не ни лишавай от Твоите милости, но по техните молитви в мир насочвай нашите души.

          На 28.01. Църквата почита учителите на крайния Изток – боговдъхновени книжовници, чудотворци, аскети и светители, просияли със святост, дивни Божии угодници, облагодатени съсъди на ранната църква в Сирия (4 век), там където и днес земята се напоява с кръвта на стотици мъченици.

Иконата на свети Ефрем е копирана от http://www.vyksa-eparhia.ru
Иконата на свети Исаак е копирана отhttp://www.st-alipy.ru

към Начало

            Пастирската лира на твоето богословие победи тръбите на ораторите, защото извираше от дълбините на Духа – така твоята проповед ставаше по-добра. Но моли Христа Бога, отче Григорие, да се спасят нашите души.

            На днешния ден, 25.01., Църквата отдава почит на свети Григорий Назиански, наречен Богослов, родственик на светии и близък приятел на свети Василий Велики, боговдъхновен християнски писател, изтънчен поет, задълбочен философ, блестящ ерудиран светител на четвъртото столетие, съумял най-прецизно да формулира християнските истини и да опровергае тогавашните лъжеучения, посветил целия си богоумъдрен живот на Църквата и на Христовото паство. Знае се, че когато отива в Константинопол, целият столичен град е бил под влияние на арианската ерес, а когато си тръгва оттам, всички вече били обърнати към истината от боговдъхновеното му слово. От догматическите му съчинения с най-голяма слава са „Пет слова за богословието“, където сякаш е най-блестящото догматическо изложение за тайните на Света Троица – опровержение на разпространените тогава заблуди. Неговите съчинения се ползват и от християнските мислители от по-късно време. Нека не забравяме свети Константин – Кирил Философ, създателят на нашата азбука, който почти изцяло построява своите аргументи при спора със сарацини и евреи върху изложенията на свети Григорий Богослов и в цялост усвоява неговите философски и реторични похвати.
Неслучайно Църквата заслужено дава названието „Богослов“ на смирения Григорий. Богослов е наречен четвъртият евангелист – великият Йоан, прозрял най-дълбоко в Божиите тайни. Същото име е дадено и на духовния светилник на 11-ти век – свети Симеон Нови Богослов.

догмат – основна верова истина

Назианс – древен град в Мала Азия

към Начало