
Тропар на преподобни
Боже на нашите отци, Действащ винаги с нас по Твоята кротост, не ни лишавай от Твоите милости, но по техните молитви в мир насочвай нашите души.
На 28.01. Църквата почита учителите на крайния Изток – боговдъхновени книжовници, чудотворци, аскети и светители, просияли със святост, дивни Божии угодници, облагодатени съсъди на ранната църква в Сирия (4 век), там където и днес земята се напоява с кръвта на стотици мъченици.
Иконата на свети Ефрем е копирана от http://www.vyksa-eparhia.ru
Иконата на свети Исаак е копирана отhttp://www.st-alipy.ru


Пастирската лира на твоето богословие победи тръбите на ораторите, защото извираше от дълбините на Духа – така твоята проповед ставаше по-добра. Но моли Христа Бога, отче Григорие, да се спасят нашите души.
На днешния ден, 25.01., Църквата отдава почит на свети Григорий Назиански, наречен Богослов, родственик на светии и близък приятел на свети Василий Велики, боговдъхновен християнски писател, изтънчен поет, задълбочен философ, блестящ ерудиран светител на четвъртото столетие, съумял най-прецизно да формулира християнските истини и да опровергае тогавашните лъжеучения, посветил целия си богоумъдрен живот на Църквата и на Христовото паство. Знае се, че когато отива в Константинопол, целият столичен град е бил под влияние на арианската ерес, а когато си тръгва оттам, всички вече били обърнати към истината от боговдъхновеното му слово. От догматическите му съчинения с най-голяма слава са „Пет слова за богословието“, където сякаш е най-блестящото догматическо изложение за тайните на Света Троица – опровержение на разпространените тогава заблуди. Неговите съчинения се ползват и от християнските мислители от по-късно време. Нека не забравяме свети Константин – Кирил Философ, създателят на нашата азбука, който почти изцяло построява своите аргументи при спора със сарацини и евреи върху изложенията на свети Григорий Богослов и в цялост усвоява неговите философски и реторични похвати.
Неслучайно Църквата заслужено дава названието „Богослов“ на смирения Григорий. Богослов е наречен четвъртият евангелист – великият Йоан, прозрял най-дълбоко в Божиите тайни. Същото име е дадено и на духовния светилник на 11-ти век – свети Симеон Нови Богослов.
догмат – основна верова истина
Назианс – древен град в Мала Азия

Споменът за праведника е с похвали: за теб е достатъчно Господнето свидетелство, Предтечо, защото наистина си се показал най-почитан сред пророците, като си се удостоил да кръстиш в Йорданските води Проповядвания. Ти с радост пострада за истината и благовести на затворените в ада явилия се в плът Бог, Който взима върху Си греха на света и ни дарява велика милост.
На Ивановден по традиция град Хасково чества бележито събитие – освобождаването на града от османско владичество с победоносния ход на руските войски, влезли в града на 20.01.стар стил / 07.01.нов стил 1878 година.
Иконата е копирана от www.dodiividi.blogspot.com
– ето сърцевината на християнския морал. Защо толкова често вместо да сме милостиви, вместо да се молим за съгрешилия, изпадаме в осъждане, гневни упреци и дори злорадство. Знаем от житията, че древните отци са плачели, виждайки греховете на своя брат. А ние сякаш се насърчаваме в злоба и злорадство, в обиди и насмешки, сякаш в някаква наслада разказваме и показваме чуждите грехове.
Какво ни ползва това като християни? Немилосърдието показва нисък духовен ръст или изобщо липса на духовен ръст.
Немилосърдието не подобава на човек, който е тръгнал по стъпките на Всемилостивия.
Немилосърдието изобличава всеки, който е чул не само с телесните си уши евангелската повеля: „Не съдете, за да не бъдете съдени“(Матей 7:1-6).
Немилосърдието е стрела, насочена към самите нас.
Немилосърдието показва, че ние, незнайно защо, се имаме за нещо повече от падналия в грях престъпник, прелюбодеец или крадец.
Бързи на гняв и лишени от милост, ние сякаш показваме на дело, че не следваме закона на любовта.
Последното нещо, за което се сещаме, е молитвата за падналия брат.
А първото е злорадството, кипящо от грехопадналото ни сърце.
Трябва да помним, че Бог ще бъде милостив с нас в степента, в която сме били милостиви с всички, които подлежат на същия съд Божи – всички човеци.
Нека не бързаме да хулим и сплетничим. Нека не заемаме ролята на съдници и отмъстители.
Да имаме милост към грешника – още повече, че самите ние също сме грешници, и макар не точно в този грях, но много други грехове, укрити за света, живеят в нас.
Най-добре би било, разбира се, да отбягваме всеки разговор и ситуация, които ни водят до разкриване на чуждия грях. Но това не винаги е възможно. Дори пред телевизора насищаме сетивата си с толкова много мерзост, насилие и злоба, че трудно можем да бъдем равнодушни.
Но Христос ни призовава да оставим Съда на Него – Безгрешния, Който стана човек и добре познава човешкия свят и човешките немощи.
Да не забравяме, че сатаната три пъти дръзна да се доближи и да изкушава Спасителя. И ние, разбира се, сме подложени ежеминутно на изкушения.
Но на това изкушение – дали да проявим милост и състрадание или ще се включим към хора на оплювателите и самозваните съдници – това изкушение твърде често ни връхлита.
Да имаме ясен и готов отговор. А той е:„Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ни!“
Иисусовата молитва ще даде мира, който ни е отнет от тъжната вест за нечие голямо и гибелно прегрешение. Молитвата ще ни върне благодатта, така както тихо езеро се успокоява след хвърлен в него камък.