Честит празник!

          Като почитаме вашия честен събор и празнуваме вашата свята памет, български светии, усърдно ви молим: молете Господа за всички, най-вече за нашите ближни, да се запази българската земя от всяка беда и народът да се утвърди навеки в православната вяра и като преживеем благочестно в мир живота си, заедно с вас да достигнем Вечното Отечество в Блаженото Царство на Христа Бога!

Иконата е копирана от http://www.pravoslavieto.com

Поучително слово в началото на Петровия пост

Братя и сестри,

              Започна благодатното време на Петровия пост. Това е време за милостиня, въздържание от клюки и осъждане, вглеждане в нашите немощи и недостатъци. Изглежда е най-трудно да видим тези немощи. Винаги мислим, че сме прави. И тъй като сме в Църквата и сме прави, това ни дава основание да смятаме, че сме уредили отношенията си с Бог и ще се спасим, след като нямаме кой знае какви грехове.
            Невиждането на собствените грехове и слабости е болест, духовна болест, и трябва да се молим за нейното преодоляване. Така и фарисеинът се е молил: „Боже, благодаря Ти, че не съм като другите – неправедни, грабители… Постя два пъти седмично …“
            Да се пазим от фарисейщината, от духовното лицемерие, което може само да ни донесе осъждане.
             Да не гледаме чуждите немощи, а своите собствени. И най-вече да се молим Бог да ни открие истинските духовни язви, които ние не съзираме. Амин!

         Поместваме Заключение на книгата „ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО“ на митрополит Инокентий (Вениаминов) Предишните четири глави може да откриете на страницата Образователни теми:

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

             Братя! Доколкото можах, ви показах пътя за Царството Небесно и вече сами можете да ви­дите, че:

1. Без вяра в Иисус Христос никой не може да се върне при Бога и да влезе в Царството Небесно.

2. Никой, дори и да вярва в Христа, но ако не постъпва и не живее така, както Той е живял и постъпвал на земята, не може да се нарече Негов ученик и следователно няма да може да живее с Него на Небето.

3. Никой без помощта на Светия Дух не може да върви след Христа.

4. Който иска да получи Светия Дух, трябва да се възползва от даруваните ни от Господа за тази цел средства.

   Има още →

Матей 10:32-33, 37-38

           И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен, а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен. Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.

           На Тебе, Който по целия свят с кръвта на Твоите мъченици, като с багреница и висон Си украсил Твоята Църква, викаме: Христе Боже, изпрати щедростите Си на Твоите люде, дай на Твоя народ и на нашите души велика милост.

Всички светии,
молете Бога за нас…

             Светиите – по-живи от живите, по-близки от близките – нашето небесно семейство, предстоят пред Божия престол и се молят за нас. И в най-тежките и скръбни часове на живота ни от небесата към нас са обърнати с любов и грижа техните погледи. Често по техните молитви Бог съкращава някое наше изпитание. Те са безсмъртните светила на вярата, увенчани с нетленни венци в царството на вечния ден без залез, те са нашите истински сродници по дух и по плът, които копнеят да ни видят избавени от теготата на греха.

Има още →

3 юни – Неделя на Всички светии 

            На Неделя първа след Петдесетница, 3 юни през тази година, Църквата чества всички светии, угодили на Господа – всички пророци, апостоли, мъченици, светители, патриарси, равноапостоли и всички праведници, които предстоят пред Божия престол и се молят за грешния свят.
              От първата неделя след Петдесетница, всяка година, започва Петровият пост, който завършва с празника на светите Първовърховни апостоли Петър и Павел. Тази година Петровият пост започва на 4 юни.

10 юни – Неделя на Всички български светии

             През 1954 г. Светият Синод на Българската православна църква определи Неделя втора след Петдесетница да е празник на всички български светии и всички светии, просияли на нашата земя. Това е подвижен празник, който през 2018 година се пада на 10 юни.

Има още →

           Поместваме продължение на четвърта глава на книгата „ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО“ на митрополит Инокентий (Вениаминов):

             Всяка вярна душа ще се изпълни с Духа, ако е очистена от грехове и не е претоварена, и не е затворена поради самолюбие и гордост. Защото Светият Дух винаги ни окръжава и желае да ни изпълни, но злите ни дела, ограж­дащи ни подобно на каменна и яка стена, като злобни стражари не Го допускат и Го отдалеча­ват от нас. Всеки грях може да отдалечи от нас Духа, но особено противни са Му телесната не­чистота и духовната гордост. Светият Дух, ка­то най-съвършената чистота, съвсем не може да пребивава у човек, осквернен от грехове. А и как може Той да бъде в сърцето ни, когато то е изпълнено и претоварено от различни гри­жи, желания и страсти?
           Затова:

1. Ако искаме Духа, Който получаваме при кръщението ни, да не си отиде от нас, или ако искаме да Го получим отново, сме длъжни да сме чисти по сърце и да пазим телата си от блуд, защото сърцето и тялото ни трябва да бъ­дат храм на Светия Дух. Който е чист по сърце и не е осквернен телом, у него ще влезе Духът и ще завладее сърцето и душата му, стига само този човек да не се надява на своите добри де­ла и да се хвали с тях, тоест да се смята за дос­тоен да получи даровете на Светия Дух като заслужена награда.
   Ако ти, за нещастие, си осквернил и разтлял сърцето и тялото си, то тогава се постарай да се очистиш чрез покаяние, тоест престани да грешиш и в съкрушение на сърцето се разкай за това, че досега си оскърбявал Бога – твоя любвеобилен Баща; кай се и започни да живе­еш по-боязливо — тогава и ти ще можеш да по­лучиш Светия Дух.

   Има още →

Честит да бъде рожденият ден на апостолската ни църква!

            Когато слезе и смеси езиците, Всевишният раздели народите, а когато раздаваше огнените езици, към единство повика всички, затова единогласно славим Всесветия Дух.

Прочетете Петдесетница. Основаване на Църквата

Стенописът е копиран от www.steuphemia.org.au

Петдесетница (Света Троица)

Честит да бъде рожденият ден на апостолската ни църква!

         Благословен си, Христе, Боже наш, Който показа рибарите премъдри, като им прати Светия Дух и чрез тях улови света, Човеколюбче, слава на Тебе!

 Братя и сестри,

           Живата вода, обещана от Спасителя Христос, е благодатната сила на Светия Дух, Който е изпратен от Отца на празник Петдесетница. Христос се възнесе на небето, от което никога не е отстъпвал като Бог, за да може Утешителят, обещан от Него, да бъде пратен.
И Светият Дух, Който слиза във вид на огнени езици над учениците и над Божията Майка в йерусалимската горница, дава могъщата сила на апостолската проповед – божественото знание, на което не може да се противостои.
             И от този миг – денят на Петдесетница, виждаме учениците, които при страданията на Христос се бяха заключили, поради страх от юдеите – виждаме учениците като богомъдри и неустрашими проповедници на евангелието, за което се сдобиват с мъченическа смърт.
              Тази жива вода – благодатният извор на Светия Дух, не спира да извира от тайнствения, мистически живот на Църквата Христова, според Господнето обещание, че Той ще бъде с нас до свършека на света.
            Защото всяко тайнство – кръщение, венчание или ръкоположение, всяка молитва, всеки водосвет струи изобилно същите благодатни струи на Светия Дух, Който слезе над учениците на петдесетия ден след Пасха.
             И всички ние се освещаваме и облагодатяваме с благодатните дарове на Духа, щом сме тук и щом участваме в светотайнствения живот на Църквата.
Днес е рожденият ден на Христовата Църква, на която портите адови няма да надделеят, рожденият ден на спасителния духовен кораб, съграден да понесе призваните от всички времена, приютени в него сред бурното море на духовната лъст, съблазън и мрак. Затова и казваме, че Църквата е една непрестанна Петдесетница.
               Младенческите дарби са заглъхнали и е останала по-голямата от всички – любовта Христова, която никога не отпада. Тази любов Христова е знак, белег на Духа в нашите сърца. Ако я имаме, значи у нас блика живоносния извор, превръщащ се в река от жива вода.
               Затова братя и сестри, да се стараем да придобием любовта Христова, която е над всичко. И тази любов ще ни даде взор, според който всеки е наш брат, защото носи Божия образ, всеки е важен и ценен в Божиите очи и всеки излъчва светлина. Ако виждаме така света и ако жалим немощните, без да ги осъждаме, значи благодатта на Светия Дух е в нас.

            Честит празник! Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа, любовта на Бога и Отца и Причастието на Светия Дух да е с всички нас. Амин!

Копирайте Проповед на Петдесетница

Иконата е копирана от https://commons.wikimedia.org

Братя и сестри, 

             Днес е Задушница – денят, когато Църквата ни призовава да се помолим за починалите наши сродници. И както приживе сме имали грижа за тях, тази грижа продължава и сега, когато са отходили във вечния живот.
              Да не забравяме и думите на свети апостол Павел, поменал Онисифор заради добрите му дела:„Нека Господ му даде да намери милост у Него в оня ден“. Оня ден е Съдният ден, и ние молим милост за покойните, милост и прощение на греховете им, уповавайки се на Божието всемилосърдие.
             Да подаваме милостиня в тяхно име, за техен упокой, да четем редовно псалтир със заупокойни молитви, да записваме имената им в Църква за поменаване по време на светата Литургия – ето какво можем да сторим за онези, които не са вече при нас.
             А на Господ на милостта и любовта се молим да опрости всяко волно и неволно тяхно прегрешение, сторено през земния им живот и да ги посели в място злачно, блажено и спокойно, където няма скръб и въздишка, а живот безкраен.
             Да правим панихиди и записваме имената на онези, които макар и кръстени, нямат роднина, или близките им не са вярващи и не ще го сторят – ето още едно наше задължение, наш дълг – да сторим милост на онези, на които няма кой да стори милост.
             И според това как сме се грижили за живи и покойни, Бог ще отреди и нашата отсъда в онзи ден. Амин!