Упокои се в Господа йеромонах Антим от Кричимския манастир
Архив на: svetlinatanahrama
Свети пророк Илия
Тропар, глас 4
Ангел в плът, основа на пророците, втори предтеча на Христовото пришествие е славният Илия, който изпрати свише благодат на Елисей, за да прогонва болестите и прокажените да очиства, затуй и за почитащите го той лее изцеления.
Кондак, глас 2
Пророче и предзрителю на великите дела на нашия Бог, велик по име Илие, който само със словото си възпря дъждовните облаци, моли за нас единствения Човеколюбец.
Иконата е копирана от http://www.vimaorthodoxias.gr
Света великомъченица Марина
Избавила си се мъжествено от лукавството на врага, победила си съюзилите се с него и от Бога си приела изобилна благодат да прогонваш от верните смъртоносните болести. Затова, моли се на Господа за нас, Марино славна!
Братя и сестри,
Господ Иисус Христос чрез своя апостол възвестява свободата на всички човеци, създадени по Божий образ: „Няма вече юдеин, нито елин, няма роб, нито свободник, няма мъжки пол, нито женски – всички сме едно в Христа Иисуса.“
Да, всичко пред Бога сме равни, Бог обича всинца ни. Бог не гледа на лице – всеки, който Го люби и изпълни заповедите Му е добре дошъл в Божия чертог.
Дори и крехкият женски пол Бог дарява със сили и безстрашие в изповядване на вярата. Църквата е отворена за всички – всеки може да изповяда Христос и да влезе в нея, всеки би могъл, при действие на Божията благодат дори да възрастне до мъченик.
Днес честваме света Марина – нежната 16-годишна девойка от езически род, с езическо възпитание, от малка научена да вярва в множество богове, астрологии, хиромантии, прераждане. Ето, сред всички тия заблуди е израстнала младата Марина, те са били част от възпитанието на езичниците, така както за съжаление са част и от днешните представи на нашето бездуховно неоезическо общество. Дъщеря на езически жрец, тя посреща първите си гонения и несгоди от собствения си баща, подобно на света Варвара, която дори била изтезавана собственоръчно от обезумелия в злобата си баща.
Научена в истините на Христовата вяра, тя още не е кръстена, когато трябва да защити вярата си. Света Марина, наречена великомъченица заради великите си страдания и заради множеството, обърнато към Христа при тези мъчения, света Марина – 16-годишното девойче, устремено да се уподоби на мъдрите девици, превърнало се в чист и благословен съсъд на Божията светлина, понася нечувани мъчения с желязо, огън и вода.
Ако отворим днешните учебници, ще прочетем по литература, че житията на светиите съдържат стереотипи и щампи. Винаги има чудеса или мъчения, които са тежки, ще прочетем, че това са едва ли не необходими шаблони на поведение – описаният светия е измъчван все по-страшно и тежко, Бог изцелява раните му и мнозина се обръщат към вярата.
Предполага се, че това са разкрасени, повтарящи се форми във всяко житие. Но длъжни сме да знаем истината. Житията наистина изобилстват от чудеса и това е съвсем естествено, защото Бог твори чудеса чрез молитвите на Своите светии. В житието на всеки мъченик са описани страданията му, но това не е шаблон, не е преувеличение, точно обратното – не винаги е предадена изцяло и в подробности многочасовата, многодневна, понякога и многомесечна мъка на мъченика за вярата. Защото светците са страдали и са усещали болка, но подкрепяни свише са устоявали в подвига. Не само че няма преувеличения, дори много често не са описвани изцяло и докрай техните мъченически подвизи.
Така девойчето Марина от Антиохия Писидийска скланя накрая след много дни нечовешки мъчения глава пред меча на палача.
По нейните молитви Господ да ни прости и помилва, да ни облагодати и вдъхне сили да изповядваме поне мъничко вярата с нейното дръзновение. Амин!
Иконата е копирана от http://www.ok.ru
Свети мъченици Кирик и Юлита
Братя и сестри,
Много прославени мъченици, дали живота си за Христа, са споили с кръвта си Светата Църква. Мъчениците в Христа са най-благолепно украшение на Невестата Христова – Църквата.
Днес честваме светите Кирик и Юлита, майка и син, принесли себе си в жертва свята пред Божия престол в дните на най-свирепото гонение от раннохристиянско време. Техният мъченически подвиг се отнася към 305 г. в град Тарс, където е роден свети апостол Павел и където благовестието иде твърде рано.
Когато започват ужасните мъчения над майка му, малкият тригодишен Кирик започва да плаче и да вика: „Аз съм християнин! Пусни ме при майка!“
А езичникът Александър, изпълняващ специална длъжност като разследващ християните по малоазийските градове, блъсва детето по високите стъпала на съдилището. Така свети Кирик пръв е призован при Господа, а след ужасни мъчения и богомъдрата Юлита е посечена с меч.
И макар това мъченичество да се случва преди 17 века, макар и да се удивляваме на мъжеството на Христовите угодници от ония времена, нека помним, ние не сме просто познавачи на историята на християнството, ние носим и изповядваме същата вяра, както са я изповядвали майката и богоносният й син. Ние сме наследници, съпричастни на техния мъченически подвиг. И ако нямаме сили да понесем каквото и да е неудобство заради Христа, то нека поне да изповядваме вярата така, както са я изповядвали светите мъченици.
Защото и сега има твърде много идоли и макар никой да не ни насилва, то ние сами скланяме към тях, скланяме към неверни и нечестиви учения, скланяме към фикции, без които не можем дори един ден, пилеем безценното си време – време за покаяние и придобиване на вечния живот, пилеем го в сериали, чревоугодие или престой в социалните мрежи.
Лениви за духовен живот, ние не виждаме собственото си бедствено положение, а се занимаваме с клюки и осъждане.
Дано Господ да ни прости и вразуми, да усили вярата ни по молитвите на Пресвета Богородица и по застъпничеството на днес честваните майка и син – светите мъченици Кирик и Юлита!
Честит празник!
Божието благословение да е с всички вас! Амин!
Иконата е копирана от http://www.orp.gr
Неделя на светите Отци от Шестте Вселенски събора. Събор на свети Архангел Гавриил
Матей 5:14-19
Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи. Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.
Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня. Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.
И тъй, който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно, а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно.
Братя и сестри,
“ Вие сте светлината на света.“ С тези думи Господ Иисус Христос се обръща към Своите апостоли. С тези думи Той се обръща и към всички Свои следовници, всички носещи званието „християнин“, всички, в чиито сърца се изобразява Сам Христос. И вече, не те живеят, а Христос живее в тях, както казва апостол Павел.
Не може да се укрие град навръх планина – ще рече, не остава скрита добродетелта на онзи, който е във висините на съвършения живот, отдаден Богу.
Такива светилници, които светят ярко в света, са боголюбивите отци от 6-те Вселенски събора, светители, чиито живот и дело са пример за всички християни от всички времена.
Богоумъдрени епископи и книжовници, радетели на чистотата на Христовата вяра, всички тези отци, въпреки различията по възраст, различното време, в което живеят (Първият Вселенски събор е през 4-ти век, а Седмият – през 8-ми век), въпреки различията, си приличат много по изповядването на православието без никакво изменение, така както Христос го завещава на апостолите. Богоносните отци знаят, че без правилно изповядване на вярата спасението е невъзможно, затова полагат живота си да опазят словесното стадо от ереси, секти, кривоверие и заблуди.
Боговдъхновени и пламенни, милеещи Истината, Която е Христос, отците от съборите на целия тогавашен християнски свят, просветени от Светия Дух, нанасят съкрушителен удар на демоничната злоба, която стои зад всяко изменение и потъпкване на вярата.
Без да се страхуват от силните на деня, често в заточения и изгнания, великите стълбове на вярата не спират да проповядват и пишат, за да имаме и днес неповредено църковно учение, което спасява, дадено ни от Христа.
Дори когато всички са отстъпили от истината – императори, епископи, държавна власт, дори тогава дръзновените отци не са полагали своя подпис под неточно, невярно и еретическо изповедание.
Днес истините и вярата са доста размити. Християните поради своето религиозно невежество могат да се радват дори, че иде папата или че се говори за сближаване на православната църква и еретическите общности.
В днешното време на отстъпление, дори чудовищни извращения, налагани в закони и образование, ние приемаме безразлично. Разбира се, това е само за погибел и осъждане.
Но трябва да имаме пред очи вярната посока – Христовата Истина, Христовата Жертва, Църквата Христова, която е стълб и крепило на истината, разяснена стройно от богопросветените мъже от 6-те Вселенски събора, които с право можели да подпишат съгласуваното със Светия Дух догматическо дело: „Угодно бе на Светия Дух и нам.“
Ето това различава тяхното богомислие, съхранено в Свещеното Предание, от множеството най-различни учения, отдалечени от Христовата Истина.
Затова днес с право казваме: „Свети отци, молете Господа за нас!“ Молим ги за просвещаване на духовните ни очи, за непосрамващо носене на званието „християнин“, за нелицемерна вяра и за отхвърляне на многоликите заблуди на днешния свят. За да можем, макар и слаби и немощни, да изповядваме вярата така, както са я изповядвали богоносците от 6-те Вселенски събора. Амин!
Божието благословение да е с всички вас по молитвите на Майката Божия и на светите отци!
Проповед: http://www.svetlinata-na-hrama.com
Иконата е копирана от www.pravoslavieto.com (изт. vlasiostsotsonis.com)
Събор на свети Архангел Гавриил
Ние възхваляваме в песнопения, празнувайки за втори път събора на благовестителя на нашето спасение, великия Божий служител и вестител на радостта пред Пречистата Дева Мария – Архангел Гавриил. На 26 март, на другия ден след Благовещение на Пресвета Богородица, се празнува първият събор, а на 13 юли светата църква отново празнува събора на светия Архангел и пак си припомняме и прославяме станалите по Божия воля негови дивни явления. Той бил, който учил на книга Моисей в пустинята, след бягството му от фараона, говорил му за сътворението на света, за създаването на първия човек – Адам, за неговия живот и за живота на следващите патриарси, за времената след тях – за потопа и разделението на езиците. Обяснил му разположението на небесните светила и стихии, научил го на аритметика, геометрия и на всяка премъдрост. Той разяснявал на пророк Даниил виденията за царе и царства, които щели да се издигнат и били представени като различни животни: известил му кога ще стане освобождението на Божия народ от вавилонски плен. Говорил му и за първото пришествие в света на Христа чрез въплъщението от Пресветата Дева. Той се явил на светата праведна Ана, когато скърбяла в градината заради безплодието си и се молила със сълзи, и казал:
– Анна, Анна, молитвата ти е чута, въздишките ти минаха през облаците и сълзите ти стигнаха до Бога: ти ще заченеш и ще родиш Благословената, чрез Която ще получат благословение всички земни племена. Тя ще донесе спасение на света и Нейното име ще бъде Мария.
Свети Гавриил се явил и на праведния Иоаким, оттеглил се за пост в пустинята, и му възвестил същото, което бил казал на света Анна – че ще имат дъщеря, отвека избраната Майка на Месията, Който ще дойде за спасението на човешкия род. Великият Архангел бил поставен от Бога за пазител на родената от бездетните Божия отроковица Мария, а след въвеждането Ѝ в храма всеки ден Ѝ носел храна. Той се явил на светия свещенослужител Захарий, когато бил застанал отдясно на кадилния олтар и му възвестил, че престарялата му жена Елисавета ще се освободи от безплодието и ще роди свети Иоан, Предтечата Господен, а когато той се усъмнил, го оставил ням до деня, в който се изпълнили казаните от него думи. Същият Божий вестител бил изпратен в Назарет, за да се яви на Пресветата Дева, обручена за праведния Иосиф и да възвести зачатието на Божия Син чрез слизането и действието на Светия Дух. Той се явил насън и на Иосиф и му обяснил, че девицата е непорочна, защото Заченатото в нея е от Светия Дух. Когато Господ се родил във Витлеем, отново този Ангел Господен се явил на пастирите, които пазели през нощта стадото си и им казал: „Ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ“. И заедно с многобройното небесно войнство издигнал глас: “Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!”
Предполага се, че същият Ангел се явил на Спасителя Христос в градината, докато се молел, преди да поеме пътя на страданията, защото името Гавриил значи Божия сила. Светият Архангел се явил, за да Го укрепи, тъй като освен другото имал и това служение – подкрепа в подвизите, а Нашият Господ тогава вършел усърдно подвига на молитвата. Същият Ангел се явил на жените мироносици, седнал на отваления от гроба камък и ги известил за Господнето Възкресение: така освен благовестител на зачатието и Рождеството Му, той станал благовестител и на Неговото Възкресение. Пак той се явил на Пресветата Дева Богородица, докато се молела горещо на Елеонската планина. Съобщил Ѝ, че наближава часът на честното Ѝ успение и преселение на небето и Ѝ дал сияйна клонка от райската градина.
Като припомня многократните му явявания в Стария и Новия Завет и неотстъпното му ходатайство пред Бога за християнския род, светата Църква празнува неговия събор, за да прибягват Божиите люде с усърдие и ревност към помощта и застъпничеството на този ходатай и благодетел на човешкия род и по неговите молитви да получават прошка на греховете от Господа и Спасителя Христа.
Тропар:
Началниче на небесните войнства, ние, недостойните, винаги те молим да ни оградиш с молитвите си под покрова на твоята невеществена слава, като запазваш нас, които коленопреклонно молим и зовем: избави ни от беди, защото си чиноначалник на вишните сили.
Кондак:
На небесата гледаш Божията слава, а на земята подаваш свише благодат, началниче на ангелите, мъдри Гаврииле, служителю на Божията слава и на света; Божествени поборниче, спаси и съхрани тези, които ти зоват: сам ти ни бъди помощник и никой не ще ни победи.
Друг кондак:
Архистратиже Божий, служителю на Божествената слава, началниче на ангелите и наставниче на човеците, като архистратиг на безплътните, изпроси полезното за нас и велика милост.
Източник: https://pravoslavenhram.com
Света великомъченица Неделя
Честит празник на светите първовърховни апостоли Петър и Павел!
Първопрестолни между апостолите и учители на вселената, молете Владиката на всички да дарува на света мир и на душите ни велика милост.
Братя и сестри,
Когато нашият Господ Иисус Христос пита учениците „За Кого ме мислят човеците?“, апостол Петър дава единствения верен отговор. Петър казва: “Ти си Христос, Синът на Живия Бог“. И до ден днешен изповядваме вярата с тези думи на апостол Петър, който ги изрича от името на всички апостоли.
Пламенен, ревностен и открит, апостол Петър често е изразител на онова, което мислят всички Христови ученици. Изповядваме Христа като Син на Живия Бог, казвайки в предпречастните молитви: „Вярвам, Господи, и изповядвам, че Ти Си Христос, Синът на Живия Бог“.
Не плът и кръв ни открива това, а Отец, Който е на небесата отключва в нашите сърца богопознанието – знанието за Своя Божествен Син. Под действието на Светия Дух покълва зрънцето на вярата в нашите окаменели сърца, за да даде, ако е рекъл Бог, плод стократен.
А колко много скърби преживяват апостолите, и сред тях апостол Петър, всички знаем. Защото, през много скърби се влиза в Царството Небесно.
Подигравки, гонения, смущения от другородци, нападения от врагове, изкушения, утеснения и тежки изпитания, заточения и мъченичество – ето това е пътят на апостолите, и на апостол Петър, и на апостол Павел, и на всички други.
Всички, всички (без апостол Йоан Богослов) се увенчават с мъченически венец. Претърпяват всевъзможни изпитания, благовестват, чудотворят и наставляват до край земя. И сетне приемат нетленния венец на славата – мъченическа кончина за Христа, която е начало на блажения вечен живот.
Винаги, та и до днес, истинските Христови угодници са гонени, преследвани, унижавани и оскърбявани, подложени на присмех и похула. Онзи, който е Христов, знае, че е стъпил на тесния Голготски път. Да се стои във вярата, значи да се понесат гонения, безпокойства, охулване, клевети и всевъзможни скърби. Няма широк път към Царството Небесно. Скърбите, приети без ропот, със смирение, в име Христово – тези скърби покриват безчислените ни прегрешения и са нашето духовно богатство.
Апостол Петър умира разпънат на кръст, с главата надолу, както си е пожелал, за да не се уподоби на Спасителя. Апостол Павел е посечен с меч. И двамата са убити в дните на гонението на император Нерон в Остия, край Рим.
Почитаме ги като първовърховни, помнейки, че онзи, който е Христов, е взел кръста си и следва своя Спасител по тесния път. А всички блага на този свят си заслужава да заменим за Царството Божие.
Да даде Господ да останем верни чада на едната света съборна и апостолска Църква, изградена на камъка на вярата в Христа като Син на Живия Бог. И да помним, че ние, християните, трябва да търсим не облагите на тоя свят, а новото небе и новата земя, на които обитава правда – там е нашият истински дом.
Защото Онзи, Който е правдив и истинен, е единствено нашият Троичен Бог. Нему слава вовеки. Амин!
Честит и благословен празник! Честито на всички, които носят името на преславните Христови апостоли Петър и Павел!
Иконата е копирана от https://azbyka.ru/
Честит Еньовден!
Рождение на свети Йоан Кръстител
Пророче и Предтечо на Христовото пришествие, недоумяваме как да те възхвалим достойно ние, които с любов те почитаме. Твоето славно и честно рождение избави от безплодие твоята майка и от немота твоя баща, и на света се проповядва въплъщението на Божия Син.
Братя и сестри,
Бог с милостива десница ни доведе до преславното честване на последния пророк и първия мъченик, най-великия сред родените от жена – Кръстителя Христов, Предтечата Йоан.
На днешния ден празнуваме рождението на Кръстителя, разказано ни от евангелист Лука, рождение, съпроводено с чудеса, явили Божията воля над избраника, проправящ пътя на Месия.
Ангел известява на праведния свещеник Захария, че в старините негови и на жена му Елисавета, по Божия милост ще се роди син – велик пред Господа, съвършен аскет, изпълнен с Дух Светий още от майчина утроба. Младенецът ще върви пред Бога в духа и силата на пророк Илия и ще обърне сърцата на бащите към чадата.
И наистина Предтечата Йоан носи в най-голяма степен пламенната духовност за правда, напомняща мъжеството на старозаветния Илия. Кръстителят ще обърне и сърцата на евреите към чадата – апостолите.
Ще приготви народ съвършен, това е новият Израил – всички повярвали в Христа, без разлика от народност и обществено положение.
И още младенец в майчина утроба, заченат половин година преди безсеменното зачатие Христово, младенецът проиграва радостно, когато чува гласа на Майката Божия. Още тогава се изпълва с Дух Светий, с Божествена благодат, която го води през всички дни на неговия кратък, труден и отдаден на Бога живот.
Отрасъл в пустинята, укрил се заради убийството на Витлеемските младенци от Ирод, Предтечата е изряден постник, чийто ангелоподобен живот кара иконографите нерядко да го изобразяват с криле като безплътните сили.
Непримирим към неправдата, Кръстителят никога не пести изобличенията към покварата на властимащите, което му струва и живота.
Всеотдаен проповедник на покаянието, синът на Елисавета и Захария посочва, че вижда Агнеца, дошъл да се жертва за греховете на света. Това е Христос, на Когото Предтечата не е достоен да развърже дори ремъка на обущата. Нему Бог е дал да кръсти Безгрешния, за да се изпълни всяка правда. С цялата сила на своя авторитет пред народа, който го тачи като пророк, свети Йоан посочва Христос като дошлия в плът Спасител на света.
На Кръстителя Бог е отредил пръв да благовести и след смъртта си в ада идването на Избрания съкрушител на смъртта, греха и дявола, а именно Христос.
Молим се за застъпничеството на Предтечата за смекчаване на сърцата ни, за да се оросят със живителната роса на покаянието, което да обнови в нас Божия образ. Защото изповедта не е просто изброяване на грехове, греховни привички, изповедта ни е цялостен стремеж да видим и усетим със сърцето си истинната дълбина и мрак на нашата собствена греховност. Затова се молим на свети Йоан да се застъпи, та Божията благодат да разтопи нашето вкоравено от безчувствие сърце.
Знаем, че в часа на Съда именно той, заедно с Майката Божия, стои край Божия престол и те умоляват Съдията за прошка и избавление.
По техните молитви Господ да ни прости и помилва. Амин!
А сега нека всички приготвени с покаяние и изповед да пристъпят към Свето Причастие.
Честит празник!
Копирайте Проповед на Еньовден
Иконата е копирана от www.http://manastirvavedenje.org
Неделя на всички български светии
Честит празник!
Честит празник!
Като почитаме вашия честен събор и празнуваме вашата свята памет, български светии, усърдно ви молим: молете Господа за всички, най-вече за нашите ближни, да се запази българската земя от всяка беда и народът да се утвърди навеки в православната вяра и като преживеем благочестно в мир живота си, заедно с вас да достигнем Вечното Отечество в Блаженото Царство на Христа Бога!
Проповед на Неделя на всички български светии
Братя и сестри,
Господ Иисус Христос прави ловци на човеци Своите избрани апостоли. Но ловци на човеци са и всички ония, които избраха добрия дял, който няма да им се отнеме.
Това са всички просияли в святост наши отци, братя и сестри, всички, които от любов по Бога оставиха най-свидното си и показаха на дело, че са достойни за Христа.
Днес честваме всички български светии. Ще рече – всички светии, просияли по нашите земи. Паметуваме този величествен сомн Божии угодници, които затулиха уста на лъвове, извършваха чудеса, понесоха мъченичество, явиха Христовото име пред народите, устояха във вярата в дните на гонения, приеха венци на нетленна слава. Голямо, голямо множество са те… И всички са застъпници за българския род.
Сред тях са свети апостол Ерм, светите Исихий и Емилиан Доростолски, свети Потит Сердикийски и свети Терапонт Софийски, пролели кръвта си при гоненията в езическо време.
Сред тях е първият мъченик от българско потекло – князът, посечен с меч, син на Омуртаг – свети Боян Енравота, който предвижда, че Христовата вяра ще покрие цялата българска земя.
Сред тях е и Покръстителят равноапостолен цар Борис, както и неговият внук – събеседник на светии, добрият и миролюбив цар Петър. Сред тях са и светите братя Кирил и Методий с блажените техни ученици.
Сред тях са и светите патриарси Йоаким, Дамян, Евтимий Търновски, епископ Иларион Мъгленски, отшелниците, начело със свети Йоан Рилски, Гавриил Лесновски, Йоаким Осоговски и Прохор Пшински, Димитър Басарбовски и света Петка Българска. И стотиците хиляди аскети по скалните манастири в Аладжа, Басарбово и Иваново, Русенско, измолвали милост за грешния свят.
От български род са и просиялите в святост Злата Мъгленска, Рада Пловдивска, Ангелина Загливерска и мнозина други, приели мъченичество в османските времена. Сред тях са и светите мъченици Георги Софийски Стари, Нови, и Най-нови, свети Николай Софийски, свети Дамаскин Габровски, свети Райко Шуменски и много други мъченици, отхвърлили агарянското нечестие.
И в най-ново време, в дните на комунистическия режим, тук живее свети Серафим Софийски Чудотворец, който се покои в руската църква в София, който именно в България възраства като светия и молитвеник.
В онези години живеят епископ Борис Неврокопски, убит през 1948 г., и свещеник Евстати Янков от Чепеларе, които вече са тачени като светци и се чака тяхната канонизация.
Виждате какъв светъл сомн от родни светии, взели кръста си и последвали Христа, се молят горещо за българския род, за нашия отчужден от вярата, затънал в заблуди народ, забравил същината на своите православни корени, народ, който още през 9-ти век слави Бога на своя роден език.
Колко много светии, наши застъпници, стоят пред Божия престол и се молят за нас! За нашето вразумление, за нашето спасение, за нашето просветление! В древност, а и сега „просветление“ се нарича самото Тайнство Кръщение. Но днес ние сме кръстени, но не сме огласени, което ще рече, че не сме наставени, не сме наясно със собствената си вяра! А вече има толкова много книги, беседи, филми, от които можем да научим за най-важното дело на този и на онзи свят – делото на нашето спасение.
По молитвите на светата, Пречиста и Преблагословена Богородица, по-светла от херувимите и по-чтима от серафимите, и по молитвите на всички ангели и светии, Господ да вразуми и опази нашия затънал в страшни бедствия свят. Амин!
Копирайте Проповед на Неделя на Всички български светии, 2025
Иконата е копирана от http://www.pravoslavieto.com
19 юни – преподобни Паисий Хилендарски
Светлината на Храма 
