Архангелова задушница

1155
1
           Господи, Който с дълбока мъдрост човеколюбиво всичко устройваш, и полезното на всички подаваш, Единствен Създателю, упокой душите на Твоите раби, защото упованието си възложиха на Тебе – Творец и Създател, и Бог наш.

Братя и сестри,
     По Божия милост отново сме в храма, за да се помолим на Владетеля на живи и мъртви – Всеподателя Бога – да се помолим за починалите ни сродници и за всички от века усопши наши отци, братя и сестри.
    Защото всички сме създадени по Божи образ, всички сме събратя по житейски път, всички носим последиците от грехопадението, а именно греха и смъртността.
     Добре, че Църквата се застъпва за всички нас, за живи и починали, със своите нестихващи молитви. Защото „у Господа всички са живи“(Лука 20:38), а ние скоро ще идем във вечния живот.
     Молим се и даваме милостиня заупокой, както е писано в книга на Иисуса син Сирахов от Стария завет „Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост“ (Сир.7:36).
     Тази милост е заупокойната молитва и милостинята, сторена за прощение греховете на починалия.
     Да записваме имената на кръстените наши сродници, за да ги помене свещеникът заупокой, да четем псалтир, да раздаваме милостиня, да нахраним някой гладен – ето какво ни повелява любовта Божия, която е „свръзка на съвършенството“ (Кол.3:14). В поменната трапеза има варено жито, което е символ на възкресението. Защото житното зърно посято умира в почвата зиме, за да израстне като хубав клас за топлика на вечния живот.
     И както сме се грижили приживе за своите обични, така да не спираме и сега да ги обгрижваме и то не само с външни неща – поддръжка на гробове и некролози, но с молитва, панихида и милостиня, които са им най-нужни.
     Бог да упокои всички споминали се от създание мира, в място светло, злачно и покойно, където няма скръб и въздишка, а нас да вразуми и възведе към Своята светлина.
     Амин!

Свети Пимен Зографски

Житие на свети Пимен Зографски
            Свети Пимен бил родом от град Средец, сега София, в България. Родителите му нямаха деца и често се молеха прилежно на пресвета Богородица да им даде чедо, като обещаваха да го посветят на Бога. Една нощ, вече в напреднали години, майка му стоеше пред иконата на пресвета Богородица, молеше се за това и плачеше. След като се умори, седна и задряма в лек сън. И ето, при нея дойде една жена, облечена в бели царски дрехи, а подире й вървяха множество монаси, които паднаха на колене и я молеха да изпълни желанието на тази жена, защото тя е дала обет да подари за служба на Бога роденото от нея и да бъде монах като тях. След това прилежно моление монасите станаха и запяха чудна песен на пресвета Богородица, а тя пристъпи към седящата майка, положи ръката си върху нея и каза: „Не плачи, о жено! Ето, по благодатта на моя Син, Господ Иисус Христос, ти ще родиш син на тези си години!“ Като рече това, веднага стана невидима заедно с целия монашески сонм, а тя се събуди, стана и благодари на Бога и на пресвета Богородица. Сутринта съобщи на мъжа си това видение, а той като добър Христов раб прибягна до църквата „Свети Великомъченик Георги“ и разказа на своя духовен отец, иконописеца Тома, за видението на своята жена.
           Една година след това видение майката роди в деня на светите апостоли Петър и Павел. След осем дни кръстиха новородения младенец и го нарекоха Павел, защото баща му се наричаше Петър. На рождения му ден бащата сложи трапеза в чест на светите апостоли, като покани всички бедни и нещастни в града и им раздаде половината от своето имущество. А младенецът растеше и се възпитаваше в дома на своите родители в благочестие и чистота. Като стана на двадесет години, баща му си отиде при Господа, а майка му, за да изпълни своя обет, го предаде на духовния си отец иконописеца Тома, който служеше при църквата „Свети Великомъченик Георги“, да го научи на писмо и на страх Божий, за да служи на Бога с праведност и монашеска чистота.
           При този духовен отец той остана шест години, като се научи на писане, четене, пеене и иконопис, неотлъчно беше с него и се поучаваше на словото Божие и на монашеско житие. Но в късо време духовният му отец тежко се разболя и умря в дълбока старост, като обеща на светия юноша, че след 40 дни, когато застане пред страшния престол на Владиката Христа и получи Неговата милост, ще му се яви. А той през тези дни да пребъдва в молитва и пост.
           И наистина, на четиридесетия ден от смъртта му, когато светият юноша пребъдваше в обичайната си молитва насаме, внезапно го осия небесна светлина, след което му се яви неговият духовен отец Тома със светъл венец в ръцете и му рече:

Има още