Правило на вярата и образец на кротостта, учител на въздържанието яви се за твоето „стадо“, показвайки им истината! Със смирението си получил величие, с бедността – богатство! Отче, свещеноначалниче Николае, моли Христа Бога да се спасят нашите души!

Братя и сестри,

         Почетохме и света великомъченица Варвара, и великия подвижник и аскет свети Сава, и преподобия Йоан Дамаскин, а днес възпяваме и дивен светител, епископ и чудотворец, облагодатил с чудеса целия християнски свят.
          Свети Николай живее през четвъртото столетие. Богопризван и боговдъхновен от майчина утроба, той горещо е желаел да се отдаде на безмълвие, съзерцание и постоянна молитва. Но Господ е отредил друго – отредил е да живее сред хората, да проповядва и служи, да води паство и да помага на мнозина. Във видение Николай разбира, че му е отредено да се подвизава за благото на света.

           Знаем от житието му, че спасява трите дъщери на един обеднял човек от безчестие и позор, като подхвърля кесии със злато, за да може девиците да бъдат задомени. Знаем, че много е благотворил и е раздавал щедро милостиня. Застъпвал се е за несправедливо осъдените. Спасявал е и спасява и сега пътуващите по море при бури и крушения. Спасява и всички нас, които прибягваме към неговата молитвена помощ, потъвайки в бездната на изкушения, съблазни и немощи на бурното житейско море.
          Безчислени са чудесата му. Многожелано е неговото молитвено застъпничество за всяка наша болка, немощ и нужда. Прекланяме се пред неговото богоозарено светителство, пред ревността му на пастир, бдящ да не изгуби нито една овца от словесното стадо.
          Днес светите му мощи се покоят в град Бари, Италия, пренесени там в дните на арабската инвазия. На гроба му, източващ драгоценно миро, руски свещеници извършват литургии на черковнославянски. От цял свят идат хора на поклонение в този италиански крайморски град, известен именно с неговите мощи.
           Прибягваме с молитви към неговото застъпничество, като се стремим да подражаваме на това, което той ни учи. А това е добротворство, мир, незлобие, прошка и разбирателство. Това отличава християнина. Нямаме ли стремеж към тези добродетели, значи сме християни само на думи.
          Нека да не бъде, да не отива целия ни духовен труд напразно. Църквата е наш дом, дом на ангели и светии. Тук се служи литургия – тайнството на тайнствата, ангели невидимо присъстват, да пазим тишина. Да не говорим по време на служба, да не шумим, да не отвличаме вниманието на другите и нашето от молитвата. Да имаме мирен дух – на това ни учат светиите.
           Ние сме едно цяло, причастяваме се от Едната Чаша – Светия Потир. Да бъдем на висотата на това звание. Да беседваме по духовни теми в нашия общ дом – енорийския дом, достигнал добър вид с общите ни усилия. Да ползваме библиотеката, където вече има немалко житийна и богословска литература. Там е мястото и на църковния хор, да провежда репетиции за благолепно и стройно звучене.
            Знаем, че образецът в музикално отношение е византийската музика, напомням, че има ред, темпо и височина, които зависят от църковния псалт, на когото е благословено, според силите си, да задава и оразмерява този ред.
           Призовавам и хористите, и всички в църквата към благоговение, за да не бъде напразен духовния ни труд. Всички въпроси може да обсъждаме после. Да не ставаме за радост на врага на нашето спасение.
            Божието благословение да е с всички вас, по застъпничеството на свети Николай Мирликийски Чудотворец. Амин!
           Честито на всички именици!

Копирайте Проповед на Никулден, 2019

Иконата е копирана от http://www.pinterest.com