Свети великомъченик Мина. Евангелско четиво и проповед на Неделя осма след Неделя подир Въздвижение

1111

св. Мина              Мино всехвални, събрали се с вяра, възхваляваме те като събеседник на ангелите и съжител с мъчениците и молим мир за света и велика милост за душите ни.

Евангелско четиво и проповед

Лука 10:25-37
         И ето, един законник стана и изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?
         А Той му каза: В Закона що е писано? Как четеш?
         Той отговори и рече: „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си“.
         Иисус му каза: Право отговори, тъй постъпвай и ще бъдеш жив.
         Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: А кой е моят ближен?

         Отговори Иисус и каза: Един човек слизаше от Йерусалим в Иерихон и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв.
          Случайно един свещеник слизаше по тоя път и като го видя, отмина.
          Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина.
          Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили и като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино. След това го качи на добичето си, откара го в страноприемницата и се погрижи за него.
          А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: Погрижи се за него и, ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя.
          И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?
          Той отговори: Оня, който му стори милост.
          Тогава Иисус му каза: Иди и ти прави също така.

Братя и сестри,

           В днешното литургийно евангелско четиво Господ Иисус Христос разказва притчата за добрия самарянин.
          Тази притча е в отговор на въпроса на законоучителя, въпрос, който си задаваме всички: Какво да направим, за да наследим живот вечен?
           Законникът знае Писанията, знае, че трябва да възлюби Господа от цялото си сърце и душа, а също и своя ближен като себе си. Но за да предизвика спор, той изпитва Господа с думите:“Кой е моя ближен?“
          Защото за юдеите ближен е единствено сънародника или този, който е приел вярата в Единия Бог. Не може да бъде ближен езичника или нечистия.
          В отговор Спасителят Христос излага тази притча, която съдържа цялата християнска нравственост.
         Един човек слиза от Йерусалим в Йерихон – под образа на този човек е показано грехопадналото човечество. Човешкият род пада от висините на рая в мрака на нашия греховен свят. Разбойниците, които го нападат, са бесовете, както те нападат и всяка отделна човешка душа. След като ни погубят в страсти и греховни язви, те ни оставят полумъртви.
         Но ето идва свещеник – представител на старозаветното свещенство, идва и левит – потомствен служител на старозаветния храм. Те виждат клетника и отминават, без да се погрижат за него.
         Така всъщност нито старозаветния закон, нито пророчествата успяват да спасят човека от робството на греха.
        Този, който се погрижва и спасява човека, е Господ Иисус Христос, представен в притчата като добрия самарянин.
        Той се смилява, лекува раните с вино и елей – ще рече с драгоценната си кръв и с благодатните Си Тайнства, води клетника в страноприемницата – това е църквата, възлага на съдържателя – ще рече на духовника, епископа, клирика, да се погрижи за болния.
        На връщане – в дните на Второто Пришествие, Господ ще даде добрата отплата на погрижилия се.
         Ето това е мистическият смисъл на тази притча.
         Неслучайно Христос избира да представи милостивия като самарянин. Защото за юдеите самаряните са гнусни като езичници и другородци. Но точно този отвратителен човек, с когото юдеинът няма и не иска да има никакво общение, точно той изпълва закона на любовта.
         И законникът е длъжен да признае, че ближен на изпадналия в беда е онзи, който му е сторил милост.
         Това ни задължава и ние да се стремим да постъпваме като добрия самарянин. Да не подминаваме човека в нужда, да помагаме, да не решаваме, че това не се отнася за нас.
         Напротив – всяко нещастие, всеки нуждаещ се, по пряк начин се отнася към християнската ни съвест. Да бъдем милосърдни, както ни учи Господ. Защото милостта отличава християнина.
         По молитвите на прославения великомъченик Мина, преминал в небесното войнство след ужасни мъчения за вярата, по неговите молитви и най-вече по застъпничеството на Пресветата Владичица наша Богородица и Приснодева Мария, Господ да ни облагодати и помилва. Амин!
         Честит празник!
         Честито на всички именици!
 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s