Свети Антоний Велики

2

тропар св. Антоний

          Като си подражавал на нрава на ревностния Илия и последвал правите пътеки на Кръстителя, отче Антоние, станал си жител на пустинята и опора на света с твоите молитви. Затова  моли Христа Бога да се спасят нашите души.
      „Първото важно нещо за човека, надарен с разум, е да познава себе си; после да познава това, което идва от Бога и всички милости, които непрекъснато получава от Него.“

                                                           свети Антоний Велики
                                                                  Пето писмо
Братя и сестри,
                 Дивен е Бог в своите светии.
                 Да почетем великия Антоний, озареният от Господ отшелник, родоначалника на монашеството, чудотвореца и подвижника, който стана пример за всички времена – за това честване Църквата ни призовава днес. С молитвен трепет да измолим неговото ходатайство пред Божия престол, като знаем, че сред аскетите на четвъртото столетие той просия като ярка звезда и посочи пътя на спасение за мнозина

Има още

Евангелско четиво и проповед на Неделя на десетте прокажени

CRTL

Лука 17:12-19

         И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни!
          Когато ги видя, рече им: Идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се.
          А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас, и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше, и той беше самарянин.
          Тогава Иисус продума и рече: Нали десетимата се очистиха? А де са деветте?
           Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец?
           И му рече: Стани, иди си, твоята вяра те спаси.

Проповед на Неделя на 10-те прокажени

         Днешното литургийно свето евангелие разказва за чудното изцеление на десет тежко болни от проказа. Знаем, че проказата е била страшна заразна болест и прокажените са изолирани, всички са се страхували от тях заради болестта им и те не са живяли в градовете. Нещастните болни са преживявали с просия, гонени отвсякъде.

Има още

Честит Ивановден!

%d0%b4%d0%b0Ивановден      Споменът за праведника е с похвали: за теб е достатъчно Господнето свидетелство, Предтечо, защото наистина си се показал най-почитан сред пророците, като си се удостоил да кръстиш в Йорданските води Проповядвания. Ти с радост пострада за истината и благовести на затворените в ада явилия се в плът Бог, Който взима върху Си греха на света и ни дарява велика милост.

          На Ивановден по традиция град Хасково чества бележито събитие – освобождаването на града от османско владичество с победоносния ход на руските войски, влезли в града на 20.01.стар стил / 07.01.нов стил 1878 година.

Иконата е копирана от www.dodiividi.blogspot.com

към Начало

 

Богоявление

jordanovden

Богоявление       Когато Ти се кръщаваше в Йордан, Господи, се разкри поклонението на Светата Троица, защото гласът на Отец свидетелстваше за Тебе, като Те нарече възлюбен Син, а Духът във вид на гълъб потвърди верността на думите. Слава на Тебе, Христе Боже, Който се яви и просвети света.

Братя и сестри,

          Днес се разкрива Троичната тайна. Днес вече имаме богопознанието, което бе само загатнато на древните. Днес честваме Кръщението Господне. Днес чуваме гласа на Отца и съзираме над Сина Светия Дух във вид на гълъб.
         Да преклоним коленете на сърцата си пред това велико събитие – явяването на Троичния Бог.
         Христос прие кръщение във водите на река Йордан. Безгрешният благоволи да се кръсти от ръцете на Предтечата, за да изпълни всяка правда. Цялото мироздание се освещава от Божествената сила. Ангелите благоговеят и възклицават.
          Смиреният Предтеча, познал в Иисус Господа, дошъл в плът, се удивлява с думите: „Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене?“
           Чуваме гласа на Отца: „Този е Моят Възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“
           Да, Христос е сред нас.
           Промислителят е сред нас.
           Спасителят е сред нас.
           Непознаващият грях се кръщава, за да ни даде примера за това.
           А Божественият Дух се откроява явно като гълъб. А ако си припомним, че гълъб подсказа на Ной, че изтреблението на всемирния потоп е свършило.
           Да устремим молитвен взор към най-съкровената божествена Троична тайна с трепет и благоговение, като кажем: „Отче, Сине, Душе, благодарим! Слава Тебе, Господи, слава Тебе!“
            Благодарим Ти, че не ни остави в страната на мрака и смъртната сянка. Благодарим Ти, че изпрати Своя Син Единороден – Възлюбения, у Когото е Отческото благоволение. Благодарим Ти, че живеем в животрептящата мощ на Духа, изпълващ Църквата. Благодарим Ти, че ни удостои да съзрем светлината – Твоето просвещение и че в Твоята светлина ние виждаме светлина.
            Благодарим Ти, че ни удостои да се поклоним още веднъж на преславния празник на Светото Богоявление.
            Троице в Единица, Единица в Троица – както пише свети Григорий Богослов, Господи, слава Тебе!
            Честит Господски празник на всички!
            Честито на всички именици!
Божието благословение да е с всички вас. Амин!
Копирайте Проповед на Богоявление, 2017

Иконата е копирана от http://www.bogonosci.bg

към Начало

Да имаме милост към грешника

– ето сърцевината на християнския морал. Защо толкова често вместо да сме милостиви, вместо да се молим за съгрешилия, изпадаме в осъждане, гневни упреци и дори злорадство. Знаем от житията, че древните отци са плачели, виждайки греховете на своя брат. А ние сякаш се насърчаваме в злоба и злорадство, в обиди и насмешки, сякаш в някаква наслада разказваме и показваме чуждите грехове.
              Какво ни ползва това като християни? Немилосърдието показва нисък духовен ръст или изобщо липса на духовен ръст.
              Немилосърдието не подобава на човек, който е тръгнал по стъпките на Всемилостивия.
Немилосърдието изобличава всеки, който е чул не само с телесните си уши евангелската повеля: „Не съдете, за да не бъдете съдени“(Матей 7:1-6).
               Немилосърдието е стрела, насочена към самите нас.
               Немилосърдието показва, че ние, незнайно защо, се имаме за нещо повече от падналия в грях престъпник, прелюбодеец или крадец.
               Бързи на гняв и лишени от милост, ние сякаш показваме на дело, че не следваме закона на любовта.
                Последното нещо, за което се сещаме, е молитвата за падналия брат.
                А първото е злорадството, кипящо от грехопадналото ни сърце.
                Трябва да помним, че Бог ще бъде милостив с нас в степента, в която сме били милостиви с всички, които подлежат на същия съд Божи – всички човеци.
               Нека не бързаме да хулим и сплетничим. Нека не заемаме ролята на съдници и отмъстители.
                Да имаме милост към грешника – още повече, че самите ние също сме грешници, и макар не точно в този грях, но много други грехове, укрити за света, живеят в нас.
               Най-добре би било, разбира се, да отбягваме всеки разговор и ситуация, които ни водят до разкриване на чуждия грях. Но това не винаги е възможно. Дори пред телевизора насищаме сетивата си с толкова много мерзост, насилие и злоба, че трудно можем да бъдем равнодушни.
               Но Христос ни призовава да оставим Съда на Него – Безгрешния, Който стана човек и добре познава човешкия свят и човешките немощи.
                Да не забравяме, че сатаната три пъти дръзна да се доближи и да изкушава Спасителя. И ние, разбира се, сме подложени ежеминутно на изкушения.
                Но на това изкушение – дали да проявим милост и състрадание или ще се включим към хора на оплювателите и самозваните съдници – това изкушение твърде често ни връхлита.
                Да имаме ясен и готов отговор. А той е:„Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ни!“
                Иисусовата молитва ще даде мира, който ни е отнет от тъжната вест за нечие голямо и гибелно прегрешение. Молитвата ще ни върне благодатта, така както тихо езеро се успокоява след хвърлен в него камък.