Като си подражавал на нрава на ревностния Илия и последвал правите пътеки на Кръстителя, отче Антоние, станал си жител на пустинята и опора на света с твоите молитви. Затова  моли Христа Бога да се спасят нашите души.

      „Първото важно нещо за човека, надарен с разум, е да познава себе си; после да познава това, което идва от Бога и всички милости, които непрекъснато получава от Него.“

                                                           свети Антоний Велики
                                                                  Пето писмо

Братя и сестри,

                 Дивен е Бог в своите светии.
                 Да почетем великия Антоний, озареният от Господ отшелник, родоначалника на монашеството, чудотвореца и подвижника, който стана пример за всички времена – за това честване Църквата ни призовава днес. С молитвен трепет да измолим неговото ходатайство пред Божия престол, като знаем, че сред аскетите на четвъртото столетие той просия като ярка звезда и посочи пътя на спасение за мнозина

                  Египтянинът Антоний, който дори не знаеше гръцки – а гръцкият е езикът на социалното общуване и на културата на онова време – младият необразован Антоний чу Божиите слова в църквата и тръгна по тесния път.
                  Раздаде имот, освободи се от всички земни грижи и се отдалечи в пустинята.
                  Така след векове – след 6 века ще направи и великия Йоан, Рилският пустиножител, закрилникът на нашия народ.
                  Но в четвърти век, когато християнството отскоро е станало официална религия, този начин на богообщение и посвещение Богу – отшелничеството – не е познат.
                  Сам, в уединение, на пусто и безлюдно място, свети Антоний води няколко десетилетия битка с поднебесните духове на злобата. Подкрепен от Божията благодат, той побеждава всички страсти и на 50 годишна възраст, достигнал високо духовно съвършенство, става авва – ще рече учител и наставник на всички желаещи уединение.
                  От него са ни оставили писма и спомени на негови съвременници, а когато богопротивната ерес на Арий разтърсва целия православен свят, Антоний отива в Александрия – столицата на Египет, за да може да подкрепи истинната Христова вяра срещу еретиците.
Огромно множество народ – езичници, християни, еретици, отблизо и далеч дошли да видят прославения отшелник, достигнал до святост и безстрастие. С ясни и прости думи, просветлен от Светия Дух, великият Антоний разяснява истините на вярата и подкрепя свети Атанасий Александрийски, тогавашния епископ – великия църковен писател, когото ще честваме утре.
                А ето какво можем да прочетем, ако отгърнем писмата на свети Антоний към неговите духовни чеда: „Първото важно нещо за човека, надарен с разум, е да познава себе си.“
                Какво значи да познаваме себе си? – Не значи да имаме знание за телата си и за техните физически параметри.
                Да познаваме себе си – ще рече да знаем духовните си немощи, греховните си привички, първенстващите си страсти, които при различни хора са различни.
                И авва Антоний продължава – „Човек после трябва да познава това, което идва от Бога и всички милости, които непрекъснато получава от Него.“
                Ще рече  – да имаме радост и благодарност за грижовната Божия десница, Която непрестанно ни отрупва с блага, да славословим Бога и да имаме духовно зрение за Божиите дарове, на които се наслаждаваме, без дори да знаем и да оценяваме това.
                 По молитвите на прославения Антоний, на чийто дела не можем да подражаваме, защото сме твърде слаби, но за чиято вяра и упование можем да жадуваме – по неговите молитви Бог да ни укрепява и наставлява по пътя на спасението. Амин!

Копирайте Проповед на Антоновден

Иконата е копирана от www.orthodoxroad.com