На преполовението на празника, жадуващата ми душа напой с водите на благочестието, защото на всички, Спасителю, си възгласил: „Който е жаден, да дойде при Мене и да пие!“ Източниче на нашия живот, Христе Боже, слава на Тебе!

            Празникът Преполовение е в средата на петдесетдневния период  между двата големи празника – Възкресение Христово и Петдесетница. На литургията се чете евангелския текст, който разказва как Христос дошъл в Иерусалим на празника  на шатрите. Когато евреите празнували този празник, те изграждали шатри (палатки) от палмови и миртови клонки като памет за четиридесетгодишното странстване в пустинята на израелския народ и неговия живот в шатри. Празникът продължавал 7 дни, през който се извършвал особен обред – свещениците излизали от Иерусалимския храм, отправяли се към извора Силоам, черпели вода в златен съд  и след като я внасяли в храма, първосвещеникът я изливал пред жертвеника. В последния ден на празника, който бил негова кулминация и затова се наричал велики, Господ произнесъл думите, които се споменават на този ден от Църквата: „Който е жаден, да дойде при Мене и да пие” (Йоан 7:37). Жадуващи са душите на хората, които търсят Бога. Водата, която Бог дава, е извор на вечен живот и вечни блага.

Стенописът е копиран от http://www.annunciation.ca.goarch.org

          Като единонравни на апостолите и учители на славянските страни, богомъдри Кириле и Методие, Владиката на всички молете,  славянските народи да утвърди в православие и единомислие, да умири света и спаси нашите души.

Братя и сестри,

            Възлюбени чада на Светата ни Църква, днес на 11 май, честваме  светите братя Константин, в монашество  наречен Кирил, и Методий – създатели на славянската азбука и преводачи на библейските книги от гръцки на говоримия език на тогавашните славяни. Знаем, че двамата равноапостоли са от града Солун, а в някои жития се съобщава името на баща им – друнгарият Лъв, заемал висока длъжност в града. А в краткото житие на свети Кирил се упоменава и името на майка им – Мария и се добавя, че са българи по род. Това особено ни радва, защото благословените от Бога трудове на светите братя Господ даде да умножат плод именно в България, но с решението и волята на великия и славен покръстител български – Борис-Михаил. И делото, което поради злобата и лукавството на немското духовенство беше унищожено във Великоморавия (а това са земите в днешна Словакия и Чехия, а също и около езерото Балатон) – това дело Бог благоволи да се утвърди в средновековна България, та християнската просвета на понятен за славяните език да достигне чак до сръбските, влашките и руските земи.
          Наричаме двамата братя равноапостоли, защото чрез начертанията на славянската азбука и чрез първите преводи, и създаване на преводаческа школа и грамотно славянско духовенство се изпълнява Божията воля за хиляди и милиони люде, за всички ония, за които апостол Павел казва „Как ще повярват ако не разберат?“. И още – „макар да зная повече от всинца ви езици, предпочитам да кажа в църквата пет думи разбрани.“
          Защото голяма Божия милост е да чуваш и ползваш Божието слово на роден език. Затова са се потрудили мисионерите Кирил и Методий и техните ученици, и ние ползваме техните трудове. Общуване чрез писменост, създадена специално, за да възвести Божието слово на намиращите се доскоро в езическата тъма, разполагаме с писменост, чиято първообразна първа буква е представлявала кръст – свещена азбука за разпространението на Божието слово.
          Не може да не ликуваме духовно за това велико дело, което бе угодно Богу. Защото други народи имаха преводи на Библията – готи, беси, авари и перси, но до днес само знаем за тях от учебниците. А славянобългарската азбука на светите братя, благодатният дъжд от букви Божии и до днес е жив. И това е езикът на който говорим и пишем, език вече силно опетнен от скверни думи и чуждици, но все пак „език свещен на нашите деди“.
          Прекланяме се пред светите братя дали на „вси славене книга да четат“.
          Честит и благословен да е празникът за всички, които обичат родното слово и боговдъхновените истини, които то ни донесе! Амин!          

          Иконата е копирана от http://www.archaiologia.gr

Историята на една чудотворна икона на свети Николай

         По времето, когато били пренесени мощите на свети Николай в Бари, далеч от този град се случило едно дивно чудо, което утвърдило вярата в Бога и милостивото застъпничество на светителя Николай.
         Благочестиво семейство от Киев имало едничък син, още бебе. Със своето малко дете те отишли на поклонение пред мощите на светите мъченици Борис и Глеб във Вишгород. На връщане от поклонението те плавали с лодка по река Днепър. Уморената майка задрямала и изпуснала своето бебе в реката. Невъзможно е да си представим мъката на бедните родители! Те веднага започнали да викат свети Николай за помощ и в скръбта си дори отправяли упреци към него, че е допуснал това да стане, след като знае колко много го обичат и почитат.
         Скоро нещастните хора дошли на себе си и като решили, че явно са разгневили Бог по някакъв начин, се обърнали към Чудотвореца с гореща молитва, молейки за прошка и утеха за сполетялата ги скръб.
         На следващата сутрин клисарят на катедралата „Св. София“ в Киев, идвайки в църквата, чул детски плач, а вратата била заключена. Когато влязъл вътре, видял пред иконата на свети Николай бебе да лежи цялото мокро, сякаш току-що извадено от водата.
         Новината за намереното бебе бързо стигнала до родителите. Те веднага хукнали към църквата и тук наистина разпознали своето дете. Радостни, те се върнали у дома, благодарейки на Бога и Неговия велик Чудотворец. Образът на светеца, пред който е намерено спасеното бебе, започнали да наричат „Никола Мокрия“.

изт. Н.В. Верещагина. Чудотворный образ Николы Мокрого в восточнославянской культурной традиции

             На днешния ден Църквата поменава велики светии. Свети пророк Исая е един от четиримата „големи“ пророци от Стар Завет, наред с пророците Иеремия, Иезекил и Даниил. Наричат го с право „пети евангелист“, защото твърде ясно описва последните дни на Спасителя Христос и Неговите страдания.
             Честваме днес и пренасяне мощите на свети Николай, Мирликийски чудотворец, от Азия в град Бари, Италия, където тогава пребивава огромна православна общност. Това се случва, защото през 11 век градчето Мира, област Ликия, вече попада под ислямска власт. Днешният ден затова е и наречен „летен Никулден“.
           В същата година, когато са пренесени мощите, а това е 1087 г., свети Николай се прославя с още едно чудо – чудотворно спасение на удавено в морето дете.
           Днес поменаваме и светите новоселски мъченици. Това са двама свещеници, неколцина монахини и една мирянка, които приемат мъченическа смърт по време на трагичните Баташки кланета. Това се случва в манастир „Света Троица“ край село Априлци. Тяхната канонизация е обявена заедно с канонизацията на светите Баташки мъченици.
            На днешния ден се чества и победата над хитлерофашизма, едно сатанинско, човеконенавистно учение, чиято убийствена злост погубва стотици и хиляди човеци в дните на Втората Световна война. Да се помолим и за безчисленото множество православни, отдали живота си за тази победа.
            Бог да помене всички праведници в Своя Небесен Чертог. Амин!

            Христос воскресе!

Прочетете и копирайте Житие на свети Николай

Иконата е копирана от http://mojepravoslavlje.blogspot.bg

Като освободител на пленените
и защитник на бедните,
като лекар на болните и победител на царете,
победоносче, великомъчениче Георгие,
моли Христа Бога да се спасят душите ни.

Възлюбени чеда на Светата Църква,

            Щастливи сме, че заедно честваме светия великомъченик Георги, прославен по целия християнски свят. И го честваме точно в дните, когато не е отшумял най-светлият празник за всички нас – Христовото Възкресение. И ако се вгледаме в житията на светиите, виждаме колко е голяма вярата и дръзновението им – до степен, че претърпяват не само материални щети, не само подигравки и изгнание, прогонване от престижна работа, но претърпяват чудовищни страдания и умират за Христа, увенчани с най-светлите венци на мъченическия подвиг. Сред дръзновените и прославени мъченици е и свети Георги, на когото младостта и благородният произход не са попречили да се откаже от всяка привързаност към земния живот.

Има още →

Христос Воскресе!

 Братя и сестри,

           Неслучайно дните и седмиците след Възкресение Христово наричаме Цветен Триод. Това е названието на богослужебната книга, която се ползва от Църквата през това време. Ние сме потопени в пасхалната радост, в преизобилието на цветовете на победата Христова над гробния мрак. А днес възпоменаваме жените мироносици – преданите Христови ученички, последвали Христа още от Галилея. Те са всички ония, които в ранното утро на Възкресението бързат към гроба Господен. Те бяха заедно с Майката Божия и под Кръста Господен на Голгота. В тяхната любов страх няма – тя е съвършена, както казва свети Йоан Богослов – „в съвършената любов страх няма“. Тези богоумудрени и любещи своя Божествен Учител следовнички остават и при погребението и гледат как Йосиф Ариматейски и тайният Господен ученик Никодим обвиват Христовото Тяло в плащаница и Го полагат в новия гроб, изсечен в скала.
          Съсипани от скръб, изтерзани от ужасяващата гледка на смъртта на Праведника, подкрепящи всяка минута Майката Божия, на която меч пронизва душата, тези предани чада Божии са удостоени да видят първи празния гроб Господен.
         Най-великото чудо е станало. Богочовекът побеждава смъртта. Древното проклятие е заличено. Адът е съсипан.
         Но забързани в отстъпващия здрач на ранното утро, жените мироносици, водени от обич и привързаност, се стремят да сторят последното, по обичая, подобаващо за своя Наставник – помазанието с миро на Великия Покойник. Те идат с драгоценното миро разтревожени, че няма да отвалят големия камък от вратите гробни.
         Те искат да почетат Онзи, Който създаде света, Онзи, Който ги освободи от бесовете, Онзи, Който Сам е Истина и озарява с истината на богопознанието човешките сърца.
         Те не се страхуват от юдеите. Женското сърце е цялостно в обичта и себеотдаването. Неслучайно само те и любимият ученик, младият Йоан, стоят под Разпятието Христово.
         И неслучайно именно те първи виждат празния гроб и белия като светлина ангел, който им известява чудната вест, за която бяха слушали учениците от Самия Христос, но смазани от мъка, бяха забравили:
         „Иисуса Назарееца, Разпнатия, възкръсна“
         Възкръсна Великият Човеколюбец Христос, Който пое крайната степен на Своето понижение, слизайки в ада.
         Възкръсна Онзи, Който жалеше пред гроба на Лазар за целия изстрадал, болен от греха, съсипан от тление и уязвен от смъртта човешки род.
         Възкръсна Победителят, Който смаза главата на змията, възкръсна Възкресителят на Лазар, възкръсна според Своето обещание. Божествената Му сила не можа да бъде удържана в лоното на смъртта.
         А ето – иде часът, когато мироносиците и апостолите, подкрепени от Светия Дух ще отнесат вестта за нашето изкупление до краищата на земята.
         В трепет и ужас жените побягват от гроба. Великото чудо, обещано от Спасителя се случи. А благословени от рода в род са жените мироносици, в своята извечна грижа към Страдащия и Погребан Богочовек, станали проповедници и равни на апостолите. Сред тях са Мария от града Магдала, наречена Магдалина, Мария, майката на Иаков и Иуда, братята Господни, и Саломия, и някои други, чиито имена евангелистите не са упоменали.
         Дано Господ даде духовни сили на всички жени, на всички християнки, да се уподобят на тях – на жените мироносици. Защото днес е истинският празник на вярващата жена, на онази, която няма да предаде Господ, онази, която няма да се уплаши от гонителите Христови, онази, която трябва да научи децата си на благодатното и единствено спасително Христово учение. Да даде Господ всички вярващи жени да възрастнат в преданост и обич Христова до мярата на жените мироносици.
          Честит и благословен да е празника на всички жени, които подобно на древните праведници поставят Христа в центъра на своя живот и с препълнени от обич сърца се молят Богу. Защото не бяха толкова далечни времената, когато в дните на атеистичния режим в празните църкви неколцина възрастни жени бяха останали в нозете Христови. Те помагаха в църквата и служеха Богу тогава, когато това беше забранено. И бяха истински мироносици! Днес живеем в свободен свят, изкушенията са други. Но жената християнка винаги носи своя кръст, бранейки децата си и молейки се Богу за тях до кървава пот – да защити Господ най-свидното им от разтлението, мерзостта и езическите заблуди на нашето гибелно антихристово време.
          Божията благодатна помощ да е с всички чада на Христовата Църква! Амин!

          Христос Воскресе!

Иконата е копирана от http://www.uncutmountainsupply.com

към Начало

Братя и сестри,

           Сега, докато още не е отшумяла пасхалната радост – радостта ни от най-големия Господски празник, празникът на празниците – Христовото Възкресение, Църквата ни услажда с още едно честване. Днес, 1 май, честваме свети пророк Иеремия, син на свещеник, живял през 6-ти век преди Христа. Ако погледнем житията на старозаветните пророци, ще видим, че всички, всички са били изтерзани и измъчвани за служението си Богу.
           Пророк значи не само възвестител на Богооткровената истина, но пророк ще рече изобличител на неправдите, бичуващ социалните недъзи, отстъплението от вярата и липсата на морал. Участта на пророците е тежка, защото са мразени от управляващи и народ, развратен от идолопоклонство.
           Пророците са гонени, като пророк Илия от нечестивите Иезавел и Ахав, като пророк Йона, пребивавал в утробата на кита, който първоначално се е боял да изпълни Божията воля, разтърсвани от скърби и горести като пророк и цар Давид, като пророк Исаия, прерязан с трион, изгнаници като пророк Иезекиил, като захвърления в лъвовата яма пророк Даниил, посечени с меч като свети Йоан Кръстител, когото облажаваме като последен пророк, показал ни Спасителя Христос.
           Сред целия пророчески сомн сияе и дивният пророк Иеремия, който по нареждане на Господ изобличавал отстъпилите от вярата в Единия Бог жители на Йерусалим. На Йеремия Бог открива ужасната истина, че Йерусалим ще бъде превзет и опожарен от вавилонците, а храмът на Соломон ще бъде разграбен и голямо множество юдеи ще поемат тежкия път на преселение и изгнаничество в далечния езически Вавилон цели 70 години.
           На Иеремия Бог нарежда да остане с юдеите в Йерусалим и да ги утешава за тази катастрофа. Знаем също, че Иеремия скрива Божията скиния, преносимия храм – палатка, спомен от номадския живот на юдеите. На безстрашния пророк е открито, че Бог ще сключи с дома Израилев и с дома Иудин нов завет, не като онзи, който Бог сключи, когато изведе юдеите от Египетската земя, и който народът наруши. Този нов завет няма да е върху каменни скрижали, а ще е написан в човешките сърца и позналите Бога ще носят в сърцата си богопознанието и ще бъдат Божий народ.
           Да, с идването на Иисуса Христа се осъществи това пророчество, Господ даде новия завет, завета на любовта, милостта и правдата, явени от Богочовека Христос. Ние, християните го носим в сърца, очистени от призоваващата Божия милост молитва. И Христос живее в нашите сърца по Божие обещание, заживява в нас, когато се причастим неосъдно.
           Така причастени, ние ставаме причастни на Божието естество, ставаме богове по благодат, единяваме се с Небесното Царство, сред което сияе свети Иеремия сред пророческия лик.
           В един краен квартал на София има храм, посветен на свети пророк Иеремия. Стари хора разказват, че по време на бомбардировките, когато София е срината от американските бомбардировачи, мнозина са виждали с очите си свети пророк Иеремия в небето, прострял ръце за прогонване на вражеските самолети. И наистина, нито храмът, нито кварталът са пострадали от въздушното нападение.
           По молитвите на Майката Божия, на всички ангели и светии, сред които сияе и днес чествания свети пророк Иеремия, Господ да ни прости и помилва. Амин!

1 май-свети пророк Иеремия, 2025

  Макар да беше запечатан гробът, Ти Животе,  Христе Боже, Възкресение на всички, от гроба възсия, и при заключени врати застана пред учениците, като чрез тях ни даде истинския Дух, по Твоята велика милост.

         Господ каза: „Тома ти повярва, защото Ме видя, блажени, които не са видели и са повярвали“

Братя и сестри,

           Светата Православна Църква, която е „стълб и крепило на истината“, премъдро е постановила днес да честваме явяването на Възкръсналия Спасител пред учениците и най-вече – уверението на свети апостол Тома, случило се точно 8 дни след преславното Възкресение.
          Това уверение на свети апостол Тома е твърде важна случка, поучителна и спасителна за християните от всички времена, защото с вяра ходим, а не с виждане.
          Затова и ние имаме пред очи жадуваното блаженство – блаженството на онези, които не са видели, а са повярвали.
          Точно това ни прави християни. Тази вяра, която не се нуждае от доказателствата на сетивния опит, вяра неуязвима за съмнение, вяра извираща от посетените с благодат сърца, осенени от светлината на Светия Дух.
          Защото никой, никой в човешката история не е повярвал чрез някакви рационални доказателства. Затова и нашето богословие, богословието на Източната Църква, на апостолската Църква, никога не се е занимавало с изнамиране на доказателства за съществуването на Бога, както прави средновековния Запад.
          Защото тази вяра е Божия милост, Божия благодатна роса, спусната свише над омрачените души на грехопадналите наследници на Адам. Тази вяра е нашето всеоръжие, още повече, че чухме за неверието на Тома, което Църквата нарича „блажено“. Блажено е това неверие, защото е пример за посоката на истинския духовен живот, а това е възрастване по стълбицата на невидимите духовни дарования, преизобилно изливащи се и до момента от незримата същина на Светата и Божествена Троица.
          Срещали сме хора – начетени и грамотни в Писанието, добре обучени в християнската литература, сведущи в църковната история, които споделят:“И все пак не мога да повярвам, нещо не ми достига.“
          Да се молим, братя и сестри, Христовата светлина да просвети умовете и сърцата им, духоносната благодат да оживотвори душите на всички, та да могат всички да стигнат до познание на Истината.
          Та с препълнени с вяра и радост сърца да кажат ведно с нас: „Христос воскресе!“
          Благодатта на Възкръсналия Спасител да е с всички нас, по молитвите на светите апостоли, Майката Божия и на цялата светоносна тържествуваща Църква. Амин!

   Копирайтe Проповед на Томина Неделя 

Иконата е копирана от http://www.iconandlight-WordPress.com

           От твоя неизчерпаем извор, богоблагодатна, ти ме даряваш, вечно бликайки потоците на твоята неизказана благодат, а понеже свръх нашето разбиране си родила Словото, умолявам те, ороси ме с твоята благодат, за да ти пея: радвай се, спасителна вода!

             Празникът на света Богородица – Живоприемни източник

           Всяка година на Светли петък (първият петък след Великден), Православната църква празнува едно дивно чудо на света Богородица, което се случило през 5 век в Константинопол (днешен Истанбул). Близо до една от неговите порти, в малка горичка имало изворче, чиито води били целебни и вършели чудеса по молитвите на Пресвета Богородица. С времето обаче изворчето обрасло и потънало в забрава.
             Веднъж един воин, на име Лъв, докато се разхождал, срещнал на това място слепец, загубил пътя си. Лъв помогнал на слепеца да намери  пътя, след което човекът го помолил за малко вода. Войникът тръгнал да дири вода и след като дълго се лутал, ето че чул глас: „Императоре Лъве, потърси в гъстака на горичката и ще намериш вода. Занеси на слепеца да пие и после помажи очите му с калта от изворчето. Така ще узнаеш Коя съм. Аз ще ти помогна да построиш храм на Моето име тук, така че всички, които Ме призовават, да получават изпълнение на своите молитви и изцеление на недъзите си”.
             Този път Лъв намерил изворчето и изпълнил казаното. Слепият тозчас прогледнал и прославил Божията Майка за оказаната му милост. А Лъв впоследствие наистина станал император. Той наредил да почистят изворчето и построил над него храм в чест на Пресветата Дева. Изворът и храмът нарекли „Живоприемни Източник на Пресвета Богородица”. Множество чудеса ставали  и стават от водите на благословеното изворче.

Иконата е копирана от www.pravoslavie.bg

           Дните на Светлата седмица са по-особен богослужебен период. Цялата седмица до Томина неделя, Църквата смята за един единствен ден на Възкресението, изобразяващ осмия век – блажената вечност, преобразения свят, деня без залез.
           В тази седмица е нестихваща радостта от Христовото Възкресение, райските двери са отворени, ние сме поканени на брачния пир на божествената любов. Затова и дверите към олтара са непрекъснато отворени.
            Поведението на християните през Светлата седмица е определено с 66 правило на Шестия вселенски събор:
             „През цялата седмица – от светия ден на Възкресението на Христа, нашия Бог, до новата света неделя (Томина неделя, б.а.), верните* трябва без пропускане да прекарват свободното си време в светите църкви, веселейки се с псалми, химни и духовни песни, радвайки се и тържествувайки в чест на Христа, слушайки четенето на Божествените Писания и наслаждавайки се на светите тайни, понеже по такъв начин, ние ще възкръснем заедно с Христа. Затова занапред в тия дни по никой начин да не стават конски надбягвания или някакво друго народно зрелище.“
            През Светлата седмица не се извършват помени и панихиди, с изключение на погребения и панихида по случай 40-тия ден от представянето в Господа на починалия.
           Дано пасхалната радост да не отшуми с края на Светлата седмица. Да даде Бог благодатният Му мир винаги да е с нас, непрогонен от нашите грехове. Амин!

          Христос воскресе!
  С „Христос воскресе!“ се поздравяваме не само тази седмица, но и целия следпасхален период, чак до Възнесение.

*верните – така се наричат всички кръстени християни

Изображението е копирано от http://www.bg-patriarshia.bg

към Начало