Честито на всички именици!

Икона: от храм „Свети Димитър“, Хасково

           Първопрестолни между апостолите и учители на вселената, молете Владиката на всички да дарува на света мир и на душите ни велика милост.

Братя и сестри,

   Когато нашият Господ Иисус Христос пита учениците „За Кого ме мислят човеците?“, апостол Петър дава единствения верен отговор. Петър казва: “Ти си Христос, Синът на Живия Бог“. И до ден днешен изповядваме вярата с тези думи на апостол Петър, който ги изрича от името на всички апостоли.
        Пламенен, ревностен и открит, апостол Петър често е изразител на онова, което мислят всички Христови ученици. Изповядваме Христа като Син на Живия Бог, казвайки в предпречастните молитви: „Вярвам, Господи, и изповядвам, че Ти Си Христос, Синът на Живия Бог“.
        Не плът и кръв ни открива това, а Отец, Който е на небесата отключва в нашите сърца богопознанието – знанието за Своя Божествен Син. Под действието на Светия Дух покълва зрънцето на вярата в нашите окаменели сърца, за да даде, ако е рекъл Бог, плод стократен.
        А колко много скърби преживяват апостолите, и сред тях апостол Петър, всички знаем. Защото, през много скърби се влиза в Царството Небесно.
        Подигравки, гонения, смущения от другородци, нападения от врагове, изкушения, утеснения и тежки изпитания, заточения и мъченичество – ето това е пътят на апостолите, и на апостол Петър, и на апостол Павел, и на всички други.
        Всички, всички (без апостол Йоан Богослов) се увенчават с мъченически венец. Претърпяват всевъзможни изпитания, благовестват, чудотворят и наставляват до край земя. И сетне приемат нетленния венец на славата – мъченическа кончина за Христа, която е начало на блажения вечен живот.
        Винаги, та и до днес, истинските Христови угодници са гонени, преследвани, унижавани и оскърбявани, подложени на присмех и похула. Онзи, който е Христов, знае, че е стъпил на тесния Голготски път. Да се стои във вярата, значи да се понесат гонения, безпокойства, охулване, клевети и всевъзможни скърби. Няма широк път към Царството Небесно. Скърбите, приети без ропот, със смирение, в име Христово – тези скърби покриват безчислените ни прегрешения и са нашето духовно богатство.
        Апостол Петър умира разпънат на кръст, с главата надолу, както си е пожелал, за да не се уподоби на Спасителя. Апостол Павел е посечен с меч. И двамата са убити в дните на гонението на император Нерон в Остия, край Рим.
        Почитаме ги като първовърховни, помнейки, че онзи, който е Христов, е взел кръста си и следва своя Спасител по тесния път. А всички блага на този свят си заслужава да заменим за Царството Божие.
        Да даде Господ да останем верни чада на едната света съборна и апостолска Църква, изградена на камъка на вярата в Христа като Син на Живия Бог. И да помним, че ние, християните, трябва да търсим не облагите на тоя свят, а новото небе и новата земя, на които обитава правда – там е нашият истински дом. 
         Защото Онзи, Който е правдив и истинен, е единствено нашият Троичен Бог. Нему слава вовеки. Амин!
         Честит и благословен празник! Честито на всички, които носят името на преславните Христови апостоли Петър и Павел!

Иконата е копирана от https://azbyka.ru/

Проповед на Петровден, 2025

Рождение на свети Йоан Кръстител

           Пророче и Предтечо на Христовото пришествие, недоумяваме как да те възхвалим достойно ние, които с любов те почитаме. Твоето славно и честно рождение избави от безплодие твоята майка и от немота твоя баща, и на света се проповядва въплъщението на Божия Син.

Братя и сестри,

              Бог с милостива десница ни доведе до преславното честване на последния пророк и първия мъченик, най-великия сред родените от жена – Кръстителя Христов, Предтечата Йоан.
На днешния ден празнуваме рождението на Кръстителя, разказано ни от евангелист Лука, рождение, съпроводено с чудеса, явили Божията воля над избраника, проправящ пътя на Месия.
             Ангел известява на праведния свещеник Захария, че в старините негови и на жена му Елисавета, по Божия милост ще се роди син – велик пред Господа, съвършен аскет, изпълнен с Дух Светий още от майчина утроба. Младенецът ще върви пред Бога в духа и силата на пророк Илия и ще обърне сърцата на бащите към чадата.
             И наистина Предтечата Йоан носи в най-голяма степен пламенната духовност за правда, напомняща мъжеството на старозаветния Илия. Кръстителят ще обърне и сърцата на евреите към чадата – апостолите.
             Ще приготви народ съвършен, това е новият Израил – всички повярвали в Христа, без разлика от народност и обществено положение.
             И още младенец в майчина утроба, заченат половин година преди безсеменното зачатие Христово, младенецът проиграва радостно, когато чува гласа на Майката Божия. Още тогава се изпълва с Дух Светий, с Божествена благодат, която го води през всички дни на неговия кратък, труден и отдаден на Бога живот.
            Отрасъл в пустинята, укрил се заради убийството на Витлеемските младенци от Ирод, Предтечата е изряден постник, чийто ангелоподобен живот кара иконографите нерядко да го изобразяват с криле като безплътните сили.
            Непримирим към неправдата, Кръстителят никога не пести изобличенията към покварата на властимащите, което му струва и живота.
             Всеотдаен проповедник на покаянието, синът на Елисавета и Захария посочва, че вижда Агнеца, дошъл да се жертва за греховете на света. Това е Христос, на Когото Предтечата не е достоен да развърже дори ремъка на обущата. Нему Бог е дал да кръсти Безгрешния, за да се изпълни всяка правда. С цялата сила на своя авторитет пред народа, който го тачи като пророк, свети Йоан посочва Христос като дошлия в плът Спасител на света.
            На Кръстителя Бог е отредил пръв да благовести  и след смъртта си в ада идването на Избрания съкрушител на смъртта, греха и дявола, а именно Христос.
              Молим се за застъпничеството на Предтечата за смекчаване на сърцата ни, за да се оросят със живителната роса на покаянието, което да обнови в нас Божия образ. Защото изповедта не е просто изброяване на грехове, греховни привички, изповедта ни е цялостен стремеж да видим и усетим със сърцето си истинната дълбина и мрак на нашата собствена греховност. Затова се молим на свети Йоан да се застъпи, та Божията благодат да разтопи нашето вкоравено от безчувствие сърце.
              Знаем, че в часа на Съда именно той, заедно с Майката Божия, стои край Божия престол и те умоляват Съдията за прошка и избавление.
            По техните молитви Господ да ни прости и помилва. Амин!
А сега нека всички приготвени с покаяние и изповед да пристъпят към Свето Причастие.
            Честит празник!

Копирайте Проповед на Еньовден

Иконата е копирана от www.http://manastirvavedenje.org

Честит празник!

          Като почитаме вашия честен събор и празнуваме вашата свята памет, български светии, усърдно ви молим: молете Господа за всички, най-вече за нашите ближни, да се запази българската земя от всяка беда и народът да се утвърди навеки в православната вяра и като преживеем благочестно в мир живота си, заедно с вас да достигнем Вечното Отечество в Блаженото Царство на Христа Бога!

Проповед на Неделя на всички български светии

 Братя и сестри,

        Господ Иисус Христос прави ловци на човеци Своите избрани апостоли. Но ловци на човеци са и всички ония, които избраха добрия дял, който няма да им се отнеме.
        Това са всички просияли в святост наши отци, братя и сестри, всички, които от любов по Бога оставиха най-свидното си и показаха на дело, че са достойни за Христа.
        Днес честваме всички български светии. Ще рече – всички светии, просияли по нашите земи. Паметуваме този величествен сомн Божии угодници, които затулиха уста на лъвове, извършваха чудеса, понесоха мъченичество, явиха Христовото име пред народите, устояха във вярата в дните на гонения, приеха венци на нетленна слава. Голямо, голямо множество са те… И всички са застъпници за българския род.
        Сред тях са свети апостол Ерм, светите Исихий и Емилиан Доростолски, свети Потит Сердикийски и свети Терапонт Софийски, пролели кръвта си при гоненията в езическо време.
        Сред тях е първият мъченик от българско потекло – князът, посечен с меч, син на Омуртаг – свети Боян Енравота, който предвижда, че Христовата вяра ще покрие цялата българска земя.
        Сред тях е и Покръстителят равноапостолен цар Борис, както и неговият внук – събеседник на светии, добрият и миролюбив цар Петър. Сред тях са и светите братя Кирил и Методий с блажените техни ученици.
        Сред тях са и светите патриарси Йоаким, Дамян, Евтимий Търновски, епископ Иларион Мъгленски, отшелниците, начело със свети Йоан Рилски, Гавриил Лесновски, Йоаким Осоговски и Прохор Пшински, Димитър Басарбовски и света Петка Българска. И стотиците хиляди аскети по скалните манастири в Аладжа, Басарбово и Иваново, Русенско, измолвали милост за грешния свят.
         От български род са и  просиялите в святост Злата Мъгленска, Рада Пловдивска, Ангелина Загливерска и мнозина други, приели мъченичество в османските времена. Сред тях са и светите мъченици Георги Софийски Стари, Нови, и Най-нови, свети Николай Софийски, свети Дамаскин Габровски, свети Райко Шуменски и много други мъченици, отхвърлили агарянското нечестие.
         И в най-ново време, в дните на комунистическия режим, тук живее свети Серафим Софийски Чудотворец, който се покои в руската църква в София, който именно в България възраства като светия и молитвеник.
         В онези години живеят епископ Борис Неврокопски, убит през 1948 г., и свещеник Евстати Янков от Чепеларе, които вече са тачени като светци и се чака тяхната канонизация.
         Виждате какъв светъл сомн от родни светии, взели кръста си и последвали Христа, се молят горещо за българския род, за нашия отчужден от вярата, затънал в заблуди народ, забравил същината на своите православни корени, народ, който още през 9-ти век слави Бога на своя роден език.
         Колко много светии, наши застъпници, стоят пред Божия престол и се молят за нас! За нашето вразумление, за нашето спасение, за нашето просветление! В древност, а и сега „просветление“ се нарича самото Тайнство Кръщение. Но днес ние сме кръстени, но не сме огласени, което ще рече, че не сме наставени, не сме наясно със собствената си вяра! А вече има толкова много книги, беседи, филми, от които можем да научим за най-важното дело на този и на онзи свят – делото на нашето спасение.
         По молитвите на светата, Пречиста и Преблагословена Богородица, по-светла от херувимите и по-чтима от серафимите, и по молитвите на всички ангели и светии, Господ да вразуми и опази нашия затънал в страшни бедствия свят. Амин!

Копирайте Проповед на Неделя на Всички български светии, 2025

Иконата е копирана от http://www.pravoslavieto.com

Православно младежко сдружение „Свети Йоан Рилски“

Ела с нас в Чипровския манастир ,,Свети Иван Рилски”.

Кога? 21 юни с възможност за нощувка в Чипровци. Пътувай със свой транспорт или с някой от нас.

Ако търсиш къде да дариш своя труд и време за нещо добро и полезно, харизанството (доброволен труд в православни храмове и манастири) е чудесна опция.

Трудът може и да краси човека, но този в манастира му носи едновременно с това и Божията благодат.

За нас това е малко бягство от забързаното ежедневие, шанс да се докоснем до манастирския живот и да помогнем за облагородяването на храма, а за Видинска епархия – духовна радост да ни посрещне.

Манастирът се намира в подножието на Язова планина (част от Западна Стара планина), и в долината на Чипровската река. Само на 6 км от Чипровци, на 30 км от Монтана и на 120 км от София, а достъпът до него е изключително лесен – с кола се стига до самия манастир.

Линк към събитието: https://fb.me/e/52scOQb2p

Евангелско четиво: Матей 10:32-33, 37-38

           И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен, а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен. Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.

Тропар на Всички светии

           На Тебе, Който по целия свят с кръвта на Твоите мъченици, като с багреница и висон Си украсил Твоята Църква, викаме: Христе Боже, изпрати щедростите Си на Твоите люде, дай на Твоя народ и на нашите души велика милост.

Братя и сестри,

         Днес, в Неделята на Вси светии, когато възпоменаваме подвига на просиялите в Христа наши братя, сподобени с Царството Божие – днес си припомняме литургийното четиво от свети евангелист Матей. Господ казва:
         „Всеки, който признае Мене пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен. А, който се отрече от Мене, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен. Който не взема кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.“
         Така всеки, който последва Христа, изповяда Христа, всеки, който носи кръста си и върви по тесния Голготски път, ще бъде увенчан от Великия Подвигоположник Христа.
          Неслучайно си припомняме точно тези евангелски слова. Животът на мъчениците, изповедниците, светителите, отшелниците, юродивите заради Христа и всички праведници е пример за изповядване на Христа с думи и дела.
          И ето, какъв блажен край им даде Господ. Даде им наследството, обещано на синовете Божии, даде им обители с блясък по-блестящ от звезди, даде им нетленни венци на божествена слава, даде им вовеки благодатната възможност да лицезрат не смътно като през огледало, а лице в лице – престола на Всевишния. Даде им неизказаното блаженство, за което великият апостол Павел казва: „ухо не е чувало, око не е виждало и човеку наум не е идвало какво е Бог приготвил за угодилите Нему.“
          Днес честваме всички тях, всички тези победители над света, греха и дявола, всички тези поборници, спечелили най-важната битка – битката за спасението на човешката душа, всички тези праведници, по чиито молитви и днес Господ удължава битието на грешния свят.
          Честваме онези, които носили плът, но не по плътски воювали и се удостоили с най-високата чест  – да предстоят с молитва пред Божия престол и ведно с ангелите да възхваляват Триипостасния Бог.
           Покланяме се на Божията благодат, просияла в тези, които се превърнаха в нетленни съсъди на Божията светлина – всички светии, заменили земното щастие за Царството Божие, търговци, продали всичкия ненужен тукашен имот, ще рече благата на тоя свят, за безценния бисер – Царството Божие.
            Възпяваме вси светии като наши застъпници и ходатаи, наши закрилници, дали добрия пример, как в греховния свят може да се постигне святост и правда. Защото всички те, различни по възраст, пол, занятие, образование, семейна среда и начин на живот, всички те, водени от любовта към Христа, победиха страстите, принесоха покаяние, направиха подвизи, изповядаха Христа, измолиха Царството Божие, не само за себе си, но и за мнозина други.
           Защото светиите, не бива да забравяме, са наши близки, наши родственици в Христа, истинско наше семейство. И това семейство небесно никога не ни забравя, никога не дири своето, никога не отстъпва от светлината.
           И често пъти, по силата на техните молитви, Бог ги провожда да ни помогнат, да ни освободят от някой наш гибелен порок или гибелна страст.
           А най-близо до нас е нашият именен светия. Това са го знаели християните от старо време и затова са давали имена на светци или ангели на новородените. И са гледали не на благозвучността на името, а на духовния облик на светията, който става невидим застъпник на носещия неговото име.
           Но, за да ни помагат светиите, е нужна молитва, молитва и християнски живот. И стремеж към такъв живот. Нужно е и покаяние.
           Да даде Господ един ден да сме сред това пребъдващо в слава небесно семейство – при Майката Божия, ангелите и вси светии. Амин!

Икона: http://www.logoslovo.ru

Копирайте Проповед на Неделя на Вси светии, 2025

Честит да бъде рожденият ден на апостолската ни църква!

            Когато слезе и смеси езиците, Всевишният раздели народите, а когато раздаваше огнените езици, към единство повика всички, затова единогласно славим Всесветия Дух.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Братя и сестри,

        Велик Господски празник е Петдесетница, когато над главите на апостолите във вид на огнени езици се излива изпратения от Отца Свети Дух. Той е обещан от нашия Господ Иисус Христос, обещан да дойде не много дни след Христовото Възнесение. И наистина Господните ученици се обличат със сила отгоре в деня, когато юдеите честват старозаветната Петдесетница. За нас, християните, този велик празник е рожденият ден на Църквата.
         Петдесетница е и завършек, и начало на богослужебния кръг. Тя е край на 50-те тържествени пасхални дни, но и начало на времето на Христовата Невеста – Църквата. Вчера, след светата литургия, за пръв път след Пасха насам, коленичихме, като отправихме Богу с дух на покаяние молитви за живи и починали.
         Днес продължава този празник. Почитаме Третото Лице на Светата Троица, Божествения Дух, животрептящ в Божията Църква, която е една непрестанна, несвършваща Петдесетница.
         Петдесетница – слизането на Светия Дух продължава и до днес. Това не е отминало събитие, случило се единствено тогава – в Сионската горница. Ние сме във времето на Петдесетница и получаваме даровете на Духа, изливани от първите дни на Църквата.
         Така, със светото Миропомазание, ние получаваме даровете на Светия Дух и тази велика тайна носим в сърцата и душите си, призвани да се разгорят като истински духовни светилници, трептящи с добри дела.
         Призвани сме да станем като кандила, като живи духовни съсъди. И така ще стане, ако разпалим Светия Дух и не го угасим със скверни и страшни непокаяни грехове.
         Във всяка една молитва, всяко песнопение, дори в най-обикновената треба се излива щедро Светия Дух, а най-вече е преизобилна божествената благодат в Тайнството на Тайнствата – Светата Евхаристия (Светото Причастие), извършвано на всяка Литургия.
         Велико благословение, че можем да присъстваме на божествената служба и със сърцата си да усещаме преизобилната благодат на Светия Дух. А онези, които се причастяват не за осъждане, те чувстват силата на Божествения Дух, онази неописуема радост, която кара свети Петър да казва: „Господи, добре ни е да бъдем тук …“ в сиянието на Божията слава.
         На днешния ден – понеделник на Петде-сетница, празнуваме Пресветия, Животворящия и Всемогъщия Дух, Един от Светата Троица, имащ същата чест, природа и слава с Отца и със Сина – казва синаксара – празничния календар на деня.
         От Петдесетница почваме да четем кратката, но тъй силна и незаменима молитва, скъпа на всяко християнско сърце, която присъства сутрин и вечер в нашето молитвено правило:
          „Царю небесни, Утешителю, Душе на Истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас и ни очисти от всяка сквернота и спаси, Благий, нашите души“
           Добре е да помним, че без специалното действие на Светия Дух не би могло и сърцата ни да се отворят за вярата. Затова трябва да благодарим ежедневно, казвайки: „Слава Тебе, Боже! Слава Тебе, Боже! Благодарим Ти, Отче, Сине, Свети Душе! Защото велики са Божиите благодеяния към нас и подобава и ние да отдаваме Богу нашата благодарност. Самият Дух Свети нашепва това в човешките сърца с неизказани въздишки. Амин!

Копирайте: Проповед на празника на Свети Дух, 2025

Иконата е копирана от https://doxologia.ro

Избрани части от вечернята на Петдесетница
(стихири на „Господи воззвах“)

Празнуваме Петдесетница и пришествието на Духа, осъщественото обещание и изпълнението на надеждата. О, какво тайнство – толкова велико и досточтимо! Затова зовем към Тебе: Създателю на всичко, Господи, слава на Тебе!

Стих: Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние. (Пс. 141:7Б)

С езиците на другородците, Христе, Ти обнови Своите ученици, за да Те проповядват пред тях като безсмъртно Слово и Бог, Който дава на душите ни велика милост.

Стих: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2А)

Всичко предоставя Дух Свети: дава пророчества, свещениците усъвършенства, неграмотните научи на мъдрост, рибарите показа като богослови, създава тялото на Църквата. Утешителю, единосъщен и съпрестолен на Отца и Сина, слава Тебе!

Стих: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс. 129:2Б) 

Видяхме истинската светлина, приехме Духа небесен, намерихме истинската вяра, покланяйки се на неразделната Троица, защото Тя ни спаси.

Иконата е копирана от http://поисков.рф

Братя и сестри,

             Дните на човешкия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила – осемдесет години, а най-доброто от тях е труд и болест, казва псалмопевецът. Това е начертанието на нашия живот след грехопадението, когато поради греха на Адам в света навлизат болестите, старостта, грехът и смъртта. Животът на днешния човек въпреки научните постижения не е дълъг, за разлика от старозаветните праотци, които, знаем, са живели със стотици години. Но никой, с изключение на Енох и Илия, не ще отбегне смъртния час.
         Ние обичаме нашите близки, скърбим за тях, а ето – в дните, които Бог е отредил да останем още малко време тук, в земния живот, за да се потрудим за нашето спасение, в тези дни трябва да продължим нашата грижа за тях, за онези, които вече не са при нас. Защото връзките на любовта, с които сме свързани взаимно, са неразтържими, раздялата ни е временна, а молитвата ни е една – да даде Господ и на тях и на нас – останалите живи, да даде един ден добра отсъда.
           Затова и пишем имената на починалите на всяка литургия, защото свещеникът ги поменава преди службата, заедно с цялата небесна Църква. Смята се, че дори душата да е на скръбно място, това отделяне на частица просфора с името на покойника е съпроводено с лъч благодатна светлина за тази душа. Така и на всяка панихида, на всеки помен, молитвата на свещеника, призван да отправя просби и моления за всички човеци, в тази молитва Божията благодат сътворява утешителна среща между нас и починалите.
          Приготвяме жито в съгласие с думите на свети апостол Павел, че житното зърно трябва да умре в земята, за да възкръсне като клас пшеница, така както ние умираме, за да възкръснем за пролетта на вечния живот.
Раздаваме храна за милостиня, не защото духът се храни, духът е нематериален, а за да сторим милост, да нахраним някой гладен в името на опрощение греховете на починалия.
           Да не забравяме и четивата от книга Псалтир.  Ако може всеки ден да отваряме безсмъртните Давидови псалми и да прочитаме от тях заупокой, като знаем, че те имат чудното свойство да прогонват злите сили. Ето така можем да помогнем на нашите близки, а и на всички, за които няма кой да се помоли и да направи панихида.
           Да не се леним в този наш духовен труд и да не спираме да обгрижваме починалите, говоря за обгрижване духовно. Защото грижата не е само да поддържаме гроба и да печатаме некролози, грижата е преди всичко насочена към духа, а това са заупокойните молитви на Църквата и нашите, слети в едно, помените и милостинята, сторени в тяхно име.
           Господ да упокои всички починали в място злачно, блажено и спокойно, а нас да помилва, настави и вразуми. Амин!

Копирайте Проповед на задушница

Изображението е копирано от http://www.plovdiv-press.bg