Да възпеем всехвалната Христова невеста, закрилница на Синай, наша помощница и застъпница, защото тя светло обори нечестивите майстори (на словото) чрез силата на Духа и се увенча като мъченица и измолва за всички велики милости.

         Иконата е копирана от https://ok.ru

На 22 ноември почитаме свети Михаил Воин, българин

Евангелско четиво на Неделя девета след Неделя подир Въздвижение – Лука 12:16-21

         И каза им притча, като рече: На един богат човек нивата се бе много обродила и той размишляваше в себе си и казваше: Какво да направя? Няма де да събера плодовете си. И рече: Това ще сторя – ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: Душо, имаш много блага, приготвени за много години, почивай, яж, пий, весели се.  Но Бог му рече: Безумнико, нощес ще ти поискат душата, а това, що си приготвил, кому ще остане?  Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.

Прочетете:

           Днес предобразът на Божието благоволение и проповед на спасението на човеците – Дева светло се явява в храма Божий и предвъзвестява Христа на всички. Да възкликнем и ние велегласно към нея: радвай се, изпълнение на Божия промисъл.

Братя и сестри,

           Днес честваме Онази, Която в пророческо вдъхновение предвидя за себе си: „Ето, отсега ще ме облажават всички родове“(Лука 1:48)
           Тържествуваме заедно с девиците, понесли запалени свещи и запели химни, въведението на тригодишната Мария в Йерусалимския храм. За това празнично събитие от живота на невръстната младенка знаем от Свещеното Предание, явено в раннохристиянски текстове и в словата на много свети отци, чествали този ден.
            Праведните богоотци свети Йоаким и света Анна, решават да изпълнят своя обет – да отдадат на служба Богу роденото от тях дете. С множество роднини от своите царски и свещенически родове, богоотците потеглили от Назарет за Йерусалим.
            Блажени Теофилакт пише, че не само земният Йерусалим се събрал да види това празнично шествие, но и небесният град Йерусалим – светите ангели Божии се събрали да видят преславното въведение на малката отроковица в храма.
            И ние, ведно с тях ликуваме да съзрем избранницата Божия – Онази, Която ще се удостои след броени години да стане Вместилище на Невместимия.
            Свещеникът от Авиевата смяна – Захария, бащата на свети Йоан Кръстител, посреща Тази, Която ще се превърне в Новата Ева – Ева, чрез която вече ще се извърши спасението на човешкия род.
            Защото чрез прародителката Ева грехът влезе в света, а чрез Преблагословената Девица се осъществи дългочаканото избавление.
            Да дерзаят пророците, които в своя боговдъхновен взор говореха за възлюбената от Бога Владичица, да дерзаят тези, които я описваха в старозаветното писание като неопалима къпина, покарал Ааронов жезъл, Божий кивот, руно Гедеоново и множество предобрази, които се отнасят за Пречистия съсъд, в който Бог благоволи да се всели.
             И на иконата на днешния празник се виждат високите стъпала към храма, които сама Пренепорочната изкачва, за да влезе в Светая Светих  по Божие благоволение, в Светая Светих – там, където първосвещеникът влиза само веднъж годишно и произнася Божието име.
             Знаем, че света Анна често е идвала да навести своята дъщеря. Малката девица бързо изучила старозаветното Писание в съвършенство – затова често я виждаме изобразена с книга или хурка в ръка.
             Светата Дева се е обучила на изкусно ръкоделие – шиене и тъкане, тя е шиела храмовите завеси. Нейният живот в храма е бил молитва и труд.
              Ето така – в богосъзерцание и служение на Бога, Мария се е готвела за великото чудо – възвишената тайна на Божието Домостроителство, а именно – Боговъплъщението.
               Днес по традиция християнските семейства са в храма, за да почетем този славен празник. И да се приобщим със Светите Тайни – Тялото и Кръвта Господни.
               Редно е да знаем и друго – че не подобава да напускаме богослужбата преди края на светата литургия. Свети апостол Павел казва:“ Не напускайте събранието“. Има древни канони от съборите на светите отци, които налагат анатема на всеки, който не достоява до края на службата.
               Мнозина по незнание мислят, че когато завесата се спусне и каже: „Святая святим“- „Светинята е за светиите“, мнозина мислят, че службата е свършила.
               Тръгвайки си, те обръщат гръб на светлите ангели, които невидимо са изпълнили храма по време на претворяването на Светите Дарове.
                Когато тръгнем ненавреме, падаме под запрещението на древните църковни канони и сами се подлагаме на осъждане.
               Едва след възгласа на свещеника „С миром изидем“ – „С мир да излезем“, можем да тръгнем, щом имаме уважителна причина.
               И ако досега не сме знаели това, незнанието няма да ни се вмени за грях, но щом вече го знаем – нека да направим нужното за нашето спасение.
               Бог ни е дал свободна воля, но от нас зависи как ще я използваме.
                А сега нека всички, подготвили се с пост и лична изповед пред своя изповедник, да пристъпят към Светата Чаша!
                С вяра, благоговение и трепет да се молим – Тялото и Кръвта Христови да ни са за спасение, просветление и вразумление. Амин!

Копирайте Проповед на Въведение

Иконата е копирана от http://www.kanon-tradition.ru

Евангелско четиво и проповед

Лука 10:25-37

         И ето, един законник стана и изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?
         А Той му каза: В Закона що е писано? Как четеш?
         Той отговори и рече: „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си“.
         Иисус му каза: Право отговори, тъй постъпвай и ще бъдеш жив.
         Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: А кой е моят ближен?

Има още →

Благодатта на твоите уста, възсияла като огнена светлина, просвети вселената, придоби за света съкровища не от сребролюбие, показа ни висотата на смиреномъдрието. Но като ни поучаваш със своите слова, отче Иоане Златоусте, моли Словото Христа Бога да спаси нашите души.

    „Ако някой е намерил истината и търси нещо друго, очевидно е, че търси лъжата” 
                                                 свети Йоан Златоуст

           С тази крилата фраза златоустият богослов, един от най-ярките писатели на 4-тото столетие, перфектно образованият в античните философски школи антиохиец Йоан, сякаш се обръща към нашата съвременност.
          Очевидно е, че става въпрос за вяра, не за истина в смисъла на някакъв факт от сферата на тяснопрофилираното знание (т.е. не е истина от типа на научен факт като този, че ацетилхолинът е медиатор при преноса на нервни импулси в синапсите). Говори се за намерена Истина, за Истина която Е, за Христос, за Христос, Който е Пътя и Истината и Живота, за тази Истина, която ще познаем и която ще ни направи свободни. За тази истина пише Йоан Златоуст.

Има още →

Мино всехвални, събрали се с вяра, възхваляваме те като събеседник на ангелите и съжител с мъчениците и молим мир за света и велика милост за душите ни.

Иконата е копирана от http://www.picturabisericeasca.net

    Военачалници Божии, служители на Божествената слава, предводители на ангелите и наставници на човеците, измолете полезното за нас и велика милост, защото сте военачалници на безплътните сили.

Братя и сестри,

            Днес е празникът на светите ангели Божии и най-вече в чест на свети архистратиг Михаил – предводител на небесните войнства. Неговото име  – Михаил означава „Кой е като Бог?“ и още в Стария завет този ангел се споменава неведнъж. От Свещеното Писание и Предание ние знаем и имената на седем от първенстващите ангели, като свети Михаил предвожда ангелските сили срещу духовете на мрака. В Библията е казано, че „Михаил и ангелите му водеха битка на небесата с дявола и демоните му.“

           Господи, Който с дълбока мъдрост човеколюбиво всичко устройваш, и полезното на всички подаваш, Единствен Създателю, упокой душите на Твоите раби, защото упованието си възложиха на Тебе – Творец и Създател, и Бог наш.

           Братя и сестри,

Имаме великото утешение да знаем, че раздялата с нашите обични не е вечна. Да знаем, че те са престъпили прага на вечния живот, както и ние един ден ще го престъпим. Няма човек, който да отбегне участта на Адамовите потомци, а тя е смъртта като следствие от първородния грях. Но нашият Изкупител и Спасител Иисус Христос влезе в схватка с този извечен враг и с онзи, у когото е властта на смъртта – сиреч дявола. Влезе в схватка, победи го чрез Своето Възкресение и днес вече знаем, че преминаваме през смъртта, за да се събудим за пролетта на вечния живот.    

            Това блаженство молим и просим за нашите покойници, знаейки, че няма човек без грях. Защото и Сираховият син в Старият Завет казва: „Милост да имаш за всички човеци, но и починалият не лишавай от милост.“ Тази милост за починалия са заупокойните литурии, панихидите, молитвите и милостинята в негово име. Защото както сме се грижили приживе, така и сега трябва да продължим да се грижим за онези, които не са вече сред нас.

            И да не спиране да се молим Бог да упокои починалите в място злачно и спокойно, където няма скръб и въздишка. А Сърцеведецът Господ, който чете в нашите сърца, вижда нашата любов към близките и по мярата на тази обич ще изпрати лъч от Своята благост, където и да се намират те. Защото Бог е Любов, както казва свети Йоан Богослов.

            И по застъпничеството на Майката Божия, Честния Предтеча и всички светии, да се уповаваме на безкрайното добросърдечие на Всеблагия наш Творец, у Когото всички са живи. Амин!

Лука 16:19-31

         Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висок и всеки ден пируваше бляскаво. Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му
           Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово, умря и богаташът, и го погребаха, и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му и, като извика, рече: Отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък.
          Авраам пък рече: Чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото, сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш, па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават.
         А той рече: Моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща, защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката.
        Авраам му рече: Имат Моисея и пророците, нека ги слушат.
        А той рече: Не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят.
        Тогава Авраам му рече: Ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.

1 ноември – ден на народните будители

Честит да е празникът на просветната ни интелигенция – празник свързан с началото на следосвобожденската ни история, празник на всеки родолюбив българин, празник забранен по време на атеистичния режим, празник на духовните закрилници и просветители на нашия народ.
               Помним, че част от тях са изявени църковни дейци, литератори с блестящо перо, светии и мъченици от страниците на многострадалната ни история – създатели на славянобългарската азбука, книжовници, преводачи, поети, химнографи, историци, проповедници и енциклопедисти, пламенни радетели за българщината, истински титани на духа, чиито наследници сме ние.
               Да почетем на този ден достойните ни предци, кито се бориха за просветна, силна, освободена от гнета на робските предразсъдъци, свободна и славна България!

Изображенията са копирани от http://www.gracelutheranregina.com, http://www.haskovo.net

   В последните десетилетия влиянията от запад са тъй засилени, че често не си даваме сметка как по инерция, без да се замислим, усвояваме, установяваме дейности, налагаме привички, дълбоко чужди на нашата народопсихология, противни на родното ни верую, примитивни спрямо изтънчения светоглед на съвременника, който е уж широко информиран човек, и дори направо вредни в изграждането на ценностна система на подрастващите.
            Едно от тези влияния, превърнало се в пряко заимствана тенденция, е празнуването на Хелоуин – на дело празника на злите сили, и то празнуване, чието лоно е българското училище – всепризнатия храм на образованието още от възрожденско време.
            Какво се получава? Учителят, за да се включи към проект, който му докара средства, е готов да слага маски, да позира, да се предрешава, да се демонизира, подвеждайки и своите ученици в това гротескно забавление. За това той не може да бъде обвинен – масово е наложена представата, че училището е място за забавление, където ученикът, добре знаейки своите права е в позицията на „законодател“ и „критик“.
Често дори и без проект българското училище масово откликва на хелоуин-манията, подозрително лесно наложила се сред интелигентите в нацията – нашите учители. Възможно е мнозина от тях да мислят, че по този начин осъществяват по-добрата връзка с младите.
           По разбираеми причини родителите, израсли в поколенията на прехода и лишени от религиозна грамотност, също не отчитат действителния негатив от подобни прояви.
           Маскирането, преобличането в дрехи на съществата от отвъдното, всъщност е отглас от езическите мистерии, когато космосът се преобръща и оргиастично* се пресъздава отново битката меду добро и зло, само че с обратен знак. Всъщност автентично наше „шоу“ в този дух е кукерския танц.
           Езическият реликт на заклинание на злото, като се поставяме на неговото място, всъщност е отпадане от образа, който имаме, отпадане от човекостта, от конституцията на разума. Тази мистериална практика не само че не е безобидна, тя води до „олекотяване“ на темата за злото и доброто в цялост – както това се тиражира в американското кино. Но тя води и до доброволното ни демонизиране в момента, когато се преобличаме като вещица или като трол. Когато сега заеме мястото на аморфния „отвъден“ персонаж, детето и без това привикнало към условността на света (благодарение на технологиите), детето лесно ще заеме ролята на злия, на демона, и на чудовището, и ще привикне да заема тази роля в света на възрастните. Неслучайно имаме толкова случаи на насилие сред деца.
            Като оставим настрани комерческата страна на въпроса (защото търговците се възползват точно от тази страна, продавайки всевъзможни демонски аксесоари), остава открит казуса – защо именно българското училище е гнездото на тази тъжна практика, точно в навечерието на Деня на будителите – хора пламенни на слово и на дело, титани на духа, просветители с ясен взор за политическото и социално бъдеще на една нова, освободена от клопката на робския примитивизъм свободна и просветна България.
            Учители от нашето съвремие, вие сте техни наследници! Дали личи това под маската на вещицата?

*оргиастично (от оргия) – мистериална практика от древните езически времена