С троен венец увенча те Христос: на постничеството, на мъченичеството и на девството божествено, което ти докрай запази, славни свети Игнатие; затова и мощите ти прогонват страстите и всички лоши болести и рани.

Същият ден
Света преподобна Пелагия Антиохийска

             Днес ние, благоверните люде, светло празнуваме, осенявани от твоето идване, Божия Майко, и като отправяме взор към твоята пречиста икона, казваме с умиление: закриляй ни с твоя честен покров и ни избавяй от всякакво зло, молейки твоя Син, Христос нашия Бог, да спаси душите ни.

За великия Богородичен празник Покров (1 октомври)

             Царицата Небесна, Майката Божия, превъзхождаща по чест ангели и светии, непрестанно се моли за грехопадналото човечество. Нерядко богоугодни люде са били удостоени да зърнат Нейната молитва. Окръжени от сарацините, стеснени от превъзхождащи военни сили, константинополските християни се молят във Влахернския храм, посветен на света Богородица, когато свети Андрей Юродиви, заедно с ученика си Епифаний са удостоени да лицезрат величествено видение. По-славната от херувимите Дева е разпростряла своя покров над молещите се в храма. Сарацините отстъпват, Божият град, сърцето на християнската държавност, е спасен през 10 век и е установен днешният празник, в чест на тази велика милост на Всемилостивата Ходатайка и Застъпница за всички християни.
            Когато паднем в дъното на бездната, когато сме отвсякъде окръжени от врагове – духовни и физически, в беди и скърби, страдания и опасности, в болести и немощи, прибягваме към Нея – по-светлата от небесата и по-ярка от слънчевия блясък, Владичицата, осиновителка на възроденото в Христа човечество. Покланяме се на облажаваната от всички родове. Не сме сами, имаме Майка, по-драгоценна от светиите, преподобните и мъчениците, по-дръзновена от чистите като пламък ангели, покриващи лицата си край Божия престол. Покланяме се и се молим: Майко Божия, и днес сме обкръжени от врагове и нашите кости се сипят в преизподнята. Майко Божия, заплашени сме от измами, от зловерие, от принуда и страхове, които отвсякъде просъскват под нечестивите маски на извратените днешни веения. Не знаем защита, убежище и покров, освен Тебе Пречиста. В лукавото наше време само упованието в Господа и Твоето застъпничество е това, което ни крепи. Искаме да запазим за Бога нашия Константинопол – храма на душите си от ограбването и злодействата на тоя измамен век. Усещайки ледения полъх на антихристовото време, време на компромиси в името на привидно благоденствие, само на Тебе се уповаваме. Боим се да не изменим на Христа, копнеем да стоим във вярата, защото единственото, което е ценно в нашия живот, е Твоят Син и наш Бог. Моли Го с Твоята майчина свобода да ни покриеш с пречестния си покров, за да не отстъпим, да не погасим Духа, да не погубим душите си – единствената ни истинна ценност, която притежаваме в Христа. Защото само в Христа сме свободни. Без Него и Твоята помощ сме загубени, без Христа сме окаяни, без Христа сме немощни, без Христа сме нищо. Всемилостива Приснодево, Ковчеже, позлатено от Духа, на Тебе се уповаваме, защити ни под Своя покров, за да останем в Христа до края…
           Помним словата Му: „защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?“ (Мат.16:26)
           Всеблага Богородителко, покрий ни със Своя покров, и така както майка скърби за немощите и грешките на злонравно дете, но не го отхвърля, така и Ти не отхвърляй нас.

Иконата е копирана от https://www.orthodoxmonasteryicons.com

Успение на свети апостол и евангелист Йоан Богослов

Братя и сестри,

              Днешното литургийно евангелско четиво ни припомня онзи знаменателен момент под Разпятието Христово, когато Спасителят поверява Пречистата Си Майка на грижите на Своя любим ученик Йоан. Единствен сред апостолите, присъстващ на страшните кръстни мъки, евангелист Йоан е удостоен с привилегията да е осиновен, да стане син на Божията Майка. По този начин Владичицата става осиновителка на цялото възродено в Христа човечество.
             Но кой е евангелист Йоан? Знаем, че заедно с брат си Иаков той е неотклонно до Господа и е в числото на 12-те апостоли.
             Когато в едно самарянско село отказват да пуснат Христос и учениците да пренощуват, в пламенна болка апостол Йоан пита Господа дали подобно на Илия да не поиска гръм от небето да изпепели селото. А Христос отговаря, че е дошъл да спасява, а не да съди.
             Да, Първото Пришествие на Господа беше за спасението на света, за да отвори отново чрез Възкресението и Възнесението Си дверите на рая, а на Второто Пришествие Христос ще седне на престола на славата Си като Съдия да съди живи и мъртви.
             Тайнозрителят Йоан, най-младият сред апостолите, се удостои с величествени видения за свършека на света в познатия му вид. За последните времена е написаната от него книга „Откровение“ или Апокалипсис, с която завършва Новия Завет. Всеки, който е чел тези безсмъртни редове, знае истините от откровението, което за съжаление се осъществява пред очите ни.
             Единствен сред апостолите достигнал старост, евангелист Йоан надживява гоненията и заточенията на раннохристиянското време и се представя в дълбока старост. Негово е последното, четвърто евангелие, излагащо най-възвишени богословски истини, за които е удостоен със званието „Богослов“. Нему принадлежат и три послания, и споменатата книга „Откровение“, дадена пред взора му един неделен ден на остров Патмос.
             Наричаме го „апостолът на любовта“, не само защото той казва незабравимите слова „Бог е любов“, но и защото, престарял и немощен, точно това е повтарял на тогавашните християни – „Чедца, обичайте се един други“.
             Тези думи са отправени и към нас. И по мярата на Христовата любов, която имаме един към друг, по тази мяра ще ни е даден и достъпа до Небесния Чертог. Защото любовта е над всичко, тя покрива всичко, имайки любов към Бога и към ближните, ние няма да грешим.
            Христовата любов да е с всички нас. Нека любовта Божия да стори милост в нашите сърца. Амин!

Иконата е копирана от https://tvsatcom.bg

Братя и сестри,

              На 23 септември Църквата чества зачатието на Предтечата Господен, съпроводено от чудни събития, за които знаем от Свещеното Писание. А 9 месеца по-късно, на 24 юни – Еньовден, честваме рождението на най-великия сред родените от жена, знаменития Предтеча и Кръстител Господен, честваме свети Йоан – проповедника на покаянието, последния пророк и пръв мъченик, наставник и учител на благочестието и близък Христов родственик.
              Най-често свързваме Предтечата с пламенната му проповед за покаянието и с безукорния му аскетически живот. И ако за второто – за аскетичеки подвизи – ние, съвременните християни, съвсем нямаме сили, то за покаяние винаги, винаги сме способни.
              Покайното настроение е същностна черта на истинския християнски живот. Не задоволството и удовлетворението, а покаянието и съкрушението са белег на духовен ръст. Ние винаги има за какво да се покайваме, винаги сме в греховно съкрушение спрямо нашия Създател. Лошото е, че често забравяме това покаяние и се улисваме в житейски грижи и гонене на вятър.
              Да даде Господ Съдният ден, който за нас е часът на нашата кончина, да ни свари в покаяние. Амин!

Икона:https://pravoslavy.ru/molitvy/akafist-ioannu-predteche

Братя и сестри, 

          Днес честваме една велика страдалница – майка, християнка, чиито дечица, заради Христа са убити пред очите й.
             Това са света София и трите й дъщери – Вяра, Надежда и Любов, като Любов, най-малката, е била на 9 години в момента на изтезанията.
             Нека пред очите ни винаги да са тези примери за носене на кръста на страданията. Тези примери, макар и превишаващи слабите ни човешки сили, показват дивното действие на Божията благодат, когато може приживе да съзрем, въпреки мъката, през мъката, през Голгота, възкресението и райската обител.
             Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на света София и невръстните мъченички – Вяра, Надежда и Любов.
             Честито на всички именици! Амин!

Иконата е копирана от https://pbs.twimg.com

16 септември

Братя и сестри,

     Неизказана и непостижима тайна е делото на нашето спасение. Едни се прославят като мъченици – както е днес честваната всехвална Евфимия, други просияват в святост в богатство, власт и разкош, опазили нестяжение, като света Людмила – Чешката кралица, трети са епископи – неуморни труженици на Божията нива, като свети Киприан – българинът, сподобил се със светителски престол на Московската катедра.
     Различни по възраст, нрав, обществено положение и образование, светиите си приличат в едно – в чистотата на вярата, в неоскъдността на надеждата и в силата на Христовата любов.
     Нека по-често да прочитаме техните жития и да обръщаме молитвен взор към тях – те са нашите истински приятели, нашето истинско небесно семейство, което ние често оскърбяваме със своите грехове.
     Дано Господ да ни вразуми и помилва по застъпничеството на Майката Божия и на всчки светии. Защото живеем в лукаво време, усещаме гибелния антихристов полъх. Единственото ни прибежище след Господ и света Богородица са светиите.
     Да даде Бог във вечността да сме при тях!
     Амин!

Иконата е копирана от https://azbyka.ru/

  Спаси Господи Твоите люде и благослови Твоето достояние, победа на православния български народ дарявай над противниците и запази с Твоя кръст наследието Си.

Братя и сестри,

          На днешния велик Господски празник почитаме Светия и Животворящ Кръст Господен – кръстното дърво, чийто предобраз бе дървото на живота в райската градина. Възпоменаваме с любов оръдието на нашето спасение, на което нашия Господ Иисус Христос пригвозди нашите грехове. Прекланяме се и пред Господните страдания на този кръст и знаем, че сме христоносци, доколкото носим своя кръст.

          И не само че трябва да носим кръщелните си кръстове, и не само че трябва да се осеняваме с кръстното знамение – ние изповядваме носенето на нашия житейски кръст, носенето на нашия собствен страдален път. Защото знаем, като християни, че през много сърби се влиза в Царството Божие.

           Затова да не роптаем и да не негодуваме, че дните ни са труд и болка – в този труд и болка, с молитва и благодарност Богу, се въздигаме към духовното небе.

           Дано Господ да укрепи душевните ни сили със силата на Своя Животворящ Кръст.

           Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на Майката Божия и със силата на Честния Кръст.

           Амин!

Иконата е копирана от http://www.pravoslavieto.com

Твоето Рождество, Богородице Дево, радост възвести на цялата вселена, защото от тебе възсия Слънцето на правдата, Христос Бог наш, и като унищожи клетвата, даде благословение, а като обезсили смъртта, дарува ни живот вечен.

           Рождество Богородично е един от най-големите празници на православната църква.
           Родителите на света Дева Мария – светите Йоаким и Ана, които църквата нарича „богоотци“, до старините си нямали деца. При израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия.
           Йоаким тъжал дълбоко.  Когато скръбта му станала преголяма, отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там той прекарал в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо, както някога с Авраам, който станал баща в дълбоки старини.
             Ана затъгувала дори повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала също тъй горещо да се моли на Бога да я облагодетелства с рожба. Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма скръб.

             – Господи, цялата природа те прославя със своите плодове. Всички се радват на свои деца. Само аз съм бездетна като безводна пустиня… Господи, Господи! Ти си дарил на Сарра в старините й син. Чуй и мене.
           Ана вложила цялата си душа в тая молитва. И ето – ангел Господен застанал пред нея и й казал:
          – Ано, Ано, твоята молитва е чута. Ти ще родиш благословена дъщеря и чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречеш Мария.
             В това време ангелът Господен се явил и на Йоаким в пустинята и му известил тази радост.
             Щастливите съпрузи се срещнали в Йерусалим. Разплакали се взаимно за явяването на ангела и принесли заедно жертва в храма. Те дали обещание, че ако им се роди дете, ще го дадат в служба на Бога.
           На 9 декември православната църква чества празника Зачатие на света Ана. Това е денят, в който света Дева Мария се заченала в утробата й. Девет месеца след това – на 8 септември, пречистата Дева се родила на света.