На 19 декември почитаме паметта на свети мъченик Бонифаций

Матей 1:1-25

         Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов. Авраам роди Исаака; Исаак роди Иакова; Иаков роди Иуда и братята му; Иуда роди Фареса и Зара от Тамар; Фарес роди Есрома; Есром роди Арама; Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона; Салмон роди Вооза от Раав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Иесея; Иесей роди цар Давида; цар Давид роди Соломона от Уриевата жена; Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса; Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия;  Озия роди Иоатама; Иоатам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия; Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Иосия; Иосия роди Иоакима; Иоаким роди Иехония и братята му – през време на преселението Вавилонско.
          А след преселението Вавилонско Иехония роди Салатииля; Салатиил роди Зоровавеля; Зоровавел роди Авиуда; Авиуд роди Елиакима; Елиаким роди Азора; Азор роди Садока; Садок роди Ахима; Ахим роди Елиуда; Елиуд роди Елеазара; Елеазар роди Матана; Матан роди Иакова; Иаков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос.
           И тъй, всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение – четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа – четиринайсет рода.
           А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.
           А Йосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне. Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си, защото заченалото се в нея е от Духа Светаго. Тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус, защото Той ще спаси народа Си от греховете му.
          А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза:“Ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“, което ще рече: с нас е Бог.
           Като стана от сън, Йосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си. И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син и той Му нарече името Иисус.

Братя и сестри,

            В Неделя преди Рождество Христово Църквата припомня началото на евангелието според Матей. В първата глава на това първо евангелие – първото по време на написване – в първата глава евангелист Матей излага подробно родословието по плът на Господ Иисус Христос. В днешната неделя възпоменаваме всички праведници, всички богоносни отци от създание мира досега – от Адам до Йосиф Обручника, както и всички старозаветни пророци, на които Господ е открил тайните за съдбините на света.

               Свети евангелист Матей разделил родовете от Авраам до цар Давид, от Давид до дните на Вавилонското преселение и сетне – от тези дни до Рождество Христово, за да опише по-ясно еврейската история. Независимо кой управлявал еврейския народ – съдии до цар Давид или царе от Давидовото време до плена, и сетне – първосвещеници до идването на Христа, те не станали по-добри, нито получили опрощение за греховете си, докато не дошъл съвършеният Съдия, Цар и Първосвещеник – Христос.
             Подробното излагане на родословието по плът  на Спасителя цели да покаже на юдеите очаквания Месия – Помазаника Божи, истината да ги убеди, че Той вече е дошъл.
                И наистина преди 2021 години в градеца Витлеем, предсказан от пророците, се ражда очаквания още от Адамово време Съкрушител на главата на змията – Съкрушител на дявола.
              Обещаното се случва. От Ева дойде греха и смъртта, а сега от Новата Ева – Пресветата Владичица, Съвършената, Всесвятата Богоматер се роди Онзи, Който можа да извърши изкуплението на човешкия род.
              А колко тъжно – богоизбраният народ, юдеите, потомци по кръв на Авраам, не само не повярваха и не провидяха в Иисуса Месията, не само Го разпънаха на кръст, но и днес продължават да очакват онзи, който ще им донесе пълно икономическо и политическо господство.
                 А Царят на царете отдавна дойде, прие човешко естество, роди се в беден, макар и царски род, в пещера, сред ясли на животни, живя и работи като дърводелец, даде пример за съвършеното смирение, изрече слова, дошли от небето и стори чудеса, дошли от небето, и прие позорна смърт, за да се спусне още по-ниско, да снизходи още по-надолу – в преизподнята – там, където съкруши смъртта със всепобеждаващата сила на Своето Възкресение.
               Наближава часът на Рождението на Спасителя, на този дивен празник на тиха радост, на ангелско пение и поклон пред Въплътилия се Бог, празник без болка, празник на триумфа, на сбъднатото Божествено обещание. Отец изпраща Сина в света, за да ни избави от властта на греха, смъртта и дявола. Намери се пречист и достоен съсъд за тази велика тайна – чистотата на Девата съкруши прародителската обреченост.
                 Да се готвим с чисти сърца да възкликнем отвъд страховете и житейските грижи, да възкликнем заедно с ангелите: „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение!“
                 И да се възрадваме, че Бог се ражда!
                 Честит и благословен неделен ден на всички!
                 Божието благословение да ни укрепява за покаяние и милосърдие, по молитвите на Пресветата Владичица Богородица, на свети Бонифаций и на всички светии. Амин!      

Иконата е копирана от https://www.cross.bg/bonifatziii-boga-aglaida-1620560.html   

към Начало

Евангелско четиво
Лука 14:16-24

           А Господ му отвърна: Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина, и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.
           И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и ще трябва да отида да я видя, моля те, извини ме.
           Другият рече: Купих си пет рала волове и отивам да ги опитам, моля те, извини ме.
          Третият рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.
           И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: Излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите.
           И рече слугата: Господарю, извършено е, както заповяда, и още място има.
           И рече господарят на слугата: Излез по друмища и плетища, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми.
            Защото, казвам ви: Никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина – избрани.

Братя и сестри,

             Днешното литургийно евангелско четиво според евангелист Лука предава Господнята притча за поканените на голямата вечеря. Тази притча я срещаме също и у свети евангелист Матей.
             Тя ни разкрива величествените тайни на Царството Божие. Човекът –господар, който приготвя голяма вечеря, е всъщност Бог-Отец, Който с безмерната си благост сътвори света и направи всичко, дори пожертва Единородния Син за спасението и изкуплението на този наш грехопаднал свят. Тук Слугата, Който в тази притча отива да съобщи на поканените, че всичко е готово, е всъщност Богочовекът Христос, Който понизи Себе Си, прие образ на раб и стана Човек, във всичко подобен нам, освен в греха. Вечерята е блаженият пир на божествената любов, към която сме призвани всички.
             Тази притча Господ Иисус Христос произнася като изобличение за Своите врагове – лицемерните фарисеи.
             Чухме как всички поканени започват да се извиняват, че няма да се отзоват на божествения призив. Заети в житейски дела – ниви, покупки и женитби, заети с житейски грижи, удостоените с висока чест доброволно се отказват от нея. Доброволно отказват да отидат на божествената вечеря в Царството Божие. Всъщност тези поканени, които са неблагодарни, изобразяват юдейския народ, който беше богоизбран, надарен със закон и божествени наредби, но не остана верен Богу, пропъди Божиите пратеници – пророците и накрая извърши най-големия грях – убийството на Божия Син, на Богочовека Христос.
            И ето – отвека избраните сами се отказаха от своето почетно избраничество, сами отклониха божествената покана. А стопанинът на вечерята – Бог-Отец, нареди на Христос да покани нищите, бедните и окаяните, да покани скитащите по пътищата и друмищата. Това са грешниците и митарите, езичниците, които прегръщат с обич спасителната вяра.
            Ето така се изпълва Божия дом, така на местата на доброволно оттеглилите се сядат онези, които в очите на юдеите са били най-окаяните.
             Но днес можем да отнесем моралния смисъл на притчата към себе си. Ние сме Христовите – кръстени, приобщени, облагодатени и миропомазани, ние сме днес поканени на божия пир на божествената любов. Но дали множество житейски грижи не ни спират в пътя към небесния чертог? Не сме ли твърде вторачени в земното и преходно битие, не сме ли угрижени в нуждите на тукашния свят? Дори често не намираме време да дойдем на църква. А когато дойдем, се чувстваме така, сякаш сме изпълнили някакъв огромен дълг към Бога. Не знаем ли, че Църквата ни спасява? Тя е спасителният кораб, тя е Ноевият ковчег, без нея ние не можем да се спасим. Ние сме топлохладни, умерени във вярата, склонни към компромиси със света, дипломатични по отношение на другите …
              Често дори отлагаме изповед и Причастие под предлог, че имаме по-важни дела. Изглежда сме твърде лекомислени – отклоняваме поканата за Господнята вечеря за после. А всъщност сме преходни и не знаем дали ще има „после“. Най-важното дело на света е делото на спасението – спасението на душата. Няма по-важно дело – добре е да запомним това!
              Гибелно нехайство е да отлагаме изповедта и светото Причастие. Да внимаваме да не се уподобим на почетните гости от притчата, които се оказаха недостойни и сами се отлъчиха от Царството Небесно.
               Господ, по великата Си милост да ни умъдри и вразуми.
               Днес, по Божия милост, честваме и великия Божи угодник – Чудотвореца свети Спиридон, особено почитан в нашия град и нашия храм. Ето – тук е олтарната икона на свети Спиридон, дарена от боголюбивите ни предшественици. Нека да прочетем вкъщи неговото житие и да видим как е живял този, който е удостоен да е сред най-почетените на божествената вечеря. И ще видим, че целият му живот е преминал в служение Богу и на ближните. И до днес нетленните му мощи източват чудеса и изцеления и вярващи от цял свят идат на о. Корфу, за да се поклонят и изпросят молитвата на свети Спиридон.
                Божието благословение да е с всички нас, по молитвите на Майката Божия, на свети Спиридон, епископ Тримитунтски и на всички светии. Амин!

Иконата е копирана от https://vk.com

към Начало

           Днес оковите на безчадието се развързват, защото Бог, като чу Йоаким и Анна, яви им повече от надеждата им, като явно обеща да им се роди Богоотроковицата, от която Сам Неописаният да се роди, Който, станал Човек, повели на ангелите да й викат: радвай се, благодатна, Господ е с тебе.

Братя и сестри,

          На 9 декември Светата Православна Църква чества зачатието на света Анна – богомъдрата потомка на Аароновия род, удостоена да стане майка на света Богородица. За тези събитията знаем от Свещеното Предание и най-тържествено ги възпоменаваме на 8 и 9 септември, когато честваме Рождеството на Владичицата Богоматер.
          Знаем, че светите и праведни богоотци Йоаким и Анна са били бездетни и със скръб са носили своето безплодие. Еврейското общество не е гледало с добро око на бездетните, защото всички са мислели, че това е наказание за тежки грехове.
          Но както се случва и друг път в Стария Завет – знаем за Сарра, Аврамовата жена, за майката на пророк Самуил, също носеща името Ана, знаем и за майката на Самсон – всички тези праведни жени в старините си, по Божия милост се сдобиват с рожба.
          И ето – Бог явява Своята чудна милост и над престарелите праведници Йоаким и Анна, на които е отредено да имат чудна дъщеря – най-святата Девица на тоя свят, удостоена един ден да стане Майка на Богочовека.
          Горещата молитва на света Анна е чута и ангел Господен й известява, че и тя ще има чедо – благословена дъщеря, чрез която ще дойде спасението на света.
          На свети Йоаким също се явил ангел и го утешил с радостната вест.
          А на днешния ден – 9 декември, точно 9 месеца преди Рождество Богородично, Църквата чества това велико събитие – зачатието на света Анна, когато тя зачена Приснодевата.
          Днес празнуват всички, носещи името на смирената и свята праведница Анна, майката на света Дева Мария. Знаем, че на всяко богослужение Църквата поменава светите Йоаким и Анна, наричайки ги „богоотци“.
          Бог да ни помилва по техните свети молитви. Защото знаем, че откак свят светува не е имало по-безстрастно и праведно семейство от семейството на светите Йоаким и Анна.
          Честит празник на всички!
          Честито на всички именици!

Иконата е копирана от http://www.kapadokis.g

Тропар

               Правило на вярата и образец на кротостта, учител на въздържанието яви се за твоето „стадо“, показвайки им истината! Със смирението си получил величие, с бедността – богатство! Отче, свещено-началниче Николае, моли Христа Бога да се спасят нашите души!

Братя и сестри,

             Почетохме света великомъченица Варвара, почетохме и великия аскет свети Сава Освещени, и днес сме събрани в храма с молитвен възглас да почетем прославен светител, възсиял като слънце в невечерния ден на Божието Царство.
            Честваме свети Николай, епископ на малоазийския град Мир, област Ликия, чудотворец, прославен по целия православен свят. Знаменията, милостите и чудесата, които Бог е сторил чрез този Свой угодник, са неизброими и няма православен християнин, който да не поменува с любов свети Николай.
            Четвъртото столетие на християнската епоха ни е оставило много духовни светилници, много прославени книжовници, светители, аскети и чудотворци. А сред техния сомн, велик сред великите, прославен сред сияещите в слава Божия е светителят Николай, истинско украшение на небесната Църква.
            Благочестив още от младини, и смирен, и ненавиждащ човешката слава, свети Николай всячески се стреми да избегне високата чест на епископския престол. Но Богу е угодно именно той да заеме светителската катедра, за да не се укрие светилник под крина, както се казва в евангелието (Мат.5:15).
            Макар и неизказано благодушен и смирен, изпълнен с безгранична кротост и състрадание към бедни, окаяни и нещастни, свети Николай има доблестта да се опълчи срещу силните на деня, когато са неправи. Има и смелостта да не търпи дори и минута злословието на еретиците, които хулят Господа, както знаем от преданието.
             Още приживе започват многобройни чудеса, сторени по неговата молитва. А след блажената му кончина, свидетелствата на чудотворенето му стават по-многобройни. Той е прославен и с мироточиви мощи, които днес се покоят в град Бари, Италия, в криптата на руското подворие, където ежедневно се служи света Литургия на черковнославянски.
             Велик застъпник е свети Николай за нашия грешен свят. Застъпник е не само за бедните, несправедливо осъдените или плаващи по море, свети Николай е застъпник за всички нас – християните на последните времена. И той, ведно с Майката Божия и Кръстителя Христов, моли свръхестествената Троица за умилостивение, за добавяне на честити и мирни дни, за пробуждане на християнската ни съвест, за душевни сили на малкото Христово стадо – сили, нужни ни, за да стоим във вярата.
             Живеем в лукави времена. Живеем в свят, лишен не само от християнски, но дори от общочовешки ценности. Нашият свят е доминиран от сили, които са явно богопротивни, сили, за които унищожаването на всеки нравствен порядък, на всяко естествено развитие на личността е първостепенна цел.
             Компромисите и извращенията, които слагат печат на всяка сфера на обществения живот, са още един повод да осъзнаем, че нашето Царство не е от тоя свят. Нашата родина е небесната ни прародина – рая, който чрез Възкресението и Възнесението на Спасителя отново е достъпен. Ние, Христовите, живеем в тоя свят, но всъщност не сме от тоя свят. Нашето очакване е новото небе и новата земя, на която обитава правда (2 Петр.3:13).
             С очите си виждаме, че тоя свят лежи в злото. Със сърцата си знаем, че предстоят решения, съдбоносни за нашия живот на християни. С ума си съзнаваме слабите си душевни и телесни сили, които не са в състояние да се опълчат срещу всеобщото отстъпление от Христа.
             Онова, което ни дава сила – на нас, войнстващата Църква, както са наричали християните, живеещи в света, е молитвената помощ на Майката Божия, на ангелите и светците. А сред тях сияе свети Николай с велико дръзновение пред Божия престол. Затова и се молим:
              „Светителю, отче Николае, моли Господа за нас“
             Застъпи се за нас, отче Николае, да имаме сила и посока, да не се объркаме в лъжовния дух на погибелното време.
             Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на Владичицата Богоматер и на свети Николай.
             Честит празник!
             Честито на всички именици!

Иконата е копирана от http://vesti.fkmsradio.com

           С проливане на твоите сълзи безплодната пустиня си разработил, а с въздишките из глъбини делата си стократно оплодоносил, и стана светилник на вселената, сияейки с чудеса, преподобни Саво, отче наш. Моли Христа Бога, да се спасят нашите души.

Прочетете житията на днес честваните светци : Житие на свети Сава Освещени  и Житие на свети Нектарий Битолски

Братя и сестри,

            В благодатните дни на Рождественския пост честваме тържествени светийски празници. Днес възпоменаваме свети Сава Освещени, велик подвижник на четвъртото столетие, прославен отшелник, просиял с истински духовни подвизи, поставен за наставник и водач на всички оттеглили се в пустините на Палестина.
             Чистотата на неговия живот и чудодейната му молитва го направили широко известен, от което преподобния цял живот се опитвал да се опази.
             Неговата най-голяма духовна радост била безмълвната молитва и ръкоделието, с което си изкарвал прехраната. Наречен е Освещени, защото йерусалимският патриарх е настоявал свети Сава да се сдобие с презвитерски, тоест свещенически сан.
              По онова време мнозина идвали на уединение и за отшелнически живот в пустините край река Йордан и около Йерусалим. Те черпели от духовния опит на преподобния и братството на свети Сава основало цветущ манастир, сияещ с духовна светлина чак до дните на ислямското нашествие.
Свети Сава починал с тиха и блажена кончина в пещерата си, където безброй години възнасял молитва, на 94 годишна възраст.
Бог да ни укрепява и прощава греховете ни по неговите свети молитви. Амин!

Иконата на св. Сава е копирана от http://www.pinterest.co.uk , а на св. Нектарий Битолски от https://abvgd.eu

Проповед на Неделя десета след Неделя подир Въздвижение

         На 3.12.2021 г. се навършиха 40 дни от блажената кончина на ставрофорен свещеноиконом Цанко Тотев. На заупокойната литургия, панихида и трисагио, отслужени от Негово Високопреосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, в съслужение с клирици –  духовни чада на приснопаметния отец, богомолците се помолиха за своя духовен наставник. Епископ Поликарп припомни добродетелите на отец Цанко, неговата духовна чистота, смирение и любов. Надяваме се той да е сред блажените, според обещанието на Спасителя, че блажени са чистите по сърце, които ще видят Бога.
         Вечна и блажена да е паметта на многообичания отец Цанко!

Снимка: https://mitropolia-sofia.org

      Като първозван сред апостолите и брат на върховния (от тях – апостол Петър), моли се, Андрее, на Владиката на всички, да дарява мир на света и велика милост.

Иконата е копирана от https://city-adm.lviv.ua

Лк.18:18-27

      И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен? А Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог; знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си. А той рече: всичко това съм опазил от младини. Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене. А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат. Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство! Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси? Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога.

Братя и сестри,

     Днешното литургийно евангелие припомня знаменателния разговор между богатия юдейски началник и нашия Спасител Господ Иисус Христос. Този началник у евангелист Марк е наречен „момък“. Ще рече – макар и млад, той се е издигнал високо в юдейското общество. Този началник пита Господ какво да стори, за да наследи вечен живот. Този въпрос е най-важният в живота на човека. Всеки, чийто очи са отворени за знанието, че животът не свършва със земното битие – всеки копнее да разбере какво да стори, за да наследи блажената вечност.
     Спасителят припомня на юдейския началник Божиите заповеди. Припомня именно тези заповеди, които се отнасят към морала в нашето общество: не прелюбодействай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, почитай баща си и майка си.
     В отговор младият началник заявява, че всичко това е опазил от младини. Възпитан в духа на Моисеевия закон, спазил всички важни повеления на библейския морал, началникът има скрита, невидима страст, която подкопава душения му строй.  А това е сребролюбието.
     Всевиждащият Господ знае за тази страшна душевна язва. Затова иска богатият началник да раздаде всичко на сиромасите, за да получи съкровище на небето и да тръгне след Христа.
     И онзи, който е опазил закона от младини, онзи, който не е оскърбил Господа с престъпване на заповед, не може да се раздели с богатството си. Не може да тръгне с Христос, така както тръгват апостолите и оставят всичко. Неговата привързаност към земните блага е по-силна от копнежа по вечния живот.
     Така и ние, макар да сме опазили някоя от Божиите заповеди, сигурно имаме скрита и разяждаща страст, която ни пречи да вървим по тесния път на спасението.
     Тя може да е привързаност към богатство или към нещо друго от земните пристрастия. Може да е някакъв скрит недъг – немилосърдие, завист, осъждане, за което ние дори да не знаем, че е превзело душата ни.
     Така и богатият началник, до момента, в който Господ иска преодоляване на сребролюбието, не е знаел за тази страст, която пречи на духовния му живот.
     Единствената ни утеха е, че невъзможното за човеците е възможно за Бога – по благото обещание на Спасителя.
     За нас не е възможно да разкъсаме сами земните си привързаности и пристрастия. Но за Бога всичко е възможно. Стига да потърсим Божията благодатна помощ. Стига да не разчитаме на слабите си душевни сили и високомерно да мислим, че сами можем да се справим с духовните си язви. И най-вече да се покайваме и смиряваме, та смирението да покрие многобройните ни немощи.
     Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на Петнадесетте Тивериополски  (струмишки) мъченици, така свързани с родната църковна история. 
     Амин!

          Имя Божии угодници, свързани с родната църковна история, но малко известни на съвременния православен българин. Такива са например св. Пимен Зографски, св. вмчк. Меркурий, св. Роман Търновски, св. Михаил от Потук, св. вмчк Потит Сердикийски, а също и днес честваните свети Петнадесет Тивериополски (Струмишки) свещеномъченици.  Ето тяхното житие,  което намираме в деня на мъченичеството им – 28 ноември.
          Тези раннохристиянски мъченици намерили гибелта си по време на гоненията, предприети от император Юлиан Апостат (Юлиан Отстъпник) (361-363).
       Това били епископите Тимотей и Теодор (участник в Първия Вселенски събор през 325 г, побягнали от Никея, свещениците Петър, Йоан, Сергий, Теодор и Никифор, дяконите Василий и Тома, монасите Йеротей, Данаил, Харитон, Сократ, Комасий и Евсевий.
       След екзекуцията им през 362 г. местните християни ги погребали в каменни саркофази, на които били изписани имената им. При аварските и славянските нашествия античният Тивериопол бил разрушен, гробовете на мъчениците – забравени. Векове наред християните в Струмица само по предание знаели за разигралите се някога драматични събития.
       След покръстването на България, по нареждане на св. Княз Борис Михаил, комитът Таридин, който управлявал тези земи, се заел да издири светите им мощи. Те трябвало да бъдат положени в строящия се тогава съборен храм на р. Брегалница. След своеобразни археологически разкопки мощите били открити, но местните хора възроптали, че им се отнема това сакрално богатство. Таридин постигнал компромис – били отнесени мощите на трима от светците (Тимотей, Комасий и Евсевий), а другите останали в Струмица.
       При Цар Симеон в новия храм били пренесени мощите и на останалите мъченици. Както разказва Теофилакт Охридски (началото на ХІІ в.), за тях била съчинена прослава, като богослужението се извършвало на български език от свещеници – ученици на св. Климент Охридски.
       Когато храмът на р. Брегалница престанал да съществува, може би във времето на османското завоевание, мощите отново останали скрити в земята. Единствено ръката на мъченика Петър се пазела в Струмица, но по време на Балканските войни през 1913 г. и тя била отнесена от някакъв грък в гр. Кукуш (дн. Килкис, Гърция). В Струмица останал споменът за Христовите мъченици, чиято памет местните българи почитат на мястото, където по предание някога те били посечени.

Иконата е копирана от https://bg.wikipedia.org/