Братя и сестри,

             Дните на човешкия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила – осемдесет години, а най-доброто от тях е труд и болест, казва псалмопевецът. Това е начертанието на нашия живот след грехопадението, когато поради греха на Адам в света навлизат болестите, старостта, грехът и смъртта. Животът на днешния човек въпреки научните постижения не е дълъг, за разлика от старозаветните праотци, които, знаем, са живели със стотици години. Но никой, с изключение на Енох и Илия, не ще отбегне смъртния час.
         Ние обичаме нашите близки, скърбим за тях, а ето – в дните, които Бог е отредил да останем още малко време тук, в земния живот, за да се потрудим за нашето спасение, в тези дни трябва да продължим нашата грижа за тях, за онези, които вече не са при нас. Защото връзките на любовта, с които сме свързани взаимно, са неразтържими, раздялата ни е временна, а молитвата ни е една – да даде Господ и на тях и на нас – останалите живи, да даде един ден добра отсъда.
           Затова и пишем имената на починалите на всяка литургия, защото свещеникът ги поменава преди службата, заедно с цялата небесна Църква. Смята се, че дори душата да е на скръбно място, това отделяне на частица просфора с името на покойника е съпроводено с лъч благодатна светлина за тази душа. Така и на всяка панихида, на всеки помен, молитвата на свещеника, призван да отправя просби и моления за всички човеци, в тази молитва Божията благодат сътворява утешителна среща между нас и починалите.
          Приготвяме жито в съгласие с думите на свети апостол Павел, че житното зърно трябва да умре в земята, за да възкръсне като клас пшеница, така както ние умираме, за да възкръснем за пролетта на вечния живот.
Раздаваме храна за милостиня, не защото духът се храни, духът е нематериален, а за да сторим милост, да нахраним някой гладен в името на опрощение греховете на починалия.
           Да не забравяме и четивата от книга Псалтир.  Ако може всеки ден да отваряме безсмъртните Давидови псалми и да прочитаме от тях заупокой, като знаем, че те имат чудното свойство да прогонват злите сили. Ето така можем да помогнем на нашите близки, а и на всички, за които няма кой да се помоли и да направи панихида.
           Да не се леним в този наш духовен труд и да не спираме да обгрижваме починалите, говоря за обгрижване духовно. Защото грижата не е само да поддържаме гроба и да печатаме некролози, грижата е преди всичко насочена към духа, а това са заупокойните молитви на Църквата и нашите, слети в едно, помените и милостинята, сторени в тяхно име.
           Господ да упокои всички починали в място злачно, блажено и спокойно, а нас да помилва, настави и вразуми. Амин!

Копирайте Проповед на задушница

Изображението е копирано от http://www.plovdiv-press.bg

Братя и сестри,

       Днешното литургийно евангелско четиво разказва за дивно чудо, сторено от нашия Спасител Господ Иисус Христос. В градчето, наречено Наин, Христос извършва възкресяване на мъртвец, едничък син на съсипана и смазана от мъка вдовица.
      Точно когато Господ заедно с учениците и множество народ приближава градските порти, точно тогава се задава скръбното погребално шествие. „Господ се смили“ – пише евангелист Лука. Спасителят се обръща към нещастната майка, загубила едничкото си чедо, с думите: „Не плачи!“.
       Как да не плаче тази, чийто живот е бил посветен изцяло на едничката рожба? Как да не плаче майката, непожелала да се омъжи повторно, за да се посвети на своето дете? Как да не плаче жената, загубила едничката си опора в старините? Как да приеме ужасната смърт онази, която до скоро се е радвала на успехите на своя син?
       Но ето – Победителят на смъртта иде. Съкрушителят на преизподнята наближава. Господ спира погребалното носило и се обръща към покойника с думите: „Момко, тебе думам, стани!“
        Онзи, чрез Когото всичко е станало, е всевластен над живота и смъртта. Всеблагият и Всемилостивият Син Божи не ще се забави да обърне страшната скръб в изумително тържество.
        Умрелият момък се изправя и започва да говори. Потрисаща, неистова, величава е тази победа над исконния човешки враг – смъртта.
        Животодателя Бога не ще ни остави. И тези възкресявания, които Христос прави, предуказват за Неговото Славно Възкресение, чрез което Той побеждава смъртта, греха и дявола.
        Не ще ли е вечно благодарна Господу тази нещастна майка, чиято скръб се обърна в радост? И колко много са хората, следвали Спасителя, които после стават проповедници на словото Божие А още повече са всички онези, които четейки тези редове, възкръсват духовно за живот в Христа. Това са всички, които са станали Христови, последвали са Христа не само на думи, но и с цялата си  душа, и с всичкия си разум.
        Такъв благоуханен съсъд на Светия Дух, просветил духовно мнозина и тачен като родоначалник на нашето монашество, е свети Иван Рилски Чудотворец, закрилникът на българския род.
         Отрано отделил се от света, свети Иван се замонашва и заживява аскетически като отшелник, служейки Богу с пост и молитва. Бог чрез неговата молитва твори чудеса, а славата му е толкова голяма, че на мястото на неговото уединение възниква най-величественият български манастир – Рилския, където идват на поклонение вярващи от целия православен свят. И до днес мнозина получават изцеление от неговите нетленни мощи, които по Божия милост се покоят в манастирската църква пред олтара.
        Да даде Господ всекиму да иде там и получи изобилната благодат от великия наш застъпник пред Христа – свети Йоан Рилски Чудотворец.
       Преди своята кончина свети Йоан завещава на учениците си писмено наставление – „Завет“, което и до днес е напътствие за всички християни.
       Там пише следното: „Завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всяко злословие, както приехте от светите отци, без да я примесвате с чужди и различни учения“.
       Кои са тези чужди и различни учения, от които свети Йоан иска да пази учениците си? Това са всички заблуди на нашия оскъднял от вяра и богомислие свят. Това са лъжеученията за прераждане, пантеизъм, йога, астрология, алтернативна медицина, парапсихология, традиционното, наследено от баби и прабаби гадаене и баене, талисманите и всички възможни суеверия, които днешният човек добре познава, за разлика от родната ни православна вяра.
       А най-страшното е, братя и сестри, когато дори ние – хората в църквата, служим на заблуди, почитаме лъжепророци и нямаме сили или разум, за да се разделим с мнимите, фалшивите авторитети на Ванга, Стойна, дядо Влайчо или Дънов
       Господ да ни вразумява по молитвите на великия рилски пустинник свети Йоан – да ни вразумява да се откажем от лъжата, да принесем покаяние, докато сме в този живот. Защото няма как да служим на двама господари!
       Честит и благословен празник! Амин!

Копирайте: Проповед на Неделя трета след Неделя подир Въздвижение, 2025

Братя и сестри,

          На днешния голям светийски празник Църквата повелява да насочим мисления си взор към евангелския разказ, който ни описва притчата за 10-те девици. С тази притча Спасителят Христос ни показва пътя към Царството Небесно, както и онези, които се оказват достойни за тази най-велика милост.
          Десет девици чакат Младоженеца. С този образ на Младоженеца в евангелията е припознат Сам нашият Изкупител – Господ Иисус Христос. Девиците са всички човешки души, които се приготвят за идването на Жениха, като вземат своите светилници. Запалването на светлината в ръчно носения светилник е често срещан обичай в близкоизточните общества по онова време – в момента на сватбата.
          Едната част от девиците са мъдри, а другите – неразумни. Мъдрите са взели със себе си всичко необходимо за своя светилник, а неразумните не са донесли масло за лампадите си.
          Младенецът се бави – разказва Господ в притчата. Какво значи това? Така се описва съществуването на света до Второто Пришествие, което е знайно единствено за Бога.
          Посред нощ, ще рече неочаквано, Младоженецът иде, мъдрите девици със запалени светилници излизат да Го посрещнат.
          Тогава неразумните девици, в паника и бързина, молят от мъдрите масло за своите лампади. Под образа на това масло всъщност е милостта, милосърдието, което е трябвало да сторим в дните на житейския си път.
          Мъдрите не могат да помогнат със своите дела на милосърдие, те едва ще стигнат за техните светилници, затова те отпращат неразумните при продавачите да си купят масло.
          Кои са продавачите в притчата? Продавачите на масло са всички окаяни и бедни хора, които е трябвало да облагодетелстваме през земния си живот. Но докато бързат да идат при тях, вратите на Царството се затварят, а Младоженецът казва на тропащите по портата: „Истина ви казвам, не ви познавам.“
          Изпълненото с премъдрост слово на Спасителя ни поучава за това как да живеем, за да се приготвим за великата чест да бъдем допуснати до брачния пир на божествената любов. А милосърдието е онази светлина, която прави духовната ни лампада да свети.
          Ето така милостива, благоразумна и подготвена за Царството Небесно е днес честваната света преподобна Петка Българска, закрилница на българския род, тачена по целия православен свят. Още в ранни години тя дарува на просещите и нищите скъпоценните си дрехи, готвейки се за брачната одежда в небесния чертог. С молитва, постничество, чудотворство и нетленни мощи след кончината си, света Петка е прославена от Бога като дивна Негова угодница. Българка по произход, чрез своите мощи тя украсява старопрестолния град Търново чак до падането на Второто българско царство.
          Днес мощите ѝ се покоят в Румъния, в град Яш, и от целия православен свят идат хора да се поклонят пред Божията благодатна сила, действаща в нейните свети мощи.
          Да даде Господ всекиму да се поклони там, да добие духовна полза по молитвите на света Петка, която е истинска мъдра девица, благоразумна  като мъдрите девици от притчата, предадена от свети евангелист Матей.
          По нейните молитви Господ да ни прости и помилва! Честит и благословен празник!

Иконата е копирана от http://www.pravoslavieto.com

Копирайте: Проповед на празника на света Петка

          Братя и сестри,

          Днешната притча за сеяча, която изслушахме при прочита на литургийното свето евангелие (Лука 8:5-15), е много поучителна не само за нас, но и за християните от всички времена. Тя е още по-важна защото Сам Спасителят Христос, след като я изрича пред народа, разкрива символа ѝ пред своите ученици.
          Сеячът, който излиза да сее семето, тоест Словото Божие, е Богочовекът Христос, излязъл от недрата на Отца.
          Падналото край пътя семе са онези, които слушат словото, но после дяволът го похищава от сърцата им и те не могат да повярват.
          Падналото семе на каменистата почва обрисува всички, които с радост приемат Христовото учение, ала нямат корен и във време на изкушение отстъпват.
          Поникналото между тръните семе показва всички хора, които чуват благовестието Христово, но удавени в грижи или наслади житейски не принасят плод.
          Само падналото на добра земя семе ще се опази в добрите и чисти сърца на людете, които ще дадат плод с търпение.
          Към кои ще бъдем причислени ние, ще стане ясно в деня на Страшния съд. Църквата обаче непрестанно ни напомня, че истинското ни призвание е богоподобието, а истинската ни родина е небето. Да дадат плод могат само очистените в молитва и нелицемерно покаяние, отхвърлилите вехтия човек и копнеещите по Бога люде.
          Дано не бъдем сред онези, които не ще дадат плод духовен, нужен за нашето спасение. Знаем, добре знаем как са живели всички, които са били благоприятна духовна нива. Четем в житията за техния дивен живот и скърбим за собствената си духовна немощ.
          Господ е един и същ и вчера, и днес, и утре. Пътят към Царството Небесно е отворен от възнеслия се Спасител.
          Кръстната Му смърт придоби вечни изкупителни заслуги, от които ще се ползват възрасналите във вярата.
          Към коя почва ще се причислим ние – ето това е въпросът на нашия живот. Ще принесем ли духовен плод поне с покаяние, след като не сме способни на духовни подвизи. Ще можем ли да облагородим сърцата си с незлобие и чистота, очиствайки ги от злост и осъждане?
          Да се молим братя и сестри, да се молим да бъдем причислени към плодоносните, към онези, които не са пропилели живота си в грижи или наслади, а са събрали съкровище на небето.
          Ето, днес честваме светите отци от Седмия вселенски събор. Те са точно тази благодатна почва, приела духовното семе и произрасла плод стократен.
           Претърпели скърби и гонения, устояли в истината, безстрашни спрямо силните на деня, боговдъхновени в слово и дело, тези църковни учители са утвърдили Христовите истини, изразени по време на предишните събори и са изковали догмата за почитането на Божия лик и ликовете на светии и ангели на светите икони.
          Мъчно можем да си представим православието без икона – без този небесен образ, който още тук на земята ни напомня и отвежда към безсмъртния първообраз в Царството Божие.
          И колко много ни задължава фактът, че ние сме потомци по дух на тези Божии угодници.
          Да даде Господ да не отстъпим никога от светоотеческата ни вяра, завещана ни от Самия Спасител. Защото Христос обеща, че портите адови не ще надделеят над Неговата Църква. Амин!
          Благословението на Майката Божия и на светите отци от Седмия вселенски събор да бъде с всички вас!
          Честит и благословен възкресен ден!

Копирайте: Проповед на Неделя четвърта след Неделя подир Въздвижение, 2025

Иконата е копирана от: http://www.koinoniaorthodoxias.org

Неделно евангелско четиво
Лука 6:31-36

          И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях.
          И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
          И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото.
          И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото.
          Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо, и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите.
           И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

„Бъдете милосърдни, както и вашият Отец Небесен е милосърден!“

 Братя и сестри,

            Както искаме да постъпват с нас човеците, тъй и ние трябва да постъпваме с тях. Така ни поучава нашият Господ Иисус Христос на проповедта на планината, която ни предават евангелистите Матей и Лука. С право мнозина казват, че в тази проповед Спасителят разкрива основата на християнската нравственост. Тук той ни говори за блаженствата, които ще бъдат дадени на неговите следовници, ако приемем в сърцата си Христовата любов.
          Тази любов изисква да обичаме всички. Да обичаме не само нашите сънародници, приятели и родственици. Да обичаме и онези, които ни мразят и обиждат. Да обичаме и всички, които ни хулят и клеветят. Да правим добро на враговете си и да ги благославяме. И като правим добро, да не искаме отплата.
          В обществото на човеците винаги се налага обмен на услуги. Някой ти помага, а ти си длъжен да му върнеш жеста.
          В съзнанието на християнина не бива да е тъй. Ние трябва да правим добро, без да искаме да ни отвръщат със същото.
          Лесно е да мислим и правим добро на онези, които са ни приятни, любими и обичани. А колко трудно е да се молим за онези, които ни правят зло.
          Защото първата стъпка – ни учи Господ – е да благославяме и да се молим за враговете си, които са ни оскърбили.
          Нашият идеал е милосърдието Христово, което няма граници. Защото Христос се моли за враговете си „Господи, прости им, защото не знаят какво вършат.“ Той се моли за тези, които го разпъват, а колко е трудно ние да се помолим за някого, който дори само ни е оскърбил.
          Ние сме Христови дотолкова, доколкото помагаме, дотолкова, доколкото прощаваме. Защото всеки ден говорим на Бог Отец да прости дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си. И трябва не само да го казваме, но и наистина да прощаваме и да се молим за онези, които ни правят зло.
          Милосърдието ще ни доведе до Царството Божие! Да не го забравяме. Да се борим със злите си привички, с дълготрайния си гняв, с осъждането и злобата, които ни отдалечават от Христа. Да се борим с тези скрити, но страшни недъзи на душите ни.
          И да молим Божията благодат да възпълни недостигащото и да ни помогне в тази най-трудна и най-важна битка за спасението на човешката душа.
          Божията благодатна помощ по молитвите на Света Богородица и на всички светии да е с всички нас. Амин!

Прочетете Проповед на Неделя втора след Неделя подир Въздвижение, 2017
Прочетете Проповед на Неделя втора след Неделя подир Въздвижение, 2018
Прочетете Проповед на Неделя втора след Неделя подир Въздвижение, 2019
Копирайте Проповед на Неделя втора след Неделя подир Въздвижение, 2025

             Днес ние, благоверните люде, светло празнуваме, осенявани от твоето идване, Божия Майко, и като отправяме взор към твоята пречиста икона, казваме с умиление: закриляй ни с твоя честен покров и ни избавяй от всякакво зло, молейки твоя Син, Христос нашия Бог, да спаси душите ни.

Братя и сестри,

            Днешният празничен ден е особено тачен от всички, който възлагат надеждата на своето избавление на Всеблагомогъщата наша Владичица – света Богородица.
           И както през X век, Майката Божия спасява православната столица от нашествието на мюсюлманите, простирайки над вярващите Своя покров, така и днес се молим Тя да ни укрие под Своето покривало от лукавия и страшен дух на отстъплението, шестващ по света.
          Свети Андрей Юродиви и неговият ученик са на среднощно бдение във Влахернската църква. Положението е бедствено. Изглежда сякаш след броени часове християнската столица ще бъде превзета.
Но Господ дава на Своя угодник да види високо във въздуха, под купола на храма самата Царица Небесна, обкръжена от пророци, апостоли и ангели. Над богомолния народ Тя била простряла Своя покров.
          Така Я видели свети Андрей Юродиви и неговият ученик. И за всички вече било ясно, че Владичицата на света се е смилила над бедстващите християни.
         Да, и до днес ние се уповаваме на закрилата на Богоматер. И днес ние молим Нейното ходатайство, казвайки „Пресветая Богородице, приеми ни под своя покров!“, като знаем, че по силата на майчиното си дръзновение Светата Дева може да измоли всичко от Своя Син и Бог.
         Затова и всички ние, за които Тя е прескъпа, прелюбима Майка и Закрилница, казваме „Пресветая Богородице, спаси ни!“
         Спаси ни от външните и вътрешните врагове! Спаси ни от лукавия дух на богоотстъпническото време, в което живеем. Простри Своя покров над чадата ни, над всички деца по света, които търпят най-страшните манипулации в подмяната на ценности. По чуден начин измоли опазването на Божия народ, вразумлението на онези, от които зависи прекратяването на тези потрисащи, кръвопролитни войни. Измоли от Господа, Владичице, опомняне и трезвение, още малко спокойни мигове за осъзнаване и покаяние на нашия остарял в грехове свят.
         Застъпи се, Всеблага, за всички болящи душевно и телесно, за всички, които са в беди, скърби, страдания и нужди, за всички, които не са озарени със светлината на божествената истина – да се просветят, за онези, които са в лоното на Църквата – да не отпаднат и погинат.
Застъпи се всички, които Те облажават, Владичице, защото Ти си облажаваната от всички родове наша Покровителка.
        Майко Божия, смили се над нас! И във всяка молитва да не спираме да призоваваме името на Богоматер, Която Църквата величае.
        По Нейното застъпничество и със силата на Честния и Животворящ Кръст се молим Господ да ни прости и помилва! Амин!
        Честит и благословен празник!

Иконата е копирана от https://www.orthodoxmonasteryicons.com

Копирайте: Покров Богородичен

Братя и сестри, 

          Днес честваме една велика страдалница – майка, християнка, чиито дечица, заради Христа са убити пред очите й.
             Това са света София и трите й дъщери – Вяра, Надежда и Любов, като Любов, най-малката, е била на 9 години в момента на изтезанията.
             Нека пред очите ни винаги да са тези примери за носене на кръста на страданията. Тези примери, макар и превишаващи слабите ни човешки сили, показват дивното действие на Божията благодат, когато може приживе да съзрем, въпреки мъката, през мъката, през Голгота, възкресението и райската обител.
             Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на света София и невръстните мъченички – Вяра, Надежда и Любов.
             Честито на всички именици! Амин!

Иконата е копирана от Иконопис.bg

Тропар

Твоето Рождество, Богородице Дево, радост възвести на цялата вселена, защото от тебе възсия Слънцето на правдата, Христос Бог наш, и като унищожи клетвата, даде благословение, а като обезсили смъртта, дарува ни вечен живот.

Братя и сестри,

          Бог пожела да спаси света, като изпрати Своя Единороден Син в страната на смъртната сянка. Христос прие плът, обличайки се в човешка природа, посевайки се в девичата утроба.
          По Божия милост на земята се роди Пречиста Девица, преукрасена с всички добродетели, която послужи за тази най-велика тайна.
          Днес честваме Рождението на Девата, Пресвятата Владичица, кивота, позлатен от Духа, Единствената, намерена достойна да се нарече Богородица.
          На 8^ми септември Тя се ражда от светата праведна Анна, потомка на свещенически род. Баща Й е честнѝя Йоаким, наследник на Давидовото коляно. На 8^ми септември се ражда малката Мария, благословената от Бога дъщеря, удостоена да стане Вместилище на Невместимия.
          Знаем от църковното Предание, че светите богоотци Йоаким и Анна са най-чистото семейство и че заради тяхното смирение и добродетел са удостоени да видят в старините си невръстна дъщеря.
          И друг път Господ е давал чадо на престарели праведници – така беше с Авраам и Сарра, и техния син Исаак, така беше с майката на пророк Самуил. Но днес небесата тържествуват, защото се ражда многократно по-величава от Исаак и Самуил, многократно по-честнà и светла, Онази, на Която е съдено да пребъде над херувими и серафими, а именно Майката Божия.
          Днешният ден е велик Богородичен празник. Ражда се одушевения палат на Царя на славата. Ражда се от най-целомъдрени съпрузи Приснодевата – което ще рече Винаги Дева Мария. Тя е цвят нетленен, процъфтял от неплодната в старини утроба, Тя е цвят благоухаещ, родил преблагоуханен плод – Христа, Господ наш.
          Тя – света Богородица, е по-свята от всички светии, понеже роди най-святото от всички светии Слово. Увенчана със слава и чест. Със слава – като Майка Божия и с чест – като Приснодева. Няма никой от земнородните по-добродетелен от Нея – съхранилата всички Господни заповеди и останала доброволно напълно чужда на греха.
          Но макар възнесена и тъй високо над архангели и ангели, то Нейното добросърдечие не отхвърля и каещи се, и непокаяли се грешници. Всеки може да прибегне до майчината милост на Владичицата, така както Ноевият ковчег приютяваше и нечисти , и чисти твари.
          Да не се смущаваме да Й се молим. Родената днес Царица Небесна е преблага, не ще отхвърли никой от грешните. Неописуемата Висота, незрима за човешки помисли, винаги ще откликне и към нас – скверните. Макар и окръжена от блестящи небожители, никой не е възпрепятстван да пристъпи дверите на безкрайното Й милосърдие, стига само да поиска.
          Затов Й зовем – „Пресветая Богородице, спаси нас“, знаейки, че Тя е наша най-силна Застъпница пред Своя Син и наш Бог.
          По нейните молитви и по молитвите на светите Й родители – праведните богоотци Йоаким и Анна, Господ да ни прости и помилва. Амин!

Иконата е копирана от https://azbyka.ru/

          На 8 септември храм „Рождество Богородично“, с. Спахиево, община Хасковски Минерални бани, посреща своя храмов празник.
          Да се помолим заедно за молитвеното застъпничество на Майката Божия.