Евангелско четиво – Йоан 1:43-51

          На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: Върви след Мене. А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров.
          Филип намира Натанаила и му казва: Намерихме Иисуса, сина Йосифов, от Назарет, за Когото писа Мойсей в Закона, и говориха пророците.
          А Натанаил му рече: От Назарет може ли да излезе нещо добро?
          Филип му казва: Дойди и виж.
          Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство.
          Натанаил Му казва: Отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: Преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те.
           Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев.
           Иисус му отговори и рече: Ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата, по-големи неща от това ще видиш.
           И казва му: Истина, истина ви говоря, отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.

Братя и сестри,

        Когато апостол Вартоломей, известен още и като Натанаил, се уверява, че пред него стои Спасителят на света, той с възторг възкликва: „Рави, Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев“. Като Син Божий, като Царят, Чието Царство не е от този свят, като Богочовек и Изкупител – и ние, всички изкупени от Христа синове на светлината, славим Въплътилия се Спасител.
        Тази вяра в Христа ни прави Христови следовници. Тази вяра отправя стъпките ни по тесния път на спасението. Тази вяра  – дар на благодатта, ни въздига до духовното небе. Тази вяра ни родее със светиите.
        Това е вяра, различна от онова, което чуваме сред нашия народ, тъй отдалечен от Църквата. Чуваме: „Има някаква сила“, „Аз си вярвам по свой си начин“ или „Нося вярата в душата си, така както аз я чувствам“.
         Всичко това показва колко отдалечени от Христовата вероизповед сме ние, българите, ние, които в миналото сме удивлявали пътешествениците с чистотата на веруюто. И колко тъжно, че все по-малко са грамотните във вярата. А какво да говорим за нашите деца и внуци.
         Най-важното не сме могли да преподадем и да ги научим – не сме им дали Христос и знанието за Църквата.
         Как да живеят без Христос хората? Както тялото не може без кислород, така душата не може без Христа.
         Христос ни прави да сме живи по дух.
         Братя и сестри, да се молим горещо, Бог да се смили над нас, над нашите немощи, да ни прости ужасния факт, че не сме могли да предадем Христовата истина на онези, които са след нас.
         И да молим Него – Всемилостивия Владика да дойде и да се посели в душите на всички, които вярват формално, да изцели всички, които се страхуват или срамуват да изповядат Неговото Име. Да се молим за просвещението на нашия български народ, който днес е в най-ужасна забрава на своята вяра, който днес е прегърнал всички новоезически култове и заблуди, грубия материализъм и всевъзможните суеверия.
         В днешната Неделя Православна призоваваме Христовата светлина да озари умове и сърца. Защото истинското робство е духовната забрава, тя е мрак, който само светлика на Логоса – Христос може да прогони.
        Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на Майката Божия и на всички ангели и светии. Амин!

Проповед на Неделя Православна, 2023     Изтегляне

снимка: църква в Кюстендил, изт: http://www.1kam1.com

към Начало

       Тропар на великомъченик Теодор Тирон

        За велико изповядване на вярата, сред пламъците като в тихи води се радваше светият мъченик Теодор; изгорен в огъня се принесе като сладък хляб на Пресвета Троица. По неговите молитви, Христе, Боже наш, спаси нашите души.

Братя и сестри,

        Днешната Тодорова събота е денят, когато повечето от нас пристъпват към първото свето Причастие в дните на Великия пост. Припомняме си помощта на свети Теодор Тирон, явил се след своята мъченическа кончина на константинополския епископ, за да предупреди християните да се въздържат от напръскана с идоложертвена кръв храна. В памет на това събитие и това въздържание на тогавашните християни, и ние днес прекарваме в по-строг пост, съобразно силите си, тази първа седмица до Тодоровден. И след изповед, с надежда за спасение, пристъпваме към светата Чаша.

Има още →

Честит национален празник!

        3 март (19 февруари по стар стил) е най-знаковата дата от историята на нашия многострадален народ. На тази дата в градчето Сан Стефано руските и турските пълномощници подписват предварителен договор, ознаменувал края на Руско – турската война, наречена Освободителна. По силата на този договор се възстановява българската държава като автономно самоуправляващо се Княжество и то в граници, очертаващи максимално вековните историко-етнически територии на българската нация – Мизия, преобладаваща част от Тракия, с излаз на Бяло море, и почти цяла Македония.
         Въпреки че България никога не успява реално да бъде обединена по този свой естествен демографски принцип, Санстефанската карта остава като болезнено идеална представа за бленуваната справедливост, която така и не успява да споходи нашия народ, ощетен териториално много повече, отколкото неговите съседи.
         Но все пак на 3 март възкръсва българската държава като независима политическа формация, а са изминали цели 5 века от унищожаването на Видинското царство – последен отломък от средновековна България.
         По Божи промисъл, не е съдено да загине българската държава на духа!
         Честит национален празник!

3 март, 2023     Изтегляне

            Светът понякога помръква от греховен мрак. А душата, беден странник по земния път, жадува да се къпе в светлина. Но нейният носител е тялото, което тегне към световните измами. От това произлиза сложната зависимост на душата от тялото и трудните взаимоотношения между тези две противоположности.
            Става така, както когато с кола, теглена от кон, се пренася скъпоценно съкровище. Конят е тялото, съкровището е душата, а коларят е личната воля на човека. Тя управлява движението и от нея зависи най-вече дали товарът ще бъде пренесен благополучно до целта.
            Ако конят е буен, трудно ще се обуздава от коларя и богатството може да се разпилее. И тялото трябва да се укротява, за да се опази душата неповредена. Това на практика става чрез въздържание от силни храни, чрез пост. Но и най-кроткият кон, ако не е направляван добре, може да се отклони от правата посока и колата да попадне в някоя пропаст. Необходима е бдителност, необходимо е личната воля да бъде на стража. Така се стига до другия по-важен пост, до духовния пост.

Има още →

         Сирни заговезни – Денят на прошката

Простено! – Прости!

Матей 6:14-21

         Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец, ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.
         Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерните; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда.
          А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно, и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
          Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат, но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат, защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

Братя и сестри,

         Днес чухме Господните слова: „Ако простите на човеците прегрешенията им, и на вас Небесният Отец ще прости.“
         Какво значи това?
         Значи, че в степента, в която ние прощаваме, в тази същата степен и Бог ще ни прости. Нашето спасение е в нашите ръце, в нашето сърце, ако последва благодатния призив на прошката. Господ е всемилостив и всеопрощаващ, няма грях, който да победи Неговото дълготърпение, но Бог иска от нас да възрастнем от низостта на грехопадналата си природа, обременена със завист, злоба, жестокост, гняв, осъждане и лукавство – да възрастнем от това греховно помрачение в светоносни съсъди, в Христови приятели, отхвърлили вражда, неприязън и нерадение.

Има още →

Щрихи към темата за православната просвета в наши дни

     „Иисус, като повика младенците,
рече: оставете децата да дохождат
при Мене и не им пречете, защото
на такива е царството Божие“

 (Лука 18:16)

          Религиозността е определяща в изграждането на дадена личност, тя е изконно свързана с идентичността, ценностната нагласа и способността на дефиниране потока на събитийния порядък в степен да можем да си отговорим „Какво се случва?“, „Защо се случва?“ и как съучастваме в този събитиен поток.
          През последните десетилетия, дори преди „социалистическите времена“, се наблюдава тенденция да се неглижира, да се умали религиозния фактор в живота на човека, религиозността да стане по-повърхностна, да се отдалечи от дълбинните и смислозадаващи хоризонти, които са ѝ естествено присъщи, и оставайки на ниво обредност да се лиши от истинския си смисъл (Показателна в това отношение е книгата „Дневникът на един свещеник, 1941-1962“, отец Даниил Мусински, С., 2009).
          От друга страна, невъзможността на човешкото същество да съществува вън от форма на ритуал, вън от някаква представа за връзка с трансцендентното, бе накарала държавното ръководство през 70-те години на 20 век да измисли и внедри традициите на гражданските ритуали, които да изместят църковните кръщенета, венчавки и опела. И неслучайно жрици „бракосъчетаваха“ младоженците, за да се избегне каквато и да е асоциация с духовника, принадлежащ към Православната църква.

Има още →

Матей 25:31-46

А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще постави овците от дясната Си страна, а козите – от лявата. Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте. Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме? Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме? Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме? А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили. Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели; защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте. Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме? Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили. И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците – в живот вечен.

Братя и сестри,

          В днешната неделя – Месни заговезни – в навечерието на Великия пост, Църквата възправя пред очите ни величавата и грандиозна картина на Страшния съд.
          Чухме литургийното евангелско четиво. Господ Иисус Христос ни разкрива тази тайна – тайната на всеобщото възкресение на мъртвите и за съда над цялото човечество.
          При това Свое Славно дохождане, Синът Човечески – нашият Спасител, вече няма да бъде страдащ Изкупител. Той ще дойде като Съдия, заедно с всички Свои ангели, ще седне на престола на славата Си. Пред Него ще се явят всички народи, всички хора от създание мира досега. Книгите ще се разтворят и тайните дела ще се разкрият. И Бог ще отдели отдясно, от почетната страна – праведниците, а отляво – непокаялите се грешници.
          Господ нарича праведните „овци от своето стадо“, като така изтъква кротостта и незлобието на праведника. А грешниците са наречени кози, защото са непокорни и непослушни.
          Тук вече Добрият Пастир, Кроткият и Спасяващ, Всемилостив Владика и Човеколюбец, тук вече Той – Всесилният е праведен Съдия. И Съдът е наречен „Страшен“ не за друго, не за друго, а защото е страшен за грешниците, сред които сме и всички ние.
          Дано Господ се смили над нас – да сторим някому милост, напоим или нахраним някого в нужда, да помогнем и обгрижим някой немощен, да сдобрим врагове, да покрием немощите на другите, да простим и да се молим за прошка, и така, по великата Негова милост и най-вече по застъпничеството на Пречистата Владичица наша Богородица, Честния Предтеча и всички светии да се озовем от дясната страна – при спасените.
          Да не забравяме, че времето на земния ни живот изтича безвъзвратно и ще застанем пред този нелицеприятен Божи съд. И най-важното – не само делата, но дори и помислите ни ще бъдат разкрити пред всички – пред ангели и човеци.
          Да молим Господа за снизхождение, непрестанно да Го молим. И молитвата „Господи, помилуй“ да пребъдва в умовете и сърцата ни.
          Господ да се смили над нас и над всички човеци в часа на Своя праведен съд.
          Амин!

Иконата е копирана от https://azbyka.ru/

Проповед на Неделя Месопустна, 2023       Изтегляне

Братя и сестри,

          В дните известни като Задушница, Светата Православна Църква ни приканва на моление за отходилите във вечността наши отци, братя и сестри, и за всички от века усопших. Молим се за тях на Всемилостивия Господ, знаейки че Бог не е Бог на мъртви, а на живи, защото у него всички са живи. Знаем, че до деня на окончателната отсъда – деня на Страшния съд, до този миг – всяка душа, преминала през частния съд след представянето си в Господа, всяка душа се уповава на молитвите на Църквата. Връзките между нас и нашите починали близки не са прекъснати – напротив – още по-неотложно, още по-горещо те се нуждаят от нашите грижи.
А тези грижи, които могат да облекчат задгробната им участ, тези грижи са духовни, преди всичко духовни. Не е достатъчно да подновим некролога и украсим гроба на починалия. Така засвидетелстваме пред себе си и пред другите, че не сме го забравили.
          Но онова, което е нужно за нашия покойник там, в отвъдното, е преди всичко молитвата – църковната молитва по време на Светата Литургия и домашната ни молитва с четене на псалтир. Затова – нека не се леним да записваме имената на починалите не само на Задушница в църквата, но и на всяка литургия. Да се молим ежедневно, четейки книга „Псалтир“ за упокоение душата на починалия, да правим панахиди, да раздаваме милостиня за негово упокоение, като знаем че вареното жито изобразява възкресението на душата. Защото житното зърно се хвърля в земята, за да възкръсне напролет в житен клас. Така и човекът, споделяйки участта на всички Адамови потомци, станали смъртни след грехопадението – така и човекът с тялото си е в пръстта, с душата си е там, където Бог е отсъдил и един ден при всеобщото възкресение, ще възкръсне заедно с цялото човечество.
          И праведните ще наследят вече окончателно вечен живот, а грешните – вечна погибел.
          Братя и сестри, да даде Господ на всички – и на нашите сродници, и на отвека усопшите, и на самите нас да наследим вечния живот, където няма ни болка, ни скръб, но живот безкраен. Амин!

Изображението е копирано от http://www.plovdiv-press.bg

Тропар на свети Константин-Кирил Философ

        От пелените още, ти с усърдие прие за сестра премъдростта, богогласни, защото я видя пресветла като чиста девица. Прие я, доведе я и украси с нея душата и ума си, като със златен наниз, и се разкри, блажени, като втори Кирил  по име и по разум, о премъдри!

Братя и сестри,           

            На днешния ден се е представил в Господа велик богоносен Божи угодник, създател на българската азбука, довел Словото Божие до славянските народи, а именно Константин Философ, брат на Методий, архиепископ Моравски, приел 40 дни преди кончината си монашеска схима с името Кирил. Почитаме го като истински светилник, който не може да се укрие, а свети високо в духовния свят.
              Прославяме го като мъдър наследник на богословското дело на свети Григорий Богослов, като истински втори Кирил, защото подобно на своя съименик свети Кирил Александрийски и Константин – Кирил се бори срещу ересите, отворили рана в снагата на Църквата. Неговите доводи в диспути със сарацините мюсюлмани и с евреите имат своята неотминаваща стойност и днес, неговата блестяща защита на правото всеки да ползва Свещеното Писание на роден език смайва със своята богомъдра сила.
             Прекланяме се на боговдъхновения книжовник, сторил за българите и за другите славянски народи повече от най-знаменитите царе. Защото създаването на азбуката и превода на Библията от гръцки на български е епохално дело, чийто плодове вкусваме ние – недостойните наследници на велики и прославени люде.
            Едва започнал 40 годишна възраст, достигнал съвършенство в кратко време, свети Кирил е призован от Господа и се представя на 14 февруари 869 година. Сам тогавашният папа Адриан извършва опелото му и той е погребан в църквата „Сан Клементе“ в Рим.
            По неговите молитви Бог да облагодати и просвети нашия народ, затънал в толкова много езически заблуди, окултни практики, незнание и нерадение.
            Затова днес се молим и казваме „Свети Кириле, комуто Господ изля премъдрост, застъпи се за нас“. Амин!

Похвала за нашия блажен отец и славянски учител Кирил Философ

            Христолюбци,
            Ето, възсия за нас светлозарната памет на нашия преблажен отец Кирил, новия апостол и учител на всички страни.
            Със своето благочестие и красота той изгря на земята като слънце, просвещавайки целия свят чрез зарите на Триипостасния¹ Бог. Божията премъдрост си съгради храм в неговото сърце и върху неговия език като вьрху херувим² почиваше Светият Дух, който винаги раздава дарове според силата на вярата, както е казал апостол Павел: “На всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов“ (Еф. 4:7). Нали Господ е казал: “Който ме обича, и аз ще го възлюбя, и ще му се явя сам (Иоан. 14:21); ще си направя жилище в него и той ще ми бъде син, а аз ще му бъда баща“ (по Йоан. 14:23).
           Търсейки такова отечество, този преблажен отец и наш учител изостави цялата красота на този живот, слава, дом и богатство, баща и майка, братя и сестри. Още от младини той беше чист като ангел, отклоняваше се винаги и отбягваше от житейските наслади, прекарваше времето си винаги в пеене па псалми и славословия, и в духовно поучение, като следваше само оня път, по който се възлиза на небесата. И затова божията благодат се изля в устата му, както е казал премъдрият Соломон: “На устните на премъдрия се намира знанието (по Притч. 16:7), а на езика си той носи закон и милост“ (Притч. 3:16). Чрез това нашият учител затвори злохулните уста на еретиците.

Има още →

      Лука 15:11-32

          И Господ още каза: един човек имаше двама сина, и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота.
           Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно. А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда, и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини, и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше.
          А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син, направи ме като един от наемниците си.

Има още →