Родена в Кападокия в края на трети век, св. равноапостолна Нина (или Нино – на грузински) е била единствената дъщеря на римския военачалник Забулон и съпругата му Сузана, по бащина линия била сродница на св. Георги Победоносец, а по майчина – на Йерусалимския патриарх. Когато св. Нина била на дванадесет години, семейството отпътувало за Йерусалим, където с благословението на патриарха баща й станал монах; майка й станала дякониса; а св. Нина станала духовно чедо на Нианфора, благочестива възрастна жена. Под нейно ръководство св. Нина бързо научила правилата на вярата и благочестието.
         На сън й се явила Божията Майка и я призовала да проповядва Евангелието в Иверия (днешна Грузия), където народът все още не бил просветен. Пречистата Божия Майка уверила св. Нина, че ще я защитава и като залог й оставила кръст от сплетени лозови пръчки.
         Патриархът, нейният чичо, се зарадвал от новината за видението й, като й дал благословението си. Когато дошло времето за нейното заминаване, патриархът завел св. Нина в църквата и до светия олтар възложил ръце на главата й, молейки се със следните думи:
„Господи Боже, Спасителю наш! Като оставям тази млада девица да тръгне да проповядва Твоето Божество, аз я предавам в Твоите ръце. Благоволи, о Христе Боже, да бъдеш неин Пазител и Учител навсякъде, където тя проповядва Твоето Евангелие и дай на думите й такава сила и мъдрост, че никой да не може да й противостои. А Ти, Пресвета Владичице Богородице и Дево Мария, Помощница и Застъпница за всички християни, облечи тази девица със силата Си срещу всички врагове, видими и невидими, която си избрала да проповядва Евангелието на Твоя Син и наш Бог сред езическите народи. Бъди винаги за нея щит и непобедима стена и не я лишавай от Твоята благодат, докато тя не изпълни Твоята свята воля.“
         Света Нина се срещнала със св. мъченица Рипсимия (девица от благороден род) и нейните в Христа сестри – девици, които пътували за Грузия, за да се избавят от преследването на Диоклетиан. След като св. Рипсимия отказала да се омъжи за цар Тиридат, всички, освен св. Нина, били измъчвани и убити мъченически в Армения.
         Света Нина се отправила към гр. Мцхета, столицата на Грузия. Изморена от дългия път, решила да почине и във видение видяла Господ Иисус Христос, който й подал свитък на гръцки език, който тя прочела, след като се събудила. На свитъка били написани следните цитати от Свещеното Писание:

• „Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши“ (Мат. 26:13).

• „Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса” (Гал. 3:28)

• „тогава Иисус им казва (на жените мироносици): не бойте се; идете и обадете на братята Ми, да идат в Галилея, и там ще Ме видят.” (Мат. 28:10)

• „Който приема вас, Мене приема; а който приема Мене, приема Тогова, Който Ме е пратил” (Мат. 10:40)

• „понеже Аз ще ви дам уста и премъдрост, на която не ще могат противоречи, нито противостоя всички ваши противници” (Лука 21:15)

• „А кога ви заведат в синагогите и при началствата и властите, не се грижете, как или що да отговорите, или що да кажете; защото Дух Светий ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете. (Лука 12:11-12)

• „И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената.” (Мат. 10:28)

• „И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.” (Мат. 28:19-20)

         Укрепена и уверена, св. Нина продължила, докато пристигнала в Грузия. На голям езически празник тя видяла как хората се покланят на идоли (считайки идолите за богове). Като се помолила на Бога идолите да бъдат унищожени, тя видяла как мълнии ги разбили на прах и проливен дъжд ги отнесъл, тъй че повече никой не ги видял. 
         Света Нина се заселила в столицата Мцхета, където живеела в скромна къщичка край царския градинар и съпругата му Анастасия. Там св. Нина се прочула със своя благочестив живот и чудесни изцеления. Тя изцерила царица Нана от болест, която никой лекар не можел да излекува. Цар Мириан се обърнал в християнството, когато бил спасен от страшна буря, подобна на тази, която унищожила неговите идоли.
         Света Нина се представила в Господа в началото на четвърти век, след като видяла, че християнството се е разпространило в Грузия и чрез своята проповед е обърнала във вярата царицата на съседното царство Кахетия – София. Св. Нина била погребана близо до мястото, където починала, в Бодби. Църквата, построена върху нейния гроб, е посветена на св. великомъченик Георги Победоносец и станала митрополитски храм на Бодби. Нейният кръст бил изпратен в катедралата в Мцхета. По-късно, по време на войните между византийската и персийската империи, кръстът бил отнесен в Армения и накрая в Москва. Руският цар Александър I го върнал в Грузия в началото на 19-ти век.

Икона: https://catalog.obitel-minsk.com/066-cb-sv-ravnoap-nina.html

Страдание на света мъченица Татяна

      Света мъченица Татяна се родила в Рим от знатни родители. Баща й, който три пъти бил консул, бил таен християнин и се отличавал с богобоязливост. Той възпитал дъщеря си в благочестие и страх Божий и я научил на Божественото писание. Когато света Татяна достигнала пълнолетие, тя пожелала да прекара живота си в девство и целомъдрие. Тя станала невеста на Христа, горейки от любов към Него и на Него Единия служела ден и нощ с молитва и пост, умъртвявайки плътта си и поробвайки я на духа. Заради добродетелния си живот тя се сподобила да послужи на църквата: била поставена за дякониса.
      Когато римляните убили нечестивия си цар Антонин Хелиогабал, на царския престол бил издигнат Александър, тогава само на шестнадесет години. Неговата майка била християнка, на име Мамея. От нея той се научил да почита Христа, но не според Христовата вяра, защото едновременно с това продължавал да служи на идолите и да им се покланя като на древни римски богове. В двореца му имало изображения на Христа и на почитания от езичниците Аполон, на старозаветния Авраам и езическия Орфей и още много други. Самият Александър не преследвал християните, но наместниците му, управителите на области и консулите ги притеснявали силно. Тъй като самият император бил прекалено млад, управлението на държавата било поверено на някои членове на съвета, главен сред които бил градският епарх Улпиан – жесток по нрав и враг на християните. Съветниците управлявали от името на царя. Те разпратили навсякъде заповед галилейците (така те наричали християните) да бъдат принуждавани да се покланят на римските богове, като за неподчинението ги заплашвали с мъчения и дори със смърт.
      Тогава езичниците хванали и светата девица Татяна и я довели в храма на Аполон. Те искали да я принудят да се поклони на идола, но тя се помолила на истинския Бог и внезапно станало земетресение: идолът на Аполон паднал и се разбил, част от храма се срутила и отломките затиснали много езичници и жреци. Дяволът, който живеел в идола, с вик и ридание побягнал и всички чули вопъла и видели сянката, понесла се във въздуха.
       А нечестивците повлекли светата дева на съд и мъчения. Отначало я биели по лицето и извадили очите й с железни куки. От дългото мъчение изнемогнали самите мъчители, защото тялото на Христовата мъченица било твърдо като наковалня и те понесли повече мъки от нея. Ангелите невидимо стояли около светата и нанасяли удари на мъчителите й, затова те били принудени да се обърнат към беззаконния съдия, като го молели да заповяда да прекратят изтезанията. Те казвали, че страдат повече, отколкото девицата. А Татяна мъжествено търпяла, молела се за мъчителите си и викала към Господа да ги озари със светлината на истината. Молитвата й била чута. Небесна светлина озарила мъчителите и духовните им очи се отворили. Те видели четири ангела, които стояли около светицата, и чули глас от небесата, който се обръщал към нея. Тогава паднали на земята и започнали да я молят: – Прости ни, рабиньо на истинския Бог, защото не по своя воля ти причинявахме страдания. Те били осем човека и всички повярвали в Христа и приели кръщение в собствената си кръв, защото за изповядването Му били подложени на жестоки изтезания и накрая посечени.
       На следващия ден неправедният съдия седнал в съдилището и отново заповядал да доведат света Татяна. А тя застанала пред него напълно здрава, лицето й било спокойно и радостно. Съдията започнал да убеждава девойката да принесе жертва на идолите, но старанията му били напразни. Тогава заповядал да свалят дрехите й и да режат тялото й с бръсначи. Девическото й тяло било бяло като сняг и от раните вместо кръв потекло мляко. Разнесло се дивно благоухание като от съд с благовония. Светата вдигнала очи към небето и започнала да се моли. После я разпънали на кръст на земята и я били с железни пръчки така дълго, че мъчителите изнемогнали и често се сменяли. Защото, както и преди, Божии ангели невидимо стояли около нея и нанасяли рани на мъчителите й. Слугите губели сили и заявявали, че някой удря тях самите с железни пръчки. Накрая деветима от тях умрели, поразени от ангелската десница, а другите паднали на земята полуживи. Светата девица изобличавала съдията и слугите му и казвала, че техните богове са бездушни идоли.
       Наближавала вечерта и светата била затворена в тъмница. Тук тя прекарала нощта в молитви и славословия на Господа. Озарила я небесна светлина и ангели Божии славословели заедно с нея. На сутринта отново я довели на съд. Като я видели напълно здрава, с още по-прекрасно лице, всички били изумени. Започнали ласкаво и лъстиво да я уговарят да принесе жертва на великата им богиня Диана. Светата се престорила, че е съгласна да последва съвета им. Отвели я в храма на богинята, а бесът, който обитавал идола на Диана, усетил приближаването й и викнал високо: – Горко ми, горко ми! Къде да избягам от Твоя Дух, Боже Небесни, защото от всички страни на храма се разгаря огън и ме гони!
Светата се приближила към храма, осенила се с кръстно знамение, вдигнала очи нагоре и започнала да се моли. Изведнъж се чул страшен гръм, блеснала мълния, от небето паднал огън и изгорил храма с идола, жертвите и жреците и много от неверните паднали мъртви. Тогава отвели света Татяна на мъчения отново, но светозарни ангели се явили на мъченицата, изцелили я от раните и възхвалили мъжественото й страдание.
       На сутринта завели светата в цирка и пуснали срещу нея страшен лъв, за да я разкъса. Но свирепото животното не я докоснало и покорно лижело нозете й. Когато поискали да отведат лъва обратно в клетката, той внезапно се хвърлил върху един знатен сановник, на име Евмений, и го разкъсал.
       Повесили отново света Татяна и започнали да разкъсват тялото й, но ангелите невидимо нанасяли удари на мъчителите и те паднали мъртви. Тогава хвърлили светицата в огън, но и той не й навредил: силата на пламъка стихнала, сякаш почитайки Христовата рабиня. А нечестивците приписвали всички тези дивни знамения не на Христовата сила, а на вълшебство.Те остригали косите на светицата, защото мислели, че в тях тя крие вълшебната си сила. После я затворили в храма на Зевс. Безбожниците мислели, че не може повече да навреди на божеството им, защото се е лишила от магическите си сили. Небесната светлина, която винаги я осенявала, се разливала и в храма и ангели ободрявали и утешавали светицата.
        На третия ден жреците дошли заедно с народа, за да принесат жертва на своя бог Зевс. Когато отворили храма, видели, че идолът е паднал и се разбил, а света Татяна стояла радостна в името на Господа Бога. Тогава я завели в съдилището. Съдията не знаел какво повече да направи, осъдил я на смърт и светата била посечена с меч. Това станало при гонението през 226 г., в четвъртата година от царуването на Александър Север. Заедно с нея убили и баща й, защото разбрали, че и той е християнин. И двамата се сподобили да получат мъченически венци от Христа Бога, на Когото слава во веки. Амин. 

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски.

Матей 4:12-17

          А като чу Иисус, че Йоан е предаден, отиде в Галилея; и като остави Назарет, дойде и се засели в Капернаум крайморски, в пределите Завулонови и Нефталимови, за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: „земята Завулонова и земята Нефталимова, на крайморския път, отвъд Йордан, езическа Галилея, народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина“. 
          Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: Покайте се, защото се приближи царството небесно.

Братя и сестри,

         В Неделята след Богоявление си припомняме думите на Спасителя, с които Той начева Своята проповед.
         След като Предтечата Йоан е предаден, Христос отива в Галилея. Там Той се заселва в града Капернаум, сред земите на Завулоновото и Нефталимовото коляно. Това е предречено от пророк Исаия, който казва, че именно от езическа Галилея ще изгрее светлината.
        Тази духовна светлина е Господ Иисус Христос, Слънцето на правдата, Изтребителят на преизподнята, Всемилостивият Изкупител, Когото наричаме „Тиха Светлина“ на Небесния Отец при всяко вечерно богослужение.
         Христос просвети света, Христос просветли краищата на вселената, Христос прогони смъртната сянка със Своята божествена сила.
         И Безгрешният Богочовек започва Своята проповед сред галилейския народ с думите: „Покайте се, защото се приближи Царството Небесно“.
         Какво значи това за нас?
         Защото всяка дума, всеки ред от евангелието е послание лично, лично към всеки от нас. И същевременно е послание насочено към целокупното човечество, към целия свят, който „лежи в злото“.
          Какво значи, че Христос започва Своята проповед с призив за покаяние? За покаяние призоваваше и Господният Предтеча. Нима това е насочено само към езичниците – галилейци, забравили вярата в Единия Бог. А нима ние не сме многократно по-затънали в духовна нищета, в груб материализъм и в най-окаяни езически практики, много повече от тях.
          Нима ние, наследници на славни, истински богоносци, хранители на вярата, строители на черкви, манастири и читалища, нима ние не сме отстъпници от православните си корени.
          Нима нашето незнание, безразличие към вярата, прегръщане на всички съвременни извращения, на „новата нормалност“ не ни прави по-окаяни и от онези езичници от Галилея, които са усвоили злото от околните народи.
           По-окаяни сме, защото проповедта на Богочовека, проповед с божествена сила, е обърнала мнозина от езическа Галилея към Христовата светлина.
           А ние имаме Христа, имаме светото Кръщение, имаме пълната възможност да научим за вярата и да тръгнем по спасителния път, а еснафски се задоволяваме единствено с обредовата страна на вярата.
          Животът ни е кратък, а ние нямаме дори най-малко намерение да се върнем към Христовите истини, да поставим Христос в центъра на нашия живот.
          И като започнем с истинско покаяние, да се потрудим с духовен труд за душите си, които са най-ценни в Божиите очи.
          Всеки от нас е като оная загубена овца, която овчарят дири, оставяйки 99-те от стадото в пустинята.
          Господ да ни вразуми, да ни облагодати и помилва по молитвите на Майката Божия, на Честния Предтеча и на всички светии. Амин!

Икона: https://doxologia.ro

Проповед на Неделя след БогоявлениеИзтегляне

Свети Йоан Кръстител

       Когато Ти се кръщаваше в Йордан, Господи, се разкри поклонението на Светата Троица, защото гласът на Отец свидетелстваше за Тебе, като Те нарече възлюбен Син, а Духът във вид на гълъб потвърди верността на думите. Слава на Тебе, Христе Боже, Който се яви и просвети света.

Братя и сестри,

           На днешния ден – великия Господски празник Богоявление, честваме Кръщението Господне във водите на река Йордан – тогава, когато над току-що излезлия от водата Спасител се спуска Светия Дух във вид на гълъб и от небесата се чува гласът на Бог Отец – „Това е Моят възлюбен Син, върху Когото е Моето благоволение“. Така се разкрива Троичната тайна, загатната в Стария Завет, пред очите на повярвалите в Христа се удостоверява безсъмненото –  Единосъщен и Троично проявен, Бог се явява пред нас.

Има още →

Братя и сестри,

         Днешният ден, известен като Водици, въвежда към великия Господски празник Богоявление или Йордановден. За тези знаменателни събития от живота на нашия Спасител – Господ Иисус Христос пишат и четиримата евангелисти. В древност празникът Богоявление е наричан и Празник на Просвещението, защото голямо множество оглашени са пристъпвали към Свето Кръщение в осветените води и са обличали белите одежди на духовната чистота.
          За да очисти приобщената Му човешка природа и за да даде пример за нас, Господ Иисус Христос пристъпва към Кръщение във водите на река Йордан. Кръщението е от ръцете на Предтечата, то е покайно, а Спасителят няма грях. Но Съвършеният в Своето смирение Богочовек желае да изпълни закона – да изпълни и изплати всяка правда и пристъпва към Кръщение.
         В мига, когато се кръщава Безгрешният, се открива и Троичната тайна – гласът на Отца, Който изявява думите на Богосиновството, Синът, Който се кръщава, и слезлият над Него Дух Свети във вид на гълъб.
         Тази Троична тайна, много пъти и по много начини загатвана в Стария Завет, се разкрива в този миг. Тя е поверена нам – на Христовите и е най-скъпоценно съкровище на веровите истини. Тази тайна – Единството по същност и Троичността по Лица на Бога е първа, първостепенна и абсолютна благодатна истина, която ние изповядваме всеки ден и всеки час, дори с нашето прекръстване. Защото трите събрани пръста, с които се осеняваме кръстообразно, изобразяват тази велика, свръхнепостижима за ума, но ясно познаваема за сърцето Троична тайна.
          Затова не е достатъчно да кажем, че Бог е Един, не е достатъчно, защото знаем, че Той е Троичен.
          Покланяме се на Светата Троица – на Отца, Сина и Светия Дух – съпрестолна, равночестна и неразделна Троица, като съзнаваме, че сме християни, доколкото изповядваме на слово и дело Троичния Бог.
          Затова и казваме в днешния ден – навечерие на Богоявление:
          Благодарим Ти, безначални Боже!
          Благодарим Ти, Единородни Сине, Слово на Отца!
          Благодарим Ти, Душе Светий, Проникващ целия свят и животворящ вовеки!
          Благодарим Ти, Господи, че създаде света като наш общ дом и, че ни дарува Светата Църква за наша Майка и Закрилница, спасителен кораб, стълб и крепило на Твоята истина.
           Благодарим Ти, Троични Боже, че ни доведе до тоя час, та още един път на земята да почетем великия ден на Твоето Богоявление.
           Слава Тебе, Боже!
           Слава Тебе, Боже!
           Слава Тебе, Боже!
           Днешният Велик водосвет, както и утрешният, се извършват с напълно еднакви молитви. Така че днешната и утрешната светена вода е една и съща. Тя е силно лековита и се използва при болести и скърби.
           Нека с благоговение да я отнесем вкъщи при домашните икони.
           Благословението на Сръхестествената Троица да е с всички вас. Амин!

Изображение: http://www.orthodoxianewsagency.gr

Тропар на Обрезание

Ти, Който заедно с безначалния Отец и Божествения Дух седиш във висините на престол огневиден, Си благоволил да се родиш на земята от Девицата – Твоята Майка, незнаеща мъж , Иисусе, затова и прие обрезание като човек на осмия ден. Слава на Твоята всеблага воля, слава на Твоя промисъл, слава на Твоето снизхождение, едничък Човеколюбче!

Тропар на свети Василий Велики

По цялата земя се разнесе твоето учение, защото прие словото ти, с което боголепно си поучавал: естеството на съществуващото си изяснил и човешките обичаи си украсил, царствено свещенство, преподобни отче, моли Христа Бога да се спасят нашите души.

Братя и сестри,

           Светът днес посрещна новата година по гражданския календар, а Църквата възпоменава Обрезанието Господне, случило се на осмия ден след Рождението на Богомладенеца, като на днешния ден честваме и свети Василий Велики.
           В древност Църквата особено тържествено е празнувала Обрезание Господне. Според Мойсеевия закон на всяко момче при навършване на осем дни след неговото раждане се обрязва крайната плът. Това е знакът на завета, сключен с Авраам, който е баща на всички вярващи. В ранните християнски времена се е ширила секта, която проповядвала, че Господ Иисус Христос не е дошъл в плът, че Той е имал призрачно тяло, че само е изглеждало, че е човек като нас. Затова и Църквата, съставена тогава от множество юдеохристияни, е празнувала Обрезание. Защото този празник уверява – в противовес на еретическите идеи – този празник уверява, че Седящият на огнезрачни престоли Единосъщен на Отца Син Божи не само е станал човек по плът, не само е понизил Себе Си до приемане образ на раб, но и не е отхвърлил от смирение и обичайното за Авраамовите потомци обрезание. Защото Словото стана плът и живя между нас, пълно с благодат и истина. Христос стана Човек, с всички немощи, всички характеристики на човешката природа, във всичко подобен нам, освен в греха, за да можем ние да бъдем въздигнати отново в богоподобие. И днешният празник разказва отново за смирилия се Бог, Който пролива Своята първа кръв, идвайки в нашия свят.
           Днес честваме и свети Василий Кападокийски, наречен „Велики“, автор на Василиевата Литургия, която служим днес, един от най-знаменитите църковни учители и писатели на всички времена, създал цял град от болници, приюти, сиропиталища, лечебници за прокажени, които той лично е причастявал. Нека всеки от нас прочете отново житието му вкъщи, нека се помолим вдъхновени от неговия пример на светител и аскет, да се помолим за молитвеното му застъпничество, та по неговите молитви Господ да ни вразуми и укрепи, да ни даде духовно зрение, за да виждаме важното, да ни даде мъдрост, за да отбягваме всичко, което пречи на духовния ни път.
            Честит празник!
            Честито на всички именици!
            Божието благословение да е с всички вас. Амин!

Иконата на Обрезание Господне е копирана от http://www.globalorthodoxy.com Иконата на свети Василий Велики е копирана от http://www.pravoslavie.ru

Братя и сестри,

          В Неделята след славния празник на Христовото Рождество, Светата Православна Църква възпоменава четиринадесетте хиляди пеленачета – мъченици, избити от ненадминатия в злото Ирод.
          Обзет от маниакален страх, че Богомладенецът ще го измести от престола, цар Ирод дава заповед за сатанинското дело – поголовното избиване на всички бебета и деца до двегодишна възраст във Витлеем и околностите му. Тази ужасна трагедия е предсказана от пророк Йеремия, както съобщава и евангелист Матей.
          Но знаем, че известéн от ангел, праведният Йосиф Обручник е напуснал Витлеем и е потеглил за Египет, където светото семейство пребивава няколко години – до смъртта Иродова.
          Ето, тези четиринадесет хиляди мъченици стоят със запалени свещи в ръце, с бели одежди пред Божия престол и се молят за грешния свят. А страшно е да си представим скръбта на майки, сестри и близки, от чийто ръце са изтръгнати пеленачетата, за да бъдат покосени от мечовете на изпратените от Ирод военни части.
          Колко страшно е да се убиват деца, колко немислима е тази жестокост, за която ни напомнят и десетките подобни на нея масови кланета.
          Имаме много такива случаи в нашата си, българска история. Сред планините от трупове, които вижда Макгахан в Батак през август 1876 г., след Априлското въстание, има твърде, твърде много детски черепчета. А какво да кажем и за Перущица, и за Ново село, и за много други кланета, като това в Петрова нива, а също и в по-древно време – през различните епохи.
          Българската земя е дала много невръстни мъченици.
          Затова да благодарим Богу денем и нощем, че ние сме от поколенията, които не са видели ужасите на войната. Но целият свят днес воюва – и в Украйна, и в Палестина и Сирия. Да отправяме молитви непрестанно към нашия Господ – Княза на мира, та да просим от Него, Всемилостивия, вразумление за този обезумял от страсти и погибел свят.
          Да се молим на Витлеемските мъченици, Господ да опази нашите чада от всичко гибелно и страшно, от физическата смърт и от духовното разложение, което днес насочва своите палещи стрели към най-малките.
          Божието благословение да е с всички вас по застъпничеството на Майката Божия, на всички ангели и светии, и на Витлеемските мъченици! Амин!

          Иконата е копирана от  http://www.saint.gr

С добрия подвиг си се подвизавал, първомъчениче Христов и апостоле, и си изобличил нечестието на мъчителите. С камъни убит от ръцете на беззаконници, венец от десницата на Стоящия свише си приел и викайки към Бога си се отправил, като си казал: Господи, не им зачитай този грях.

Братя и сестри,

           В Неделята, следваща Рождението в плът на нашия Спасител и Господ Иисус Христос, Църквата възпоменава и още значими събития, последвали чудото на Боговъплъщението. Свети евангелист Матей разказва за бягството на Светата Дева и Божествения Младенец в Египет – бягство, което е осъществено по съвет на ангел небесен към правения Йосиф. И чухме, че пак ангел след смъртта на злия цар се явява отново на Йосиф и го подтиква  да вземе Младенеца и Майка Му и да се върне в Израилевата земя.
            Междувременно във Витлеем  и околностите му се проливат потоци невинна кръв. Защото Ирод – цар, известен в историята като убиец на жена си, трима от синовете си и на други свои близки, същият Ирод заповядва да убият всички малки дечица, с надеждата да унищожи Царя на царете, Който уж един ден ще му отнеме престола. Смята се, че в тази кървава сеч – не война срещу воини, не сражение срещу неприятели с оръжия, а заколение на бебета и кърмачета, смята се, че в нея са погинали 14 000 младенци. Църквата почита паметта на невинните жертви на Иродовия гняв на 29 декември. В онези дни жените са раждали често, а децата са с малка разлика във възрастта, в онези дни във Витлеем е имало майки, загубили повече от едно дете.
            Витлеемските младенци се нареждат сред първите мъченици на Христовата Църква. Както знаем, сред раннохристиянските мъченици е Кръстителят Христов, както и днес честваният архидякон Стефан, наречен първомъченик, защото пръв сред християнската община след Възнесението на Спасителя е удостоен с мъченическа смърт.
            Блестящ венец е отреден във вечния живот за мъчениците! Защото земните им мъки тъй или иначе са ограничени във времето, а за тия мъки – за изповядването на Христовата вяра са удостоени с неизказаното блаженство на Небесното Царство, което нито ухо е чувало, нито око е виждало.
            Колкото и жестоки да са мъките им, нека не забравяме, че те са избрали добрия дял, който няма да им се отнеме. От книгата „Деяния на светите апостоли“ в Новия Завет знаем за архидякон Стефан – как служи праведно на Бога, изпълнен с вяра и Дух Свети, как е избран за дякон – един от седемте дякони, служещи на християните в общината. Свети Лука, авторът на книга „Деяния“, съобщава, че Стефан е извършвал големи чудеса сред народа. Наклеветен, че хули Мойсеевия закон, след убедителна защитна реч, в която излага изпълнението на пророчествата от Стария Завет – изпълнение, осъществено в Иисуса Христа, архидякон Стефан е извлечен вън от града и убит с камъни от озверялото множество юдеи, които преди време избиха пратените от Бога пророци и не се посвениха да разпънат на кръст и Самия Син Божий.
            Но както Христос предсмъртно се моли: „Господи, прости им, те не знаят какво вършат“, както Христос се моли за убийците си, тъй и Стефан – добрият дякон, чието лице сияе в божествена светлина, умолява Бога: „Господи, не им зачитай тоя грях“. Ето това е същината на нашата вяра – опрощението към всички, прошката, която покрива и най-страшните обиди и прегрешения, молитвата за врага, за онзи, който иска смъртта ни.
            Да даде Господ да се смекчат сърцата ни, та да не изповядваме християнството само на думи, а действително да се роди прошка в прочистено от покаяние сърце. Амин!
            Честито Рождество Христово!
            Божието благословение да е с всички вас. Честито на всички именици, носещи името на прославения архидякон Стефан, увенчан с божествена слава, така както гласи името му.

Копирайте: 

Иконата е копирана от http://www.dobrotoliubie.com

към Начало